УКАЗ № 314
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 52-рото Народно събрание на 30 септември 2026 г.
Издаден в София на 5 октомври 2026 г.
Президент на Републиката: Илияна Йотова
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Николай Найденов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
(oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г., бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г., бр. 26, 55, 63 и 115 от 2025 г. и бр. 13, 17 и 55 от 2026 г.)
§ 1. В част трета се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч:
„Глава тридесет и трета „б“
ПРОИЗВОДСТВО ПОРАДИ ПУБЛИЧНОТО УЧАСТИЕ НА ОТВЕТНИКА
Приложно поле
Чл. 388с. Правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника.
Отхвърляне на очевидно неоснователен иск
Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
(2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок.
(3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото.
(4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2.
(5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред.
Защита на ответника в производство поради публичното участие
Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства:
1. неравнопоставеност на силите между страните;
2. необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца;
3. множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;
4. сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;
5. злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;
6. умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;
7. действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника;
8. други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват въз основа на събраните по делото доказателства. По своя инициатива съдът може да събира и проверява доказателства относно тези обстоятелства, включително от информационните системи и регистрите на съдилищата и други публично достъпни източници. Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по доказателствата и фактите, които са събрани и установени служебно.
(3) По искане на ответника и след преценка на обстоятелствата по ал. 1 съдът може да:
1. допусне събирането на доказателства, представени от трети лица съгласно чл. 388ф;
2. допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника;
3. предприеме други подходящи мерки за своевременно разглеждане на иска.
Представяне на доказателства от трети лица
Чл. 388ф. Юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, както и професионални или синдикални организации, в които ответникът членува, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства.
Постановяване на съдебното решение
Чл. 388х. (1) Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Когато съдът установи, че производството е водено поради публичното участие на ответника, това се посочва изрично в диспозитива на решението. Изрично се посочва и дали производството има трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).
Публикуване на съдебното решение
Чл. 388ц. (1) Влязлото в сила решение по чл. 388т, ал. 3 и решението по чл. 388х, ал. 2, с което е отхвърлен искът, с данни на ищеца се публикува на интернет страницата на съда, постановил решението. Когато ищецът е юридическо лице, данните съдържат наименованието и адреса му. Когато ищецът е физическо лице – български гражданин, данните съдържат само собственото и фамилното име, а когато е физическо лице – чужденец – само фамилното и друго име.
(2) Данните на ищеца по ал. 1 са достъпни на интернет страницата на съда, постановил решението, за срок от 10 години.
Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 388ч. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.“
§ 2. В чл. 391 се създава ал. 6:
„(6) Не се допуска обезпечение на иск в производство по глава тридесет и трета „б“, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.“
§ 3. Създава се чл. 394а:
„Обезпечение на разноските на ответника в производство по глава тридесет и трета „б“
Чл. 394а. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ответникът в производство по глава тридесет и трета „б“ може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото.
(2) Съдът допуска обезпечение, когато молителят по ал. 1 е представил списък на очакваните съдебни разноски, обосновани по основание и размер.
(3) Когато очакваните съдебни разноски не са обосновани, съдът може да допусне обезпечение само на част от разноските.“
§ 4. В чл. 403, ал. 2 в изречение второ съюзът „и“ се заменя с „като поиска тя да се освободи в негова полза за погасяване на разноските, които са му присъдени в производството по обезпечения иск, или“, а в изречение трето след съюза „и“ се добавя „съответно“.
§ 5. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 1 се създават т. 5 и 6:
„5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес.
6. „Въпрос от обществен интерес“ e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области, като:
а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;
б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор;
в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;
г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;
д) дейности, насочени към защита на ценностите, съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“
2. В § 1а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“).“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 6. В образуваните до влизането в сила на този закон производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по глава тридесет и трета „б“ до приключване на съдебното дирене.
§ 7. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 43 и 79 от 2005 г., бр. 10, 39 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 53 и 101 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 97 от 2012 г., изм. с Решение № 4 на Конституционния съд – бр. 32 от 2016 г., бр. 110 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г. и бр. 17 от 2026 г.) в чл. 38 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
„4. лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс.“
2. В ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 3“.
§ 8. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г., бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г., бр. 18 и 67 от 2024 г., бр. 6, 65 и 87 от 2025 г. и бр. 16, 17, 51, 55, 60 и 69 от 2026 г.) се създава чл. 377б:
„Чл. 377б. Висшият съдебен съвет публикува ежегодно данни относно приключилите съдебни производства, по които са били приложени правилата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс, които включват:
1. брой на съдебните производства, приключили с решение по чл. 388т, ал. 3 и с решение по чл. 388х, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;
2. брой на съдебните производства, класифицирани по видове ответници и ищци;
3. вида на предявените искове според правното основание;
4. вида на предявените искове – дали са с трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.), или не.“
§ 9. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ, бр. 42 от 2005 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 47 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 106 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 18а:
„Компетентност по делата за права от непозволено увреждане поради публичното участие на ответника
Чл. 18а. Българските съдилища са компетентни по искове за вреди, предявени от лице с местоживеене в Република България, във връзка с производства по граждански и търговски дела поради публичното му участие, предявени пред съд или правораздавателен орган на държава, която не е членка на Европейския съюз, когато ищецът по тези дела е лице с местоживеене извън Европейския съюз.“
2. В чл. 121:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Алинея 1 не се прилага при признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения на трети държави по съдебни производства срещу публично участие от страна на физическо или юридическо лице с местоживеене в Република България или друга държава членка, когато съдът счете, че тези производства са очевидно неоснователни или представляват злоупотреба съгласно българското право.“;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 30 септември 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Михаела Доцова
5272
