НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
РЕШЕНИЕ № РД-НС-04-8 от 31 януари 2013 г.
на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса
На основание чл. 54, ал. 9 и 10, чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) определя следните условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 ЗЗО:
ОБЩИ УСЛОВИЯ
Глава първа
ПРЕДМЕТ НА РЕШЕНИЕТО
Чл. 1. (1) Предмет на настоящото решение, наричано за краткост „Решението“, са:
1. медицинските дейности, лекарствените продукти и медицинските изделия по чл. 54, ал. 9 ЗЗО, за които в Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г. (ЗБНЗОК за 2013 г.) (обн., ДВ, бр. 101 от 2012 г.) се предвижда финансиране от НЗОК и които не се съдържат в изискванията на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012 г. (НРД 2012 г.) (обн., ДВ, бр. 3 от 2012 г.);
2. медицинските дейности по чл. 54, ал. 10 ЗЗО във връзка с промяна на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, определен с Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 40 от 2004 г.) (изм., ДВ, бр.99 и 100 от 2012 г.).
(2) За медицинските дейности през 2013 г. се прилагат:
1. НРД 2012 г. и/или това Решение на основание чл. 54, ал. 8, 9 и 10 ЗЗО;
2. Постановление № 353 от 27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 2 от 2013 г.) (ПМС № 353 от 2012 г.) на основание чл. 55е ЗЗО;
3. Постановление № 5 от 10.01.2013 г. ( обн., ДВ, бр.5 от 2013 г.) (ПМС № 5 от 2013 г.) на основание чл. 55д, ал. 9 ЗЗО.
(3) С това Решение се уреждат условията, редът и сроковете за сключване на договори или допълнителни споразумения, както следва:
1. за дейностите по ал. 1 се сключват:
а) договори с лечебни заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г.;
б) договори или допълнителни споразумения с лечебни заведения, които са изпълнители на медицинска помощ по НРД 2012 г.;
2. за дейностите по НРД 2012 г. се сключват:
а) договори с лечебни заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г.;
б) допълнителни споразумения с лечебни заведения, които са изпълнители по НРД 2012 г.
(4) С Решението по ал. 1 се уреждат правата и задълженията по оказването на медицинска помощ за дейностите по ал. 1 на:
1. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и районните здравноосигурителни каси (РЗОК);
2. изпълнителите на медицинска помощ (ИМП);
3. задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ).
Глава втора
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
Чл. 2. Националната здравноосигурителна каса има следните права и задължения по Решението:
1. възлага оказването в полза на ЗЗОЛ на медицинска помощ, договорена по вид, обхват, обем, качество в Решението, чрез сключване на договори и/или допълнителни споразумения;
2. осигурява равнопоставеност на ИМП при сключване на договорите/допълнителни споразумения по чл. 1, ал. 2;
3. отказва сключване на договори за оказване на медицинска помощ с лечебни заведения, които не отговарят на условията, изискванията и реда за сключване на договори, определени в ЗЗО, Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), Закона за здравето (ЗЗ), Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г. и Решението;
4. упражнява контрол върху оказаната медицинска помощ съгласно ЗЗО и Решението;
5. упражнява контрол за спазване правата и задълженията на ЗЗОЛ;
6. изисква, получава от ИМП и обработва установената документация в сроковете, определени в Решението;
7. заплаща извършените и отчетени медицински дейности по ред и условия, определени на основание чл. 55е ЗЗО в ПМС № 353 от 2012 г.;
8. заплаща обемите и цените, определени на основание чл. 55д, ал. 9 ЗЗО в ПМС № 5 от 2013 г.;
9. поддържа и обработва регистрите и информацията, съдържащи се в информационната система на НЗОК, съгласно чл. 63 ЗЗО;
10. предоставя на ЗЗОЛ информация относно мерките за опазване и укрепване на здравето им, правата и задълженията на ЗЗОЛ съгласно действащото законодателство.
Чл. 3. Управителят на НЗОК издава указания и други актове към ИМП по тълкуването и прилагането на настоящото решение.
Глава трета
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
Чл. 4. Настоящото решение създава условия за гарантиране и упражняване на правата на ЗЗОЛ в съответствие с действащото законодателство в Р България.
Чл. 5. Всички ЗЗОЛ имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска помощ независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 6. Задължително здравноосигурените лица имат права и задължения съгласно действащото законодателство в Р България.
Чл. 7. Със съответните права и задължения на ЗЗОЛ се ползват и лицата, осигурени в друга държава – членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария, за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО, както и лицата, спрямо които се прилагат международни спогодби за социално осигуряване, по които Р България е страна.
Чл. 8. Националната здравноосигурителна каса съблюдава спазването на правата на ЗЗОЛ от страна на ИМП чрез:
1. включване в медицинската документация, която е неразделна част от Решението, на изисквания, гарантиращи спазване правата на ЗЗОЛ;
2. приемане, разглеждане и изготвяне на мотивиран отговор на жалби, подадени от ЗЗОЛ до НЗОК;
3. осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с ИМП.
Глава четвърта
ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНА ОТ НЗОК
Чл. 9. (1) Медицинските дейности по чл. 1, ал. 1 включват извънболнична медицинска помощ, която обхваща:
1. изменения и допълнения на специализираните и високоспециализираните медицински дейности по специалности по приложение № 2 към Наредба № 40 от 2004 г. по пакет: „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Хирургия“, включени в приложение № 1 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за СИМП по пакет „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Хирургия“ по Решението“;
2. промяна в реда на диспансеризация и включване на нови заболявания по диспансеризацията съгласно приложение № 2 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар-специалист, които НЗОК заплаща по Решението“;
3. промяна в обхвата на профилактичния преглед на деца до 1 година;
4. промяна в обхвата на имунизации, включваща имунизация на лица над 18 г.
(2) Медицинските дейности по чл. 1, ал. 1 включват болнична медицинска помощ, която обхваща:
1. клинични пътеки (КП) по приложение № 5 към Наредба № 40 от 2004 г., включени в приложение № 3 „Клинични пътеки по Решението“:
а) нови КП от № 305 до 308 включително;
б) досегашни КП, в които са направени изменения и допълнения: № 75, 78, 98.1, 98.2, 117, 142.1, 142.2, 144, 153.1, 153.2, 166, 184.1, 184.2, 185, 186, 194, 197, 257.1, 257.2, 258.1, 258.2, 280, 298;
2. високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) по приложение № 4 към Наредба № 40 от 2004 г., включени в приложение № 4 „ВСМД – Поставяне на постоянен тунелизиран катетър за хемодиализа“;
3. клинични процедури по приложение № 10 към Наредба № 40 от 2004 г. и процедура „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане със или без прилагане на сърфактант“ по приложение № 12 към същата наредба, в които са направени изменения и допълнения и са включени в приложение № 5 „Клинични процедури/процедури по Решението“;
4. нови процедури, които са включени в приложение № 6 „Процедури по приложение № 13, 14 и 15 от Наредба № 40 от 2004 г. по Решението“:
а) процедури за интензино лечение извън случаите на новородено по приложение № 13 от Наредба № 40 от 2004 г.;
б) процедурите по асистирана репродукция по приложение № 14 от Наредба № 40 от 2004 г.;
в) процедури за нуклеарномедицинско компютър-томографско образно изследване по приложение № 15 от Наредба № 40 от 2004 г.
(3) Медицинските дейности по чл. 1, ал. 1 включват комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение (КДН) по приложения № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 10. Националната здравноосигурителна каса заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 1 по цени и в обеми, определени в ПМС № 5 от 2013 г.
Глава пета
ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Чл. 11. (1) Изпълнители за дейностите по чл. 9, ал. 1 от извънболничната медицинска помощ по договор/допълнително споразумение могат да бъдат:
1. лечебните заведения по чл. 8, ал. 1 ЗЛЗ с изключение на денталните центрове и самостоятелните медико-технически лаборатории;
2. лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които осъществяват извънболнична помощ;
3. националните центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ – за дейностите по чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗЗ.
(2) Договор/допълнително споразумение за дейности и/или изследвания по чл. 1, ал. 1 от пакетите по специалности, включени в приложение № 2 „Основен пакет СИМП“ на Наредба № 40 от 2004 г., с лечебни заведения за болнична помощ може да се сключи при условие, че лечебните заведения за СИМП, сключили договори с НЗОК, не могат да задоволят здравните потребности на ЗЗОЛ от:
1. специализирани медико-диагностични изследвания;
2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания;
3. високоспециализирани медицински дейности;
4. пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“.
Чл. 12. (1) Изпълнители на болнична помощ (БП) по чл. 9, ал. 2 могат да бъдат:
1. лечебни заведения за БП по чл. 9, ал. 1 ЗЛЗ;
2. лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, които са към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
3. лечебни заведения за СИМП – Медицински център (МЦ), Медико-дентален център (МДЦ) и Диагностично-консултативен център (ДКЦ), с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа;
4. диализни центрове по чл. 10, т. 6 ЗЛЗ;
5. комплексни онкологични центрове (КОЦ) по чл. 10, т. 3б ЗЛЗ с разкрити легла.
(2) Изпълнители на КПр „Диализно лечение при остри състояния“ от приложение № 5 могат да бъдат лечебните заведения по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
(3) Изпълнители на КПр „Диспансерно наблюдение при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания“ от приложение № 5 могат да бъдат лечебните заведения по ал. 1, т. 1, 2 и 5.
(4) Изпълнители на процедура „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане със или без прилагане на сърфактант“ по приложение № 5, процедури за интензивно лечение извън случаите на новородено и по процедури за нуклеарномедицинско компютър-томографско образно изследване по приложение № 6 могат да бъдат само лечебни заведения по ал. 1, т. 1 и 2.
(5) Изпълнители на процедури по асистирана репродукция по приложение № 6 могат да бъдат лечебни заведения по ал. 1, т. 1 и 2, МЦ и ДКЦ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа, притежаващи разрешение за асистирана репродукция, издадено по реда на чл. 131, ал. 1 ЗЗ.
Чл. 13. Изпълнители по чл. 9, ал. 3 на КДН „Комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при деца с кожно-венерически заболявания и психични заболявания“ и „Комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти над 18 г. с кожно-венерически заболявания и психични заболявания“ по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г. могат да бъдат:
1. за КДН на лица с кожно-венерически заболявания:
а) лечебни заведения за БП с разкрити клиники/отделения по кожно-венерически болести;
б) центрове за кожно-венерически заболявания по чл. 10, т. 3а ЗЛЗ;
2. за КДН на лица с психични заболявания:
а) лечебни заведения за БП с разкрити психиатрични клиники/отделения;
б) центрове за психично здраве (ЦПЗ) по чл. 10, т. 3 ЗЛЗ.
Чл. 14. Изпълнителите на медицинска помощ извършват в полза на ЗЗОЛ медицински дейности, предмет на сключените договори/допълнителни споразумения с НЗОК.
Чл. 15. (1) Изпълнителите на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация. Наетите лица могат да бъдат:
1. лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „доктор“, участващи в диагностично-лечебния процес;
2. медицински и немедицински специалисти с образователно-квалификационна степен „специалист“, „бакалавър“ или „магистър“ – за извършване на дейности в рамките на тяхната правоспособност;
3. други лица, извършващи административни и помощни дейности.
(2) Лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от БП под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
(3) Лицата по ал. 1, т. 3 не могат да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури.
(4) Трудовоправните и приравнените на тях отношения между ИМП и наетите от тях лица не са предмет на това решение.
Чл. 16. За извършване на медико-диагностични изследвания, необходими за изпълнението на КП, КПр/процедури и КДН, изпълнителите на медицинска помощ могат да сключват договори с други лечебни заведения или с национални центрове по проблемите на общественото здраве, когато изискванията по съответната КП/КПр/процедура и КДН допускат това.
Глава шеста
ОБЩИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Чл. 17. Лечебните заведения могат да сключват договори с НЗОК в съответствие с НРД 2012 г. и/или в съответствие с Решението.
Чл. 18. (1) На основание чл. 59а, ал. 6 ЗЗО лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г., могат да сключат договори за оказване на медицинска помощ в съответствие и по реда на НРД 2012 г. и в сроковете на Решението.
(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения следва да отговарят на общите и специалните условия на НРД 2012 г.
Чл. 19. (1) На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО за дейностите по чл. 1, ал. 1 лечебните заведения могат да сключат договори за оказване на медицинска помощ по реда и в съответствие с Решението.
(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения следва да отговарят на общите и специалните условия на настоящото решение.
Чл. 20. Лечебните заведения, желаещи да оказват медицинска помощ по НРД 2012 г. и по Решението, следва да отговарят на общите и специалните условия на НРД 2012 г. и на Решението.
Чл. 21. На основание чл. 59, ал. 3, изречение второ ЗЗО към договорите с изпълнителите на медицинска помощ се сключват допълнителни споразумения.
Чл. 22. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори/допълнителни споразумения за дейностите по чл. 1 с лечебни заведения, които:
1. отговарят на следните общи условия:
а) не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – за лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното или здравното заведение;
б) членство в съответната РК на БЛС – за лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебните заведения;
в) лекарите – граждани на държави – членки на Европейския съюз (ЕС), останалите страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), Конфедерация Швейцария, както и на трети държави, имат право да упражняват медицинска професия в Република България съгласно действащото законодателство;
г) лекарите, които работят в съответното лечебно заведение за извънболнична помощ, не са членове на ТЕЛК/НЕЛК;
2. отговарят на настоящите специални условия.
(2) Общите и специалните условия по ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор.
Чл. 23. Лекарите, работещи в изпълнение на договор с НЗОК, следва да спазват изискванията на чл. 19 от НРД 2012 г.
Чл. 24. (1) Директорът на РЗОК, от името и за сметка на НЗОК, сключва договори/допълнителни споразумения за оказване на медицинска помощ с лечебните заведения, които:
1. имат регистрация в РЦЗ/РЗИ на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ;
2. имат месторазположение на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за БП, лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а, 3б и 6 ЗЛЗ.
(2) Лечебните заведения, кандидатстващи за сключване на договор със съответната РЗОК, представят документите, посочени в специалната част.
Чл. 25. (1) Лечебните заведения по чл. 1, ал. 2, кандидатстващи за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК, подават заявления и представят документи в РЗОК в 30-дневен срок от обнародване на настоящото решение в „Държавен вестник“ съгласно чл. 59а, ал. 4 ЗЗО.
(2) При непълнота на представените документи директорът на РЗОК в срок до 7 дни от установяването й писмено уведомява лечебното/здравното заведение за това обстоятелство и определя срок до 14 дни за нейното отстраняване.
(3) Директорът на РЗОК в срок 30 дни от подаване на заявлението сключва договори/допълнителни споразумения с изпълнителите, които отговарят на условията на настоящото решение и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО. Директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице има право да провери на място в лечебното заведение съответствието със специалните изисквания, за чието удостоверяване е предвидена декларация.
(4) Когато непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, който изтича след срока по ал. 3, договор може да се сключи и след изтичането му.
Чл. 26. (1) Директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на ПИМП и след изтичане на срока по чл. 25, ал. 3 с лечебни заведения за ПИМП, които отговарят на изискванията на закона и НРД 2012 г. съгласно чл. 22 от НРД 2012 г.
(2) В случаите по ал. 1 директорът на РЗОК сключва договори или издава мотивирани откази за сключване на договори в срок до 30 дни от подаването на документите. При установяване на непълнота на представените документи се прилага чл. 25, ал. 2.
Чл. 27. (1) Типовите договори/допълнителни споразумения с ИМП се утвърждават от управителя на НЗОК.
(2) Редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетени медицински дейности, установени по реда на чл. 55е ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори/допълнителни споразумения.
(3) Обемите и цените на медицински дейности, установени по реда на чл. 55д ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори/допълнителни споразумения.
(4) Неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват:
1. протоколи за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2013 г. от НС на НЗОК;
2. приложения за годишен прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите по КП, КПр/процедури и ВСМД на изпълнителите на БП.
Чл. 28. (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор/допълнително споразумение при:
1. условие че лечебното заведение не отговаря на изисквания на закона, което се установява от представените документи или при проверка;
2. липса на някое от тези общи или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка;
3. непълнота на изискуемата документация, която не е била отстранена в определения срок;
4. невъзможност на съответното лечебно заведение да осъществява медицинската помощ, за изпълнение на която кандидатства, което се установява от представените документи или при проверка;
5. подаване на документи за сключване на договор извън установените срокове, с изключение на случаите по чл. 26.
(2) Директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор с ИМП в сроковете по чл. 25 и 26.
(3) Заповедта по ал. 2 се издава в писмена форма и съдържа:
1. правните и фактическите основания за издаване на отказа;
2. пред кой орган и в какъв срок отказът може да бъде обжалван;
3. дата на издаване, подпис на директора и печат на РЗОК.
(4) Заповедта по ал. 2 се връчва на лицето, което представлява лечебното/здравното заведение, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в срок 7 работни дни от издаването му.
(5) Заповедта, с която директорът на РЗОК отказва да сключи договор с ИМП, може да се обжалва съгласно чл. 59б, ал. 3 ЗЗО по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 29. (1) Контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ и контролът по изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, се извършват в съответствие с раздел Х ЗЗО.
(2) Условията и редът за осъществяване на контрол по ал. 1 се определят с инструкция, издадена от директора на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 ЗЗО, която се публикува на интернет страницата на НЗОК.
Чл. 30. При констатирани нарушения от контролните органи на РЗОК по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се търси административнонаказателна отговорност по реда на ЗЗО и ЗАНН.
Глава седма
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Чл. 31. Изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и Решението.
Чл. 32. (1) Изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор/допълнително споразумение.
(2) Изпълнителите на медицинска помощ имат право да получават текуща информация и съдействие от РЗОК относно възложените им за изпълнение дейности.
Чл. 33. (1) Изпълнителите на медицинска помощ нямат право да прилагат диагностични и лечебни методи, които:
1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават повишен риск за здравето и живота на пациента;
2. водят до временна промяна в съзнанието, освен ако за прилагането им пациентът е дал съгласието си или ако са налице обстоятелствата по чл. 89, ал. 2 ЗЗ.
(2) На лицата, които възпрепятстват оказването на медицинска помощ или накърняват личното и професионалното достойнство на лекаря, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им.
Чл. 34. Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да:
1. осигуряват на ЗЗОЛ договорената медицинска помощ съгласно условията на Решението и да изпълняват правилата за добра медицинска практика;
2. предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената;
3. не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на консумативи за определени КП, в които изрично е посочено;
4. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;
5. осигуряват на длъжностните лица на РЗОК и НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането и контрола на извършените дейности, по ред, определен в нормативните актове;
6. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали им известни при или по повод оказване на медицинска помощ, освен в случаите, предвидени със закон;
7. предоставят на пациента ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.
Глава осма
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ
Чл. 35. (1) Здравната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по чл. 1, ал. 1 включва:
1. медицински документи съгласно НРД 2012 г.;
2. първични медицински документи съгласно приложение № 7 „Първични медицински документи по Решението“;
3. документи, свързани с оказването на медицинска помощ на лица, осигурени в друга държава, включващи:
а) удостоверителни документи за право на обезщетения в натура в случай на болест, майчинство, трудови злополуки или професионални заболявания, издадени по реда на правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 ДР на ЗЗО или международни договори за социална сигурност, по които Република България е страна;
б) документи съгласно приложение № 4 към НРД 2012 г.
(2) Отчетната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО включва:
1. здравната документация по ал. 1 и 3;
2. финансови документи съгласно приложение № 5 „Финансови документи“ на НРД 2012 г. и приложение № 8 „Финансови документи по Решението“.
(3) С документите по ал. 2 се отчита и заплаща извършената дейност по договора с НЗОК.
Чл. 36. Изпълнителите на медицинска помощ осигуряват за своя сметка формуляри на първични медицински и финансови документи.
Чл. 37. Документацията и документооборотът за ИМП се уреждат в специалните условия на Решението.
Глава девета
ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ
Раздел І
Ваксини за задължителни планови имунизации и реимунизации
Чл. 38. Националната здравноосигурителна каса на основание чл. 45, ал. 1, т. 16 ЗЗО осигурява имунологични лекарствени продукти – ваксини за задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в приложение № 3 на ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 3 ЗЛПХМ.
Чл. 39. Лекарите, които извършват задължителните планови имунизации и реимунизации, начинът на получаване на ваксините, правилата за съхранение, прилагане и отчет са установени в Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България.
Раздел II
Имунологични лекарствени продукти – ваксини против човешки папилома вирус (ЧПВ), по национална програма по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето
Чл. 40. Националната здравноосигурителна каса осигурява имунологични лекарствени продукти – препоръчителни ваксини против ЧПВ, осигурявани по Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България 2012 – 2016 г., приета с Решение, отразено в протокол № 29 от 25.07.2012 г. на Министерския съвет на Република България.
Чл. 41. (1) Ваксините против ЧПВ се извършват от ОПЛ на лица, вписани в регистрите им, от целевата група, определена в програмата по чл. 40.
(2) Общопрактикуващият лекар извършва имунизациите при спазване на изискванията, установени в чл. 11 от Наредба № 15 от 2005 г. и при наличие на следните условия:
1. изразена воля за имунизиране срещу ЧПВ от страна на законния представител (родител/настойник) на лицето; запознаване от ОПЛ на законния представител и лицето със: показанията на лекарствения продукт; начина му на приложение; противопаказанията му, както и с нейните евентуални странични ефекти и нежелани реакции;
2. информирано съгласие за имунизиране срещу ЧПВ, обективирано с подпис на законния представител на лицето в амбулаторния лист, който ОПЛ издава за проведения преглед и поставяне на ваксината.
(3) За лица от целевата група:
1. настанени временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето (в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция) – волята, респ. информираното съгласие, се изразява от съответната дирекция „Социално подпомагане“;
2. настанени по съдебен ред извън семейството, когато съгласието на родител или настойник не може да бъде получено своевременно – информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“.
(4) Имунизацията се счита за завършена при три приема ваксина срещу ЧПВ. И трите приема следва да са от един и същи вид ваксина срещу ЧПВ.
(5) Общопрактикуващият лекар вписва в амбулаторния лист (бланка МЗ-НЗОК № 1): приложената ваксина (всеки прием); партидния номер на приложената ваксина, код на ваксината и код на търговеца на едро, доставил ваксината.
Раздел III
Лекарствени продукти за асистирана репродукция
Чл. 42. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствени продукти за асистирана репродукция, включени в Позитивния лекарствен списък, при изпълнение на процедура № 1 „Асистирана репродукция – хормонална контролирана овариална хиперстимулация (КОХС)“ от приложение № 14 на Наредба № 40 от 2004 г.
(2) Лекарствените продукти по ал. 1 са за контролирана овариална хиперстимулация (КОХС) с един или повече от следните лекарствени продукти (по групи):
а) аналози на гонадолиберина (агонисти или антагонисти);
б) гонадотропни хормони (уринарни или рекомбинантни);
в) други (за лутеална поддръжка) – стероиди и/или хорионгонадотропин.
Чл. 43. (1) Лекарствените продукти за асистирана репродукция се назначават от лекарите от лечебните заведения – изпълнители на процедура № 1 от приложение № 14 на Наредба № 40 от 2004 г. Назначенията – видът на лекарствените продукти и тяхната дозировка – се отразяват в подходящо оформен „Протокол за контролирана овариална хиперстимулация“, съгласно раздел VI, т. 5.6 и раздел IX, т. 3.2 от Медицински стандарт „Асистирана репродукция“.
(2) Фармакотерапевтичният протокол по ал. 1 съдържа схема за КОХС, в зависимост от която протоколът може да бъде оформен като „Дълъг (long) протокол“ или „Къс (short) протокол“, съобразно критериите, установени в процедура „Асистирана репродукция – хормонална контролирана овариална хиперстимулация (КОХС)“ – приложение № 6.
Чл. 44. (1) Лекарствените продукти за КОХС се осигуряват от изпълнителите на процедура „Асистирана репродукция – хормонална контролирана овариална хиперстимулация (КОХС)“.
(2) Изпълнителите на процедурата по ал. 1 се снабдяват за собствени нужди с лекарствени продукти за КОХС по реда на:
1. член 207, ал. 1, т. 5а ЗЛПХМ;
2. член 222, ал. 5 ЗЛПХМ – в случаите, когато изпълнителят (лечебно заведениe по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, коeто осъществява болнична помощ, или лечебно заведение за болнична помощ) няма открита аптека.
(3) В случаите, когато изпълнител на процедурата по ал. 1 е възложител на обществена поръчка по смисъла на чл. 7, т. 3 във връзка с т. 21 ДР на ЗОП (лечебно заведение – търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса), същият отчита за заплащане от НЗОК приложените лекарствени продукти за КОХС по цени не по-високи от договорените в резултат на обществената поръчка.
Раздел IV
Лекарствени продукти, предписвани и отпускани на ветерани от войните, на военноинвалиди и военнопострадали
Чл. 45. (1) Националната здравноосигурителна каса осигурява:
1. напълно – лекарствени продукти, предписани и отпуснати на ветерани от войните при условията и по реда на наредбата по чл. 5, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за ветераните от войните (ППЗВВ);
2. частично – лекарствени продукти, предписани и отпуснати на военноинвалиди и военнопострадали по чл. 4, т. 1 и 4 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВ) при условията и по реда на наредбата по чл. 15, ал. 5 ЗВВ.
(2) Лекарствените продукти по ал. 1, т. 1 са определени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването на основание чл. 5, ал. 1 ППЗВВ, а лекарствените продукти по ал. 1, т. 2 – в списък, утвърден от министъра на здравеопазването на основание чл. 15, ал. 1 ЗВВ.
Чл. 46. (1) Право да предписват лекарствени продукти от списъка по чл. 5, ал. 1 ППЗВВ имат всички лекари по чл. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
(2) Лекарствените продукти по ал. 1 се предписват при условията и по реда на Наредба № 3 от 24.08.2012 г. за реда за предписване, отпускане и контрол на лекарствени продукти и дентална помощ на ветераните от войните (Наредба № 3 от 2012 г.).
(3) Право да предписват лекарствени продукти от списъка по чл. 15, ал. 1 ЗВВ имат всички лекари, сключили договор с НЗОК за оказване на извънболнична помощ.
(4) Лекарствените продукти по ал. 3 се предписват при условията и по реда на Наредба № 4 от 19.10.2012 г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите (Наредба № 4 от 2012 г.).
Чл. 47. (1) Лекарствените продукти, предписани на ветерани от войните, на военноинвалиди и военнопострадали, се отпускат в аптеки, открити от притежатели на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, сключили договори с НЗОК на основание Наредба № 3 от 2012 г., респ. Наредба № 4 от 2012 г.
(2) Отпускането на лекарствените продукти се осъществява при условията и по реда, установени в наредбите по ал. 1.
Раздел V
Медицински изделия, осигурявани от НЗОК в условията на болнична медицинска помощ
Чл. 48. (1) Националната здравноосигурителна каса на основание чл. 45, ал. 1, т. 12 ЗЗО осигурява медицински изделия в условията на болнична медицинска помощ извън цената на определени КП от основния пакет болнична помощ, включени в приложение № 5 към Наредба № 40 от 2004 г.
(2) Списъкът на медицинските изделия по ал. 1 и техните цени са определени по реда на чл. 55д ЗЗО в приложение № 5 към член единствен на ПМС № 5 от 2013 г.
(3) Списъкът по ал. 2 се прилага до провеждане на процедура при условията и по реда, предвидени в § 34, ал. 2 ПЗР на ЗЗО и утвърждаване от Надзорния съвет на НЗОК на нов Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ.
(4) Списъкът по ал. 2 се публикува на интернет страницата на НЗОК.
(5) Медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват на ЗЗОЛ чрез болничните аптеки на лечебните заведения – изпълнители на БП по договор с НЗОК.
(6) Националната здравноосигурителна каса заплаща медицинските изделия от списъка по ал. 2 на притежателите на разрешения за търговия на едро с медицински изделия, посочени от съответните лечебни заведения – изпълнители на БП. Медицинските изделия се заплащат при условие, че са вложени и отчетени от изпълнителите на БП. Плащането се извършва в срок до 30 дни от извършване на отчитането в РЗОК.
Глава десета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ИНФОРМАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 49. Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация:
1. на хартиен носител – за документи, за които се изисква подпис на пациента и финансовоотчетни документи;
2. в електронен вид в определен от НЗОК формат за отчитане на ИМП пред съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ, съдържащ атрибутите от първичните медицински документи съгласно приложение № 3 „Първични медицински документи“ на НРД 2012 г. и по приложение № 7.
Чл. 50. Обемът и видът на информацията по чл. 49 се използват за изграждане и поддържане на регистрите на НЗОК по чл. 63, т. 1 и 2 ЗЗО и НРД.
Чл. 51. Обемът и видът на предоставяната информация са определени в настоящото решение, като се спазват реквизитите на установените в него документи.
Чл. 52. (1) Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да предоставят изискваната с настоящото решение информация във формат и по начин и в срокове, определени в Решението и НРД 2012 г.
(2) Извършената болнична медицинска помощ се заплаща на база на ежедневно подадените електронни отчети в НЗОК по реда на ПМС № 353 от 2012 г.
Чл. 53. Договорните партньори са задължени да предоставят съхраняваната при тях информация по чл. 49 при проверка от контролните органи на НЗОК.
Чл. 54. При промени в нормативната база, които налагат изменение на работните процедури и изискванията към медицинския софтуер, промените се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 30 дни преди прилагането им, в случай че срокът не противоречи на влизането в сила на нормативния акт.
Чл. 55. Националната здравноосигурителна каса е задължена да съхранява данните за ЗЗОЛ и ИМП за периода, регламентиран в чл. 67 ЗЗО.
Чл. 56. Националната здравноосигурителна каса обявява на своята интернет страница необходимия формат за софтуер за осъществяване на тяхната дейност, изисквана от настоящото решение.
Чл. 57. Националната здравноосигурителна каса е задължена да използва и предоставя данните, свързани с личността на ЗЗОЛ и ИМП, в съответствие с изискванията по чл. 68, ал. 1 и 2 ЗЗО и Закона за защита на личните данни.
Глава единадесета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Чл. 58. (1) Договорът с ИМП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено;
2. с изтичане на уговорения срок;
3. при заличаване на регистрацията в РЗИ на лечебното заведение изпълнител при условията на чл. 45 ЗЛЗ или отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност при условията на чл. 51 ЗЛЗ – от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
4. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител – юридическо лице или едноличен търговец – от момента на настъпване на съответното юридическо събитие;
5. при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на целия или на част от договора – изцяло или частично – по отношение на съответната част.
(2) В случаите на заличаване от регистъра на съответната РК на БЛС, при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на договора или отнемане на правото да упражнява медицинска професия на лекар, работещ в лечебното заведение, което не е регистрирано като индивидуална практика, договорът се прекратява частично по отношение на този лекар.
Чл. 59. (1) Договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато:
1. изпълнителят е прекратил дейността си за повече от 20 дни, без да уведоми РЗОК;
2. изпълнителят не представи отчети за извършена дейност – повече от 3 последователни месеца;
3. в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или Решението.
(2) Директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с ИМП в следните случаи:
1. при отчитане на дейност, която не е извършена – частично за съответната КП/КПр/процедура, по която е отчетена дейността;
2. при повторно отчитане на дейност, различна от тази по т. 1, която не е извършена, като договорът се прекратява изцяло.
Чл. 60. (1) В случаите по чл. 59, ал. 3, изречение второ ЗЗО, когато не е подадено заявление и/или не е сключено допълнително споразумение в сроковете по чл. 59а и 59б ЗЗО, на основание чл. 59, ал. 3, изречение трето ЗЗО договорът се прекратява.
(2) В случаите по ал. 1 договорът се прекратява едностранно без предизвестие от страна на НЗОК.
Чл. 61. Договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от страна на изпълнител на БП, ВСМД, КПр, Пр и КДН в срок – един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
Чл. 62. Прекратяването на договор с ИМП не освобождава НЗОК от задължението да заплати на същия извършените дейности до прекратяването на договора по представени отчетни документи.
СПЕЦИАЛНА ЧАСТ
Глава дванадесета
ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Раздел I
Условия и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ
Чл. 63. Лечебните заведения за извънболнична помощ могат да сключват договори с НЗОК в съответствие с НРД 2012 г. и/или в съответствие с Решението.
Чл. 64. (1) За дейностите по НРД 2012 г. лечебните заведения за извънболнична помощ, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г., могат да сключат договори за оказване на медицинска помощ в съответствие с НРД 2012 г. и в сроковете по Решението.
(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения следва да отговарят на общите и специалните условия на НРД 2012 г.
Чл. 65. (1) За дейностите по чл. 1, ал. 1 лечебните заведения за извънболнична помощ могат да сключат договори за оказване на медицинска помощ в съответствие с Решението на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО.
(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения следва да отговарят на общите и специалните условия на Решението.
Чл.66. Лечебните заведения, желаещи до оказват медицинска помощ по НРД 2012 г. и по Решението, следва да отговарят на общите и специалните условия на НРД 2012 г. и на Решението.
Чл. 67. На основание чл. 59, ал. 3, изречение второ ЗЗО към договорите с изпълнителите на медицинска помощ по НРД 2012 г. се сключват допълнителни споразумения.
Чл. 68. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договор в сроковете по чл. 25 и 26 за всички дейности от основния пакет ПИМП съгласно Наредба № 40 от 2004 г. с лечебно заведение за ПИМП, което отговаря на общите и специалните условия на НРД 2012 г.
(2) В случаите по чл. 17, ал. 1 и чл. 129, ал. 1 от НРД 2012 г. лечебните заведения за ПИМП могат да осигуряват достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 40 от 2004 г. чрез договор с дежурен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ.
(3) Алинея 2 се прилага и за изпълнителите на ПИМП по НРД 2012 г., които желаят да осигуряват достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 40 от 2004 г., чрез договор с дежурен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ, за което се сключва допълнително споразумение.
Чл. 69. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договор в сроковете по чл. 25 за всички общомедицински и всички специализирани медицински дейности от дадена специалност от съответния пакет съгласно Наредба № 40 от 2004 г. с лечебно заведение за СИМП, което отговаря на общите и специалните условия на НРД 2012 г.
(2) Лечебните заведения за СИМП, желаещи да сключат договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ по пакет „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Хирургия“ в съответствие с Наредба № 40 от 2004 г., следва да отговарят на изискванията на приложение № 11 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за СИМП“ на НРД 2012 г. и приложение № 1.
(3) Изпълнителите на медицинска помощ по НРД 2012 г. по пакетите СИМП, посочени в ал. 2, следва да отговарят и на изискванията на ал. 2, за което се сключва допълнително споразумение.
Раздел II
Необходими документи и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ
Чл. 70. (1) Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г. и желаят да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани в РЦЗ/РЗИ в съответствие с НРД 2012 г., представят заявление и документи по чл. 109 от НРД 2012 г.
(2) Освен документите по ал. 1 лечебните заведения за ПИМП, желаещи да осигуряват достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗЗОЛ чрез дежурен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ, представят договор с дежурен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ и декларация по образец, утвърден от управителя на НЗОК.
(3) За оказване на медицинска помощ по пакет „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Хирургия“ лечебните заведения представят заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, документите по ал. 1 и документи в съответствие с изискванията за сключване на договор по приложение № 1.
Чл. 71. (1) Изпълнителите на ПИМП по НРД 2012 г., желаещи да осигуряват достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗЗОЛ чрез договор с дежурен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ, представят договор с дежурен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ и декларация по образец, утвърден от управителя на НЗОК, за което сключват допълнителни споразумения.
(2) Изпълнителите на медицинска помощ по НРД 2012 г. за оказване на медицинска помощ по пакет „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“, които желаят да продължат да оказват такава помощ, подават заявления по образец, утвърден от управителя на НЗОК, за сключване на допълнителни споразумения и представят документи в съответствие с изискванията за сключване на договор по приложение № 1.
Чл. 72. При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 70 и 71, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ.
Чл. 73. (1) Изискуемите документи за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК се подават от лечебните заведения в съответната РЗОК в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на настоящото решение.
(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва, респ. отказва сключване на договор/допълнително споразумение в сроковете по Решението, при условията и по реда на НРД 2012 и/или Решението.
Раздел III
Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ
Чл. 74. При възникнала необходимост от преглед или консултация на болни или пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, изпълнителят на ПИМП извън обявения график осигурява необходимите медицински грижи съгласно Наредба № 40 от 2004 г., както и чрез договор с дежурен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ.
Чл. 75. За медицинските дейности по чл. 9, ал. 1 изпълнителите на СИМП по пакет „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ оказват медицинска помощ в съответствие с приложение № 11 от НРД 2012 г. и приложение № 1.
Чл. 76. (1) В съответствие с Наредба № 39 от 2004 г. при изпълнение на програма „Детско здравеопазване“ от ОПЛ или лекар – специалист по „Педиатрия“, в обхвата на профилактичния преглед на деца до 1 година се включва „Ехографско изследване на отделителна система“, което се извършва еднократно на шестмесечна възраст на детето.
(2) Общопрактикуващият лекар извършва имунизации и реимунизации на ЗЗОЛ над 18-годишна възраст съгласно Наредба № 15 от 2005 г., която включва и реимунизация против тетанус и дифтерия на ЗЗОЛ на 85 г. +.
Чл. 77. Лекарите – специалисти по „Акушерство и гинекология“, могат да извършват „Ехография на млечна жлеза“, която от специализирана медицинска дейност по пакет „Акушерство и гинекология“ става високоспециализирана медицинска дейност от същия пакет съгласно приложение № 2 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 78. Прегледът на лекаря – специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“, с оценка на обективното състояние на пациента включва и специализираните медицински дейности по приложение № 1.
Чл. 79. Лекарите – специалисти по „Хирургия“, не изпълняват специализираната медицинска дейност „Дилатация на ануса“, която отпада от специализираните медицински дейности по пакет „Хирургия“ в приложение № 2 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 80. Лекарите – специалисти по „Клинична лаборатория“, могат да извършват и високоспециализираното изследване „Антитела срещу Тиреоидната пероксидаза – Anti-TPO“, което се включва към високоспециализираните изследвания към група изследвания „А. Хормони“ от пакет „Клинична лаборатория“ на приложение № 2 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 81. (1) Лекарите – специалисти по „Образна диагностика“, могат да извършват „Обзорна (панорамна) рентгенография на зъби (ортопантомография)“, която от специализирано медицинско изследване по пакет „Образна диагностика“ става високоспециализирано медицинско изследване от същия пакет съгласно приложение № 2 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.
(2) Лекарите – специалисти по ал. 1, могат да извършват и „Ехография на млечна жлеза“ по пакет „Образна диагностика“, включено като високоспециализирано медицинско изследване към същия пакет по приложение № 2 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 82. (1) В съответствие с Наредба № 39 от 2004 г. и Наредба № 40 от 2004 г. видът и честотата на дейностите по диспансеризацията са посочени в приложение № 14 на НРД 2012 г. и приложение № 2.
(2) Лекари от лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризация на ЗЗОЛ по Наредба № 40 от 2004 г. и Наредба № 39 от 2004 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 14 на НРД 2012 г. и приложение № 2.
(3) В случаите, в които при прегледа от лекаря-специалист на база издадено от ОПЛ „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3) се установи, че се касае за заболявания, включени в Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 14 на НРД 2012 г. и приложение № 2, ЗЗОЛ подлежат на диспансеризация, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист.
Раздел ІV
Документация и документооборот за изпълнители на извънболнична помощ
Чл. 83. Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложения № 3 и 5 съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ на НРД 2012 г.
Чл. 84. (1) Освен първичните медицински документи по чл. 152 от НРД 2012 г. ИМП издава:
1. „Медицинско направление за клинични процедури/процедура за интензивно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 8);
2. „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А);
3. „Медицинско направление за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 10);
4. „Рецептурна книжка на военноинвалид/военнопострадал“;
5. „Рецептурна книжка на ветеран от войните“;
6. „Рецептурна бланка – НЗОК“ (образец бл. МЗ-НЗОК № 5Б);
7. „Рецептурна бланка – НЗОК“ (образец бл. МЗ-НЗОК № 5В).
(2) Документооборотът по ал. 1 е, както следва:
І. „Медицинско направление за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 10): съставя се в един екземпляр по преценка на ОПЛ, лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, или лекар – специалист по „Кожно-венерически заболявания“ от ЛЗ за БП с клиника/отделение по кожно-венерически заболявания/ЦКВЗ, работещ в изпълнение на договор с НЗОК, при необходимост от провеждане на комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение във:
- лечебно заведение за болнична помощ с клиника/отделение по психиатрия или ЦПЗ на ЗЗОЛ с психични заболявания;
- лечебно заведение за болнична помощ с клиника/отделение по кожно-венерически заболявания или ЦКВЗ на ЗЗОЛ с кожно-венерически заболявания.
ІІ. „Медицинско направление за клинични процедури/процедура за интензивно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 8) се издава в два екземпляра от лекар от лечебно заведение – изпълнител на ПИМП и СИМП.
ІІІ. „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А) се издава в два екземпляра, както следва:
1. за процедури по приложение № 14 от Наредба № 40 от 2004 г. – от лекар от лечебно заведение – изпълнител на тези процедури;
2. за процедури по приложение № 15 от Наредба № 40 от 2004 г. – от лекар по профила на заболяването от лечебно заведение – изпълнител на СИМП.
ІV. „Рецептурна книжка на военноинвалид/военнопострадал“ – редът за издаването й е съгласно Наредба № 4 от 19.10.2012 г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите.
V. „Рецептурна книжка на ветеран от войните“ – редът за издаването й е съгласно Наредба № 3 от 24.08.2012 г. за реда за предписване, отпускане и контрол на лекарствени продукти и дентална помощ на ветераните от войните.
VІ. „Рецептурна бланка – НЗОК“ (образец бл. МЗ-НЗОК № 5Б) за предписване и отпускане на лекарствени продукти на военноинвалиди и военнопострадали в количества до 30 дни – издава се в два екземпляра от лекар от лечебно заведение – изпълнител на медицинска помощ.
VІІ. „Рецептурна бланка – НЗОК“ (образец бл. МЗ-НЗОК № 5В) за предписване и отпускане на лекарствени продукти на ветераните от войните в количества до 30 дни – издава се в два екземпляра от лекар от лечебно заведение – изпълнител на медицинска помощ.
Чл. 85. Документите по чл. 84, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 7.
Чл. 86. Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ могат да използват разпечатани образци на документите по чл. 84.
Глава тринадесета
БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Раздел I
Специални условия за сключване и изпълнение на договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури и процедури
Чл. 87. Лечебните заведения могат да сключват договори и/или допълнителни споразумения за оказване на медицинска помощ по НРД 2012 г. и/или за дейностите по Решението, посочени в чл. 9, ал. 2, както следва:
1. клинични пътеки от приложение № 5 на Наредба № 40 от 2004 г., включени в приложение № 16 от НРД 2012 г. и приложение № 3;
2. високоспециализирани медицински дейности от приложение № 4 на Наредба № 40 от 2004 г., включени в приложение № 18 от НРД 2012 г. и приложение № 4;
3. клинични процедури и процедури (КПр/процедури) от приложения № 10 и № 12 на Наредба № 40 от 2004 г., които са включени в приложение № 19 от НРД 2012 г. и приложение № 5;
4. процедури по приложение № 6.
Чл. 88. (1) За дейностите по НРД 2012 г. лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г., могат да сключат договори за оказване на медицинска помощ в съответствие с НРД 2012 г. и в сроковете по Решението.
(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения следва да отговарят на общите и специалните условия на НРД 2012 г.
Чл. 89. (1) За дейностите по Решението лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г., могат да сключат договори за оказване на болнична помощ в съответствие с Решението.
(2) Страна по договор по ал. 1 може да бъде лечебно заведение по чл. 12, което отговаря на общите условия по чл. 22, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“, както и на следните специални условия:
1. съответствие на устройството на лечебното заведение с разрешението за осъществяване на лечебна дейност и съответното ниво на компетентност, респ. с регистрацията в РЦЗ/РЗИ;
2. в лечебното заведение са разкрити необходимите структурни звена, посочени в приложения № 3, 4, 5 и 6, когато тези структурни звена са клиники и/или отделения със специалностите, по които са разкрити, фигурират в разрешението за осъществяване на лечебна дейност със съответното ниво на компетентност съгласно ЗЛЗ;
3. наличие в лечебното заведение на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, посочени в приложения № 3, 4, 5 и 6 на съответните КП, ВСМД и КПр/процедури, за които то кандидатства;
4. в лечебното заведение работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложения № 3, 4, 5 и 6 на съответните КП, ВСМД и КПр/процедури, за които то кандидатства;
5. в лечебното заведение работят специалист/и на основен трудов договор;
6. лечебното заведение е осигурило дейността на липсващите му структурни звена с необходимата медицинска апаратура и оборудване чрез договор с друго лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ в случаите, когато съответната КП, ВСМД и КПр/процедури допускат това, както следва:
а) с лечебни заведения, които се намират на територията на същата област, или с по-близко лечебно заведение в съседна област;
б) с лечебни заведения на територията на друга област, когато на територията на областта липсват имунологична, цитогенетична, генетична лаборатория за метаболитен, ензимен и ДНК анализ, вирусологична, паразитологична, химико-токсикологична, нуклеарномедицинска лаборатория;
7. наличие на удостоверения и/или сертификати на специалиста за извършване на определени процедури за работа със съответна медицинска апаратура съгласно утвърдените медицински стандарти, които са в съответствие с Наредба № 34 от 2006 г.;
8. наличие на свидетелство за професионална квалификация на специалиста, издадено и подписано от ректора на висше медицинско училище, или документ/и, удостоверяващ/и не по-малко от определен брой извършени процедури от специалиста, съгласно изискванията на съответните КП, ВСМД и КПр/процедури;
9. лечебното заведение е оборудвано и поддържа софтуер за отчет на договорената и извършена медицинска дейност по Решението;
10. лечебното заведение разполага с функциониращо информационно звено, осигуряващо обмен на необходимата информация с НЗОК/РЗОК.
(3) Лечебните заведения за болнична помощ, които не отговарят на условията по ал. 1, т. 5, могат да сключват трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти, осъществяващи дейност в болнични структури без легла, за следните специалности:
1. вирусология;
2. клинична микробиология;
3. клинична паразитология;
4. клинична патология;
5. нуклеарна медицина.
(4) Работният график на специалистите по ал. 2, т. 6, които работят и в други лечебни заведения, следва да осигурява изпълнението на изискванията за работа по КП, ВСМД и КПр/процедури.
(5) Медицинските центрове и ДКЦ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа могат да бъдат страна по договор за извършване на процедури за асистирана репродукция по приложение № 14 от Наредба № 40 от 2004 г., при условие че притежават разрешение, издадено по реда на чл. 131, ал. 1 ЗЗ, и отговарят на общите условия по чл. 22, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“.
Чл. 90. Лечебните заведения – КОЦ, в чиито разрешения за дейност не е посочено ниво на компетентност, както и за МЦ/МДЦ/ДКЦ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа, на които не се издава разрешение за дейност, не се изисква ниво на компетентност, а съответствие с условията за сключване на договор и изискванията, посочени в съответните КП, ВСМД и КПр/процедури, за които се кандидатства.
Чл. 91. На основание чл. 59, ал. 3, изречение второ ЗЗО към договорите с изпълнителите на медицинска помощ по НРД 2012 г. се сключват допълнителни споразумения.
Чл. 92. (1) Договорите и допълнителните споразумения за оказване на болнична помощ по КП се сключват за всички заболявания и/или процедури, както и за всички дейности, установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка КП, съгласно приложение № 16 от НРД 2012 г. и/или приложение № 3.
(2) В случай че изрично е упоменато в КП, се допуска сключване на договор или допълнително споразумение за отделни диагнози и/или процедури, включени в КП.
Чл. 93. За КП, в които има различни изисквания за изпълнението им спрямо пациенти под и над 18-годишна възраст, може да се сключи договор или допълнително споразумение за оказване на БП, както само за лечението на пациенти под 18-годишна възраст или само над 18-годишна възраст, така и за двете възрастови групи едновременно.
Раздел II
Необходими документи за сключване на договоsри с изпълнители на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури и процедури
Чл. 94. Лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през 2012 г. и желаят да сключат договор за КП, ВСМД и КПр/процедури в съответствие с НРД 2012 г., подават заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, към което прилагат документите, изброени в чл. 163, 203 или 212 от НРД 2012 г.
Чл. 95. Лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ и желаят да сключат договор за дейностите по Решението, подават заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, към което прилагат следните документи:
1. данни за ЕИК на дружеството или кооперацията от Търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на ЕС, или в държава, страна по Споразумението за ЕИП – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
2. копие от разрешението за осъществяване на лечебна дейност, издадено от министъра на здравеопазването; за лечебните заведения за БП, които желаят да оказват медицинска помощ по приложение № 14 от Наредба № 40 от 2004 г., в разрешението е необходимо изрично да е посочено извършването на дейности по асистирана репродукция;
3. копие от акта за създаване на лечебното заведение – за лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ;
4. копие на удостоверение за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ/РЗИ;
5. копие от разрешението за извършване на дейности по асистирана репродукция, издадено по реда на чл. 131, ал. 1 ЗЗ на МЦ и ДКЦ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа, които ще оказват медицинска помощ по приложение № 14 от Наредба № 40 от 2004 г.;
6. декларация от управляващия лечебното заведение по образец съгласно приложение № 9 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ по Решението“ – за функционираща и изправна налична медицинска апаратура и оборудване;
7. документи, удостоверяващи, че в лечебното заведение работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложения № 3, 4, 5 и 6 в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на процедури“ на съответните процедури, за които лечебното заведение кандидатства, и копие от трудов договор по чл. 89, ал. 2, т. 5;
8. декларация от представляващия лечебното заведение за следните обстоятелства:
а) за актуално членство в РК на БЛС, която съдържа изходящ номер и дата на издаване на удостоверението с УИН по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ) – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
б) че не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
в) за функциониращо информационно звено в лечебното заведение;
9. декларация по приложение № 9 за наличие и поддържане на софтуер за въвеждане и отчитане на договорената и извършена болнична медицинска дейност;
10. декларация по чл. 23 на хартиен носител за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
11. копие от удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации – за лекарите чужденци;
12. копие на сертификат от участие в национална или чуждестранна нетърговска система за външна оценка на качеството по медицински стандарт „Клинична лаборатория“ и/или копие на сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология – в случаите, когато в структурата на лечебното заведение има съответния вид/видове лаборатории;
13. копие на договорите по чл. 89, ал. 1, т. 6.
Чл. 96. Лечебните заведения, които са изпълнители на медицинска помощ през 2012 г. и желаят да оказват медицинска помощ по Решението, подават заявления за сключване на договори/допълнителни споразумения, към които прилагат документи само за новите дейности по приложения № 3, 4, 5 и 6, както и декларации по приложение № 9.
Чл. 97. Всички лечебни заведения, които желаят да сключат договор или допълнително споразумение за оказване на медицинска помощ по КП, ВСМД и КПр/процедури през 2013 г., към заявленията по чл. 94, 95 и 96 подават и информацията, изискуема съгласно Правилата по чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г., а именно:
1. приложение № 1, в което се посочват всички лекари на основен трудов договор, извършващи дейности по КП, ВСМД и КПр/процедури, приложението е неразделна част от договора на лечебното заведение;
2. справка за обем дейност на лечебното заведение за 2012 г. по КП;
3. справка за броя на леглата по отделения/клиники съгласно структурата на лечебното заведение;
4. искане за прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите за 2013 г.
Чл. 98. В случаите, когато лечебно заведение едновременно кандидатства за извършване на дейности по КП, ВСМД и КПр/процедури, изискуемите документи за сключване на договор, които се дублират, се представят в един екземпляр.
Чл. 99. Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва, респ. отказва сключване на договор или допълнително споразумение в сроковете по Решението, при условията и по реда на НРД 2012 г. и/или Решението.
Чл. 100. (1) При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документите, представени при сключване на договор или допълнително споразумение, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ.
(2) Изпълнителите следва да представят работен график на специалистите, работещи по КП, ВСМД и КПр/процедури, ежемесечно през отчетния период.
Чл. 101. Районната здравноосигурителна каса съхранява в досие на съответното лечебно заведение всички документи, приложени към заявлението за сключване на договор или допълнително споразумение.
Раздел III
Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури и процедури
Чл. 102. (1) Условията и редът за оказване на медицинска помощ по приложения № 3, 4 и 5 са в съответствие със:
1. глава шестнадесета, раздел III и раздел IV от НРД за 2012 г. – за КП;
2. глава седемнадесета, раздел III от НРД за 2012 г. – за ВСМД;
3. глава осемнадесета, раздел III от НРД за 2012 г. – КПр/процедури.
(2) Условията и редът за оказване на медицинска помощ по приложение № 6 са посочени в чл. 107 – чл. 121.
Чл. 103. (1) Стойността на противотуморните лекарствени продукти (парентерални и перорални), осигуряващи основното лечение по КП № 251, 252, 254, 255, 257.1, 257.2, 258.1, 258.2 и 298, на неоходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение, не се включват в цената на КП, заплащана от НЗОК.
(2) Стойността на еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, имуноглобулините, имуносупресивната терапия и хелиращата терапия, прилагани в КП № 253 за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване или лечение, не се включват в цената на КП, заплащана от НЗОК.
Чл. 104. По КП № 240 „ Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа“ могат да се извършват не повече от 12 хоспитализации годишно с обща продължителност най-малко 120 дни, разпределени последователно или през определени периоди от време по преценка на лекаря, предлагащ хоспитализацията.
Чл. 105. Стойността на противотуморните лекарствени продукти (парентерални и перорални), осигуряващи основното лечение по КПр № 5 „Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания“ на необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение, не се включват в цената на КПр, заплащана от НЗОК.
Чл. 106. (1) Процедурата от приложение № 12 от Наредба № 40 от 2004 г. е с продължителност 24 часа. Започната процедура не може да бъде прекратена преди изтичане на продължителността й. При липса на основания за прекратяване на процедурата след изтичане на продължителността й се преминава към изпълнение на следваща процедура.
(2) Прекратяване на процедурата по ал. 1 (дехоспитализация или превеждане в профилно отделение) се предприема само ако пациентът излезе от моделите на прием (в т. ч.отпадне необходимостта му от механична вентилация или от асистирано дишане с назален СРАР) и при него не се появят нови приемни критерии в продължение на 24 последователни часа. Посочените 24 часа, в които пациентът се наблюдава, се считат за една процедура.
Условия и ред за извършване на процедури по приложение № 13 от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 107. (1) Приложение № 13 от Наредба № 40 от 2004 г. „Процедури за интензивно лечение извън случаите на новородено“ включва:
1. Процедура № 1 „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парантерално хранене“;
2. Процедура № 2 „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или парантерално хранене“.
(2) Процедурите по ал. 1 се извършват в полза на пациенти, на които е издадено „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А) от лекар от лечебно заведение – изпълнител на процедурите.
Чл. 108. Процедурите се отчитат в РЗОК с екземпляр от „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А), фактура или електронна фактура .
Чл. 109. Процедурите по чл. 107 се извършват в съответствие с алгоритмите по приложение № 6 и се отразяват в посочените в тези алгоритми документи.
Условия и ред за извършване на процедури по приложение № 14 от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 110. (1) Процедури за асистирана репродукция по приложение № 14 от Наредба № 40 от 2004 г. са:
1. Процедура № 1 „Асистирана репродукция – хормонална контролирана овариална хиперстимулация (КОХС)“ (процедура № 1);
2. Процедура № 2 „Асистирана репродукция – фоликулна пункция, оплождане, ембриотрансфер, криоконсервация“ (процедура № 2).
(2) Процедурите по ал. 1 се извършват в полза на ЗЗОЛ, на които е издадена и е влязла в сила заповед за дейности по асистирана репродукция, финансирана със средства от бюджета на НЗОК при условията и по реда на ПМС № 25 от 2009 г. за създаване на Център „Фонд за асистирана репродукция“ и Правилника за организцията на работа и дейността на Център „Фонд за асистирана репродукция“.
(3) За извършване на всяка от процедурите по ал. 1 лечебното заведение, посочено в заповедта по ал. 2, издава „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А).
Чл. 111. Лечебните заведения, изпълнители на процедура № 1, трябва задължително да сключат договор с НЗОК за изпълнение и на процедура № 2.
Чл. 112. (1) Пациентка, започнала процедура № 1 в едно лечебно заведение, следва да я завърши в същото лечебно заведение.
(2) Процедура № 2 се изпълнява след задължително провеждане на процедура № 1 в същото лечебно заведение.
Чл. 113. (1) Документът, в който се отразява процедура № 1, е „Протокол за контролирана овариална хиперстимулация“. Същият е неразделна част от досието на пациентката, което включва:
1. „Протокол за контролирана овариална хиперстимулация“;
2. влязла в сила заповед за дейности по асистирана репродукция, финансирана със средства от бюджета на НЗОК;
3. декларация за информирано съгласие;
4. „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А).
(2) Лекарствените продукти, необходими за изпълнение на процедура № 1, се осигуряват по реда чл. 44.
Чл. 114. Хоспитализацията на пациентката по процедура № 2 се документира в „История на заболяването“, неразделна част от което са:
1. заповед за дейности по асистирана репродукция, финансирана със средства от бюджета на НЗОК;
2. протокол за отразяване на данните за дейностите в структурата по асистирана репродукция при оплождане ин витро и трансфер на ембриони („Ембриологичен протокол“);
3. „Протокол за замразяване“;
4. декларация за информирано съгласие;
5. „Информирано съгласие за замразяване и съхранение“, което се подписва в случай на криоконсервация;
6. „Медицинско направление за провеждане на процедура“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А).
Чл. 115. Провеждането на процедурите се регистрира в Регистър за преминали пациенти по асистирана репродукция. Регистърът се води от лечебното заведение, изпълнител на процедурата, по хронология на постъпилите за процедура пациенти и съдържа следните реквизити: име на пациентката, дата и № на процедурата за месеца и годината.
Чл. 116. Отчитането на процедура № 1 се извършва със:
1. „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А);
2. копие от заповедта по чл. 110, ал. 2;
3. „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по КП в областта на онкологията, хематологията и неонатологията“ – от приложение № 19 от НРД 2012 г.;
4. финасови документи по приложение № 8.
Чл. 117. Отчитането на процедура № 2 се извършва със:
1. „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А);
2. копие от заповедта по чл. 110, ал. 2;
3. спецификация за процедура по асистирана репродукция от приложение № 8.
Чл. 118. Процедурите по чл. 110 се извършват в съответствие с алгоритмите по приложение № 6 и се отразяват в посочените в тези алгоритми документи.
Условия и ред за извършване на процедури по приложение № 15 от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 119. Процедурите за нуклеарномедицинско компютър-томографско образно изследване по приложение № 15 от Наредба № 40 от 2004 г. са:
1. Процедура № 1 „Позитронно-емисионна томография – компютърна томография (РЕТ/CT);
2. Процедура № 2 „Еднофотонна емисионна компютърна томография с компютърна томография – (SPEСТ/СТ) на хибриден скенер“.
Чл. 120. (1) Процедурите по ал. 1 се извършват в полза на ЗЗОЛ, на които е издадено „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А) от лекар със специалност по профила на заболяването от лечебно заведение – изпълнител на СИМП или БП.
(2) С направлението по ал. 1 ЗЗОЛ се насочват към ЛКК, сформирана на основание чл. 77 ЗЛЗ в структурите по нуклеарна медицина в лечебното заведение – изпълнител на процедурите по чл. 119.
(3) Комисията по ал. 2 взима решение за осъществяне на процедурите в 14-дневен срок от подаване на медицинската документация.
Чл. 121. Процедурите по чл. 119 се извършват в съответствие с алгоритмите по приложение № 6 и се отразяват в посочените в тези алгоритми документи.
Раздел IV
Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури и процедури
Чл. 122. (1) Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на болнична помощ по приложения № 3, 4 и 5, е в съответствие с НРД 2012 г. и финансови документи по приложение № 8.
(2) Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на процедури по приложение № 6, включва „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А) и финансови документи по приложениe № 8.
(3) Финансови документи в болничната помощ по приложение № 8 са:
1.спецификации за извършена дейност по КП, ВСМД, КПр/процедури;
2.спецификация за приложени лекарствени продукти, заплащани от НЗОК извън цената на КП, КПр и процедури;
3. спецификация за процедури по асистирана репродукция;
4.спецификация за извършена медицинска дейност на здравнонеосигурени лица по § 9, ал. 2, т. 3 ЗБНЗОК за 2013 г.
5.седмични справки към месечни спецификации по т. 1 – 4 ,които се генерират от РЗОК и се подписват от изпълнителите.
Чл. 123. (1) Изпълнителите на КП, ВСМД и КПр/процедури задължително ежедневно отчитат договорената и извършена болнична дейност по електронен път чрез електронен отчет във формат, определен от НЗОК.
(2) Електронният отчет по ал. 1 включва ежедневно предоставена от изпълнителите на КП информация по електронен път в утвърден от НЗОК формат за приетите и изписаните по КП, ВСМД и КПр/процедури за денонощие пациенти.
Чл. 124. (1) Дейностите по КП, ВСМД, КПр/процедури се извършват в съответствие с алгоритмите по приложения № 3, 4, 5 и 6 и се отразяват в посочените в тези алгоритми документи.
(2) В приложение № 10 „Диагностични процедури по МКБ 9 – КМ по Решението“ се съдържат кодовете на медицинските процедури по групи „рубрики“, с които се отчита прилагането им, когато това е необходимо.
Чл. 125. В диагностично-консултативния блок/приемен кабинет (на хартиен или електронен носител) се води журнал с лични данни на преминаващите през ДКБ/ПК ЗЗОЛ с регистриране на направление за провеждане на КП, ВСМД, КПр/процедури.
Чл. 126. Първичният медицински документ „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А) се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 7. Документът се попълва в два екземпляра, като:
1. регистрационните и медицинските данни в документа, необходими за насочване за хоспитализация, се попълват от лечебното заведение за извънболнична или болнична медицинска помощ или друго лечебно заведение;
2. регистрационните и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и болничното лечение на ЗЗОЛ се попълват от лечебното заведение; първият екземпляр на документа се изпраща заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК, а вторият остава на съхранение в лечебното заведение.
Чл. 127. (1) Хоспитализацията на пациента с „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А) се документира в „История на заболяването“ и в част II на същото направление.
(2) В медицинската документация се отразяват датата и часът на постъпването на ЗЗОЛ в лечебното заведение – изпълнител на процедури.
Чл. 128. Медицинската документация – „Медицинско направление за провеждане на процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А), епикризата, както и документи за извършени основни диагностични и терапевтични процедури се подписват само от лекари, включени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на процедури.
Чл. 129. (1) Финансовите документи – спецификация към фактурата за извършена дейност и спецификацията за лекарствените продукти, се издават в два екземпляра от всички изпълнители.
(2) Първият екземпляр от спецификациите по ал. 1, направленията за хоспитализации и/или провеждане на процедури, както и електронният отчет се предават в РЗОК съгласно условията и сроковете, определени по реда на чл. 55е ЗЗО. Вторият екземпляр остава при изпълнителя.
(3) След представяне на документите по ал. 1 РЗОК извършва проверка на същите и ги заверява.
Чл. 130. В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и финансови документи, които изпълнителите на процедури представят по опис за отчитане на извършената дейност.
Чл. 131. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите документи на изпълнителите на БП РЗОК ги връща за корекция в посочения срок .
(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на чл. 29 и 30.
Глава четиринадесета
КОМПЛЕКСНО ДИСПАНСЕРНО (АМБУЛАТОРНО) НАБЛЮДЕНИЕ.
КОМПЛЕКСНО ДИСПАНСЕРНО (АМБУЛАТОРНО) НАБЛЮДЕНИЕ НА ЗЗОЛ С КОЖНО-ВЕНЕРИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 8А и 9А ОТ НАРЕДБА № 40 ОТ 2004 Г.
КОМПЛЕКСНО ДИСПАНСЕРНО (АМБУЛАТОРНО) НАБЛЮДЕНИЕ НА ЗЗОЛ С ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 8А и 9А ОТ НАРЕДБА № 40 ОТ 2004 Г.
Раздел I
Условия и ред за сключване на договори за изпълнение на КДН по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 132. (1) Страна по договор с НЗОК за изпълнение на КДН на лица с кожно-венерически заболявания по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г. може да бъде лечебно заведение по чл. 13, т. 1, което отговаря на общите условия по чл. 22, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“ и специалните условия в този раздел.
(2) Страна по договор с НЗОК за изпълнение на КДН на лица с психични заболявания по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г. може да бъде лечебно заведение по чл. 13, т. 2, което отговаря на общите условия по чл. 22, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“ и специалните условия в този раздел.
Чл.133. (1) Лечебните заведения по чл. 132 следва да отговарят на следните специални условия:
1. съответствие на устройството на лечебното заведение с разрешението за осъществяване на лечебна дейност и съответното ниво на компетентност;
2. в лечебното заведение са разкрити необходимите структурни звена със съответните нива на компетентност, посочени в приложение № 11 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ с клиники/отделения по кожно-венерически заболявания и центрове за кожно-венерически заболявания“ и съответно в приложение № 12 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ с клиники/отделения по психични заболявания и центрове за психично здраве“, за изпълнение на съответното КДН, за което се кандидатства;
3. наличие в лечебното заведение на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване съгласно приложение № 11, съответно приложение № 12, за изпълнение на съответното КДН, за което се кандидатства;
4. лечебното заведение е осигурило дейността на липсващите му структурни звена с необходимата медицинска апаратура и оборудване чрез договор с друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, в случаите, в които това се допуска в съответното КДН;
5. в лечебното заведение работят съответни лекари с придобити специалности, посочени в приложение № 11, съответно в приложение № 12, за изпълнение на съответното КДН, за което се кандидатства;
6. наличие на удостоверения и/или сертификати на специалиста за извършване на определени дейности за работа със съответна медицинска апаратура съгласно утвърдените медицински стандарти, които са в съответствие с Наредба № 34 от 2006 г., съгласно изискванията на съответното КДН;
7. в лечебното заведение работят специалист/и на основен трудов договор, за които е предвиден такъв в приложение № 11, съответно в приложение № 12, за изпълнение на съответното КДН, за което се кандидатства.
(2) В центровете за психично здраве и в ЦКВЗ, в чиито разрешения за дейност не е посочено ниво на компетентност, не се изисква ниво на компетентност, а съответствие с условията за сключване на договор и изискванията, посочени в съответното КДН, за което се кандидатства.
Раздел II
Необходими документи за сключване на договори за извършване на КДН по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 134. Лечебните заведения, желаещи да сключат договор за изпълнение на КДН по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г., представят в РЗОК заявление, към което прилагат следните документи:
1. данни за ЕИК на дружеството или кооперацията от Търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на ЕС, или в държава, страна по Споразумението за ЕИП – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
2. копие от разрешението за осъществяване на лечебна дейност, издадено от министъра на здравеопазването;
3. декларация от управляващия лечебното заведение по образец съгласно приложение № 11, съответно приложение № 12 – за функционираща и изправна налична медицинска апаратура и оборудване;
4. копие от договора по чл. 133, ал. 1, т. 4 – за лечебните заведения, които кандидатстват за изпълнение на съответното КДН;
5. копия на документи по чл. 133, ал. 1, т. 5 за придобити специалности по Наредба № 34 от 2006 г. – за лекарите, които ще осъществяват съответното КДН, за което кандидатства лечебното заведение;
6. копие на удостоверения и/или сертификати на специалиста за извършване на определени дейности за работа със съответна медицинска апаратура, които са в съответствие с Наредба № 34 от 2006 г. – за лекарите, които ще изпълняват съответното КДН;
7. копие на сертификат от участие в национална или чуждестранна нетърговска система за външна оценка на качеството по медицински стандарт „Клинична лаборатория“ и/или копие на сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология – за съответния вид/видове лаборатории, които ще извършват дейността;
8. копие от трудов договор по чл. 133, ал. 1, т. 7;
9. декларация от представляващия лечебното заведение за следните обстоятелства:
а) за актуално членство в РК на БЛС, която съдържа изходящ номер и дата на издаване на удостоверението с УИН по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
б) че не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
10. декларация по чл. 23 на хартиен носител за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
11. копие от удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации – за лекарите чужденци;
12. график за работа за изпълнение на КДН.
Чл. 135. В случаите, когато лечебно заведение едновременно кандидатства за оказване на БП, ВСМД, КПр/процедури и/или КДН, изискуемите документи за сключване на договор, които се дублират, се представят в един екземпляр.
Чл. 136. Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва, респ. отказва сключване на договор, при условията и по реда на глава шеста.
Чл. 137. При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 134, изпълнителят на КДН е длъжен да уведоми РЗОК и да представи в срок до 5 работни дни от настъпване на промяната копие от съответния документ.
Чл. 138. Районната здравноосигурителна каса съхранява в досие на съответното лечебно заведение всички документи, приложени към заявлението за сключване на договор.
Раздел IIІ
Условие и ред за оказване на медицинската помощ по КДН
по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 139. (1) Комплексното диспансерно (амбулаторно) наблюдение на пациенти с кожно-венерически заболявания се извършват в полза на лица, на които е издадено „Медицинско направление за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 10) от ОПЛ, от лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, или от лекар – специалист по „Кожно-венерически заболявания“ от лечебно заведение за БП с клиника/отделение по кожно-венерически заболявания/ЦКВЗ, работещ в изпълнение на договор с НЗОК.
(2) Направлението по ал. 1 се издава еднократно за срока на КДН.
Чл. 140. (1) Комплексното диспансерно (амбулаторно) наблюдение на пациенти с психични заболявания се извършва в полза на лица, на които е издадено „Медицинско направление за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 10) от ОПЛ, от лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, или от лекар – специалист по „Психиатрия“ от лечебно заведение за БП с клиника/ отделение по психични заболявания/ЦПЗ, работещ в изпълнение на договор с НЗОК.
(2) Направлението по ал. 1 се издава еднократно за срока на КДН.
Чл.141. Изпълнителят обявява на видно място, достъпно за пациента, месечен график за изпълнение на съответното КДН.
Чл. 142. (1) Видът, обемът и честотата на дейностите по КДН са посочени в приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г. и се осъществяват в съответствие с Наредба № 39 от 2004 г.
(2) Пациентът се диспансеризира само с неговото изрично съгласие. Несъгласието на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано се документира в „Амбулаторен лист за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 11).
Чл. 143. За оказаната медицинска помощ потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 12 „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО“ на НРД 2012 г.
Чл. 144. (1) Комплексното диспансерно (амбулаторно) наблюдение на лица с кожно-венерически заболявания се счита за завършено, когато е извършен пълният обем от задължителни дейности, съгласно приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г.
(2) Комплексното диспансерно (амбулаторно) наблюдение на лица с психични заболявания се счита за завършено, когато е извършен пълният обем от задължителни дейности, съгласно приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г.
Раздел ІV
Документация и документооборот на изпълнителите на КДН
по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г.
Чл. 145. Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на КДН по приложение № 8а и 9а от Наредба № 40 от 2004 г., включва първични медицински документи по приложение № 7 и финансовоотчетни документи по приложение № 8.
Чл. 146. (1) Първичните медицински документи по приложение № 7 са:
1. „Медицинско направление за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 10);
2. „Амбулаторен лист за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 11).
(2) Документооборотът по ал. 1 е:
І. „Медицинско направление за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 10) се съставя в един екземпляр от ОПЛ от лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, от лекар – специалист по „Психиатрия“ от ЛЗ за БП с клиника/отделение по психични заболявания/ЦПЗ, работещ в изпълнение на договор с НЗОК, или от лекар – специалист по „Кожно-венерически заболявания“ от ЛЗ за БП с клиника/отделение по кожно-венерически заболявания/ЦКВЗ, работещ в изпълнение на договор с НЗОК, при необходимост от провеждане на КДН във:
- лечебно заведение за БП с клиника/отделение по психични заболявания или ЦПЗ на лица с психични заболявания;
- лечебно заведение за БП с клиника/отделение по кожно-венерически заболявания или ЦКВЗ на лица с кожно-венерически заболявания.
Изпълнителят на КДН отчита документа при първо посещение заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Всяко отчетено „Медицинско направление за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 10) се придружава от амбулаторен лист (бл. МЗ-НЗОК № 11) или електронен отчет за извършената дейност на пациента, отразена в амбулаторни листове за КДН, в определен от НЗОК формат.
ІІ. „Амбулаторен лист за комплексно диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 11) се съставя от изпълнителя на КДН.
1. Отчет на хартиен носител или електронен отчет за осъществено КДН на ЗЗОЛ, отразено в амбулаторни листове за КДН, в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на представляващия лечебното заведение, се предоставя в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от представляващия лечебното заведение, началника на отделение, лекаря специалист и ЗЗОЛ, се води по ред, определен от лечебното заведение, като към него се прилагат всички медицински документи, и се съхранява в лечебното заведение. Екземпляр се изпраща по пациента до ОПЛ за прилагане към здравното (медицинско) досие.
2. Националната здравноосигурителна каса определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която изпълнителят ежемесечно представя в РЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания.
Чл. 147. Изпълнителите на КДН могат да използват разпечатани образци на документите по чл. 146.
Чл. 148. (1) Финансовоотчетните документи по приложение № 8 са:
1. фактура;
2. спецификация;
3. отчети за месечно отчитане на дейността.
(2) Финансовоотчетните документи се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се отчита в РЗОК в срок съгласно условията и сроковете на заплащане, установени по реда на чл. 55е ЗЗО. Вторият екземпляр остава в ИМП.
Чл. 149. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИМП РЗОК ги връща за корекция в посочения срок.
(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на чл. 29 и 30.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този договор:
1. „Задължително здравноосигурени лица“ са лицата по чл. 33 ЗЗО с непрекъснати здравноосигурителни права. Задължително здравноосигурени лица се считат и:
а) здравнонеосигурените жени – за медицинските грижи по чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗ;
б) лицата, осигурени в друга държава – членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария, за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО – за съответния обхват медицинска помощ, в зависимост от приложимото спрямо лицата законодателство; лицата следва да докажат правото си на медицинска помощ с удостоверителни документи за право на обезщетения в натура в случай на болест, майчинство, трудови злополуки или професионални заболявания, издадени по реда на правилата за координация на системите за социална сигурност, както и гражданите на държави, с които Република България има сключени международни договори за социална сигурност;
в) здравнонеосигурени лица по § 9, ал. 2 ЗБНЗОК за 2013 г. – за следните дейности:
- амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания;
- амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания;
- интензивно лечение.
2. Официалната интернет страница на НЗОК е www.nhif.bg.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Настоящото Решение влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
§ 3. Договорите/допълнителните споразумения с изпълнители на медицинска помощ влизат в сила от датата на подписването им.
§ 4. (1) За извършена от лечебното заведение дейност по чл. 1, ал. 1 се сключва споразумение от 1 януари 2013 г. до влизане в сила на новия договор/допълнително споразумение по § 3 или до датата на отказа по чл. 28.
(2) За извършената дейност от изпълнител на медицинска помощ по НРД 2012 г. се сключва допълнително споразумение от 1 януари 2013 г. до влизане в сила на допълнителното споразумение по § 3.
§ 5. Дейностите в извънболничната и болничната помощ по НРД 2012 г., започнати преди 1 януари 2013 г. и завършени през 2013 г., се заплащат при условията и по реда на НРД 2012 г. и по цени съгласно Договора за обеми и цени на медицинската помощ през 2012 г.
§ 6. Ваксините за задължителни имунизации и реимунизации се осигуряват от 01.01.2013 г. от Министерството на здравеопазването по досегашния ред до осигуряването им от НЗОК, но не по-късно от 1 април 2013 г.
§ 7. (1) До влизане в сила на изменения и допълнения на Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично (Наредба № 38 от 2004 г.), се издава рецептурна книжка за хроничните заболявания, посочени в приложение № 6 на НРД 2012 г. и приложение № 13 „Списък на заболяванията, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния по Решението“.
(2) До влизане в сила на изменения и допълнения на Наредба № 38 от 2004 г. назначаването и предписването на лекарствени продукти за конкретен МКБ код на заболяване се извършва съгласно чл. 47 от НРД 2012 г. в съответствие с приложение № 7 на НРД 2012 г. и приложение № 14 „Кодове на заболяванията по списък, определен с Наредба № 38 от 2004 г. на Министерството на здравеопазването, и кодове на специалности на лекари, назначаващи терапия по Решението“.
§ 8. След 01.07.2013 г. електронният отчет на амбулаторен лист за КДН по чл. 146, ал. 2, т. ІІ става задължителен, като отчитането на хартиен носител отпада.
§ 9. При необходимост от промяна на бизнес правилата в хода на изпълнение на финансовата година корекциите във формата на XML файл се извършват в срок един месец. Новият формат на отчетния файл влиза в сила един месец след публикуването му на интернет страницата на НЗОК.
§ 10. (1) Директорите на РЗОК осъществяват ежедневен мониторинг на лечебните заведения за извънболнична помощ, договорни партньори на НЗОК, формиращи най-голям разход на територията на съответната РЗОК.
(2) Директорите на РЗОК осъществяват ежедневен мониторинг на лечебните заведения за болнична помощ, договорни партньори на НЗОК.
§ 11. (1) При осигурена техническа възможност на НЗОК отчитането на извършената дейност от изпълнителите на медицинска помощ по договор с НЗОК се осъществява по електронен път, както следва:
а) за изпълнителите на извънболнична медицинска помощ – ежедневно или ежеседмично;
б) за изпълнителите на БП – при приемането и изписването на пациента.
(2) Условията и редът за електронно отчитане по ал. 1 се определят с указания на управителя на НЗОК.
§ 12. (1) При осигурена техническа възможност на НЗОК издаването и отчитането на изпълнени по електронен път рецепти се извършва в реално време, както следва:
а) за изпълнителите на извънболнична медицинска помощ – в момента на издаване на рецептата;
б) за търговци на дребно с лекарствени продукти – аптеки – в момента на изпълнение на рецептата.
(2) Условията и редът за електронно отчитане по ал. 1 се определят с указания на управителя на НЗОК.
§ 13. Неразделна част от това Решение са следните приложения, които се обнародват в „Държавен вестник“ и се публикуват на официалната интернет страница на НЗОК:
Приложение № 1 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за СИМП по пакет „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Хирургия“ по Решението“;
Приложение № 2 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар-специалист, които НЗОК заплаща по Решението“;
Приложение № 3 „Клинични пътеки по Решението“;
Приложение № 4 „ВСМД – Поставяне на постоянен тунелизиран катетър за хемодиализа“;
Приложение № 5 „Клинични процедури/процедури по Решението“;
Приложение № 6 „Процедури по приложение № 13, 14 и 15 от Наредба № 40 от 2004 г. от Решението“;
Приложение № 7 „Първични медицински документи по Решението“;
Приложение № 8 „Финансови документи по Решението“;
Приложение № 9 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ по Решението“;
Приложение № 10 „Диагностични процедури по МКБ 9 – КМ по Решението“;
Приложение № 11 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ с клиники/отделения по кожно-венерически заболявания и центрове за кожно-венерически заболявания“;
Приложение № 12 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ с клиники/отделения по психични заболявания и центрове за психично здраве“;
Приложение № 13 „Списък на заболяванията, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния по Решението“;
Приложение № 14 „Кодове на заболяванията по списък, определен с Наредба № 38 от 2004 г. на Министерството на здравеопазването, и кодове на специалности на лекари, назначаващи терапия по Решението“.
Председател на Надзорния съвет на НЗОК: Десислава Димитрова
Членове на Надзорния съвет на НЗОК:
Красимир Стефанов
Валентин Николов
Д-р Минчо Вичев
Пламен Таушанов
Д-р Иван Кокалов
Тома Томов
Доц. д-р Красимир Гигов
Виктор Серов
Съгласувал: Министър на здравеопазването: Десислава Атанасова
Приложение № 1
Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за СИМП по пакет „Акушерство и гинекология“, „Клинична лаборатория“, „Образна диагностика“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Хирургия“ по Решението
І. ИЗИСКВАНИЯ НА НЗОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР С ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА СИМП
ОСНОВЕН ПАКЕТ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Б. ПАКЕТИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ И ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ, ПО СПЕЦИАЛНОСТИ
ПАКЕТ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ
|
Код
|
Специалност
|
|
01
|
АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ
|
Специализирана медицинска дейност
|
88.73
|
Ехография на млечна жлеза - отпада
|
Високоспециализирана медицинска дейност
|
88.73 Ехография на млечна жлеза
|
|
Оборудване и медицинска техника
|
Брой
|
Вид инструментариум
|
Количество (бр.)
|
Консумативи и материали
|
Количество
|
|
Ехограф* с необходимите трансдюсери за извършване на ехография на млечна жлеза
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Специални изисквания: Удостоверение или свидетелство за 88.73, съгласно Наредба № 34 на МЗ.
ЗАБЕЛЕЖКА:
*За ДКЦ, МЦ, МДЦ, групови практики и индивидуални практики, които се намират в една сграда, позициите отбелязани със “*” (звезда), не са задължителни за всеки отделен кабинет. В този случай специалистите могат да ползват общо оборудване, което се намира на място с гарантиран достъп за всички.
ПАКЕТ ФИЗИкална И РЕХАБИЛИТАЦИонна медицина
|
Код
|
Специалност
|
|
23
|
ФИЗИкална И РЕХАБИЛИТАЦИонна медицина
|
Специализирани медицински дейности
|
93.07
|
Измерване на тяло
Антропометрия (сантиметрия, ъглометрия, плантография, определяне на телесна маса)
|
|
93.01
|
Функционална оценка
Клинично функционално изследване; локомоторен анализ (анализ на походката), равновесие/координация, сръчност; динамометрия
|
|
93.02
|
Оценка на стойката
Соматоскопия
|
|
93.04
|
Мануално изследване на мускулна функция
Мускулно тестуване
|
|
93.05
|
Тест на обем движения
Обем на движение
|
|
93.09
|
Друга диагностична физикална процедура
Определяне на рехабилитационен потенциал
|
|
89.7
|
Общо физическо изследване
Анализ на дейностите от ежедневния живот (ДЕЖ)
|
ПАКЕТ ХИРУРГИЯ
|
Код
|
Специалност
|
|
25
|
ХИРУРГИЯ
|
Специализирана медицинска дейност
|
96.23
|
Дилатация на ануса - отпада
|
В. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ И ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ПАКЕТ КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
|
Код
|
Специалност
|
|
09
|
КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
|
|
|
|
Високоспециализирано изследване
|
|
|
А. Хормони
|
|
10.27
|
Антитела срещу тиреоидната пероксидаза – Anti-TPO
|
Оборудване, съгласно Медицински стандарт по „Клинична лаборатория”.
ПАКЕТ ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА
|
Код
|
Специалност
|
|
21
|
ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА
|
|
Специализирани изследвания
|
|
ІІІ. Рентгенологични изследвания група 3
|
|
06.27
|
Обзорна (панорамна) рентгенография на зъби (Ортопантомография) - отпада
|
|
Високоспециализирани диагностични изследвания
|
|
10.62
|
Обзорна (панорамна) рентгенография на зъби (Ортопантомография)
|
|
10.04
|
Ехография на млечна жлеза
|
|
|
Всички образни изследвания включват разчитане и писмена интерпретация от специалист по образна диагностика
|
Оборудване, съгласно Медицински стандарт по „Образна диагностика”.
Приложение № 2
Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар-специалист, които НЗОК заплаща по Решението
Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя
Забележка:
В случаите, в които едно диспансеризирано лице е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други при лекар-специалист, то това лице подлежи на диспансерно наблюдение (медицински дейности и изследвания по вид, обем и честота) за всички заболявания изцяло от ОПЛ, освен ако пациентът не заяви изрично желание за извършването му от специалист. В тези случаи са необходими две консултации със специалист, а при оперирани болни - три пъти до края на първата година след операцията.
Отпадат от диспансерно наблюдение от лекар - специалист от лечебни заведения за СИМП следните заболявания с кодове по МКБ: D55.1, D55.9, D56.1, D56.9, D57.1, D58.0, D58.1, D59.1, D59.9, D61.9, D64.0, D66, D67, D68.0, D68.1, D68.2, D69.3 и D69.5.
При първоначална диспансеризация за дадено заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината.
Приложение № 3
Клинични пътеки по Решението
КП № 75 БЪБРЕЧНО-КАМЕННА БОЛЕСТ: УРОЛИТИАЗА – ЕКСТРАКОРПОРАЛНА ЛИТОТРИПСИЯ
Минимален болничен престой – до 1 ден
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ЕКСТРАКОРПОРАЛНА ЛИТОТРИПСИЯ С УДАРНИ ВЪЛНИ
процедури с литотрипторна вана
раздробяване на камъни с екстракорпорално предизвикани ударни вълни
*98.51 Екстракорпорална литотрипсия с ударни вълни на бъбрек, уретер и/или пикочен мехур
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум три диагностични процедури – рентгенография на БУМ или ехография на бъбреци и пикочен мехур и изследване на кръв и/или урина с кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение І- во ниво на компетентност съгласно медицински стандарт по „Урология“.
Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Урология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и със структури на извънболничната или болничната помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по урология
или
хирургично отделение
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия
|
|
5. Клинична лаборатория*
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по урология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
ЛЗ изпълнител на болнична помощ може да осигури дейността на съответното структурно звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клинична микробиология
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– един лекар със специалност по урология;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– един лекар със специалност по урология;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика.
Забележка: При деца задължително се провежда консултация с лекар със специалност по детски болести, която се отразява в ИЗ.
4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение не се изискват за литотрипсия, извършвана на апарат за екстракорпорална литотрипсия (ЕЛПК), при който манипулацията се извършва без прилагане на анестезия);
– образните изследвания могат да бъдат разчитани от лекар със специалност по урология и притежаващ сертификат от АЯР за работа с рентгенологична уредба за диагностични и лечебни цели, също и ехографските изследвания могат да бъдат интерпретирани от лекар със специалност урология, притежаващ допълнителна квалификация за ехография;
– МЦ и ДКЦ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа и отделенията по урология с І ниво на компетентност задължително сключват договор с клиника/отделение по урология минимум ІІ ниво на компетентност, с оглед лечение на възникнали усложнения, в резултат на литотрипсията.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
Показание за хоспитализация на болни е конкремент в пикочо-отделителната система (ПОС).
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Показанията за избор на този или друг оперативен метод на лечение се определят след задължителна консултация от уролог. Урологът изготвя писмено заключение, с мотивирано становище (на базата на проведени преглед и изследвания) за случаите, когато има противопоказания за прилагане на метода.
Преди извършване на литотрипсия задължително се извършва обзорна рентгенография на БУМ и/или ехография на бъбреци и пикочен мехур.
НЗОК заплаща за екстракорпорална литотрипсия на пациент до 3 процедури за 12 последователни месеца, на един бъбрек при доказан конкремент.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
След провеждане на образни и клинико-лабораторни изследвания.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– провеждане на ЕКЛТ;
– липса на субективни оплаквания;
– след провеждане на ЕКЛТ, при пациента задължително се извършва ехография и/или обзорна рентгенография, резултатите от които се записват в ИЗ и епикризата на пациента. Резултатът от ехографията се прикрепва в ИЗ.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
2.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
2.2. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3. Документиране на параметрите, с които е извършена ЕКЛТ – в ИЗ и епикризата.
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– „История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“, бл. МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ № 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
Бъбречно-каменната болест е едно от най-широко разпространените заболявания, а бъбречната криза е най-честия и характерен симптом на това заболяване. Причините за образуването на камъните са разнообразни и включват климатичните условия, хигиенно-диетичния режим, наличието на инфекция на пикочните пътища. Особено голямо влияние оказва наличието на вродени или придобити пречки по хода на пикочните пътища, предизвикващи застой в бъбреците.
Клиничната картина на бъбречно-каменната болест е в зависимост от големината, размера и локализацията на конкремента. Съществено значение има и наличието или не, на застой в пикочните пътищя. Най – характерния симптом е болката в лумбалната област и по хода на уретера. Тя може да е с различна сила, от тъпа до много силна, режеща болка съпроводена с гадене и повръщане. Острата и внезапна болка е известна като бъбречна колика. Тя може да се провокира от физическо усилие, хранене, а също и в покой, без конкретна причина. Възможно е появата на кръв в урината или фебрилитет.
Бъбречно-каменната болест е сериозно заболяване изискващо своевременно и адекватно лечение, с оглед избягване на усложненията. Диагностицирането и лечението на заболяването изисква задължителен преглед от специалист уролог и провеждането на множество изследвания за избор на най – ефективен метод на лечение.
Екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) е високоефективен метод за лечение на камъни в бъбреците и уретера с големина до 2 см. Литотрипсия може да се извърши и при множество камъни, както и по време на бъбречна криза. Усложнения след извършена литотрипсия се наблюдават рядко.
Болният се поставя в положение по гръб или по корем (в случай, че камъкът е разположен под нивото на тазовите кости). Камъкът се прицелва под рентгенов контрол. Включва се апаратът. Състоянието на камъка се проследява периодично на рентгеноскопичен екран. След извършването на максимално допустимия брой удари, според спецификацията на апаратурата и/или видимото разрушаване на камъка, процедурата се преустановява.
Забележка: При новото поколение сухи литотриптери не се налага анестезия (упойка). Тя се прилага само при деца или пациенти с нисък праг на болката.
Повече информация за вашето заболяване и лечението му, ще получите от лекуващия Ви лекар.
|
МОНИТОРИНГ И АНЕСТЕЗИЯ ПРИ ДИАГНОСТИЧНО-ТЕРАПЕВТИЧНИ МАНИПУЛАЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Непосредствена преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
насочен разпит на пациента за придружаващи и минали заболявания, данни за алергия
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
епикризи, лабораторни изследвания, консултации
|
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти
|
изписване на необходимите медикаменти поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия
|
|
непосредствен клиничен преглед на пациента
|
физикален статус – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация и седативи
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение при назначената премедикация и терапия
|
|
Мониторинг, анестезия и седация
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, хемодинамичен мониторинг, назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия, водене на краткотрайна венозна анестезия, постоянна готовност за преминаване към обща ендотрахеална анестезия, както и за мероприятия по реанимацията на пациента поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздуховод ендотрахеална интубация
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
|
поддържане на анестезията
|
хемодинамичен мониторинг на пациента, регистриране и мероприятия по корекцията, на настъпилите усложнения и отклонения, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, даване напътствия на пациента за ранния период след края на анестезията, повторен клиничен преглед с цел проверяване за състоянието на пациента и възможността да напусне болницата сам или с придружител
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента
|
|
реанимационно подсигуряване на диагностични и терапевтични процедури - КТ, ЯМР, рентгеноконтрастни изследвания
|
мониторинг на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, хемодинамичен мониторинг при нужда – реанимация в пълен обем
|
–
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 75 „бъбречно-каменна болест: уролитиаза – екстракорпорална литотрипсия“
ДОКУМЕНТ № 1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
|
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 78 оперативни процедури върху МЪЖКА ПОЛОВА СИСТЕМА
Минимален болничен престой – до 1 ден
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ОПЕРАЦИИ НА простата и семенните мехурчета
*60.11 ЗАТВОРЕНА (перкутанна) (ИГЛЕНА) БИОПСИЯ НА ПРОСТАТА
подход:
трансректален
трансуретрален
и лиопсия чрез убождане
ОПЕРАЦИИ НА семенните мехурчета
*60.71 перкутанна аспирация на семенните мехурчета
Изключва:
иглена биопсия на семиналните везикули – 60.13
*60.72 инцизия на семенните мехурчета
*60.73 ексцизия на семенните мехурчета
ексцизия на киста на Mueller’овия дуктус
сперматоцистектомия
Изключва:
биопсия на семиналните везикули – 60.13-60.14
простатовезикулектомия – 60.5
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА СКРОТУМ И ТУНИКА ВАГИНАЛИС
*61.2 ЕКСЦИЗИЯ НА ХИДРОЦЕЛЕ (НА ТУНИКА ВАГИНАЛИС)
възстановяване при хидроцеле на туника вагиналис
Изключва:
перкутанна аспирация на хидроцеле – 61.91
*61.3 ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА СКРОТУМ
електролечение на лезия на скротум
операция за елефантиаза на скротум
частична скротектомия на скротум
Изключва:
биопсия на скротум – 61.11
фистулектомия на скротум – 61.42
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СКРОТУМ И ТУНИКА ВАГИНАЛИС
*61.41 шев на разкъсване на скротум и туника вагиналис
*61.42 възстановяване при скротална фистула
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА СКРОТУМ И ТУНИКА ВАГИНАЛИС
*61.91 перкутанна аспирация на туника вагиналис
аспирация на хидроцеле на туника вагиналис
*61.92 ексцизия на туника вагиналис, освен при хидроцеле
ексцизия на хематоцеле на туника вагиналис
*61.99 други операции на скротум и туника вагиналис
Изключва:
отстраняване на чуждо тяло от скротума без инцизия – 98.24
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ на ТЕСТИСи
*62.2 ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ТЕСТИКУЛАРНИ ЛЕЗИИ
ексцизия на апендицис тестис
ексцизия на киста на Morgani при мъж
Изключва:
биопсия на тестис – 62.11-62.12
*62.3 ЕДНОСТРАННА ОРХИЕКТОМИЯ
орхидектомия (с епидидимектомия) БДУ
ДВУСТРАННА ОРХИЕКТОМИЯ
кастрация
радикална двустранна орхиектомия (с епидидимектомия)
кодирай също всяка едновременна дисекция на лимфен възел – 40.3-40.5
*62.41 отстраняване на двата тестиса едноактно
двустранна орхидектомия БДУ
*62.42 отстраняване на останалия тестис
отстраняване на единичен тестис
|
|
*62.5 ОРХИПЕКСИЯ
мобилизация и наместване на тестис в скротума
орхиопексия с деторквиране на тестис
операция на Torek (-Bevan) (орхидопексия) (първи етап) (втори етап)
трансплантация в и фиксация на тестис в скротум
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕСТИС
Изключва:
наместване при торзио – 63.52
*62.61 шев на разкъсване на тестис
*62.7 ИНСЕРЦИЯ НА ТЕСТИСНА ПРОТЕЗА
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ТЕСТИСи
*62.91 аспирация на тестис
Изключва:
перкутанна биопсия на тестис – 62.11
*62.92 инжекция на лечебна субстанция в тестис
*62.99 други операции на тестиси
*63.1 ЕКСЦИЗИЯ НА ВАРИКОЦЕЛЕ И ХИДРОЦЕЛЕ НА КОРДА СПЕРМАТИКА
висока лигатура на вена сперматика
хидроцелектомия на канала на Nuck
*63.2 ЕКСЦИЗИЯ НА КИСТА НА ЕПИДИДИМ
сперматоцелектомия
*63.3 ЕКСЦИЗИЯ НА ДРУГА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА корда сперматика И ЕПИДИДИМ
ексцизия на апендици епидидимис
Изключва:
биопсия на фуникулус сперматикус или епидидимите – 63.01
*63.4 ЕПИДИДИМЕКТОМИЯ
Изключва:
такава, едновременно с орхиектомия – 62.3-62.42
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КОРДА СПЕРМАТИКА И ЕПИДИДИМ
*63.51 шев на разкъсване на корда сперматика или епидидим
*63.52 наместване на торзио на тестис или корда сперматика
Изключва:
свързаното с орхиопексия – 62.5
*63.59 друго възстановяване на корда сперматика и епидидим
*63.6 ВАЗОТОМИЯ
вазостомия
ВАЗЕКТОМИЯ И ЛИГАТУРА НА ВАЗ ДЕФЕРЕНС
*63.71 лигатура на ваз деференс
смачкване на ваз деференс
разсичане на ваз деференс
*63.72 лигатура на корда сперматика
*63.73 вазектомия
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВАЗ ДЕФЕРЕНС И ЕПИДИДИМ
*63.81 шев на разкъсвания на ваз деференс и епидидим
*63.83 епидидимовазостомия
*63.84 отстраняване на лигатура на ваз деференс
*63.89 друго възстановяване на ваз деференс и епидидим
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА КОРДА СПЕРМАТИКА, ЕПИДИДИМ И ВАЗ ДЕФЕРЕНС
*63.92 епидидимотомия
*63.93 инцизия на корда сперматика
*63.94 лиза на адхезии на корда сперматика
|
|
*63.95 инсерция на клапа във ваз деференс
*63.99 други операции на корда сперматика, епидидим и ваз деференс
*64.0 ЦИРКУМЦИЗИЯ
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА ПЕНИС
*64.41 шев на разкъсване на пенис
*64.42 освобождаване на корди
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ
*64.92 инцизия на пенис
*64.98 други операции на пенис
шънт корпора каверноза с корпус спонгиозум
шънт кавернозни тела със сафена
промивка на корпора каверноза
Изключва:
отстраняване на чуждо тяло:
интралуменно – 98.19
без инцизия – 98.24
разтягане на препуциум – 99.95
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от две различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение с ниво на компетентност:
– І -во ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „Урология“;
– минимум ІІ- ро ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „Хирургия – детска хирургия“.
Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочените медицински стандарти.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и със структури на извънболничната или болничната помощ, разположени на територията му и имащи договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по урология
или
хирургично отделение
или
Клиника/отделение по детска хирургия
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия
|
|
5. Клинична лаборатория* (за Клиника/отделение по детска хирургия)
|
|
6. Клинична микробиология** (за Клиника/отделение по детска хирургия)
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по урология.
**Забележка: Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 01.01.2014 г. До 31.12.2013 г. болницата може да бъде обслужвана от друга микробиологична лаборатория.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
ЛЗ изпълнител на болнична помощ може да осигури дейността на съответното структурно звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клинична лаборатория
|
|
2. Клинична микробиология
|
|
3 Отделение/лаборатория по клинична патология
|
|
4. Апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния (за Клиника/отделение по детска хирургия)
|
Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение
|
Тестикуларни протези
|
НЗОК не заплаща посочените изделия
|
|
|
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– за клиника/отделение по урология – един лекар със специалност по урология;
– за хирургично отделение – двама лекари със специалност по урология;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– за клиника/отделение по урология – един лекар със специалност по урология;
– за хирургично отделение – двама лекари със специалност по урология, от които единият с 5 години стаж по специалността,
или
лекар със специалност по детска хирургия
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по клинична микробиология;
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика.
– лекар със специалност по детски болести.
ЗАБЕЛЕЖКА: При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, осигурен от лечебното заведение чрез договор.
При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
Диагностицирани заболявания на мъжката полова система, налагащи отворена оперативна интервенция по спешност, най-често при травматични наранявания на пениса и/или на скротума и неговото съдържимо, и проява на някои от следните симптоми:
– видими разкъсвания;
– голям хематом;
– силна палпаторна болка.
1.2. ПЛАНОВИ:
Диагностицирани заболявания на мъжката полова система, налагащи отворена оперативна интервенция в планов порядък.
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При подготовка на болния в лечебното заведение:
1. Вземане на биологичен материал за изследвания се извършва в първите 24 часа от хоспитализацията на пациента.
2. Образни изследвания се извършват до 48 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
Забележка: Контролни клинико-лабораторни и/или образни изследвания се извършват до края на болничния престой на пациента.
След поставена диагноза и определени индикации за оперативно лечение, при липса на противопоказания от страна на общия статус и извършена предоперативна подготовка, се извършва съответната оперативна процедура.
Препоръчително е при ендоуретрални манипулации и катетеризации на пикочния мехур да се използва стерилен лидокаинов гел с хлорхексидин, а за овладяване и профилактика на кръвотечение и хематоми се препоръчва да се използва хемостатична гъба.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Постоперативно при неонкологичните заболявания. При онкологичните случаи след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза, с определяне на степен на малигненост (стадий на тумора по TNM-класификация).
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Дехоспитализацията се извършва при следните условия:
– липса на фебрилитет през последните 24 часа;
– липса на значими субективни оплаквания;
– възстановена перисталтика и дефекация;
– липса на патологични процеси в областта на оперативната рана.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза, включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– „История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ № 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
Спешни състояния, които налагат постъпването на пациента в болница и спешна оперативна намеса, са:
– торзио на тестиса (завъртане около собствената му ос), което затруднява кръвоснабдяването на органа и представлява опасност за жизнеността му;
– хематом на скротума (състояние предизвикано най – често от травма), което представлява постоянно увеличаващ се оток в резултат на кървене от разкъсани кръвоносни съдове.
В конкретните случаи, след постъпването в болница по спешност се предприема спешна оперативна намеса, под обща или местна упойка.
Туморите на тестиса най-често са злокачествени заболявания, което налага тяхното оперативно лечение, състоящо се в отстраняване на органа. Операцията се извършва в условия на лумбална упойка, като с неголям разрез по предната повърхност на тестиса и нагоре косо към корема се освобождава тестиса и кордона му. Изпраща се материал от променените тъкани в специализирана патоморфологична лаборатория, където се потвърждава необходимостта от отстраняване на органа, поради опасност за живота на пациента.
След възстановяването си, пациентът ще бъде насочен към специализирано онкологично заведение, където задължително се провежда допълнително лечение. Състоянието на съвременната медицинска наука не поставя въпроса за преживяемост на болните с такава диагноза, а за качеството на живота им.
След операцията на пациента ще бъде поставен дренаж, който ще се свали в кратък срок.
Крипторхизмът или неслезлият тестис е вродено заболяване, при което се налага хирургично лечение в случаите, когато консервативното лечение не е постигнало желания ефект. Операцията има за цел да възстанови нормалното положение на тестиса. С неголям разрез в слабинната област тестисът и кордонът му се освобождават от локалните тъкани, като след постигане на необходимата дължина на кордона, тестисът се фиксира за тъканите на скроталната торбичка.
Предвид факта, че разположението на тестиса на нетипично място в някои случаи може да доведе до злокачествена промяна в тъканите на органа, по преценка на оператора при съмнение ще бъде взет материал от променените тъкани, който спешно ще бъде изследван от клиничен патолог. При случай на доказано злокачествено образувание органът ще бъде отстранен, с цел запазване здравето и живота на болния.
Повече информация за вашето заболяване и лечението му ще получите от лекуващия Ви лекар.
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, телено тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
|
поддържане анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна
следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
инравенозно или перорално назначаване наопиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетърза следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 78 „оперативни процедури върху МЪЖКА ПОЛОВА СИСТЕМА“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 98.1 БРОНХОСКОПСКИ ПРОЦЕДУРИ С НЕГОЛЯМ ОБЕМ И СЛОЖНОСТ в пулмологията
Минимален болничен престой – 1 ден
Минимален болничен престой при лица под 18 години – 3 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ – 9 КМ
|
основни диагностични процедури
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА БЯЛ ДРОБ И БРОНХ
**33.21 бронхоскопия през артифициална стома
Изключва:
Такава при биопсия – 33.24, 33.27
**33.22 фиброоптична бронхоскопия (ФБС)
Изключва:
такава при биопсия – 33.24, 33.27
**33.24 затворена (ендоскопска) биопсия на бронх
бронхоскопия (фиброоптична) с:
биопсия тип „четка“ на бял дроб
обърсване или промивка (катетър) за взимане на проба
ексцизия (“отхапваща“) биопсия
диагностичен бронхоалвеоларен лаваж (БАЛ)
Мекотъканно рентгеново изследване на гръден кош
Изключва:
ангиокардиография – 88.50-88.58
ангиография – 88.40-88.68
**87.49 Друго рентгеново изследване на гръден кош
рентгеново изследване на: бронхи, бял дроб, трахея, медиастинум, диафрагма, сърце
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва: ехография
Изключва:
терапевтичен ултразвук – 00.01 – 00.09
**88.73 диагностичен ултразвук на други гръдни локализации
ултрасонография на бял дроб
Други анатомични и физиологични измервания и манипулации
**89.37 определяне на витален капацитет – спирометрия
**89.52 Електрокардиограма
ЕКГ БДУ
ЕКГ (с 12 и повече отвеждания)
|
|
Циркулаторно мониториране
** 89.65 Измерване на артериални кръвни газове (КГА)
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
**90.43 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА – култура и чувствителност
**90.49 друго МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА – ХИСТОЛОГИЧНО ИЛИ ЦИТОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
**90.59 Друго микроскопско изследване – ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
Включва задължително извършване на целия комплекс от медико-диагностични изследвания:
Хематологични изследвания – СУЕ, хемоглобин, хематокрит, еритроцити, левкоцити, ДКК, тромбоцити, протромбиново време, INR, фибриноген;
основни терапевтични процедури
друга неоперативна промивка и почистване
*96.56 друга промивка на бронх и трахея
аспирация и насочен (нецялостен) лаваж
Изключва:
Диагностичен бронхоалвеоларен лаваж (BAL) – 33.24
Цялостен белодробен лаваж- 33.99
иНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо вещество
*99.21 Инжекция на антибиотик
*99.22 Инжекция на други антиинфекциозни медикаменти
*99.23 Инжекция на стероид
*99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно вещество
Включва:
Въведено ендоскопски в трахея, бронхи и/или плевра лекарствено средство (секретолитик, антибиотик, физиологичен серум, кръвоспиращи средства)
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени три основни диагностични процедури, една от които задължително е **33.24 и една основна терапевтична процедура, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ – 9 КМ.
Процедура **90.43 и/или **90.49 задължително се отчита допълнително при вземане на материал за микробиологично, хистологично или цитологично изследване.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ, като се запише от лекуващия лекар и къде точно ще се предоставят документите.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ № 1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване и с друго лечебно заведение за извънболничната или болничната помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК
|
Задължително звено
|
|
1. Клиника/отделение по пневмология и фтизиатрия
или
Клиника/отделение по вътрешни болести
или
Клиника/отделение по детска пневмология и фтизиатрия
или
Клиника/отделение по гръдна хирургия
или
Клиника/Отделение по детска гръдна хирургия
|
|
2. Бронхологично отделение/кабинет
|
|
3. КАИЛ/ОАИЛ – само за лечение на пациенти на възраст под 18 години
|
|
4. Клинична лаборатория с възможност за КГА
|
|
5. Отделение/кабинет по образна диагностика
|
|
6. Лаборатория за ФИД (спирометрия).
|
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
|
2. Микробиологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:
– лекар със специалност Пневмология и фтизиатрия, притежаващ свидетелство от Медицински Университет за завършен основен курс по „Бронхоскопия“ и извършващ рутинно по 100 бронхоскопии годишно, документирани с работен журнал или описателни фишове
или
– лекар със специалност Гръдна хирургия, притежаващ свидетелство от Медицински Университет за завършен основен курс по „Бронхоскопия“ и извършващ рутинно по 100 бронхоскопии годишно, документирани с работен журнал или описателни фишове;
или
– лекар със специалност по детска гръдна хирургия, притежаващ свидетелство от Медицински Университет за завършен основен курс по „Бронхоскопия“ и извършващ рутинно по 100 бронхоскопии годишно, документирани с работен журнал или описателни фишове;
– лекар със специалност анестезиология и интензивно лечение – при лица до 18 годишна възраст
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по образна диагностика.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
• кървене от долни дихателни пътища (ДДП) – повече от 100 мл за 24 ч.;
• хиповентилация или ателектаза на белия дроб с развитие на дихателна недостатъчност;
• обективни данни за травматична лезия на трахея и/или бронхи.
1.2. ПЛАНОВИ:
За диагностично уточняване и терапевтично поведение на симптоми от страна на трахея, бронхи, бял дроб, плевра, хранопровод и медиастинални лимфни възли като: дисфония, задух, кашлица, кръвохрак – под 100 мл за 24 часа, слузна/слузно-гнойна експекторация, дисфагия, анемичен синдром, загуба на телесна маса, неясно фебрилно състояние:
• специфично и неспецифично заболяване на бронхобелодробната система;
• бронхообструктивно заболяване в стадий на екзацербация;
• заболявания, свързани с имунния механизъм;
• болести на бронхобелодробната система, причинени от външни агенти;
• други интерстициални и редки белодробни болести;
• вродени аномалии на бронхобелодробната система;
• травми и изгаряни на дихателните пътища;
• ендоскопско въвеждане на лекарствени средства;
• за предоперативна подготовка при заболявания на бронхобелодробната система;
• следоперативно ендоскопско лечение на рецидиви, фистули, ателектази и др.;
• рентгенологично верифициран плеврален излив.
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Вземане на биологичен материл за клинико-лабораторни изследвания се извършва до 24 часа от приемането.
Процедурите с биопсия се извършват в рамките на болничния престой.
Назначените от лечебното заведение образни изследвания трябва да се извършат в рамките на болничния престой.
Показания за диагностична бронхоскопия:
– анамнеза за аспирация на чуждо тяло;
– кръвохрачене;
– кашлица с неясен произход;
– немотивиран задух – неповлияващ се от адекватна дезобструктивна терапия;
– рентгенови промени в белите дробове (кръгли сенки, хилусни засенчвания, ателектаза, рецидивиращи инфилтрати, дисеминирани сенки, плеврални изливи),
– парализа на гласна връзка, диафрагма;
– съмнение за злокачествени или доброкачествени тумори на бронхобелодробната система;
– съмнение или наличие на ТБК в храчките;
– трудна конвенционална интубация;
– травми и изгаряния на дихателните пътища от инхалирани вредности, респираторни нарушения от медицински процедури.
Показания за терапевтична бронхоскопия – провежда се при:
– запушване на трахеобронхиалното дърво и белия дроб от секрети – за аспирация и лаваж;
– възпалителни заболявания на белия дроб и инхалиране на вредни агенти – аспирация и вливане на лекарствени вещества;
– кървене от долни дихателни пътища (ДДП) – масивното кръвохрачене е показание за бронхологично изследване с цел спешно определяне терапевтично поведение и е показателно, ако се извърши до 48 ч. от началото на кървенето.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА:
А. Бронхоскопия
Абсолютни:
1. Новопоявило се ритъмно-проводно нарушение.
2. Екстремна хипоксемия, некомпенсирана от подаден с катетър/маска кислород.
3. Остър миокарден инфаркт.
4. Хипертонична криза.
Относителни:
1. Тежка кифосколиоза.
2. Психични отклонения.
3. Нарушения в коагулационния статус.
4. Невъзможност за отваряне на устата.
За осъществяване на бронхологични изследвания при деца може да се използва обща или топикална анестезия в зависимост от възрастта.
Усложнения
А. при бронхоскопия:
1. Лекарствена реакция – от премедикацията и/или анестезията.
2. Ларингоспазъм.
3. Конвулсивна кашлица, въпреки анестезията.
4. Бронхоспазъм.
5. Температура – над 37,5 Со.
6. Инфекция.
7. Хипоксемия /Хиперкапния.
8. Хеморагия.
9. Пневмомедиастинум.
10. Пневмоторакс.
11. Въздушна емболия.
12. Подкожен емфизем.
13. Лезия на трахея или бронх.
Медикаментозно лечение:
Включва при нужда лечение на основното заболяване и/или корекция на жизнено важни функции, според препоръките за стандартизирано поведение на българското дружество по белодробни болести и добрата медицинска практика: лечение с антибиотици, секретолитици, бронходилататори, кръвоспиращи, обезболяващи, водно-солеви разтвори, електролитни разтвори, биопродукти (при нужда) и др.
Оперативно лечение:
Обсъжда се, когато не могат да се овладеят възникнали усложнения от ендоскопското изследване и лечение, напр. травматична лезия на дихателните пътища или ендоскопски неовладяващо се кървене от тях.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя:
– след диагностична процедура, при налично микробиологично, биохимично и/или цитоморфологично изследване.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
При осигуряване на точна диагноза и проведено лечение на основното заболяване с корекция на отчетени усложненията и отклоненията в жизнено важни функции.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза, включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– „История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
Диагносично-терапевтични процедури в пулмологията с неголям обем и сложност включват методи за диагностика и лечение на редица заболявания на бронхобелодробната система, плеврата, гръдната стена и/или средостение (лимфни възли, хранопровод и др.). Преди изследването лекуващия лекар и лекаря-бронхолог ще разговарят с Вас, относно необходимостта на провеждането на такова изследване и възможностите то да допринесе за точната диагноза и своевременно лечение на вашето състояние. Вие ще бъдете информирани за най-честите рискове при заплануваната процедура намеса.
Защо се налага това изследване?
• За да се постави диагноза – диагностичните техники с малък и среден обем на сложност се налагат, тъй като често видът на някои заболявания се установява едва след взимане на биопсия от патологичното огнище, като материалът се зследва микроскопско.
• За ограничаване и/или отстраняване на причината за заболяването – често успоредно с извършване на диагностичните процедури с малък и среден обем на сложност при вродени и придобити заболявания на белия дроб, средостението и плеврата се налага да се започне и оптимално лечение (медикаментозното и/или ендоскопско).
Видове диагностично-терапевтични методи:
А. Бронхоскопски – флексибилна бронхоскопия (ФБС) – апаратът е флексибилен (огъваем), с външен диаметър от 3,2 до 6,5 мм. Може да премине през устата или през носа, в зависимост от целта на изследването, под локална (местна) или обща анестезия.
Начин на упояване (анестезия):
Бронхологично изследване и лечение с локална анестезия – лекарството за локална (местна) анестезия се накапва и/или впръсква последователно в ноздрите и устна кухина със специален накрайник докато се появи чувство на изтръпване на устни и език. Следва накапване на анестетика върху гласните връзки и в трахея – усеща се изтръпване на гърлото и затруднено гълтане. След анестезията може да се проведе изследване, като Вие няма да губите съзнание. Около 2 часа след завършване на бронхоскопията не можете да приемате все още храна, течности и медикаменти през устата, тъй като продължава действието на анестетика.
Бронхологично изследване и лечение под пълна упойка (обща анестезия)
Особеностите на този вид анестезия може да научите от лекаря-анестезиолог. За Вас е важно, че няма да усещате манипулацията, като рисковете от този вид анестезия могат да бъдат по-големи.
Преди бронхоскопията се поставят медикаменти, подпомагащи извършването на изследването – нарича се ПРЕМЕДИКАЦИЯ.
По време на изследването се извършва контрол (мониториране) на пулса, артериалното налягане, кислородното насищане в кръвта Ви (SAT%).
Опасности при Бронхологично изследване и лечение:
Рискът при тази лекарска намеса зависи, както от опитността на екипа, така и от общото състояние на организма Ви и степента на увреждането му. За да открием източниците на опасност навреме е необходимо да уведомите лекуващия си лекар за прекарани в миналото заболявания, както и за инциденти при подобни предходни изследвания.
Възможни инциденти по време на бронхоскопията и след нея:
Въпреки пределната концентрация на екипа по време на изследването може да се стигне до инциденти, които най-често се откриват и отстраняват веднага. Това са:
• Повишаване на артериалното налягане, което да предизвика кървене, изискващо непосредствена аспирация. Може да се наложи интубация с ригиден бронхоскоп или интубационна тръба, за да се овладее кървенето. Изключително рядко, при невъзможност да се спре по ендоскопски път кървенето, се налага оперативна намеса за лигиране (връзване) на кървящия кръвоносен съд или отстраняване на кървящия сегмент или дял от дроба. Може да се наложи преливане на кръв или кръвозаместващи течности.
• Може да се наранят съседни органи (напр. кръвоносни съдове, нерви, хранопровод) при извършване на бронхологични процедури, ако патологичния процес е в непосредствена близост до тях и/или ги обхваща. Рискът се повишава при предхождащи операции на гръдната клетка, сложни анатомични съотношения, вродени малформации, при обширни възпалителни промени или тежки сраствания.
• Рядко може да се травмират лигавицата на носа и гласни връзки от неизбежния натиск по време на изследването с бронхоскопа. Те се появяват най-често веднага след изследването и обикновено отзвучават без да се взимат медикаменти от няколко часа до ден след бронхоскопията.
• Може да възникнат пристъпи на задух или спастична кашлица по време на изследването. Преодоляват се с допълнителна локална анестезия и подаване на кислород с маска или катетър.
• Когато при различни бронхологични манипулации попадне въздух в гръдната кухина се образува пневмоторакс. Това може да затрудни кръвообращението и дишането Ви. Лечението е да се постави специален пластмасов (дренажен) катетър в гръдната половина, където е възникнал пневмоторакса и се включи на аспирация за няколко дни.
• Ако влезе въздух в кръвоносен съд при извършване на бронхологична манипулация може да възникне въздушна емболия; изразяваща се по-специално с изтръпване на кожата и болки в раменете, които по правило изчезват след няколко часа. Тя се лекува чрез поставяне в специално положение – Тренделенбург.
Всички усложнения, макар и много рядко, могат да наложат приемане в спешно и интензивно клиника/отделение/сектор, където да се извършват реанимационни грижи.
Поинтересувайте се след изследването, преди напускане на кабинета/отделението/клиниката за:
Кога е възможно да се пият течности и да се поема храна?
Трябва ли да се пият нови лекарства? Какви и колко време?
Колко време трябва да почивате (да лежите) след манипулацията?
Трябва ли да се промени начинът Ви на живот?
Откога можете да започнете отново работа/училище?
Необходими ли са контролни прегледи и кога?
В следващите три дни след изписването, ако не сте настанени в друго лечебно заведение и получите задух, кръвохрачене, болки в гърдите, веднага се явете на контролен преглед при лекуващия Ви лекар.
|
МОНИТОРИНГ И АНЕСТЕЗИЯ ПРИ ДИАГНОСТИЧНО-ТЕРАПЕВТИЧНИ МАНИПУЛАЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Непосредствена преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
насочен разпит на пациента за придружаващи и минали заболявания, данни за алергия
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
епикризи, лабораторни изследвания, консултации
|
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти
|
изписване на необходимите медикаменти поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия
|
|
непосредствен клиничен преглед на пациента
|
физикален статус – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация и седативи
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение при назначената премедикация и терапия
|
|
Мониторинг, анестезия и седация
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, хемодинамичен мониторинг, назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия, водене на краткотрайна венозна анестезия, постоянна готовност за преминаване към обща ендотрахеална анестезия, както и за мероприятия по реанимацията на пациента поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздуховод, ендотрахеална интубация
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
поддържане на анестезията
|
хемодинамичен мониторинг на пациента, регистриране и мероприятия по корекцията, на настъпилите усложнения и отклонения, при нужда – реанимация в пъленобем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, даване напътствия на пациента за ранния период след края на анестезията, повторен клиничен преглед с цел проверяване за състоянието на пациента и възможността да напусне болницата сам или с придружител
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента
|
|
реанимационно подсигуряване на диагностични и терапевтични процедури – КТ, ЯМР, рентгеноконтрастни изследвания
|
мониторинг на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, хемодинамичен мониторинг при нужда – реанимация в пълен обем
|
поставяне на периферен венозен път, изпълнение на назначените медикаменти, участие в реанимационните мероприятия
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 98.1. „бронхоскопски процедури с неголям обем и сложност в пулмологията“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1-ви ден
|
2-ри ден
|
3-ти ден
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 98.2 Високоспециализирани ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ в пулмологията
Минимален болничен престой – 3 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ – 9 КМ
|
основни високоспециализирани диагностични интервенционални процедури
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЛАРИНКС И ТРАХЕЯ
***31.44 затворена (ендоскопска) биопсия на трахея, бронх и перибронхиални формации (трансбронхиална тънкоиглена аспирационна бопсия – ТБТАБ)
Диагностични процедури на бял дроб и бронх
***33.23 друга бронхоскопия(РБС)
Изключва:
за аспирация – 96.05
за биопсия – 33.24, 33.27
***33.26 затворена (трансторакална аспирационна или режеща) иглена биопсия на бял дроб
Изключва:
ендоскопска биопсия – 33.24 и 33.27
***33.27 затворена ендоскопска биопсия на бял дроб
фиброоптична (гъвкава) бронхоскопия с флуороскопично водене на биопсия
трансбронхиална белодробна биопсия (ТББ)
Изключва:
биопсия с четка на бял дроб – 33.24
перкутанна биопсия на бял дроб – 33.26
***33.29 други диагностични процедури на бял дроб и бронхи (АВТОФЛУОРЕСЦЕНТНА БРОНХОСКОПИЯ, електро-навигационна бронхоскопия)
Изключва:
контрастна бронхография:
ендотрахеална – 87.31
друга – 87.32
КАТ на бял дроб – 92.15
ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) – 88.92
микроскопиране на проба от бронх или бял дроб – 90.41- 90.49
рутинна рентгенография – 87.44
ехография – 88.37
определяне на витален капацитет – 89.37
рентгенвография на бял дроб или бронх БДУ – 87.49
Диагностични процедури на гръдна стена, плевра, медиастинум и диафрагма
*** 34.21 ТРАНСПЛЕВРАЛНА ТОРАКОСКОПИЯ (МЕДИЦИНСКА ТОРАКОСКОПИЯ)
Изключва:
Видеоасистирана торакоскопска хирургия – ВАТХ (VATS)
***34.23. Трансторакална иглена биопсия на гръдната стена под образен контрол – true cut биопсия
Изключва:
ендоскопска биопсия – 33.24 и 33.27
***34.25 затворена (транскутанна) (иглена) биопсия на медиастинума (True -cut)
Изключва:
ендоскопска биопсия – 33.24 и 33.27
основни високоспециализирани терапевтични интервенционални процедури
***31.5 локална ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на трахея и бронх
Изключва:
биопсия на трахея – 31.44-31.45
ларинготрахеална фистулектомия – 31.62
трахеозеофагеална фистулектомия – 31.73
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ЛАРИНКС И ТРАХЕЯ
***31.93 поставяне или смяна на ларингеален или трахеобронхиален стент
Изключва:
изваждане навътрелуменно чуждо тяло без инцизия от трахеята – 98.15и трахеостомна канюла – 97.37
смяна на траехостомна канюла – 97.23
тоалет на трахеостома – 96.55
***31.94 инжектиране на локално вещество в трахея и/или бронх
дРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ларинкс и трахея
***31.99 други операции на трахея
Изключва:
изваждане на:
вътрелуменно чуждо тяло без инцизия от трахея– 98.15
трахестомна каняьла – 97.37
смяна на трахеална канюла – 97.23
тоалет на трахеостома – 96.55
|
|
локална ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на бронх
Изключва:
биопсия на бронх – 33.24-33.25
бронхиална фистулектомия – 33.42
***32.01 ендоскопска ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на бронх
електрокоагулация
аргон-плазмена коагулация
криотерапия
лазертерапия
локална ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на бял дроб
***32.22 ендоскопска операция за редуциране обема на белия дроб
***32.28 ендоскопска ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на бял дроб
Изключва:
биопсия на бял дроб – 33.26-33.27
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПЛАСТИЧНа ОПЕРАЦИя НА БЯЛ ДРОБ И БРОНХ
*33.42 затваряне на бронхиална фистула
затваряне на бронхостомия
фистулектомия:
Бронхокожна, бронхоезофагеална, бронховисцерална
Изключва:
затваряне на фистула:
бронхомедиастинална – 34.73
бронхоплеврална – 34.73
бронхоплевромедиастинална – 34.73
дРУГИ ОПЕРАЦИИ НА бял дроб и бронх
***33.91 бронхиална дилатация
***33.98 други операции на бронх
Изключва:
бронхиален лаваж – 96.56
изваждане на интралуменно чуждо тяло без инцизия – 98.15
***33.99 други операции на бял дроб
цялостен белодробен лаваж
Изключва:
друга продължителна механична вентилация – 96.70-96.72
респираторна терапия – 93.90-93.99
Лечебна радиология и нуклеарна медицина
***92.27 имплантация или поставяне на радиоактивен елемент (ендобронхиална радиотерапия)
ОТСТРАНЯВАНЕ НА ИНТРАЛУМЕННО ЧУЖДО ТЯЛО ОТ ДРУГИ МЕСТА БЕЗ ИНЦИЗИЯ
***98.15 отстраняване на вътрелуменно чуждо тяло от трахея и бронх без инцизия
Изключва:
отстраняване на лечебно устройство – 97.31-97.49, 97.61-97.89
инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество
***99.25 локална ендоскопска апликация на противоракова хемотерапевтична субстанция
основни Диагностични процедури
друго рентгеново изследване на гръден кош
Изключва:
ангиокардиография – 88.50-88.58
ангиография – 88.40-88.68
**87.41 Компютърна томография на гръден кош
**87.44 рутинно гръдно рентгеново изследване, така описано
Друго рентгеново изследване на гръден кош
БДУ
**87.49 Друго рентгеново изследване на гръден кош –рентгеноскопия
рентгеново изследване на: бронхи, бял дроб, трахея, медиастинум, диафрагма, сърце
диагностичен ултразвук (ехография)
Включва: ехография
**88.73 диагностичен ултразвук на други гръдни локализации
Ултрасонография на бял дроби медиастинум
Изключва:
терапевтичен ултразвук – 00.01 – 00.09
Други анатомични и физиологични измервания и манипулации
**89.37 спирометрия (ФИД)
**89.52 електрокардиограма
Циркулаторно мониториране
**89.65 Измерване на артериални кръвни газове (КГА)
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
**90.43 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА – култура и чувствителност
|
|
**90.49 друго МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА – ХИСТОЛОГИЧНО ИЛИ ЦИТОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
**90.59ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
Включва задължително следния пакет медико-диагностични изследвания:
Хематологични – хемоглобин, еритроцити, левкоцити, тромбоцити, хематокрит и изчислени съотношения, с диференциално броене на клетки, СУЕ;
Хемокоагулационни изследвания – фибриноген, протромбиново време (индекс, INR)
Кръвна група
основни Терапевтични процедури
*34.92 инжекция в гръдната кухина
химическа плевродеза
инжектиране на цитотоксичен агент
Изключва:
същото за колапс на дроба – 33.32
периоперативна автоложна трансфузия на цяла кръв или кръвни компоненти
* 99.07 транфузия на друг серум
трансфузия на плазма
Инфузия на Humanalbumin
Изключва:
инжекция (трансфузия) на:
гамавенин – 99.16
гама-глобулин – 99.14
*99.08 трансфузия на кръвозаместител
трансфузия на декстран
*99.09 трансфузия на друга субстанция, кръвни заместители
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
* 99.15 парентерална инфузия на концентрирани хранителни субстанции
* 99.18 инжекция или инфузия на електролити
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
* 99.21 инжекция НА антибиотик
* 99.22 инжекция на други анти-инфекциозни медикаменти
* 99.29 инжекция илиинфузияс друго лечебно или профилактично вещество
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени: една високоспециализирана интервенционална процедура (диагностична и/или терапевтична), четири основни диагностични процедури, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ и една основна терапевтична процедура, посочена в блокКодове на основни процедури по МКБ-9 КМ;
Процедура **90.43 и/или **90.49 задължително се отчита допълнително, като основна процедура, при вземане на материал за микробиологично, хистологично или цитологично изследване.
Ако е приложена и изпълнена процедура ***33.26, е задължително една от четирите основни диагностични процедури да бъде **87.41/**87.49 или **88.73.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ, като се запише от лекуващия лекар и къде точно ще се предоставят документите.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум III нивона компетентност съгласно медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия“, III ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „Гръдна хирургия“ и Клиника/отделение по детска гръдна хирургия III ниво на компетентност.
Изискванията за наличие на задължителните звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочените медицински стандарти.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболничната или болничната помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по пневмология и фтизиатрия
или
Клиника/отделение по детска пневмология и фтизиатрия
или
Клиника/отделение по гръдна хирургия
или
Клиника/отделение по детска гръдна хирургия
|
|
2. Бронхологично отделение/клиника/кабинет
|
|
3. КАИЛ/ ОАИЛ
|
|
4. Клинична лаборатория с възможност за КГА
|
|
5. Отделение по образна диагностика
|
|
6. Кабинет за ФИД (спирометрия).
|
|
7. Лаборатория/отделение по клинична патология
|
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/Медицинска апаратура
|
|
1. Микробиологична лаборатория
|
Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение
|
Индивидуален набор (капсула и аксесоари) за извършване на капсулна ендоскопия
|
НЗОК не заплаща посочения консуматив
|
|
Ендопротеза (стент) за трахея и/или бронхи
|
НЗОК не заплаща посочения консуматив
|
|
Игла за тънкоиглена биопсия под ехографски контрол
|
НЗОК не заплаща посочения консуматив
|
|
Игла за биопсия през ехоендоскоп
|
НЗОК не заплаща посочения консуматив
|
|
Клапа (валва) за ендоскопска обемредуцираща терапия
|
НЗОК не заплаща посочения консуматив
|
|
|
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Блок. 1 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– лекар със специалност Пневмология и фтизиатрия, притежаващ свидетелство от Медицински Университет за завършен основен курс по „Бронхоскопия“ и извършващ рутинно по 100 бронхоскопии годишно, документирани с работен журнал или описателни фишове
или
– лекар със специалност Гръдна хирургия, притежаващ свидетелство от Медицински Университет за завършен основен курс по „Бронхоскопия“ и извършващ рутинно по 100 бронхоскопии годишно, документирани с работен журнал или описателни фишове;
– лекар със специалност образна диагностика;
– лекар със специалност клинична лаборатория;
– лекар със специалност анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност клинична патология
Блок. 2 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекар със специалност Пневмология и фтизиатрия, притежаващ свидетелство от Медицински Университет за завършен основен курс по „Бронхология“ и извършващ рутинно по 100 бронхоскопии годишно, документирани с работен журнал или описателни фишове
или
– лекар със специалност Гръдна хирургия/Детска гръдна хирургия, притежаващ свидетелство от Медицински Университет за завършен основен курс по „Бронхология“ и извършващ рутинно по 100 бронхоскопии годишно, документирани с работен журнал или описателни фишове;
– лекар със специалност детски болести;
или
– лекар със специалност детска пневмология и фтизиатрия;
– лекар със специалност образна диагностика;
– лекар със специалност клинична лаборатория;
– лекар със специалност анестезиология и интензивно лечение.
– лекар със специалност клинична патология
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
– за извършване на високоспециализирани интервенционални процедури в пулмологията с локална или обща анестезия.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО- ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Вземане на биологичен материл за клинико-лабораторни изследвания се извършва до 24 часа от приемането.
Високоспециализираните интервенционални процедури се извършват в рамките на болничния престой.
Назначените от лечебното заведение образни изследвания трябва да се извършат в рамките на болничния престой.
УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕНДОСКОПСКИ ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ В ПУЛМОЛОГИЯТА
А. Клинико – лабораторни изследвания:
– хематологични показатели (хемоглобин, еритроцити, левкоцити, тромбоцити, Hct, диференциално броене на клетки, СУЕ);
– клинично-химични показатели – при показания: кр. захар, креатинин, урея, АСАТ, АЛАТ, ГГТ, Na, K, Cl);
– хемостаза – фибриноген, протромбиново време (индекс, INR), при показания – АПТТ (пТПВ/ККВ);
– АКР и ФИД;
Б. Кръвна група.
В. Рентгенография на бял дроб и сърце.
Г. ЕКГ.
МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ:
– корекция на жизнено важни функции, анемия, коагулационни нарушения, придружаващи заболявания;
– лечение на основното заболяване според препоръките за стандартизирано поведение на БДББ (Българско дружество по белодробни болести).
2.1. ОСНОВНИ ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДИАГНОСТИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ В ПУЛМОЛОГИЯТА
2.1.1.Трансбронхиална тънкоиглена аспирационна биопсия – ТБТАБ
ТБТАБ е биопсична техника, позволяваща биопсирането на субмукозно, ендолуминално и периферно разположени (извън видимите бронхи) процеси в трахеобронхиалното дърво и белодробния паренхим. Чрез нея може да бъде получен цитологичен и хистологичен материал за изследване, да бъдат диагностицирани малигнени или бенигнени белодробни изменения, включително бактериална инфекция, да бъде извършено предоперативно и/или следоперативно стажиране при белодробен карцином.
Противопоказания:
– некоригируеми коагулопатии;
– липса на точен анатомичен ориентир;
– тежка хипоксемия и/или хемодинамична нестабилност (състояния, непозволяващи толериране на евентуален пневмоторакс).
2.1.2. Трансторакална иглена аспирационна или режеща биопсия – ТТАБ, ТТРБ
Трансторакалната иглена аспирационна/режеща биопсия (ТТА/РБ) е минимално инвазивна процедура за получаване на информативен тъканен материал от лезии ангажиращи гръдна стена, белодробен паренхим и медиастинум с цел цитологично, хистологично или микробиологично изследване.
Противопоказания:
– абсолютни контраиндикации за ТТА/РБ са некорегируеми коагулопатии и тежка хипоксемия и/или хемодинамична нестабилност (състояния, непозволяващи толериране на евентуален пневмоторакс).
– релативни контраиндикации са предходна пулмонектомия, ФЕО1<1л, близост до съдови структури, тежък булозен емфизем.
2.1.3. Автофлуоресцентна и електро – навигационна бронхоскопия
Ранна (своевременна) диагноза на неопластично заболяване и насока за биопсия при налични минимално инвазивни (невидими на бяла светлина) промени в лигавицата. Капсулната ендоскопия, като навигационна бронхоскопия дава ориентация на периферно разположени изменения в бронхите и белия дроб.
Противопоказания:
– стенози на бронхите, непреодолима за капсулата;
– бременност;
– поставен пейсмейкър.
2.1.4. Медицинска торакоскопия
Ендоскопски оглед и биопсия на плевра с възможности за ендоскопско терапeвтично повлияване.
Диагностично-лечебен алгоритъм:
– торакоцентеза се извършва в рамките на 24 часа от приема на пациента.
– малки плеврални изливи се пунктират под ехографски контрол!
– цито се изследват биохимичните показатели от плевралната течност и при данни за ексудат, болният се подготвя за плеврална биопсия (кръвна група, коагулационен статус).
– при установяване на плеврален емпием, пациентът се насочва към хирургично звено за плеврален дренаж.
– при сигурни данни за банално възпалително естество на излива, се провежда съответната терапия.
– при установяване на АДА повече от 35, се приема ТБК плеврален излив и се насочва за туберкулостатична терапия.
– при липса на сигурни данни за етиологията на плевралния излив, се извършва плеврална биопсия.
– при липса на резултат от плеврална биопсия се извършва медицинска торакоскопия.
– при установяване на метастатичен плеврален излив се обсъжда химиотерапия.
– при отказ за провеждане на такава от страна на химиотерапевтите се предприема инжектирането на цитотоксичен медикамент или се насочва за химична (талк) плевродеза.
Противопоказания: некоригируеми коагулопатии и тежка хипосемия и/или хемодинамична нестабилност (състояния, непозволяващи толериране на евентуален пневмоторакс), ФЕО1<1л., алергия към локални анестетици, тежко нарушена чернодробна функция – INR над 2,3 и пр. време под 50%, тромбоцити по-малко от 80 G/l, нарушено съзнание и епилепсия.
Противопоказания за:
Б. Плеврална пункция (торакоцентеза)
1. Тежка хеморагична деатеза.
2. Антикоагулантна и фибринолитична терапия.
3. Пиодермия на кожата, където трябва да се направи плеврална пункция.
В. Плеврална биопсия доц. Костадинов
1. Тежка хеморагична деатеза.
2. Антикоагулантна и фибринолитична терапия.
3. Пиодермия на кожата, където трябва да се направи плеврална пункция.
4. Алергия към локални анестетици.
5. Тежко нарушена чернодробна функция – INR над 2,3 и пр. време под 50%.
6. Тромбоцити по-малко от 80 G/l.
7. Нарушено съзнание.
8. Епилепсия.
Усложнения при медицинска торакоскопия
1. Пневмоторакс
2. Хемоторакс
3. Ваго-вазална реакция
4. Хематом на гръдна стена
5. Белодробен оток след източване на голямо количество течност при силно отрицателно налягане, повече от 20 см. воден стълб.
6. Подкожен емфизем.
2.1.5. Ендоброхиално ултразвуково изследване
Извършва се за оценка състоянието на прилежащите структури с или без тънкоиглена аспирационна биопсия. Дава се възможност за взeмане на материал за цитоморфология отлезии в стената на трахеята и/или бронха и около нея с цел:
– оценка на промените на стената на дихателните пътища или съседни структури; диагноза на субмукозни лезии; стадиране на карцином и други тумори; диференциална диагноза на лимфаденопатия; медиастинална маса; аспирация на кистични образувания и др.;
Противопоказания: тежка стеноза на трахея; променена анатомия с невъзможност за анатомична ориентация при бронхоскопията, вкл. постоперативна; кървене от ДДП или тежка хеморагична диатеза, когато резултатът няма да промени по-нататъшното лечение.
2.2. ОСНОВНИ ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ В ПУЛМОЛОГИЯТА
2.2.1. Трахеобронхиално стентиране
Ендоскопско протезиране (поставяне на пластмасови, метални или други ендопротези) при доброкачествени или злокачествени стриктури в трахея и основни бронхи и при фистули (трахеобронхоезофагеални).
Противопоказания: променена анатомия с невъзможност за анатомична ориентация при бронхоскопията; некоригируеми коагулопатии.
2.2.2. Ендобронхиална лекарствена и/или генна терапия
Ендоскопска терапия:
– при туморен процес: интратуморно или перитуморно инжектиране на лечебна субстанция;
– при възпалителен оток, лезии или стриктури в трахея и /или бронхи: локално лечение с кортикостероиди или други медикаменти;
– тънкоиглено инжектиране под ехографски контрол: за лечение на тумори – тъканна деструкция или обезболяване; кортикостероиди и други противотуморни или имуномодулиращи медикаменти (локална имуномодулация); дрениране на кисти и други.
– ендоскопска хемостаза – като основна или в допълнение на другите ендоскопски процедури;
Противопоказания: непоносимост към медикамента за ендоскопско приложение.
2.2.3. Ригидна бронхоскопска редукция, механична дилатация или балонна дилатация
Ендоскопска щипкова редукция, механична или балонна дилатация на туморна маса или доброкачествена стеноза на трахея и бронхи; преди ендоскопско протезиране.
Противопоказания: променена анатомия с невъзможност за анатомична ориентация при бронхоскопията; некорегируеми коагулопатии, невъзможност за максимална дорзална флексия на главата.
2.2.4. Ендобронхиална лазерна коагулация, аргон – плазмена коагулация, електрокаутеризация и ендобронхиална криотерапия
Вътрелуменна туморна деструкция (реканализация) при запушване на участъци от дихателните пътища (пълно или частично); преди протезиране или при туморно прорастване в протезата; кървене от тумор.
Ендоскопска хемостаза при видимо кървяща лезия (с размери до 2 мм) в допълнение на другите ендоскопски процедури.
Противопоказания: изцяло интрамурално или перибронхиално разпространение на лезиите; тумори с язвени форми и данни за ангажиране на прилежащи съдови структури; изразена дихателна недостатъчност, освен ако няма сигурни данни, че ще се повлияе от приложената ендоскопска намеса.
2.2.5. Ендоскопско редуциране на белодробен паренхим
Ендоскопско редуциране на белодробен паренхим при изразен белодробен емфизем посредством специална клапа с възможности за пропускане на секретите, но спиране на въздушниа поток от засегнатия участък на дроба.
Противопоказания: изразена дихателна недостатъчност, освен ако няма сигурни данни, че ще се повлияе от приложената ендоскопска намеса.
2.2.6. Фотодинамична терапия
Високоспециализарн интервенционален метод за ранна диагностика (дори in situ) и терапия на трахеобронхиални малигнени лезии до 4 см. Базира се на ефекта от вторичната флуоресценция 48 – 72 – 96 часа след венозно въвеждане на фотосенсибилизатор в пациента.
Противопоказания: свръхчуствителност към фотосенсибилизатора.
Необходимо е избягване на пряк контакт (очи, кожа) с директна слънчева светлина или източник на светлина с близък спектър.
2.2.7. Ендобронхиална брахитерапия
Селективно, ендолуминално (трахеобронхиално) облъчване с радиоактивен елемент при налични екзофитни, ендофитни и пристенно разположени малигнени лезии. В два сеанса през 14 дни с доза
Противопоказания: изразена дихателна недостатъчност, освен ако няма сигурни данни, че ще се повлияе от приложената ендоскопска намеса.
2.2.8. Ендобронхиално ултразвуково изследване за терапевтични цели
За лечение на тумори (тъканна деструкция или обезболяване), дрениране на кисти и други. Тънкоиглено инжектиране под ехографски контрол на кортикостероиди, противотуморни или имуномодулиращи медикаменти (локална имуномодулация);
Противопоказания: изразена дихателна недостатъчност, освен ако няма сигурни данни, че ще се повлияе от приложената ендоскопска намеса.
Оперативно лечение:
Обсъжда се, когато не могат да се овладеят възникнали усложнения от ендоскопското изследване и лечение, напр. травматична лезия на дихателните пътища или неовладяващо се ендоскопски кървене от тях.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
След извършване на високоспециализираната интервенционална процедура.
При ендоскопско лечение на обструктивни заболявания на бронхобелодробната система е необходимо подобрение или нормализиране на общото състояние, показателите от ФИД, КГА или образното изследване.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
При осигуряване на коректна диагноза, стабилизирано състояние на пациента след интервенционалната процедура и при нужда – проведено лечение на основното заболяване с корекция на усложненията и отклоненията в жизненоважни функции.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя / настойника/ Попечителя)
Бронхологичното изследване е метод за диагностика и лечение на редица заболявания на бронхобелодробната система, плеврата, гръдната стена и/или средостение (лимфни възли, хранопровод и др.). Преди изследването лекуващия лекар и лекаря-бронхолог ще разговарят с Вас, относно необходимостта на провеждането на бронхологично изследване и възможностите то да допринесе за точната диагноза и своевременно лечение на вашето състояние. Вие ще бъдете информирани за най-честите рискове при заплануваната ендоскопска намеса.
Защо се налага бронхоскопия?
• За да се постави диагноза – диагностична бронхоскопия: често видът на някои заболявания се установява едва след взимане, чрез биопсия с бронхоскоп, на материал и микроскопско му изследване.
• За ограничаване и/или отстраняване на причината за заболяването – терапевтична бронхоскопия: съществуват вродени и придобити заболявания на белите дробове, средостението и плеврата. Те трябва да се установят с максимална точност за да се определи оптималното лечение (медикаментозното, ендоскопско и/или оперативно).
Видове бронхоскопски методи:
А. Ригидна бронхоскопия (РБС) – извършва се с апарат, който представлява специална тръба с диаметър от 3,5 до 11 мм – в зависимост от възрастта. Изследването се извършва като главата се отвежда максимално назад (дорзално), бронхоскопът преминава през устата и гласните връзки, като позволява оглед на трахеята и бронхите. Прави се с локална или обща анестезия.
Б. Флексибилна бронхоскопия (ФБС) – апаратът е флексибилен (огъваем), с външен диаметър от 3,2 до 6,5 мм. Може да премине през устата или през носа, в зависимост от целта на изследването, под локална (местна) или обща анестезия.
Начин на упояване (анестезия):
Бронхологично изследване и лечение с локална анестезия – лекарството за локална (местна) анестезия се накапва и/или впръсква последователно в ноздрите и устна кухина със специален накрайник докато се появи чувство на изтръпване на устни и език. Следва накапване на анестетика върху гласните връзки и в трахея – усеща се изтръпване на гърлото и затруднено гълтане. След анестезията може да се проведе изследване, като Вие няма да губите съзнание. Около 2 часа след завършване на бронхоскопията не можете да приемате все още храна, течности и медикаменти през устата, тъй като продължава действието на анестетика.
Бронхологично изследване и лечение под пълна упойка (обща анестезия)
Особеностите на този вид анестезия може да научите от лекаря-анестезиолог. За Вас е важно, че няма да усещате манипулацията, като рисковете от този вид анестезия могат да бъдат по-големи.
Преди бронхоскопията се поставят медикаменти, подпомагащи извършването на изследването – нарича се ПРЕМЕДИКАЦИЯ.
По време на изследването се извършва контрол (мониториране) на пулса, артериалното налягане, кислородното насищане в кръвта Ви (SAT%).
Опасности при Бронхологично изследване и лечение:
Рискът при тази лекарска намеса зависи, както от опитността на екипа, така и от общото състояние на организма Ви и степента на увреждането му. За да открием източниците на опасност навреме е необходимо да уведомите за прекарани в миналото заболявания лекуващия лекар, както и за инциденти при подобни предходни изследвания.
Възможни инциденти по време на бронхоскопията и след нея:
Въпреки пределната концентрация на екипа по време на изследването може да се стигне до инциденти, които най-често се откриват и отстраняват веднага. Това са:
• Повишаване на артериалното налягане, което да предизвика кървене, изискващо непосредствена аспирация. Може да се наложи интубация с ригиден бронхоскоп или интубационна тръба, за да се овладее кървенето. Изключително рядко, при невъзможност да се спре по ендоскопски път кървенето, се налага оперативна намеса за лигиране (връзване) на кървящия кръвоносен съд или отстраняване на кървящия сегмент или дял от дроба. Може да се наложи преливане на кръв или кръвозаместващи течности.
• Може да се наранят съседни органи (напр. кръвоносни съдове, нерви, хранопровод) при извършване на бронхологични процедури, ако патологичния процес е в непосредствена близост до тях или ги обхваща. Рискът се повишава при предхождащи операции на гръдната клетка, сложни анатомични съотношения, вродени малформации, при обширни възпалителни промени или тежки сраствания.
• Рядко може да се травмират лигавицата на носа и гласни връзки от неизбежния натиск по време на изследването с бронхоскопа. Те се появяват най-често веднага след изследването и обикновено отзвучават без да се взимат медикаменти от няколко часа до ден след бронхоскопията.
• Може да възникнат пристъпи на задух или спастична кашлица по време на изследването. Преодоляват се с допълнителна локална анестезия и подаване на кислород с маска или катетър.
• Когато при различни бронхологични манипулации попадне въздух в гръдната кухина се образува пневмоторакс. Това може да затрудни кръвообращението и дишането Ви. Лечението е да се постави специален пластмасов (дренажен) катетър в гръдната половина, където е възникнал пневмоторакса и се включи на аспирация за няколко дни.
• Ако влезе въздух в кръвоносен съд при извършване на бронхологична манипулация може да възникне въздушна емболия; изразяваща се по-специално с изтръпване на кожата и болки в раменете, които по правило изчезват след няколко часа. Тя се лекува чрез поставяне в специално положение – Тренделенбург.
Всички усложнения, макар и много рядко, могат да наложат приемане в спешно и интензивно клиника/отделение/сектор, където да се извършват реанимационни грижи.
Поинтересувайте се след бронхоскопията, преди напускане на ендоскопския кабинет /отделение за:
Кога е възможно да се пият течности и да се поема храна?
Трябва ли да се пият нови лекарства? Какви и колко време?
Колко време трябва да почивате (да лежите) след манипулацията?
Трябва ли да се промени начинът Ви на живот?
Откога можете да започнете отново работа/училище?
Необходими ли са контролни прегледи и кога?
Медицинска торакоскопия
Извършва се под местна анестезия/упойка или под обща анестезия/упойка;
По време на извършване се контролира (мониторира) сърдечната дейност, пулс, О2 SAT (насищане с О2 на артериалната кръв).
Влиза се в плевралната кухина с торакоскоп през един или повече разреза, създава се плевмоторакс, след което се оглежда плевралната кухина и се взимат биопсии.
След биопсиите, по преценка на оператора, може да се извърши талк плевродеза (за ликвидиране на плевралния излив при злокачествени заболявания).
Усложнения и инциденти, които могат да се случат по време и след извършването на процедурите.
Въпреки пределната концентрация и опитността на екипа, по време на манипулациите и след тях, могат да се получат следните усложнения, които най-често се откриват веднага и се корегират:
• Прилошаване, виене на свят и колабиране (ваго-вазална реакция) – може да се избегне при приложение на субкутанен Атропин.
• Пневмоторакс (навлизане на въздух в плевралното пространство). Това усложнение ще затрудни дишането ви. Устанавява се с рентгеново изследване и се коригира с поставянето на пластмасов дрен.
• Подкожен емфизем – навлизане на въздух в подкожната тъкан. Появява се хрущене при натиск върху кожата, постепенно изчезва спонтанно.
• Хематом на гръдна стена. Получава се при убождане междуребрен кръвоносен съд и изливане на кръв в подкожната тъкан.
• Хемоторакс (изливане на кръв в плевралното пространство). Получава се при наранявяне на кръвоносни междуребрени съдове или след биопсия. Установява се с рентгеново и/или ехографско изследване и плеврална пункция. Лекува се с поставянето на плеврален дрен или оперативно (торакотомия).
След изписването в следващите три дни, ако не сте настанени в друго лечебно заведение и получите задух, кръвохрачене, болки веднага се явете на контролен преглед при лекуващия ви лекар.
|
МОНИТОРИНГ И АНЕСТЕЗИЯ ПРИ ДИАГНОСТИЧНО-ТЕРАПЕВТИЧНИ МАНИПУЛАЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Непосредствена преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
насочен разпит на пациента за придружаващи и минали заболявания, данни за алергия
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
епикризи, лабораторни изследвания, консултации
|
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти
|
изписване на необходимите медикаменти поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия
|
|
непосредствен клиничен преглед на пациента
|
физикален статус – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация и седативи
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение при назначената премедикация и терапия
|
|
мониторинг, анестезия и седация
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, хемодинамичен мониторинг, назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия, водене на краткотрайна венозна анестезия, постоянна готовност за преминаване към обща ендотрахеална анестезия, както и за мероприятия по реанимацията на пациента поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздуховод ендотрахеална интубация
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Поддържане на анестезията
|
хемодинамичен мониторинг на пациента, регистриране и мероприятия по корекцията, на настъпилите усложнения и отклонения, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, даване напътствия на пациента за ранния период след края на анестезията, повторен клиничен преглед с цел проверяване за състоянието на пациента и възможността да напусне болницата сам или с придружител
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента
|
|
реанимационно подсигуряване на диагностични и терапевтични процедури - КТ, ЯМР, рентгеноконтрастни изследвания
|
мониторинг на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, хемодинамичен мониторинг при нужда – реанимация в пълен обем
|
поставяне на периферен венозен път, изпълнение на назначените медикаменти, участие в реанимационните мероприятия
|
|
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 98.2. „ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ В ПУЛМОЛОГИЯТА“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1-ви ден
|
2-ри ден
|
3-ти ден
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 117 глухота – кохлеарна имплантация
Минимален болничен престой – 5 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ВЪТРЕШНО И СРЕДНО УХО
*20.98 имплантация или смяна на многоканален кохлеарен протезен апарат
имплантация на ресивър (вътре в черепа) и инсерция на кохлеарни електроди
Включва: мастоидектомия
Изключва:
електромагнитен слухов апарат – 20.95
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена основната оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от две различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение ІІІ ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Ушно-носни-гърлени болести“.
Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по УНГ
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Аудиологичен кабинет
|
|
5. Кабинет за следоперативна рехабилитация на слуха и говора
|
|
6. Клинична лаборатория *
|
|
7. Образна диагностика
|
|
8. Микробиологична лаборатория **
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по УНГ болести.
**Забележка: Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 01.01.2014г. До 31.12.2013г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
2. Вирусологична лаборатория
|
|
3. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечението, които се заплащат от НЗОК: кохлеарни имплантанти.
Неразделна част към ИЗ на пациента става „Фиш за импланти“.
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
– четирима лекари със специалност по „УНГ болести“
от които:
лекар със специалност по „УНГ болести“ с опит в кохлеарната имплантация
или
лекар със специалност по „УНГ болести“, притежаващ сертификат за кохлеарно програмиране;
– лекар със специалност по „УНГ болести“ и завършен курс по фониатрия, или специалист по слухово – речева рехабилитация;
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по детски болести – за лица до 18 год.
Забележка: Консултацията с лекар със специалност по детски болести се извършва и отразява в ИЗ задължително.
При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:
Необходимо условие за сключване на договор е в лечебното заведение да се извършват минимум 15 (петнадесет) имплантации годишно.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
Вродено или придобито двустранно невросензорно намаление на слуха до степен практическа глухота.
Противопоказания – свързани с общото състояние на организма, които не позволяват извършване на операцията.
Пациентите могат да бъдат хоспитализирани по тази пътека след изпълнение на клинична пътека „Глухота – диагностика и консервативно лечение“.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
1. Оториноларингологичен преглед се извършва в момента на хоспитализацията на пациента.
2. Аудиограма/тимпанометрия/евокирани потенциали се извършва до 24 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
3. Аудиологична оценка се извършва до 24 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
4. Биологичен материал (кръв) за медико-диагностични изследвания се взема до 24 часа от хоспитализацията на пациента.
Целта на кохлеарната имплантация е в случаи на двустранно трайно намаление на слуха до степен на практическа глухота, да се достигне максимално подобрение на слуха.
Хирургичното лечение представлява имплантиране на електроди в кохлеата, чрез които акустичните дразнители се превръщат в електрични, подават се на слуховите нервни влакна и достигайки до коровата част на слуховия анализатор предизвикват слухови усещания.
Кохлеарните импланти са електронни протези, които се прилагат при пациенти с глухота вследствие увреждане на вътрешното ухо, но със запазени слухови нервни влакна. Те се стимулират електрически и това води до слухово усещане. По този начин се прекъсва комуникационната изолация на индивида.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
Възможни усложнения след поставяне на кохлеарния имплант са:
– пареза на слуховия нерв;
– остеомиелит на костта;
– световъртеж, гадене, повръщане;
– супурация на оперативната рана.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя въз основа на:
– локален статус;
– комплексна диагностика на приемна глухота.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– добре зарастваща оперативна рана;
– липса на фебрилитет в последните 24 часа;
– липса на сериозни субективни оплаквания или обективно регистирирани от лекаря отклонения.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ФОРМУЛЯР ЗА ПОСТАВЯНЕ НА КЛАПИ, ПРОТЕЗИ, СТЕНТОВЕ, КОХЛЕАРНИ ИМПЛАНТАНТИ, ПОСТОЯННИ КАРДИОСТИМУЛАТОРИ, СЕТ ЗА ВРЕМЕННА КАРДИОСТИМУЛАЦИЯ, ЗАПЛАЩАНИ ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК
(Копие от формуляра става неразделна част към ИЗ на пациента)
Забележка на редакцията: виж формуляра в PDF-а на броя
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА, (родителя /настойника/Попечителя)
Какво представлява глухотата?
Глухотата е загуба на слуха, дължаща се на увреда на различните части на слуховия анализатор. При наличие на намаление на слуха, настъпило преди развитие на говора, се наблюдава невъзможност за развитие на речта и изоставане в нервнопсихичното развитие, поради нарушената възможност за комуникация и невъзприемане на слухова информация чрез слуховия анализатор. Наблюдава се социална изолация и изоставане при нервно-психичното развитие.
Функция на нормалното ухо
Ухото се разделя на три части: външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо събира и насочва звука, механизмът в средното ухо трансформира звука, а вътрешното ухо приема звука.
Звуковите вълни предизвикват вибрации на тъпанчето, които се предават посредством слуховите костици на средното ухо към течността във вътрешното ухо. Костиците на средното ухо (чукче, наковалня и стреме) превръщат звуковите вибрации на въздуха във вибрации на течността във вътрешното ухо. Вълните на тази течност стимулират много финни нервни окончания на слуховия нерв и електричните импулси в нерва се предават на мозъка, където се интерпретират като разбираем звук.
Видове увреждане на слуха:
Външното и средното ухо провеждат звука, а вътрешното го приема. Ако има някакво увреждане на външното или средното ухо, се развива проводно намаление на слуха, а ако проблема е във вътрешното ухо – глухотата е приемна.
При приемно намаление на слуха до степен на практическа глухота се уврежда вътрешното ухо. Тогава ако е запазен слуховия нерв се пристъпва към кохлеарна имплантация.
Хирургичното лечение представлява имплантиране на електроди в кохлеата, чрез които се превръщат акустичните дразнители в електрични, подават се на слуховите нервни влакна и достигайки до коровата част на слуховия анализатор предизвикват слухови увреждания. Кохлеарните импланти са електронни протези, които се прилагат при пациенти с глухота вследствие увреждане на вътрешното ухо, но със запазени слухови нервни влакна. Те се стимулират електрически и това води до слухово усещане. По този начин се прекъсва комуникационната изолация на индивида.
При прилагане на хирургичното лечение могат да настъпят някои нежелани усложнения – временно или трайно засягане на лицевия нерв, гнойно възпаление на слепоочната кост, световъртеж, гадене, повръщане, вторично заздравяване на оперативната рана и др.
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза
регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна
следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 117 „Глухота – кохлеарна имплантация“
ДОКУМЕНТ № 1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ № 1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1-ви ден
|
2-ри ден
|
3-ти ден
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
142.1. Преждевременно прекъсване на бременността по медицински показания До 13 гест.с. включително
142.2. Преждевременно прекъсване на бременността по медицински показания от 14 гест.с. до 20 гест.с. включително
Минимален болничен престой – 1 ден
КП № 142.1 КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ДИЛАТАЦИЯ И КЮРЕТАЖ НА МАТКА
Изключва:
аспирационен кюретаж та матката – 69.51-69.59
*69.01 ДИЛАТАЦИЯ И КЮРЕТАЖ ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ
АСПИРАЦИОНЕН КЮРЕТАЖ НА МАТКА
Изключва:
менструална екстракция – 69.6
*69.51 АСПИРАЦИОНЕН КЮРЕТАЖ НА МАТКА ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ
ЛЕЧЕБЕН АБОРТ
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от две различни групи (рубрики) Кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
КП № 142.2 КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ДИЛАТАЦИЯ И КЮРЕТАЖ НА МАТКА
Изключва:
аспирационен кюретаж та матката – 69.51-69.59
*69.01 ДИЛАТАЦИЯ И КЮРЕТАЖ ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ
*73.1 ДРУГО ХИРУРГИЧНО ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА РАЖДАНЕ
предизвикване чрез дилатация на шийката
Изключва:
инжекция за аборт – 75.0
поставяне на супозитории за аборт – 96.49
Забележка: този код е предназначен за кодиране при въвеждане на балон-катетър екстраувуларно или при ПОМ за предизвикване или довършване на аборт във втори триместър,както и при екстраувуларно инсталиране на стерилен 1% разтвор на Риванол
*75.0 ИНТРА-АМНИОТИЧНА ИНЖЕКЦИЯ ЗА АБОРТ
инжектиране на:
простагландин за предизвикване на аборт
физиологичен разтвор за предизвикване на аборт
прекъсване на бременност чрез интраутеринна инжекция
Изключва:
поставяне на простагландинов супозиторий за аборт – 96.49
НЕОПЕРАТИВНа ПРОМИВКА, ПОЧИСТВАНЕ И ЛОКАЛНА ИНСТИЛАЦИЯ НА ДРУГИ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ И ПИКОЧНО-ПОЛОВИ ОРГАНИ
*96.49 Друга пикочно-полова инстилация
Поставяне на простагландинов супозиторий (песар).
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от две различни групи (рубрики) Кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Забележка:
Необходимостта от прекъсване на бременността се установява от комисия, съгласно Наредба №2 от 09.02.1990г. на МЗ. Комисията дава заключението си преди или след началото на хоспитализацията, но винаги преди началото на лечебните процедури, предизвикващи прекъсване на бременост.
Не се изисква протокол от комисия, съгласно Наредба №2 от 09.02.1990 г. на МЗ при спешни случаи (болки и/или генитално кървене; съмнение за прогредиентен и инкомплетен аборт, независимо от срока на бременността.
Не се изисква протокол от лекарска комисия при ехографски документирани случаи на задържана бременност (missed abortion, blighted ovum).
В случай на спешност и извън посочените състояния и заболявания в приложения №1 и №2 на Наредба №2 от 09.02.1990г. на МЗ процедурата се извършва, като предоперативната епикриза се подписва и от началника на отделението (по изключение и при наличието на обективни причини, подписът може да бъде поставен и след провеждането на процедурата).
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение І – во ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по акушерство и гинекология
или
Клиника/отделение по гинекология
|
|
2. Операционен блок/зала обособена за нуждите на родилната помощ
|
|
3. *Клинична лаборатория
|
|
4 . Ехограф с необходимите трансдюсери
|
Забележка* В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по акушерство и гинекология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОСИГУРЕНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Лаборатория (отделение) по клинична патология – на територията на областта
|
Забележка: Простагландинов медикамент и Anti –D гама глобулин не се заплаща от НЗОК.
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– за акушерска структура (акушеро-гинекологична) при I ниво на компетентност – един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– за гинекологична структура при I ниво на компетентност – един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– за акушерска структура (акушеро – гинекологична) при I ниво на компетентност – един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– за гинекологична структура при I ниво на компетентност – един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ЗАБЕЛЕЖКА: При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, разкрит в лечебното заведение или осигурен чрез договор.
Забележка: При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
• болки и/или генитално кървене (съмнение за прогредиентен и инкомплетен аборт), независимо от срока на бременността.
1.2. ПЛАНОВИ:
Необходимост от прекъсване на интраутеринна бременност до 20 г.с. включително поради:
• заболяване на майката, при което износването на бременността и раждането представляват неприемлив риск;
• заболяване на майката, за чието лечение се изисква приложение на тератогенни фактори;
• експозиция (по време на бремеността) на тератогенни фактори;
• бременността е настъпила след доказан от компетентните органи акт на насилие;
• плод с УЗ или други данни за малформации, несъвместими с извънутробния живот;
• мъртъв плод;
• гроздовидна бременност.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Задължителни са следните диагностични процедури:
– диагностичен ултразвук на бременна матка;
– преглед и оценка, описани накратко (резюмирани анамнеза и оценка);
или
– преглед и оценка, описани ограничено (етапна анамнеза и оценка);
или
– преглед и оценка, описани обстойно (анамнеза и оценка на нов проблем);
– гинекологично изследване (изследване на таза);
– други неоперативни изследвания на пикочо-половата система (химично изследване на урина);
– изследване на кръв – ПКК (диференциално броене, биохимия, серология – по показания).
Заедно с основните оперативни процедури се прилагат и една или комбинация от следните лечебни процедури:
– инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество;
и/или
– инжекция на антибиотик;
и/или
– инжекция на Rh имуноглобулини (при необходимост);
и/или
– трансфузия на кръв и кръвни компоненти (при необходимост);
и/или
– инжекция или инфузия на електролити.
Прекъсване на бременността по спешност, индицирана от прогредиентен и инкомплетен аборт, се извършва във всяко лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо с клиника/отделение по акушерство и гинекология (гинекология).
До 12 г.с. бременността се прекъсва под обща анестезия чрез дилатация на цервикалния канал и последваща вакуум-аспирация или кюретаж, или медикаментозен аборт с регистрирани в РБългария лекарствени средства.
След 12 г.с. по преценка на лекуващия лекар, в съответствие със спецификата на показанията за прекъсване и състоянието на бременната, се използват различни методи. След експулсията на плода се извършва инструментална ревизия на маточната кухина. По преценка се назначават профилактично антибиотици. След прекъсването на бременността се потиска лактацията (бромокриптин). Независимо от срока на бременността по показания от страна на бременната при прекъсването може да е необходимо присъствието на специалист по придружаващото заболяване. При Rh – отрицателни жени се провежда анти-Д профилактика до 72-рия час от аборта.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя след:
патологоанатомична обдукция на плода, след 12 г.с.,
и/или хистоморфологично изследване на кюретажен материал от маточна кухина – по показания,
и/или генетичен анализ (цитогенетичен, ДНК и др.) – по показания.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
При прекъсване до 12 г.с. и липса на усложнения от хирургичните манипулации пациентката може да бъде изписана до 24 часа след интервенцията.
При прекъсване след 12 г.с. и липса на усложнения пациентката може да бъде изписана до 48 часа след прекъсване на бременността по медицински показания.
При придружаващи заболявания в по-тежка форма или при усложнения може да се наложи по-продължителен болничен престой след прекъсването на бременността. В случаи с придружаващи заболявания решението за дехоспитализация се взема съвместно със специалист по съответното заболяване.
Основно условие за дехоспитализация е коректно попълнен фиш „Клинико- лабораторен минимум“.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
Към ИЗ на пациента се прилага следния фиш за клинико-лабораторен минимум при изписване:
Към ИЗ № ..................... от ......................................
КЛИНИКО-ЛАБОРАТОРЕН МИНИМУМ ПРИ ИЗПИСВАНЕ
Дата ..................................
|
ОТ ОБЩИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО
Корем: мек напрегнат балониран друго (опиши)
Микция: спонтанна, без резидуална урина друго (опиши)
Дефекация: спонтанна, 1-2 пъти дневно друго (опиши)
Раздвижване: ходи без чужда помощ друго (опиши)
|
|
Аксиларна t°:
|
Пулс:
|
Перисталтика: с обичаен интензитет друго (опиши)
|
|
СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНАТА РАНА: свалени конци несвалени конци
зараснала per primam друго (опиши)
|
|
ОТ ГИНЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО:
отговаря на извършената операция, без данни за усложнения
друго (опиши)
|
|
КРЪВНА КАРТИНА:
Hb
Ht
Er
Leu
|
ХЕМОСТАЗЕОЛОГИЯ:
Вр. кървене
Фибриноген
|
ДРУГИ ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:
|
|
ДРУГИ ДАННИ:
|
Лекуващ лекар:
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
Предлагаме Ви да прекъснем Вашата бременност, защото:
Вие страдате от заболяване, а именно:
При наличие на такова заболяване, износването на бременността и раждането представляват неприемлив риск за вашето здраве и живот.
– По време на бременността Ви е установено заболяване, за чието лечение организмът Ви ще бъде подложен на медицински въздействия (лекарства, лъчи), които представляват неприемлив риск за здравето и живота на нероденото Ви дете.
– По време на бременността Ви сте била изложена на един или повече вредни фактори (лъчи, отрови, медикаменти, микроби, вируси и др.), които представляват неприемлив риск за здравето и живота на нероденото Ви дете.
– С максимална категоричност е установено, че нероденото Ви дете е засегнато от тежко заболяване или аномалия.
– Бременността Ви е настъпила след доказан от компетентните органи акт на насилие спрямо Вас. Вие не желаете майчинство, свързано с оказано насилие.
– С максимална категоричност е установено, че нероденото Ви дете е мъртво.
Прекъсването на бременността Ви може да се извърши по един или повече от следните начини:
– Бързо разширяване на маточния канал със специални инструменти, последвано от аспирация (всмукване) или кюретиране на бременността от маточната кухина.
– Въвеждане в маточния канал на медицински средства, причиняващи неговото бавно разширяване.
– Въвеждане в матката на химически вещества или лекарства, които предизвикват активно свиване и разпущане на матката, с което се постига изтласкване на плода от нея. След това обикновено се налага допълнителен кюретаж.
– Прилагане на активиращи матката лекарства по друг начин – най-често венозно. След изтласкване на плода обикновено се налага допълнителен кюретаж.
– Операция, състояща се в разрязване на матката, отстраняване на бременността и последващо зашиване.
– Операция, състояща се в отстраняване на матката заедно с бременността.
Прекъсването на бременност става в специално оборудвана зала, при стриктно спазване на всички правила за безопасност.
Ще Ви бъде осигурен надежден метод за обезболяване – както по време на медицинската намеса, така и след това, докато съществува необходимост.
И при най-прецизна работа съществува минимален риск от засягане на маточната тъкан или на съседни органи. Макар и възникнали по изключение, такива усложнения могат да наложат допълнително лечение (вкл. коремна операция).
В акушерството са известни и други усложнения (напр. нарушения в съсирването на кръвта, възпаления и др.). В рамките на съвременната медицина съществуват средства за овладяването им.
Съществуват и рискове, свързани с медицинските намеси изобщо – без оглед дали са големи или малки. Така например, при кръвопреливане чуждата кръв може (в редки случаи) да вкара в организма Ви микроб или вирус. Някои лекарства могат да причинят свръхчувствителност (алергия).
Моля, съобщете ни за всички реакции, предизвикани в миналото Ви от лекарства, храни и др.!
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна
следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 142.1. и 142.2.
ДОКУМЕНТ № 1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ № 1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 144 СТАЦИОНАРНИ ГРИЖИ ПРИ БРЕМЕННОСТ С ПОВИШЕН РИСК ПРЕДИ 37 ГЕСТАЦИОННА СЕДМИЦА
Минимален болничен престой – 3 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
Кръвотечение в ранна бременност
Не включва: бременност, завършваща с аборт (О00 – О08)
О20.0 Заплашващ аборт
Кръвотечение, уточнено като дължащо се на заплашващ аборт
|
|
Ексцесивно повръщане по време на бременността
О21.1 Hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения
Hyperemesis gravidarum, започваща преди края на 22-та гестационна седмица, с метаболитни нарушения като:
• изчерпване на въглехидратните запаси
• дехидратация
• нарушение на електролитния баланс
Медицински грижи за майката при установени или предполагаеми аномалии и увреждания на плода
Включва: изброените състояния на плода, представляващи основание за наблюдение, хоспитализация или други акушерски грижи за майката, както и за прекъсване на бременността
Не включва: медицински грижи за майката при диагностицирана или предполагаема пелвеофетална диспропорция (О33. – )
О36.3 Медицински грижи за майката при признаци за фетална хипоксия
Други нарушения на околоплодната течност и околоплодните мембрани
Не включва: преждевременно пукнат околоплоден мехур (О42. – )
О41.1 Инфекция на амниотичната кухина и околоплодните мембрани
Амнионит
Хориоамнионит
Преждевременно пукнат околоплоден мехур
О42.2 Преждевременно пукнат околоплоден мехур, задържане на родовата дейност след медикаментозна терапия
Лъжливо раждане
О47.0 Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици
Включва: заплашващо предтерминно раждане
|
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
|
основни диагностични процедури
ДРУГИ ИНТРАУТЕРИННИ ОПЕРАЦИИ НА плода И АМНИОНА
**75.34 ДРУГО МОНИТОРИРАНЕ НА ПЛОДА
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
**88.78 диагностичен ултразвук на бременна матка
интраутеринна цефалометрия:
локализация на плацента с ултразвук
АНАТОМИЧНИ И ФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ И МАНУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – ПИКОЧО-ПОЛОВА СИСТЕМА
Изключва
изброените процедури, когато са част от общо физическо изследване – 89.7
**89.26 гинекологично изследване
– изследване на таза
**89.29 ДРУГИ НЕОПЕРАТИВНИ ИЗМЕРВАНИЯ НА ПИКОЧО-ПОЛОВАТА СИСТЕМА
биопроба/посявка/ на урина
бъбречен клирънс
химично изследване на урина
ДРУГИ НЕОПЕРАТИВНИ СЪРДЕЧНИ И СЪДОВИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
Изключва:
ЕКГ на плод – 75.32
**89.52 електрокардиограма
мИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
**90.59 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
Включва: ПКК, биохимия (бъбречни и чернодробни показатели),хемостазеологични показатели-по преценка; серология – ако не е извършена в ИМП
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЖЕНСКИЯ ГЕНИТАЛЕН ТРАКТ
амнионен сак
фетус
**91.41 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЖЕНСКИЯ ГЕНИТАЛЕН ТРАКТ – бактериална намазка
**91.43 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЖЕНСКИЯ ГЕНИТАЛЕН ТРАКТ – култура и чувствителност
основни терапевтични процедури
ТРАНСФУЗИЯ НА КРЪВ И КРЪВНИ КОМПОНЕНТИ
използвай допълнителен код за такава, извършена през катетър или венесекция – 38.92-38.94
|
|
*99.04 трансфузия на еритроцитна маса
*99.05 трансфузия на тромбоцити
трансфузия на тромбоцитна маса
*99.06 трансфузия на фактори на съсирване
трансфузия на антихемофилен фактор
*99.07 трансфузия на друг серум
трансфузия на плазма
Изключва:
инжекция (трансфузия) на:
гамавенин – 99.16
гама-глобулин – 99.14
*99.08 трансфузия на кръвозаместител
трансфузия на декстран
*99.09 трансфузия на друга субстанция
трансфузия на:
кръвен заместител
гранулоцити
Изключва:
трансплантация (трансфузия) на костен мозък – 41.0
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.11 инжекция на Rh имуноглобулин
инжекция на:
анти-D (Rhesus) глобулин
RhoGAM
*99.15 парентерална инфузия на концентрирани хранителни субстанции
хипералиментация
тотално парентерално хранене
периферно парентерално хранене
*99.17 инжекция на инсулин
*99.18 инжекция или инфузия на електролити
*99.19 инжекция на антикоагуланти
инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.21 инжекция на антибиотик
Изключва:
инжекция или инфузия на антибиотици от клас оксазолидинони – 00.14
*99.22 инжекция на други анти-инфекциозни медикаменти
Изключва:
инжекция или инфузия на антибиотици от клас оксазолидинони – 00.14
*99.23 инжекция на стереоид
инжекция на кортизон
подкожна имплантация на прогестерон
*99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени три основни диагностични и две основни терапевтични процедури, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.
Забележка:
1. Когато болничния престой по тази КП е по-малък от минималния болничен престой и завърши със спонтанен аборт или аборт по медицински показания, случаят се отчита по КП № 142 „Преждевременно прекъсване на бременността по медицински показания“.
2. Когато болничния престой по тази КП завърши с раждане, случаят се отчита по КП № 141 „Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразрешение“.
3. Срокът за стационарни грижи преди 37 г.с. касае едноплодна бременност. За многоплодна бременност срока е 34 г.с.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение І – во ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по акушерство и гинекология
или
Клиника/отделение по гинекология
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. *Клинична лаборатория
|
|
4. Ехограф с необходимите трансдюсери
|
Забележка* В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по акушерство и гинекология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОСИГУРЕНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Лаборатория по клинична патология на територията на областта
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– за акушерска структура (акушеро – гинекологична) при I ниво на компетентност– един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– за гинекологична структура при I ниво на компетентност – един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по вътрешни болести.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– за акушерска структура (акушеро – гинекологична) при I ниво на компетентност– един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– за гинекологична структура при I ниво на компетентност – един лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“;
лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар/и със специалност по детски болести.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
За диагноза О20.0 „Заплашващ аборт“:
1. Генитално кръвотечение и/или болков синдром, уточнени като дължащи се на спонтанен аборт.
2. Поне един интраутеринно разположен жив плод, доказан ехографски.
За диагноза О21.1 „Hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения“
1. Анамнеза за ексцесивно повръщане.
2. Доказани метаболитни нарушения: хемоконцентрация, кетонурия,+/- нарушени показатели за чернодробната функция, +/- нарушени показатели за бъбречна функция,+/- нарушения в електролитния баланс.
3. Поне един интраутеринно разположен жив плод, доказан ехографски.
За диагноза О36.3 „Медицински грижи за майката при признаци за фетална хипоксия“:
1. Клинични, ехографски данни и/или кардиотокографски признаци за интраутеринна хипоксия на плода (плодовете).
За диагноза О41.1 „Инфекция на амниотичната кухина и околоплодните мембрани“ и О42.2 „Преждевременно пукнат околоплоден мехур, задържане на родовата дейност след медикаментозна терапия“:
1. Клинични и ехографски данни за загуба на околоплодна течност.
2. Поне един интраутеринно разположен жив плод, доказан чрез ехография или кардиотокография.
3. Отсъствие на УЗ или други данни за фетални малформации, несъвместими с извънутробния живот.
4. Отсъствие на активна родилна дейност.
5. Отсъствие на клинични, лаборатони и други данни за септично състояние.
За диагноза О47.0 „Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“:
1. Клинични и/или токографски данни за регулярна активност (контракции) на маточния мускул.
2. Запазен околоплоден мехур.
3. Поне един жив плод, доказан чрез ехография или кардиотокография.
4. Pelvic score (Bishop) по-малък от 5.
5. Отсъствие на УЗ или други данни за фетални малформации, несъвместими с извънутробния живот.
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Диагностично- лечебния алгоритъм съдържа универсален пакет прилагащ се за всички диагнози и съответните допълнителни пакети лечебни процедури за всяка диагноза.
Универсален пакет:
– подробна анамнеза и статус при постъпването;
– гинекологичен преглед;
– УЗ – диагностика на бременна матка;
– провеждане консултация със специалист по преценка;
– изследване на кръв – ПКК; биохимия (бъбречни и чернодробни показатели – при индикации), хемостазни показатели – по преценка;
– анализ на урина (седимент);
– микроскопско изследване на проба от женски генитален тракт, амниотичен сак, фетус;
– мониториране на плода.
При пациентка с кървене изследването на влагалищен секрет не е задължително.
Серологично изследване за сифилис (RPR или Васерман) – не е задължително, ако е извършено в извънболничната помощ.
За диагноза с код О20.0 „Заплашващ аборт“ се спазва следния алгоритъм: универсален пакет и допълнителен пакет от лечебни процедури включващ:
– инжекция/инфузия на електролити
и/или
инжекция на антибиотик
и/или
инжекция/инфузия на друго вещество и прилагане на необходимите медикаменти.
За диагноза с код О21.1 „Hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения“ се спазва следния алгоритъм: универсален пакет и допълнителен пакет, включващ:
– инжекция/инфузия на електролити
и/или
инжекция/инфузия на друго вещество и прилагане на необходимите медикаменти;
– парентерално хранене.
За диагноза с код О36.3 „Медицински грижи за майката при признаци за фетална хипоксия“ се спазва следния алгоритъм: универсален пакет и допълнителен пакет включващ:
– инжекция/инфузия на електролити
и/или
инжекция на антибиотик
и/или
инжекция/инфузия на друго вещество и прилагане на необходимите медикаменти.
За диагноза с код О41.1 „Инфекция на амниотичната кухина и околоплодните мембрани“ и О42.2 „Преждевременно пукнат околоплоден мехур, задържане на родовата дейност след медикаментозна терапия“ се спазва следния алгоритъм: универсален пакет и допълнителен пакет включващ:
– инжекция/инфузия на електролити
и/или
инжекция на антибиотик
и/или
инжекция/инфузия на друго вещество и прилагане на необходимите медикаменти;
– инжекция на стероид.
За диагноза с код-О47.0 „Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“ се спазва следния алгоритъм универсалния пакет и допълнителен пакет включващ:
– инжекция/инфузия на електролити
и/или
инжекция на антибиотик
и/или
– инжекция/инфузия на друго вещество и прилагане на необходимите медикаменти.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Въз основа на клиничната картина и параклиничните изследвания на кръв и урина.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– нормотензивна бременна с добър отговор на консервативното лечение;
– липса на протеинурия;
– еутрофично развитие на плода.
– коректно попълнен фиш „Клинико-лабораторен минимум“.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
Към ИЗ на пациента се прилага следния фиш за клинико-лабораторен минимум при изписване:
Към ИЗ № .................................. от ......................................
КЛИНИКО-ЛАБОРАТОРЕН МИНИМУМ ПРИ ИЗПИСВАНЕ
Дата ..................................
|
ОТ ОБЩИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО
Корем: мек напрегнат балониран друго (опиши)
Микция: спонтанна, без резидуална урина друго (опиши)
Дефекация: спонтанна, 1-2 пъти дневно друго (опиши)
Раздвижване: ходи без чужда помощ o друго (опиши)
|
|
Аксиларна t°:
|
Пулс:
|
Перисталтика: с обичаен интензитет друго (опиши)
|
|
СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНАТА РАНА: свалени конци несвалени конци
зараснала per primam друго (опиши)
|
|
ОТ ГИНЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО:
отговаря на извършената операция, без данни за усложнения
друго (опиши)
|
|
КРЪВНА КАРТИНА:
Hb
Ht
Er
Leu
|
ХЕМОСТАЗЕОЛОГИЯ:
Вр. кървене
Фибриноген
|
ДРУГИ ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:
|
|
ДРУГИ ДАННИ:
|
Лекуващ лекар:
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1 който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
Прееклампсията е усложнение на бременността, което включва всички форми на повишено кръвно налягане, наличие на отоци (основно на долните крайници) и белтък в урината. Това състояние възниква по-често при жени, бременни за първи път, при жени на възраст над 35 или под 17 години, жени с наднормено тегло или имали една бременност, усложнена с прееклампсия. Развива се обикновено във втората половина на бременността и много рядко в първата.
Понякога прееклампсията се проявява с болки в епигастралната област, гадене, повръщане, болки в дясното подребрие, рязко наддаване на тегло както и зрителни смущения и главоболие. Всички тези симптоми са свързани с промени в много органи и системи на бременната като черен дроб, бъбреци, главен мозък. Много силно се смущава кръвоснабдяването на бременната матка, при което настъпва забавяне в растежа и развитието на плода. Точно поради тази причина жените с прееклампсия раждат деца с ниско (поднормено) тегло.
За да има успех лечението при такива пациентки, то трябва да започне рано и навременно. На практика това означава, че при появата на първите симптоми на това заболяване бременната трябва да се настани в болница и да започне съответно лечение. Последното е комплексно и включва лекарства, понижаващи кръвното налягане, седативни лекарствени средства, увеличение приемането на белтъци с храната. При по-тежките форми се прибягва към лечение с венозни вливания с магнезиеви препарати, белтъчни разтвори и плазма.
Основен терапевтичен подход е лечението за подтискане на маточните контракции с включване на различни β-миметични средства. При тези пациентки се извършват серия ултразвукови прегледи и мониторно проследяване на детските сърдечни тонове с цел диагноза на състоянието на плода. Може да се прибегне и до извършването на амниоцентеза за установяване белодробната зрялост на плода. Всички тези изследвания имат значение за избора на време и начин на родоразрешение. Като правило при тези пациентки раждането трябва да става преди установения термин за това. По-често се придържаме към нормален начин на родоразрешение, но не рядко раждането завършва по оперативен път – Цезарово сечение.
Новородените деца се нуждаят от интензивни неонатални грижи и за тяхното отглеждане се изискват детски отделения, оборудвани със съответна апаратура и специалисти.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 144 „СТАЦИОНАРНИ ГРИЖИ ПРИ БРЕМЕННОСТ С ПОВИШЕН РИСК ПРЕДИ 37 ГЕСТАЦИОННА СЕДМИЦА“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 153.1 СИСТЕМНА РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИМФНИ ВЪЗЛИ (ТАЗОВИ И/ИЛИ ПАРАаОРТАЛНИ И/ИЛИ ИНГВИНАЛНИ) КАТО САМОСТОЯТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ ИЛИ СЪЧЕТАНА С РАДИКАЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ. ТАЗОВА ЕКЗЕНТЕРАЦИЯ
Минимален болничен престой – 10 дни
Минимален болничен престой при лапароскопски достъп – 4 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ДРУГИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ
Изключва:
свързаната с радикална мастектомия – 85.45-85.48
*40.52 радикална ексцизия на периаортни лимфни възли
*40.53 радикална ексцизия на илиачни лимфни възли
*40.54 радикална дисекция на ингвиналната област
*40.59 радикална ексцизия на други лимфни възли
Изключва:
радикална шийна дисекция – 40.40-40.42
*68.8 ТАЗОВА ЕВИСЦЕРАЦИЯ
отстраняване на яйчници, тръби, матка, вагина, пикочен мехур и уретра (с отстраняване на сигмоидно черво и ректум)
кодирай също всяка едновременна:
колостомия – 46.12-46.13
дисекция на лимфна жлеза – 40.3-40.5
отклоняване на уринния поток – 56.51-56.79
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Отстранените при операцията тъкани задължително подлежат на хистологично изследване. Резултатът от хистологичното изследване задължително се вписва в епикризата, издавана при дехоспитализация.
Забележка: В резултата от хистологично изследване на оперативния материал да се упомене броят екстирпирани лимфни възли – по анатомична зона и където е възможно, с указание „ляво“ или „дясно“.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение ІІІ – то ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по акушерство и гинекология
или
Клиника/отделение по гинекология
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. *Клинична лаборатория
|
|
5. Рентгенов апарат
|
|
6. **Микробиологична лаборатория
|
|
7. Ехограф с необходимите трансдюсери
|
|
8. Колпоскоп
|
|
9. Лапароскоп
|
|
10. Хистероскоп
|
Забележка* В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по акушерство и гинекология.
Забележка** Наличие на микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение се прилага считано от 1 януари 2014 г. За срока до 1 януари 2014 г. дейността на клиника/отделение по акушерство и гинекология на II и III ниво може да се обезпечава от микробиологична лаборатория на териториятана населеното място.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОСИГУРЕНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клинична патология на територията на населеното място
|
|
2. КАТ/МРТ
|
|
3. Вирусологична лаборатория
|
|
4. Имунологична лаборатория
|
|
5. Генетична лаборатория
|
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– за акушерска структура/акушеро-гинекологична при III-то ниво на компетентност – петима лекари със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– за гинекологична структура при III-то ниво на компетентност – трима лекари със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар/и със специалност по кардиология
или лекар/и със специалност по вътрешни болести;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– за акушерска структура/акушеро-гинекологична при III-то ниво на компетентност – петима лекари със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– за гинекологична структура при III-то ниво на компетентност – трима лекари със специалност по „Акушерство и гинекология“;
– лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
– лекар/и със специалност по детски болести.
4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:
– От горепосочените лекари със специалност по акушерство и гинекология – поне двама да са със стаж по специалността най-малко 10 години и поне 10 случая годишно в гинекологична клиника/отделение
и/или
един лекар със специалност по акушерство и гинекология, имащ хабилитация по специалността
и/или
един лекар със специалност по акушерство и гинекология с призната втора специалност по онкология или обща хирургия;
ЗАБЕЛЕЖКА: При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, разкрит в лечебното заведение или осигурен чрез договор.
Забележка: При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
• хистологично доказани неоплазми на маточната шийка, маточното тяло, влагалище, вулва и перинеум;
• персистираща абнормна цитологична и хистологична находка за предракови изменения на женските гениталии;
• тумори на маточните тръби и яйчниците, доказани клинично или с методите на образната диагностика;
• рецидиви на генитални злокачествени тумори и циторедуктивна хирургия.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Вземане на биологичен материал за медико-диагностични изследвания се взема до 24 час.
Електрокардиограма се извършва до 24 час.
Рентгенография/скопия на бял дроб и сърце се извършва по преценка.
Други инструментални /образни изследвания се извършват съобразно състоянието на пациента.
Предоперативната анестезиологична консултация се извършва пациенти и до 48 час.
Консултацията с кардиолог се извършва до 48 час от хоспитализацията на пациента.
В нашите условия болничното лечение при оперираните по повод на карцином на маточната шийка, на маточното тяло, на маточните тръби, на яйчника, на влагалището, на вулвата и трофобластната болест продължава до зарастване на оперативната рана, до преустановяване на отделянето от дренажите, както и при осигурен дренаж на урината. Свалянето на конците става по преценка на оператора или на лекуващия лекар.
Фармакотерапия
Оперативната интервенция се извършва под обща ендотрахеална анестезия, аналгезия с епидурален катетър или краткотрайна венозна анестезия (съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“).
При неусложнените случаи се провежда парентерална антибиотична профилактика, съобразена с клиничното състояние на пациентката и микробиологичните резултати, която може да премине в перорална антибактериална профилактика.
Обезболяването в ранния следоперативния период се провежда с аналгетични препарати – наркотични и нестероидни противовъзпалителни обезболяващи средства или през епидурален катетър.
Пациентките, поради завишения риск от венозни тромбози, получават постоперативно хепаринова профилактика, продължителността на която се определя от обема на оперативната интервенция и наличието на допълнителни рискови фактори (прекарани тромбози и емболии, сърдечни заболявания и др.). Продължителността на профилактиката е поне 6 дни или до окончателното раздвижване на пациентката.
Възстановяването на пасажа от 3-ия постоперативен ден се осъществява по преценка на оператора или лекуващия лекар чрез клизми или медикаментозно.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
При онкологичните случаи – след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза, с определяне на степен на малигненост и стадий на тумора (клиничен стадий по FIGO и стадий по TNM-класификация).
Поставя се според клиничните симптоми, снетия статус, по време на операцията и след задължително хистологично изследване на оперативния материал, по преценка при конкретните нозологии.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– добро общо състояние;
– липса на фебрилитет (над 37.5о С) през последните 48 часа;
– липса на значими субективни оплаквания;
– спокойна оперативна рана;
– възстановен чревен пасаж и осигурен дренаж на урината;
– липса на патологични процеси в областта на операцията;
– коректно попълнен фиш „Клинико – лабораторен минимум“.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
Към ИЗ на пациента се прилага следния фиш за клинико-лабораторен минимум при изписване:
Към ИЗ № .................................. от ....................................
КЛИНИКО-ЛАБОРАТОРЕН МИНИМУМ ПРИ ИЗПИСВАНЕ
дата: ..............................
|
ОТ ОБЩИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО
Корем: мек напрегнат балониран друго (опиши)
Микция: спонтанна, без резидуална урина друго (опиши)
Дефекация: спонтанна, 1-2 пъти дневно друго (опиши)
Раздвижване: ходи без чужда помощ друго (опиши)
|
|
Аксиларна t°:
|
Пулс:
|
Перисталтика: с обичаен интензитет друго (опиши)
|
|
СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНАТА РАНА: свалени конци несвалени конци
o зараснала per primam друго (опиши)
|
|
ОТ ГИНЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО:
отговаря на извършената операция, без данни за усложнения
друго (опиши)
|
|
КРЪВНА КАРТИНА:
Hb
Ht
Er
Leu
|
ХЕМОСТАЗЕОЛОГИЯ:
Вр. кървене
Фибриноген
|
ДРУГИ ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:
|
|
ДРУГИ ДАННИ:
|
Лекуващ лекар:
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МАТОЧНОТО ТЯЛО
Онкологичните заболявания на маточното тяло са най-честите сред тази група заболявания на женската полова система в развитите страни. Те засягат предимно жените с прекратена менструална функция, но не е изключено и възникването им в по-млада възраст. За щастие заболяването се развива и разпространява сравнително бавно, което позволява ранното му установяване и своевременно лечение с изключително висок процент на окончателно излекуване. Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на цялата матка заедно с маточните тръби и яйчниците. При необходимост в зависимост от разпространението на процеса и особеностите му се прилага допълнително лъче- и/или хормонолечение. Първичното оперативно лечение дава най-добри резултати и се прилага винаги, когато здравословното състояние на жената и разпространението на заболяването позволяват извършването на операцията. Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довежда до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка води до неблагоприятен изход.
Операцията се извършва през надлъжен разрез по средата на корема под обща анестезия (упойка).
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици.
Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар. В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие.
Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Онкологичното заболяване на маточната шийка е една от най-честите форми сред тази група заболявания. То засяга предимно жени между 40 и 60-годишна възраст, като показва постоянно завишаване дела на заболелите в по-младите възрастови групи.
При диагностицирано онкологично заболяване на маточната шийка е необходимо да се направят допълнителни изследвания и консултации в болнична обстановка, където според конкретния случай се извършва ехография, компютърна томография, рентгенологични изследвания на бял дроб, кости, бъбречна система, цистоскопия, ректоскопия, изследване състоянието на сърдечно-съдовата система, клинико-лабораторни изследвания.
Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на цялата матка заедно с маточните тръби, яйчниците, лимфните възли на таза и горната част на влагалището. При необходимост, в зависимост от разпространението на процеса и особеностите му, се прилага допълнително лъче-, химио-, имунотерапия.
Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довежда до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка води до неблагоприятен изход.
Операцията се извършва през надлъжен разрез по средата на корема под обща анестезия (упойка).
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията, може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие. Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА ЯЙЧНИКА
Онкологичното заболяване на яйчника е третото по честота сред злокачествените заболявания на женската полова система. То засяга най-често жените между 50 и 65-годишна възраст, но не е рядкост засягането на млади, включително и нераждали жени.
При диагностицирано онкологично заболяване на яйчника е необходимо да се направят допълнителни изследвания и консултации в болнична обстановка, където според конкретния случай се извършва ехография, компютърна томография, рентгенологични изследвания на бял дроб, кости, бъбречна система, изследване състоянието на сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт и млечните жлези и клинико-лабораторни изследвания.
Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на матката с нейните придатъци (ангажирани или не от туморни формации) и голямото було. При по-напреднали процеси стремежът е да се отстрани колкото се може повече от тумора и неговите разсейки. В зависимост от разпространението на процеса и особеностите му се прилага допълнително лъче-, химио- и имунотерапия.
Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довеждат до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка водят до неблагоприятен изход.
Операцията се извършва през надлъжен разрез по средата на корема под обща анестезия (упойка)
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущенията в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената декларация за информирано съгласие. Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МАТОЧНИТЕ ТРЪБИ
Онкологичните новообразувания на маточните тръби са рядко срещани малигнени неоплазми. Трудно се диагностицират в ранен стадии на заболяването, защото липсват характерни субективни симптоми, поради което пациентката не търси консултация с гинеколог.
Основният метод на лечение е оперативното. То включва отстраняване на матката заедно с нейните придатъци (маточни тръби и яйчници). Оперативният достъп е чрез надлъжен разрез по срединната линия на коремната стена под обща ендотрахеална анестезия.
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици.
Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси, във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение, можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар. В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие.
Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА ВЛАГАЛИЩЕТО
Онкологичните новообразувания на влагалището са злокачествени тумори, които обикновено засягат по-високите възрастови групи. За щастие се срещат сравнително рядко. Те могат да бъдат първични новообразувания на влагалището или метастатични от друга локализация на неоплазма. Обикновено пациентките неглижират оплакванията си и заболяването прогресира, като може да се разпространи и върху съседни органи – пикочен мехур, право черво.
Оперативното лечение на това заболяване изисква отстраняване на влагалището, матката и нейните придатъци. Когато процесът се е разпространил върху съседен(и) орган(и) се налага да се направи по-голяма оперативна интервенция- предна и/или задна евисцерация (отстранява се и засегнатия съседен орган и се извеждат противоестествени отвърстия).
Операцията се извършва под обща ендотрахеална анестезия. Оперативният достъп е чрез надлъжен разрез на коремната стена по срединната линия, комбиниран с влагалищен достъп.
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията, може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие. Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА ВУЛВАТА
Онкологичните новообразувания на вулвата са злокачествени заболявания, които засягат предимно възрастни жени с прекратена менструална функция. За щастие заболяването е рядко срещано.
Основният метод на лечение е оперативното. То включва радикално отстраняване на вулвата, комбинирано с дисекция на лимфните възли разположени в ингвинофеморалната област. Това може да стане на един или два етапа.
Операцията се извършва под обща ендотрахеална анестезия и регионална (спинална) аналгезия.
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечения, възпалителни усложнения засягащи оперативната рана или други органи и системи, тромбози и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици.
КП № 153.2 СИСТЕМНА РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИМФНИ ВЪЗЛИ (ТАЗОВИ И/ИЛИ ПАРАаОРТАЛНИ И/ИЛИ ИНГВИНАЛНИ) КАТО САМОСТОЯТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ ИЛИ СЪЧЕТАНА С РАДИКАЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ. ТАЗОВА ЕКЗЕНТЕРАЦИЯ. ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА АСИСТИРАНА С РОБОТ ГИНЕКОЛОГИЧНА ХИРУРГИЯ
Минимален болничен престой – 4 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
*68.4 АСИСТИРАНА С РОБОТ ТОТАЛНА ХИСТЕРЕКТОМИЯ
кодирай също всяко едновременно отстраняване на тръби и яйчници – 65.3-65.6
кодирай също всяка едновременна дисекция на лимфни възли – 40.3; 40.5
*68.6 АСИСТИРАНА С РОБОТ РАДИКАЛНА ХИСТЕРЕКТОМИЯ
кодирай също всяко едновременно отстраняване на тръби и яйчници – 65.3-65.6
кодирай също всяка едновременна дисекция на лимфни възли – 40.3; 40.5
*68.29 АСИСТИРАНА С РОБОТ МИОМЕКТОМИЯ
кодирай също всяко едновременно отстраняване на тръби и яйчници – 65.3-65.6
*69.9 ДРУГИ АСИСТИРАНИ С РОБОТ ОПЕРАЦИИ НА МАТКА, ШИЙКА, И ПОДДЪРЖАЩИ СТРУКТУРИ
кодирай също всяко едновременно отстраняване на тръби и яйчници – 65.3-65.6
кодирай също всяка едновременна дисекция на лимфни възли – 40.3; 40.5
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24, една от които задължително е процедура с код 91.49 за хистологично изследване.
Отстранените при операцията тъкани задължително подлежат на хистологично изследване. Резултатът от хистологичното изследване задължително се вписва в епикризата, издавана при дехоспитализация.
Забележка: В резултата от хистологично изследване на оперативния материал да се упомене броят екстирпирани лимфни възли – по анатомична зона и където е възможно, с указание „ляво“ или „дясно“.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение ІІІ – то ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по акушерство и гинекология
или
Клиника/отделение по гинекология
|
|
|
|
2. Операционен блок/зали с инсталирана и функционираща към 31.12.2012 г. апаратура за
роботизирана и теле-хирургия
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Ендоскопски кабинети
|
|
5. Клинична лаборатория
|
|
6. Клинична патология
|
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОСИГУРЕНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Микробиологична лаборатория
|
|
2. Лаборатория по трансфузионна хематология
|
|
3.Отделение по образна диагностика
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Блок А. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
Медицински екип, сертифициран за работа с роботизирана система:
– минимум един лекар, сертифициран за работа като хирург на конзола (console surgeon) с придобита специалност по „Акушерство и гинекология“, със стаж по специалността най-малко 10 години и минимум 50 оперативни интервенции с роботизирана система годишно или с хабилитация по специалността;
– минимум един лекар, сертифициран за работа като хирург при пациента (patient side assistant) с придобита специалност по акушерство по „Акушерство и гинекология“;
– минимум една акушерка или медицинска сестра, сертифицирана за работа като акушерка/сестра при пациента (patient side nurse);
– лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар/и със специалност по кардиология
или лекар/и със специалност по вътрешни болести;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по клинична патология;
– лекар със специалност по гастроентерология или друг специалист практикуващ рутинно ендоскопия/ректоскопия;
– лекар със специалност по урология, пракиткуващ рутинно цистоскопия.
Блок Б. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години
Медицински екип, сертифициран за работа с роботизирана система:
– минимум един лекар, сертифициран за работа като хирург на конзола (console surgeon) с придобита специалност по „Акушерство и гинекология“, със стаж по специалността най-малко 10 години и минимум 50 оперативни интервенции с роботизирана система годишно или с хабилитация по специалността;
– минимум един лекар, сертифициран за работа като хирург при пациента (patient side assistant) с придобита специалност по акушерство по „Акушерство и гинекология“;
– минимум една акушерка или медицинска сестра, сертифицирана за работа като акушерка/сестра при пациента (patient side nurse);
– лекар/и със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар/и със специалност по детски болести;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по клинична патология;
– лекар със специалност по гастроентерология или друг специалист практикуващ рутинно ендоскопия/ректоскопия;
– лекар със специалност по урология, пракиткуващ рутинно цистоскопия.
ЗАБЕЛЕЖКА: При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, разкрит в лечебното заведение или осигурен чрез договор.
Забележка: При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ
1. Спешни индикации:
• Профузни генитални кръвотечения;
• Остър корем;
• Травми на женските полови органи.
2. Планови индикации:
• хистологично доказани неоплазми на маточната шийка, маточното тяло, влагалище, вулва и перинеум;
• персистираща абнормна цитологична и хистологична находка за предракови изменения на женските гениталии;
• тумори на маточните тръби и яйчниците, доказани клинично или с методите на образната диагностика;
• миома;
• доброкачествени образования на яйчника;
• поликистоза на яйчника;
• възпалителни заболявания на яйчниците, фалопиевите тръби, тазовата тъкан и тазовия перитонеум;
• ендометриоза;
• инфертилитет при жената, изискващ оперативно лечение;
• ектопична бременност;
• травми на женските полови органи;
• неясна клинична и ехографска находка.
3. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА
Фармакотерапия
Оперативната интервенция се извършва под обща ендотрахеална анестезия, аналгезия с епидурален катетър, или краткотрайна венозна анестезия (съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение).
При неусложнените случаи се провежда парентерална антибиотична профилактика, съобразена с клиничното състояние на пациентката и микробиологичните резултати, която може да премине в перорална антибактериална профилактика до възстановяване на микцията и премахване на уретралния катeтър.
Обезболяването в ранния следоперативен период се провежда с аналгетични препарати – наркотични и нестероидни противовъзпалителни обезболяващи средства или през епидурален катетър.
Пациентките, поради завишения риск от венозни тромбози, получават постоперативно хепаринова профилактика, продължителността на която се определя от обема на оперативната интервенция и наличието на допълнително рискови фактори (прекарани тромбози и емболии, сърдечни заболявания и др.). Продължителността на профилактиката е от 7 дни до окончателното раздвижване на пациентката.
Следоперативното възстановяване на пасажа се осъществява по преценка на оператора или лекуващия лекар.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
4. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА
Постоперативно при неонкологични заболявания. При онкологичните случаи – след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза, с определяне на степен на малигненост (стадий на тумора TNM-класификация).
Поставя се според клиничните симптоми, снетия статус, по време на операцията и след задължително хистологично изследване на оперативния материал, по преценка при конкретните нозологии.
5. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– добро общо състояние;
– липса на фебрилитет (над 37.5о С) през последните 48 часа;
– липса на значими субективни оплаквания;
– спокойна оперативна рана;
– възстановен чревен пасаж и осигурен дренаж на урината;
– липса на патологични процеси в областта на операцията;
– коректно попълнен фиш „Клинико – лабораторен минимум“.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
6. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
Към ИЗ на пациента се прилага следния фиш за клинико-лабораторен минимум при изписване:
Към ИЗ № .................................. от ....................................
КЛИНИКО-ЛАБОРАТОРЕН МИНИМУМ ПРИ ИЗПИСВАНЕ
дата: ..............................
|
ОТ ОБЩИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО
Корем: мек напрегнат балониран друго (опиши)
Микция: спонтанна, без резидуална урина друго (опиши)
Дефекация: спонтанна, 1-2 пъти дневно друго (опиши)
Раздвижване: ходи без чужда помощ друго (опиши)
|
|
Аксиларна t°:
|
Пулс:
|
Перисталтика: с обичаен интензитет друго (опиши)
|
|
СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНАТА РАНА: свалени конци несвалени конци
зараснала per primam друго (опиши)
|
|
ОТ ГИНЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО:
отговаря на извършената операция, без данни за усложнения
друго (опиши)
|
|
КРЪВНА КАРТИНА:
Hb
Ht
Er
Leu
|
ХЕМОСТАЗЕОЛОГИЯ:
Вр. кървене
Фибриноген
|
ДРУГИ ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:
|
|
ДРУГИ ДАННИ:
|
Лекуващ лекар:
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ № 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
Заболяване и необходимост от операция:
Вие имате заболяване, което налага оперативно премахване на матката. Нерядко премахването на матката не цели спасяването на живота Ви (той просто не е застрашен), а подобряване няа неговото качество. Вие сте започнали да получавате кървене или болки. Тези оплаквания Ви пречат да пътувате, да се се срещате с хора или просто ангажират мислите Ви. С други думи, не живеете пълноценно. Ако тези оплаквания не се повлияват от лекарства, не остава друго освен матката Ви да бъде оперирана. След като се възстановите от операцията, неприятностите остават в миналото.
Технически данни за операцията:
Матката се премахва от хирург с помощта на роботизирана система,с инструменти които се въвеждат в корема през малки отвори на коремната стена.
В хода на оперативната интервенция могат да настъпят усложнения които да наложат операцията да бъде довършена с разрез на коремната стена и/или с достъп през влагалището.
Когато говорим за „оперативно отсктраняване на матката“, разбираме отстраняване на цялата матка – т.е. както на маточно тяло, така и на маточна шийка. В маточната шийка твърде често възниква рак. Отстранявайки я, ние предпазваме жената от такъв рак за целия й бъдещ живот. Твърдението, че маточната шийка има решително участие в усещането за полова наслада е далече от истината.
Състоянието на маточните тръби и яйчниците не винаги може да се прецени предоперативно. Ако при операцията установим, че тръба или яйчник са засегнати от заболяване, ние трябва да премахнем всички болни органи.
Може би вече сте във възраст, когато яйчниците не функционират. Ако те не са засегнати от болестен процес, ние обикновено не ги отстраняваме, но можем да направим това – стига Вие изрично да сте го поискали.
По принцип е възприето следното правило: при операция се отстраняват болните тъкани и органи – нито повече, нито по-малко.
Неусложнен следоперативен период
През първите часове след операцията в оперираните зони (коремна стена, тазови тъкани) се усеща болка. Ние изключително държим на спокойствието на нашите болни и правим всичко възможно да сведем болката до минимум!
За да проследим функцията на пикочната система, често се налага през първото денонощие след операцията в пикочния мехур да бъде оставен катетър. Някои специални операции налагат катетърът да остане и повече от едно денонощие.
В някои случаи операторите прибягват до употребата на дренажи. „Дренаж“ означава отвеждане на течности чрез огъваема тръбичка. Усещането при отстраняване на тръбичката не е пн-неприятно от усещането при мускулна инжекция.
Следоперативното приложение на антибиотици не е задължително.
При операции на вътрешните полови органи червата изискват известно време, за да възстановят функцията си. Ако чувството за подуване Ви причинява безпокойство, съобщете на лекуващия екип.
След отстраняване на матката, Вие не можете да забременявате и да раждате деца. Ако преди операцията сте имали менструация, тя повече няма да се появи. При условие, че в тялото Ви е останала дори част от функциониращ яйчник, липсата на менструация не води нито до наддаване на тегло, нито до топли вълни, нито до загуба на Вашата женственост. Разбира се , тези неща ще се случат един ден – със или без прекарана операция. Ако е било наложително и двата яйчника да бъдат премахнати, ще получите лекарски съвет за допълнително лечение.
Възможни следоперативни нарушения:
По правило, отстраняването на матката протича без усложнения. В редки случаи е възможно да бъдат наранени съседни органи. При подобно усложнение, то най-често се коригира по време на самата операция и остава без никакви последствия. По изключение може да се наложи повторно оперативно лечение.
В коремна и тазова хирургия са известни и други усложнения, като: образуване на съсиреци (тромбози) в кръвоносните съдове; кръвотечения; потискане на чревната функция; инфекции. Тези усложнения днес се срещат все по – рядко.
Съществуват и рискове, свързани с медицинските намеси изобщо. Ако се наложи кръвопреливане, чуждата кръв може да вкара в организма микроб или вирус. Някои лекарства могат да предизвикат алергични реакции. Ще помогнете много и на себе си, и на нас, ако предварително ни съобщите за всички реакции, предизвикани в миналото Ви от лекарства, храни и др.
Някои данни свързани с времетраене:
Операцията за премахване на матката обикновено трае по-малко от 1 час. При необходимост, операцията може да продължи по-дълго. Времетраенето на операцията не е от съществено значение за оперативния риск.
Минималният престояй в клиниката след такава операция е 4 дни. При особено благоприятно протичане, мажете да бъдете изписана и по-рано.
Един месец след операцията трябва да избягвате всякакви физически натоварвания и да не водите полов живот. След като месецът мине, трябва да се явите на контролен преглед. Лекарят ще Ви даде съвет по отношение на режима, който се налага да спазвате. Обикновено разрешаваме някои по-леки натоварвания, както и половм живот.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МАТОЧНОТО ТЯЛО
Онкологичните заболявания на маточното тяло са най-честите сред тази група заболявания на женската полова система в развитите страни. Те засягат предимно жените с прекратена менструална функция, но не е изключено и възникването им в по-млада възраст. За щастие заболяването се развива и разпространява сравнително бавно, което позволява ранното му установяване и своевременно лечение с изключително висок процент на окончателно излекуване. Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на цялата матка заедно с маточните тръби и яйчниците. При необходимост в зависимост от разпространението на процеса и особеностите му се прилага допълнително лъче- и/или хормонолечение. Първичното оперативно лечение дава най-добри резултати и се прилага винаги, когато здравословното състояние на жената и разпространението на заболяването позволяват извършването на операцията. Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довежда до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка води до неблагоприятен изход.
Операцията се извършва от хирург с помощта на роботизирана система, с инструменти, които се въвеждат в корема през малки отвори на коремната стена под обща анестезия (упойка).
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици.
Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар. В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие.
Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Онкологичното заболяване на маточната шийка е една от най-честите форми сред тази група заболявания. То засяга предимно жени между 40 и 60-годишна възраст, като показва постоянно завишаване дела на заболелите в по-младите възрастови групи.
При диагностицирано онкологично заболяване на маточната шийка е необходимо да се направят допълнителни изследвания и консултации в болнична обстановка, където според конкретния случай се извършва ехография, компютърна томография, рентгенологични изследвания на бял дроб, кости, бъбречна система, цистоскопия, ректоскопия, изследване състоянието на сърдечно-съдовата система, клинико-лабораторни изследвания.
Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на цялата матка заедно с маточните тръби, яйчниците, лимфните възли на таза и горната част на влагалището. При необходимост, в зависимост от разпространението на процеса и особеностите му, се прилага допълнително лъче-, химио-, имунотерапия.
Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довежда до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка води до неблагоприятен изход.
Операцията се извършва от хирург с помощта на роботизирана система, с инструменти, които се въвеждат в корема през малки отвори на коремната стена под обща анестезия (упойка).
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията, може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие. Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА ЯЙЧНИКА
Онкологичното заболяване на яйчника е третото по честота сред злокачествените заболявания на женската полова система. То засяга най-често жените между 50 и 65-годишна възраст, но не е рядкост засягането на млади, включително и нераждали жени.
При диагностицирано онкологично заболяване на яйчника е необходимо да се направят допълнителни изследвания и консултации в болнична обстановка, където според конкретния случай се извършва ехография, компютърна томография, рентгенологични изследвания на бял дроб, кости, бъбречна система, изследване състоянието на сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт и млечните жлези и клинико-лабораторни изследвания.
Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на матката с нейните придатъци (ангажирани или не от туморни формации) и голямото було. При по-напреднали процеси стремежът е да се отстрани колкото се може повече от тумора и неговите разсейки. В зависимост от разпространението на процеса и особеностите му се прилага допълнително лъче-, химио- и имунотерапия.
Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довеждат до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка водят до неблагоприятен изход.
Операцията се извършва от хирург с помощта на роботизирана система, с инструменти, които се въвеждат в корема през малки отвори на коремната стена под обща анестезия (упойка).
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущенията в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената декларация за информирано съгласие. Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МАТОЧНИТЕ ТРЪБИ
Онкологичните новообразувания на маточните тръби са рядко срещани малигнени неоплазми. Трудно се диагностицират в ранен стадии на заболяването, защото липсват характерни субективни симптоми, поради което пациентката не търси консултация с гинеколог.
Основният метод на лечение е оперативното. То включва отстраняване на матката заедно с нейните придатъци (маточни тръби и яйчници). Операцията се извършва от хирург с помощта на роботизирана система, с инструменти, които се въвеждат в корема през малки отвори на коремната стена под обща анестезия (упойка).
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици.
Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси, във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение, можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар. В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие.
Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА ВЛАГАЛИЩЕТО
Онкологичните новообразувания на влагалището са злокачествени тумори, които обикновено засягат по-високите възрастови групи. За щастие се срещат сравнително рядко. Те могат да бъдат първични новообразувания на влагалището или метастатични от друга локализация на неоплазма. Обикновено пациентките неглижират оплакванията си и заболяването прогресира, като може да се разпространи и върху съседни органи – пикочен мехур, право черво.
Оперативното лечение на това заболяване изисква отстраняване на влагалището, матката и нейните придатъци. Когато процесът се е разпространил върху съседен(и) орган(и) се налага да се направи по-голяма оперативна интервенция- предна и/или задна евисцерация (отстранява се и засегнатия съседен орган и се извеждат противоестествени отвърстия).
Операцията се извършва от хирург с помощта на роботизирана система, с инструменти, които се въвеждат в корема през малки отвори на коремната стена, под обща анестезия (упойка), комбиниран с влагалищен достъп.
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечение в коремната кухина, възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията, може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие. Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
ОНКОЛОГИЧНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА ВУЛВАТА
Онкологичните новообразувания на вулвата са злокачествени заболявания, които засягат предимно възрастни жени с прекратена менструална функция. За щастие заболяването е рядко срещано.
Основният метод на лечение е оперативното. То включва радикално отстраняване на вулвата, комбинирано с дисекция на лимфните възли разположени в ингвинофеморалната област. Това може да стане на един или два етапа.
Операцията се извършва под обща ендотрахеална анестезия и регионална (спинална) аналгезия.
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат кръвотечения, възпалителни усложнения засягащи оперативната рана или други органи и системи, тромбози и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици.
ГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, КОИТО ПРОТИЧАТ ДОБРОКАЧЕСТВЕНО
1. Интрамурална и субсерозна лейомиома на матката.
2. Други доброкачествени новообразования на матката.
3. Доброкачествени новообразования на яйчника.
4. Поликистозни яйчници.
5. Ендометриоза на яйчника; Фалопиевата тръба; тазовия перитонеум;
6. Ректовагиналния септум; на червата и други уточнени местонахождения /пикочен мехур/
7. Ектопична бременност-абдоминална; тубална;овариална и др./в маточния рог, интралигаментарна, в мезометриума/.
8. Инфертилитет у жената – от тръбен и маточен произход, изискващ хирургично лечение.
9. Възпалителни заболявания на яйчниците, Фалопиевата тръба; тазовата тъкан и тазовия перитонеум.
10. Травми.
11. Болки и други симптоми свързани с женските полови органи – хронична???
12. Тазова болка.
Тези гинекологични заболявания не изискват оперативно отстраняване на матката.
Тези операции се извършват от хирург с помощта на роботизирана система с инструменти, които се въвеждат в корема през малки овори на коремната стена.
При инструменталната и субсерозната лейомиома на матката се отстраняват миомните възли, като се запазват матката и аднексите.
Доброкачествените новообразования на яйчниците изискват тяхното оперативно отстраняване, като в зависимост от обема им и анатомичните възможности, може да бъде или да не бъде отстранен яйчникът, от който изхожда формацията.
Ектопичната бременност е състояние, при което е настъпила бременност извън матката. При липса на условия за консервативно лечение, тя трябва да бъде лекувана оперативно, като се прави органосъхраняваща операция с цел да се запази фертилността на жената.
В тази група операции е включено хирургичното лечение на инфертилитета у жената, включващ първичния и вторичния стерилитет, който може да бъде от тръбен или маточен произход. Чрез тези операции възстановяващи проходимостта на маточните тръби и коригиращи вродени аномалии се цели възстановяване фертилността на жената.
Възпалителни заболявания на яйчниците, Фалопиевата тръба, тазовата тъкан и тазовия перитонеум, могат да налагат хирургично лечение. Срастванията на тазовия перитонеум у жената (постоперативни, постинфекциозни) могат да бъдат причина налагаща операция.
Хроничната тазова болка и други неуточнени симптоми, свързани с женските полови органи, неповлияващи се по консервативен път и с цел тяхното уточняване макар и в редки случаи налагат минимално – инвазивен достъп.
Както при всяка операция извършена при съвременните условия, усложненията и рисковете за здравето и живота са сведени до минимум, но не могат да се изключат напълно. Те могат да бъдат разделени на интраоперативни усложнения (кръвотечения, нараняване на съседния орган, смущения в някои жизнени функции във връзка с прилагането на анестезия и/или наличието на придружаващи заболявания) и постоперативни рискове, които могат да бъдат от възпалително естество или кръвотечения.
Преди, по време или след операцията , може да се наложи кръвапреливане.
Описаните по-горе усложнения от операцията или от придружаващи заболявания могат да забавят възстановяването и да удължат хоспитализацията.
За допълнителни сведения по всички интересуващи Ви проблеми, във връзка с Вашето заболяване и предстоящето оперативно лечение, можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приготвената декларация за информирано съгласие.
Непопълването и неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение.
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 153.1 и 153.2
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ, подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 166 ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ НА АНУСА И ПЕРИАНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Минимален болничен престой – до 1 ден
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕКТУМ
Изключва:
възстановяване на:
прясно акушерско разкъсване – 75.62
вагинално ректоцеле – 70.50, 70.52
*48.73 затваряне на друга ректална фистула
Изключва:
фистулектомия:
периректална – 48.93
ректоуретрална – 58.43
ректовагинална – 70.73
ректовезикална – 57.83
ректовезиковагинална – 57.83
ИНЦИЗИЯ ИЛИ ЕКСЦИЗИЯ НА ПЕРИРЕКТАЛНА ТЪКАН ИЛИ ЛЕЗИЯ
Включва: пелвиректална тъкан
ректовагинален септум
*48.82 ексцизия на периректална тъкан
Изключва:
периректална биопсия – 48.26
периректофистулектомия – 48.93
ректална фистулектомия – 48.73
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА РЕКТУМ И ПЕРИРЕКТАЛНАТА ТЪКАН
*48.91 инцизия на ректална стриктура
ИНЦИЗИЯ ИЛИ ЕКСЦИЗИЯ НА ПЕРИАНАЛНА ТЪКАН
*49.01 инцизия на перианален абсцес
*49.02 друга инцизия на перианална тъкан
изрязване на перианална тъкан
Изключва:
анална фистулотомия – 49.11
*49.03 ексцизия на перианални кожни висулки
ИНЦИЗИЯ ИЛИ ЕКСЦИЗИЯ НА АНАЛНА ФИСТУЛА
Изключва:
затваряне на анална фистула – 49.73
*49.11 анална фистулотомия
*49.12 анална фистулектомия
ЛОКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ДРУГИ ЛЕЗИИ ИЛИ ТЪКАНИ НА АНУС
анална криптотомия
каутеризация на лезии на анус
|
|
Изключва:
биопсия на анус – 49.23
спиране на (следоперативна) хеморагия от ануса – 49.95
хемороидектомия – 49.46
*49.39 друга локална ексцизия или деструкция на лезия или тъкан на анус
ПРОЦЕДУРИ ПРИ ХЕМОРОИДИ
*49.42 инжекция в хемороиди и РЕКТАЛНИ ВАРИЦИ
*49.43 каутеризация на хемороиди
клампиране и каутеризиране на хемороиди
*49.44 деструкция на хемороиди с криотерапия
*49.45 лигиране на хемороиди
*49.46 ексцизия на хемороиди
хемороидектомия БДУ
*49.47 евакуация на тромбозирали хемороиди
РАЗРЯЗВАНЕ НА АНАЛНИЯ СФИНКТЕР
*49.51 лява латерална анална сфинктеротомия
*49.52 постериорна анална сфинктеротомия
*49.59 друга анална сфинктеротомия
прерязване на сфинктера БДУ
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АНУС
Изключва:
възстановяване при прясно акушерско разкъсване – 75.62
*49.71 шев на разкъсване на анус
*49.72 анален серклаж
*49.73 затваряне на анална фистула
Изключва:
ексцизия на анална фистула – 49.12
*49.79 друго възстановяване на аналния сфинктер
възстановяване при старо акушерско разкъсване на ануса
Изключва:
анопластика с едновременна хемороидектомия – 49.46
възстановяване при прясно акушерско разкъсване – 75.62
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА АНУС
Изключва:
дилатация на ануса (сфинктера) – 96.23
*49.91 инцизия на анален септум
*49.93 други инцизии на анус
отстраняване на:
чуждо тяло от ануса с инцизия
дренаж от ануса
Изключва:
анална фистулотомия – 49.11
отстраняване на интралуменно чуждо тяло без инцизия – 98.05
*49.94 репозиция на анален пролапс
Изключва:
мануално репониране на ректален пролапс – 96.26
*49.95 спиране на (постоперативно) кръвотечение от ануса
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УРЕТРА
Изключва:
възстановяване на прясно следродово разкъсване – 75.61
*58.43 затваряне на друга фистула на уретра
Изключва:
възстановяване на уретро-перинео-везикална фистула – 57.84
ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИя ИЛИ ТЪКАН НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН
*86.21 ексцизия на пилонидална киста или синус
марсупиализация на киста
Изключва:
инцизия на пилонидален синус или киста – 86.03
*96.23 дилатация на анален сфинктер
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24. Една от тях е процедурата „Ректороманоскопия“ (код **48.23 или код **45.24), която е задължителна при пациенти с полип, полипоза, ректорагия и невъзпалени или нетромбозирали хемороиди.
При остра и хронична анална фисура отпада извършването на ректоскопия и аноскопия.
Ректороманоскопията не е задължителна при деца до 18 години.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум I ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Хирургия“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по хирургия
или
Клиника/отделение по детска хирургия
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. Клинична лаборатория-
|
|
4. Лаборатория (отделение) по клинична патология**
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по хирургия/детска хирургия.
**Забележка: Лечебното заведение трябва да има структура по патоанатомия или да ползва по договор външна (намираща се на територията на населеното място).
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Микробиологична лаборатория
|
|
2. Образна диагностика
|
Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение
|
Автосъшиватели за хемороидектомия
|
НЗОК не заплаща посочените изделия
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– двама лекари с придобита медицинска специалност по хирургия;
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекар със специалност детска хирургия или хирургия.
Всички планови операции и операции за вродени малформации на деца до 8-годишна възраст се извършват от хирург с придобита специалност по детска хирургия.
За спешни интервенции операциите могат да се извършват и от хирург без специалност детска хирургия.
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ЗАБЕЛЕЖКА:
При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, осигурен от лечебното заведение чрез договор.
При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
• ректохеморагия с анемичен синдром;
• травматична увреда на анус и перинеум;
• болка в аналната или перианална област;
• зачервяване на кожата в перианалната област;
• инфилтрат в перинеума;
• флуктуация;
• болка при палпация;
• газ в меките тъкани;
• изтичане на гноен ексудат;
• тромботичен или некротизирал вътрешен хемороидален възел;
• остър парапроктит;
• абсцедирала дермоидна киста.
1.2. ПЛАНОВИ:
• кървене и болка при изхождане;
• пролабиране на хемороидалните възли;
• изтичане на гноен ексудат от перианална фистула;
• изтичане на гноен ексудат от ануса;
• пролапс на ректума;
• наличие на кондиломи – перианално и в аналния канал.
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При подготовка на болния в лечебното заведение:
Вземане на биологичен материал за изследвания се извършва в първите 24 часа от хоспитализацията на пациента.
Почистването на крайния отсек на дебелото черво е желателно винаги, когато това е възможно, с изключение на случаите изискващи спешна оперативна интервенция. То се осъществява с:
– клизми, лаксативи, прием на вода и диетичен режим.
Спешните заболявания на ануса и перианалната област налагат:
При травматични увреди:
– първична хирургична обработка на раната и противотетанична профилактика
При усложнена хемороидална болест (неовладяваща се остра хеморагия, пролапс с инкарцерация, некротизиране и тромбозиране):
– лигатурни методи на Milligan-Morgann; Parks, Уайтхед и др.
– криотерапия.
При аноректален абсцес:
– кръстовиден разрез – използва се рядко и при подкожно разположение на парапроктита;
– радиерен разрез – разкрива добре, но е подходящ за малки подкожни абсцеси има опасност от травма на сфинктерния апарат;
– дъговиден или полулунен разрез – най-разпространеният разрез;
– евакуиране на гнойната колекция, некректомия, промивка и дренаж.
При аноректални фистули се препоръчват оперативните техники, при които се извършват ексцизия на фистулата и пластика на „входното отверстие „(Rable, Jodd и Parks) или метода на Йонеско.
При пролапс на ануса и ректума при деца – склерозация на перианалното пространство с алкохол.
Заболяванията на ануса и перианалната област, изискващи планово оперативно лечение налагат:
При анални фисури– дилатация на сфинктера, ексцизия и шев на фисурата, ексцизия с лява латерална анална сфинктеротомия, постериорна анална сфинктеротомия и др.
Кондиломи – ексцизия на образуванието, електро или лазеркоагулация.
Хемороиди – същите оперативни интервенции както тези в спешен порядък.
Неинфектирани пилонидални кисти – ексцизия и шев на оперативната рана с или без аспирационен дренаж.
Периоперативната антибиотична профилактика и следоперативното антибиотично лечение се назначава по преценка на лекуващия лекар, предвид характера и тежестта на патологията и типа оперативна интервенция, която предстои да бъде извършена съгласно класификацията на оперативните интервенции – чисти, чисти контаминирани, контаминирани, замърсени.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя след извършена диагностична процедура „Ректороманоскопия“, която е задължителна при пациенти с полип, полипоза, ректорагия и невъзпалени или нетромбозирали хемороиди. (Ректороманоскопията не е задължителна при деца до 18 години.) Ректороманоскопия извършена до 45 дни преди постъпването се смята за валидна при липса на динамика в оплакванията.
При всичките заболявания е постоперативно и след хистологично изследване на ексцизионен материал – по преценка. Интраоперативно се установява степента на засягане и разпространение на инфектния процес, защото често пъти при външен оглед и ректално туширане не може със сигурност да се установи дълбочината на заангажираните в инфектния процес тъкани. Същото се отнася и за вътрешните хемороиди, аналните стриктури и пролапс на ануса и ректума. При външните хемороиди и кондиломите диагнозата се поставя още при първичния преглед.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– възстановен чревен пасаж;
– добре зарастваща оперативна рана;
– липса на фебрилитет (над 37.50 С) през последните 24 часа.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ № 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
Заболяването фисура ани в българския език се превежда като анална цепка и представлява дефект на лигавицата на крайния отсек на правото черво. В резултат на това се получават доста силни болни след дефекация, като последните могат да бъдат изключително силни и продължителни. Консервативното лечение на това заболяване е резезултатно в крайно редки случаи. На практика единственото лечение на това заболяване е оперативното лечение, което е по принципа и правилата на еднодневната хирургия.
Заболяването кондиломатоза в перианалната област най-често е в резултат на хронични процеси в перианалната и генитална области които са придружени с отделянето на ексудат поради което настъпват изменения в кожата и се получават характерните кожни изменения в перианалната област, което са много неприятни за болните и което най-радикално се лекуват само оперативно.
Значителна част от населението страда от хемороиди – те са вътрешни и външни. Външните са резултат на продължително развитие на вътрешните хемороиди, които на практика са разширени венозни сплетения на аналния канал. Заболяването довежда до дискомфорт в началото и ако не се лекува своевременно с медикаменти и диетичен режим, много често довежда до неприятни оплаквания от сърбеж, болки, парене и др. Консервативното лечение е с ограничени възможности и най-доброто лечение на тези изменения е оперативното. Често пъти в хода на заболяването отделни единични хемороидални възли тромбозират и това се установява с появата на силна доста неприятна болка в аналната област, най-често започваща след трудна дефекация. Болката е непрекъсната има от време на време коликообразен характер , но не преминава. Лечението е оперативно отстраняване на тромба, което се прави с малък разрез.
При напредването на процеса при хемороидите в крайните стадии е възможно да се развие едно доста неприятно усложнение изпадането на аналната и/или ректалната лигавица. Лечението в тези случаи е хирургично.
Понякога след извършени оперативни намеси в аналното пространство се достига, в резултат на развитието на склерозиращ процес, до стриктура – т.е. намалява се отворът на ануса. Това довежда до сериозни проблеми с изхождането на изпражненията и единственото решение е оперативното възстановява на аналния канал.
Перианалният абсцес е възпалителен процес на тъканите около крайния отсек на дебелото черво и аналното отверстие. В крайния отсек се намират жлези, в които започва процесът и които са в основата на разпространение на инфекцията. Процесът е смесен от микроорганизми, които са с различна кислородна чувствителност и поради това при установяването на Вашето заболяване е необходимо оперативно лечение за прекъсване на условията за възникването, развитието и разпространението на възпалителния процес. Практиката е показала, че изчаквателната тактика както казва народа „да узрее процеса“ е вредна и никога в едно съвременно общество не бива да се допуска. С появата и особено със засилването на Вашите болки в аналната област следва да се обърнете към Вашия ОПЛ, което следва да Ви насочи към хирург специалист за оперативно лечение.
Оперативното лечение винаги следва да се извършва по спешност, защото това е единственият сигурен начин за спирането и овладяването на възпалителния процес. Независимо от това Вие следва да получите и антибактериален препарат, насочен към най-честите причинители на инфекцията в тази област.
Пилонидалната киста, или както е известна в българската медицинска литература като дермоидна киста, е заболяване, което се развива в областта на опашната част на гръбначния стълб непосредствено в дълбочината на подкожните слоеве или непосредствено пред гръбначния стълб. Заболяването винаги започва един остър период в резултат на инфектирането на измененията и тогава се установява тяхното наличие. Лечението е само оперативно като първоначално се прави само инцизия и едва след преминаването на острите инфектни появи е възможно плановото радикално оперативно лечение.
Оперативно лечение при перианалния абсцес
Под наркоза или местна упойка, а в някои случаи и само с обезчувствяване на мястото, се прави разрез на кожата и подкожната мастна съединителна тъкан, за да се достигне до абсцесната кухина или до некротичните тъкани. Абсцесната кухина напълно се изпразва и се промива с антисептични разтвори, а намерените мъртви некротични тъкани се отстраняват до здраво. След това и при тях се извършва промиване с антисептични разтвори. За целта хирургът използва следните разрези :
– кръстовиден;
– радиерен;
– дъговиден;
– ъглови разрези или комбинации от тях в зависимост от това накъде се е разпространил процесът и кои пространства около дебелото черво следва да бъдат отворени или дренирани.
Какви усложнения и странични въздействия могат да се проявят?
Оперативното лечение на острия парапроктит е рутинна лекарска операция, която в повечето случаи протича без усложнения. За няколко часа или дни може да се появи чувство за натиск в ануса, напъни за изхождане и/или силни болки. Възможно е външно на ануса да се появи оток, който в повечето случаи спада от само себе си. Възможно е да се появи оточност на съществуващи преди това във Вашето анално отверстие хемороидални възли. Много редки са случаите на нараняване на сфинктера и пробиване на стената на правото черво с инструментите. Такива наранявания в повечето случаи предизвикват само временно отслабване на сфинктера, при което се нарушава контролирането на изпражненията и усещането за изхвърляне на изпражнения. Обикновено до половин година преминават тези оплаквания, които освен на частичното нараняване на мускулния апарат се дължат и на участието на последния във възпалителния процес. Дори това може да се случи при болни, при които няма никакво нараняване на мускулатурата на свивачите. Освен това са възможни леки наранявания на лигавицата на ануса, които в някои случаи кървят, щипят или предизвикват силен сърбеж, но по правило заздравяват без допълнително лечение. Временните проблеми с изпразването на пикочния мехур могат да наложат поставянето на катетър. Те са резултат от дразнене по съседство.
В някои случаи след операцията се проявяват леки кръвотечения. Силните кръвотечения, изискващи оперативно спиране на кръвотечението или преливане на кръв (трансфузии), са изключително редки. Те могат да се проявят в рамките на няколко дни след интервенцията.
В отделни случаи в хемороидалните възли, които не могат да бъдат отстранени, се образуват много болезнени тромбози. В повечето случаи с използването на лекарствени средства оплакванията биват намалени. Много редки са случаите на инфекция с опасност от образуване на фистули или трудно заздравяващи язви (анални фисури). Редките случаи на стесняване (стеноза) на ануса резултират в тънки като молив изпражнения и болки при изхождане.
Както след всяка оперативна интервенция в големите вени могат да се образуват кръвосъсиреци (тромбоза), които се движат с кръвта и могат да запушат далечен кръвоносен съд (емболия). Когато като превантивно средство срещу тромбози се поставят инжекции с „Хепарин“, сериозни нарушения в кръвосъсирването се наблюдават много рядко.
Значението, което имат за операцията евентуални предишни или съпътстващи заболявания (напр. на сърцето, кръвообращението, белите дробове, черния дроб, нарушения на кръвосъсирването) ще обсъдим с Вас отделно.
Възможни налагащи се допълнителни или последващи интервенции
Кръвопреливането или преливането на кръвни продукти (трансфузия) се налага много рядко; в такива случаи не може да се изключи евентуално инфектиране, напр. с хепатитни вируси (възпаление на черния дроб, 1:50 000) или СПИН (около 1: 1 000 000 кръвни банки). В повечето случаи, поради малката вероятност да се наложи трансфузия, автокръвопреливането не е целесъобразно. При предварителния разговор с Вас ще Ви дадем допълнителни консултации.
Не са лишени от риск и подготвителните, съпътстващите или последващите мерки. Така напр. инфузиите (поставянето на системи) или инжекциите в редки случаи могат да предизвикат нараняване на тъканите на определени места (абсцеси от инжектирането, некрози, възпаление на нерви и /или вени).
Молим Ви да попитате, ако искате да знаете повече!
Молим Ви, непременно съблюдавайте следното!
Ако лекарят не е предписал друго:
Преди интервенцията
В повечето случаи правото черво се почиства с клизма. Молим, спазвайте точно указанията, които ще получите в тази връзка.
Не се хранете и не пийте течности без да сте се консултирали със своя личен лекар или с лекуващият хирург.
След интервенцията
Ако интервенцията е предприета в амбулаторни условия, нека Ви придружи близък човек, тъй като след операцията реакциите Ви могат да бъдат намалени, вследствие на използваните за анестезиране и/или обезболяване средства. Ще Ви съобщим кога отново можете да управлявате автомобил, да работите с поточни линии и машини или да пиете алкохол. В този период не трябва да вземате и важни решения.
Ако се повиши температурата Ви над 38 градуса, появят се болки, зачервяване или кървене на раните, незабавно информирайте Вашия лекар. Същото е валидно и ако оплакванията при изхождане (запек, диария) са съпроводени с болки в корема, дори и тези оплаквания да се появят едва няколко дни след операцията.
Ако имате външни рани, до оздравяването им (около 4 – 6 седмици) трябва след всяко изхождане и още 2 – 3 пъти дневно да правите превръзки. В началото, ако е необходимо, можете да приемате леки слабителни препарати, но не трябва да ги ползвате постоянно. За предпочитане е последните да са естествени продукти от природата, а не химически вещества. Спазвайте за продължителен период анална хигиена (измиване с вода след всяко изхождане) и се хранете с богата на баластни вещества храна, за да поддържате изпражненията си меки. Избягвайте силни напъни при изхождане. Използвайте предписаните Ви лекарства, унгвенти и свещички.
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
|
поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна
следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 166 „хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ, подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 184.1. ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
Минимален болничен престой – 2 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ЕКСЦИЗИЯ НА ЛЕЗИя НА МУСКУЛ, СУХОЖИЛИЕ, ФАСЦИЯ И БУРСА
Изключва:
биопсия на мека тъкан – 83.21
*83.31 ексцизия на лезия на сухожилно влагалище
ексцизия на ганглион от сухожилно влагалище, освен на длан
*83.32 ексцизия на лезия на мускул
ексцизия на:
хетеротопична кост
мускулен цикатрикс за освобождаване на контрактира на Volkmann
миозитис осификанс
*83.39 ексцизия на лезия на друга мека тъкан
ексцизия на киста на Baker
Изключва:
бурсектомия – 83.5
ексцизия на лезия на кожа и подкожна тъкан – 86.3
синовектомия – 80.70-80.79
АМПУТАЦИЯ НА ГОРЕН КРАЙНИК
Изключва:
ревизия на ампутационен чукан – 84.32
|
|
*84.01 ампутация или дезартикулация на пръст на горен крайник БДУ
Изключва:
лигиране на допълнителен пръст – 86.26
*84.02 ампутация и дезартикулация на палец
*84.03 ампутация през дланта
ампутация през карпалната част
*84.04 дезартикулация на китка
АМПУТАЦИЯ НА ДОЛЕН КРАЙНИК
Изключва:
ревизия на ампутационен чукан – 84.3
*84.11 ампутация на пръст на стъпало
ампутация през метатарзофалангеална става
ампутация през метатарзална глава
ампутация на стъпало по Ray (дезартикулация на метатарзална глава на пръст на стъпало, разширяваща се през предната част на стъпалото проксимално до метатарзофалангеалната гънка)
дезартикулация на пръст на стъпало
Изключва:
лигиране на допълнителен пръст на стъпало – 86.26
*84.12 ампутация през стъпало
ампутация на предната част на стъпало
ампутация през средата на стъпало
ампутация по Chopart
средна тарзална ампутация
трансметатарзална ампутация (ампутация на прадната част на стъпалото включваща всичките пръсти)
Изключва:
ампутация на стъпало по Ray– 84.11
*84.3 РЕВИЗИЯ НА АМПУТАЦИОНЕН ЧУКАН
реампутация на чукан
вторично затваряне на чукан
коригиране на чукан
Изключва:
ревизия на прясна травматична ампутация (ревизия с последваща ампутация на прясно нараняване) – 84.00-84.19, 84.91
ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИя ИЛИ ТЪКАН НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН
*86.22 ексцизионно почистване (дебридмен) на рана, инфекция или изгаряне
отстраняване чрез изрязване на:
девитализирана тъкан
некроза
круста
*86.28 дебридмен без изрязване на рана, инфекция или изгаряне
дебридмен (почистване)
отстраняване на девитализирана тъкан, некроза и крусти чрез:
изчеткване
промивка (с перфузия)
изтъркване
измиване
*86.4 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА КОЖНА ЛЕЗИЯ
широка ексцизия на кожна лезия, включваща подлежащи и прилежащи структури
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.Задължително е микробиологично изследване на оперативен материал и/или ранев ексудат, което се кодира с код **91.89.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІI ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Хирургия“ минимум, ІІ ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. В условия на спешност се допуска отделение/клиника от І ниво на компетентност да осъществява диагностично-лечебни дейности по тази КП в случай, че отговаря на всички изисквания за отделение/клиника от ІІ ниво, с изключение на изискванията за персонал.
Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по обща хирургия
или
клиника/отделение по ортопедия и травматология
или
клиника/отделение по детска хирургия
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Клинична лаборатория*
|
|
5. Образна диагностика
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по хирургия, респ. по ортопедия и травматология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Лаборатория (отделение) по клинична патология
|
|
2. Микробиологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– четирима лекари с придобита медицинска специалност по хирургия
или
в клиника/отделение по ортопедия и травматология – трима лекари с придобита медицинска специалност по ортопедия и травматология;
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекари със специалност по детска хирургия или по хирургия
или
– в клиника/отделение по ортопедия и травматология – трима лекари със специалност по ортопедия и травматология;
Всички операции на деца до 8-годишна възраст се извършват от хирург с придобита специалност по детска хирургия.
За спешни интервенции операциите могат да се извършват и от хирург без специалност детска хирургия.
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по детски болести;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ЗАБЕЛЕЖКА:
При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, осигурен от лечебното заведение чрез договор.
При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
• Абсцес;
• Ограничен в една анатомична област пиогенен флегмон;
• Карбункул;
• Фурункул в областта на глава и шия;
• Фурункулоза (над 5 фурункула)
или
рецидивиращи фурункули;
• Единични фурункули – само при диабетици и болни с имуносупресия (кодирано в бланка № 7 придружаващо заболяване, мотивиращо хоспитализацията).
• Гангрена
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При подготовка на болния в лечебното заведение:
1. Вземане на биологичен материал за изследвания се извършва в първите 48 часа от хоспитализацията на пациента.
2. Образни изследвания се извършват до 48 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
Препоръчителните оперативни техники са следните:
• Оперативното лечение е в спешен порядък в рамките на 24 ч. от хоспитализацията и включва инцизии в нужния обем и дълбочина за радикално разкриване и дрениране на гнойното огнище и дебридиране на некротичния материал При болни в тежко общо състояние оперативното лечение може да се извърши след стабилизиране общото състояние, удостоверено в история на заболяване.
Планови:
• Оперативни интервенции, които не подлежат на класификация, поради изключителното разнообразие за ликвидирането на тъканните дефекти след операциите и некректомиите в острата фаза.
• Хронифицирали и фистулизирали инфектни процеси, представляващи непосредствена опасност от нов тласък на остър инфектен процес.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативният период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Поставянето на окончателната диагноза при всичките заболявания е постоперативно и след хистологично изследване, по преценка. Интраоперативно се установява степента на засягане и разпространение на инфектния процес, защото често пъти при външен оглед и включително рентгенографии не може със сигурност да се установи широчината и дълбочината на заангажираните в инфектния процес тъкани и степента на тяхната жизнеспособност.
Взема се материал за микробиологично изследване
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– стабилна оперативна рана;
– липса на фебрилитет над 37,5 градуса през последните 24 часа;
– липса на значими субективни оплаквания;
– липса на активен хирургически проблем;
– стабилизирани стойности на кръвната захар на диабетика;
– поява на свежи гранулации, позволяващи амбулаторното лечение на болния;
– стабилна имобилизация на засегнатият крайник, при необходимост;
– размер на тъканните дефекти, позволяващи лечение извън лечебни заведения за активно лечение;
– липса на клинични данни за активен възпалителен процес;
– липса на клинични данни за пропагация на процеса.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза, включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ № 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
АБСЦЕС
Абсцесът представлява наличие на ограничена гнойна колекция, причинена от бактериална инфекция в тъкани, органи или затворени пространства.
Явява се като резултат от защитната реакция на организма.
Причинителите могат да навлязат в тъканите по следните пътища:
1. Директно – чрез травма с контаминиран предмет.
2. По съседство – от инфектиран участък.
3. По лимфен или кръвен път от отдалечено място.
Най-честите причинители са пиогенни бактерии като Staphylococcus aureus, причиняващ абсцеси в подкожието.
Абсцесите в зависимост от локализацията си могат да бъдат в перинеалното пространство, параректални, крайници, аксиларна област, шия, и др. локализация.
Клиничната картина се владее от следните признаци:
• хиперемия
• оток
• повишена локална температура
• болезненост
ЛЕЧЕНИЕ
Основен постулат е евакуирането на гнойната колекция и некротичните тъкани.
Основните техники при оперативната интервенция са инцизии, ексцизии и дренажи. Възможно е малки абсцесни кухини да се пунктират и след евакуацията на гнойното съдържимо да се постигне оздравяване, но основен лечебен метод е инцизията, направена на правилното място с оглед избягване задръжката на гнойни и некротични материи.
ФЛЕГМОН
Флегмонът е остър неотграничен по разпространение процес, развиващ се в различни анатомични области.
Причинители най-често са стафилококите и стрептококите, но могат да бъдат и микроорганизми, които проникват през наранена кожа, по хематогенен път или чрез подкожна апликация на химични вещества /бензин, масло/. Често се среща и при хора с наркомании.
Флегмонът обикновено е самостоятелно заболяване, но често се явява като усложнение на различни гнойни процеси /абсцес, фурункул, карбункул и др./
Общите симптоми варират от висока Т0 и дискомфорт до явления на интоксикация. Процеса може да протече и с липса на повишена Т0, със слаба болезненост, с умерена до липсваща хиперемия, но с явления на интоксикация и тежко септично състояние. Тази клинична картина се наблюдава често при болни с нарушена имунна защита, с придружаващи заболявания като диабет, колагенози, пациенти на кортикостероидна терапия и др. Слабата изява на характерните признаци на възпалението ни дава информация за тежък инфектен процес изискващ спешна намеса.
Изборът на лечебно поведение е в зависимост от тежестта и разпространението на флегмона. При по леките случаи е възможна консервативна антибактериална терапия, насочена към евентуалния причинител. Необходим е ежедневен контрол върху засегнатия участък.
Фурункул
Фурункулът е дълбока инфекция на косменият фоликул, която обхваща и околната подкожна тъкан.
Най-честият причинител е Staph. aureus. Среща се често при здрави, млади хора. Предилекционни места са врата, лицето, гърдите, гърба и глутеусите. Особено болезнени са фурункулите в носа, ухото и на клепача, които са и опасни с оглед неправилното им манипулиране – изстискване и др.
Предразполагащи фактори са лошата лична хигиена, натрупването на много хора на едно място и възможните контакти между хора с вирулентни щамове. Често се явяват на места, свързани с механично триене и изпотяване /напр. подмишнична област/. Фоликулитите са по-чести при болни с диабет, кортикостероидна терапия, наследствен или придобит дефект във функцията на клетките от белият кръвен ред.
Лечение
Лечението на фурункулите е оперативно и медикаментозно. Изстискването и грубата манипулация върху засегнатата област е грешка, която може да доведе до пропагиране на процеса в дълбочина, както и до появата на метастатични огнища.
КАРБУНКУЛ
Карбункулът представлява засягане на множество космени фоликули с прилежащите им мастни жлези от гнойно-некротичен процес, водещ до нарушение целостта на тъканите. Формират се взаимно свързани абсцеси с образуване на обща и обширна некроза на кожата и подкожието.
Най-честият причинител е Staph. aureus, а по-рядко са стрептококи.
Предразполагащи фактори са наличният диабет, напредналата възраст и затлъстяването.
Предилекционни места са тилът, горната част на гърба или задната част на бедрото.
Назначава се антибиотична терапия, насочена срещу най-честият причинител. Болният се подготвя и се извършва оперативна интервенция под локална или обща анестезия. Широкото разкриване на засегнатите структури и адекватният дренаж подобряват състоянието на пациента и спомагат за бързото му излекуване.
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
непосредствена пред-анестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
Поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 184.1. „ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ инфекции на меките и костни тъкани“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ, подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 184.2. ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ Животозастрашаващи инфекции на меките И КОСТНИ тъкани
Минимален болничен престой – 5 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
РАЗСИЧАНЕ НА МУСКУЛ, СУХОЖИЛИЕ И ФАСЦИЯ
*83.14 фасциотомия
разсичане на фасция
разсичане на илио-тибиалната връзка (фасция лата)
стрипинг на фасция
освобождаване на контрактура на Volkmann чрез фасциотомия
*83.19 друго разсичане на мека тъкан
разсичане на мускул
освобождаване на мускул
миотомия за декомпресия на апертура на гръдния кош
миотомия с разделяне на мускул
скаленотомия
трансекция на мускул
АМПУТАЦИЯ НА ГОРЕН КРАЙНИК
Изключва:
ревизия на ампутационен чукан – 84.32
*84.00 ампутация на горен крайник БДУ
затворена ампутация с ламбо на горен крайник БДУ
кинепластична ампутация на горен крайник БДУ
отворена или гилотинна ампутация на горен крайник БДУ
ревизия на прясна травматична ампутация на горен крайник БДУ
*84.05 ампутация през предмишница
предмишнична ампутация
*84.06 дезартикулация на лакът
*84.07 ампутация през хумерус
ампутация на мишница
*84.08 дезартикулация на рамо
*84.09 интерторакоскапуларна ампутация
ампутация на предната четвърт
АМПУТАЦИЯ НА ДОЛЕН КРАЙНИК
Изключва:
ревизия на ампутационен чукан – 84.3
*84.13 дезартикулация на глезен
*84.14 ампутация на глезен през малеолите на тибия и фибула
*84.15 друга ампутация под коляното
ампутация на крак през тибия и фибула БДУ
*84.16 дезартикулация на коляно
ампутация на Batch, Spitler и McFaddin
ампутация по Mazet
ампутация по S. P. Roger
*84.17 ампутация над коляното
ампутация на крак през фемура
ампутация през горната част на бедрото
обръщане на ампутация под коляното в ампутация над коляното
супракондиларна ампутация над коляното
*84.18 дезартикулация на тазобедрена става
*84.19 абдоминопелвична ампутация
хемипелвектомия
ампутация на задната четвърт
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Задължително е микробиологично изследване на оперативен материал и/или ранев ексудат, което се кодира с код **91.89.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІІI ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Хирургия“ и минимум ІІI ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Ортопедия и травматология“ . Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по обща хирургия
или
клиника/отделение по ортопедия и травматология
или
клиника/отделение по детска хирургия
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Клинична лаборатория*
|
|
5. Образна диагностика
|
|
6. Микробиологична лаборатория**
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по хирургия, респ. по ортопедия и травматология.
**Забележка: Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 01.01.2014г. До 31.12.2013г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Лаборатория (отделение) по клинична патология
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– шестима с придобита медицинска специалност по хирургия.
или
в клиника/отделение по ортопедия и травматология – четирима лекари със специалност по ортопедия и травматология; за трето ниво.
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекари със специалност по детска хирургия или по хирургия
или
в клиника/отделение по ортопедия и травматология – четирима лекари, със специалност по ортопедия и травматология.
Всички операции на деца до 8-годишна възраст се извършват от хирург с придобита специалност по детска хирургия.
За спешни интервенции операциите могат да се извършват и от хирург без специалност детска хирургия.
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по детски болести;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ЗАБЕЛЕЖКА:
При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, осигурен от лечебното заведение чрез договор.
При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
• некротичен фасциит;
• гангрена на Фурние;
• флегмон, засягащ повече от две анатомични зони;
• некротизиращи мекотъканни и костни инфекции;
• газ гангрена или газообразуващи инфекции
• постоперативни некротични инфекции, засягащи повече от две анатомични зони;
• хирургичен сепсис от костен или ставен произход;
• влажна диабетна гангрена с прогресивен ход, застрашаваща живота на болния
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При подготовка на болния в лечебното заведение:
1. Вземане на биологичен материал за изследвания се извършва в първите 48 часа от хоспитализацията на пациента.
2. Образни изследвания се извършват до 48 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
Препоръчителните оперативни техники са следните:
При заболявания в острата фаза:
• Оперативното лечение е по екстремна спешност, с изключение на случаите изискващи спешни, животоспасяващи реанимационни мероприятия за подготовка на болния с оглед намаляване риска от оперативната интервенция. Оперативното лечение включва експлоративни лампазни инцизии със значителни размери, както в дължината си, така и в дълбочина, както и първични ампутации.
• Има места от тялото, където разрезът следва да се съобразява единствено с изискването за безкомпромисно отваряне на некротичният /инфектен/ процес. Следва да се извърши максимално позволяващата некректомия на некротичните и хиповитални тъкани, независимо от размера и биологичната стойност на засегнатите тъкани. Съществува правилото, че при тези некректомии никога не следва да се мисли как ще се затваря оперативната рана. Това е втори проблем при преживелите вече болни, който винаги има начин да бъде решен.
• При определени случаи, след добре обосновано и записано в ИЗ решение се решава като единствена животоспасяваща мярка да се извърши ампутация на крайник още при първичната операция. Решаващо е и общото състояние на болния.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативният период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
• Оперативното лечение се провежда паралелно с провеждане на интензивно лечение за стабилизация и поддържане на жизнените функции на организма.
• В процеса на лечението при необходимост се извършват етапни некректомии в достатъчен обем.
• При определени случаи, след добре обосновано и записано в ИЗ решение се решава като единствена животоспасяваща мярка да се извърши ампутация на крайник още при първичната операция. Решаващо е и общото състояние на болния.
• Решаващо е и общото състояние на болния.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването. Задължително се провежда антибиотичното лечениепарентерално за поне пет денонощия.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Поставянето на окончателната диагноза при всичките заболявания е постоперативно и след хистологично изследване, по преценка. При острите случай най-често се изолира само некроза, от която се взема материал за микробиологично и по преценка хистологично изследване. Интраоперативно се установява степента на засягане и разпространение на инфектния процес, защото често пъти при външен оглед и включително рентгенографии не може със сигурност да се установи широчината и дълбочината на заангажираните в инфектния процес тъкани и степента на тяхната жизнеспособност.
Интраоперативно се взема материал за микробиологично изследване (аеробно и анаеробно). Хемокултури се вземат при положителен SIRS. В хода на лечението е задължително взимането най-малко на две хемокултури.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– липса на значими субективни оплаквания;
– изчезване на симптомите на интоксикацията;
– липса на активен хирургически проблем;
– коригирани стойности на кръвната захар на диабетика;
– поява на свежи гранулации, позволяващи лечение на болния извън специализирано лечебно заведение за активно лечение;
– липса на системен инфламаторен отговор;
– стабилна имобилизация на засегнатият крайник, при необходимост;
– размер на тъканните дефекти, позволяващи лечение извън лечебни заведения за активно лечение;
– рана без некротични тъкани, които да изискват спешно оперативно отстраняване
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
ФЛЕГМОН – ФЛЕГМОНОЗНА РАНЕВА ИНФЕКЦИЯ
Флегмонозният възпалителен процес се характеризира с нагнояване. Той може да бъде първично остро гнойно хирургично заболяване (пиогенен флегмон) или да се развие при наличие на рана от различен характер като вторично заболяване (пиогенна ранева инфекция).
Флегмоните са по-тежка форма на гнойно-възпалителния процес. Характерно за тях е неограниченото разпространение на гнойната инфекция в междуклетъчното пространство.
Флегмонът може да се развие в различни тъкани и органи и съответно анатомичното му местонахождение носи наименованието си (субкутанен, субфасциален, интрамускулен, костномозъчен, парапроктален и др.). Особено динамично се развиват флегмоните в междутъканните и междуорганните пространства с рехава клетъчна тъкан. Затова особено опасни са медиастиналните, ретроперитонеалните флегмони и флегмоните на тазовата тъкан. Флегмонът може да засегне едновременно различни видове тъкани, свързани анатомично помежду си. Такива са флегмоните на коремната и гръдната стена, флегмонозният артрит и др.
Разпространението, динамиката на развитие на флегмона и тъканните поражения се обуславят от вирулентността на микробите, съпротивителните сили на организма и анатомичната структура и морфология.
Флегмонът е застрашаващо живота гнойно възпаление, особено когато се развива бурно в участъци, където не съществуват условия за ограничение (ретроперитонеален, тазов, медиастинален, субпекторален флегмон, флегмон на антебрахиума). Отначало клетъчно-тъканната ексудация е серозна и по-късно според причинителя придобива серозно-гноен и гноен характер, например при стафилококите.
Освен стафилококовия и стрептококовия флегмон редица особености притежават и флегмоните, причинени от Грам-негативни микропричинители, по-специално от Е. сoli и Васtегоides.
За тях е характерно нерядкото образуване на газ – „газообразуващ флегмон“, който трябва да се разграничава от газовата гангрена. Газообразуването се среща и при путридната ранева инфекция.
Флегмонът е остро развиваща се гнойна инфекция, при която не винаги може да се установи веднага входната врата на инфекта. Но флегмоните са и форма на ранева инфекция, при която флегмонозното възпаление води началото си от раната (случайна, оперативна).
Известни са и флегмони, които протичат като първично хроничен възпалителен процес. Такъв е „дървеният“ флегмон. Той започва без болка, без особена промяна на кожата. Манифестира се с един плътен инфилтрат, при който не се установява флуктуация. При инцизия се установява желеобразна промяна на тъканите при наличие на оскъдно количество мътен, беден на левкоцити ексудат. При този първично хроничен флегмон се касае за атенюирана, слабо вирулентна инфекция при добър имунен отговор. Нерядко „дървеният“ флегмон е резултат на рано започнала интензивна ефикасна антибиотична терапия, която е спряла развитието на флегмона в инфилтративната му фаза и същевременно потиснала агресията на инфекта. Най-честата локализация на „дървения“ флегмон е шийната област. Предполага се, че това са флегмони, които се причиняват от слабовирулентни микропричинители, изходящи от устната кухина и от фаринкса.
НЕКРОТИЗИРАЩ ФАСЦИИТ
Некротизиращият фасциит се характеризира с обширни некрози на повърхностни фасции с разпространение на процеса върху съседните тъкани под формата на целулит. Този остър процес първоначално не наподобава флегмона. Първично кожата е непроменена. Тя допълнително некротизира по пътя на тромбозиране на подкожната съдова система.
Целулитът се характеризира с оток и не рязко ограничено зачервяване на кожата. Причинява се от аеробни и по-рядко от анаеробни бактерии. Когато причинителят е хемолитичен стрептокок, целулитът почти се покрива с картината на стрептококовия флегмон.
Причинителите на некротизиращия фасциит са обикновено аеробни или факултативно анаеробни бактерии. Изолират се коли-бактерии, ентерококи стрептококи, стафилококи, протеус, псевдомонас аеругиноза, бактероидес, коринобактерии.
Некротизиращият фасциит най-често се среща като постоперативно усложнение на оперативните рани. Заболяването започва 2-ри – 4-ти ден след операцията, но кожните изменения се появяват между 5-ия и 12-ия ден.
Предпочитана локализация за спонтанно възникващия некротичен фасциит са перинеалната и парапрокталната области.
Първоначално в областта на раната измененията са незначителни. Те по-рано се появяват като подуване и зачервяване странично от раната. По-късно настъпва синкаво оцветяване на кожата с образуване на места на епидермални мехури и поява на некрози. При отстраняване на некрозите изтича мътен воднист ексудат и се вижда сивкаво оцветена помътняла фасция. Участието на фасцията в процеса е на по-голяма площ, отколкото това на кожата.
Ранна диагноза може да бъде поставена само при навременна ревизия на оперативната рана.
Гангрена на Fournier – (синергетична гангрена, идиопатична гангрена, стрептококов целулит, некротизиращ перианален флегмон, некротизиращ флегмон на скротума)
Става дума за остра флегмонозна некротична инфекция, протичаща под формата на мекотъканна гангрена, която засяга кожата, подкожни, фасциални и съединително-тъканни структури, а понякога и мускулната тъкан. Когато се говори за гангрена на Fournier, обикновено се има предвид гангрената на скротума и пениса.
Заболяването се наблюдава и при жени с локализация на големите устни на влагалището. Гангрената на Fournier е обикновено една остра инфекция, която се манифестира под формата на некротизиращ фасциит, некротизиращ целулит и рядко неклостридиална мионекроза. Най-вероятно некрозите са резултат на бактериалните токсини и на тромбозите на перфориращите фасциални съдове. Освен скротума и пениса, гангрената на Fournier се разпространява и засяга първично и други локализации. Най-често това са: перинеалната област, перианалната област, вътрешната повърхност на бедрата, ингвиналната област, предната коремна стена и др.
Предразполагащи и утежняващи фактори са напредналата възраст, диабета, имунната слабост, сърдечните, чернодробните и бъбречните заболявания.
Най-чести етиологични фактори са:
– остри парапроктални флегмони и абсцеси;
– перианални фистули;
– операции по повод на хемороиди;
– сондиране на пикочния мехур;
– травма на скротума;
– идиопатични.
Характерно за гангрената на Fournier е острото начало, бързото развитие и тежката интоксикация.
Диагнозата не е трудна, но е необходимо разпознаване на заболяването в началото му. От ранната диагноза и навреме приложеното лечение зависи по-нататъшното развитие и изход на заболяването.
Лечението е комплексно. Приоритет има оперативното лечение. То се състои в ранни инцизии, ексцизии, некректомии. Не рядко се налагат реоперации (ренекректомии) и интензивно антибио-тично лечение, насочено емпирично към аероб-анаеробна инфекция
ГАЗООБРАЗУВАЩ ФЛЕГМОН, ВЛАЖНА ДИАБЕТНА ГАНГРЕНА С ПРОГРЕСИРАЩ ХОД, ГАЗОВА ГАНГРЕНА (остър малигнен едем, анаеробна гангрена, газов оток, анаеробна мионекроза, газов целулит, бронзов еризипел)
Тези заболявания са едни от е най-тежките инфекции в хирургията . Причиняват се от микробни асоциации, и протичат остро, с тъканна некроза, газообразуване и тежка интоксикация от бактериалните токсини и продуктите от разпада на тъканите.
Основните причинители на газовата анаеробна инфекция са Грам-положителни, спорообразуващи, анаеробни пръчици. Те продуцират хемотоксини, които предизвикват некроза на съединителната и мускулната тъкан, водят до тромбози, хемолиза, поражение на миокарда, черния дроб и бъбреците и до тежки разстройства на циркулацията.
Инфекция с чист анаероб на практика не се среща. Обикновено се касае за бактериални асоциации, в които нерядко освен анаеробните участвуват и пиогенни, и путридни микропричинители. Бактериологичните асоциации усилват патогенните свойства на отделните анаеробни и аеробни микроби. Участието на повече видове бактерии води до по-тежки инфекции.
Възникването на инфекциите се обуславя от съчетанието на различни фактори, като наличие на анаеробни микроби, нараняване, травматично увреждане на тъкани, захарен диабет с неговите усложнения, исхемия на тъканите, наличие на некротични участъци, условия за развитие на анаеробна инфекция при неправилна хирургична обработка и херметично зашиване на раната, и предразполагащи моменти от страна на макроорганизма.
Предразполагащи моменти за газова инфекция са дълбоките, предимно мускулни контузни рани и особено нараняванията с малки външни отвори, замърсяването с пръст, тор, части от облекло, недостатъчната имобилизация, нецелесъобразният транспорт, изстудяването и др.
Предразполагащи фактори от общ характер са захарен диабет с неговите усложнения, затлъстяване, травматичният шок, хиповолемията, кръвоизливната анемия, хипоксемията на тъканите, нервно-психичното изтощение, гладът и др. Газовата гангрена е предимно мускулна анаеробна инфекция. Развива се най-често в раните на бедрото, седалищния и раменния пояс и много рядко в раните на лицето.
Токсините на тези бактерии предизвикват хемолиза, некроза на мускулната и съединителната тъкан и срив на циркулацията.
Клиничната картина е резултат от локалните и общите симптоми. Те са различни в зависимост от характера на травмата, преобладаващия вид на анаеробната инфекция, вирулентността й, обширността на разпространението, придружаващите травмата състояния (шок, кръвозагуба и др.) и съпротивителните сили на организма.
В зависимост от вида на инфекцията и съответните комбинации на микробите в локалната находка преобладават газообразуване оток, некроза или гнилостен процес.
Общите симптоми са тежки и се развиват динамично и бързо И тук съобразно инфекцията и характера на травмата съществуват известни различия.
За началото на газовата инфекция е характерна внезапна поява на остра, силна, разпъваща болка в областта на раната, която се разпространява паралелно с отока, настъпва рязко влошаване на общото състояние като израз на крайно тежката интоксикация. Температурата отначало е в рамките на нормата или субфебрилна, след което бързо се повишава до 38-39°С. Пулсът и дишането силно се ускоряват. Нерядко едно от първите оплаквания е усещането за стягане на превръзката. Често болните изпадат в състояние на септичен шок. Нелекувани в продължение на 1-2 дни, умират от явления на екстремна интоксикация и циркулаторен колапс.
Решаващо значение за клостридиалната анаеробна инфекция има профилактиката. Тя включва комплекс от мероприятия, отнасящи се до навременна първична хирургична обработка, борбата с травматичния шок и кръвозагубата, задължителната имоболизация и др.
Първичната хирургична обработка трябва да бъде радикална, като при показание раната се оставя отворена. Огнестрелни наранявания и замърсени транспортни травми налагат извършване на хирургичната обработка на раната без поставяне на първичен шев. На раната трябва да се осигури добра аерация чрез характерна за тази цел превръзка.
Лечение.
То е комплексно:
Хирургично – оперативна санация на раната и на засегнатите от газовата инфекция тъкани.
Антибактериална терапия.
Корекция на настъпилите изменения във функциите на жизнено важни системи и органи.
Оперативните намеси се извършват по спешни показания.
При изписването Ви лекуващия екип ще издаде заключителна епикриза, която обхваща всички диагностични и лечебни процедури през време на престоя Ви, както и мнение за последващия хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение при необходимост.
Информация за Вашето състояние ще бъде давана само на Ваши близки и роднини по пряка линия, освен ако Вие изрично не пожелаете друго.
Благодарим Ви за внимателното прочитане на тази информация!
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
Поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 184.2. „ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ ИНФЕКЦИИ НА МЕКИТЕ И КОСТНИ ТЪКАНИ“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 185 Лечение на тумори на кожа и лигавици – злокачествени и доброкачествени новообразувания с минимален болничен престой 1 ден
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ДРУГИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ
Изключва:
свързаната с радикална мастектомия – 85.45-85.48
*40.51 радикална ексцизия на аксиларни лимфни възли
*40.52 радикална ексцизия на периаортни лимфни възли
*40.53 радикална ексцизия на илиачни лимфни възли
*40.54 радикална дисекция на ингвиналната област
*40.59 радикална ексцизия на други лимфни възли
Изключва:
радикална шийна дисекция – 40.40-40.42
*86.4 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА КОЖНА ЛЕЗИЯ
широка ексцизия на кожна лезия, включваща подлежащи и прилежащи структури, с ламбовидно затваряне
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Код за хистологично изследване от рубриките с код 90 или 91 е задължителен четвърти код за отчитане на клиничната пътека.
При пациенти над 18 год. възраст за доброкачествените новообразувания се изисква резултат от хистологично изследване, доказващ следните диагнози: хемангиом, лимфангиом, атером, фибром, липом, хигром с размер на новообразуванието не по-малък от 4 см.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІI ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Хирургия“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по хирургия
или
Клиника/отделение по детска хирургия
или
Клиника/отделение по дерматология – ІІ и ІІІ ниво
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Клинична лаборатория*
|
|
5. Образна диагностика
|
|
6. Лаборатория (отделение) по клинична патология
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по хирургия, респ. по дерматология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Микробиологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– четирима лекари с придобита медицинска специалност по хирургия. За осъществяване на диагностичните дейности лечебното заведение, в което има структура по хирургия от второ ниво на компетентност, трябва да разполага както и с един лекар с придобита квалификация за извършване на ехография, както и един лекар с придобита квалификация за извършване на горна и долна ендоскопия
или
минимум двама с призната специалност по кожни и венерически болести;
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по клинична патология;
– лекар със специалност по образна диагностика.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекари със специалност по детска хирургия, хирургия
или
– лекари със специалност по дерматология
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по детски болести;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по клинична патология;
– лекар със специалност по образна диагностика.
ЗАБЕЛЕЖКА:
За деца до 8 годишна възраст с новообразувания на кожа и лигавици процедурите се извършват в условията на обща анестезия и изискват следоперативно проследяване и наблюдение.
Всички планови операции на деца до 8 годишна възраст се извършват от хирург с придобита специалност по детска хирургия.
ЗАБЕЛЕЖКА:
При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
• пациенти, подлежащи на хирургично лечение, класифицирани пo TNM системата, като Т1-2, N0, M0, без наличие на регионални или отдалечени метастази, лекувани или не преди това с лъчелечение /химиотерапия или подлежащи на такова следоперативно;
• пациенти с напреднали туморни процеси (Т3 N0 M0, T4 N0 M0) и/или при наличие на метастази – клиничната пътека се изпълнява в онкохирургична клиника/отделение в специализираната онкологична мрежа.
• При пациенти над 18 год. възраст за доброкачествените новообразувания се изисква резултат от хистологично изследване, доказващ следните диагнози: хемангиом, лимфангиом, атером, фибром, липом, хигром с размер на новообразуванието не по-малък от 4 см.
Пациентите с новооткрито онкологично заболяване, задължително се консултират от Онкологичен комитет, осигурен от лечебното заведение чрез договор.
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При подготовка на пациента в лечебното заведение и определяне на клиничния му статус и стадиране на туморния процес, се извършва:
1. Вземане на биологичен материал за изследвания в първите 24 часа от хоспитализацията.
2. Образни изследвания – за определяне обема и разпространението на онкологичното заболяване (рентген, ехография, магнитнорезонансна томография и други) – до 48 часа от началото на хоспитализацията.
Лечение
Провежда се ексцизия на тумора с достатъчна защитна зона от клинично здрави тъкани, чиито размер зависи от обема и вида на първичния тумор.
При необходимост, се прилагат локални хемостатици.
При невъзможно първично затваряне на оперативната рана, е необходимо реконструктивно възстановяване на кожния дефект.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя след хистологично изследване и патоморфологична диагноза на тумора, с посочване степента на малигненост.
Определя се клиничният стадий на онкологичното заболяване по TNM системата, съгласно медицински стандарти по онкология.
При хистологичното потвърждаване на злокачественото заболяване се изпраща „Бързо известие“ за онкологично болен в съответния диспансер за онкологични заболявания по постоянно местоживеене на пациента.
При пациенти над 18-год. възраст за доброкачествените новообразувания се изисква резултат от хистологично изследване, доказващ следните диагнози: хемангиом, лимфангиом, атером, фибром, липом, хигром с размер на новообразуванието не по-малък от 4 см.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– първично (вторично) зарастваща оперативна рана, неизискваща ежедневно третиране в болнични условия;
– липса на фебрилитет през последните 24 часа;
– липса на значими субективни оплаквания.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
Доброкачествените новообразувания са ограничени от околната тъкан, понякога с капсула. Обикновено в началото са малки, но с течение на времето могат да достигнат значителни размери. При нарастване притискат съседни органи, нерви и кръвоносни съдове, с което предизвикват болка, нарушение във функцията, податливи са на възпалителни усложнения, наранявания и кръвотечения.
Както във всички други органи, така и в кожата се развиват онкологични новообразувания. Те имат тенденция да нарастват. Злокачествените новообразувания могат да проникват в съседни органи като ги разрушават, а клетки от тумора могат да се разпространят (метастазират) по кръвните и лимфните съдове в други органи.
Онкологичното новообразувание най-често се развива под формата на подутина или незарастваща рана (язва). Когато при прегледа има съмнение за него, обикновено се налагат някои изследвания, необходими за поставяне на точната диагноза, от която зависи и методът на лечение.
Злокачествените онкологични новообразувания налагат незабавно и радикално хирургично лечение, когато това е възможно. Злокачественото новообразувание е заболяване, което крие реален риск от разсейки (метастази) в близките лимфни възли, а също и в някои органи, например бели дробове, кости, черен дроб и др. Лечението в такъв напреднал етап от болестта е много трудно. Затова оперативната намеса е по – сполучлива, когато се прави във възможно най – ранен стадий на болестта. При операцията (под обща или локална упойка) се налага да бъде изрязана заедно с тумора и част от съседната здрава тъкан, която огражда туморния процес. Полученият дефект след изрязване на тумора може да се коригира чрез пластична операция – или едномоментно или след изчакване на определен период от време. Понякога се прави и премахване на близките лимфни възли, засегнати от туморния процес. Понякога се налага и облъчване на оперативното поле (преди или след операцията). След оперативната намеса може да се развият козметични и функционални нарушения, но обикновено след няколко месеца дефектите се възстановяват до голяма степен в зависимост от обема на изрязаната тъкан. След изписването пациентите подлежат на контролен преглед или се насочват за провеждане на следоперативно лечение, след което се поемат за наблюдение в диспансера за онкологични заболявания по местоживеене.
Най-важно значение за поставяне на диагнозата има микроскопското изследване на туморната тъкан. За целта понякога се изрязва предварително част от тумора, която се изследва микроскопски. Тази манипулация се нарича вземане на биопсия.
След получаване на резултата от изследването се определят начинът на лечение и обемът на операцията.
Прогнозата и възможностите за лечение зависят от вида на тумора и степента на неговото разпространение, което е от особено значение.
Разпространеност на процеса – „стадиране“
Когато е открито (диагностицирано) онкологично новообразувание, е необходимо да се определи дали туморните клетки са се разпространили и в други части на тялото, т.е. да се определи стадият на заболяването, което ще позволи ефективно планиране на бъдещото лечение.
За рецидив говорим, когато имаме отново поява на тумор, след като вече е бил лекуван.
Преглед на възможностите за лечение
Целта на лечението е да се унищожат туморните клетки. Възможностите за това са няколко:
– хирургично лечение – „изрязване“ на тумора;
– лъчева терапия – използват се рентгенови или други лъчи с висока енергия за унищожаване на туморните клетки;
– химиотерапия – използват се медикаменти за убиване на туморните клетки.
Хирургичното лечение е най-често използваното лечение при всички стадии на заболяването. То винаги трябва да бъде радикално, т.е., стремежът е да бъдат премахнати всички туморни клетки, защото тези които остават след операцията дават начало на развитие на нов тумор.
Туморът „просмуква“ (инфилтрира) в здравата тъкан, като я разрушава и туморните клетки могат да се разпространят по лимфните или кръвоносните съдове в други органи, където дават начало на нови тумори. Затова е важно туморът да бъде открит още в началото на неговото появяване, за да може хирургичното лечение да е ефективно.
Облъчването може да дойде от апарати извън тялото (външна лъчетерапия) или от радиоактивни материали, поставени в тялото (тумора), посредством пластмасови тръбички (вътрешна лъчетерапия).
Различните видове тумори имат различна чувствителност към радиоактивните лъчи. Лъчевата терапия може да бъде използвана самостоятелно или в комбинация с хирургично лечение. Ако е премахнат целия видим тумор по време на операцията, лекарят може да приложи лъчетерапия за да убие клетките, останали невидими след операцията.
Химиотерапията използва специални лекарства за убиване на туморните клетки. Тези лекарства (химиотерапевтици) могат да бъдат таблети или разтвори, които се прилагат венозно. Химиотерапевтиците, постъпвайки в кръвообращението, преминават през цялото тяло и могат да унищожат туморни клетки извън първичното огнище.
Химиотерапията рядко се използва като самостоятелно лечение, а обикновено се прилага в комбинация с някои от другите методи.
Имунотерапията се стреми да подпомогне организма сам да се пребори с тумора. Използват се вещества, образувани от тялото или специално синтезирани в лаборатория, които директно атакуват или с помощта на естествените сили на организма премахват тумора.
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
|
Поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 185 „Лечение на тумори на кожа и лигавици – злокачествени и доброкачествени новообразувания с минимален болничен престой 1 ден“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 186 Реконструктивни операции на гърдата ПО МЕДИЦИНСКИ ПОКАЗАНИЯ след доброкачествени и злокачествени тумори, вродени заболявания и последици от травми и изгаряния
Минимален болничен престой – 5 дни
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
РЕДУКЦИОННА МАМОПЛАСТИКА И СУБКУТАННА МАМЕКТОМИЯ
*85.31 Едностранна редукционна мамопластика
Едностранни:
Ампутационна мамопластика
Намаляваща размера мамопластика
*85.32 Двустранна редукционна мамопластика
Ампутационна мамопластика
Намаляваща мамопластика (за гинекомастия)
*85.33 Едностранна субкутанна мамектомия с едновременна имплантация
Изключва:
Такава без едновременна имплантация – 85.34
*85.34 Друга едностранна субкутанна мамектомия
Отсраняване на гръдна тъкан със запазване на кожа и мамила
Подкожна мамектомия БДУ
*85.35 двустранна субкутанна мамектомия с едновременна имплантация
Изключва:
такава без едновременна имплантация – 85.36
УГОЛЕМЯВАЩА МАМОПЛАСТИКА
Изключва:
такава, свързана с подкожна мамектомия – 85.33-85.35
*85.53 едностранна гръдна имплантация
*85.54 двустранна гръдна имплантация
имплантация в гърда БДУ
*85.6 мастопексия
*85.7 ТОТАЛНА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ГЪРДА
Ламбо на гърда от трансверзален ректус абдоминус мускулокутанеус (TRAM)или latissimus dorsi
ДРУГО ВЪЗСТАНОВяВАНЕ И ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ НА ГЪРДА
Изключва:
такива за:
уголемяване – 85.50-85.54
реконструкция – 85.7
намаляване – 85.31-85.32
*85.82 послойна трансплантация на гърда
*85.83 пълна трансплантация на гърда
|
|
*85.84 трансплантация на краче на гърда
*85.85 трансплантация на мускулно ламбо на гърда
*85.86 транспозиция на мамила
*85.87 друго възстановяване или реконструкция на мамила
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ГЪРДА
*85.93 Ревизия на имплантант на гърда
*85.94 отстраняване на имплантант на гърда
*85.95 инсерция на експандер на гръдна тъкан
инсерция (мека тъкан) на тъканен експандер (един или повече) под мускул или платизма за развитие на кожни ламба за донорско използване
*85.96 отстраняване на експандер (и) на гръдна тъкан
ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО
Изключва:
създаване или реконструкцшя на:
пенис – 64.43-64.44
трахея – 31.75
влагалище – 70.61-70.62
*86.71 изрязване и подготовка на трансплантат на краче или ламбо
повдигане на краче от леглото му
оформяне и повдигане на ламбо
частично изрязване на краче или стъбло
отлагане на краче
Изключва:
полицизация или преместване на пръст – 82.61-82.81
ревизия на краче – 86.75
*86.72 преместване на трансплантат на краче
*86.73 прикрепване на трансплантат на краче или ламбо към ръка
Изключва:
полицизация или преместване на пръст – 82.61-82.81
*86.74 прикрепване на трансплантат на краче или ламбо на друго място
прикрепване чрез:
удължено ламбо
ротиране на ламбо
двойно краче на ламбо
плъзгане на ламбо
стволов трансплантат
трансплантат на краче
*86.75 ревизия на трансплантация на краче или ламбо
дебридмен на краче или ламбо
обезмастяване на краче или ламбо
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са извършени две основни диагностични процедури и една основна терапевтична процедура (рубрика) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІI ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Хирургия – пластично-възстановителна и естетична хирургия“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1.Клиника/отделение по пластична и естетична хирургия
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Образна диагностика
|
|
5. Клинична лаборатория*
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по пластична и естетична хирургия.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Лаборатория (отделение) по клинична патология
|
|
2. Микробиологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– лекар със специалност по пластична хирургия, хирургия или онкология;
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекар със специалност по пластична хирургия и/или детска хирургия;
– лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по детски болести;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ЗАБЕЛЕЖКА:
При анамнеза от страна на пациента за алергия се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
вродени малформации – липсата на зърно; липсата на гърда; тежка асиметрия на двете млечни жлези с или без липсата на мускул пекторалис майор; с или без деформация на гръдната стена; тубуларна гърда;
• състояние след туморектомия, квадрантектомия;
• състояние след модифицирана, или радикална или skin – sparing мастектомия;
• деформация на ареоло-мамиларния комплекс или на млечните жлези след травми, изгаряния или предшествуващи оперативни интервенции на гръдната стена извършвани в детска възраст;
• мекотъканни дефекти на гръдната стена след лъчетерапия;
• симетризация на гърдите след реконструкция;
• цикатрикси, предизвикващи деформации следствие на прекарани травми, изгаряния и оперативни намеси в миналото.
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При подготовка на болния в лечебното заведение:
1. Вземане на биологичен материал за изследвания се извършва в първите 24 часа от хоспитализацията на пациента.
2. Образни изследвания се извършват до 48 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
При вродените малформации лечението е многоетапно и би могло да включва: местна пластика, свободна кожна пластика, използуване на педикулизирани миокутанни ламба или свободни такива, редукционна или аугментационна мамапластика, липосукция, татуиране на ареоло-мамиларни комплекс.
Реконструкцията на гърдата се извършва многоетапно в зависимост от обема на деформацията или дефекта. Последователността на етапите е по преценка на пластичния хирург.
І етап – реконструкция на гърда (експандер техника, имплантанти с педикулизирани ламба, със свободни ламба – кожно – мускулни ламба, перфоративни ламба, с използване на техника на микросъдова основа;
ІІ етап – реконструкция на ареоломамиларния комплекс;
ІІІ етап – симетризация;
ІV етап – корекция на цикатрикси (при нужда).
При едномоментната реконструкция на гърдата лечението се състои в модифицирана, радикална или skin – sparing мастектомия, аксиларна дисекция и реконструкция на отстранената гърда или чрез експандер – протеза, или чрез педикулизирана ламба от мускул ректус абдоминис – ТRАМ или мускул латисимус дорзи; или пък свободни миокутанни или пeрфоративни ламба – SGPF, IGPF, ламбо на Рубенс – І етап. На ІІ етап се постига симетризация на двете гърди и ареоло – мамилерна реконструкция.
Лечението при нужда включва: лъчетерапия, химиотерапия.
При отложените реконструкции принципите на лечение са аналогични на така описаните по горе, като отпадат мастектомията, аксиларната дисекция и адюватната химео- и лъчетерапия. Лечението е също многоетапно.
При всички реконструктивни интервенции се провежда антибиотично лечение – по преценка. Включват се аналгетици, вазодилататори, антикоагуланти и др.
При необходимост, се прилагат локални хемостатици.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя на базата на оперативната диагноза, данните от лабораторните и инструменталните методи – хистологично изследване, ехо- /мамография и други.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– болните с доброкачествени тумори могат да се изпишат след отзвучаване на болките и липса на данни за хематом в оперативната рана до 24-ия час;
– болните с вродените малформации се изписват след отзвучаване на острите болки, липсата на данни за хематом или съмнения за жизнеността на ламбата;
– болните с отложени или едномоментни реконструкции се изписват при данни за преживяло ламбо, снети редон дренажи.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.).
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
РЕКОНСТРУКТИВНИ ОПЕРАЦИИ НА ЖЕНСКАТА ГЪРДА ПО МЕДИЦИНСКИ ПОКАЗАНИЯ СЛЕД ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ И ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ И ВРОДЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Доброкачествените тумори са често заболяване на млечната жлеза. Те се установяват клинически както при профилактични прегледи, така и при самоизследване на гърдата. При клинични данни за тумор на млечната жлеза следва да се направи задължително ренгенологично изследване – мамография. Диагнозата доброкачествен тумор може да бъде обективизирана и посредством ехография и тънкоиглена аспирационна биопсия.
Като болестен процес те са благоприятни. Стуктурата на тъканта, която ги изгражда повтаря строежа на здравата тъкан, без прояви на злокачествен растеж. Доброкачествените тумори не инфилтрират околните тъкани, тяхната експанзия в съседство се проявява само като притискане и изместване на околните структури, те не метастазират и рядко рецидивират.
Лечението на доброкачествените тумори е хирургично, като се състои в отстраняване на тумора, възможно най-щадящо околните тъкани. Достатъчният обем на операция се определя с термина туморектомия или лъмпектомия, с които понятия се означава отстраняването на тумора във видимите му граници. При някои форми на нодозна мастопатия е по-удачно да се увеличи обема на операция до секторална резекция или квадрантектомия, което означава да се отстрани сектор или квадрант от млечната жлеза до гръдната фасция, най-вече поради множественост на промените в отстранявания сектор или квадрант на жлезата.
След отстраняване на тумора оперативния препарат незабавно се изпраща за срочно хистологично изследване, посредством което окончателно се установява, че наистина се касае за доброкачествен тумор на млечната жлеза, с което лечението е завършено.
Ако хистологичното изследване установи, че се касае за друг вид тумор на млечната жлеза, различен от доброкачествен, се преминава към по-голям обем операция по отношение на гърдата, в съчетание с отстраняване на лимфните възли на подмишничната ямка.
Корекцията на кожния разрез и покриването на оперативния дефект на мястото на отстранения доброкачествен тумор се извършва пластично, като се използват околни тъкани.
За реконструкция на цялата млечна жлеза след мастектомия се прилагат две групи методи. Първата група използва изкуствени имплантанти, докато втората група методи използва собствени тъкани на пациента за постигане на пластичния ефект.
В последните години при пациентки, при които ракът на гърдата налага, или самите те предпочитат мастектомия с последваща реконструкция, предпочитание се отдава на подкожната мастектомия с едномоментна реконструкция. Операцията се състои в инцизия около ареолата и ексцизия на кожния цикатрикс от вероятно предшестваща биопсия. Обикновено през този оперативен разрез се извършва и аксиларната лимфна дисекция. Едномоментно се пристъпва към реконструктивния етап на операцията, като се поставя силиконова протеза на мястото на отстранената гърда, или се използват собствени тъкани, с които се запълва тъканния дефект. И в двата случая със съхранената кожа се покрива новооформената гърда.
Когато след мастектомията остане недостатъчно кожа, с която да се покрие импланта, се прилага двуетапен метод на реконструкция. На първия етап се поставя тъканен експандер под големия гръден мускул. Експандера предствалява кух силиконов диск с тръбичка, която се поставя по време на операцията през кожата. На тази тръбичка има накрайник, през който със спринцовка се въвежда серум, като посредством него обема на експандера се увеличава. При постепенното увеличаване на експандера кожата се разтяга постепенно, до степен, така че да покрие новомоделирания обем на гърдата. При достигане на желаната големина на гърдата, следва поставяне на съответния номер силиконова протеза на мястото на експандера под големия гръден мускул.
Ако се използват собствени тъкани, се оформя ламбо от широкия гръбен мускул на страната на реконструираната гърда, или от правия коремен мускул от същата или противоположната страна. Тези ламба (т.нар. педикулизирани миокутанни ламба) се оформят със запазване на кръвоснабдяването им, което ги прави по-жизнени и позволява да са по-големи по обем.
Наред с метода на ламбата «на краче», се използват и свободни кожно-мускулни ламба, при които не се запазва кръвоснабдяването от мястото на вземане, което има предимството това ламбо да се взема при необходимост от по-далечно място.
При отложените реконструкции пластичното възстановяване на гърдата се извършва двуетапно или триетапно, в зависимост от естеството на дефекта, състоянието на тъканите предвиждани за пластика, прилагана ли е лъчетерапия след модифицирана или радикална мастектомия.
Тези типове пластично-реконструктивни операции се прилагат не само при възстановяване след операции на гърдата, но и при вродени малформации – липса на зърно, липса на гърда, тежка асиметрия на двете млечни жези с или без липсата на големия гръден мускул, с или без деформация на гтръдната стена.
Деформации на ареоло-мамиралния комплекс, или на млечните жлези след травми, изгаряния или предшестващи оперативни интервенции на гръдната стена, извършвани в детска възраст, също се коригират с прилагането на тези методи.
Реконструкцията на гърдата не е противопоказание за лъчетерапия и химиотерапия, в случаите когато те се налагат.
При всички реконструктивни интервенции се следват общохирургическите принципи за грижи в следоперативния период, с включване на антибиотици, аналгетици, антикоагуланти, там където има показания.
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Преданестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
|
поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 186 „ РЕКОНСТРУКТИВНИ ОПЕРАЦИИ НА ГЪРДАТА ПО МЕДИЦИНСКИ ПОКАЗАНИЯ СЛЕД ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ И ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ, ВРОДЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТРАВМИ И ИЗГАРЯНИЯ“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 194 консервативно лечение на съдова недостатъчност
Минимален болничен престой – 5 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
Захарен диабет, неуточнен
Включва: диабет БДУ
Не включва: захарен диабет (при):
• инсулинозависим (E10. – )
• свързан с недоимъчно хранене (E12. – )
• неонатален (P70.2)
• неинсулинозависим (E11. – )
• бременност, раждане и послеродов период (O24. – )
глюкозурия:
• БДУ (R81)
• бъбречна (E74.8)
нарушен глюкозен толеранс
следхирургична хипоинсулинемия (E89.1)
E14.5 Захарен диабет, неуточнен с периферни съдови усложнения
Диабетна:
• гангрена
• периферна ангиопатия† (I79.2*)
• язва
Атеросклероза
Включва: артериолосклероза
артериосклероза
артериосклеротична съдова болест
атером
дегенерация:
• артериална
• артериоваскуларна
• съдова
деформиращ или облитериращ ендартериит
сенилен:
• артериит
• ендартериит
Не включва: мозъчна (I67.2)
коронарна (I25.1)
мезентериална (К55.1)
белодробна (I27.0)
I70.0 Атеросклероза на аортата
I70.2 Атеросклероза на артерии на крайниците
Атеросклеротична гангрена
(Медиална) склероза на Mönckeberg
I70.8 Атеросклероза на други артерии
Други болести на периферните съдове
Не включва: локални студови реакции (Т69.1)
измръзване (Т33 – Т35)
окопна длан и окопно стъпало (Т69.0)
спазъм на мозъчна артерия (G45.9)
I73.1 Облитериращ тромбангиит [болест на Buerger]
Артериална емболия и тромбоза
Включва: инфаркт:
• емболичен
• тромботичен
оклузия:
|
|
• емболична
• тромботична
Не включва: емболия и тромбоза:
• базиларна (I63.0 – I63.2, I65.1)
• каротидна (I63.0 – I63.2, I65.2)
• мозъчна (I63.3 – I63.5, I66.9)
• коронарна (I21 – I25)
• мезентериална (К55.0)
• прецеребрална (I63.0 – I63.2, I65.9)
• белодробна (I26. – )
• бъбречна (N28.0)
• на ретината (Н34. – )
• вертебрална (I63.0 – I63.2, I65.0)
• усложняваща:
• аборт, извънматочна или гроздовидна бременност (О00 – О07, О08.2)
• бременност, раждане и послеродов период (О88. – )
I74.0 Емболия и тромбоза на абдоминалната аорта
Синдром на аортната бифуркация
Синдром на Leriche
I74.1 Емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата
I74.2 Емболия и тромбоза на артерии на горните крайници
I74.3 Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници
I74.5 Емболия и тромбоза на илиачна артерия
Флебит и тромбофлебит
Включва: ендофлебит
възпаление на вените
перифлебит
гноен флебит
Не включва: флебит и тромбофлебит:
• усложняващи:
• аборт, извънматочна или гроздовидна бременност (О00 – О07, О08.7)
• бременност, раждане и послеродов период (О22. – , О87. – )
• интракраниален и интраспинален, септичен или БДУ (G08)
• интракраниален, непиогенен (I67.6)
• интраспинален, непиогенен (G95.1)
• портален (портална вена) (К75.1)
постфлебитен синдром (I87.0)
мигриращ тромбофлебит (I82.1)
I80.2 Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници
Дълбока венозна тромбоза БДУ
Емболия и тромбоза на други вени
Не включва: венозна емболия и тромбоза:
• мозъчна (I63.6, I67.6)
• коронарна (I21 – I25)
• интракраниална и интраспинална, септична или БДУ (G08)
• интракраниална, непиогенна (I67.6)
• интраспинална, непиогенна (G95.1)
• долни крайници (I80. – )
• портална (I81)
• белодробна (I26. – )
• усложняваща:
• аборт, извънматочна или гроздовидна бременност (О00 – О07, О08.8)
• бременност, раждане и послеродов период (О22. – , О87. – )
I82.1 Мигриращ тромбофлебит
I82.2 Емболия и тромбоза на празна вена
I82.3 Емболия и тромбоза на бъбречна вена
I82.8 Емболия и тромбоза на други уточнени вени
Други увреждания на вените
I87.0 Постфлебитен синдром
I87.1 Притискане на вена
Стриктура на вена
Синдром на празна вена (долна)(горна)
Не включва: белодробна (I28.8)
Други некротизиращи васкулопатии
М31.4 Синдром на аортната дъга [Takayasu]
Усложнения, свързани със сърдечни и съдови протезни устройства, имплантати и трансплантати
Т82.8 Други усложнения, свързани със сърдечни и съдови протези, имплантати и трансплантати
Усложнение
Емболия
Фиброза дължащи се на сърдечни и съдови
Хеморагия протези, имплантати
Болка и трансплантати
Стеноза
Тромбоза
|
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ОСНовни диагностични процедури
АРТЕРИОГРАФИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОНТРАСТЕН МАТЕРИАЛ
Включва: ангиография на артерии
артериална пункция за инжектиране на контрастния материал
радиография на артерии (чрез флуороскопия)
ретроградна артериография
Изключва:
артериогрофия с използване на:
радиоизотопи и радионуклеиди – 92.01-92.19
ултразвук – 88.71-88.79
флуоресцентна ангиография на око – 95.12
**88.42 аортография
артериография на аорта и аортна дъга
**88.44 артериография на други вътреторакални съдове
Изключва:
ангиокардиография – 88.50-88.58
артериография на коронарните артерии – 88.55-88.57
**88.47 артериография на други вътрекоремни артерии
**88.48 артериография на феморалната и други артерии на долен крайник
**88.49 артериография на други уточнени места
на супрааорталните съдове
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва: ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
Изключва:
терапевтичен ултразвук- 00.01 –00.09
**88.76 диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум
**88.77 диагностичен ултразвук на периферна съдова система
ултразвуково скениране на тромбоза на дълбоки вени
|
|
**90.59 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
Включва:
биохимични;
хематологични;
хемокоагулационни изследвания
ОСНовни терапевтични процедури
Инжекция или инфузия на тромболитично вещество
* 99.10 ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ТРОМБОЛИТИчНО ВЕщЕСТВО
* 99.19 инжекция на антикоагуланти
Изключва:
инфузия на drotrecoginalfa (активиран) – 00.11
* 99.21 инжекция на антибиотик
Изключва:
инжекция или инфузия на антибиотици от клас оксазолидинони – 00.14
* 99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са извършени две основни диагностични процедури и една основна терапевтична процедура, посочени в блок кодове по МКБ 9 КМ.
Забележка: При артериална съдова недостатъчност и хронична венозна недостатъчност клиничната пътека се счита за завършена само ако е изпълнена от лекар със специалност съдова хирургия.
В случаите, когато ЛЗБП не разполага със съдова клиника/отделение или съдов хирург, при пациенти с код на заболяване I80.2 и I82.1, клиничната пътека се счита за завършена само при извършена и документирана писмена консултация със съдов хирург до края на болничния престой и след назначена от него терапия.
ЛЗБП, което не разполага с ангиографска зала, може да отчита само случаи на остра венозна недостатъчност.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІI ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Хирургия“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по съдова хирургия
или
Клиника/отделение по хирургия
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
|
3. Еходоплер – 1 бр.
|
|
4. Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия
|
|
5. Микробиологична лаборатория**
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по хирургия/съдова хирургия.
**Забележка: Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 01.01.2014г. До 31.12.2013г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.
***Забележка:В случаите, когато ЛЗБМП не разполага със съдова клиника/отделение или съдов хирург, при пациенти с код на заболяване I80.2 и I82.1, клиничната пътека се счита за завършена само при извършена и документирана писмена консултация със съдов хирург до края на болничния престой и след назначена от него терапия.
2. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– най-малко трима лекари, от които минимум двама с призната медицинска специалност по съдова хирургия или един с придобита специалност и един специализиращ; минимум двама с придобита квалификация за извършване на доплерова сонография
или
лекари със специалност по хирургия – само за лечение на остра венозна недостатъчност (с код на заболяване I80.2) и мигриращ тромбофлебит (с код на заболяване I82.1).
Забележка: За лекари със специалност „Съдова хирургия“ не се изисква сертификат за доплерсонография.
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекар със специалност по съдова хирургия;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
Индикации за хоспитализация на пациенти с артериална съдова недостатъчност на крайниците, подлежащи на основно неоперативно лечение:
Преценката за хоспитализация при състояния на артериална недостатъчност се взема само след задължителна консултация от съдов хирург.
А) ХАНК-ІІБст., клаудикацио под 100м, ASBI < 0,5, хоспитализацията се извърша до 30 дни след консултацията на съдов хирург.
Б) ХАНК-ІІІст. при болни с постоянна болка, ASBI < 0,5, хоспитализацията се извършва от 24ч. до 10 дни след консултацията на съдов хирург според състоянието на пациента и необходимостта от постоянни болкоуспокояващи.
В) ХАНК-ІVст. с некрози и разязвявания, ASBI < 0,5, хоспитализацията се извършва от 24ч. до 10 дни след консултация със съдов хирург според състоянието на пациента и необходимостта от болкоуспокояващи.
Г) ХАН на горни крайници-ІІ-ІVст. (редукция на систоличното налягане и индекс на исхемична умора < 0,5, до некрози и разязвявания).
Индикации за хоспитализация при венозна недостатъчност на крайниците:
А) Пациенти с остра венозна недостатъчност- ДВТ, подлежат на хоспитализация до 14-я ден от началото на заболяването. Диагнозата за хоспитализация се поставя след консултация със съдов хирург или ангиолог и извършване на УЗ Доплер изследване в рамките на 24ч. след потърсена първична медицинска помощ при клинични симптоми суспектни за дълбока венозна тромбоза:
– внезапно настъпил оток на крайника с обемна разлика спрямо здравия повече от 2см за крак и повече от 1,0 см за ръка
и /или
– внезапно настъпила болка в крайника с тежест и напрегнатост на мускулатурата,
– ливидна промяна на кожната оцветка и повишена кожна температура на засегнатия крайник.
В хирургично отделение на МБАЛ и съдова хирургия се хоспитализират и лекуват болни с неусложнена ДВТ на крайниците след консултация от съдов хирург.
Стационарно болни в ортопедия, травматология, неврохирургия, вътрешни отделения с настъпило усложнение ДВТ, могат да бъдат лекувани на място след консултация от съдов хирург.
Хоспитализация в съдова хирургия и хирургични отделения със съдов сектор се предвижда и при пациенти с усложнена ДВТ (проксимална, с висок ембологенен риск, флегмазия церулея, алба доленс); при пациенти с необходимост за фибринолиза или извършване на диагностична флебография, КТ или MРT, бременни или пациенти с висок хеморагичен риск.
Б) Пациентите с хронична венозна недостатъчност се хоспитализират при клинични симптоми в ІV, V и VІ клиничен стадий: с постоянен оток на крайника, прекарана или активна в момента венозна улцерация.
Хоспитализация при остра венозна патология: осъществява се след консултация със съдов хирург или ангиолог и извършване на УЗ Доплер изследване в рамките на 24ч. след потърсена първична медицинска помощ.
Хоспитализацията при хронична венозна недостатъчност може да се извършва и в планов порядък.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Медикаментозно лечение с вазоактивни препарати, антикоагуланти, антиагреганти, антибиотици, реологични средства – съгласно утвърдената медицинска практика.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се оформя на базата на анамнезата, клиничното протичане на заболяването и извършените специализирани изследвания.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Извършва се след овладяване на симптоматиката, оптимизиране на терапията и уточняване на последващото лечение – хирургично или неоперативно.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
Периферното съдово заболяване се изразява в нарушаване на нормалното преминаване на кръвния поток през артериалните съдове – артериите на долни и горни крайници (осигуряващи кислород на тъканите), в резултат на тяхното стесняване, запушване или ненормално разширение (аневризма).
Основните причини са атеросклерозата, захарната болест (диабет), болестта на Бюргер или предхождащи травми, при които се увреждат съдовите стени и се стига до стесняване, запушване или разширение на главните артериални съдове.
Основният признак на заболяването е болката при движение, или при напреднал стадий на болестта – болката в покой. Тя се дължи на недостиг на кислород в тъканите поради влошеното кръвоснабдяване и е сериозен признак за опасност от близки усложнения – незаздравяващи рани, повърхностни некрози или дълбоки гангрени, както и тежка инфекция.
Прогресирането на болката, гангрените и/или раните, неизбежно водят до възпаление в дълбоките тъкани на засегнатия крайник, с развитие на неовладяема инфекция. Тези усложнения често налагат ампутация на крайника и превръщат болния в инвалид.
Компетентният специалист, който трябва да реши хода на лечението, така че да се избегнат тези усложнения и ампутацията, е опитният съдов хирург. Той определя вида на лечението, необходимостта от постъпването в болница и определя времето за това. Преценява нуждата от снимка на артериалните съдове и от съдова операция или специфично медикаментозно лечение, в зависимост от болестните изменения.
Заболяването дълбока венозна тромбоза представлява запушване на дълбоките вени на крайниците, на таза, на празните вени (голяма гръдна и коремна вена) и/или на техните клонове. Заболяването се развива в три стадия: остър – първите 5-7 дни, подостър – до 30-ден, и хроничен – 6-12 месец.
Рисковите фактори за ДВТ са: травми (счупвания на кости и гипсова имобилизация), оперативни интервенции, продължително обездвижване, бременност, повишена съсирваемост на кръвта при някои заболявания, неоплазми и др.
Едно от най-тежките ранни усложнения е белодробната тромбоемболия – откъсване на парче от тромба, образувано във вената и попадането в белодробен съд. За предпазване от това животозастрашаващо усложнение е необходимо строго спазване на легловия режим в острия стадий, а при показания за заплашваща емболия – извършване на изследване с контраст (флебография), с цел разтопяване на тромба на мястото му посредством лекарство, или евентуално поставяне на филтър на пътя на тромба.
Късни усложнения при недостатъчно или закъсняло проведено лечение на хроничната венозна недостатъчност – посттромбозният синдром (до 90%), което може да се получи и при правилно проведено лечение, но в много по-малък процент (до 25-30%), поради увреждане на клапния апарат от фиброзиралия тромб.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 194
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 197 конструиране на Постоянен достъп за хрониохемодиализа и за поставяне на порт-а-кат за химиотерапия
Минимален болничен престой – 1 ден
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ
|
ПУНКЦИЯ НА СЪД
Изключва:
Такава за циркулаторно мониториране – 89.60-89.69
*38.95 венозна катетеризация за бъбречна диализа
Изключва:
инсерция на напълно имплантабилно съдово устройство за достъп –86.07
ДРУГ ШЪНТ ИЛИ СЪДОВ БАЙПАС
|
|
*39.27 артериовеностомия за бъбречна диализа
анастомоза за бъбречна диализа
образуване на (периферна) артериовенозна фистула за бъбречна диализа
кодирай също всяка бъбречна диализа – 39.95
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В КОРЕМНАТА ОБЛАСТ
Изключва:
отстраняване на ектопична бременност – 74.3
*54.93 създаване на кожно-перитонеална фистула
*54.94 създаване на перитонео-съдов шънт
перитонео-венозен шънт
имплантиране на перитонеален катетър
РЕВИЗИЯ НА СЪДОВА ПРОЦЕДУРА
* 39.42 ревизия на артериовенозен шънт за бъбречна диализа
промяна (за бъбречна диализа):
от анастомоза край с край в край със страна
от анастомоза край със страна в край с край
от канюла съд до съд в артериовенозен шънт
отстраняване на стар артериовенозен шънт и създаване на нов шънт
Изключва:
смяна на канюла съд до съд – 39.94
*39.43 отстраняване на артериовенозен шънт за бъбречна диализа
Изключва:
такова със смяна (ревизия) на шънт – 39.42
*86.07 Инсерция на напълно имплантабилно съдово устройство за достъп
за болни на химиотерапия
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум І ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Хирургия“. Изискванията за наличие на задължителните звена, апаратура и специалисти са в съответствие с посочения медицински стандарт.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/ Апаратура и оборудване
|
|
1. Клиника/отделение по съдова хирургия
или
Клиника/отделение по хирургия/детска хирургия
|
|
2. Операционен блок/зали
|
|
3. ОАИЛ/КАИЛ
|
|
4. Клинична лаборатория
|
|
5. Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия
|
В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по анестезия и интензивно лечение.
Лечебното заведение трябва да има структура по патоанатомия или да ползва по договор външна (намираща се на територията на населеното място).
За срока до 1 януари 2014 г. дейността може да се обезпечава от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено и чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/ Апаратура и оборудване
|
|
1. Aнгиограф или КАТ или МРТ, разположени на територията на населеното място (като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност).
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– двама с призната медицинска специалност по съдова хирургия или един с придобита специалност и един специализиращ
или
двама лекари с придобита медицинска специалност по хирургия;
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– лекар със специалност по съдова хирургия или друг специалист
или
двама лекари с придобита медицинска специалност по хирургия или лекар с придобита специалност по детска хирургия;
– лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по детски болести или детска нефрология и/или нефрология.
ЗАБЕЛЕЖКА: При анамнеза от страна на пациента за алергия, се извършва задължителна консултация с лекар със специалност по анестезиология или клинична алергология.
ЗАБЕЛЕЖКА: При липса на клиника/отделение по съдова хирургия, постоянният съдов достъп се изпълнява в клиника/отделение по хирургия.
Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение
|
Порт-а-кат за химиотерапия
|
НЗОК не заплаща посочения консуматив
|
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
• кървене от областта на съдов достъп;
• имплантиране на порт-а-кат за химиотерапия
1.2. ПЛАНОВИ:
• създаване на първичен съдов достъп;
• създаване на вторичен съдов достъп;
• ликвидиране на съдов достъп;
• аневризма на съдов достъп;
• тромбоза на съдов достъп;
• супурация на съдов достъп;
• създаване на постоянен достъп за перитонеална диализа;
• имплантиране на порт-а-кат за химиотерапия.
2. ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
При подготовка на болния в лечебното заведение:
1. Вземане на биологичен материал за изследвания се извършва в първите 24 часа от хоспитализацията на пациента.
2. Образни изследвания се извършват до 48 часа от началото на хоспитализацията на пациента.
За осъществяването на постоянен съдов достъп начина на извършване на първата интервенция определя бъдещите резултати.
При невъзможност за създаване на директна AV (артерио-венозна) фистула се налага използване на трансплантат, най-често съдова протеза – на бедро, брахиум или на трупа, в права или дъговидна форма. Стремежът е да се осигури удобна за канюлиране дължина на трансплантата. Операторът трябва да се съобрази със запазване на възможности за бъдещ съдов достъп. При избор на място за създаване на съдов достъп с имплантиране на трансплантат (протеза) се препоръчва:
Имплантация на брахиума.
Имплантация на бедрото.
Друга локализация.
В случаите, когато са изчерпани възможностите на съществуващия постоянен достъп, може да се наложи поставяне на венозен катетър във вена югуларис или вена субклавия.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
При невъзможност за създаване на директна AV (артерио-венозна) фистула и/или при изрично настояване на пациента се извършва имплантиране на катетър за перитонеална диализа. Преди извършването на интервенцията операторът трябва да се съобрази със наличието на противопоказания за перитонеална диализа – възпалителни заболявания на перитонеума, илеусни състояния, абдоминални оперативни интервенции и други.
Подготовката на болния за извършване на оперативна процедура за имплантиране на порт-а-кат включва задължителна консултация и мнение от лекар със специалност онкология. Консултацията се документира и прилага към ИЗ на пациента.
Процедурата се извършва под местна анестезия в два варианта:
– Отворена
– Пункционна
1.За осъществяване на процедурата е нужно болния да няма данни за алергична анамнеза. При наличие на такава същият се насочва за консултация с алерголог и провеждане на адекватно лечение;
2.Извършва се пълен набор от лабораторни изследвания с оглед изключване на заболявания или състояние водещи до интраоперативно кървене (тромбоцитопения, уремия, провеждана антикуагулатна терапия и др.) или опастност от тромбемболия;
3.Консултация с кардиолог и пулмолог при необходимост ( прекарал инфаркт, ляв бедрен блок, белодробна еболия и др);
4.Определяне на метода за имплантиране на катетъра;
5.При отворения метод се извършва кожен разрез в делтоидопекторалната зона, дисецира се вена цефалика, извършва се венесекция на същата и през нея се поставя катетъра във вена субклавия , а от там във вена кава супериор. През направения кожен разрез се осъществява джоб за имплантиране на капсулата;
6.При пункционния метод директно се пунктира вена субклавия или вена югуларис през които се поставя катетъра във вена кава супериор. С отделен кожен разрез се конструира подкожен джоб за поставяне на капсулата, която се свързва с катетъра посредством тунелизиране на подкожието;
7.На следващия ден задължително се извършва промивка на катетъра с хепарин и се прави превръзка.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Оформя се след проведените диагностични изследвания и оперативно лечение.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Пациентът се изписва след задължителна ултразвукова диагностика за работеща фистула, или други методи, доказани в практиката, по преценка на оператора.
Критерии за дехоспитализация при постоянен достъп за перитонеална диализа – функциониращ перитонеален катетър.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.).
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА седокументира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7.
2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ и „Хирургия“.
3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти „Хирургия“).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на“Направление за хоспитализация“, бл.МЗ – НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
За какво е необходим постоянен съдов достъп и какво представлява той?
Постоянният съдов достъп за хемодиализа е задължително условие за провеждане на съвременна хрониодиализа при всички болни в напреднал стадий на хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). По принцип той представлява създадена по оперативен път изкуствена комуникация между артериалната и венозната система (артерио-венозна фистула) на един от крайниците. Независимо дали това става чрез повърхностни вени на горен крайник, например, или чрез имплантирана подкожно изкуствена съдова протеза, по такъв начин се получава възможност за формиране на подкожен артериален съд, какъвто нормално не съществува. Чрез тази артериална система се осигурява приток на достатъчно количество кръвен ток, необходим за провеждане на хемодиализа със съвременна апаратура за хрониодиализа. А без хемодиализа, животът на пациента в напреднал стадий на ХБН е невъзможен.
Кога, при какви условия, къде и от кого трябва да се извърши операцията?
Операцията за създаване на съдов достъп за хемодиализа се планира и извършва от съдов хирург с необходимия опит в тази област. Препоръчва се тя да бъде направена при наличие на индикации за започване на хемодиализа в близките седмици. За нейното извършване са необходими определени условия, зависещи от показателите на кръвното налягане, кръвната картина, биохимичните изследвания на кръвта и общото състояние на пациента. Операционната намеса трябва да бъде осъществена от специалист – съдов хирург в специализирана операционна зала, при осигуряване на стерилност.
Какви опасности и усложнения могат да се получат следоперативно и как могат да бъдат избегнати?
Създаването на артериовенозна фистула поставя венозната система на крайника в необичайни условия и води до изпъкване и „пулсиране“ на вените на крайника. Тъй като са със сравнително тънки стени, те трябва да се пазят от травми, които могат да доведат до кръвотечение с необходимост от премахване на съдовия достъп. Оперативните рани трябва да се пазят от инфектиране с превръзка до сваляне на конците. Когато се постави подкожна съдова протеза, тя също трябва да се пази от травми и убождане и да става внимателно, с правилата за добра медицинска практика, защото всеки по-голям кръвоизлив след разкъсване на стената на протезата може да доведе до инфекция или запушване на изкуствения кръвоносен съд. И в двата случая това значи нова операция, а понякога и повече операции, често с по-голям риск за болния и по-малка вероятност за успех. Не трябва да се забравя, че радикалното лечение (бъбречна трансплантация) понякога се забавя с години, а през това време съдовият достъп за хемодиализа е жизненонеобходим, което значи, че веднъж сполучливо направен, той трябва да бъде пазен!
Създаване на постоянен достъп за перитонеална диализа – информация за пациента:
Индикация за пертонеална диализа може да бъде невъзможността за създаване на AV-шънт или при изрично настояване от страна на пациента поради затруднено извършване на диализната процедура.
Перитонеалната диализа е процедура с по-висок риск. Извършва се под обща анестезия, създава риск от нараняване на коремни органи и съществува вероятност от възникване на усложнения, най-често от възпалителен характер. Това е причината този метод да не се препоръчва като първи метод за диализа.
Защо е необходим катетър за постоянен венозен съдов достъп за химиотерапия:
Поставянето на постоянен венозен катетър осигурява възможност за провеждане на продължителни инфузии на цитостатици по време на лечението, взимане на кръвни проби, трансфузия на кръвни продукти и парантерално хранене при необходимост. Много от интравенозно въведените лекарствени продукти и по специално химиотерапевтиците имат силно изразен възпалителн ефект върху малките периферни вени. Поставянeто на катетъра в v. cava superior осигурява широк лумен и бързо преминаване на лекарственото средство през вената. По този начин се избягват десетките убождания по ръцете, свързаните с тях хематоми и възпалителни усложнения, които понякога възпрепятстват провеждането на курса химиотерапия.
Какво представлява катетъра за постоянен съдов достъп
Устройството се състои от две части: малък резервоар с самохерметизираща се мембрана която се поставя под кожата и катетър изхождащ от резервоара, който се поставя в v. Cava sup. през v. subclavia или v.jugularis
Кой трябва да постави катетъра: катетъра се поставя от хирург или съдов хирург с необходимия опит в съответната област.
Процедура на поставянето на катетъра: катетъра за постоянен съдов достъп се поставя под местна анестезия. За тази цел пациента не трябва да бъде алергичен. При анамнеза за алергия същия трябва да се изследва при алерголог и при доказване на чувствителност да проведе предоперативна терапия. Поставянето на катетъра може да се извърши по отворен хирургичен път или директно чрез пункция.
Усложнения свързани с поставянето на катетъра
1.Непосредствени усложнения:
1.1.Пневмоторакс – честотата на това усложнение е 0.5% при поставяне в югуларната вена и четири пъти по-висока при поставяне във вена субклавия. При опитни хирурзи риска е сведен до минимум.
1.2.Кървене
Много от пациентите са с повишен риск от кървене дължащ се на тромбоцитопения, уремия, провеждана антикуагулатна терапия, кървене от перфорационното отвърстие на съдовата стена.
1.3.Сърдечна аритмия
Наблюдава се при контакт на катетъра с дясното предсърдие. Обикновенно те са краткотрайни и бързо отзвучават. Наблюдават се при пациенти след прекаран инфаркт или с ляв бедрен блок.
2.Късни усложнения
• Инфекциозни усложнения
• Запушване на катетъра
Екстравазат (излизане на цитостатик извън мембраната под кожата
|
АНЕСТЕЗИЯ ЗА ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
|
ДЕЙНОСТИ
|
ПРОЦЕДУРИ
|
ЛЕКАР
|
СЕСТРА
|
|
Пред-анестезиологична визита
|
вземане на информирано съгласие
|
запознаване на пациента със същността на анестезията
|
|
|
снемане на анамнеза
|
|
|
|
клиничен преглед
|
физикален статус на пациента – оглед, палпация, аускултация, перкусия, мензурация
|
измерване на сърдечна честота, артериално кръвно налягане, телесна температура, телесно тегло
|
|
преглед на документацията
|
|
|
|
назначаване на допълнителни изследвания
|
образни изследвания, лабораторни изследвания, допълнителни консултации с други специалисти, специализирани изследвания, при нужда – вземане на артериална кръв за изследване на КГА
|
съпровождане на пациента до специализирани лаборатории, вземане на венозна кръв за лабораторно изследвания
|
|
анестезиологична подготовка на пациента
|
назначаване на перорална терапия, противоалергична подготовка, подготовка на пациенти с придружаващи заболявания, назначаване на интравенозна терапия – водно-солеви разтвори и медикаменти, извършване на трансфузия на кръв и биопродукти, назначаване на премедикация за вечерта преди манипулацията
|
изписване на необходимите медикаменти, поставяне на периферен венозен източник, изпълнение на назначената и.в. или перорална терапия, даване на напътствия на пациента относно подготовката за оперативната интервенция – предоперативно почистване на зоната, подлежаща на манипулиране
|
|
Анестезия
|
непосредствена преданестезиологична визита
|
непосредствен клиничен преглед на пациента – оглед, палпация, перкусия, аускултация, назначаване на премедикация
|
измерване на сърдечна честота артериално кръвно налягане, телесна температура, изпълнение на назначената премедикация и терапия
|
|
Обща анестезия
|
увод в анестезията
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза,назначаване на медикаменти за въвеждане в анестезия,поддръжка на проходими дихателни пътища – обдишване с маска, поставяне на въздухово ендотрахеална интубация, индивидуален подход при трудна интубация. В зависимост от вида оперативна интервенция, тежестта и продължителността:необходимост от други видове поддръжка на дихателните пътища – назотрахеална интубация, поставяне на ларингеална маска, водене на краткотрайна венозна анестезия, поставяне на НГС, ЦВК, УК, артериална линия
|
мониториране на пациента, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на извършването на необходимите манипулации
|
|
Поддържане на анестезията
|
мониториране на пациента – хемодинамичен мониторинг, кръвозагуба, диуреза регистриране и мероприятия по корекцията на настъпилите усложнения и отклонения, извършване на кръвопреливане и преливане на биопродукти мониторинг на топлинната хомеостаза и нейното поддържане, при нужда – реанимация в пълен обем
|
мониторинг на пациента, водене на анестезиологичен лист, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране на лекаря при различните мероприятия и манипулации
|
|
|
извеждане от анестезия
|
мероприятия по събуждането на пациента, уверяване в адекватността на рефлексите, съзнанието и мускулната сила на пациента, екстубация по протокол, мониториране на жизнените показатели непосредствено след екстубацията, при нужда – обезболяване и корекция на настъпилите отклонения в показателите, подготовка на болния за извеждане от операционната зала, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
мониториране на жизнените показатели, асистиране при манипулациите по събуждането на пациента и екстубацията, подготовка на болния за извеждане – сваляне на мониторинга, съпровождане на пациента до интензивния сектор
|
|
Локорегионална анестезия
|
спинална анестезия
|
мониторинг на пациента – хемодинамичен, диуреза кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на спиналния блок, извършване на спиналната пункция, верифициране на настъпилия спинален блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
перидурална анестезия
|
монторинг на пациента – хемодинамика, диуреза, кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи – височина на пункцията, размер и дълбочина на поставяне на перидуралния катетър, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от исканата височина на блока, извършване на пункция и поставяне на перидуралния катетър, верифициране на настъпилия блок, мониториране на пациента, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и преливане на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации, работа с перидуралния катетър
|
|
периферни нервни блокове
|
хемодинамичен мониторинг и мониторинг на диуреза и кръвозагуба, позициониране на пациента, преценка на необходимите консумативи, медикаменти, количеството и дозата в зависимост от искания блок, извършване на пункция, под контрола на невростимулатор или ехографски, верифициране на настъпилия блок, назначаване на допълнителни медикаменти, при нужда – хемотрансфузия и трансфузия на биопродукти
|
мониториране на пациента, позициониране, изпълнение на назначените медикаменти, асистиране при извършването на необходимите манипулации
|
|
Ранна следанестезиологична визитация и мониториране на пациента
|
клиничен преглед
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия
|
наблюдение на пациента, извършване на назначените медикаменти
|
|
следоперативно обезболяване
|
интравенозно или перорално назначаване на опиоидни аналгетици,поставяне на перидурален катетър за следоперативно обезболяване
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
|
Последваща следанестезиологична
консултация
|
контрол на развитието на заболяването, настъпилите усложнения
|
мониторинг на пациента, проверка за настъпили усложнения от анестезията, вземане на мерки за тяхното овладяване и преодоляване, назначаване на съответната терапия, при необходимост – консултация със специалисти, екипна работа с лекуващия хирург
|
извършване на назначените медикаменти, наблюдение на болния след извършването им с оглед настъпването на странични явления
|
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 197 „КОНСТРУИРАНЕ НА ПОСТОЯНЕН СЪДОВ ДОСТЪП ЗА ХРОНИОХЕМОДИАЛИЗА И ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ПОРТ-А-КАТ ЗА ХИМИОТЕРАПИЯ“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 240 ФизиКАЛНА тEрапия и рехабилитация ПРИ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
Минимален болничен престой – 10 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
Помощ, включваща използване на рехабилитационни процедури
Не включва: консултации (Z70 – Z71)
Z50.8 Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури
Обучение за начини на самообслужване, НКД
Детска церебрална парализа
Включва: болест на Little
Не включва: наследствена спастична параплегия (G11.4)
G80.0 Спастична церебрална парализа
Вродена спастична парализа (церебрална)
G80.1 Спастична диплегия
G80.2 Детска хемиплегия
G80.3 Дискинетична церебрална парализа
Атетоидна церебрална парализа
G80.4 Атактична церебрална парализа
G80.8 Друга детска церебрална парализа
Смесени синдроми на церебрална парализа
G80.9 Друга детска церебрална парализа, неуточнена
Церебрална парализа БДУ
|
Забележка: Код Z50.8 се използва задължително като водеща диагноза за да покаже, че пациентът е приет за извършване на рехабилитационни процедури за състояние, обикновено лекувано преди това. Като допълнителни диагнози следва да бъдат посочени съответното остатъчно състояние, последвано от причината.
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
|
основни диагностични процедури
ДИАГНОСТИЧНА ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ
**93.01 функционална оценка
**93.02 оценка на стойката
**93.04 мануално изследване на мускулна функция
**93.05 тест на обем движения
**93.06 измерване дължина на крайник
**93.07 измерване на тяло
измерване на обиколка
измерване обиколка на череп
**93.09 друга диагностична физикална процедура
Невро-кинезиологична диагностика
основни терапевтични процедури
Терапевтичен ултразвук
*00.09 друг терапевтичен ултразвук
Изключва:
ултразвуково фрагментиране на уринарни камъни(59.95)
перкутанна нефростомия с фрагментация(55.04)
друга топлинна терапия(93.35)
трансуретрална (ултразвуков контрол) лазерна простатектомия(60.21)
|
|
ФИЗИКАЛНИ ЛЕЧЕБНИ УПРАЖНЕНИЯ
*93.11 пасивни (подпомогнати) упражнения
Изключва:
пасивни упражнения в басейн – 93.31
*93.12 друго активно скелетно-мускулно упражнение
механотерапия
*93.13 упражнения срещу съпротивЛЕНИЕ
Изключва:
манипулация на темпоромандибуларна става – 76.95
*93.14 трениране на ставни движения
*93.17 друго пасивно скелетно-мускулно упражнение
*93.19 упражнение, некласифицирано другаде
кинезитерапия по невро-развойни методики- Бобат, Войта
ДРУГА СКЕЛЕТНо МУСКУЛна– ФИЗИКАЛНО-ЛЕЧЕБНА МАНИПУЛАЦИЯ
*93.22 трениране на ходене и походка
*93.23 напасване на устройство за изправен стоеж
позиционно лечение
*93.24 трениране за използване на протезно устройство и устройство за изправен стоеж
трениране на ходене с патерици, проходилки, четириопорни бастуни, канадки
*93.27стречинг на мускул или сухожилие
ДРУГИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ
*93.32 лечение във вана
*93.33 друга хидротерапия
подводен душов масаж
*93.35 друга топлинна терапия
парафинови бани
топли компреси
Изключва:
хипертермия за лечение на карцином – 99.85
*93.39 друга физикална терапия
електростимулация – стабилен, лабилен метод:
терапия с нискочестотни токове
терапия със средночестотни токове
магнитотерапия
криоелектрофореза
лазер
РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ГОВОР И ЧЕТЕНЕ
*93.71 трениране при дизлексия
*93.72 трениране при дизфазия
*93.74 трениране при говорни дефекти
*93.75 друго говорно трениране и лечение
ДРУГА РЕХАБИЛИТАЦИОННА ТЕРАПИЯ
*93.81 рекреационна (възстановителна) терапия
занимателна терапия
игрова терапия
Изключва:
игрова психотерапия – 94.36
*93.82 образователна терапия
обучение на лежащо болни деца
специално обучение за недъгави
*93.83 професионална терапия
терапия подготвяща за ежедневна активност
|
|
*93.95 Хипербарна оксигенация
*93.98 Рехабилитация, некласифицирана другаде
вкл.позиционно лечение, миофиидбек
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.27 йонофореза
РАЗЛИЧНИ ФИЗИКАЛНИ ПРОЦЕДУРИ
*99.81 хипотермия (локална)
Изключва:
стомашно охлаждане – 96.31
стомашно замразяване – 96.32
такава инцидентна при отворена сърдечна хирургия – 36.92
|
Изискване: Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени две основни диагностични и три основни различни терапевтични процедури дневно, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с фотокопие на оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІІ ниво на компетентност съгласно медицински стандарт по „Физикална и рехабилитационна медицина“.
Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт по „Физикална и рехабилитационна медицина“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по физикална и рехабилитационна медицина
|
Забележка: В случаи с развито едно направление на специалността или профилиране по нозология/и, свързано с профила на болницата, структурата може да бъде оборудвана само със съответната по вид апаратура.
2. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– един лекар със специалност по физикална и рехабилитационна медицина.
Блок 2.Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– един лекар със специалност по физикална и рехабилитационна медицина.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
• изоставане в двигателното, говорното или психическото развитие над 3 месеца;
• изразени моно-, хеми-, квадри, пара – парези /парализи;
• изразен дискоординационен синдром;
• изразено нарушение на равновесието;
• когнитивни и речеви нарушения при горепосочените синдроми.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА
Всяка нова хоспитализация при ДЦП, която отговаря на някои от индикациите за хоспитализация се отчита като нова клинична пътека.
По клиничната пътека могат да се извършат не повече от 12 хоспитализации годишно с обща продължителност най-малко 120 дни, разпределени последователно или през определени периоди от време по преценка на лекаря, предлагащ хоспитализацията.
При деца от 1г.6м. до 4 г. (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).
Специализирана кинезитерапия (невро-развойни методики по Бобат и/или Войта) сензорно-интеграционна терапия (при необходимост), позиционна терапия, механотерапия, магнитно поле, електростимулации за антагонисти на спастичната мускулатура на крайниците, за права коремна мускулатура и лумбална част на паравертебрална мускулатура, топлинни процедури – термо-/крио терапия, хидротерапия,), говорна и/или когнитивна терапия (при необходимост), медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при деца със забавена или липсваща идеомоторика), миорелаксанти пер ос (при необходимост)
При деца от 4 до 8 г. (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).
Специализирана кинезитерапия (невро-развойни методики по Бобат и/или Войта), аналитична кинезитерапия, позиционна терапия, механотерапия, електростимулации за антагонисти на спастичната мускулатура на крайниците, за права коремна мускулатура и лумбална част на паравертебрална мускулатура, топлинни процедури – термо-/крио терапия, хидротерапия, дейности от ежедневния живот, говорна и/или когнитивна терапия (при необходимост), медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при деца със забавена или липсваща идеомоторика), миорелаксанти пер ос (при необходимост).
При деца от 8 до 18 г. (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).
Аналитична кинезитерапия, позиционна терапия, механотерапия, електростимулации за антагонисти на спастичната мускулатура на крайниците, топлинни процедури – термо-/ крио-терапия, хидротерапия, фонофореза (по необходимост при постоперативни цикатрикси), говорна и/или когнитивна терапия (при необходимост), медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при деца със забавена или липсваща идеомоторика), миорелаксанти пер ос (при необходимост).
При пациенти над 18 г. (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).
Аналитична кинезитерапия, механотерапия, електростимулации за антагонисти на спастичната мускулатура на крайниците, топлинни процедури – термо-/ крио-терапия, хидротерапия, фонофореза (по необходимост при постоперативни цикатрикси), когнитивна терапия (при необходимост), медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при пациенти със забавена или липсваща идеомоторика), миорелаксанти пер ос (при необходимост).
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
След навършване на 1г. 6м. по форма, тежест и картина, съобразно с клиничната находка и резултатите от тестовете – моторни, говорни и психологични.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Пациентът се дехоспитализира при диагностично уточняване и определено терапевтично поведение с различна степен на подобряване или поддържане на двигателните, и/или говорно-когнитивни функции (при отклонения) и/или самостоятелност, в зависимост от възрастта на детето и тежестта на ДЦП.
Пациент с ДЦП може да бъде изписан след подобряване на двигателни и/или говорно-когнитивни функции.
По време на престоя в болницата, родителите на пациента се обучават като ко-терапевти (в сферата на дефицит – двигателна и/или говорно-когнитивна), и продължават рехабилитационния режим в дом.обстановка по инструкции.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА родителя /настойника/Попечителя
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
Детската церебрална парализа (ДЦП) е непрогресиращо заболяване на незрелия мозък, възникващо по време на вътреутробното развитие на плода, раждането или 30 дни след него, като се засягат двигателните функции – позата на тялото и координацията на движенията, когнитивно-комуникационните умения – говор, интелект, фина моторика, усещания, поведение; като понякога са съчетани с увреди на зрителния и слуховия апарат и може да се наблюдават гърчове.
ДЦП е тежко, социално значимо заболяване с честота 2,5 на хиляда, намиращо се на границата на три основни медицински специалности – физикална медицина и рехабилитация (ФМР), нервни болести и детски болести, а поради широката гама от мозъчни дисфункции, до тази граница имат допир и редица немедицински специалисти като психолог, логопед, специален педагог и други.
Всички рехабилитационни дейности са насочени към овладяване проблемите на увреденото дете в различни периоди от развитието му и в различни сфери на мозъчната дейност – двигателна, говорна, интелектуална, сензорна, с оглед неговото етапно социализиране и подобряване качеството му на живот.
Лекарят-специалист по ФМР е ключова фигура (“мениджър“), като организира и определя процеса на комплексната, поливалентна и етапна рехабилитация. Той ръководи екип от специалисти, като осигурява сътрудничеството помежду им и организира режима на детето съответно с неговия рехабилитационен потенциал и последователността на съответните медицински и парамедицински процедури.
Най-отговорен е процесът на ранната диагностика, като при закъснението й често пъти се стига до развитието на тежки форми на ДЦП, което обрича детето на различни по тежест и форма инвалидности, затрудняващи изцяло неговото моторно и психично развитие. Забавянето на диагнозата, а оттам и на рехабилитацията, води след себе си до влошаване на прогнозата за максималната му социализация. Веднъж поставена като диагноза, ДЦП не може да бъде „излекувана“ в общоприетия смисъл и това състояние се нуждае от непрекъснати грижи, осигуряващи на детето по-високо качество на живот.
Болничното лечение осигурява комплексност, поливалентност и етапност в медико-педагогическата рехабилитация на ДЦП, което се реализира чрез екип от специалисти определящи единната тактика (близките цели) и стратегия (далечните цели), съобразени с календарната и психо-моторна възраст на детето, което определя и ефективността на провежданата рехабилитация.
Болничното лечение създава реални условия за снижаване процента на обща и тежка инвалидизация на тези деца, като им се дава възможност за достигане на по-високо ниво на независимост и себереализация, което да им позволи пълноправно и качествено участие в обществения живот.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 240 „ ФИЗИКАЛНА ТEРАПИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 251 Левкемии
Минимален болничен престой – 5 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
Лимфоидна левкемия
Включва:морфологични кодове М982, М9940 – М9941 с код за характера на новообразуванието /3
С91.0 Остра лимфобластна левкемия
Не включва остър пристъп на хронична лимфоцитна левкемия (С91.1)
С91.1 Хронична лимфоцитна левкемия
С91.3 Пролимфоцитна левкемия
С91.4 Косматоклетъчна левкемия
Левкемична ретикулоендотелиоза
С91.5 Т-клетъчна левкемия при възрастни
С91.9 Лимфоидна левкемия, неуточнена
Миелоидна левкемия
Включва: левкемия:
• гранулоцитна
• миелогенна
морфологични кодове М986 – М988, М9930 с код за характера на новообразуванието /3
С92.0 Остра миелоидна левкемия
Не включва: остър пристъп на хронична миелоидна левкемия (С92.1)
С92.1 Хронична миелоидна левкемия
С92.3 Миелоиден сарком
Хлором
Гранулоцитен сарком
С92.4 Остра промиелоцитна левкемия
С92.5 Остра миеломоноцитна левкемия
С92.7 Друга миелоидна левкемия
Моноцитна левкемия
Включва: моноцитоидна левкемия
морфологичен код М989 с код за характера на новообразуванието /3
С93.0Остра моноцитна левкемия
Не включва:остър пристъп на хронична моноцитна левкемия (С93.1)
С93.1Хронична моноцитна левкемия
С93.7Друга моноцитна левкемия
|
|
Други левкемии с уточнен клетъчен вид
Включва: морфологични кодове М984, М9850, М9900, М9910, М9931 – М9932 с код за характера на новообразуванието /3
Не включва: левкемична ретикулоендотелиоза (С91.4)
плазмоклетъчна левкемия (С90.1)
С94.0Остра еритремия и еритролевкемия
Остра еритремична миелоза
Болест на Di Guglielmo
С94.1Хронична еритремия
Еритремия вера
Хроничен миелопролиферативен процес
Болест на Heilmeyer-Schöner
С94.2Остра мегакариобластна левкемия
Левкемия:
• мегакариобластна (остра)
• мегакариоцитна (остра)
С94.3Мастоклетъчна левкемия
С94.4Остра панмиелоза
С94.5Остра миелофиброза
С94.7Друга уточнена левкемия
Левкемия с лимфосаркомни клетки
Остеомиелофиброза и остеомиелосклероза
Левкемия с неуточнен клетъчен тип
Включва: морфологичен код М980 с код за характера на новообразуванието /3
С95.0 Остра левкемия с неуточнен клетъчен тип
Бластна левкемия
Стволоклетъчна левкемия
Не включва: остър пристъп на неуточнена хронична левкемия (С95.1)
С95.1 Хронична левкемия с неуточнен клетъчен тип
С95.2 Подостра левкемия с неуточнен клетъчен тип
С95.7 Друга левкемия с неуточнен клетъчен тип
С95.9 Левкемия, неуточнена
Други и неуточнени злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
Включва: морфологични кодове М972, М974 с код за характера на новообразуванието /3
С96.0 Болест на Letterer-Siwe
Нелипидна:
• ретикулоендотелиоза
• ретикулоза
С96.1 Злокачествена хистиоцитоза
Хистиоцитна медуларна ретикулоза
С96.2 Злокачествен мастоклетъчен тумор
Злокачествен:
• мастоцитом
• мастоцитоза
Мастоклетъчен сарком
Не включва:мастоклетъчна левкемия (С94.3)
мастоцитоза (кожна) (Q82.2)
С96.3 Истински хистиоцитен лимфом
С96.7 Други уточнени злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
С96.9 Злокачествено новообразувание на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани, неуточнено
Миелодиспластични синдроми
Включва: морфологичен код М998 с код за характера на новообразуванието /1
D46.0 Рефрактерна анемия без сидеробласти, определена така
D46.1 Рефрактерна анемия със сидеробласти
D46.2 Рефрактерна анемия с повишен брой бласти
D46.3 Рефрактерна анемия с повишен брой бласти в трансформация
D46.7 Други миелодиспластични синдроми
Други новообразувания с неопределен или неизвестен характер на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
Включва: морфологични кодове М974, М976, М996 – М997 с код за характера на новообразуванието /1
D47.3 Есенциална (хеморагична) тромбоцитемия
Идиопатична хеморагична тромбоцитемия
D47.7 Други уточнени новообразувания с неопределен или неизвестен характер на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
Други анемии
D64.3 Други сидеробластни анемии
Сидеробластна анемия:
• БДУ
• реагираща на пиридоксин, некласифицирана другаде
Болест на далака
D73.1 Хиперспленизъм
|
|
Не включва: спленомегалия:
• БДУ (R16.1)
• вродена (Q89.0)
Други болести на кръвта и кръвотворните органи
Не включва: увеличени лимфни възли (R59. – )
хипергамаглобулинемия БДУ (D89.2)
лимфаденит:
• БДУ (I88.9)
• остър (L04. – )
• хроничен (I88.1)
• мезентериален (остър)(хроничен) (I88.0)
D75.0 Фамилна еритроцитоза
Полицитемия:
• доброкачествена
• фамилна
Не включва:наследствена овалоцитоза (D58.1)
D75.1 Вторична полицитемия
Полицитемия:
• придобита
• дължаща се на:
• еритропоетин
• намаление на плазмения обем
• височина
• стрес
• емоционална
• хипоксемична
• нефрогенна
• относителна
Не включва: полицитемия:
• на новородено (P61.1)
• vera (D45)
D75.8 Други уточнени болести на кръвта и кръвотворните органи
Базофилия
|
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
|
основни диагностични процедури
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА КОСТНИЯ МОЗЪК И ДАЛАКА
**41.31 биопсия на костен мозък
Трепанобиопсия
**41.38 други диагностични процедури на костен мозък
миелограма
Изключва:
микроскопиране на проба от костен мозък – 90.61-90.69
радиоизотопно скениране – 92.05
МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**87.03 КАТ на глава
КАТ – скениране на глава
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**87.17 друго рентгеново изследване на череп
РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪБНАК
**87.22 друго рентгеново изследване на шийната част на гръбнака
**87.23 друго рентгеново изследване на гръдната част на гръбнака
**87.24 друго рентгеново изследване на лумбосакралната част на грабнака
сакрококцигеално рентгеново изследване
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
Изключва:
ангиокардиография – 88.50-88.58
ангиография – 88.40-88.68
**87.41 КАТ на гръден кош
**87.44 рутинно гръдно рентгеново изследване, така описано
рентгеново изследване на гръден кош БДУ
МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРЕМ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**88.01 КАТ на корем
КАТ скениране на корем
|
|
СКЕЛЕТНО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРАЙНИЦИ И ТАЗ
Изключва:
контрастна рентгенография на става – 88.32
**88.21 скелетно рентгеново изследване на рамо и мишница
**88.22 скелетно рентгеново изследване на лакът и предмишница
**88.26 друга скелетно рентгеново изследване на таз и тазобедрена става
**88.27 скелетно рентгеново изследване на бедро, коляно и подбедрица
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ
**88.36 лимфография на долен крайник
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва: ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
Изключва:
терапевтичен ултразвук- 00.01 –00.09
**88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия
**88.74 диагностичен ултразвук на храносмилателна система
**88.75 диагностичен ултразвук на пикочна система
**88.76 диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум
**88.77 диагностичен ултразвук на периферна съдова система
ултразвуково скениране на тромбоза на дълбоки вени
ДРУГО ДИАГНОСТИЧНО ОБРАЗНО ПРЕДСТАВЯНЕ
**88.91 магнитно резонансно представяне на мозък и мозъчен ствол
**88.92 магнитно резонансно изображение на гръден кош и миокард
за преценка на хилусна и медиастинална лимфна аденопатия
**88.93 магнитно резонансно представяне на гръбначен канал
нива:
шийно
гръдно
поясно (лумбосакрално)
гръбнак
гръбначен мозък
**88.97 магнитно резонансно представяне на други и неопределени места
корем
очна орбита
лице
шия
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
**90.03 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
култура и чувствителност
**90.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
**90.43 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА – култура и чувствителност
**90.49 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА –
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
диференциална кръвна картина и/или хемостазелогичен статус
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
флоуцитометрия
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
имунохистохимия
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
имунохимия на серум, урина и ликвор
(имуноелектрофореза и/или В2микроглобулин
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК
**90.69 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ И ЛИМФА
**90.79 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ И ЛИМФА
друго морфологично изследване
Тънкоиглена аспипационна биопсия
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН ПЪТ И ПАНКРЕАС
**91.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН ПЪТ И ПАНКРЕАС
|
|
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПЕРИТОНЕАЛНА И РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ПРОБА
**91.19 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПЕРИТОНЕАЛНА И РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ПРОБА
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ КОЖА И ДРУГА ПОКРИВНА ТЪКАН
микроскопско изследване на:
кожа
**91.69 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ КОЖА И ДРУГА ПОКРИВНА ТЪКАН
друго морфологично изследване
радиоизотопнO скениране и функционално изследване
**92.05. сърдечносъдово и хемопоетично скениране и радиоизотопно функционално изследване
скениране или функционално изследване на костен мозък
скениране или функционално изследване на сърдечен минутен обем
скениране или функционално изследване на циркулаторно време
скениране или функционално изследване на радионуклеидна сърдечна вентрикулография
скениране или функционално изследване на далак
**92.09 ДРУГИ РАДИОИЗОТОПНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ДРУГО РАДИОИЗОТОПНО СКЕНИРАНЕ
**92.14 КОСТНО СКЕНИРАНЕ
**92.16 СКЕНИРАНЕ НА ЛИМФНАТА СИСТЕМА
**92.18 СКЕНИРАНЕ НА ЦЯЛО ТЯЛО
основни терапевтични процедури
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК И ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИЯ КАНАЛ
*03.92 инжекция на друго вещество в спиналния канал
интратекална инжекция на стероид и/или цитостатик
ПУНКЦИЯ НА СЪД
Изключва:
Такава за циркулаторно мониториране – 89.60-89.69
*38.99 друга пункция на вена
флеботомия
Изключва:
тази за:
ангиография – 88.60-88.69
екстракорпорална циркулация – 39.61, 50.92
инжекция или инфузия на:
склерозиращ разтвор – 39.92
лечебна или профилактична субстанция – 99.11-99.29
перфузия – 39.96, 39.97
флебография – 88.60-88.69
трансфузия – 99.01-99.09
ТРАНСФУЗИЯ НА КРЪВ И КРЪВНИ КОМПОНЕНТИ
*99.04 трансфузия на eритроцитНА МАСА
концентрат
*99.05 трансфузия на тромбоцити
трансфузия на тромбоцитна маса – концентрат
*99.06 трансфузия на фактори на съсирване
трансфузия на антихемофилен фактор
*99.07 транфузия на друг серум
трансфузия на плазма
Изключва: инжекция (трансфузия) на:
гамавенин – 99.16
гама-глобулин – 99.14
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
*99.14 Инфузия на гама-глобулин
инжекция на имунен серум
*99.18 инжекция или инфузия на електролити
*99.19 инжекция на антикоагуланти
Изключва:
инфузия на drotrecoginalfa (активиран) – 00.11
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
*99.21 инжекция на антибиотик
*99.23 инжекция на стероид
инжекция на кортизон
*99.24 инжекция на друг хормон
*99.25 инжекция или инфузия на противоракова химиотерапевтична субстанция
инжекция или инфузия на антинеопластичен агент
Изключва:
антинеопластична имунотерапия – 99.28
инжекция на радиоизотопи – 92.28
инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент – 99.28
*99.28 инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент
|
|
антинеопластична имунотерапия
туморна ваксина
терапия с интерлевкин-2(IL-2), висока доза
интерлевкинова терапия
Моноклонални антитела
Колонистимулиращи фактори(вкл. еритропоетин)
Алфа-интерферон
ЛЕЧЕБНА АФЕРЕЗА или друга инжекция, прилагане или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество
*99.71 лечебна плазмафереза
*99.72 лечебна левкОфереза
*99.73 ЛЕЧЕБНА ЕРИТРОЦИТАФЕРЕЗА
терапевтична еритрофереза
*99.74 ЛЕЧЕБНА ТРОМБОЦИТАФЕРЕЗА
*99.79 ДРУГА лечебна АФЕРЕЗА
афереза (отделяне) на левкоцитни стволови клетки
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени две основни диагностични и две основни терапевтични процедури, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.
Приложението на моноклонални антитела се отчита с код на процедура *99.28.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
ВЪЗРАСТ НАД 18 ГОДИНИ
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум II ро ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Клинична хематология“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Клинична хематология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по хематология
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
|
3. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
|
4. Микробиологична лаборатория**
|
|
5. Образна диагностика – минимум рентгенов апарат за скопия и графия
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична хематология.
**Забележка: Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 01.01.2014г. До 31.12.2013г. болницата може да бъде обслужвана от друга микробиологична лаборатория.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено /медицинска апаратура
|
|
1. Лаборатория по медицинска генетика / цитогенетична лаборатория
|
|
2. Лаборатория по нуклеарно-медицинска диагностика
|
|
3. Апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
4. Лаборатория/център по трансфузионна хематология (кръвна банка) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
5. Имунологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– двама лекари със специалност „Клинична хематология“;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по микробиология;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична патология.
ВЪЗРАСТ ПОД 18 ГОДИНИ
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по детска клинична хематология и онкология
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
|
3. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
|
4. Образна диагностика –рентгенов апарат за скопия и графия
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична хематология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Цитогенетична лаборатория
|
|
2. Лаборатория по нуклеарно – медицинска диагностика
|
|
3. Апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
4. Лаборатория/център по трансфузионна хематология (кръвна банка) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
|
|
5. Имунологична лаборатория
|
|
6. Микробиологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок. 2 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– двама лекари със специалност детски болести и клинична хематология/детска хематология/детска клинична хематология и онкология;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:
Забележка: При доказано злокачествено хематологично заболяване при пациенти над 18 годишна възраст, същите задължително се консултират от Клинична комисия по хематология (съгласно т.. 2, Раздел ІV от Медицински стандарт по Клинична хематология, ДВ. бр.92 от 23 ноември 2010 г), функционираща на територията на лечебното заведение или осигурена чрез договор.
Решението на клиничната комисия, както за първоначалното формиране на терапевтичната стратегия, така и за всяка последваща промяна е неразделна част от ИЗ.
При промяна на терапевтичния режим лечебното звено е длъжно да получи потвърждение от специализираната клинична комисия по хематология.
В решението на клиничната комисия е посочен алгоритъм на лечение по клинична процедура – лекарствен продукт, доза, ритъм на приложение, продължителност, необходими контролни изследвания. Протоколът за системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания е неразделна част от решението на комисията.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
• Химиотерапия, осъществима единствено в стационарни условия, при болни с новооткрита и рецидивирала левкемия;
• Терапия с колонистимулиращи фактори: гранулоцитен и гранулоцитно-макрофаген колонистимулиращ фактор – при неутропения ≤ 0,5 G/l и клинични данни за инфекция (вкл. фебрилна неутропения); еритропоетин – при хемоглобин ≤ 100 g/l и прогностични фактори за благоприятен отговор на лечението;
• Заместителна терапия с кръв и кръвни продукти – при хемоглобин под 70 g/l, тромбоцити под 10 G/l или хеморагична диатеза при животозастрашаваща тромбоцитопения;
• Антибактериална, антивирусна и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение.
1.2. ПЛАНОВИ:
• Болни с диагностицирана левкемия за планова противотуморна терапия, колонистимулиращи фактори и имуномодулатори.
Забележка: Новодиагностицираните болни с остри левкемии се хоспитализират само в университетските болници, националните центрове и Военномедицинска академия.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Терапевтичният подход се съобразява с общото състояние на пациента спрямо приложената скала:
СКАЛА НА ECOG/WHO ЗА PERFORMANCE STATUS:
0 = норма; способен на нормални дейности;
1 = с наличие на симптоматика, но амбулаторен;
2 = с инвалидизиращи туморни прояви, но под 50% от времето е на легло;
3 = тежко инвалидизиран с над 50% от времето на легло;
4 = тежко болен. 100% от времето е на легло;
5 = смърт.
ЛЕЧЕНИЕ НА ЛЕВКЕМИИТЕ:
Лечението на острите левкемии включва индукционно, консолидиращо, реиндукционно и поддържащо лечение.
ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТРИТЕ МИЕЛОБЛАСТНИ ЛЕВКЕМИИ:
Индукционно и консолидиращо лечение – полихимиотерапия включваща следните основни схеми и техни варианти като 7+3, TAD, ICE, MICE, DCE, BFM и други протоколи; при остра промиелоцитна левкемия се включва ATRA.
Реиндукционно и поддържащо (цитостатично) лечение – ежемесечни курсове на химиотерапия при постигната ремисия.
Поддържащо лечение – заместителна компонентна терапия с кръвни продукти, антибиотици, кръвоспиращи, колонистимулиращи фактори и др.
ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТРИТЕ ЛИМФОБЛАСТНИ ЛЕВКЕМИИ:
Индукционно и консолидационно лечение – полихимиотерапия, включваща следните цитостатици: антрациклини, винка алкалоиди, кортикостероиди, антиметаболити, L – аспарагиназа.
Реиндукционно и поддържащо (цитостатично) лечение – ежемесечни курсове на химиотерапия при постигната ремисия.
Профилактика и лечение на ЦНС усложненията – интратекална апликация на кортикостероиди и цитостатици; лъчетерапия на краниума.
Поддържащо лечение – заместителна и симптоматична терапия – заместителна компонентна терапия с кръвни продукти, антибиотици, антимикотици, кръвоспиращи, растежни фактори и др.
ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНАТА МИЕЛОГЕННА ЛЕВКЕМИЯ:
• хронична фаза: иматиниб месилат, алфа-интерферон с хидроксикарбамид или цитозин-арабинозид;
• фаза на обостряне: иматиниб месилат, алфа-интерферон с хидроксикарбамид или цитозин-арабинозид;
• бластна криза – лечение като при остра левкемия.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя след цитологично и/или хистологично, имунофенотипно, цитогенетично и/или молекулярно изследване, съобразно диагностичните стандарти при съответната нозологична единица.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– при постигане на толерантност към терапията и прецизирана амбулаторна дозировка;
– пациентът се дехоспитализира при завършен курс химиотерапия, със стабилни кръвни показатели и задоволително общо състояние.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
НЗОК заплаща за хоспитализация по същата клинична пътека в същото ЛЗБП на едно ЗЗОЛ в период по-малък от 30 календарни дни от дехоспитализирането му, когато извършената дейност е отчетена в два различни отчетни периода, при спазени индикации за хоспитализация и критерии за дехоспитализация. Всяка последваща необходимост от продължаване на лечение с препарати, които НЗОК заплаща за лечение на посочените по-горе диагнози и за които не е необходимо пролежаване повече от 12 часа, се отчитат като Клинична процедура № 5 с бл. МЗ-НЗОК № 8.
Отчетът за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията, се предава в РЗОК на хартиен и електронен носител, заедно с бл. МЗ-НЗОК № 7.
Забележка: Стойността на противотуморните лекарствени продукти (парентерални и перорални), осигуряващи основното лечение по клинични пътеки по редове № 251, 252, 254, 255, 257.1, 257.2, 258.1, 258.2 и 298, на необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение, не се включват в цената на клиничната пътека, заплащана от НЗОК.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ;
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1, ОТЧЕТЪТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
ОСТРИ ЛЕВКЕМИИ
Острата левкемия е злокачествено заболяване. Тя представлява натрупване в костния мозък на млади, незрели клетки, които пречат на нормалното кръвообразуване. Тези клетки не могат да се развият до нормални зрели клетки, защото са променени под въздействието на различни причини. Досега не е установено точно какво причинява левкемията. Обвиняват се различни вируси, химикали, радиация, но точната причина не е доказана. Когато в костния мозък се развие левкемия, младите левкемични клетки заместват нормалните кръвни клетки и затрудняват производството им. Като резултат от това се развива анемия, кръвотечения и намаление на белите кръвни клетки с развитие на склонност към инфекции и висока температура. Левкемичните клетки могат да се разпространят и в различни органи особено, ако не се лекуват.
Кои са най-честите оплаквания, които довеждат пациента при лекаря?
Най-често започвате да усещате отпадналост, може да се получи кървене при миене на зъби, спонтанно кървене от носа, поява на синини по кожата. Венците могат да станат болезнени и подути. Температурата може да се повиши. Могат да се появят болки по мускулите и костите, при жените – продължително менструално кръвотечение. В редки случаи могат да се увеличат лимфните възли, понякога тежест в корема поради увеличаване на черния дроб и/или далака. Важно е да се потърси лекарска помощ веднага след поява на един от тези симптоми.
Какви методи и процедури са необходими за поставяне на диагнозата остра левкемия?
При установяване на отклонения в кръвните изследвания, съмнителни за остра левкемия, се правят подробни изследвания. Възможни са и някои допълнителни тестове. Диагнозата остра левкемия се поставя след изследване на натривка от периферна кръв и изследване на костен мозък, което се извършва чрез пункция на гръдната или илиячната кост – костномозъчна пункция или биопсия.
Какво представлява костномозъчна пункция и как се извършва тя?
След местна упойка със специална игла в областта на гръдната или илиячната кост се взема костен мозък за изследване. Материалът се преценява от хематолог.
Какво представлява костномозъчната биопсия (трепанобиопсия) и как се извършва тя?
След местна упойка със специална игла се взема парченце кост за изследване. То се изпраща в хистологична лаборатория за микроскопско изследване.
Какво представлява лумбалната пункция?
В хода на лечението при някои пациенти се извършва диагностична или лечебна лумбална пункция. Със специална игла се прониква в гръбначномозъчния канал и се взема гръбначномозъчна течност за изследване. Понякога се налага едновременно с това да се въведат и лекарства.
Как се лекува острата левкемия?
Основното лечение на острата левкемия е химиотерапията. Вие ще получите подробна инструкция за медикаментите, които се използват за химиотерапия. Лечението на острата левкемия преминава през няколко фази, чиято последователност е задължителна.
Първата фаза е индукционното лечение. То цели максимално отстраняване на левкемичните клетки и постигане на ремисия. В края на всеки индукционен курс се прави контролна миелограма с оглед преценка на проведеното до момента лечение.
Втората фаза е т.нар. консолидация. Това лечение цели да затвърди постигнатия от първата фаза резултат, т.е. ремисията, както и да удължи времето на ремисия. Това лечение се провежда също с химиотерапия и се понася сравнително по-леко от индукционното лечение, защото в костния мозък вече се произвеждат нормални клетки.
Третата фаза е т. нар. поддържащо лечение. То се провежда за различен период от време, не изисква приемане в хематологична клиника и може да се провежда с приемани през устата цитостатици.
Забележка: За повече информация относно Вашето заболяване, Българското медицинско сдружение по клинична и трансфузионна хематология предоставя на Вашето внимание „Ръководство за пациента“, което можете да получите от Вашия лекуващ екип.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 251 „Левкемии“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 252 Лимфоми
Минимален болничен престой – 3 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
Болест на Hodgkin
Включва: морфологични кодове М965 – М966 с код за характера на новообразуванието /3
С81.0 Лимфоцитно преобладаване
Лимфоцитно-хистиоцитно преобладаване
С81.1 Нодуларна склероза
С81.2 Смесен целуларитет
С81.3 Лимфоцитно изчерпване
С81.9 Болест на Hodgkin, неуточнена
Фоликуларен [нодуларен] нехочкинов лимфом
Включва: фоликуларен нехочкинов лимфом със или без дифузни области
морфологичен код М969 с код за характера на новообразуванието /3
С82.0 Дребноклетъчен с назъбени ядра, фоликуларен
С82.1 Смесен, дребноклетъчен с назъбени ядра и едроклетъчен, фоликуларен
С82.2 Едроклетъчен, фоликуларен
С82.7 Други видове на фоликуларен нехочкинов лимфом
Дифузен нехочкинов лимфом
Включва: морфологични кодове М9593, М9595, М967 – М968 с код за характера на новообразуванието /3
С83.0 Дребноклетъчен (дифузен)
С83.1 Дребноклетъчен с назъбени ядра (дифузен)
С83.2 Смесен, дребноклетъчен и едроклетъчен (дифузен)
С83.3 Едроклетъчен (дифузен)
Ретикулосарком
С83.4 Имунобластен (дифузен)
С83.5 Лимфобластен (дифузен)
С83.6 Недиференциран (дифузен)
С83.7 Тумор на Burkitt
С83.8 Други видове дифузен нехочкинов лимфом
Периферни и кожни Т-клетъчни лимфоми
Включва: морфологичен код М970 с код за характера на новообразуванието /3
С84.0 Mycosis fungoides
С84.1 Болест на Sezary
С84.2 Т-зонов лимфом
С84.3 Лимфоепителоиден лимфом
Лимфом на Lennert
С84.4 Периферен Т-клетъчен лимфом
С84.5 Други и неуточнени Т-клетъчни лимфоми
Забележка: Ако Т-клетъчният произход или включване се споменава във връзка със специфичен лимфом, следва да се кодира по-специфичното описание.
Други и неуточнени типове на нехочкинов лимфом
Включва: морфологични кодове М9590 – М9592, М9594, М971 с код за характера на новообразуванието /3
С85.0 Лимфосарком
С85.1 В-клетъчен лимфом, неуточнен
Забележка: Ако В-клетъчният произход или включване се споменава във връзка със специфичен лимфом, следва да се кодира по-специфичното описание.
С85.7 Други уточнени типове на нехочкинов лимфом
Злокачествен:
• ретикулоендотелиоза
• ретикулоза
Микроглиом
С85.9 Нехочкинов лимфом, неуточнен
Лимфом БДУ
Злокачествен лимфом БДУ
Нехочкинов лимфом БДУ
Злокачествени имунопролиферативни болести
Включва: морфологичен код М976 с код за характера на новообразуванието /3
С88.0 Макроглобулинемия на Waldenstrom
С88.1 Болест на алфа-тежките вериги
С88.2 Болест на гама-тежките вериги
Болест на Franklin
С88.3 Имунопролиферативна болест на тънките черва
Средиземноморски лимфом
С88.9 Злокачествени имунопролиферативни болести, неуточнени
Имунопролиферативна болест БДУ
Множествен миелом и злокачествени плазмоклетъчни новообразувания
Включва: морфологични кодове М973, М9830 с код за характера на новообразуванието /3
С90.0 Множествен миелом
Болест на Kahler
Миеломатоза
Не включва: солитарен миелом (С90.2)
С90.1 Плазмоклетъчна левкемия
С90.2 Плазмоцитом, екстрамедуларен
Злокачествен плазмоклетъчен тумор БДУ
Плазмоцитом БДУ
Солитарен миелом
|
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
|
основни диагностични процедури
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЛИМФНИ СТРУКТУРИ
**40.11 биопсия на лимфни структури
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА КОСТНИЯ МОЗЪК И ДАЛАКА
**41.31 биопсия на костен мозъК
трепанобиопсия
**41.38 други диагностични процедури на костен мозък
миелограма
Изключва:
микроскопиране на проба от костен мозък – 90.61-90.69
радиоизотопно скениране – 92.05
МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**87.03 КАТ на глава
КАТ – скениране на глава
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**87.17 друго рентгеново изследване на череп
РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪБНАК
**87.22 друго рентгеново изследване на шийната част на гръбнака
**87.23 друго рентгеново изследване на гръдната част на гръбнака
**87.24 друго рентгеново изследване на лумбосакралната част на грабнака
сакрококцигеално рентгеново изследване
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
Изключва:
ангиокардиография – 88.50-88.58
ангиография – 88.40-88.68
**87.41 КАТ на гръден кош
**87.44 рутинно гръдно рентгеново изследване, така описано
рентгеново изследване на гръден кош БДУ
МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРЕМ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**88.01 КАТ на корем
КАТ скениране на корем
СКЕЛЕТНО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРАЙНИЦИ И ТАЗ
Изключва:
контрастна рентгенография на става – 88.32
**88.21 скелетно рентгеново изследване на рамо и мишница
**88.22 скелетно рентгеново изследване на лакът и предмишница
**88.26 друга скелетно рентгеново изследване на таз и тазобедрена става
**88.27 скелетно рентгеново изследване на бедро, коляно и подбедрица
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ
**88.36 лимфография на долен крайник
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва:
ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
Изключва:
терапевтичен ултразвук- 00.01 –00.09
**88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия
**88.74 диагностичен ултразвук на храносмилателна система
**88.75 диагностичен ултразвук на пикочна система
**88.76 диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум
**88.77 диагностичен ултразвук на периферна съдова система
ултразвуково скениране на тромбоза на дълбоки вени
ДРУГО ДИАГНОСТИЧНО ОБРАЗНО ПРЕДСТАВЯНе
**88.91 магнитно резонансно представяне на мозък и мозъчен ствол
**88.92 магнитно резонансно изображение на гръден кош и миокард
за преценка на хилусна и медиастинална лимфна аденопатия
**88.93 магнитно резонансно представяне на гръбначен канал
нива:
шийно
гръдно
поясно (лумбосакрално)
гръбнак
гръбначен мозък
**88.97 магнитно резонансно представяне на други и неопределени места
корем
очна орбита
лице
шия
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
|
|
**90.03 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
култура и чувствителност
**90.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
друго морфологично изследване и цитологично изследване на седимент от ликвор
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХИТ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
**90.43 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХИТ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
култура и чувствителност
**90.49 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
диференциална кръвна картина и/или хемостазелогичен статус
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
флоуцитометрия
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
имунохистохимия
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
имунохимия на серум, урина и ликвор
(имуноелектрофореза и/или В2микроглобулин)
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК
**90.69 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ И ЛИМФА
**90.79 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ И ЛИМФА
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН ПЪТ И ПАНКРЕАС
**91.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН ПЪТ И ПАНКРЕАС
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПЕРИТОНЕАЛНА И РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ПРОБА
**91.19 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПЕРИТОНЕАЛНА И РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ПРОБА
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ КОЖА И ДРУГА ПОКРИВНА ТЪКАН
микроскопско изследване на:
кожа
**91.69 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ КОЖА И ДРУГА ПОКРИВНА ТЪКАН
друго морфологично изследване
Тънкоиглена аспирационна биопсия
основни терапевтични процедури
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК И ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИЯ КАНАЛ
*03.92 инжекция на друго вещество в спиналния канал
интратекална инжекция на стероид и/или цитостатик
ПУНКЦИЯ НА СЪД
Изключва:
Такава за циркулаторно мониториране – 89.60-89.69
*38.99 друга пункция на вена
флеботомия
Изключва:
тази за:
ангиография – 88.60-88.69
екстракорпорална циркулация – 39.61, 50.92
инжекция или инфузия на:
склерозиращ разтвор – 39.92
лечебна или профилактична субстанция – 99.11-99.29
перфузия – 39.96, 39.97
флебография – 88.60-88.69
трансфузия – 99.01-99.09
ТРАНСФУЗИЯ НА КРЪВ И КРЪВНИ КОМПОНЕНТИ
*99.04 трансфузия на eритроцитНА МАСА
концентрат
|
|
*99.05 трансфузия на тромбоцити
трансфузия на тромбоцитна маса – концентрат
*99.06 трансфузия на фактори на съсирване
трансфузия на антихемофилен фактор
*99.07 транфузия на друг серум
трансфузия на плазма
Изключва:
инжекция (трансфузия) на:
гамавенин – 99.16
гама-глобулин – 99.14
|
|
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
*99.14 Инфузия на гама-глобулин
инжекция на имунен серум
*99.18 инжекция или инфузия на електролити
*99.19 инжекция на антикоагуланти
Изключва:
инфузия на drotrecoginalfa (активиран) – 00.11
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
*99.21 инжекция на антибиотик
*99.23 инжекция на стероид
инжекция на кортизон
*99.24 инжекция на друг хормон
*99.25 инжекция или инфузия на противоракова химиотерапевтична субстанция
инжекция или инфузия на антинеопластичен агент
Изключва:
антинеопластична имунотерапия – 99.28
инжекция на радиоизотопи – 92.28
инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент – 99.28
|
|
*99.28 инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент
антинеопластична имунотерапия
туморна ваксина
терапия с интерлевкин-2(IL-2), висока доза
интерлевкинова терапия
Моноклонални антитела
Колонистимулиращи фактори(вкл. еритропоетин)
Алфа-интерферон
Бифосфонати
ЛЕЧЕБНА АФЕРЕЗА или друга инжекция, прилагане или инфузия на друго лечебно или профилактично
вещество
*99.71 лечебна плазмафереза
*99.72 лечебна левкОфереза
*99.73 ЛЕЧЕБНА ЕРИТРОЦИТАФЕРЕЗА
терапевтична еритрофереза
*99.74 ЛЕЧЕБНА ТРОМБОЦИТАФЕРЕЗА
*99.79 ДРУГА лечебна АФЕРЕЗА
афереза (отделяне) на левкоцитни стволови клетки
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени две основни диагностични и две основни терапевтични процедури, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.
Приложението на моноклонални антитела се отчита с код на процедура *99.28.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
ВЪЗРАСТ НАД 18 ГОДИНИ
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІІ-ро ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Клинична хематология“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Клинична хематология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по хематология
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
|
3. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
|
4. Микробиологична лаборатория**
|
|
5. Образна диагностика – минимум рентгенов апарат за скопия и графия
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична хематология.
**Забележка: Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата. се прилагат от 01.01.2014г. До 31.12.2013г. болницата може да бъде обслужвана от друга микробиологична лаборатория.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено /медицинска апаратура
|
|
1. Цитогенетична лаборатория
|
|
2. Лаборатория по нуклеарно – медицинска диагностика
|
|
3. Структура за образна диагностика, вкл. апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
4. Лаборатория/център по трансфузионна хематология (кръвна банка) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
|
|
5. Имунологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– двама лекари със специалност „Клинична хематология“;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична патология.
ВЪЗРАСТ ПОД 18 ГОДИНИ
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по детска клинична хематология и онкология
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
|
3. Отделение/лаборатория по обща и клинична патология
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична хематология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
ЛЗ изпълнител на болнична помощ може да осигури дейността на съответното структурно звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено /медицинска апаратура
|
|
1. Цитогенетична лаборатория
|
|
2. Лаборатория по нуклеарно – медицинска диагностика
|
|
3. Структура за образна диагностика, вкл. апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
4. Лаборатория/център по трансфузионна хематология (кръвна банка) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
|
|
5. Имунологична лаборатория
|
|
6. Микробиологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок. 2 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– двама лекари със специалност детски болести и клинична хематология/детска хематология/детска клинична хематология и онкология;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:
Забележка: При доказано злокачествено хематологично заболяване при пациенти над 18 годишна възраст, същите задължително се консултират от Клинична комисия по хематология (съгласно чл. 2, Раздел ІV от Медицински стандарт по Клинична хематология, ДВ. бр.92 от 23 ноември 2010 г), функционираща на територията на лечебното заведение или осигурена чрез договор.
Решението на клиничната комисия, както за първоначалното формиране на терапевтичната стратегия, така и за всяка последваща промяна е неразделна част от ИЗ.
При промяна на терапевтичния режим лечебното звено е длъжно да получи потвърждение от специализираната клинична комисия по хематология.
В решението на клиничната комисия е посочен алгоритъм на лечение по клинична процедура – лекарствен продукт, доза, ритъм на приложение, продължителност, необходими контролни изследвания.
Протоколът за системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания е неразделна част от решението на комисията.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
• химиотерапия, осъществима единствено в стационарни условия, при болни с новооткрит и рецидивирал лимфом;
• терапия с колонистимулиращи фактори: гранулоцитен и гранулоцитно-макрофаген колонистимулиращ фактор – при неутропения ≤ 0,5 G/l и клинични данни за инфекция (вкл. фебрилна неутропения); еритропоетин – при хемоглобин ≤ 100 g/l и прогностични фактори за благоприятен отговор на лечението;
• заместителна терапия с кръв и кръвни продукти – при хемоглобин под 70 g/l, тромбоцити под 10 G/l или хеморагична диатеза при животозастрашаваща тромбоцитопения;
• антибактериална, антивирусна и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение.
1.2. ПЛАНОВИ:
• болни с диагностициран лимфом за планова противотуморна терапия, колонистимулиращи фактори и имуномодулатори;
• лечение с моноклонални антитела и имуномодулатори;
• стадиране на лимфом (в случаите, когато състоянието на болния не позволява извършването му в амбулаторни условия).
Забележка: Новодиагностицираните болни се хоспитализират само в университетските болници, националните центрове и Военномедицинска академия.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Терапевтичният подход се съобразява с общото състояние на пациента спрямо приложената скала:
СКАЛА НА ECOG/WHO ЗА PERFORMANCE STATUS:
0 = норма; способен на нормални дейности;
1 = с наличие на симптоматика, но амбулаторен;
2 = с инвалидизиращи туморни прояви, но под 50% от времето е на легло;
3 = тежко инвалидизиран с над 50% от времето на легло;
4 = тежко болен. 100% от времето е на легло;
5 = смърт.
ЛЕЧЕНИЕ НА ЛИМФОМИТЕ:
Лечението на лимфомите се провежда в зависимост от хистологичния вариант, клиничния стадий, възрастта, прогностичните фактори и съпътстващите усложнения. Предвид на това, че групата на лимфомите е хетерогенна в нозологичен аспект, лечението се различава при всяка една от подгрупите (болест на Ходжкин, хронична лимфоцитна, мултиплен миелом, трихолевкемия, други лимфоми с ниска и висока степен на малигненост).
При децата (пациенти до 18 г.), хистологичните варианти и биологичното поведение на не-Хочкиновите лимфоми налага прилагането на пригодени за този контингент по-агресивни лечебни схеми. За локализираните форми се прилага терапия като при „неусложнени лимфоми“ (вж. по-долу).
Лечебният подход при деца с Хочкинови лимфоми е както при възрастни, с ограничение до 6 броя химиотерапевтични курсове при ІІІ и ІV клинични стадии.
Към групата на лимфомите без прогностично неблагоприятни фактори и неусложнени варианти спадат случаи, при които се налага провеждане само на противотуморна терапия и/или лечение с моноклонални антитела (примерни схеми R-CVP, R- CHOP).
Групата на лимфомите с множество неблагоприятни прогностични фактори, усложнените и вторичните екстранодални варианти се включват всички останали случаи, при които освен противотуморната терапия се налага задължително прилагане на антибиотична терапия, колонистимулиращи фактори, алфа интерферон, моноклонални антитела, заместителна терапия с еритроцитни и тромбоцитни концентрати, аферезни процедури, аналгетици.
1. Неусложнени – СНОР, СNOP, CEOP, CVP, R-CVP, POAH и др. протоколи, алфа-интерферон, антиеметична терапия, аналгетици.
2. Усложнени – ProMACE/CytaBOM, Мега-CHOP, R-CHOP, PCOMM-B, IMVP-16 и други химиотерапевтични протоколи от втори и трети ред, колонистимулиращи фактори, моноклонални антитела, алфа-интерферон, заместителна терапия с еритроцитни и тромбоцитни концентрати, аналгетици, антимикотични препарати, антибиотична терапия – цефалоспорини ІІІ и ІV генерация, имипенеми и карбапенеми, аминогликозиди, хинолони и други антибиотици, индицирани при опортюнистични инфекции. Изброените антибиотици се използват в двойна и тройна комбинация.
ЛЕЧЕНИЕ НА ЕКСТРАНОДАЛНИ ЛОКАЛИЗАЦИИ НА ЛИМФОМИ
|
Локализация
|
Лечение
|
|
ЦНС локализация
(честота 5-20%)
|
Метотрексат 12 mg/m2
Цитозин-арабинозид 25 mg/m2
Метилпреднизолон 25 mg/m2 интратекално, едновременно с ПХТ и лъчетерапия на ЦНС
|
|
Плевра с плеврален излив
|
Химиотерапия и източване на течността с въвеждане на Митокстантрон, Блеомицин или Тиофосфамид, кортикостероид.
|
3. Лечение на лимфоми при деца.
Модифицирани протоколи BFM, UKCCSG, POG/CCSG; лечението е според хистологичната и/или имунофенотипната характеристика на лимфома.
4. Лечение на CD 20 положителни нехочкинови лимфоми с анти – CD 20 агент
Анти – CD 20 агент се прилага като монотерапия или в комбинация с химиотерапия (в схемата R-CHOP и схемата R-CVP)
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И АЛГОРИТЪМ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТРИХОЛЕВКЕМИЯ
Химиотерапия:
• кладрибин
• флударабин
• деоксикоформицин
• алфа-интерферон
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И АЛГОРИТЪМ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА МУЛТИПЛЕН МИЕЛОМ
• монотерапия с мелфалан, бендамустин или циклофосфамид с/без кортикостероиди;
• комбинирана химиотерапия – М2 протокол, VАD, VCAP, имуномодулатори, бортезомиб и др;
• бифосфонати и аналгетици;
• лечебна плазмафереза.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И АЛГОРИТЪМ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ХОДЖКИНОВ ЛИМФОМ
Според клиничния стадий:
• стадий І – 3 курса химиотерапия тип АВVD, COPP + лъчетерапия;
• стадий ІІ – 6 курса химиотерапия тип АВVD, COPP + лъчетерапия (под или наддиафрагмална);
• стадий ІІІ – 9 курса химиотерапия тип АВVD, ВEACOPP, COPP + лъчетерапия под и наддиафрагмална;
• стадий ІV – 9 курса химиотерапия тип АВVD, ВEACOPP, COPP и лъчетерапия при необходимост.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя след извършено хистологично, имунохистохимично и/или флоуцитометрично изследване и където е показано – цитогенетично и/или молекулярно изследване.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– при постигане на толерантност към терапията и прецизирана амбулаторна дозировка.
– пациентът се дехоспитализира при завършен курс химиотерапия, със стабилни кръвни показатели и задоволително общо състояние.
Довършване на лечебния процес и проследяване:
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
НЗОК заплаща за хоспитализация по същата клинична пътека в същото ЛЗБП на едно ЗЗОЛ в период по-малък от 30 календарни дни от дехоспитализирането му, когато извършената дейност е отчетена в два различни отчетни периода, при спазени индикации за хоспитализация и критерии за дехоспитализация. Всяка последваща необходимост от продължаване на лечение с препарати, които НЗОК заплаща за лечение на посочените по-горе диагнози и за които не е необходимо пролежаване повече от 12 часа, се отчитат като Клинична процедура №05 с бл. МЗ-НЗОК № 8.
Отчетът за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедури за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията, се предава в РЗОК на хартиен и електронен носител, заедно с бл. МЗ-НЗОК № 7.
Забележка:
Стойността на противотуморните лекарствени продукти (парентерални и перорални), осигуряващи основното лечение по клинични пътеки по редове № 251, 252, 254, 255, 257.1, 257.2, 258.1, 258.2 и 298, на необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение, не се включват в цената на клиничната пътека, заплащана от НЗОК.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ;
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ОТЧЕТЪТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ, СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
ЛИМФОМИ
Лимфомите са злокачествени заболявания, които обхващат лимфните структури, имат прогресивен ход и може да засегнат други органи и системи. Досега не е установена причината за появата им. Обвиняват се различни вируси, химикали, радиация, но конкретен причинител не е доказан.
Кои са най-честите оплаквания, предизвикани от лимфомите?
Първите прояви са нехарактерни: отпадналост, засилено изпотяване, температура, намалена работоспособност. Установяват се увеличени лимфни възли, най-често шийно или в подмишничната област, като те не са болезнени и постепенно нарастват. Може да усещате постоянна тежест в корема, особено под лявото или дясното подребрие.
Какви методи и процедури са необходими за поставяне на диагнозата лимфом?
Предварителните изследвания се провеждат от Вашия личен лекар в съответната лаборатория, където ще Ви вземат кръв от вената или пръста.
При установяване на отклонения от нормата, ще бъдете насочен към специалист хематолог. Той ще повтори изследванията на кръвта и ще назначи допълнителни. Диагнозата ще бъде поставена след осъществяване на тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ) на увеличен лимфен възел, а след това най-често се прави биопсия на лимфен възел. За да бъде потвърдена диагнозата, патологът трябва да направи хистологична преценка, след което хематолог ще Ви вземе костен мозък за изследване чрез биопсия от илиачната кост – т.нар. трепанобиопсия или пункция на гръдната кост и илиачната кост – т. нар. миелограма.
Какво представлява тънкоиглената аспирационна биопсия (ТАБ) на лимфен възел и как се извършва тя?
Изследването се извършва в амбулаторни условия. Със специална игла лекарят пунктира безболезнено лимфния възел и не се налага упойка. Специалистът – хематолог го изследва под микроскоп и взема решение относно провеждане на хирургическа биопсия.
Какво представлява биопсията на лимфен възел?
Извършва се в амбулаторни условия. Целта на изследването е да се изследва под микроскоп тъканта за поставяне на точна диагноза.
Какво представлява костномозъчна пункция и как се извършва тя?
След местна упойка със специална игла, в областта на гръдната или седалищната кост, се взема костен мозък за изследване. Материалът се изследва от хематолог.
Какво представлява костно-мозъчната биопсия (трепанобиопсия) и как се извършва тя?
След местна упойка със специална игла се взема парченце кост за изследване. То се изпраща в хистологична лаборатория за микроскопско изследване.
Какво представлява лумбалната пункция?
В хода на лечението при някои пациенти се извършва диагностична или лечебна лумбална пункция. Със специална игла се прониква в гръбначномозъчния канал и се взема гръбначномозъчна течност за изследване. Понякога се налага едновременно с това да се въведат и лекарства.
В консултативния кабинет на хематологична клиника специалистът оценява направените дотогава лабораторни и инструментални изследвания, подготвя документите за приемането в отделението и Ви определя ден и час за постъпване (освен в случаите на спешност).
В клиниката по хематология се провеждат следните допълнителни изследвания:
Взема Ви се венозна кръв за анализ на различни биохимични показатели и се прави стернална пункция или трепанобиопсия по описания начин, ако това не е направено в амбулаторни условия.
Лекуващият лекар назначава и контролира консултациите с други специалисти за начална преценка на цялостното Ви здравословно състояние.
Как се лекува лимфома?
Основното лечение на лимфомите е химиотерапия, при необходимост в съчетание от лъчетерапия и/или имунотерапия. Възможно е и хирургическо лечение.
Вие ще получите подробна инструкция за медикаментите, които се използват за химиотерапия. Основната цел е максимално унищожаване на туморната маса.
Лечението се провежда с прилагане на различен брой курсове химиотерапия, с паузи между тях, след което се отчита постигнатият ефект.
Какви усложнения може да има лечението на лимфома?
Лечението се провежда само във високоспециализирани хематологични клиники и отделения, в които има квалифициран персонал и необходимите лекарства.
Усложненията от провежданото лечение са свързани предимно с използваните цитостатици, както и с преливането на кръвни препарати:
• безапетитие, гадене, повръщане, диария. Клиниките по хематология разполагат с лекарства, които ефективно предпазват от появата им;
• косопад – след преустановяването на лечението косата израства отново;
• нарушаване на менструалния цикъл по време на химиотерапията;
• поява на различни инфекции, което понякога налага антибиотично лечение;
• поява на кръвоизливи и анемия, които налагат понякога болнично лечение; използването на различни продукти от кръводаряване налагат, при възможност, предварително да се осигури достатъчно кръв от родствени и близки дарители. понастоящем в България се работи по всички правила, приети в ЕС за избягване на кръвопреливни рискове;
• алергични реакции;
• възпаление на вената (флебит), в която е въведен венозния катетър; изразява се в локално зачервяване, болка, повишаване на локалната и обща температура.
Забележка: За повече информация относно Вашето заболяване, Българското медицинско сдружение по клинична и трансфузионна хематология предоставя на Вашето внимание „Ръководство за пациента“, което можете да получите от Вашия лекуващ екип.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 252 „Лимфоми“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ № 1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 253 ХЕМОРАГИЧНИ ДИАТЕЗИ. анемии
Минимален болничен престой при:
хеморагични диатези – 2 дни,
апластична анемия – 2 дни,
хемолитични анемии – 4 дни,
таласемия – 2 дни,
болест на Гоше – 1 ден
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
Анемия, дължаща се на ензимни нарушения
Не включва: ензимодефицитна анемия, предизвикана от лекарствени средства (D59.2)
D55.0 Анемия, дължаща се на недостиг на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа [G6PD]
Фавизъм
G6PD-дефицитна анемия
|
|
D55.1 Анемия, дължаща се на други нарушения на обмяната на глутатиона
Анемия, дължаща се на недостиг на ензими (освен G6PD), свързани с хексозомонофосфатния (HMP) шънт на метаболитната верига
Хемолитична, несфероцитна анемия (наследствена), тип I
D55.2 Анемия, дължаща се на нарушения на ензимите на гликолизата
Анемия:
• хемолитична, несфероцитна (наследствена), тип II
• при недостиг на хексокиназа
• при недостиг на пируват-киназа
• при недостиг на триозо-фосфат изомераза
D55.3 Анемия, дължаща се на нарушения в метаболизма на нуклеотидите
D55.8 Други анемии, дължащи се на ензимни нарушения
Таласемия
D56.0 Алфа таласемия
Не включва: хидропс на плода, дължащ се на хемолитична болест (P56. – )
D56.1 Бета таласемия
Анемия на Cooley
Тежка бета таласемия
Сърповидно-клетъчна бета таласемия
Таласемия
• междинна
• голяма
D56.2 Делта-бета таласемия
D56.3 Носителство на признака на таласемия
D56.4 Наследствено персистиране на фетален хемоглобин [HPFH]
D56.8 Други таласемии
Сърповидно-клетъчни нарушения
Не включва: други хемоглобинопатии (D58. – )
сърповидно-клетъчна бета таласемия (D56.1)
D57.0 Сърповидно-клетъчна анемия с криза
Hb-SS болест с криза
D57.1 Сърповидно-клетъчна анемия без криза
Сърповидно-клетъчна(-о):
• анемия
• болест БДУ
• нарушение
D57.2 Двойни хетерозиготни сърповидно-клетъчни нарушения
Болест:
• Hb-SC
• Hb-SD
• Hb-SE
D57.3 Носителство на признака на сърповидни клетки
Носителство на Hb-S
Хетерозиготен хемоглобин S
Други наследствени хемолитични анемии
D58.0 Наследствена сфероцитоза
Ахолурична (семейна) жълтеница
Вродена (сфероцитна) хемолитична жълтеница
Синдром на Minkowski-Chauffard
D58.1 Наследствена елиптоцитоза
Елиптоцитоза (вродена)
Овалоцитоза (вродена)(наследствена)
D58.2 Други хемоглобинопатии
Анормален хемоглобин БДУ
Вродена анемия с телца на Heinz
Болест:
• Hb-C
• Hb-D
• Hb-E
Хемоглобинопатия БДУ
Хемолитична анемия от нестабилен хемоглобин
Не включва: фамилна полицитемия (D75.0)
Hb-M болест (D74.0)
наследствено персистиране на фетален хемоглобин (D56.4)
полицитемия на големите височини (D75.1)
метхемоглобинемия (D74. – )
Придобита хемолитична анемия
D59.1 Други автоимунни хемолитични анемии
Автоимунна хемолитична болест (студен тип)(топъл тип)
Хронично заболяване, предизвикано от студови хемаглутинини
Студови аглутинини:
• болест
• хемоглобинурия
Хемолитична анемия:
• студен тип (вторична)(симптоматична)
• топъл тип (вторична)(симптоматична)
Не включва: синдром на Evans (D69.3)
хемолитична болест на плода и новороденото (P55. – )
пароксизмална студова хемоглобинурия (D59.6)
D59.3 Хемолитично-уремичен синдром
D59.4 Други неавтоимунни хемолитични анемии
Хемолитична анемия:
• механична
|
|
• микроангиопатична
• токсична
D59.5 Пароксизмална нощна хемоглобинурия [Синдром на Marchiafava-Micheli]
Не включва: хемоглобинурия БДУ (R82.3)
D59.6 Хемоглобинурия, дължаща се на хемолиза от други външни причини
Хемоглобинурия:
• от пренапрежение
• от маршируване
• пароксизмална студова
Не включва: хемоглобинурия БДУ (R82.3)
Други апластични анемии
Не включва: агранулоцитоза (D70)
D61.0 Конституционална апластична анемия
Аплазия (чиста) на еритроцитите:
• вродена
• при деца
• първична
Синдром на Blackfan-Diamond
Фамилна хипопластична анемия
Анемия на Fanconi
Панцитопения с аномалии
D61.1 Медикаментозно предизвикана апластична анемия
D61.2 Апластична анемия, предизвикана от други външни агенти
D61.3 Идиопатична апластична анемия
D65 Дисеминирано вътресъдово съсирване
[Синдром на дефибринация]
Афибриногенемия, придобита
Консумативна коагулопатия
Дифузна или дисеминирана вътресъдова коагулация [DIC]
Фибринолитична хеморагия, придобита
Пурпура:
• фибринолитична
• мълниеносна
Не включва: синдром на дефибринация (когато усложнява):
• аборт, извънматочна или гроздовидна бременност (O00 – O07, O08.1)
• при новородено (P60)
• при бременност, раждане и послеродов период (O45.0, O46.0, O67.0, O72.3)
D66 Вроден дефицит на фактор VIII
Дефицит на фактор VIII (с функционално нарушение)
Хемофилия:
• БДУ
• А
• класическа
Не включва: дефицит на фактор VIII със съдова аномалия (D68.0)
D67 Вроден дефицит на фактор IX
Болест на Christmas
Дефицит на:
• фактор IX (функционален)
• съставка на плазмения тромбопластин
Хемoфилия B
Други нарушения на кръвосъсирването
Не включва: тези, които усложняват:
• аборт, извънматочна или гроздовидна бременност (O00 – O07, O08.1)
• бременност, раждане и послеродов период (O45.0, O46.0, O67.0, O72.3)
D68.0 Болест на vonWillebrand
Ангиохемофилия
Дефицит на фактор VIII със съдова аномалия
Съдова хемофилия
Не включва: чупливост на капилярите (наследствена) (D69.8)
дефицит на фактор VIII:
• БДУ (D66)
• с функционално нарушение (D66)
D68.1 Вроден дефицит на фактор XI
Хемофилия C
Дефицит на прекурсора на плазмения тромбопластин
D68.2 Вроден дефицит на други фактори на кръвосъсирването
Вродена афибриногенемия
Дефицит на:
• AC глобулин
• проакцелерин
Дефицит на фактор:
• I [фибриноген]
• II [протромбин]
• V [лабилен]
• VII [стабилен]
• X [Stuart-Prower]
• XII [Hageman]
• XIII [фибринстабилизиращ]
Дисфибриногенемия (вродена)
Хипопроконвертинемия
Болест на Owren
|
|
D68.3 Хеморагични нарушения, дължащи се на циркулиращи антикоагуланти
Хиперхепаринемия
Повишаване на:
• антитромбин
• анти-VIIIa
• анти-IXa
• анти-Xa
• анти-XIa
D68.4 Придобит дефицит на факторите на кръвосъсирването
Дефицит на фактори на кръвосъсирването, дължащ се на:
• чернодробно заболяване
• дефицит на витамин K
Не включва: дефицит на витамин K при новородено (P53)
D68.8 Други уточнени нарушения на кръвосъсирването
Наличие на инхибитор при системен лупус еритематодес [SLE]
D68.9 Нарушение на кръвосъсирването, неуточнено
Пурпура и други хеморагични състояния
Не включва: доброкачествена хипергамаглобулинемична пурпура (D89.0)
криоглобулинемична пурпура (D89.1)
идиопатична (хеморагична) тромбоцитемия (D47.3)
мълниеносна пурпура (D65)
тромботична тромбоцитопенична пурпура (M31.1)
D69.0 Алергична пурпура
Пурпура:
• анафилактоидна
• Henoch(-Schonlein)
• нетромбоцитопенична:
• хеморагична
• идиопатична
• съдова
Алергичен васкулит
D69.1 Качествени дефекти на тромбоцитите
Синдром на Bernard-Soulier [на гигантските тромбоцити]
Болест на Glanzmann
Синдром на сивите тромбоцити
Тромбастения (хеморагична)(наследствена)
Тромбоцитопатия
Не включва: болест на vonWillebrand (D68.0)
D69.2 Друга нетромбоцитопенична пурпура
Пурпура:
• БДУ
• сенилна
• проста
D69.3 Идиопатична тромбоцитопенична пурпура
Синдром на Evans
D69.4 Други първични тромбоцитопении
Не включва: тромбоцитопения с липса на лъчева кост (Q87.2)
преходна неонатална тромбоцитопения (P61.0)
синдром на Wiskott-Aldrich (D82.0)
D69.5 Вторична тромбоцитопения
При необходимост от идентифициране на причината се използва допълнителен код за външни причини (клас XX).
D69.6 Тромбоцитопения, неуточнена
D69.8 Други уточнени хеморагични състояния
Чупливост на капилярите (наследствена)
Съдова псевдохемофилия
D69.9 Хеморагично състояние, неуточнено
D70 Агранулоцитоза
Агранулоцитна ангина
Генетично обусловена агранулоцитоза у деца
Болест на Kostmann
Неутропения:
• БДУ
• вродена
• циклична
• причинена от лекарства
• периодична
• хиперспленна (първична)
• токсична
Неутропенична спленомегалия
Не включва: преходна неонатална неутропения (P61.5)
D71 Функционални нарушения на полиморфноядрените неутрофили
Дефект на рецепторния комплекс на клетъчната мембрана
Хронична (в детска възраст) грануломатозна болест
Вродена дисфагоцитоза
Прогресивна септична грануломатоза
Други нарушения на белите кръвни клетки
Не включва: базофилия (D75.8)
имунни нарушения (D80 – D89)
неутропения (D70)
прелевкемия (синдром) (D46.9)
|
|
D72.0 Генетични аномалии на левкоцитите
Аномалия (в гранулацията)(на гранулоцита) или синдром:
• на Alder
• на May-Hegglin
• на Pelger-Huet
Наследствена:
• левкоцитна:
• хиперсегментация
• хипосегментация
• левкомеланопатия
Не включва: синдром на Chediak(-Steinbrinck)-Higashi (E70.3)
Метхемоглобинемия
D74.0 Вродена метхемоглобинемия
Вроден дефицит на NADH-метхемоглобин редуктаза
Хемоглобинопатия M [болест Hb-M]
Метхемоглобинемия, наследствена
D74.8 Други метхемоглобинемии
Придобита метхемоглобинемия (със сулфхемоглобинемия)
Токсична метхемоглобинемия
Разстройства на обмяната на сфинголипидите и други нарушения на натрупване на липидите
E75.2 Други сфинголипидози
Болест на:
• Fabry(-Anderson)
• Gaucher
• Krabbe
• Niemann-Pick
Синдром на Farber
Метахроматична левкодистрофия
Недоимък на сулфатаза
Не включва: адренолевкодистрофия [Addison-Schilder] (E71.3)
Други некротизиращи васкулопатии
М31.1 Тромботична микроангиопатия
Тромботична тромбоцитопенична пурпура
|
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
|
основни диагностични процедури
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА КОСТНИЯ МОЗЪК И ДАЛАКА
**41.31 биопсия на костен мозък
трепанобиопсия
**41.38 други диагностични процедури на костен мозък
миелограма
Изключва:
микроскопиране на проба от костен мозък – 90.61-90.69
радиоизотопно скениране – 92.05
РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪБНАК
**87.22 друго рентгеново изследване на шийната част на гръбнака
**87.23 друго рентгеново изследване на гръдната част на гръбнака
**87.24 друго рентгеново изследване на лумбосакралната част на грабнака
сакрококцигеално рентгеново изследване
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
Изключва:
ангиокардиография – 88.50-88.58
ангиография – 88.40-88.68
**87.41 КАТ на гръден кош
**87.44 рутинно гръдно рентгеново изследване, така описано
рентгеново изследване на гръден кош БДУ
МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРЕМ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**88.01 КАТ на корем
КАТ скениране на корем
Изключва:
КАТ скениране на бъбреци – 87.71
СКЕЛЕТНО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРАЙНИЦИ И ТАЗ
Изключва:
контрастна рентгенография на става – 88.32
**88.21 скелетно рентгеново изследване на рамо и мишница
**88.22 скелетно рентгеново изследване на лакът и предмишница
**88.26 друга скелетно рентгеново изследване на таз и тазобедрена става
**88.27 скелетно рентгеново изследване на бедро, коляно и подбедрица
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва:
ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
Изключва:
терапевтичен ултразвук- 00.01 –00.09
**88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия
**88.74 диагностичен ултразвук на храносмилателна система
**88.75 диагностичен ултразвук на пикочна система
**88.76 диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум
**88.77 диагностичен ултразвук на периферна съдова система
ултразвуково скениране на тромбоза на дълбоки вени
|
|
ДРУГО ДИАГНОСТИЧНО ОБРАЗНО ПРЕДСТАВЯНЕ
**88.91 магнитно резонансно представяне на мозък и мозъчен ствол
**88.93 магнитно резонансно представяне на гръбначен канал
нива:
шийно
гръдно
поясно (лумбосакрално)
гръбнак
гръбначен мозък
**88.97 магнитно резонансно представяне на други и неопределени места
корем
очна орбита
лице
шия
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
**90.03 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
култура и чувствителност
**90.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИКВОР
друго морфологично изследване
цитологично изследване на седимент от ликвор
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
**90.43 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
култура и чувствителност
**90.49 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
друго морфологично изследване
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
диференциална кръвна картина и/или хемостазелогичен статус
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
електрофореза на хемоглобин
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
имунохематология, антитромбоцитни антитела
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
феритин
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК
**90.69 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК
друго морфологично изследване
радиоизотопна скениране и функционално изследване
**92.05. сърдечносъдово и хемопоетично скениране и радиоизотопно функционално изследване
скениране или функционално изследване на костен мозък
скениране или функционално изследване на сърдечен минутен обем
скениране или функционално изследване на циркулаторно време
скениране или функционално изследване на радионуклеидна сърдечна вентрикулография
скениране или функционално изследване на далак
**92.09 ДРУГИ РАДИОИЗОТОПНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
основни терапевтични процедури
ТРАНСФУЗИЯ НА КРЪВ И КРЪВНИ КОМПОНЕНТИ
*99.04 трансфузия на eритроцитНА МАСА
концентрат
*99.05 трансфузия на тромбоцити
трансфузия на тромбоцитна маса – концентрат
*99.06 трансфузия на фактори на съсирване
трансфузия на антихемофилен фактор
*99.07 транфузия на друг серум
трансфузия на плазма
Изключва: инжекция (трансфузия) на:
гамавенин – 99.16
гама-глобулин – 99.14
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
*99.11 инжекция на Rh имуноглобулин
инжекция на:
анти-D (Rhesus) глобулин
RhoGAM
*99.14 Инфузия на гама-глобулин
инжекция на имунен серум
*99.18 инжекция или инфузия на електролити
Включва и инжекция или инфузия на желязосъдържащи препарати
*99.19 инжекция на антикоагуланти
Изключва:
инфузия на drotrecoginalfa (активиран) – 00.11
|
|
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
*99.20 Инжекция или инфузия на тромбоцитен инхибитор
*99.21 инжекция на антибиотик
*99.23 инжекция на стероид
инжекция на кортизон
*99.25 инжекция или инфузия на противоракова химиотерапевтична субстанция
инжекция или инфузия на антинеопластичен агент
|
|
Изключва:
антинеопластична имунотерапия – 99.28
инжекция на радиоизотопи – 92.28
инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент – 99.28
*99.28 инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент
антинеопластична имунотерапия
туморна ваксина
терапия с интерлевкин-2(IL-2), висока доза
интерлевкинова терапия
моноклонални антитела
Колонистимулиращи фактори(вкл. бялата, червена и тромбоцитни кръвни редици)
Алфа-интерферон
*99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество
Инфузия на хелатори
Инфузия на антифибринолитик
Инфузия на DDAVP
ЛЕЧЕБНА АФЕРЕЗА или друга инжекция, прилагане или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество
*99.71 лечебна плазмафереза
Изключва:
екстракорпорална имуноадсорбция (ECI) – 99.76
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени две основни диагностични и две основни терапевтични процедури, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
ВЪЗРАСТ НАД 18 ГОДИНИ
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение І-во ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Клинична хематология“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Клинична хематология“.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по хематология
или
Клиника/отделение по вътрешни болести – съгласно стандарт „Клинична хематология“
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
|
3. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
|
4. Микробиологична лаборатория**
|
|
5. Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична хематология.
**Забележка: Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 01.01.2014г. До 31.12.2013г. болницата може да бъде обслужвана от друга микробиологична лаборатория.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено /медицинска апаратура
|
|
1. Цитогенетична лаборатория
|
|
2. Имунологична лаборатория
|
|
3. Лаборатория по нуклеарно медицинска диагностика
|
|
4. Апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
5. Лаборатория/център по трансфузионна хематология (кръвна банка) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:
– лекар със специалност по вътрешни болести
или
– клинична хематология – не по-малко от един със специалност по клинична хематология;
– лекар със специалност по клинична лаборатория;
– лекар със специалност по микробиология;
– лекар със специалност по образна диагностика;
– лекар със специалност по клинична патология.
ВЪЗРАСТ ПОД 18 ГОДИНИ
Допуска се тази клинична пътека да бъде изпълнявана в клиника/отделение по детски болести минимум ІІ-ро ниво на компетентност с изискуем специалист – минимум един лекар със специалност по клинична хематология/детска хематология/детска клинична хематология и онкология
Изключението за наличие на минимум един (вместо двама) лекар със специалност клинична хематология/детска хематология/детска клинична хематология и онкология е валидно и за клиника/отделение по детска клинична хематология и онкология.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по детска клинична хематология и онкология
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
|
3. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
|
4. Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по „Клинична хематология“.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено /медицинска апаратура
|
|
1. Цитогенетична лаборатория
|
|
2. Лаборатория по нуклеарно – медицинска диагностика
|
|
3. Апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
4. Лаборатория/център по трансфузионна хематология (кръвна банка) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
|
|
5. Имунологична лаборатория
|
|
6. Микробиологична лаборатория
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
Блок. 2 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:
– един лекар с призната специалност детски болести и клинична хематология/детска хематология/детска клинична хематология и онкология
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
При хеморагични диатези
1.1. СПЕШНИ:
• тежки кръвоизливи, рецидивиращи хемартрози, дълбоки мускулни хематоми, съмнение за вътречерепен кръвоизлив, стомашно-чревни и белодробни кръвоизливи, ретроперитонеални хематоми, хематоми на шията и устната кухина;
• заместителна терапия с кръв и кръвни продукти – при хемоглобин под 70 g/l, тромбоцити под 10 G/l;
• антибактериална, антивирусна и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение .
1.2. ПЛАНОВИ:
• подготовка за оперативна интервенция при диагностицирана хеморагична диатеза;
• лечение с кортикостероиди и/или имуносупресори и/или имуноглобулини.
При анемии
1.1. СПЕШНИ:
• хемолитична криза;
• терапия с колонистимулиращи фактори: гранулоцитен и гранулоцитно-макрофаген колонистимулиращ фактор – при неутропения ≤ 0,5 G/l и клинични данни за инфекция (вкл. фебрилна неутропения);
• заместителна терапия с кръв и кръвни продукти – при хемоглобин под 70 G/l, тромбоцити под 10 G/l или хеморагична диатеза при животозастрашаваща тромбоцитопения;
• антибактериална, антивирусна и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение.
1.2. ПЛАНОВИ:
• лечение с кортикостероиди и/или имуносупресори и/или имуноглобулини;
• екзацербация на хронична хемолиза;
• заместителна терапия с кръв и кръвни продукти при таласемии;
• лечение с хелатори на желязото (при таласемия).
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕМОРАГИЧНИ ДИАТЕЗИ
А. Коагулопатии
• При наличие на инхибитори – рекомбинантен активиран фактор VІІ; кортикостероиди и имуносупресори по преценка;
• Приложение на DDAVP;
• Компонентна заместителна терапия с еритроцитен концентрат и кръвни продукти – при продължаващо кървене или хемоглобин под 70 g/l, тромбоцити под 10 G/l;
• Неспецифични кръвоспиращи средства – транексамова киселина, ЕАКА, PAMBA и др;
• Обезболяващи средства;
• Кортикостероиди;
• Антибактериална и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение;
• Инфузионна терапия с водносолеви разтвори;
• Консултация с други специалисти по преценка и в зависимост от локализацията на кръвоизлива и органната дисфункция.
Б. Тромбоцитопении
• Кортикостероидна терапия.
• Приложение на интравенозни имуноглобулини.
• Приложение на анти-D гамаглобулин.
• При тежки и живото заплашващи кръвоизливи:
• 1. Заместителна терапия с тромбоцитен концентрат;
• 2. Приложение на рекомбинантен активиран фактор VІІ.
• Компонентна заместителна терапия с еритроцитен концентрат и други кръвни продукти при продължаващо кървене или хемоглобин под 70 g/l;
• Неспецифични кръвоспиращи средства – транексамова киселина, ЕАКА, PAMBA и др;
• Обезболяващи средства;
• Антибактериална и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение;
• Приложение на даназол;
• Вземане на решение за оперативно лечение (спленектомия) – от лекарски консилиум( лекуващ лекар и началник клиника);
• Приложение на имуносупресори или цитостатици;
• Инфузионна терапия с водносолеви разтвори;
• Консултация с други специалисти по преценка и в зависимост от локализацията на кръвоизлива и органната дисфункция.
В. Тромбоцитопатии
• Приложение на рекомбинантен активиран фактор VІІ.
• Неспецифични кръвоспиращи средства – транексамова киселина, ЕАКА, PAMBA и др.
• Приложение на DDAVP.
• Заместителна терапия с тромбоцитен концентрат.
• Компонентна заместителна терапия с еритроцитен концентрат и други кръвни продукти при продължаващо кървене или хемоглобин под 70 g/l Антибактериална и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение.
• Инфузионна терапия с водносолеви разтвори.
• Консултация с други специалисти по преценка и в зависимост от локализацията на кръвоизлива и органната дисфункция.
Г. Тромботична тромбоцитопенична пурпура
• Плазмафереза;
• Приложение на прясно замразена плазма;
• Компонентна заместителна терапия с тромбоцитен концентрат, еритроцитен концентрат и други кръвни продукти;
• Антибактериална и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение;
• Кортикостероидна терапия;
• Антиагрегантна терапия.
• Инфузионна терапия с водносолеви разтвори;
• Консултация с други специалисти по преценка и в зависимост от локализацията на кръвоизлива и органната дисфункция.
Д. ДИК синдром
• Заместителна терапия с тромбоцитен концентрат, фибриноген, прясно замразена плазма, еритроцитен концентрат и други кръвни продукти.
• Приложение на хепарин, АТ ІІІ по преценка.
• Рекомбинантен активиран фактор VІІ по преценка.
• Протеазни инхибитори по преценка.
• Антибактериална и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение.
• Кортикостероидна терапия по преценка.
• Инфузионна терапия с водносолеви разтвори.
• Лечение на основното заболяване, довело до ДИК синдрома.
• Консултация с други специалисти по преценка и в зависимост от локализацията на кръвоизлива и органната дисфункция.
Е. Предозиране на орални антикоагуланти
• Лечението се определя от тежестта на хеморагичните прояви и риска за пациента.
• Приложение на витамин К – венозно или подкожно.
• Приложение на препарати съдържащи факторите на протромбиновия комплекс.
• Преливане на прясно замразена плазма.
• Приложение на рекомбинантен активиран фактор VІІ.
• Компонентна заместителна терапия с еритроцитен концентрат, тромбоцитен концентрат и кръвни продукти.
• Отново въвеждане в оптимална терапевтична хипокоагулация с орални антикоагуланти.
ЛЕЧЕНИЕ НА АПЛАСТИЧНА АНЕМИЯ
Провежда се задължително в хематологична клиника, когато се налага специфична патогенетична терапия.
Използват се следните групи медикаменти:
• Антитимоцитен или антилимфоцитен глобулин;
• Циклоспорин А – самостоятелно или в комбинация с антитимоцитен или антилимфоцитен глобулин;
• Гранулоцитен и гранулоцитно-макрофаген колонистимулиращ фактор;
• Заместителна терапия с кръвни продукти: еритроцитен и тромбоцитен концентрат;
• Антибиотици: антибактериални, антимикотични и антивирусни;
• Кортикостероиди;
• Цитостатици.
ПОКАЗАНИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С КОЛОНИСТИМУЛИРАЩИ ФАКТОРИ, ЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ С КРЪВ И КРЪВНИ ПРОДУКТИ И АНТИБИОТИЦИ
• терапия с колонистимулиращи фактори: гранулоцитен и гранулоцитно-макрофаген колонистимулиращ фактор – при неутропения ≤ 0,5 G/l и клинични данни за инфекция (вкл. фебрилна неутропения); еритропоетин – при хемоглобин ≤ 100 g/l и прогностични фактори за благоприятен отговор на лечението;
• заместителна терапия с кръв и кръвни продукти – при хемоглобин под 70 G/l, тромбоцити под 10 G/l или хеморагична диатеза при животозастрашаваща тромбоцитопения;
• антибактериална, антивирусна и антимикотична терапия при болни с инфекциозни (пневмония, сепсис, инфекция на меки тъкани), хеморагични (нетромбоцитопенични) и други тежки усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение.
ЛЕЧЕНИЕ НА КОЛИЧЕСТВЕНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ НАРУШЕНИЯ НА ГРАНУЛОЦИТНИЯ РЕД (АГРАНУЛОЦИТОЗА)
Пациентите се хоспитализират по спешни индикации за лечение на усложненията от заболяването. По преценка се назначават противоинфекциозна, колонистимулираща и/или заместителна терапия.
ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
А. Вродени
Наследствани хемолитични анемии:
• хемолитични анемии – резултат на дефект в еритроцитната мембрана;
• хемолитични анемии – резултат на дефект в интраеритроцитните ензими;
• хемолитични анемии – резултат на нарушение в синтеза на глобиновите вериги или в структурата им.
Терапията включва:
– хемотрансфузии;
– кортикостероиди;
– спленектомия – при необходимост;
– аналгетици;
Таласемия майор
Целта на лечението при пациенти с Таласемия майор е:
Корекция на анемичния синдром.
Потискане на собствената неефективна еритропоеза.
Профилактика на хиперсидеремията и усложненията, свързани с нея.
І. Трансфузионна терапия
1. Имунохематологично мониториране на пациентите;
2. Кръвни съставки;
2.1. Трансфузионната терапия на пациенти с Таласемия майор се провежда със следните видове кръвни съставки:
2.1.1. Средство за избор са обезлевкоцитените еритроцитни концентрати.
2.1.2. Промити еритроцитни концентрати са показани при пациенти с антитела спрямо плазмени протеини, специално анти-IgA и при такива, които са получили тежки алергични реакции във връзка с предишни кръвопреливания.
2.1.3. Замразен еритроцитен концентрат се прилага при пациенти с рядко срещани кръвни групи или такива, при които има наличие на полиспецифични антитела.
2.2. Подбор на кръвните съставки за преливане
Еритроцитните концентрати се подбират по кръвногруповите антигенни системи АВО, Rh и Kell.
Когато пациентът има антиеритроцитни антитела с определена специфичност, се подбират изогрупови еритроцитни концентрати, които не съдържат съответния кореспондиращ антиген.
На всяка единица еритроцитен концентрат се извършват разширени тестове за съвместимост със серума (плазмата) на реципиента.
3. Трансфузионен режим
3.1. Терапията на пациентите с Таласемия майор включва редовни преливания на еритроцитен концентрат, осъществявани на всеки две до пет седмици, така че да се поддържа претрансфузионно хемоглобиново ниво от 90 g/l до105 g/l.
3.2. Препоръчваното количество еритроцитен концентрат е 10-15 ml/kg , преливано в рамките на 3 – 4 часа.
ІІ. Спленектомия – не се препоръчва преди 5 годишна възраст, поради сериозната опасност от развитие на сепсис.
ІІІ. Желязо-хелатна терапия
1. Желязо-хелатна терапия с Дефероксамин.
1.2. Начало на терапията с Дефероксамин.
При пациенти с Таласемия майор терапията с Дефероксамин трябва да започне веднага след като натрупаното желязо е достатъчно за да причини тъканни увреждания, а именно след първите 10-20 кръвопреливания или когато нивото на серумния феритин се покачи над 1000 мкг / л.
1.3. Начин на прилагане и дозиране на Дефероксамин.
– Стандартният препоръчителен начин е бавна подкожна инфузия за 8-12 часа на 20% дефероксаминов разтвор, използвайки инфузионна помпа.
– Дозата на Дефероксамин трябва да се определи съгласно възрастта и степента на желязно натрупване в организма.
– Средната доза не бива да превишава 40 mg/kg докато растежът не е спрял. Стандартната доза е 20-40 mg/kg т.м. за деца, до 50 mg/kg за възрастни, приложени с подкожна инфузия за 8-12 часа, 5 дни в седмицата.
Продължителни венозни инфузии на Дефероксамин се обсъждат при пациенти с тежък железен свръхтовар (феритинови нива постоянно над 2 500 мкг/л), пациенти със сърдечни усложнения, пациентки, които планират бременност, пациенти, които планират костно-мозъчна трансплантация и пациенти с активен хепатит С. Продължителната венозна инфузия на Дефероксамин може да елиминира големи количества желязо и да подобри сърдечната функция. Препоръчителната доза е 50 –60 mg/kg т.м. дневно.
Б. Придобити
Придобити хемолитични анемии (дължащи се на извънеритроцитни причини):
• Имунни хемолитични анемии;
• Автоимунни хемолитични анемии;
• Симптоматични хемолитични анемии.
Терапията включва: имуносупресори, кортикостероидии, хемотрансфузии.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
След провеждане на специфични коагулационни, хематологични, морфологични, имунологични, нуклеарно медицински и инструментални изследвания съобразно конкретното заболяване и провеждане на консултации с други специалисти при необходимост.
Апластична анемия – диагнозата се поставя след хистологично и цитологично изследване на костния мозък (трепанобиопсия и миелограма); цитогенетично и молекулярно цитогенетично изследване на костния мозък и флоуцитометрия.
Хемолитични анемии – след подробна фамилна анамнеза, изследване на кръвна картина, електрофореза на хемоглобин, биохимични изследвания, изследване на антиеритроцитни антитела, нуклеарно медицински изследвания, изследване на еритроцитни ензими.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Пациентът с апластична анемия се изписва след стабилизиране на хематологичните показатели и овладяване на инфекциозните и хеморагични усложнения.
Пациентът с хемолитична анемия се изписва след стабилизиране на хематологичните показатели и овладяване на хемолитичния процес и усложненията му.
Дехоспитализация при хеморагични диатези се предприема при:
– овладяване на хеморагичната диатеза;
– овладяване на усложненията от хеморагичните прояви;
– диагностично уточняване на хемостазното нарушение;
– изясняване на лечебната стратегия след дехоспитализацията.
НЗОК заплаща за хоспитализация по същата клинична пътека в същото ЛЗБП на едно ЗЗОЛ в период по-малък от 30 календарни дни от дехоспитализирането му, когато извършената дейност е отчетена в два различни отчетни периода, при спазени индикации за хоспитализация и критерии за дехоспитализация.
Стойността на еритро-, тромбо- и гранулоцитните колонистимулиращи фактори, имуноглобулините, имуносупресивната терапия и хелиращата терапия, прилагани в клиничната пътека по ред № 253 за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване или лечение, не се включват в цената на клиничната пътека, заплащана от НЗОК.
Отчетът за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедури за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията, се предава в РЗОК на хартиен и електронен носител, заедно с бл. МЗ-НЗОК № 7.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
**ЗАБЕЛЕЖКА: Ензим-заместваща терапия при пациенти с болестта на Гоше се отчита като ВСД по Приложение № 18 към НРД 2012 – „Парентерална инфузия на лекарствени продукти по терапевтична схема“ с бланка № 3А.
Възможността за отчитане на пациенти по пътеката се запазва само за случаите на диагностика и проследяване на състоянието.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ;
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1, ОТЧЕТЪТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ, СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
ХЕМОФИЛИЯТА е наследствено заболяване, при което кръвта се съсирва по-бавно. То се дължи на дефект в гена, отговорен за произвеждането в организма на един от факторите на кръвосъсирването.
В две трети от случаите има фамилна обремененост. Боледуват само мъже, а жените са носителки на хемофилна наследственост и само по изключение може да имат прояви на болестта.
При хемофилия А е намален или дефектен фактор VІІІ, а при хемофилия В – фактор ІХ. В зависимост от степента на намаление на фактора заболяването се разделя на три форми: при фактор
под 1% – тежка форма
от 1 до 5% – средно тежка форма
над 5% – лека форма
Заболяването се проявява с кръвоизливи при малки травми или без забележими причини. Характерни са ставните кръвоизливи, наречени хемартрози, както и мускулните кръвоизливи. Сериозен проблем представляват кръвоизливите във вътрешните органи, в областта на шията, гърлото и мозъчните кръвоизливи. Те налагат задължително лечение в болница. На практика кръвоизливи може да се получат навсякъде в тялото. Тежестта и честота им зависят от формата на заболяването.
Точната диагноза се поставя с изследване нивото на факторите на кръвосъсирването, които се извършват в специализирани лаборатории с венозна кръв. Допълнителна диагностика е необходима за уточняване мястото и големината на кръвоизлива и това може да наложи провеждането на ехографски, рентгенологични изследвания, ядрено магнитен резонанс или други.
Лечението на повтарящите се, на големите и на живото заплашващите кръвоизливи се провежда в болнични условия. То се състои основно във венозно приложение на препарати, съдържащи липсващия фактор на кръвосъсирването. Най-често тези препарати са получени от човешка плазма, като от нея е отделен в относително пречистен и концентриран вид съответния фактор на съсирването. Така полученият продукт се обработва по специален начин, за да се унищожат причинителите на най-често срещаните вирусни инфекции, пренасящи се с кръвни продукти: хепатит В, хепатит С и СПИН. Някои от лечебните продукти са получени по модерни технологии не от човешка плазма, а чрез генно-инженерни методи. Те не носят риск от предаване на кръвни инфекции, но цената им е изключително висока.
Дозата и ритъмът на приложение на препаратите зависят от тежестта на кръвоизлива и вида на хемофилията.
При изразена анемия може да се наложи кръвопреливане.
Възможни усложнения от провежданото лечение:
Инхибитори срещу факторите на кръвосъсирването. При многократни преливания при част от пациентите се изработват антитела, които неутрализират действието на прилаганите препрати и лечебен ефект от тях не се постига.
Хронични хепатити и СПИН поради заразяване с вирусите на хепатит С, хепатит В и СПИН. Това е последствие от приложението на препарати, които не са преминали вирусна инактивация, каквито у нас от 1996 г. не се използват.
АВТОИМУННАТА ТРОМБОЦИТОПЕНИЧНА ПУРПУРА е придобито заболяване, при което имунната система на организма разпознава собствените кръвни плочици (тромбоцити) като чужди частици, произвежда срущу тях антитела и ги разрушава. Техният брой намалява и това довежда до получаване на кръвоизливи при минимални травми или дори без причина. Кръвоизливи може да има по кожата, от лигавиците, от носа, от венците, вътрешни кръвоизливи от стомоха, червата, обилна менструация или извън-менструално кървене, тоест кръвоизливи с всички възможни локализации.
При децата заболяванета се развива остро. Често има връзка с вирусни инфекции, имунизации. След средно 6 месеца заболяването отзвучава в преобладаващата част от пациентите.При възрастните заболяването започва постепенно и неусетно. Протича хронично и спонтанно излекуване се наблюдава много рядко.
Какви методи и процедури са необходими за поставяне на диагнозата автимунна тромбоцитопенична пурпура:
Диагнозата се поставя след поредица от изследвания: изследване на кръв от вената и от пръста, изследване на костния мозък, изследване на преживяемостта и мястото на разрушаване на тромбоцитите, изследване за наличие на антитела срещу тромбоцитите. Необходимо е да бъдете изследван/а и за някои вирусни заболявания, които понякога причиняват намаляване на тромбоцитите. Това са хепатит C, хепатит B и СПИН.
Какво представлява стерналната пункция и как се извършва тя?
Вие лягате по гръб на лекарска кушетка. Лекарят почиства със спирт и йод областта на стерналната кост, където ще извърши пункцията. След това поставя местна упойка точно в зоната, най-удобна за пунктиране. След няколко минути усещате изтръпване в мястото на упойката. Със специална, стернална игла лекарят убожда Вашата гръдна кост и изтегля няколко милилитра костен мозък. След това изважда иглата, почиства отново със спирт мястото и поставя стерилен тампон (цитопласт). Изтегленият костен мозък се разстила върху специални предметни стъкла и се оцветява, изследва се под микроскоп, като по този начин се установява дали има друго заболяване на костния мозък, което причинява тромбоцитопенията.
Друго важно изследване е преживяемостта и мястото на разрушаване на тромбоцитите. състои се във венозно инжектиране на малко количество тромбоцити, маркирани с изотоп в безопасна за човека доза. със специален апарат се проследява активността на изотопа в същия ден и спадането му в следващите дни, както и мястото, където той се натрупва. това отразява продължителността на живота на тромбоцитите и показва мястото, където те се разрушават от антителата.
Останалите изследвания се извършват с венозна кръв.
Как се лекува автоимунната тромбоцитопенична пурпура?
Лечението на заболяването цели да потисне образуването на антитела и разрушаването на тромбоцитите да се прекрати. Това става с приложението на кортикостероидни лекарства. Това са хормони, които нормално се образуват в организма, но с лечебна цел се прилагат в много по-високи дози. С това лечение до 50% от пациентите постигат трайно излекуване.
При недостатъчен резултат от лечението се налага оперативно да се отстрани слезката (далака) – основното място, където си произвеждат антителата и в преобладаващия брой случаи и основното място на разрушаване на тромбоцитите. Около 66% от пациентите след операцията постигат устойчиво подобрение на заболяването.
Ако и този подход не доведе до необходимия резултат се пристъпва към повторен опит с кортикостероиди. При неуспех се прилагат алтернативни средства: даназол, анти D – имуноглобулини, поддържаща доза кортикостероиди, ако тя не е твърде висока, венозни имуноглобулини. Следваща група алтернативни средства са: винка-алкалоиди, циклофосфамид, имуран. Това са медикаменти с много странични действия и приложението им трябва да бъде добре преценено от лекуващия лекар.
Какви рискове крие лечението?
Кортикостероидите имат поредица от странични действия, поради което по време на лечението е необходим стриктен контрол от лекуващия лекар. Между тях са: увеличение на телесната маса, образуване на стрии по кожата, остеопороза, диабет, увреждане на стомашната лигавица, артериална хипертония, инфекции, психични разстройства.
Преливането на кръв и кръвни продукти крие известни рискове за предаване на хепатит В, хепатит С, СПИН и някои други вирусни инфекции. В нашата страна се взимат всички предохранителни мерки срещу това, както се практикува във всички Европейски страни. В така-наречения прозоречен период, обаче, инфекцията не може да бъде открита с използваните тестове.
Какъв режим трябва да спазва пациента?
С оглед намаляване риска за мозъчен или друг кръвоизлив пациентът трябва да спазва следните предохранителни мерки:
– да не взима аспирин дори в минимална доза;
– да не извършва тежък физически труд;
– да не се излага на слънце без шапка;
– да се пази от травми.
АПЛАСТИЧНАТА АНЕМИЯ е рядко кръвно заболяване, при което костният мозък е значително намален по количество и функциите му са съществено увредени. Причините за това са разнообразни и не винаги могат да се посочат определено при всеки пациент: лечение с противоракови медикаменти, лъчелечение, реакция на костния мозък спрямо някои медикаменти, след вирусна инфекция, при някои редки вродени заболявания, при автоимунни заболявания, при контакт с бензолни съединения и при различни злокачествени заболявания.
Симптомите на заболяването са свързани с често значителните: анемия, намален брой на левкоцитите (белите кръвни телца) и тромбоцитите (кръвните плочици). Като последици от това се наблюдава лесна умора, бледост, склонност към тежки инфекции и кръвоизливи.
Лечението се провежда с кръвопреливания и приложение на медикаменти срещу различните инфекциозни и кръвоизливни усложнения. Приложението на въздействащи върху имунната система лекарства дава възможност за съществено повлияване хода на заболяването.
ХЕМОЛИТИЧНИТЕ АНЕМИИ са голяма група анемии с различна причини, протичане, лечение и изход. Обединява ги болестно повишеното разграждане на червените кръвни телца (еритроцитите), което се дължи на увреждания в или извън еритроцитите със скъсяване на жизненият им цикъл. Това повишава степента на тяхното разрушаване.
Заместващото разрастване на костния мозък не винаги може да осигури поддържане на нормалното кръвотворене, вследствие на което се развива анемия.
Освен уврежданията в или извън еритроцитите, причина за болестното разграждане на еритроцитите е и повишената активност на далака. Еритроцитите могат да бъдат разрушени и в кръвоносните съдове – по-често в малките, където са подложени на микротравмиране.
Хемолитичните анемии се обединяват в следните подгрупи:
Наследствени хемолитични анемии
• хемолитични анемии резултат на дефект в еритроцитната мембрана;
• хемолитични анемии резултат на дефект в интраеритроцитните ензими;
• хемолитични анемии резултат на нарушение в синтеза на глобиновите вериги или в структурата им.
Придобити хемолитични анемии (дължащи се на извънеритроцитни причини)
• Имунни хемолитични анемии;
• Автоимунни хемолитични анемии;
• Симптоматични хемолитични анемии.
ТАЛАСЕМИЯТА е болест, която е широко разпространена в света. По-често се среща в страните около Средиземно море, откъдето идва и наименованието таласемия (“таласа“ на гръцки означава море).
Таласемията е наследствена анемия, която се дължи на дефект в гена, който е отговорен за образуването на хемоглобина. Животът на червените кръвни клетки (еритроцити) е силно скъсен, което нарушава нормалното снабдяване на организма с кислород. Най-често тя е наследствена, но понякога има случаи, когато няма други болни или носители на таласемичен ген в рода. Основни прояви на заболяването са анемия, жълтеница, увеличаване размерите на слезката и на черния дроб, костни промени и изоставане в растежа.
Най-често носителите на дефект в гена, от който зависи нормалното изграждане на хемоглобина, са здрави. Понякога те могат да имат лека анемия и леко влошено общо състояние. За всеки човек е важно да знае дали е носител на таласемичен ген или не, защото при брак между носители съществува риск 25% от децата да се родят с тежката форма на заболяването. Дали има носителство може да се разбере чрез изследване на кръвта – т.н. електрофореза на хемоглобина.
Таласемията може да се изяви с различна тежест като с таласемия майор се означава тежката форма, таласемия минор е леката форма и таласемия интермедия е средно тежката форма.
Тежката форма на болестта – таласемия майор, се нарича още анемия на Кулей на името на американския педиатър д-р Кулей, който пръв описва болестта. Децата, които са родени с таласемия майор изглеждат напълно нормално в първите няколко месеца от живота си. Най-често след шестия месец цветът на кожата им избледнява, постепенно настъпва обща отпадналост, физическото им развитие силно се нарушава. Костният мозък разраства, в резултат на което се увеличават размерите на костите, като например промените в черепните кости определят типичния изглед на лицето. Силно нарушена е работата на сърцето и на други органи. Без провеждане на редовни кръвопреливания болните загиват в първите 10 години от живота.
Основното лечение на таласемия майор е редовното кръвопреливане, осъществявано на всеки две до пет седмици, така че да се осигурява средно хемоглобиново ниво 120 г/л. За да се осигури едно продължително здравно благополучие и оптимална продължителност на живот, освен редовните кръвопреливания е необходимо да се използват и други лекарства, които да отстраняват натрупаното в организма на болните желязо. То се отлага в резултат на честите кръвопреливания. Ако излишното желязо не се отстрани от организма, то се отлага в сърцето, черния дроб, бъбреците, задстомашната жлеза и други органи, като предизвиква тежки увреждания в тях. Лекарството, което отстранява излишното желязо от организма се нарича Дефероксамин и се инжектира бавно подкожно в продължение на 8-12 часа с помощта на преносима помпичка, която не ограничава нормалната активност на детето. Отстраняването на желязото може да бъде повишено чрез прилагането на витамин С в дните на десфериоксаминовото лечение.
Значителен успех в борбата с таласемия майор се постига с ранното поставяне на диагнозата в първите три месеца на бременността. Чрез предизвикването на изкуствен аборт при плод с таласемия майор се предотвратява раждането на тежко болно дете.
Средно тежката форма на таласемия протича значително по-благоприятно, а честотата на кръвопреливанията е по-малка.
Леката форма на таласемия най-често не налага кръвопреливане, протича благоприятно и на практика не повлиява върху качеството и продължителността на живота.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 253 „ХЕМОРАГИЧНИ ДИАТЕЗИ. анемии“
ДОКУМЕНТ № 1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ № 1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 254 ДИАГНОСТИКА И КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ на солидни тумори в детска възраст
Минимален болничен престой – 2 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
Злокачествено новообразувание на други ендокринни жлези и сродни сруктури
Не включва: надбъбречна жлеза (С74. – )
ендокринна част на панкреаса (С25.4)
яйчник (С56)
тестис (С62. – )
тимус (С37)
щитовидна жлеза (С73)
С75.0 Паращитовидна жлеза
С75.1 Хипофиза
С75.2 Краниофарингеален канал
С75.3 Епифизна (пинеална) жлеза
С75.4 Каротидни телца
С75.5 Аортно телце и други параганглии
С75.8 Лезия на повече от една ендокринна жлеза, неуточнена
Злокачествено новообразувание с други и неточно определени локализации
Не включва: злокачествено новообразувание на (с):
• урогениталния тракт БДУ:
• при жените (С57.9)
• при мъжете(С63.9)
• лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани (С81 – С96)
• неуточнена локализация (С80)
С76.0 Глава, лице и шия
Буза БДУ
Нос БДУ
С76.1 Гръден кош
Подмишница БДУ
Вътрегръдни новообразувания БДУ
Гръден кош БДУ
С76.2 Корем
С76.3 Таз
Ингвинална област БДУ
Локализации, обхващащи няколко тазови органа, като:
• ректовагинална (преграда)
• ректовезикална (преграда)
С76.4 Горен крайник
С76.5 Долен крайник
С76.7 Други неточно определени локализации
С76.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на други и неточно определени локализации
Вторично и неуточнено злокачествено новообразувание на лимфните възли
Не включва: злокачествено новообразувание на лимфните възли, уточнено като първично (С81 – С88, С96. – )
С77.0 Лимфни възли на глава, лице и шия
Надключечни лимфни възли
С77.1 Интраторакални лимфни възли 01.11.2006
С77.2 Интраабдоминални лимфни възли
|
|
С77.3 Лимфни възли на подмишницата и горния крайник
Пекторални лимфни възли
С77.4 Лимфни възли на ингвиналната област и долния крайник
С77.5 Лимфни възли на таза
С77.8 Лимфни възли с множествени локализации
Вторично злокачествено новообразувание на дихателната и храносмилателната системи
С78.0 Вторично злокачествено новообразувание на белия дроб
С78.1 Вторично злокачествено новообразувание на медиастинума
С78.2 Вторично злокачествено новообразувание на плеврата
С78.3 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени дихателни органи
С78.4 Вторично злокачествено новообразувание на тънките черва
С78.5 Вторично злокачествено новообразувание на дебелото черво и ректума
С78.6 Вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума
Злокачествен асцит БДУ
С78.7 Вторично злокачествено новообразувание на черния дроб
С78.8 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени храносмилателни органи
Вторично злокачествено новообразувание с други локализации
С79.0 Вторично злокачествено новообразувание на бъбрека и бъбречното легенче
С79.1 Вторично злокачествено новообразувание на пикочния мехур, други и неуточнени пикочни органи
С79.2 Вторично злокачествено новообразувание на кожата
С79.3 Вторично злокачествено новообразувание на главния мозък и мозъчните обвивки
С79.4 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на нервната система
С79.5 Вторично злокачествено новообразувание на кости и костен мозък
С79.6 Вторично злокачествено новообразувание на яйчник
С79.7 Вторично злокачествено новообразувание на надбъбречната жлеза
С79.8 Вторично злокачествено новообразувание с други уточнени локализации
С80 Злокачествено новообразувание с неуточнена локализация
Рак
Карцином
Карциноматоза
Генерализиран: с неуточнена локализация
• рак (първична) (вторична)
• злокачествен тумор
Злокачествен тумор
Множествен рак
Злокачествена кахексия
Първичната локализация е неизвестна
|
ОСНОВНИ КОДОВЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
|
основни диагностични процедури
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК И ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИЯ КАНАЛ
**03.31 спинална пункция
лумбална пункция за отстраняване на контраст
Изключва:
лумбална пункция за вкарване на контраст (миелография) – 87.21
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
**04.11 затворена биопсия на черепен или периферен нерв или ганглион (перкутанна) (иглена)
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА СИМПАТИКУСОВИ НЕРВИ Или ГАНГЛИИ
**05.11 биопсия на симпатикусов нерв или ганглий
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ТИРЕОИДнАТА И ПАРАТИРЕОИДНИТЕ ЖЛЕЗИ
**06.1 затворена (иглена) (перкутанна) биопсия на тиреоидната жлеза
аспирационна биопсия на тиреоидната жлеза
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ, ХИПОФИЗАТА, ПИНЕАЛНАТА ЖЛЕЗА И ТИМУСА
**07.11 затворена (иглена) (перкутанна) биопсия на надбъбречна жлеза
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ОРБИТА И ОЧНА ЯБЪЛКА
**16.22 диагностична аспирация от орбита
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЗЪБИ, ВЕНЦИ И АЛВЕОЛИ
**24.11 биопсия на венец
**24.12 биопсия на алвеола
**24.19 други диагностични процедури на зъби, венци и алвеоли
Изключва:
зъбен:
преглед – 89.31
рентгенография:
панорамна – 87.11
друга – 87.12
микроскопиране на проба от зъб – 90.81-90.89
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЕЗИК
**25.01 затворена (иглена) биопсия на език
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА СЛЮНЧЕНИ ЖЛЕЗИ И протоци
**26.11 затворена (иглена) биопсия на слюнчена жлеза или проток
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ГРЪДНА СТЕНА, ПЛЕВРА, МЕДИАСТИНУМ И ДИАФРАГМА
**34.25 атворена (иглена) (перкутанна) биопсия на медиастинум
ОПЕРАЦИИ НА ЛИМФНАТА СИСТЕМА
**40.0 ИНЦИЗИЯ НА ЛИМФНИ СТРУКТУРИ
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА костен мозък и далак
**41.31 биопсия на костен мозък
**41.38 други диагностични процедури на костен мозък
|
|
Изключва:
микроскопиране на проба от костен мозък – 90.61-90.69
радиоизотопно скениране – 92.05
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЧЕРен ДРОБ
**50.11 затворена (перкутанна) (иглена) биопсия на ЧЕРен дроб
диагностична аспирация от черния дроб
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА жлъчния ТРАКТ
Изключва:
ендоскопските процедури, включени в 51.64, 51.84-51.88, 52.14, 52.21, 52.93-52.94, 52.97-52.98
**51.12 перкутанна биопсия на жлъчен мехур или жлъчните пътища
иглена биопсия на жлъчен мехур
|
|
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ В КОРЕМНАТА област
**54.2 затворена (перкутанна) (иглена) биопсия на вътрекоремна маса
затворена биопсия на:
оментум
перитонеум
перитонеален имплантант
Изключва:
тази на:
фалопиева тръба – 66.11
яйчник – 65.11
маточни лигаменти – 68.15
матка – 68.16
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА БЪБРЕК
**55.23 затворена (перкутанна) (иглена) биопсия на бъбрек
ендоскопска биопсия през съществуваща нефростомия, нефротомия, пиелостомия или пиелотомия
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА БЪБРЕК
Изключва:
освобождаване на периренални сраствания – 59.02
**55.92 перкутанна аспирация на бъбрек (легенче)
аспирация на бъбречна киста
ренална пункция
Изключва:
перкутанна биопсия на бъбрек – 55.23
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ на ТЕСТИСи
**62.11 затворена (перкутанна) (иглена) биопсия на тестис
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ЯЙЧНИЦИ
**65.11 аспирационна биопсия на яйчник
ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА МУСКУЛ, СУХОЖИЛИЕ, ФАСЦИЯ И БУРСА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА длан
**83.21 биопсия на мека тъкан
Изключва:
биопсия на гръдна стена – 34.23
биопсия на кожа и подкожна тъкан – 86.11
МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**87.03 КАТ на глава
КАТ – скениране на глава
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**87.17 друго рентгеново изследване на череп
латерална проекция на череп
сагитална проекция на череп
тангенциална проекция на череп
РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪБНАК
**87.22 руго рентгеново изследване на шийната част на гръбнака
**87.23 друго рентгеново изследване на гръдната част на гръбнака
**87.24 друго рентгеново изследване на лумбосакралната част на грабнака
сакрококцигеално рентгеново изследване
ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
Изключва:
ангиокардиография – 88.50-88.58
ангиография – 88.40-88.68
**87.41 КАТ на гръден кош
КАТ скениране на гръдния кош
електронна субтракция на гръдния кош
фотоелектричен отговор на гръдния кош
томография с използване на компютър, на рентгенови-лъчи и камера на гръдния кош
**87.44 рутинно гръдно рентгеново изследване, така описано
рентгеново изследване на гръден кош БДУ
МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРЕМ
Изключва:
ангиография – 88.40-88.68
**88.01 КАТ на корем
КАТ скениране на корем
Изключва:
КАТ скениране на бъбреци – 87.71
|
|
СКЕЛЕТНО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРАЙНИЦИ И ТАЗ
Изключва:
контрастна рентгенография на става – 88.32
**88.21 скелетно рентгеново изследване на рамо и мишница
**88.22 скелетно рентгеново изследване на лакът и предмишница
**88.26 друга скелетно рентгеново изследване на таз и тазобедрена става
**88.27 скелетно рентгеново изследване на бедро, коляно и подбедрица
ДРУГО ДИАГНОСТИЧНО ОБРАЗНО ПРЕДСТАВЯНЕ
**88.91 магнитно резонансно представяне на мозък и мозъчен ствол
**88.93 магнитно резонансно представяне на гръбначен канал
нива:
шийно
гръдно
поясно (лумбосакрално)
гръбнак
гръбначен мозък
**88.97 магнитно резонансно представяне на други и неопределени места
корем
очна орбита
лице
шия
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ НЕРВНАТА СИСТЕМА И ЛИКВОР
**90.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ НЕРВНАТА СИСТЕМА И ЛИКВОР – друго микроскопско изследване
Имунохистохимия
Класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА
**90.49 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ТРАХЕЯ, БРОНХ, ПЛЕВРА, БЯЛ ДРОБ, ДРУГА ГРЪДНА ПРОБА И ХРАЧКА – друго микроскопско изследване
Имунохистохимия
Класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
диференциална кръвна картина и/или хемостазелогичен статус
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
флоуцитометрия
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
имунохистохимия
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
имунохимия на серум, урина и ликвор
(имуноелектрофореза и/или В2микроглобулин
**90.59 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВ
класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК
**90.69 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ДАЛАК И КОСТЕН МОЗЪК- друго микроскопско изследване
Имунохистохимия
Класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ И ЛИМФА
**90.79 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ И ЛИМФА – друго микроскопско изследване
Имунохистохимия
Класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН ПЪТ И ПАНКРЕАС
**91.09 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН ПЪТ И ПАНКРЕАС – друго микроскопско изследване
Имунохистохимия
Класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПЕРИТОНЕАЛНА И РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ПРОБА
**91.19 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПЕРИТОНЕАЛНА И РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ПРОБА – друго микроскопско изследване
Имунохистохимия
Класическа или молекулярна цитогенетика
МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ КОЖА И ДРУГА ПОКРИВНА ТЪКАН
микроскопско изследване на:
косми
нокти
кожа класическа или молекулярна цитогенетика
Изключва:
мукозна мембрана – кодирай органното място
такова на оперативна рана – 91.70-91.79
** 91.69 МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБА ОТ КОЖА И ДРУГА ПОКРИВНА ТЪКАН – друго микроскопско изследване
Имунохистохимия
Класическа или молекулярна цитогенетика
основни терапевтични процедури
ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК И ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИЯ КАНАЛ
*03.92 инжекция на друго вещество в спиналния канал
интратекална инжекция на стероид
|
|
субарахноидална перфузия с охладен физиологичен серум
Изключва:
инжекция на:
контраст за миелография – 87.21
ТРАНСФУЗИЯ НА КРЪВ И КРЪВНИ КОМПОНЕНТИ
*99.04 трансфузия на еритроцитна маса
*99.05 трансфузия на тромбоцити
трансфузия на тромбоцитна маса
*99.06 трансфузия на фактори на съсирване
трансфузия на антихемофилен фактор
*99.07 транфузия на друг серум
трансфузия на плазма
Изключва:
инжекция (трансфузия) на:
гамавенин – 99.16
гама-глобулин – 99.14
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.15 парентерална инфузия на концентрирани хранителни субстанции
хипералиментация
тотално парентерално хранене
периферно парентерално хранене
*99.18 инжекция или инфузия на електролити
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.21 инжекция на антибиотик
*99.23 инжекция на стероид
инжекция на кортизон
*99.24 инжекция на друг хормон
*99.25 инжекция или инфузия на противоракова хемотерапевтична субстанция
инжекция или инфузия на антинеопластичен агент
хемоемболизация
Изключва:
антинеопластична имунотерапия – 99.28
инжекция на радиоизотопи – 92.28
инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент – 99.28
имплантация на химиотерапевтичен агент – 00.10
*99.28 инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент
антинеопластична имунотерапия
туморна ваксина
терапия с интерлевкин-2(IL-2), висока доза
интерлевкинова терапия
Моноклонални антитела
Колонистимулиращи фактори(вкл. еритропоетин)
Алфа-интерферон
|
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени една основна диагностична и една основна терапевтична процедура, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.
Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:
Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.
Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика“.
Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:
– трите имена и възрастта на пациента;
– датата на изследването;
– вида на изследването;
– получените резултати от изследването и неговото тълкуване;
– подпис на лекаря, извършил изследването.
Фишът се прикрепва към ИЗ.
В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по детска клинична хематология и онкология
|
|
2. Клинична лаборатория*
|
*Забележка: В случаите, когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична хематология.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Образна диагностика
|
|
2. Апаратура за КАТ или МРТ, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния
|
|
3. Лаборатория по нуклеарно медицинска диагностика
|
|
4. Отделение/лаборатория по клинична патология
|
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
– двама с призната специалност детски болести и клинична хематология/детска хематология/детска клинична хематология и онкология;
– лекар със специалност по клинична лаборатория.
ЗАБЕЛЕЖКА:
При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, осигурен от лечебното заведение чрез договор.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
1.1. СПЕШНИ:
– химиотерапия при органна недостатъчност, причинена от солиден тумор.
При настъпили усложнения, свързани с основното заболяване или провежданото лечение:
– терапия с колонистимулиращи фактори;
– заместителна терапия с кръв и кръвни продукти;
– парентерално хранене;
– антибиотична терапия.
1.2 ПЛАНОВИ:
– химиотерапия, при болни с новооткрит и рецидивирал солиден тумор;
– болни с диагностициран солиден тумор за планова противотуморна терапия, колонистимулиращи фактори;
– стадиране на солиден тумор.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Терапевтичният подход се съобразява с общото състояние на пациента от приложената скала:
СКАЛА НА ECOG/WHO ЗА PERFORMANCE STATUS:
0 = норма; способен на нормални дейности;
1 = с наличие на симптоматика, но амбулаторен;
На домашен режим с поносими туморни прояви
2 = с инвалидизиращи туморни прояви, но под 50% от времето е на легло;
3 = тежко инвалидизиран с над 50% от времето на легло;
4 = тежко болен. 100% от времето е на легло;
5 = смърт.
Лечение на солидните тумори в детската възраст
Лечението на солидните тумори в детската възраст се провежда в зависимост от хистологичния вариант, клиничния стадий, възрастта, прогностичните фактори и съпътстващите усложнения. При децата (пациенти до 18 г.), хистологичните варианти и биологичното поведение на солидните тумори в детската възраст налага прилагането на пригодени за този контингент по-агресивни лечебни схеми:
а. неусложнени – VAC, VACA, PCV, „8 цитостатика в 1 ден“, VD, VAD, ICE, OPEC, BEP, HDMTX, IMAC, CF, други.
б. усложнени – химиотерапевтични протоколи от втори и трети ред, колонистимулиращи фактори, моноклонални антитела, алфа интерферон, заместителна терапия с еритроцитни и тромбоцитни концентрати, антиеметична терапия, аналгетици, антимикотични препарати, антибиотична терапия – цефалоспорини ІІІ и ІV генерация, имипенеми и карбапенеми, аминогликозиди, хинолони и други антибиотици, индицирани при опортюнистични инфекции. Изброените антибиотици се използват в двойна и тройна комбинация.
ТУМОРИ НА ЦНС
Химиотерапията е изборен метод на лечение. Прилагат се комбинации на винкристин, нитрозурея, цисплатина, карбоплатина, циклофосфамид и етопозид, както и такива с прокарбазин, CCNU. Рецидивиралите и резистентните на химиотерапия от първи ред тумори се лекуват по схема „8 цитостатика в 1 ден“.
НЕВРОБЛАСТОМ
Метастазира по хематогенен и лимфогенен път, най-често в костите. В зависимост от локализацията на метастазите са обособени:
– Синдром на Пейпър – малки деца с чернодробни метастази;
– Синдром на Хътчинсон – метастази в меките тъкани на орбитата и в костите;
– Синдром на Смит – кърмачета с метастази в подкожието.
Разпространеността на туморния процес определя следните стадии на заболяването:
I кл. стадий – Ограничен тумор в структурата, от която произхожда.
II кл. стадий – Тумор не преминаващ срединната линия, с метастатично обхванати едностранни регионални и с негативни контралатерални лимфни възли, отстраним радикално.
III кл. стадий – Тумор инфилтриращ и преминаващ срединната линия, с метастази в лимфните възли двустранно, често е възможно само частично отстраняване.
IV кл. стадий – Дисеминация на тумора в далечни лимфни възли, кости и др. (освен IV-S). Високи нива на феритин.
IV S кл. стадий – Деца под 1 годишна възраст с първичен тумор в I и II стадии, с изолирани метастази в черен дроб, кожа, костен мозък (без кости). Нормален феритин.
Определянето на клиничния стадий дава информация за прогнозата и е от значение в избора на лечебната програма. В детските онкологични центрове се предпочита да се работи с класификациите по клинични стадии – I, II, III и IV, като ТNМ класификациите при отделните тумори имат ограничено приложение.
Рискови фактори:
а) стандартен риск – химиотерапия се провежда с винкристин и циклофосфамид. При деца над 1 годишна възраст се добавя адриамицин.
б) висок риск – химиотерапия се провежда с винкристин, циклофосфамид, адриамицин. При III клиничен стадий с високи нива на феритин, NSE, LDH и при IV клиничен стадий се добавя етопозид и цис-платина.
Използвани схеми – OPEC, VAC.
НЕФРОБЛАСТОМ (ТУМОР НА WILMS)
Химиотерапия.
Използват се следните цитостатици:
Винкристин, дактиномицин и адриамицин в алтерниращи курсове. При резистентни на лечение тумори или при поява на рецидиви или метастази, в хода на лечението се включва циклофосфамид, етопозид (VP-16).
РАБДОМИОСАРКОМ
Химиотерапия.
Основна е схемата VАСА.
При резистентни на химиотерапия и рецидивирали тумори се провеждат режими на химиотерапия от втори ред и с високи дози на прилаганите цитостатици (карбоплатина, етопозид, високи дози ифосфамид /Месна.
САРКОМ НА ЕWING
Химиотерапия на неметастазирал Сарком на Юинг се провежда по схема VАСА.
Химиотерапия на метастазирал Сарком на Юинг се провежда по схема VACA + IЕ.
ГЕРМИНАТИВНО-КЛЕТЪЧНИ ТУМОРИ
Химиотерапия – ВЕР или VАСА.
ХЕПАТОБЛАСТОМ
Химиотерапията включва – епирубицин, цисплатина, карбоплатина.
РЕТИНОБЛАСТОМ
Химиотерапия се провежда при напреднало заболяване с цитостатици като при невробластом (схеми VAC, OPEC).
ЕПИТЕЛИАЛНИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ (КАРЦИНОМИ)
Прилагат се 5-флуорурацил, цис-платина, циклофосфамид, епирубицин и др.
ОСТЕОСАРКОМА
Химиотерапия:
1. Предоперативната химиотерапия се провежда с цис-платина, епирубицин, високи дози ифосфамид/Месна, високи дози метотрексат.
2. Постоперативната химиотерапия се провежда с високи дози метотрексат с калциум фолинат, IMAC и др.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
След цитоморфологично или хистоморфологично постбиопсично изследване на материал от солидния тумор или метастатичните лезии.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
– пациентът се дехоспитализира при завършен курс химиотерапия, със стабилни кръвни показатели и задоволително общо състояние.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
Забележка: Повечето терапевтични протоколи при химиотерапия на солидни тумори в детска възраст се провеждат на 1-ви и 8-и; 1-ви и 15-и; 1-ви и 21-и; 1-ви и 28-и ден и се налага хоспитализация повече от един път месечно, но не повече от 12 хоспитализации за една година, като всяка хоспитализация се отчита като нова клинична пътека.
Забележка: Стойността на противотуморните лекарствени продукти (парентерални и перорални), осигуряващи основното лечение по клинични пътеки по редове № 251, 252, 254, 255, 257.1, 257.2, 258.1, 258.2 и 298, на необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение, не се включват в цената на клиничната пътека, заплащана от НЗОК.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ;
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1, ОТЧЕТЪТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ, СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)
Това е информацията, която трябва да знаете относно настоящото заболяване. Ако се съгласите за приемане в болнични условия и лечение, трябва да подпишете и датирате настоящия формуляр, че сте били информирани относно заболяването, лечението и свързаните с това рискове и давате своето съгласие за провеждане на лечение на заболяването в условията на болничното заведение.
Вашето дете трябва да постъпи в болницата, за да се установи естеството на заболяването, точната диагноза и за да се проведе необходимото лечение на тумора.
Детето ще бъде лекувано, докато съществува възможност за повлияване от лечението или до появата на неприемливи странични ефекти.
След като се определи, че Вашето дете е болно от тумор ще бъде направен физикален преглед, лабораторни тестове, скениране на тумора (например чрез рентген и/или скенер за изследване на вътрешните органи) и други тестове, които са необходими за пълното оценяване на заболяването. Ако Вашето дете ще получава химиотерапия, може да се наложи да бъде направена аудиограма и тест на урината (за преглед на бъбречната функция).
Дозите на цитостатичните медикаменти ще бъдат определени въз основа на телесно тегло, височина и/или бъбречна функция. Леченията ще бъдат повтаряни всеки 3 или 4 седмици, или при друга схема. Този срок ще Ви се каже допълнително. Ако е необходимо може да се забави лечението, да се намали дозата или да се спре за да се позволи възстановяване от страничните ефекти. Лекуващия лекар може да даде лекарствени средства за предотвратяване на гадене, повръщане и/или диария, ако е необходимо. Трябва да съобщавате за всички странични ефекти, които са забелязани от предната визита.
Вашето дете ще бъде внимателно наблюдавано. Някои от основните тестове може да бъдат повторени през всеки цикъл на лечение. Периодично ще се извършва рутинен физически преглед и сканиране на тумора, за да се наблюдава ефекта на лекарствата върху тумора.
Ще бъде направено всичко възможно, за да се намалят страничните ефекти, въпреки това обаче няма начин да се определи кои странични ефекти могат да се появят или колко сериозни ще бъдат. Повечето лекарства, използвани за лечение на тумор имат странични ефекти, някои от които могат да бъдат животозастрашаващи и/или неочаквани. Може да се наложи Вашето дете да бъде прието в болница с прекъсвания.
Ако Вашето дете получи заболяване или увреждане в резултат на лечението, ще бъде осигурено медицинско обслужване.
В случай на нежелана реакция, трябва незабавно да се свържете с лекуващия лекар. Медицинска помощ можете да получите по същия начин както обикновено получавате за всяко друго медицинско лечение.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 254 „ДИАГНОСТИКА И КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ на солидни тумори в детска възраст“
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ № 1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
|
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
КП № 255 ортоволтно перкутанно лъчелечение и Мeтаболитна брахитерапия с високи активности
Минимален болничен престой – 2 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
|
При тези видове лъчелечение като основна диагноза се поставя код Z51.0, а като придружаващо заболяване съответният код на заболяването
Други видове медицинска помощ
Не включва: последващо изследване след лечение (Z08 – Z09)
Z51.0 Курс радиотерапия (поддържащ)
Злокачествено новообразувание на устната
Не включва: кожа на устната (С43.0, С44.0)
С00.0 Външна повърхност на горната устна
Горна устна:
• БДУ
• външна повърхност
• червена ивица [vermilion border]
С00.1 Външна повърхност на долната устна
Долна устна:
• БДУ
• външна повърхност
• червена ивица
С00.2 Външна устна, неуточнена
Червена ивица БДУ
С00.3 Горна устна, вътрешна повърхност
Горна устна:
• букална повърхност
• френулум
• лигавица (мукоза)
• устна повърхност
С00.4 Долна устна, вътрешна повърхност
Долна устна:
• букална повърхност
• френулум
• лигавица
• устна повърхност
С00.5 Устна, неуточнена, вътрешна повърхност
Устна, неуточнена като горна или долна:
• букална повърхност
• френулум
• лигавица
• устна повърхност
С00.6 Комисура на устните
С00.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на устните
Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на устната кухина
С06.0 Лигавица на бузите
Вътрешна повърхност на бузите БДУ
Лигавица на бузите
С06.1 Предверие на устната кухина
Бразда (сулкус) на бузата (горна)(долна)
Бразда (сулкус) на устната (горна)(долна)
|
|
С06.2 Ретромоларна област
С06.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на други и неуточнени части на устната кухина
С06.9 Устна кухина, неуточнена част
Малки слюнчени жлези, неуточнена част
Устна кухина БДУ
С07 Злокачествено новообразувание на околоушната слюнчена жлеза (паротис)
Злокачествено новообразувание на друга и неуточнена част на големите слюнчени
жлези
Не включва: злокачествени новообразувания на малките слюнчени жлези, които се класифицират според тяхната анатомична локализация
злокачествени новообразувания на малките слюнчени жлези
БДУ (С06.9)
паротидна жлеза (С07)
С08.0 Подчелюстна жлеза (субмандибуларна)
Субмаксиларна жлеза
С08.1 Подезична жлеза (сублингвална)
С08.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на големите слюнчени жлези
Злокачествено новообразувание на големите слюнчени жлези, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С07 – С08.1
Злокачествено новообразувание на ануса и аналния канал
С21.0 Анус, неуточнена локализация
Не включва: анален(-на):
• ръб (С43.5, С44.5)
• кожа (С43.5, С44.5)
перианална кожа (С43.5, С44.5)
С21.1 Анален канал
Сфинктер на ануса
С21.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ректума, ануса и аналния канал
Аноректална област
Анус с ректум
Злокачествено новообразувание на ректума, ануса и аналния канал, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С20 – С21.2
Злокачествено новообразувание на носната кухина и средното ухо
С30.0 Носна кухина
Хрущял на носа
Носни раковини
Вътрешна част на носа
Преграда (септум) на носа
Вестибулум на носа
Не включва: кост на носа (С41.0)
нос БДУ(С76.0)
обонятелна луковица (С72.2)
заден край на носната преграда и раковините (С11.3)
кожа на носа (С43.3, С44.3)
Злокачествено новообразувание на костите и ставните хрущяли на крайниците
С40.0 Лопатка (скапула) и дълги кости на горен крайник
С40.1 Къси кости на горен крайник
С40.2 Дълги кости на долен крайник
С40.3 Къси кости на долен крайник
С40.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на костите и ставните хрущяли на крайниците
Злокачествено новообразувание на костите и ставните хрущяли с други и неуточнени локализации
Не включва: кости на крайниците (С40. – )
хрущял на:
• ухо (С49.0)
• ларинкс (С32.3)
• крайници (С40. – )
• нос (С30.0)
С41.0 Кости на черепа и лицето
Челюст (максила) (горна)
Орбитална кост
Не включва: карцином от всеки друг вид, освен вътрекостен или одонтогенен карцином на:
• максиларен синус (С31.0)
• горна челюст (С03.0)
кости на челюст (долна) (С41.1)
С41.1 Долна челюст (мандибула)
Кост на долна челюст
Не включва: карцином от всеки друг вид, освен вътрекостен или одонтогенен карцином на:
• челюст БДУ (С03.9)
• долна (С03.1)
кост на горна челюст (С41.0)
С41.2 Гръбначен стълб
Не включва: сакрална и опашна кост (С41.4)
С41.3 Ребра, гръдна кост и ключица
С41.4 Кости на таза, сакрума и опашката
|
|
С41.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на костите и ставните хрущяли
Злокачествено новообразувание на костите и ставните хрущяли, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С40 – С41.4
|
|
Злокачествен меланом на кожата
Включва:морфологични кодове М872 – М879 с код за характера на новообразуванието /3
Не включва:злокачествен меланом на кожата на половите органи (С51 – С52, С60. – , С63. – )
С43.0 Злокачествен меланом на устната
Не включва: червена ивица на устната (С00.0 – С00.2)
С43.1 Злокачествен меланом на клепача, включително ъгъла на клепачната цепка
С43.2 Злокачествен меланом на ухото и външния слухов канал
С43.3 Злокачествен меланом на други и неуточнени части на лицето
С43.4 Злокачествен меланом на окосмената част на главата и шията
С43.5 Злокачествен меланом на тялото
Анални:
• ръб
• кожа
Перианална кожа
Кожа на млечната жлеза
Не включва: анус БДУ (С21.0)
С43.6 Злокачествен меланом на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С43.7 Злокачествен меланом на долен крайник, включително тазобедрената област
С43.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на злокачествения меланом на кожата
С43.9 Злокачествен меланом на кожата, неуточнен
Меланом (злокачествен) БДУ
Други злокачествени новообразувания на кожата
Включва: злокачествено новообразувание на:
• мастните жлези
• потните жлези
Не включва: сарком на Kaposi (С46. – )
злокачествен меланом на кожата (С43. – )
кожа на половите органи (С51 – С52, С60. – , С63. – )
С44.0 Кожа на устните
Базоцелуларен карцином на устните
Не включва: злокачествено новообразувание на устните (С00. – )
С44.1 Кожа на клепачите, включително ъглите на клепачните цепки
Не включва: съединителна тъкан на клепачите (С49.0)
С44.2 Кожа на ухото и външния слухов канал
Не включва: съединителна тъкан на ухото (С49.0)
С44.3 Кожа на други и неуточнени части на лицето
С44.4 Кожа на окосмената част на главата и шията
С44.5 Кожа на тялото
Анални:
• ръб
• кожа
Перианална кожа
Кожа на млечната жлеза
Не включва: анус БДУ (С21.0)
С44.6 Кожа на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С44.7 Кожа на долен крайник, включително тазобедрената област
С44.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на кожата
Злокачествено новообразувание на периферните нерви и вегетативната нервна система
Включва: симпатикусови и парасимпатикусови нерви и ганглии
С47.0 Периферни нерви на главата, лицето и шията
Не включва: периферни нерви на орбитата (С69.6)
С47.1 Периферни нерви на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С47.2 Периферни нерви на долен крайник, включително тазобедрената област
С47.6 Злокачествено новообразувание на периферни нерви на тялото, неуточнено
С47.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на периферните нерви и вегетативната нервна система
Злокачествено новообразувание на съединителната и другите меки тъкани
Включва: кръвоносни съдове
бурса
хрущял
фасция
мастна тъкан
лигамент, без този на матката
лимфни съдове
мускули
синовиална мембрана
сухожилие (сухожилно влагалище)
Не включва: хрущял на:
• става (С40 – С41)
• ларинкс (С32.3)
• нос (С30.0)
съединителна тъкан на млечната жлеза (С50. – )
сарком на Kaposi (С46. – )
мезотелиом (С45. – )
периферни нерви и вегетативна нервна истема (С47. – )
перитонеум (С48. – )
ретроперитонеум (С48.0)
|
|
С49.1 Съединителна и меки тъкани на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С49.2 Съединителна и меки тъкани на долен крайник, включително тазобедрената област
С49.5 Съединителна и меки тъкани на таза
Ингвинална област
Седалище
Перинеум
С49.6 Съединителна и меки тъкани на тялото, с неуточнена локализация
Гръб БДУ
С49.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на съединителната и меките тъкани
Злокачествено новообразувание на съединителната и меките тъкани, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С47 – С49.6
Злокачествено новообразувание на млечната жлеза
Включва: съединителна тъкан на млечната жлеза
Не включва: кожа на млечната жлеза (С43.5 – С44.5)
С50.0 Мамила и ареола
С50.1 Централна част на млечната жлеза
С50.2 Горен вътрешен квадрант на млечната жлеза
С50.3 Долен вътрешен квадрант на млечната жлеза
С50.4 Горен външен квадрант на млечната жлеза
С50.5 Долен външен квадрант на млечната жлеза
С50.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на млечната жлеза
Злокачествено новообразувание на вулвата
С51.0 Голяма срамна устна (лабия)
Бартолинова жлеза
С51.1 Малка срамна устна
С51.2 Клитор
С51.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на вулвата
С52 Злокачествено новообразувание на влагалището (вагина)
Злокачествено новообразувание на пениса
С60.0 Препуциум
Крайна плът
С60.1 Гланс пенис
С60.2 Тяло на пениса
Корпус кавернозум
С60.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пениса
Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на пикочните органи
Не включва: пикочо-полов тракт БДУ:
• женски (С57.9)
•мъжки (С63.9)
С68.0 Уретра
Не включва: уретрален отвор на пикочния мехур (С67.5)
С68.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочните органи
Злокачествено новообразувание на пикочните органи, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С64 – С68.1
Злокачествено новообразувание на окото и неговите придатъци
Не включва: съединителна тъкан на клепачите (С49.0)
кожа на клепачите (С43.1, С44.1)
зрителен нерв (С72.3)
С69.0 Конюнктива
С69.1 Роговица
С69.5 Слъзна жлеза и канали
Слъзна торбичка
Слъзноносов канал
С69.6 Орбита
Съединителна тъкан на орбитата
Екстраокуларен мускул
Периферни нерви на орбитата
Ретробулбарна тъкан
Ретроокуларна тъкан
Не включва: орбитална кост (С41.0)
С69.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на окото и неговите придатъци
С73 Злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза
Злокачествено новообразувание с други и неточно определени локализации
Не включва: злокачествено новообразувание на (с):
• урогениталния тракт БДУ:
• при жените (С57.9)
• при мъжете(С63.9)
• лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани (С81 – С96)
• неуточнена локализация (С80)
С76.0 Глава, лице и шия
Буза БДУ
Нос БДУ
С76.1 Гръден кош
Подмишница БДУ
Вътрегръдни новообразувания БДУ
Гръден кош БДУ
С76.3 Таз
Ингвинална област БДУ
Локализации, обхващащи няколко тазови органа, като:
|
|
• ректовагинална (преграда)
• ректовезикална (преграда)
С76.4 Горен крайник
С76.5 Долен крайник
С76.7 Други неточно определени локализации
С76.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на други и неточно определени локализации
Вторично и неуточнено злокачествено новообразувание на лимфните възли
Не включва: злокачествено новообразувание на лимфните възли, уточнено като първично (С81 – С88, С96. – )
С77.0 Лимфни възли на глава, лице и шия
Надключечни лимфни възли
С77.3 Лимфни възли на подмишницата и горния крайник
Пекторални лимфни възли
С77.4 Лимфни възли на ингвиналната област и долния крайник
С77.8 Лимфни възли с множествени локализации
Вторично злокачествено новообразувание на дихателната и храносмилателната
системи
С78.3 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени дихателни органи
С78.5 Вторично злокачествено новообразувание на дебелото черво и ректума
С78.6 Вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума
Злокачествен асцит БДУ
С78.8 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени храносмилателни органи
Вторично злокачествено новообразувание с други локализации
С79.0 Вторично злокачествено новообразувание на бъбрека и бъбречното легенче
С79.1 Вторично злокачествено новообразувание на пикочния мехур, други и неуточнени пикочни органи
С79.2 Вторично злокачествено новообразувание на кожата
С79.3 Вторично злокачествено новообразувание на главния мозък и мозъчните обвивки
С79.4 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на нервната система
С79.5 Вторично злокачествено новообразувание на кости и костен мозък
С79.8 Вторично злокачествено новообразувание с други уточнени локализации
С80 Злокачествено новообразувание с неуточнена локализация
Рак
Карцином
Карциноматоза
Генерализиран: с неуточнена локализация
• рак (първична) (вторична)
• злокачествен тумор
Злокачествен тумор
Множествен рак
Злокачествена кахексия
Първичната локализация е неизвестна
Болест на Hodgkin
Включва:морфологични кодове М965 – М966 с код за характера нановообразуванието /3
С81.0 Лимфоцитно преобладаване
Лимфоцитно-хистиоцитно преобладаване
С81.1 Нодуларна склероза
С81.2 Смесен целуларитет
С81.3 Лимфоцитно изчерпване
С81.7 Друга болест на Hodgkin
С81.9 Болест на Hodgkin, неуточнена
Фоликуларен [нодуларен] нехочкинов лимфом
Включва: фоликуларен нехочкинов лимфом със или без дифузни области
морфологичен код М969 с код за характера на новообразуванието /3
С82.0 Дребноклетъчен с назъбени ядра, фоликуларен
С82.1 Смесен, дребноклетъчен с назъбени ядра и едроклетъчен, фоликуларен
С82.2 Едроклетъчен, фоликуларен
С82.7 Други видове на фоликуларен нехочкинов лимфом
С82.9 Фоликуларен нехочкинов лимфом, неуточнен
Нодуларен нехочкинов лимфом БДУ
Дифузен нехочкинов лимфом
Включва:морфологични кодове М9593, М9595, М967 – М968 с код за характера на новообразуванието /3
С83.0 Дребноклетъчен (дифузен)
С83.1 Дребноклетъчен с назъбени ядра (дифузен)
С83.2 Смесен, дребноклетъчен и едроклетъчен (дифузен)
С83.3 Едроклетъчен (дифузен)
Ретикулосарком
С83.4 Имунобластен (дифузен)
С83.5 Лимфобластен (дифузен)
С83.6 Недиференциран (дифузен)
С83.7 Тумор на Burkitt
С83.8 Други видове дифузен нехочкинов лимфом
С83.9 Дифузен нехочкинов лимфом, неуточнен
Периферни и кожни Т-клетъчни лимфоми
Включва:морфологичен код М970 с код за характера на новообразуванието /3
С84.0 Mycosis fungoides
С84.1 Болест на Sezary
С84.2 Т-зонов лимфом
С84.3 Лимфоепителоиден лимфом
Лимфом на Lennert
С84.4 Периферен Т-клетъчен лимфом
|
|
С84.5 Други и неуточнени Т-клетъчни лимфоми
Забележка: Ако Т-клетъчният произход или включване се споменава във връзка със специфичен лимфом, следва да се кодира по-специфичното описание.
Други и неуточнени типове на нехочкинов лимфом
Включва: морфологични кодове М9590 – М9592, М9594, М971 с код за характера на новообразуванието /3
С85.0 Лимфосарком
С85.1 В-клетъчен лимфом, неуточнен
Забележка: Ако В-клетъчният произход или включване се споменава във връзка със специфичен лимфом, следва да се кодира по-специфичното описание.
С85.7 Други уточнени типове на нехочкинов лимфом
Злокачествен:
• ретикулоендотелиоза
• ретикулоза
Микроглиом
С85.9 Нехочкинов лимфом, неуточнен
Лимфом БДУ
Злокачествен лимфом БДУ
Нехочкинов лимфом БДУ
Множествен миелом и злокачествени плазмоклетъчни новообразувания
Включва: морфологични кодове М973, М9830 с код за характера на новообразуванието /3
С90.0 Множествен миелом
Болест на Kahler
Миеломатоза
Не включва: солитарен миелом (С90.2)
С90.1 Плазмоклетъчна левкемия
С90.2 Плазмоцитом, екстрамедуларен
Злокачествен плазмоклетъчен тумор БДУ
Плазмоцитом БДУ
Солитарен миелом
Лимфоидна левкемия
Включва:морфологични кодове М982, М9940 – М9941 с код за характера на новообразуванието /3
С91.1 Хронична лимфоцитна левкемия
С91.7 Друга лимфоидна левкемия
С91.9 Лимфоидна левкемия, неуточнена
Миелоидна левкемия
Включва: левкемия:
• гранулоцитна
• миелогенна
морфологични кодове М986 – М988, М9930 с код за характера на новообразуванието /3
С92.1 Хронична миелоидна левкемия
С92.3 Миелоиден сарком
Хлором
Гранулоцитен сарком
С92.7 Друга миелоидна левкемия
С92.9 Миелоидна левкемия, неуточнена
Моноцитна левкемия
Включва: моноцитоидна левкемия
морфологичен код М989 с код за характера на новообразуванието /3
С93.1 Хронична моноцитна левкемия
С93.9 Моноцитна левкемия, неуточнена
Други левкемии с уточнен клетъчен вид
Включва: морфологични кодове М984, М9850, М9900, М9910, М9931 – М9932 с код за характера на новообразуванието/3
Не включва: левкемична ретикулоендотелиоза (С91.4)
плазмоклетъчна левкемия (С90.1)
С94.0 Остра еритремия и еритролевкемия
Остра еритремична миелоза
Болест на Di Guglielmo
С94.1 Хронична еритремия
Болест на Heilmeyer-Schцner
С94.7 Друга уточнена левкемия
Левкемия с лимфосаркомни клетки
С95.1 Хронична левкемия с неуточнен клетъчен тип
С95.9 Левкемия, неуточнена
Други и неуточнени злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
Включва: морфологични кодове М972, М974 с код за характера на новообразуванието /3
С96.1 Злокачествена хистиоцитоза
Хистиоцитна медуларна ретикулоза
С96.3 Истински хистиоцитен лимфом
С96.7 Други уточнени злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
Хемангиом и лимфангиом с каквато и да е локализация
Включва: морфологични кодове М912 – М917 с код за характера на новообразуванието /0
Не включва: син или пигментен невус (D22. – )
D18.0 Хемангиом с каквато и да е локализация
Ангиом БДУ
D18.1 Лимфангиом с каквато и да е локализация
Доброкачествено новообразувание с други и неуточнени локализации
D36.0 Лимфни възли
D36.1 Периферни нерви и вегетативна нервна система
Не включва: периферни нерви на орбитата (D31.6)
|
|
D36.7 Други уточнени локализации
Нос БДУ
Тиреотоксикоза [хипертиреоидизъм]
Не включва: хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза (E06.2)
неонатална тиреотоксикоза (P72.1)
Е05.3 Тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан – малигнен екзофталм
Други болести на kонюнктивата
Не включва: кератоконюнктивит (Н16.2)
H11.0 Птеригиум
Не включва: псевдоптеригиум (Н11.8)
Глаукома
Не включва: абсолютна глаукома (Н44.5)
вродена глаукома (Q15.0)
травматична глаукома при родова травма (Р15.3)
H40.3 Вторична глаукома, посттравматична
H40.4 Вторична глаукома, дължаща се на възпалително заболяване на окото
H40.5 Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото
H40.6 Вторична глаукома, предизвикана от лекарствени средства
Увреждания на храносмилателните органи след медицински процедури, некласифицирани другаде
Не включва: гастройеюнална язва (К28. – )
радиационен:
• колит (К52.0)
• гастроентерит (К52.0)
• проктит (К62.7)
К91.0 Повръщане след хирургична намеса върху стомашночревния тракт
Абсцес на кожата, фурункул и карбункул
Включва: фурункул
фурункулоза
Не включва: анална и генитална локализация (K61. – )
полови органи (външни):
• женски (N76.4)
• мъжки (N48.2, N49. – )
L02.0 Абсцес на кожата, карбункул и фурункул на лицето
Не включва: външно ухо (H60.0)
клепач (H00.0)
глава [всяка част без лицето] (L02.8)
слъзни:
• жлези (H04.0)
• канали (H04.3)
уста (K12.2)
нос (J34.0)
орбита (H05.0)
субмандибуларна област (K12.2)
L02.1 Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на шията
L02.2 Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса
Коремна стена
Гръб [всяка част без глутеалната област]
Гръдна стена
Ингвинална област
Перинеум
Пъп
Не включва: млечна жлеза (N61)
тазова област (L02.4)
омфалит на новородено (P38)
L02.3 Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на глутеалната област
Глутеална област
Не включва: пилонидална киста с абсцес (L05.0)
L02.4 Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците
Аксила
Бедро
Раменен пояс
L02.8 Абсцес на кожата, фурункул и карбункул с други локализации
Глава [всяка област без лицето]
Окосмена част на главата
Други фоликуларни увреждания
L73.2 Гноен хидраденит
Хипертрофични увреждания на кожата
L91.0 Келоиден цикатрикс
Хипертрофичен цикатрикс
Келоид
Не включва: акне келоид (L73.0)
цикатрикс БДУ (L90.5)
L91.8 Други хипертрофични увреждания на кожата
Полиартроза
Включва: артроза на повече от една става
Не включва: двустранно засягане на една и съща става (М16 – М19)
М15.0 Първична генерализирана (остео)артроза
М15.3 Вторична множествена артроза
Посттравматична полиартроза
М15.8 Друга полиартроза
Ентезопатия на гръбначния стълб
|
|
Увреждане в инсерциите на лигаментите или мускулите на гръбначния стълб
М46.01 Окципито-атланто-аксисен отдел
М46.02 Шийна област
М46.04 Гръден отдел
М46.06 Поясен отдел
М46.08 Кръстен и кръстноопашен отдел
Остеомиелит на гръбначния стълб
М46.21 Окципито-атланто-аксисен отдел
М46.22 Шийна област
М46.24 Гръден отдел
М46.26 Поясен отдел
М46.27 Пояснокръстен отдел
М46.28 Кръстен и кръстноопашен отдел
Фиброматоза на палмарната апоневроза [Dupuytren]
М72.04 Китка карпални кости ставите между всички
метакарпални кости тези кости
фаланги
Хроничен остеомиелит с фистула
М86.41 Раменна ключица акромиоклавикуларна
област лопатка скапулохумерална стави
стерноклавикуларна
М86.42 Мишница раменна кост лакътна става
М86.43 Предмишница лакътна кост гривнена става
лъчева кост
М86.44 Китка карпални кости ставите между всички
метакарпални кости тези кости
фаланги
М86.45 Тазова област сакрум тазобедрена става
и бедро бедрена кост сакроилиачна става
таз
М86.46 Колянна голям пищял[тибиа] колянна става
област малък пищял[фибула]
М86.47 Глезенна става тарзални кости глезенна става
и стъпало метатарзални кости други стави на стъпалото
фаланги
М86.48 Други гръбначен стълб
ребра
шия
череп
глава
тяло
Други хронични остеомиелити
М86.61 Раменна ключица акромиоклавикуларна
област лопатка скапулохумерална стави
стерноклавикуларна
М86.62 Мишница раменна кост лакътна става
М86.63 Предмишница лакътна кост гривнена става
лъчева кост
М86.64 Китка карпални кости ставите между всички
метакарпални кости тези кости
фаланги
М86.65 Тазова област сакрум тазобедрена става
и бедро бедрена кост сакроилиачна става
таз
М86.66 Колянна голям пищял[тибиа] колянна става
област малък пищял[фибула]
М86.67 Глезенна става тарзални кости глезенна става
и стъпало метатарзални кости други стави на стъпалото
фаланги
М86.68 Други гръбначен стълб
ребра
шия
череп
глава
Тяло
|
За кодове на заболяване от С50.0 до С50.8 лъчелечение може да се проведе само по палиативна програма, отразено в ИЗ.
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
|
основни терапевтични процедури
ЛЕЧЕБНА РАДИОЛОГИЯ И НУКЛЕАРНА МЕДИЦИНА
Изключва: такива за:
аблация на хипофизна жлеза – 07.64-07.69
деструкция на хориоретинална лезия – 14.26-14.27
*92.21 повърхностна радиация
повърхностно рентгеново лъчение до 150 KV
*92.22 ортоволтажна радиация
дълбоко ренгеново лъчение (150-300 KV)
*92.28 инжекция или инстилация на радиоизотопи
перорално приемане на йод -131
интравенозно инжектиране или инстилиране
*92.29 други радио-лечебни процедури
контактна бета терапия с апликатор стронций -137
*99.18 инжекция или инфузия на електролити
антиеметик
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
*99.21 инжекция на антибиотик
*99.23 инжекция на стероид
инжекция на кортизонови деривати
*99.25 инжекция или инфузия на противотуморен лекарствен продукт
инжекция или инфузия на противотуморен химиотерапевтична комбинация или монотерапия
Изключва:
антинеопластична имунотерапия – 99.28
инжекция на радиоизотопи – 92.28
инжекция или инфузия на биологичен модулатор на отговора като антинеопластичен агент – 99.28
*99.28 инжекция или инфузия на биологичен модулатор
моноклонални антитела
колониостимулиращи фактори на бялата и червена кръвни редици
99.99 Перорална терапия включва:
перорална цитостатична терапия
|
* Заб. терапевтични процедури 99.18, 99.21, 99.23, 99.25, 99.28и 99.99 не могат да се отчитат самостоятелно.
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е приложена и отчетена една основна терапевтична процедура от рубрики 92.21 до 92.29, посочена в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ. При едновременно лъче и химиолечение е задължителен и втори код – 99.25 и/или 99.28 и/или 99.99.
Забележка: Лъчелечение по клиничната пътека се предприема след „Решение на Онкологичен комитет за лечение на злокачествени и някои нетуморни заболявания“, копие от което се прилага в ИЗ на пациента.
Приложението на лекарствени продукти за лечение на онкологични пациенти при едновременно лъче-химиолечение се предприема след Решение на Онкологичния комитет по химиотерапия, в състава на който влизат химиотерапевти от лечебното заведение, в което се провежда лечението.
Изготвя се документ, наречен Решение, при започване на лечението и при необходимост от смяна на лечебната тактика. В Решението на Комисията/Онкокомитета е посочен алгоритъм на лечение – лекарствен продукт, ритъм на приложение, продължителност, необходими контролни изследвания. Документът – Решение на комисията за системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания е неразделна част от ИЗ/онкологично досие.
Предписването и прилагането на медикаментите, заедно с лъчелечение, който е основен лечебен метод се извършва от лъчетерапевти.
Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение по Лъчелечение II C ниво на компетентност съгласно медицински стандарт „Лъчелечение“. Изискванията за наличие на задължителните звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Лъчелечение“
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. Клиника/отделение по лъчелечение – за перкутанно лъчелечение
и/или стационар – „Активен блок“ – за метаболитна брахитерапия
|
|
2. Отделение по образна диагностика
|
|
3. Клинична лаборатория
|
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.
|
Задължително звено/медицинска апаратура
|
|
1. КАТ/МРТ
|
Забележка: Лъчелечение по клиничната пътека се предприема след „Решение на Онкологичен комитет за лечение на злокачествени заболявания, копие от което се прилага в ИЗ на пациента. За неонкологични заболявания това изискване отпада.
3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
За лъчелечение:
– един лекар със специалност по лъчелечение/медицинска радиология
За метаболитна брахитерапия на злокачествени заболявания:
– един лекар със специалност по лъчелечение или медицинска радиология,
За дозиметрично планиране:
– един специалист магистър по медицинска радиологична физика.
За радиационна защита на персонала и пациента:
– един специалист магистър по медицинска физика/физика
*Забeлежка: Лекарите със специалност по лъчелечение, които предписват лекарствени препарати за провеждане на едновременно лъче-химиолечение, трябва да притежават втора специалност по онкология
В случай, че лекарите със специалност по лъчелечение, не притежават втора специалност по онкология, предписването на лекарствени продукти се извършва от лекар със специалност по онкология
Правоспособност за специфична работа в йонизираща среда се налага за всички, извършващи лъчелечение, която се придобива след специален изпит.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ:
• злокачествено новообразувание на устната;
• при злокачествено новообразувание на големите слюнчени жлези, венците, бузите;
• при злокачествено новообразувание на ануса;
• при злокачествени новообразувания на кожата и кожните аднекси;
• при злокачествени новообразувания на костта и ставния хрущял;
• при злокачествени новообразувания на съединителната и другите меки тъкани;
• при меланом;
• при злокачествено новообразувание на женската и мъжката гърда – не за радикално лечение, а само за рецидиви;
• при епителни неоплазми на вагината и вулвата;
• при злокачествено новообразувание на пениса и другите мъжки полови органи;
• при злокачествени новообразувания на щитовидната жлеза;
• при вторични злокачествени новообразувания;
• при злокачествени новообразувания с неуточнена локализация;
• при Неходжкинови лимфоми, левкози, множествен и солитарен миелом;
• при болест на Ходжкин;
• вторични злокачествено новообразувания;
• вторични злокачествено новообразувания от неизвестно естество;
• дегенеративни заболявания на костно-ставния апарат;
• възпалителни заболявания на очния апарат;
• възпалителни заболявания на кожата и кожните придатъци;
• глаукома;
• анастомозит.
2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
Изпълнението на КП се удостоверява чрез ИЗ и индивидуален терапевтичeн документ за лъчелечение
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
2.1. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПЕРКУТАННО ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ С НИСКО- И СРЕДНОЕНЕРГИЙНО РЕНТГЕНОВО ЛЪЧЕНИЕ:
Перкутанно киловолтно лъчелечение с ниско и средноенергийно рентгеново лъчение се прилага като:
1). Дефинитивно лъчелечение.
При злокачествени новообразувания на устните, кожата и кожните аднекси и малигнени лимфоми и вторични злокачествени новообразувания се цели постигане на пълен локален контрол чрез дефинитивно лъчелечение; Противовъзпалително лъчелечение с ниски енергии се прилага при хронични възпалителни заболявания на кожата и кожните придатъци, неповлияни от интензивно антибиотично лечение, хипетрофични заболявания на съединителната тъкан на ставите, окото, пениса, някои доброкачествени и гранично малигнени тумори. При нискоенергийно рентгеново лъчение се прилагат 10-16 х 5 Gy /10 Gy седмично при лъчелечение на кожните малигноми.
2). Следоперативно лъчелечение при повърхностно разположени злокачествени новообразувания и някои нетуморни заболявания.
В следоперативен план перкутанното лъчелечение цели ликвидиране на субклиничното и макроскопско разпространение на заболяването извън зоната на хирургичната резекция. Прилага се за повишаване на локо-регионалния туморен контрол и преживяемостта при злокачествени новообразувания на големите слюнчени жлези, венците, бузите, ануса при злокачествени новообразувания на костта и ставния хрущял, на съединителната и другите меки тъкани; при меланом, при епителни неоплазми на вагината и вулвата, при злокачествено новообразувание на пениса и другите мъжки полови органи.
Дози: Прилагат се различни дози и режими на фракциониране. Конвенционалното лъчелечение се извършва 20-30 дни х 2Gy – по схема 5 пъти в седмицата без събота и неделя за възстановяване на нормалните тъкани.
При нетуморните заболявания се цели противовъзпалителен и аналгетичен ефект като се прилагат ниски дози от 0.5 -1 Gy до 5-10 Gy R обща доза, обикновено 3 пъти седмично.
3. Палиативно лъчелечение
Палиативно лъчелечение има за цел облекчаване или предотвратяване на симптомите и усложненията от прогресията на туморното заболяване при минимално въздействие върху околните органи и тъкани чрез реализиране на по-ниски общи дози. За палиативно ЛЛ при метастазирало заболяване се използват схеми 10 Х 3 Gy ,5 х 4 Gy или 2 х 8 Gy с еднаква ефективност.
Перкутанното лъчелечение се извършва в няколко етапа:
– клинико-биологично планиране – определят се клиничният мишенен обем (КМО) и планираният мишенен обем (КМО + осигурителна зона), лечебната доза, фракционирането и допустимите дози в критичните органи;
– анатомо-топографско планиране – съставяне на анатомо-топографски план и нанасяне на входните точки на централните лъчи върху кожата на болния за точна възпроизводимост на лъчелечебните сеанси;
– дозиметрично планиране се извършва ръчно на базата на таблици, изготвени при дозирането и периодичното калибриране на апаратите;
– контрол на лъчелечебния план – осъществява се скопично или с рентгенови снимки.
2.2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕТАБОЛИТНА БРАХИТЕРАПИЯ С РАДИОАКТИВЕН ЙОД-131 ПРИ КАРЦИНОМ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА.
При процедури 92.28 е задължително хоспитализиране в стационар /активен блок/
При прилагането на метаболитна брахитерапия с радиоактивен 131I се цели:
• Аблация на тиреоиден остатък след тотална тиреоидектомия при карцином на щитовидната жлеза –ликвидиране на видимо нормалния тиреоиден остатък след тиреоидектомия, както и вероятните субклинични прояви на тумора в тиреоидното ложе и кръвното русло;
• Лечение на рецидиви и метастази от карцином на щитовидната жлеза (фоликуларен, папиларен, Хъртъл сел карцином), които натрупват 131I.
Процедура (начин на приложение)
131I – натриев йодид се приема per os в течна форма или в капсула на гладно. Пациентите се хоспитализират задължително и се настаняват в стационар – изолационна стая (активен блок) със самостоятелен санитарен възел за 4-7 дни. Първите 24-48 часа пациентите трябва да приемат по-големи количества течности, да дъвчат дъвка, да ядат цитрусови плодове с цел увеличаване на слюноотделянето. По време на престоя в „активен блок“ се налага 24 часово наблюдение при строго спазване на правилата за лъчезащита от медицинския персонал.
Прилага се от 1100 до 4400 МBq еднократна активност. Няма ограничение за общата активност.
Лечението се извършва в няколко фази:
Клинично-биологично планиране. Определя индикациите за лечение в зависимост от вида и стадия на заболяването, определни чрез клинични, лабораторни, инструментални и радионуклидни изследвания.
Дозиметрично планиране: уточняване на необходимата за постигане на терапевтичната доза активност и обема радионуклид, което я осъществява
Провеждане на лечението: инстилиране, перорално приемане, или инжектиране на необходимата за постигането на терапевтичната доза активност, при осигуряване на необходимите мерки за радиационна защита на персонала и пациента.
Контрол за състоянието на пациента и възможни радиобиологични реакции.
Издаване на документ за мощността на еквивалентната доза на 1 м. разстояние, определяща наличната в пациента активност при дехоспитализация.
Наблюдение на болните:
– ежеседмичен контрол на общото състояние и общата поносимост на лъчелечението;
– оплаквания, свързани с радиобиологичните реакции на тумора и здравите тъкани;
– контрол на кръвната картина, микробиологичен контрол на радиобиологични реакции и включване на обща и локална медикаментозна терапия;
– по индикации при завършване на лечението с 131I се прави контролна целотелесна сцинтиграфия за регистриране разпределението на активността в тялото на пациента.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
За лъчелечение болните винаги постъпват с поставена диагноза – за първичния тумор или неговите метастази.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
• Завършване на планирания лъчелечебен курс.
• Дехоспитализация след приемане на радиоактивният йод е невъзможна и всички допълнителни болнични грижи и изследвания трябва да се извършват в активния блок до спадане на приетата активност до допустими стойности. За това показанията за този вид лечение, съобразени с общото състояние трябва да бъдат максимално прецизирани.
Критерии за извънредна дехоспитализация:
– изява на далечна метастаза или персистенция в хода на радикалното лечение;
– тежки остри лъчеви реакции, непозволяващи да се продължи лъчелечението;
– възникване на придружаващо заболяване, което налага лечение по витални индикации и прекъсване на лъчелечението.
При необходимост от ново лечение или поява на късни лъчеви усложнения – отново се насочва към лъчетерапевт.
Стойността на противотуморните лекарствени продукти (парентерални и перорални), осигуряващи основното лечение по клинични пътеки по редове № 251, 252, 254, 255, 257.1, 257.2, 258.1, 258.2 и 298, на необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение, не се включват в цената на клиничната пътека, заплащана от НЗОК.
Отчитането на приложените лекарствени средства се извършва ежемесечно с „Отчет за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедура за интензивно лечение или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията и неонатологията“.
Отчетът за лечение с лекарствени продукти по клинични процедури/процедури или по клинични пътеки в областта на онкологията, онкохематологията, лъчелечението и неонатологията, се предава в РЗОК на хартиен и електронен носител, заедно с бл. МЗ-НЗОК № 7.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.
Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в „История на заболяването“ (ИЗ) и в част ІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в „История на заболяването“ и Документ № 1, който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
– “История на заболяването“;
– част ІІІ на „Направление за хоспитализация“ – бл.МЗ-НЗОК №7;
– епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от „История на заболяването“.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя/настойника/Попечителя)
КАК ДЕЙСТВА ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО?
Йонизиращите лъчи проникват в тъканите и при всеки сеанс ликвидират част от заболелите клетки. В това отношение лъчелечението много прилича на безкръвна операция, ежедневно се стопяват определен брой клетки. Здравите тъкани също реагират на облъчването, както кървенето след операция и оставянето на белег. Облъчването преди операция намалява заболяването и създава условия за по – успешна и/или по-малка по обем операция. В някои случаи то способства за запазване на целия орган, което би било невъзможно без лъчелечение.
Принципът на лъчевото лечение се базира от една страна върху по-голямата уязвимост на болните клетки, а от друга – на по-високата способност на здравите тъкани да се възстановяват в периода между всяко облъчване. Така се обяснява защо лечебната доза не се прилага наведнъж, а трябва да се разпредели в няколко седмици – един път на ден, пет пъти седмично, с почивка в събота и неделя. Понякога се налага по-различно разпределение на дозата, което зависи от вида на заболяването.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЛЕЧЕНИЕТО С ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ?
Перкутанно лъчелечениеозначава облъчване през кожата. То се извършва с помощта на специално конструирани апарати. Това е основен метод за лечение на онкологичните заболявания, известен под много наименования, получили гражданственост: дълбока рентгенова терапия, нагревки. Лечението не е свързано с болка. То не се вижда, не се усеща и много прилича на правенето на рентгенова снимка.
Как се осъществява облъчването?
Пациентът се поставя да легне върху масата, където трябва да стои неподвижно по време на сеанса, тъй като лечебните лъчи са насочени много прецизно към болната част от тялото му. Болният остава сам в процедурната зала от една до десет минути, колкото трае един сеанс. Лечението се извършва чрез един или няколко ежедневни сеанса.
Надежден метод ли е лъчелечението?
Съвременните апарати за перкутанно облъчване осигуряват голяма прецизност, точност и акуратност при извършване на лечението с йонизиращи лъчения. Пациентите и персоналът са защитени от излишно облъчване. Пациентът не е опасен за своите близки, не е източник на лъчение. Той може спокойно да контактува с децата и близките си.
ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ ПРЕМИНАВА ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО?
Перкутанното лъчелечение се провежда по специален план. Определят се точно мястото на облъчването, положението на тялото при лечебния сеанс и най-добрият начин да се облъчи болното място, при което максимално да се щадят здравите тъкани. Областта на лъчелечението се начертава върху кожата и това изисква съхраняване на знаците. Макар и неприятно, то осигурява надеждна повторяемост на всеки сеанс. Лекарят и физикът решават как точно да се проведе лечението, каква обща доза да се приложи и на колко облъчвания тя да бъде разпределена. Поставят се окончателни знаци върху кожата. Пациентът се въвежда в процедурната зала и първото облъчване (първият сеанс) започва.
Болният е под ежедневно наблюдение от медицинския екип, грижещ се за неговото здраве. Първоначално и периодично лечението и състоянието му се разглеждат и обсъждат от разширен лекарски екип. Рентгеновият лаборант, извършващ лъчелечението, ежедневно проследява състоянието на пациента. Лекуващият лекар наблюдава възникналите лъчеви реакции, грижи се за тяхната профилактика и лечение. Той препоръчва специален режим на хранене и евентуална почивка по време на лъчелечението.
Оплакванията са твърде индивидуални и са в зависимост от разположението и големината на облъчваната област. Рядко може да се наблюдават: нарушения на съня, подтискане или загуба на апетита, неспокойствие, гняв, апатия, чувство за вина и дори мисъл за отказ от лечение. Повечето реакции са временни като се развиват по време на облъчването и понякога могат да продължат 1 до 3 месеца след лъчелечението.
Облъчването на различните области на тялото при злокачествени заболявания е съпътствувано с различни реакции.
Тъй като лечението се провежда през кожата, при всички пациенти могат да се наблюдават кожни реакции. Кожата в полето на облъчването става чувствителна, може да се зачерви, по-късно да пигментира при излагане на слънце, да се появи сърбеж, излющване, временно потъмняване (пигментация). За облекчаване на тези нормални реакции се препоръчва широко, памучно, не стягащо бельо, пудрене на облъчваната кожа с детска или специална пудра, подсушаване на кожата преди облъчването, тъй като влажността засилва реакциите.
Може да се наблюдават: временно разреждане и/или опадане на окосмяването в облъчваната област; зачервяване, дразнене, сърбеж, лющене или разязвяване на кожата; дразнене, парене, болка и поява на малки ранички на лигавицата.
При перкутанно лечение на дегенеративни и възпалителни заболявания, което продължава около една седмица, не се наблюдават никави странични реакции, тъй като дозите на облъчване на ниски. Наблюдението върху 20000 болни за 50 години не доказаха предишните опасения за предизвикване на злокачествени тумори от приложената радиация.
ЛЕЧЕНИЕ С РАДИОАКТИВЕН ЙОД-131
Лечението с радиоактивен йод използува възможностите на радиоактивно вещество, което лекува, да се разпространи в организма подобно на нерадиоактивен елемент-, стабилен йод който влиза в метаболизма на човека и се натрупва в тумора на щитовидната жлеза или неговите метастази.
Лечебното радиоактивно вещество ЙОД-131- натриев йодид се приема през устата в течна форма или в капсула на гладно и се включва в обменните процеси на организма, като се натрупва избирателно в остатъците щитовидна тъкан или метастазите от нея. За тази цел е необходимо минимум 30 дни преди лечението да не са прилагани йод-съдържащи рентген-контрастни материи, да бъдат изключени седативни и сънотворни или съдържащи йод медикаменти, да се изключат йод-съдържащи храни и да се спре тиреоидната заместителна или тиреостатична терапия 20 дни преди лечението
Как се осъществява лечението?
Пациентите се настаняват задължително в стационар – изолационна стая (“активен блок“) със самостоятелен санитарен възел за период от 4 до 8 дни. Първите 24-48 часа пациентите трябва да приемат по-големи количества течности, да дъвчат дъвка, да ядат цитрусови плодове с цел увеличаване на слюноотделянето. По време на престоя в „активен блок“ се налага 24 часово наблюдение при строго спазване на правилата за лъчезащита от медицинския персонал. След напускане на активния блок болният се измерва и се съветва за продължителността на огранчителния режим в къщи.
Надежден метод ли е метаболитната брахитерапия с радиоактивен йод?
Този метод на лъчелечение е най-ефективният в онкологичната практика. Радиоактивното вещество прицелно се натрупва само в органа, в който целим да лекуваме с минимално натрупване в здравите тъкани и органи.
Вашият основен метод на лечение е Лъчелечение. Към него понякога се налага включването на някои медикаменти по следните причини:
1. Световните резултати са показали, че при някои заболявания лъчелечението се извършва едновременно с по- ниски дози химиотерапия или друг вид противотуморно лечение в инжекции или таблетки, които засилват неговия ефект. Това най-често се прилага при рака на матката, ректума, главата и шията, мозъка, стомаха, панкреаса, белия дроб и др.
2. По време на лъчелечението се наблюдават някои реакции като:
– зачервяване, ранички в устата, трудно болезнено преглъщане, нарушение на храненето
– гадене, повръщане, което води до намаление на апетита, ослабване на тегло и затруднява лечението Ви,
За това са Ви необходими лекарства, които позволяват продължаване на лъчелечението, без вредното прекъсване, което намалява лечебния противотуморен ефект. За болката това са различни видове противоболкови лекарства във вид на таблетки, инжекции, лепенки и др.; за увеличение на хемоглобина, левкоцитите и др., които спадат по време на лечение исе прилагат т.н. растежни средства, а против гадене и повръщане – специални лекарства, които овладяват симптомите и Ви позволяват безпрепятствено да продължите лъчелечението
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 255 „ОРТОВОЛТНО ПЕРКУТАННО ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ И МEТАБОЛИТНА БРАХИТЕРАПИЯ С ВИСОКИ АКТИВНОСТИ“
ДОКУМЕНТ № 1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
|
І.
|
ІІ.
|
|
Ден за провеждане на процедури
|
1 ден
|
2 ден
|
3 ден
|
4 ден
|
5 ден
|
|
|
|
Изписване
|
|
Дата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
|
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ
|
ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
|
(Продължава в бр. 12)