УКАЗ № 325

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, приет от 52-рото Народно събрание на 15 октомври 2026 г.

Издаден в София на 19 октомври 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането
(обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 63, 64 и 67 от 2025 г. и бр. 16, 25, 51, 67 и 87 от 2026 г.)

§ 1. В чл. 489 ал. 4 се изменя така:

„(4) Застрахователят не може да откаже сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за срок, по-кратък от срока по ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, включително за срок от 30 дни, три месеца или 6 месеца, в следните случаи:

1. за превозни средства с временна или транзитна регистрация – за срока на валидност на регистрацията;

2. за бавнодвижещи се пътни превозни средства;

3. за самоходни машини;

4. за моторни превозни средства от категория L по смисъла на Закона за движението по пътищата;

5. за къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.“

§ 2. В чл. 523 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думата „фондовете“ се заменя с „фонда“, след думите „с решение на комисията“ се поставя запетая, а след думите „Гаранционния фонд“ се добавя „или по своя инициатива“ и се поставя запетая;

б) в т. 2 думите „годишни вноски от застрахователите и/или допълнителни вноски“ се заменят с „вноски и/или на допълнителни вноски от застрахователите“, а думите „като определянето на размера на авансовите вноски се извършва въз основа на размера на годишните вноски за предходната година“ и запетаята преди тях се заличават;

в) в т. 3 думите „годишната вноска“ се заменят с „вноската по чл. 554, т. 1, съответно по чл. 563, ал. 2 или 3 за текущата година“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 2 към Обезпечителния фонд се приспада от дължимата от застрахователя вноска за следващата година, като надвнесената сума от застрахователя подлежи на връщане от страна на Гаранционния фонд в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася, освен ако с решението по ал. 1 комисията определи друг срок. Редът и начинът за приспадане на авансово изплатените вноски към Фонда за незастраховани превозни средства от последващи дължими от застрахователя вноски по чл. 555 се определят в решението по ал. 1.“

3. В ал. 3 след думата „заеми“ се добавя „по ал. 1, т. 1“, а думите „годишни вноски“ се заменят с „вноски по чл. 554, т. 1 и чл. 563, ал. 2 или 3“.

4. В ал. 4 думата „фондовете“ се заменя с „фонда“.

5. Създават се ал. 5 и 6:

„(5) Определянето на размера на авансовите вноски по ал. 1, т. 2 се извършва въз основа на размера на действително внесените вноски от застрахователите за предходната календарна година. Сроковете за извършване от застрахователите на авансовите вноски по ал. 1, т. 2 се определят от комисията с решението по ал. 1, като определеният срок не може да бъде по-кратък от три месеца.

(6) Застрахователите, които не извършват дължимите авансови вноски по ал. 1, т. 2 в срок, дължат законната лихва за срока на забавата. Вземанията на Гаранционния фонд за дължимите лихви от застрахователите се определят по основание и размер с решение на управителния му съвет.“

§ 3. В чл. 524 се правят следните изменения:

1. В заглавието думата „годишните“ се заличава.

2. В текста думите „чл. 521, ал. 1 или дължими лихви“ се заменят с „чл. 521, ал. 1 и/или дължи лихви за забава“.

§ 4. В чл. 529, ал. 7, изречение първо след думата „разходи“ се добавя „или налагащи промяна в размера на вноските по чл. 554, т. 1 или по чл. 563, ал. 2 или 3“.

§ 5. В чл. 563 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 1 думата „годишни“ се заличава.

2. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Застрахователят внася общата сума на дължимите вноски по ал. 3 в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнасят. Вноските по ал. 2 се заплащат при условията и по реда на чл. 555, ал. 3.“

§ 6. В чл. 565 ал. 3 се отменя.

§ 7. Създава се чл. 565а:

„Заплащане на суми вместо застраховател с отнет лиценз

Чл. 565а. (1) Гаранционният фонд, когато е краен платец по чл. 567, ал. 1, т. 1 и 2 поради отнемане лиценза на застраховател, заплаща вместо бюрото по чл. 506 от Обезпечителния фонд суми, когато бюрото, в съответствие с международните договори, по които е страна, е задължено да плати вместо застраховател с отнет лиценз обезщетения за вреди, лихви и разноски във връзка с ликвидацията по застрахователни претенции, както и такси за обработка на обработващи национални бюра или компенсационни органи. Гаранционният фонд заплаща при условията и по реда на тази част дължимата сума в срок до 7 дни от датата на получаване на уведомлението за плащане от страна на бюрото. С извършване на плащането по изречение второ Гаранционният фонд встъпва в правата на бюрото срещу съответния застраховател. След извършване на плащането от страна на Гаранционния фонд бюрото му предоставя документите, с които разполага, във връзка с изплатените от него суми и при необходимост му оказва съдействие за реализиране на правата му за възстановяване на извършените плащания.

(2) Гаранционният фонд, когато е краен платец по чл. 567, ал. 1, т. 1 и 2, възстановява на бюрото по чл. 506 от Обезпечителния фонд суми, когато бюрото, в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило присъщите разходи по обработка на застрахователни претенции по ал. 1, за които не е изплатено обезщетение, или е извършило плащания по ал. 1 вместо застраховател, на който е отнет лиценз, в полза на лица по чл. 565, ал. 1 и застрахователят не е възстановил тази сума или бюрото не се е удовлетворило за извършеното от него плащане чрез банковата гаранция по чл. 508, ал. 2, или чрез презастрахователните договори на застрахователя или на бюрото.

(3) Гаранционният фонд заплаща от Обезпечителния фонд при условията и по реда на тази част дължимата сума по ал. 2 в срок от 15 дни от датата на предявяване на вземането на бюрото. След възстановяване на сумите бюрото предоставя на Гаранционния фонд документите, с които разполага, във връзка с изплатените от него суми и при необходимост му оказва съдействие за реализиране на правата му за възстановяване на извършените плащания.

(4) Редът по ал. 1 – 3 се прилага за всички застрахователни претенции, по които бюрото, в съответствие с международните договори, по които е страна, е задължено да плати вместо застраховател с отнет лиценз на обработващи национални бюра или компенсационни органи, които претенции са отправени преди или след отнемането на лиценза на застрахователя, пред същия този застраховател, бюрото по чл. 506, чуждестранно национално бюро, кореспондент, представител на застрахователя или компенсационен орган.“

§ 8. В чл. 570г се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Независимо от сключените споразумения по ал. 1 Гаранционният фонд по чл. 518 може да сключи индивидуални споразумения с други органи, изпълняващи функции, аналогични на тези по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5, както и с национални бюра или компенсационни органи в други държави членки за изпълнение на дейностите по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5. Бюрото по чл. 506 може да участва като страна в споразуменията по изречение първо.“

§ 9. В чл. 597 се създава ал. 6:

„(6) В случаите по ал. 3 за срока на квестурата не се допуска налагането на обезпечителни мерки по Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на застрахователя или презастрахователя с отнет лиценз, както и се спират изпълнителните производства по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с изключение на изпълнителните производства за вземания, произтичащи от трудови и застрахователни правоотношения, както и вземания, произтичащи от суброгационни претенции по чл. 411 и 412 от този кодекс.“

§ 10. В чл. 638, ал. 7 след думите „чл. 462“ се добавя „или чл. 489, ал. 4“, думите „5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „6000 до 23 000 евро“, а думите „10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „12 000 до 46 000 евро“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 11. За предявените до влизането в сила на този закон плащания вместо застраховател с отнет лиценз на обезщетения за вреди, лихви и разноски във връзка с ликвидацията по застрахователни претенции, както и такси за обработка на обработващи национални бюра или компенсационни органи, пред бюрото по чл. 506, се прилага редът по чл. 565а. Когато бюрото по чл. 506 е заплатило претенцията, се прилага досегашният ред.

§ 12. (1) Наложените до влизането в сила на този закон обезпечителни мерки по Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на застраховател или презастраховател с отнет лиценз и назначен квестор по чл. 597, ал. 3 от Кодекса за застраховането, за което не е започнало принудително изпълнение, не произвеждат действие за срока на квестурата.

(2) Образуваните до влизането в сила на този закон изпълнителни производства по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за принудително изпълнение върху имуществото на застраховател или презастраховател с отнет лиценз и назначен квестор по чл. 597, ал. 3 от Кодекса за застраховането се спират за срока на квестурата, с изключение на изпълнителните производства за вземания, произтичащи от трудови и застрахователни правоотношения, както и вземания, произтичащи от суброгационни претенции по чл. 411 и 412 от този кодекс.

§ 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 15 октомври 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание: Иван Ангелов

5656