Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
брой: 28, от дата 6.4.2012 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.29


Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт

МИНИСТЕРСТВО  НА ТРАНСПОРТА,  ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 88 от 2007 г., бр. 47 и 101 от 2010 г.)

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 думите „обхватът на дейностите в“ се заменят с „изискванията и основните елементи на“, а след думата „безопасността“ се добавя „(СУБ)“.

2. В т. 3 след думата „безопасност“ се добавя „на управител на железопътна инфраструктура и сертификат за безопасност на железопътен превозвач“.

3. В т. 4 думата „превозите“ се заменя с „железопътния транспорт“.

4. В т. 5 след думите „общите показатели за безопасност“ се добавя „(ОПБ)“ и текстът до края се заличава.

5. В т. 6 думите „и изискванията към системите за управление на безопасността“ се заличават.

6. Създава се т. 9:

„9. изискванията към кандидатите, условията и редът за издаване на сертификат на лице, отговорно за поддържане на превозни средства.“

§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „осигурява хармонизирането с регулаторните структури по без­опасността в Европейския съюз“ се заменят с „обхваща изискванията за безопасност на системата като цяло, включително безопасното управление на инфраструктурата и на трафика, както и взаимодействието между железопътните превозвачи и управителя на железопътната инфраструктура“.

2. В ал. 2 думите „теснопътните железопътни линии и“ се заличават, след думите „3-та категория“ се добавя „от вътрешния железопътен транспорт по чл. 2, т. 3 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ)“ и думата „правила“ се заменя с „инструкции“.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Управлението и контролът по без­опасността на превозни средства, представляващи културно-историческо наследство, се осъществяват от лицата, които ги управляват и стопанисват. Те се допускат за движение по железопътната инфраструктура при условие, че отговарят на националните правила за безопасност.“

§ 3. Член 3 се изменя така:

„Чл. 3. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ като национален орган по безопасността в железопътния транспорт изпълнява функциите си по открит, недискриминационен и прозрачен начин.“

§ 4. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:

„(1) Националните правила за безопасност (НПБ), определени съгласно чл. 20, са задължителни за управителя на инфраструктурата, железопътните превозвачи, лицата по чл. 2, ал. 2 и лицата, извършващи дейности по проектиране, строителство, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или превозните средства.“

§ 5. В чл. 7 ал. 4 се отменя.

§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 5 се отменя.

2. В ал. 6 думите „Показателите по ал. 5“ се заменят с „Общите показатели за безопасност“.

§ 7. В чл. 10 текстът след думите „структури за управление на безопасността“ се заличава.

§ 8. В чл. 11, ал. 2 думите „структурите за управление на безопасността към“ се заличават.

§ 9. В чл. 12, ал. 1 думите „Структурите по чл. 10“ се заменят с „Управителите на железопътна инфраструктура и железопътните превозвачи“, думата „май“ се заменя с „юни“, а думите „състоянието на“ се заличават.

§ 10. В чл. 13, ал. 2, т. 2 след думите „изискванията в“ се добавя „сертификатите и“.

§ 11. В чл. 16 след думата „система“ се поставя запетая и се добавя „както и от системата като цяло“.

§ 12. В глава втора „Управление на без­опасността“ заглавието на раздел ІІ се изменя така:

„Раздел ІІ

Национални правила за безопасност“.

§ 13. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „трансевропейската железопътна система“ се заменят с „железопътната система в рамките на Европейския съюз“.

2. В ал. 2 след думите „се разработват“ се добавя „от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и след думите „приложение № 2“ се добавя „и се публикуват на интернет страницата на агенцията“.

§ 14. В глава втора „Управление на без­опасността“ се създава раздел ІІІ „Система за управление на безопасността“ с чл. 22 – 25:

„Раздел IIІ

Система за управление на безопасността

Чл. 22. (1) Управителите на железопътна инфраструктура и железопътните превозвачи изграждат свои системи за управление на безопасността, за да гарантират, че железопътната система може да постигне минималните общи критерии за безопасност и че съответства на националните правила за безопасност и на изискванията за безопасност, формулирани в ТСОС, както и че се прилагат съответните части на ОМБ.

(2) Системата за управление на безопасността следва да бъде документирана във всички основни части, и по-специално:

1. да описва разпределянето на отговорностите в рамките на организацията на управителя на инфраструктурата или железопътния превозвач;

2. да показва как се осигурява контрол от страна на ръководството върху различните нива в организацията;

3. да показва как се включва персоналът и техните представители на всички нива;

4. да показва как се гарантира непрекъснато подобряване на системата за управление на безопасността.

(3) Основните елементи на системата за управление на безопасността са следните:

1. организационна структура;

2. вътрешни правила за функционирането на системата за управление на безопасността;

3. стратегия за развитие на безопасността, с която е запознат персоналът, отговарящ за безопасността;

4. качествени и количествени критерии за поддържане и подобряване на съществуващото ниво на безопасност, включително планове и процедури за постигането на тези цели;

5. процедури и методи за извършване на оценка на риска и въвеждане на мерки за контрол на риска в случаите, когато промяна на експлоатационните условия или нов материал налагат поемането на нови рискове за инфраструктурата или при извършване на експлоатационните операции;

6. правила за разследване на железопътни произшествия и инциденти, които гарантират, че произшествията се докладват, разследват и анализират в съответствие с тази наредба и че се вземат необходимите превантивни мерки;

7. споразумения за предоставяне на необходимата информация за безопасността между управителите на железопътната инфраструктура и превозвачите, както и между превозвачите, експлоатиращи една и съща инфраструктура, и вътрешни процедури за предоставяне на информацията до всички нива;

8. процедури и формати за начина на документиране на информацията за безопасността и определяне на процедура за общ контрол на информацията относно безопасността;

9. планове за аварийно-възстановителни действия в случай на произшествия, бедствия и аварии, съгласувани със съответните компетентни органи, както и предоставяне на първоначална информация;

10. система от общи цели, правила, критерии, методи, показатели, процедури и оценки за безопасност;

11. план за провеждане на вътрешни одити на системата за управление на безопасността;

12. процедури за прилагане на съществуващи, нови и изменени технически и експлоатационни изисквания, формулирани в ТСОС или НПБ, и процедури за гарантиране на съответствие със стандартите и други нормативни условия през експлоатационния период на съоръжения и операции;

13. програми за обучение и системи, гарантиращи, че се поддържа техническата компетентност на персонала.

Чл. 23. Чрез системата за управление на безопасността се осигурява контрол на всички рискове, свързани с дейностите на управителите на железопътна инфраструктура, превозвачите и техните контрагенти, както и рисковете, произтичащи в резултат от дейностите на други лица.

Чл. 24. Системата за управление на безопасността на управителя на железопътната инфраструктура отчита ефекта от въздействието от дейностите на превозвачите върху инфраструктурата и осигурява възможност за всички железопътни превозвачи да осъществяват превози при спазване на изискванията на ТСОС и националните правила за без­опасност, както и на условията, формулирани в сертификатите за безопасност.

Чл. 25. Системата за управление на безопасността на управителя на железопътната инфраструктура осигурява координирано изпълнение на процедурите при извънредни обстоятелства от него и всички железопътни превозвачи, опериращи на неговата инфраструктура.“

§ 15. Глава трета се изменя така:

„Глава трета

СЕРТИФИКАТ И УДОСТОВЕРЕНИЕ

Раздел I

Общи разпоредби за сертификат и удостоверение за безопасност

Чл. 26. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ издава сертификат за безопасност на железопътен превозвач и удостоверение за безопасност на управител на железопътна инфраструктура.

(2) Сертификатът и удостоверението за безопасност по ал. 1 са поименни и не подлежат на преотстъпване.

Чл. 27. Сертификатът и удостоверението за безопасност по чл. 26 се издават със срок на валидност до 5 години.

Чл. 28. (1) За издаване на сертификат или удостоверение за безопасност по чл. 26 кандидатите подават писмено заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Заявлението и всички документи към него се подават на български език.

Чл. 29. (1) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ разглежда подаденото заявление по чл. 28. В случай че се констатират пропуски или недостатъци в заявлението или в документацията, приложена към него, на кандидата се предоставя срок за отстраняването им.

(2) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да изиска всякаква допълнителна информация от кандидата, като определя срок за представяне на съответните документи.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ се произнася в срок до 4 месеца от датата на подаване на цялата необходима и допълнително изискана информация със съответните документи.

Чл. 30. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ предоставя на електронната си страница списък с изискванията за получаване на сертификат за безопасност заедно с формуляра за кандидатстване.

Чл. 31. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ дава указания за получаване на сертификат за безопасност относно услуги, извършвани върху ограничена част на железопътната инфраструктура, и по-специално относно определяне на правилата, които са валидни за въпросната част.

Чл. 32. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ упражнява контрол за спазването на изискванията, при наличието на които са издадени сертификатът и удостоверението за безопасност.

Чл. 33. Изричният или мълчаливият отказ за издаване на сертификат или удостоверение за безопасност, както и решението, с което се отнема или изменя съответната част на сертификата или удостоверението, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел II

Сертификат за безопасност на железопътен превозвач

Чл. 34. (1) Сертификатът за безопасност служи като доказателство, че железопътният превозвач е изградил своя система за управ­ление на безопасността и може да изпълни изискванията, предвидени в ТСОС и други съответни законодателни актове на Европейския съюз и в националните правила за безопасност, за да контролира рисковете и да осигурява безопасни транспортни услуги по железопътната инфраструктура.

(2) Наличието на сертификат за безопасност е условие за достъп до железопътната инфраструктура.

(3) Сертификатът за безопасност може да включва цялата железопътна инфраструктура или част от нея.

(4) В сертификата за безопасност се посочва видът и размерът на дейностите, извършвани от железопътния превозвач.

Чл. 35. (1) Сертификатът за безопасност обхваща:

1. Сертификат за безопасност – част „А“, който потвърждава приемането на системата за управление на безопасността на железопътния превозвач, изградена в съответствие с изискванията на чл. 22 и 23, и е валиден на територията на Европейския съюз за еквивалентни транспортни услуги;

2. Сертификат за безопасност – част „Б“, който потвърждава приемането на правилата на железопътния превозвач за изпълнение на специфичните изисквания за безопасно извършване на превозите на пътници и/или товари по железопътната инфраструктура; правилата се отнасят до прилагането на ТСОС и други законодателни актове на Европейския съюз и националните правила за безопасност, документите за правоспособност на персонала и разрешението за въвеждане в експлоатация на превозните средства, използвани от железопътния превозвач.

(2) По време на срока на валидност на сертификата Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ контролира прилагането на системата за управление на безопасността и прилага принципите за контрол, установени в Приложение ІV на Регламент (ЕС) № 1158/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на сертификат за безопасност (OB, L 326 от 10.12.2010 г.) (Регламент (ЕС) № 1158/2010).

Чл. 36. (1) Сертификат за безопасност – част „А“, се издава по образец съгласно Приложение І на Регламент (ЕО) № 653/2007 на Комисията относно прилагането на общ европейски формат за сертификатите за безопасност и документите за кандидатстване за сертифициране съгласно чл. 10 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за валидността на сертификатите за безопасност, издадени по Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 153, 14.06.2007 г.) (Регламент (ЕО) № 653/2007).

(2) Сертификат за безопасност – част „Б“, се издава по образец съгласно Приложение ІІ към Регламент (ЕО) № 653/2007.

Чл. 37. (1) Железопътен превозвач, притежаващ сертификат за безопасност – част „А“, издаден в друга държава – членка на Европейския съюз, може да извършва железопътни транспортни услуги на територията на Република България след получаване на сертификат за безопасност – част „Б“, издаден по реда на тази наредба.

(2) Сертификат за безопасност на железопътен превозвач, издаден в държава, която не е член на Европейския съюз, се признава за валиден, ако това е уговорено в двустранни или многостранни договори, по които Република България е страна.

Чл. 38. (1) Железопътният превозвач подава писмено заявление за издаване на сертификат за безопасност по образец съгласно Приложение ІІI на Регламент (ЕО) № 653/2007.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. валиден сертификат за лице, отговорно за поддържането на превозните средства на железопътния превозвач – в случай че той има такъв и ще извършва сам поддържането;

2. договор и валиден сертификат за лице, отговорно за поддържането на превозните средства на железопътния превозвач с трето лице – в случай че той няма да извършва сам поддържането.

(3) В случай че железопътният превозвач ще извършва сам поддържането на товарни вагони, но не притежава валиден сертификат, оценката на неговия капацитет като лице, отговорно за поддържането на товарни вагони, се извършва като част от процедурата за разглеждане на заявлението по ал. 1.

(4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ предоставя на железопътен превозвач, кандидатстващ за издаване на сертификат за безопасност за услуги, които ще извършва върху част на железопътната инфраструктура, специфичните правила и изискванията, които са валидни за съответната част от мрежата.

(5) Железопътен превозвач, кандидатстващ за издаване на сертификат за безопасност – част „Б“, прилага към заявлението по ал. 1:

1. изготвени от него правила относно изпълнение на изискванията, установени с ТСОС или части от ТСОС, националните правила за безопасност, националните технически правила и други правила, приложими за извършваните операции, персонал и подвижен състав и посочващи как се гарантира съответствието чрез системата за управление на безопасността;

2. документация относно различните категории служители, наети или договорени за извършване на експлоатацията, включително доказателства, че те отговарят на изискванията на ТСОС или националните правила и са сертифицирани за изпълнение на съответните дейности;

3. документация относно различните видове подвижен състав, използван за експлоатация, включително доказателства, че те отговарят на изискванията на ТСОС или националните правила и са въведени в експлоатация и включени в регистър на превозните средства.

Чл. 39. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ разглежда заявленията, като прилага процедурата и използва критериите за оценка съгласно Регламент (ЕС) № 1158/2010.

Чл. 40. (1) Железопътният превозвач подава писмено заявление за подновяване на сертификата за безопасност по образец съг­ласно Приложение ІІI на Регламент (ЕО) № 653/2007 при:

1. изтичане на срока, за който е издаден;

2. всяка съществена промяна на вида и размера на дейността на железопътния превозвач;

3. издаване на железопътния превозвач на сертификат за лице, отговорно за поддръжка на превозните средства.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 заявлението се подава най-малко 6 месеца преди датата на изтичане на срока на сертификата.

Чл. 41. (1) Притежателят на сертификата за безопасност е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ за:

1. всички промени в условията на съответната част от сертификата за безопасност;

2. въвеждане в експлоатация на нов тип подвижен състав или назначаване на нови категории персонал.

(2) Уведомлението по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ подновява изцяло или частично сертификата за безопасност.

Чл. 42. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да изиска съответната част от сертификата за безопасност да бъде ревизирана при настъпване на съществени промени в действащото законодателство по отношение на безопасността в железопътния транспорт.

Чл. 43. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна админис­трация“ отнема сертификата за безопасност – част „А“ и/или част „Б“, в случаите, когато установи, че железопътният превозвач е престанал да отговаря на изискванията, при които е издаден сертификатът за безопасност, като мотивира своето решение.

(2) В случаите по чл. 37, ал. 1 при отнемане на издаден сертификат за безопасност – част „Б“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ незабавно информира за това органа по безопасност на съответната държава, който е издал сертификат за без­опасност – част „А“, на превозвача.

Чл. 44. Сертификат за безопасност, който не е използван по предназначение до една година от датата на неговото издаване, се отнема със заповед от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.

Чл. 45. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна админис­трация“ уведомява Европейската железопътна агенция за всички издадени, подновени, изменени или отнети сертификати за без­опасност в срок до един месец от извършване на съответното действие.

(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват:

1. наименованието и адресът на железопътния превозвач;

2. датата на издаване на сертификата за безопасност;

3. обхватът и валидността на сертификата за безопасност;

4. в случай на отнемане – мотивите за това решение.

Раздел IIІ

Удостоверение за безопасност на управител на железопътна инфраструктура

Чл. 46. (1) Удостоверение за безопасност се издава на управител на железопътна инфраструктура в Република България.

(2) Наличието на удостоверение за безопасност е задължително условие за управителя на железопътна инфраструктура, за да започне да извършва своята дейност.

Чл. 47. (1) Удостоверението за безопасност:

1. потвърждава, че управителят на железопътна инфраструктура е изградил своя система за управление на безопасността в съответствие с изискванията на глава втора, раздел ІІІ „Система за управление на без­опасността“;

2. потвърждава приемането на правилата на управителя на железопътна инфраструктура за изпълнение на специфичните изисквания, необходими за безопасно проектиране, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, и поддържането и управлението на контрола на движението и системата за сигнализация.

(2) През срока на валидност на удостоверението Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ извършва проверки за изпълнение на изискванията, при които е било издадено.

(3) През срока на валидност на удостоверението Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ контролира прилагането на системата за управление на безопасността и прилага принципите за контрол, установени в Приложение ІІІ на Регламент (ЕС) № 1169/2010 на Комисията от 10 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на удостоверение за безопасност (OB, L 327 от 11.12.2010 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2010).

Чл. 48. (1) Лицето, желаещо да стане управител на железопътна инфраструктура, подава писмено заявление за издаване на удостоверение за безопасност по образец съгласно приложение № 3 в съответствие с приложената към него инструкция за попълване.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. валиден сертификат за лицето, отговорно за поддържането на превозните средства на управителя на железопътна инфраструктура – в случай че той има такъв и ще извършва сам поддържането;

2. договор и валиден сертификат за лицето, отговорно за поддържането на превозните средства на управителя на железопътна инфраструктура с трето лице – в случай че той няма да извършва сам поддържането.

(3) В случай че управителят на железопътна инфраструктура ще извършва сам поддържането на товарни вагони, но не притежава валиден сертификат, оценка на неговия капацитет като лице, отговорно за поддържането на товарни вагони, се извършва като част от процедурата за разглеждане на заявлението по ал. 1.

(4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ разглежда заявленията, като прилага процедурата и използва критериите за оценка съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2010.

Чл. 49. Удостоверението за безопасност се издава по образец съгласно приложение № 3а. Удостоверението за безопасност се издава в същия образец и когато то се подновява или изменя.

Чл. 50. (1) Управителят на железопътна инфраструктура подава писмено заявление за подновяване на удостоверението за безопасност по образец съгласно приложение № 3 при:

1. изтичане на срока, за който е издадено;

2. всяка съществена промяна на инфраструктурата, сигнализацията, енергоснабдяването или на принципите на управление и поддържане;

3. издаване на управителя на железопътна инфраструктура на сертификат за лице, отговорно за поддържане на превозните средства.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 заявлението се подава 6 месеца преди датата на изтичане на срока на удостоверението.

Чл. 51. (1) Притежателят на удостоверението за безопасност е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ за:

1. всички промени в условията, при които е издадено удостоверението за безопасност;

2. всяка съществена промяна на инфраструктурата, сигнализацията, енергоснабдяването или на принципите на управление и поддържане.

(2) Уведомлението по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.

Чл. 52. (1) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да изиска удостоверението за безопасност да бъде ревизирано при настъпване на съществени промени в действащото законодателство по отношение на безопасността в железопътния транспорт.

(2) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ подновява изцяло или частично удостоверението за безопасност.

Чл. 53. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ отнема удостоверението за безопасност в случаите, когато установи, че управителят на железопътна инфраструктура е престанал да отговаря на изискванията, при които е издадено удостоверението за безопасност, като мотивира писмено своето решение.

Чл. 54. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ уведомява Европейската железопътна агенция в срок до един месец за всички издадени, подновени, изменени или отнети удостоверения за безопасност.

(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват:

1. наименованието и адресът на управителя на железопътна инфраструктура;

2. датата на издаване на удостоверението за безопасност;

3. обхватът и валидността на удостоверението за безопасност;

4. в случай на отнемане – мотивите за това решение.“

§ 16. В чл. 62а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 след думата „средства“ се добавя „по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 57 от 2004 г. за постигане на оперативна съвместимост на националната железопътна система с железопътната система в рамките на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 60 от 2004 г., бр. 91 от 2005 г., бр. 55 от 2006 г.; попр., бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 88 от 2007 г., бр. 84 от 2010 г. и бр. 5 от 2012 г.).“

2. Създават се ал. 7 – 9:

„(7) При смяна на лицето, което отговаря за поддържането, собственикът или ползвателят на съответните превозни средства уведомява Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ за промяната, която незабавно се отразява в националния регистър на превозните средства. Лицето, което е отговаряло за поддържането, се освобождава от отговорностите си след отписване от националния регистър на превозните средства.

(8) В случай че към датата на отписване на лицето, което е отговаряло за поддържането на превозните средства от регистъра по ал. 3, не е посочено ново лице, което да отговаря за поддържането, съответните превозни средства се отписват до посочване и вписване на новото лице.

(9) При смяна на лицето, което отговаря за поддържането, същото предава документацията за поддържането на собственика или ползвателя на съответните превозни средства или на новото лице, което отговаря за поддържането им.“

§ 17. Член 62б се изменя така:

„Чл. 62б. (1) Лицето по чл. 62а, ал. 1 извър­шва поддържането на превозните средства след получаване на сертификат на лице, отговорно за поддържането. Поддържането на товарни вагони се извършва след получаване на сертификат на лице, отговорно за поддържането на товарни вагони. Поддържането на другите видове превозни средства се извършва след получаване на сертификат на лице, отговорно за поддържането на съответния друг вид превозно средство.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ издава сертификатите по ал. 1, както следва:

1. сертификат на лице, отговорно за поддържането на товарни вагони се издава по образец, съгласно Приложение V на Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията от 10 май 2011 г. относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддържането на товарни вагони, и за изменение на Регламент (ЕО) № 653/2007 (OB, L 122, 11.05.2011 г.)(Регламент (ЕС) № 445/2011);

2. сертификат на лице, отговорно за поддържането на другите видове превозни средства, се издава по образец съгласно приложение № 4а.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ издава сертификат за функции по поддържането, както следва:

1. сертификат за функции по поддържането на товарни вагони се издава по образец съгласно Приложение V на Регламент (ЕС) № 445/2011;

2. сертификат за функции по поддържането на другите видове превозни се издава по образец съгласно приложение № 5а.

(4) Сертификатите по ал. 2 и 3 са поименни и не подлежат на преотстъпване.

(5) Сертификатите по ал. 2 и 3 се издават за срок 5 години.

(6) Когато железопътен превозвач или управител на железопътната инфраструктура ще извършва сам поддържането на товарни вагони, но не притежава валиден сертификат за поддържане, оценка на неговия капацитет като лице, отговорно за поддържането на товарни вагони, се извършва като част от процедурата за разглеждане на заявлението за издаване на сертификат/удостоверение за безопасност. Издаването или подновяването на сертификат за безопасност на железопътния превозвач или на удостоверение за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура потвърждава изпълнението на изискванията за сертифициране на лице, отговорно за поддържането.

(7) Системата за поддържане на превозните средства се състои от следните функции:

1. функция по управление, която контролира и координира функциите по поддържане, посочени в т. 2 – 4, и гарантира безопасното състояние на превозните средства в железопътната система;

2. функция по разработване на поддържането, която отговоря за управлението на документацията за поддържането, включително управлението на конфигурацията въз основа на данни за проектирането и експлоатацията, както и за качеството и извлечения опит;

3. функция по управление на поддържането на превозните средства, която отговаря за прекратяването на експлоатацията на превозно средство с цел поддържане и повторното му въвеждане в експлоатация след поддържането;

4. функция по извършване на поддържането, която отговаря за осъществяване на необходимото техническо поддържане на превозното средство или на части от него, включително документацията, свързана с техническото обслужване.

(8) Лицето, отговорно за поддържането, изпълнява функцията по управление самостоятелно, но може да възложи на друго лице (външен изпълнител) функциите по поддържане, посочени в ал. 7, т. 2 – 4.

(9) Лицето, което изпълнява някоя от функциите по поддържане, посочени в ал. 7, т. 2 – 4, може да бъде сертифицирано при спазване на критериите, определени съответно в Приложение І на Регламент (ЕС) № 445/2011 или приложение № 5б (изисквания и критерии за оценка).

(10) Независимо от възлагането на друго лице (външен изпълнител) лицето, отговорно за поддържането на превозните средства, е отговорно за резултата от дейностите по поддържане, които управлява, и е длъжно да установи система за наблюдение на посочените дейности.“

§ 18. Член 62в се изменя така:

„Чл. 62в. (1) За издаване на сертификат на лице, отговорно за поддържане на превозни средства, кандидатите подават писмено заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, както следва:

1. за издаване на сертификат на лице, отговорно за поддържането на товарни вагони – заявление по образец съгласно Приложение ІV на Регламент (ЕС) № 445/2011 с приложени писмени доказателства във връзка с процедурите, посочени в Приложение ІІІ (изисквания и критерии за оценка) на регламента;

2. за издаване на сертификат на лице, отговорно за поддържането на другите видове превозни средства – заявление по образец съгласно приложение № 4 с приложени писмени доказателства във връзка с процедурите, посочени в приложение № 4б (изисквания и критерии за оценка).

(2) За издаване на сертификат за функции по поддържане кандидатите подават писмено заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ по образец съгласно Приложение ІV на Регламент (ЕС) № 445/2011 или приложение № 5.

(3) Към заявлението по ал. 1 или 2 се прилага документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(4) Заявлението и всички документи към него се подават на български език.

(5) Сертифицирането се основава на оценка на способността на лицето, което отговаря за поддържането, да изпълнява съответните изисквания на Приложение ІІІ на Регламент (ЕС) № 445/2011 или на приложение № 4б и да може да ги прилага последователно. Това включва система за контрол, която да гарантира непрекъснатото съответствие с приложимите изисквания след предоставянето на сертификата на лицето, отговорно за поддържането.

(6) При оценка на заявленията се прилагат изискванията и критериите за оценка, определени съответно в Приложение ІІІ на Регламент (ЕС) № 445/2011 или в приложение № 4б, като се извършва и необходимата оценка на обекта или обектите на лицето, отговорно за поддържането.

(7) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ разглежда заявлението за издаване на сертификат в срок до 4 месеца от датата на подаване на цялата необходима, както и допълнително изискана информация и съответните документи.

(8) В случай че в заявлението или в документацията, приложена към него, бъдат констатирани пропуски или недостатъци, на кандидата се предоставя срок за отстраняването им.

(9) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да поиска от кандидата да представи допълнителна информация, като определя срок за представяне на съответните документи.

(10) Лицето, отговорно за поддържането, уведомява писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ за всички промени, свързани с обстоятелствата, съществували при издаване на първоначалния сертификат, в 7-дневен срок от настъпването им. В зависимост от вида и обхвата на промените изпълнителният директор преценява дали да измени, поднови или отнеме сертификата.

(11) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ най-малко веднъж годишно извършва проверки на лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства, дали отговаря на изискванията за издаване на сертификата, съответно на Приложение ІІІ на Регламент (ЕС) № 445/2011 или на приложение № 4б.“

§ 19. Член 62г се изменя така:

„Чл. 62г. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ отнема сертификата на лице, отговорно за поддържането на превозните средства, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 46б от Закона за железопътния транспорт и при настъпили съществени промени, свързани с обстоятелствата, съществували при издаване на първоначалния сертификат.

(2) Когато установи, че лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства, не отговаря на изискванията за издаването му, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ в зависимост от степента на несъответствие може да предприеме едно от следните действия:

1. да приеме план за подобряване заедно с лицето, получило сертификата;

2. да ограничи обхвата на приложение на сертификата;

3. да отнеме сертификата.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ ограничава обхвата или отнема сертификата на лице, отговорно за поддържането, при продължаващо неизпълнение на изискванията за издаване на сертификата или на плана за подобряване.

(4) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ мотивира всяко свое решение и уведомява лицето, отговорно за поддържане на превозните средства, за взетото решение и за причините, на които то се основава.“

§ 20. В чл. 62е се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Сертификатът за функции по поддържане на товарни вагони е валиден на територията на Европейския съюз.“

§ 21. В чл. 62ж, ал. 3, т. 2 думата „удостоверение“ се заменя със „сертификат“ и след думите „превозвач или“ се добавя „удостоверение за безопасност“.

§ 22. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 в края на текста се добавя „и проверява дали те се експлоатират и поддържат съгласно изискванията“;

б) точка 2 се изменя така:

„2. осъществява контрол за съответствието на съставните елементи на оперативната съвместимост със съществените изисквания, предвидени в съответните ТСОС;“

в) в т. 6 думите „правила за безопасност“ се заменят с „национални правила за без­опасност, като осъществява постоянен контрол за спазването им“;

г) създава се т. 9:

„9. издава, подновява, изменя или отнема сертификат за безопасност на железопътен превозвач и удостоверение за безопасност на управител на инфраструктурата и проверява спазването на изискванията, при които са издадени.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) Във връзка с изпълнение на функциите по ал. 1 Националният орган по безопасност има право да изисква предоставяне на информация от управителя на железопътната инфраструктура и железопътните превозвачи.“

§ 23. В чл. 66, т. 2 думата „удостоверение“ се заменя със „сертификат“.

§ 24. В чл. 67, ал. 2 се създават т. 7 и 8:

„7. подробна информация за несертифицираните съставни елементи на оперативна съвместимост и причините за липсата на сертификация, включително подробна информация за прилагането на националните технически правила по отношение на подсистеми „Енергия“ и „Инфраструктура“ на трансевропейската конвенционална железопътна система;

8. подробна информация за несертифицираните съставни елементи на оперативна съвместимост и причините за липсата на сертификация, включително подробна информация за прилагането на националните технически правила по отношение на подсистема „Подвижен състав“ – „Локомотиви и пътнически вагони“ на трансевропейската конвенционална железопътна система.“

§ 25. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в основния текст след думата „видове“ се добавя „сблъскване, дерайлиране, произшествие при железопътни прелези, произшествия с хора, причинени от подвижен състав в движение, пожари и др.“;

б) точки 1 – 7 се отменят.

2. В ал. 3:

а) в основния текст думите „следните видове“ се заменят със „счупена релса, деформиран железен път, задминаване на сигнал за опасност, повредени колела и оси на подвижния състав в експлоатация и неизправност в системата за сигнализация, при която сигнализацията е по-малко ограничителна, отколкото се изисква“;

б) точки 1 – 16 се отменят.

§ 26. В чл. 69 ал. 2 се изменя така:

„(2) При настъпило произшествие или инцидент задължително се уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а при необходимост се подава информация и на телефон 112. Редът за уведомяване се определя с акт на управителя на железопътната инфраструктура.“

§ 27. Член 70 се изменя така:

„Чл. 70. Полученото уведомление за настъпило събитие по чл. 68, ал. 1 се регистрира писмено от съответните длъжностни лица.“

§ 28. В чл. 71, ал. 2 в края на текста се поставя запетая и се добавя „съгласно съответния образец по приложение № 7“.

§ 29. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава нова ал. 5:

„(5) Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията може да участва в разследването на тежко произшествие, произшествие или инцидент, възникнали на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, с участие на железопътен превозвач, лицензиран в Република България, когато е получило покана от разследващия орган от другата държава членка.“

2. Алинея 5 става ал. 6.

§ 30. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 3 след думата „съобщенията“ текстът до края се заличава.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Специализираното звено, по негова преценка, може да разследва и други железопътни произшествия или инциденти, като при извършване на преценката взема предвид:

1. тежестта на реализираното произшествие или инцидент;

2. налице ли е повторяемост на произшествия или инциденти;

3. реализираното произшествие или инцидент оказва ли съществено влияние върху регулирането и управлението на безопасността в железопътния транспорт;

4. наличието на молба от управителя на железопътната инфраструктура, железопътните превозвачи, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ или други държави членки.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

4. Създава се ал. 4:

„(4) Разследването по ал. 1 и 2 не определя вина или отговорност.“

§ 31. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „постоянно действащи“ се заличават, а думата „съответното“ се заменя със „съответната“.

2. Създава се ал. 6:

„(6) Комисията по ал. 1 и 3, извършваща разследването на железопътно произшествие, завършва своята работа на мястото на произшествието в най-краткия възможен срок за възстановяване на движението на влаковете.“

§ 32. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

„(1) Разследването, извършвано от специализираното звено, е максимално открито, на заинтересованите превозвачи и управители на железопътната инфраструктура се предоставя информация за хода на разследването и доколкото е целесъобразно, им се предоставя възможност за изразяване на мнения и становища.“

2. Досегашните ал. 1, 2 и 3 стават ал. 2, 3 и 4.

§ 33. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Препоръките за безопасност по ал. 1 не създават презумпция за вина или отговорност за произшествието или инцидента.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 34. В чл. 95 накрая на текста се поставя запетая и се добавя „копие от който изпраща на Европейската железопътна агенция в същия срок“.

§ 35. Създава се раздел ІV „Разходи за разследвания, извършвани от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти“ с чл. 100 – 102:

„Раздел ІV

Разходи за разследвания, извършвани от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт

Чл. 100. Разходите за извършване на лабораторни изследвания, експертизи, становища и разшифроване на носителите на железопътна информация, включително и в чужбина, свързани с разкриване на причините за железопътно произшествие или инцидент, разследвани от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт, са за сметка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 101. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява необходимите средства за повишаване професионалната квалификация на инспекторите в Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт.

Чл. 102. Когато в комисията по разследване на железопътно произшествие или инцидент са включени външни експерти, разходите за командировка и сключените с тях граждански договори са за сметка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“

§ 36. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават т. 28 – 32:

„28. „Счупена релса“ е счупена на две или повече парчета релса или от която се е отделило метално парче, образуващо празнина с дължина над 50 mm и дълбочина над 10 mm в повърхността, по която се търкалят колелата.

29. „Деформиран железен път“ са неизправности, свързани с целостта и геометрията на железния път, които изискват спиране на движението по него или незабавно намаляване на позволената скорост, за да се запази нивото на безопасност.

30. „Неизправност в системата за сигнализация“ е такава неизправност в системата за сигнализация (при инфраструктурата или при подвижния състав), вследствие на която сигнализацията е по-малко ограничителна, отколкото се изисква.

31. „Подминаване на сигнал за опасност“ е движение на влак или част от влак, извър­швано извън разрешеното движение, при което влакът или частта от него подминава:

а) подаван от страната на релсовия път при опасност светлинен сигнал като команда за спиране, когато не действа система за автоматичен контрол и управление на движението на влаковете или система за АЛС;

б) крайната точка за безопасно движение, определена от система за автоматичен контрол и управление на движението на влаковете или АЛС;

в) точка, определена чрез устна или писмена заповед като крайна;

г) сигнал за спиране, включително ръчни сигнали за спиране.

32. „Повредени колела и оси на подвижния състав в експлоатация“ е счупване, засягащо важни части на колелото или оста на возилото, пораждащо риск от произшествие (дерайлиране или сблъскване).“

§ 37. Приложение № 3 се изменя така:

 

 

„Приложение № 3  към чл. 48, ал. 1

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

на управител на железопътна инфраструктура

в съответствие с чл. 11, т. 1 от Директива 2004/49 ЕО

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

 

§ 38. Създава се приложение № 3а към чл. 49:

„Приложение № 3а  към чл. 49

 

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

на управител на железопътната инфраструктура

в съответствие с чл. 11, т. 1 от Директива 2004/49 ЕО
 

 

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

 

§ 39. Приложение № 4 се изменя така:

„Приложение № 4 към чл. 62в, ал. 1, т. 2

ЗАЯВЛЕНИЕ

ЗА ИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТ НА ЛИЦЕ, ОТГОВОРНО ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО

НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

 

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

§ 40. Създава се приложение № 4а към чл. 62б, ал. 2, т. 2:

„Приложение № 4а  към чл. 62б, ал. 2, т. 2

 

СЕРТИФИКАТ

НА ЛИЦЕ, ОТГОВОРНО ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО

НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

 

§ 41. Създава се приложение № 4б към чл. 62в, ал. 1, т. 2:

„Приложение № 4б  към чл. 62в, ал. 1, т. 2

Изисквания и критерии за оценка на лицата, които кандидатстват за сертификат за поддържане на железопътни превозни средства или за сертификат за функции по поддържане, възложени от лица, отговорни за поддържането на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специализирани превозни средства

I. Изисквания и критерии за оценка на функции по управление

1. Лицата, ангажирани с разработването и прилагането на системата за поддържане, трябва да се стремят към непрекъснатото подобряване на нейната ефективност.

Лицата трябва да имат процедури за:

а) установяване на стратегия за поддържане, подходяща за вида и обхвата на услугите, която да е одобрена от тях или техни представители;

б) гарантиране, че са установени цели по отношение на безопасността в съответствие с правната рамка и съобразно вида, обхвата и съответните рискове;

в) оценка на цялостните й резултати по отношение на безопасността спрямо нейните корпоративни цели за безопасността;

г) разработване на планове и процедури за постигане на цели по отношение на безопасността;

д) гарантиране на наличие на необходимите ресурси за осъществяване на всички процеси в съответствие с изискванията от това приложение;

е) определяне и управление на въздействието на други управленски дейности върху системата за поддържане;

ж) гарантиране, запознаване с резултатите от наблюдението на ефективността и от одитите и че поемат цялостна отговорност за извършването на промени в системата за поддържане;

з) гарантиране, че персоналът и представителите на персонала са адекватно представени и консултирани при определянето, разработването, наблюдението и прегледа на аспектите на безопасността на всички съответни процеси, в които персоналът може да участва.

2. Оценка на риска – структуриран подход за оценка на рисковете, свързани с поддържането на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специализирани превозни средства, включително тези, които произтичат пряко от оперативните процеси и дейностите на други лица, и за определяне на подходящи мерки за контрол на риска.

2.1. Лицата трябва да имат процедури за:

а) анализ на рисковете, свързани с обхвата на операциите, извършвани от организацията, включително рисковете, произтичащи от дефекти и несъответствия или неизправности в конструкцията по време на целия жизнен цикъл;

б) оценка на рисковете, посочени в буква „а“;

в) разработване и въвеждане на мерки за контрол на риска.

2.2. Лицата трябва да имат въведени процедури и мерки за отчитане на необходимостта и ангажираност за сътрудничество със стопанисващи железопътни предприятия, оператори на инфраструктура или други заинтересовани страни.

2.3. Лицата трябва да имат процедури за оценка на риска, чрез които да управляват промените в оборудването, процедурите, организацията, обезпечаването с персонал или взаимодействията, и да прилагат Регламент (ЕО) № 352/2009 на Комисията от 24 април 2009 г. за приемане на общ метод за безопасност относно определянето и оценката на риска в съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 108 от 29.04.2009 г.).

2.4. Когато оценяват риска, лицата трябва да имат процедури, чрез които да вземат под внимание необходимостта от определяне, предоставяне и поддържане на подходящи условия на труд, които съответстват на законодателството на Европейския съюз и националното законодателство, по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (OB, L 1083 от 29.06.1989 г.).

3. Наблюдение – структуриран подход, с който да се гарантира, че мерките за контрол на риска са въведени, прилагат се правилно и постигат целите.

3.1. Лицата трябва да имат процедура за редовно събиране, наблюдение и анализ на съответните данни за безопасността, включително:

а) изпълнението на съответните процеси;

б) резултатите от процесите (включително всички услуги и продукти по договор);

в) ефективността на мерките за контрол на риска;

г) информация относно опита, неизправностите, дефектите и ремонтите, произтичащи от ежедневната експлоатация и поддържане.

3.2. Лицата трябва да имат процедури, с които да гарантират, че злополуките, инцидентите и състоянията, близки до инциденти, и другите опасни събития се съобщават, регистрират, разследват и анализират.

3.3. За периодичния преглед на всички процеси лицата трябва да имат система за вътрешен одит, която е независима, обективна и работи по прозрачен начин. Тази система трябва да има въведени процедури за:

а) разработване на план за вътрешен одит, който може да бъде преразгледан в зависимост от резултатите от предходни одити и наблюдение на качеството на изпълнение;

б) анализ и оценка на резултатите от одитите;

в) предлагане и изпълнение на специфични коригиращи мерки/действия;

г) проверка на ефективността на предишните мерки/действия.

4. Непрекъснато усъвършенстване – структуриран подход за анализ на информацията, събрана чрез редовно наблюдение, одит или други подходящи източници, и за използване на резултатите с цел извличане на изводи и приемане на превантивни или коригиращи мерки за поддържане или подобряване на равнището на безопасност.

Лицата трябва да имат процедури, с които да се гарантира, че:

а) установените недостатъци се отстраняват;

б) се прилагат нови постижения в областта на безопасността;

в) констатациите от вътрешния одит се използват с цел усъвършенстване на системата;

г) при необходимост се изпълняват превантивни или коригиращи действия с цел да се гарантира съответствие на железопътната система със стандартите и другите изисквания по време на целия жизнен цикъл на оборудването и операциите;

д) се използва подходяща информация, свързана с разследването и причините за злополуки, инциденти, състояния, близки до злополуки, и други опасни събития, с цел да се извлекат изводи и при необходимост да се приемат мерки за подобряване на равнището на безопасност;

е) се оценяват и изпълняват съответните препоръки на националния орган по безопасността, на националния разследващ орган и вътрешни разследвания;

ж) се разглеждат и вземат под внимание съответните доклади/информация от железопътни превозвачи/управители на инфраструктура или други подходящи източници.

5. Структура и отговорност – структуриран подход за определяне на отговорностите на лицата и екипите за надеждно изпълнение на целите за безопасност.

5.1. Лицата трябва да имат процедури за разпределяне на отговорностите за всички процеси в цялата организация.

5.2. Лицата трябва да имат процедури за ясно определяне на областите на отговорност, свързани с безопасността, разпределянето на отговорностите за специфични функции, свързани с тях, както и тяхното взаимодействие. Това включва горепосочените процедури между тях и стопанисващите предприятия, железопътните превозвачи и управителите на инфраструктура, когато е необходимо.

5.3. Лицата трябва да имат процедури, с които да гарантират, че членове на персонала с делегирани отговорности в рамките на организацията имат правомощията, компетентността и подходящите ресурси за изпълнение на функциите си. Отговорността и компетентността следва да са съгласувани и съвместими с възложената роля, а делегирането трябва да се извършва в писмена форма.

5.4. Лицата трябва да имат процедури за осигуряване на координация между дейностите, свързани със съответните процеси в цялата организация.

5.5. Лицата трябва да имат процедури, с които да се търси отговорност за резултатите на лицата, които имат роля в управлението на безопасността.

6. Управление на компетентността – структуриран подход, с който да се гарантира, че служителите имат необходимата компетентност за постигане на целите по безопасен, ефективен и ефикасен начин при всякакви обстоятелства.

6.1. Лицата трябва да създадат система за управление на компетентността, чрез която да се извършва:

а) определянето на длъжностите, които са отговорни за извършване в рамките на системата на всички процеси, необходими за изпълнението на изискванията от това приложение;

б) определянето на длъжностите, които изпълняват задачи, свързани с безопасността;

в) разпределянето на подходящи задачи на персонал с необходимата компетентност.

6.2. В рамките на системата на организацията за управление на компетентността трябва да има процедури за управление на компетентността на персонала, които да включват най-малко:

а) определяне на знанията, уменията и опита, необходими за изпълнение на задачите във връзка с безопасността и в съответствие с отговорностите;

б) принципи за подбор, включително основно образователно равнище, психическа нагласа и физическа годност;

в) първоначално обучение и квалификация или сертифициране на придобитите компетентност и умения;

г) гарантиране, че всички членове на персонала са запознати с необходимостта и значението на своите дейности и с това как те допринасят за постигането на целите за безопасност;

д) текущо обучение и периодично осъвременяване на наличните знания и умения;

е) периодични проверки на компетентността, психическата нагласа и физическата годност, когато е необходимо;

ж) специални мерки в случай на злополуки/инциденти или продължително отсъствие от работа, както се изисква.

7. Информация – структуриран подход за гарантиране, че важната информация се предоставя на лицата, които извършват оценки и вземат решения на всички нива.

7.1. Лицата трябва да имат процедури за определяне на реда за докладване, така че в рамките на самата структура и в отношенията й с други субекти, включително оператори на инфраструктура, железопътни предприятия и стопанисващите, информацията за всички процеси да се обменя и предава надлежно на лицето, което изпълнява съответната роля както в собствената организация, така и в други организации, по бърз и ясен начин.

7.2. За да се осигури адекватен обмен на информация, лицата трябва да имат процедури:

а) за получаване и обработка на специфична информация;

б) за установяване, извличане и разпространение на специфична информация;

в) за предоставяне на надеждна и актуална информация.

7.3. Лицата трябва да имат процедури, чрез които да гарантират, че основната оперативна информация е:

а) подходяща и действителна;

б) вярна;

в) пълна;

г) съответно актуализирана;

д) контролирана;

е) последователна и лесна за разбиране (включително използваният език);

ж) съобщена на персонала, преди да се приложи;

з) леснодостъпна за персонала, като при необходимост му се предоставят копия.

7.4. Изискванията, посочени в т. 7.1 – 7.3, се прилагат по-специално по отношение на следната оперативна информация:

а) проверката на верността и пълнотата на националните регистри на возилата по отношение на идентификацията и регистрацията на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специализирани превозни средства, поддържани от организацията;

б) документацията за поддържането;

в) информацията относно помощта, предоставена на стопанисващите, и когато е уместно, на други страни, включително железопътни предприятия/оператори на инфраструктура;

г) информацията относно квалификацията на персонала и последващия надзор, осъществяван при разработването на поддържането;

д) информацията относно експлоатацията на превозните средства (включително пробег, вид и обхват на дейностите, инциденти/произшествия) и изискванията на железопътните превозвачи, които ги стопанисват, и на управителя на железопътната инфраструктура;

е) документацията за извършеното поддържане, включително информация относно установените недостатъци по време на инспекции и коригиращите действия, предприети от железопътните предприятия или операторите на инфраструктура, като например предприетите инспекции и наблюдение преди потеглянето на влак или по маршрута;

ж) пускането в експлоатация и повторното въвеждане в експлоатация;

з) поръчките за поддържане;

и) техническата информация, която да се предоставя на железопътните превозвачи/управителите на инфраструктура и стопанисващите като инструкции за поддържането;

й) информацията за аварийни ситуации, в които безопасното експлоатационно състояние е нарушено, която може да включва:

- налагането на ограничения за използването или специфични условия за експлоатацията на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специализирани превозни средства, които организацията поддържа, или на други возила от същата серия, дори ако те се поддържат от други структури, които отговарят за поддържането, като тази информация се съобщава и на всички засегнати страни;

- спешна информация относно проблеми, свързани с безопасността, установени по време на поддържането, като например неизправности, открити в компонент, който е общ за няколко вида или серия от превозни средства;

к) информация/данни, които трябва да се събират за представяне на годишния доклад за поддържането пред сертифициращия орган и пред съответните клиенти, като при поискване този доклад трябва да се предоставя и на националния орган по безопасността.

8. Документация – структуриран подход за осигуряване на възможности за проследяване на цялата информация.

8.1. Лицата трябва да имат въведени адекватни процедури, за да се гарантира, че всички важни процеси се документират надлежно.

8.2. Лицата трябва да имат въведени адекватни процедури за:

а) редовно наблюдение и осъвременяване на цялата съответна документация;

б) форматиране, генериране, разпространение и контрол на промените в съответната документация;

в) получаване, събиране и архивиране на цялата съответна информация.

9. Дейности за договаряне – структуриран подход, с който да се гарантира, че дейностите, възложени на изпълнител, се управляват добре, така че да бъдат постигнати целите.

9.1. Лицата трябва да имат въведени процедури, с които да се гарантира определянето на свързани с безопасността продукти и услуги.

9.2. Когато се прибягва до изпълнители и/или доставчици на свързани с безопасността продукти и услуги, лицата трябва да имат въведени процедури, чрез които по време на избора да се установи, че:

а) изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците са компетентни;

б) изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците имат система за поддържане, която е адекватна и документирана.

9.3. Лицата трябва да имат процедури за определяне на изискванията, които изпълнителите и доставчиците трябва да изпълняват.

9.4. Лицата трябва да имат процедури за наблюдение на осведомеността на доставчиците и/или изпълнителите относно рисковете, които пораждат за операциите на организацията.

9.5. Когато система на изпълнител или доставчик относно поддържане/управление е сертифицирана, процесът за наблюдение, описан в т. 3, може да бъде ограничен до резултатите от договорените оперативни процеси, посочени в точка 3.1, буква „б“.

9.6. В договора между договарящите страни трябва да бъдат ясно определени, известни и разпределени най-малко основните принципи за следните процеси:

а) отговорности и задачи, свързани с въпросите на безопасността на железопътния транспорт;

б) задълженията, свързани с предаването на съответната информация между двете страни;

в) възможността за проследяване на документите, свързани с безопасността.

II. Изисквания и критерии за оценка на функцията по разработване на поддържането

1. Лицата трябва да имат процедури за определяне и управление на всички дейности за поддържане, засягащи безопасността и критичните по отношение на безопасността компоненти.

2. Лицата трябва да имат процедури за гарантиране на съответствието с основните изисквания за оперативна съвместимост, включително актуализациите през целия жизнен цикъл чрез:

а) гарантиране на съответствие със спецификациите, свързани с основните параметри на оперативната съвместимост, посочени в съответните технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС);

б) проверка при всякакви обстоятелства на съответствието на досието за поддържането с разрешението за въвеждане в експлоатация, в т. ч. всички изисквания на националния орган по безопасността, декларациите за съответствие с ТСОС, декларациите за проверката и техническото досие;

в) управление на всяка замяна в процеса на поддържане в съответствие с изискванията на Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността (OB, L 191 от 18.07.2008 г.) и съответните ТСОС;

г) установяване на необходимостта от оценка на риска по отношение на потенциалното въздействие на въпросната замяна върху безопасността на железопътната система;

д) управление на конфигурацията на всички технически промени, засягащи системната цялост на превозното средство.

3. Лицата трябва да имат процедури за проектиране и за подпомагане на прилагането на съоръженията, оборудването и инструментите за поддържане, които са разработени и изисквани конкретно за извършване на поддържането. Трябва да имат процедура за проверка дали тези съоръжения, оборудване и инструменти се използват, съхраняват и поддържат според графика за тяхното поддържане и в съответствие с изискванията за поддържане.

4. В началото на експлоатацията на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специализирани превозни средства лицата трябва да има процедури за:

а) получаване на първоначалната документация и събиране на достатъчно информация за планираните операции;

б) анализ на първоначалната документация и изготвяне на първото досие за поддържането, като се вземат под внимание и задълженията, съдържащи се във всички съответни гаранции;

в) осигуряване на правилното изпълнение на първото досие за поддържането.

5. За да поддържат досието за поддържането в актуален вид през целия жизнен цикъл на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специални превозни средства, лицата трябва да имат процедури за:

а) събиране най-малко на важната информация по отношение на:

аа) видовете и обхвата на операциите, които действително са извършени, включително, но не само, инцидентите при експлоатация, които е възможно да засегнат целостта на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специализирани превозни средства по отношение на безопасността;

бб) вида и обхвата на планираните операции;

вв) действително извършеното поддържане;

б) определяне на нуждите от актуализации, като се вземат под внимание граничните стойности за оперативна съвместимост;

в) даване на предложения за актуализации, тяхното одобрение и изпълнение с оглед вземане на решение въз основа на ясни критерии, като се вземат под внимание констатациите от оценката на риска;

г) осигуряване на правилното извършване на промените.

6. При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по разработване на поддържането трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността:

а) оценка на значението на промените в досието за поддържането и предложените замени в процеса по поддържането;

б) инженерни познания/умения, необходими за управление на съставянето и промените в досието за поддържането и разработването, оценката, проверката и одобряването на замените в процеса на поддържането;

в) техники за свързване (включително заваряване и съединяване), тягови, спирачни системи, колооси и теглично-отбивачни съоръжения, отоплителни и осветителни системи, климатични инсталации, управление на врати и прозорци, техники за изпитване без разрушение и дейности за поддържане на специфични компоненти на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специализирани превозни средства.

7. При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по разработване на поддържането е необходимо да се гарантира проследяването най-малко на следните елементи:

а) документацията, свързана с разработването, оценката, проверката и одобряването на замяна в процеса на поддържането;

б) конфигурацията на превозните средства, включително, но не само, на компонентите, свързани с безопасността;

в) отчетите за извършеното поддържане;

г) резултатите от проучванията на извлечения опит;

д) всички следващи варианти на досието за поддържането, включително оценката на риска;

е) докладите за компетентността и надзора на извършването на поддържането и управлението на поддържането на локомотивен, ЕМВ, ДМВ, пътнически и специализиран парк;

ж) техническата информация, която да се предоставя в помощ на стопанисващи, железопътни предприятия и оператори на инфраструктура.

III. Изисквания и критерии за оценка на функцията по управление на поддържането на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специални превозни средства

1. Лицата трябва да имат процедури за проверка на компетентността и възможностите за извършването на поддържането. Това изисква при работилниците за поддържане да е налице необходимата квалификация за вземане на решения относно изискванията за техническа компетентност на функцията по извършване на поддържане.

2. Лицата трябва да имат процедури за състава на работния пакет и за издаването и изпращането на поръчки за поддържане.

3. Лицата трябва да имат процедури за своевременно изпращане на локомотивите, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специални превозни средства за поддържане.

4. Лицата трябва да имат процедури за прекратяване на експлоатацията на локомотивите, ЕМВ, ДМВ, пътническите вагони и специалните превозни средства за поддържане или при установяване на дефекти.

5. Лицата трябва да имат процедури за определяне на необходимите мерки за контрол по отношение на извършеното поддържане и пускането в експлоатация на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специални превозни средства.

6. Лицата трябва да имат процедури за издаване на съобщение за повторно въвеждане в експлоатация, като се взема под внимание документацията за пускането в експлоатация.

7. При прилагане на процеса за управление на компетентността (УК) по отношение на функцията по управление на поддържането на локомотивния, ЕМВ, ДМВ, пътническия и специализирания парк трябва да се вземе под внимание най-малко повторното въвеждане в експлоатация.

8. При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по управление на поддържането на локомотивния, ЕМВ, ДМВ, пътническия и специализирания парк във функцията по извършване на поддържане трябва да се предвидят най-малко следните елементи:

а) прилагани правила и технически спецификации;

б) план за поддържане за всеки локомотив, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагон и специализирано превозно средство;

в) списък на резервните части, включително техническо описание на всяка част, за да се разреши замяна с еднаква част със същите гаранции;

г) списък на материалите, включително опи­сание на тяхната употреба и необходимата информация, свързана със здравето и безопасността;

д) досие, описващо спецификациите за дейностите, които засягат безопасността, което съдържа граници за намеса и за използване на компонентите;

е) списък на компонентите или системите, които подлежат на вътрешен контрол/надзор, и списък на тези изисквания, включително главния въздушен резервоар и резервоарите на спирачките;

ж) цялата допълнителна информация, която е важна за безопасността според оценката на риска, извършена от организацията.

9. При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по управление на поддържането на локомотивния, ЕМВ, ДМВ, пътническия и специализирания парк заинтересованите страни трябва да бъдат уведомени за повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване според различните ползватели, железопътни предприятия и оператори на инфраструктура.

10. При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по управление на поддържането на локомотивния, ЕМВ, ДМВ, пътническия и специализирания парк трябва да се регистрират най-малко следните елементи:

а) поръчките за поддържане;

б) повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване в зависимост от железопътните предприятия и операторите на инфраструктура.

IV. Изисквания и критерии за оценка на функцията по извършване на поддържането

1. Лицата трябва да имат процедури за:

а) проверка на пълнотата и целесъобразността на информацията, предавана от функцията по управление на поддържането на локомотивния, ЕМВ, ДМВ, пътническия и специализирания парк по отношение на заявените дейности;

б) контрол на използването на изискваните документи за поддържането и другите стандарти, приложими за извършването на услугите за поддържане съгласно поръчките за поддържане;

в) гарантиране, че всички спецификации за поддържане в поръчките за поддържане са на разположение на целия участващ персонал (например съдържат се във вътрешните работни инструкции);

г) гарантиране, че всички спецификации за поддържане, определени в приложимите регламенти и посочените стандарти, съдържащи се в поръчките за поддържане, са на разположение на целия участващ персонал (например съдържат се във вътрешните работни инструкции).

2. Лицата трябва да имат процедури, с които да се гарантира, че:

а) компонентите (включително резервните части) и материалите се използват както е посочено в поръчките за поддържане и документацията на доставчика;

б) компонентите и материалите се съхраняват, обработват и транспортират по начин, който предотвратява износване и повреждане, и както е посочено в поръчките за поддържане и документацията на доставчика;

в) всички компоненти и материали, включително предоставените от клиента, отговарят на съответните национални и международни правила, както и на изискванията в съответните поръчки за поддържане.

3. Лицата трябва да имат процедури за определяне, установяване, осигуряване, регистриране и поддържане в наличност на необходимите съоръжения, оборудване и инструменти, които да позволяват извършването на услугите по поддържане в съответствие с поръчките за поддържане и другите приложими спецификации, като се гарантира:

а) безопасно извършване на поддържането, включително здравословни и безопасни условия за персонала по поддържането;

б) ергономичност и защита на здравето, включително взаимодействието между ползвателите и системите за информационни технологии или диагностичното оборудване.

4. Организацията трябва да има процедури по отношение на измервателното си оборудване, с които да гарантира, че то:

а) се калибрира или проверява през определени периоди или преди употреба, в съответствие с международните, националните или отрасловите стандарти за измерване – стандарти не съществуват, трябва да се отбележи използваната основа за калибриране или проверка;

б) се настройва или пренастройва;

в) се идентифицира, за да може да се определи състоянието на калибрирането;

г) е защитено срещу настройване, което би довело до недействителен резултат от измерването;

д) е защитено от повреди и влошаване на състоянието по време на боравене, поддържане и съхранение.

5. Лицата трябва да имат процедури, с които да се гарантира, че всички съоръжения, оборудване и инструменти се използват, калибрират, съхраняват и поддържат правилно в съответствие с документираните процедури.

6. Лицата трябва да имат процедури за проверка дали извършените задачи по поддържането са в съответствие с поръчките за поддържане и да издадат съобщение за пускане в експлоатация, което съдържа и ограничения за използването, ако е необходимо.

7. При прилагане на процеса за оценка на риска (и по-специално точка 2.4 от раздел I) по отношение на функцията по извършване на поддържане работната среда включва не само работилниците, където се извършва поддържането, но също и коловозното развитие и оборудване извън сградите на работилницата и всички места, където се извършват дейности за поддържане.

8. При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по извършване на поддържането трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността:

а) техники за свързване (включително заваряване и съединяване);

б) изпитване без разрушение;

в) окончателно изпитване на возилото и пускане в експлоатация;

г) дейности за поддържане на тягови и спирачните системи, колоосите и теглично-отбивачните съоръжения, отоплителни и осветителни системи, климатични инсталации, управление на врати и прозорци, дейности за поддържане на специфични компоненти на локомотиви, ЕМВ, ДМВ, пътнически вагони и специални превозни средства;

д) други определени специализирани области, засягащи безопасността.

9. При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по извършване на поддържането, за функциите по управление на поддържането на локомотивния, ЕМВ, ДМВ, пътническия и специализирания парк и за разработване на поддържането трябва да се предвидят най-малко следните елементи:

а) извършване на работите за поддържане в съответствие с поръчките за поддържане;

б) установяване от страна на организацията на възможните недостатъци или дефекти във връзка с безопасността;

в) пускането в експлоатация.

10. При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по извършване на поддържането трябва да се регистрират най-малко следните елементи:

а) ясно определяне на всички съоръжения, оборудване и инструменти, свързани с дейности, засягащи безопасността;

б) всички извършени дейности за поддържане, включително персоналът, инструментите, оборудването, резервните части и използваните материали се вземат под внимание:

аа) съответните национални правила;

бб) изискванията, посочени в поръчките за поддържане, включително изисквания за документацията;

вв) окончателното изпитване и решението по отношение на пускането в експлоатация;

в) мерките за контрол, изисквани в поръчките за поддържане и поради пускането в експлоатация;

г) резултатите от калибрирането и проверката, като за компютърния софтуер, използван за наблюдение и измерване на определени изисквания, трябва да се потвърди неговата способност за изпълнение на планираната задача преди първоначалното използване, а при необходимост да се потвърди повторно;

д) действителността на резултатите от предишното измерване, когато се установи, че измервателен уред не отговаря на изискванията.“

§ 42. Приложение № 5 се изменя така:

„Приложение № 5 към чл. 62в, ал. 2

ЗАЯВЛЕНИЕ

ЗА ИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТ НА ЛИЦЕ, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ФУНКЦИИ

ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

 

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

 

§ 43. Създава се приложение № 5а към чл. 62б, ал. 3, т. 2:

„Приложение № 5а към чл. 62б, ал. 3, т. 2

СЕРТИФИКАТ  ЗА ФУНКЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ

 

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

 

§ 44. Създава се приложение № 5б към чл. 62б, ал. 9:

„Приложение № 5б към чл. 62б, ал. 9

ПРИНЦИПИ И КРИТЕРИИ КЪМ ЛИЦАТА, КАНДИДАТСТВАЩИ ЗА СЕРТИФИКАТ ЗА ФУНКЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ, ВЪЗЛОЖЕНИ НА ВЪНШЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ ОТ СТРАНА НА ЛИЦЕ, ОТГОВОРНО ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО

1. За сертифицирането на лице, което поема една или повече функции по поддържане от лице, което отговаря за поддържането (разработване на поддържането, управление на поддържането на локомотивен, ЕМВ, ДМВ, пътнически и специализиран парк, извършване на поддържането), или части от тези функции, се прилагат следните изисквания и критерии за оценка, посочени в приложение № 4б:

а) изискванията и критериите за оценка, посочени в раздел I от приложение № 4б, адаптирани спрямо вида на лицето и обхвата на обслужване;

б) изискванията и критериите за оценка, описващи специфичната функция или функции по поддържане.

2. За сертифицирането на работилница/завод за поддържане, която поема функция по поддържане, се прилагат следните изисквания и критерии за оценка, посочени в приложение № 4б:

а) изискванията и критериите за оценка, посочени в раздел I от приложение № 4б, които трябва да бъдат адаптирани спрямо специфичната дейност на работилницата/завода за поддържане, която изпълнява функцията по извършване на поддържане;

б) процесите, описващи функцията по извършване на поддържане.“

Преходни разпоредби

§ 45. (1) Считано от 31 май 2012 г. всеки сертификат на лице, отговорно за поддържане на товарни вагони, се издава по реда на Регламент № 445/2011.

(2) Лица, които отговарят за поддържането на превозните средства, вписани в националния регистър на превозните средства не по-късно от 31 май 2012 г., се сертифицират съгласно тази наредба и Регламент № 445/2011 не по-късно от 31 май 2013 г.

(3) В срок до 31 май 2012 г. лицата по ал. 2 след извършен вътрешен одит подават в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ декларация, че като лице, отговорно за поддържане на превозни средства, отговарят на изискванията на наредбата и на Регламент № 445/2011. Декларацията се подава по образец, одобрен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и публикуван на интернет страницата на агенцията.

§ 46. Железопътен превозвач, който притежава сертификат за безопасност, и управител на железопътна инфраструктура, който притежава удостоверение за безопасност, издадени преди 31 май 2012 г., подават заявление за издаване на сертификат за поддържане на превозните средства в случаите, когато те ще изпълняват функциите на лице, отговорно за поддържането на превозните средства, 6 месеца преди изтичане на срока на действие на техния сертификат/удостоверение. До изтичане на първоначалния срок на действие на техния сертификат/удостоверение за безопасност те изпълняват функциите на лице, отговорно за поддържането на съответните превозни средства, вписани в националния регистър.

§ 47. Считано от 31 май 2012 г. всяко превозно средство, за което в националния регистър на превозните средства не е посочено сертифицирано лице, отговорно за поддържането, или железопътен превозвач, който притежава сертификат за безопасност, или управител на железопътна инфраструктура, който притежава удостоверение за безопасност, издадени преди 31 май 2012 г., или не е подадена декларация за съответствие за лицето, което отговаря за поддържането по § 43, ал. 3, се отписва от регистъра и няма право да се експлоатира по националната железопътна инфраструктура и по европейската железопътна инфраструктура.

Министър: Ивайло Московски

3570