УКАЗ № 305
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, приет от 52-рото Народно събрание на 10 септември 2026 г.
Издаден в София на 17 септември 2026 г.
Президент на Републиката: Илияна Йотова
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Николай Найденов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите
(обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 13, 16, 24, 51, 55 и 58 от 2026 г.)
§ 1. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
„5. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 2 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък „Директива 2011/83/ЕС“, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;“.
2. Създават се т. 5а – 5г:
„5а. посочване от търговеца, че за стоката е предоставена търговска гаранция, когато производителят предоставя търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи, чийто срок е по-дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, и напомняне по видим начин, чрез хармонизирания етикет, съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката;
5б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на цифровото съдържание и цифровите услуги;
5в. когато е приложимо, се посочват наличието и условията за извънгаранционно обслужване и на търговската гаранция;
5г. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера по смисъла на чл. 45а;“.
3. Създават се т. 8а и 8б:
„8а. когато е приложимо, се посочва показателят за възможностите за ремонт за стоките;
8б. когато не е приложим показателят за възможностите за ремонт за стоките и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, се посочва информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, информация за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта;“.
§ 2. Създава се чл. 45а:
„Чл. 45а. Актуализация на софтуера за целите на чл. 4 и на този раздел е безплатна актуализация, включително актуализация във връзка със сигурността, която е необходима, за да се поддържа съответствието на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.“
§ 3. В чл. 46, т. 4 накрая се добавя „от разстояние, с изключение на чл. 45, 47а, чл. 49, ал. 7, чл. 52а, 59 и 59а“.
§ 4. В чл. 47, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 7 и 8 се изменят така:
„7. условията за плащане, доставка, включително когато са налични възможности за доставка, зачитащи околната среда, начина на изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да предостави услугите, и когато е приложимо, предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;
8. когато потребителят има право на отказ от договора, търговецът предоставя информация относно условията, срока и начина за неговото упражняване съгласно чл. 52, ал. 1 и 2 и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6; когато е приложимо, търговецът предоставя на потребителя информация за наличието и раздела в онлайн интерфейса, където се намира функцията за упражняване правото на отказ, съгласно чл. 52а;“.
2. Точка 12 се изменя така:
„12. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 2 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;“.
3. Създават се т. 12а – 12в:
„12а. посочване от търговеца, че за стоката е предоставена търговска гаранция, когато производителят предоставя търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи, чийто срок е по дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, и напомняне по видим начин, чрез хармонизирания етикет, съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката;
12б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие за цифровото съдържание и цифровите услуги;
12в. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера;“.
4. Създават се т. 22 и 23:
„22. когато е приложимо, се посочва показателят за възможностите за ремонт за стоките;
23. когато не е приложим показателят за възможностите за ремонт за стоките и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, се посочва информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта.“
§ 5. Създават се чл. 47б и 47в:
„Чл. 47б. (1) Когато търговецът не е предоставил на онлайн мястото за търговия информацията по чл. 47, ал. 1, т. 2 – 4 или предоставената информация е невярна или непълна, или длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите не може да установи контакт с търговеца чрез някое от предоставените от него средства за комуникация повече от три пъти в рамките на 10 работни дни, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението.
(2) Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на издаването й. Лицата, за които тази заповед се отнася, се смятат за уведомени в деня на публикуването й и са длъжни да отстранят нарушенията, посочени в ал. 1.
(3) Когато в тридневен срок от публикуването на заповедта лицето не преустанови нарушението, комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до посочените в заповедта интернет страници.
(4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му.
(5) Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането на съда.
(6) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвана.
Чл. 47в. (1) Когато стоките и услугите, предлагани на онлайн място за търговия, са забранени за предлагане и/или продажба с нормативен акт, по който контролни правомощия има Комисията за защита на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите издава заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението.
(2) В случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 47б, ал. 2 – 6.“
§ 6. В чл. 49, ал. 2, изречение първо думите „15 и 16“ се заменят с „12а, 15 и 16“.
§ 7. Създава се чл. 52а:
„Чл. 52а. (1) При договори от разстояние, сключени чрез онлайн интерфейс, търговецът е длъжен да предостави на потребителя възможност да се откаже от договора, като използва функция за отказ.
(2) Функцията за отказ по ал. 1 се обозначава с думите „откажете се от договора тук“ или с подобен недвусмислен израз, който е лесен за четене. Функцията за отказ трябва да бъде на разположение постоянно през целия период, през който потребителят има право да се откаже от договора. Функцията за отказ се показва в онлайн интерфейса на търговеца по начин, който е видим и е леснодостъпен за потребителя.
(3) Функцията за отказ по ал. 1 трябва да предостави възможност на потребителя да изпрати онлайн изявление за отказ, с което информира търговеца за решението си да се откаже от договора. Онлайн изявлението за отказ позволява на потребителя да предостави лесно или да потвърди следната информация:
1. име на потребителя;
2. данни, идентифициращи договора, от който желае да се откаже;
3. данни за електронното средство, чрез което потвърждението за отказ от договора ще бъде изпратено на потребителя.
(4) След попълване на онлайн изявлението за отказ по ал. 3 търговецът предоставя на потребителя възможност да го изпрати чрез функцията за потвърждаване на отказа. Функцията за потвърждаване на отказа се обозначава по начин, който е лесен за четене само с думите „потвърждавам отказа“ или с подобен недвусмислен израз.
(5) След като потребителят активира функцията за потвърждаване на отказа, търговецът изпраща на потребителя, без неоправдано забавяне, но не по-късно от края на работния ден, на траен носител потвърждение за получаването на отказа и информация за неговото съдържание и датата и часа на подаването му.
(6) Счита се, че потребителят е упражнил правото си на отказ в рамките на съответния срок за отказ от договора, ако е подал онлайн изявлението за отказ по ал. 3 преди изтичането на съответния срок.“
§ 8. В чл. 54, ал. 1 накрая се добавя „и 52а“.
§ 9. В чл. 55, ал. 1, изречение първо накрая се добавя „и чл. 52а“.
§ 10. В чл. 59, ал. 2 думите „Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък „Директива 2011/83/ЕС“ се заменят с „Директива 2011/83/ЕС, на Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ, L 328/7 от 18 декември 2019 г.) и на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО (ОВ, L 2023/2673 от 28 ноември 2023 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2023/2673“.
§ 11. Създава се чл. 59а:
„Чл. 59а. (1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.“
§ 12. В глава четвърта се създава раздел I „а“ с чл. 59б – 59з:
„Раздел I „а“
Договори за предоставяне на финансови услуги, сключени от разстояние
Чл. 59б. (1) Разпоредбите на този раздел и на чл. 45, 47а, чл. 49, ал. 7, чл. 52а, 59, 59а, 62, 62в, чл. 62г, ал. 1 и 3 и чл. 62д се прилагат за договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
(2) При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които съдържат първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга, последвано от последователни операции или от поредица от операции от същото естество, които се извършват през определени интервали от време, се прилагат разпоредбите по ал. 1 само по отношение на първоначалното споразумение. Разпоредбите на чл. 62г, ал. 1 и 3 се прилагат и при последващите операции.
(3) Когато договорът не съдържа първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга от разстояние, но последователните или отделните операции от същото естество се изпълняват между страните по договора през определени интервали от време, разпоредбите на чл. 59в и 59е се прилагат само по отношение на първата операция.
(4) Когато между страните по договора в продължение на повече от една година не е извършвана операция от същото естество, следващата операция се приема за първа от нова поредица от операции и за нея се прилагат разпоредбите на чл. 59в и 59е.
Чл. 59в. (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор от разстояние, търговецът е длъжен своевременно да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:
1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа;
2. седалище и адрес на управление на търговеца, телефонен номер и адрес на електронна поща или подробна информация за всяко друго средство за комуникация, предлагано от търговеца, и когато е приложимо, информация за търговеца, от чието име действа; всички средства за комуникация, предлагани от търговеца, трябва да предоставят възможност на потребителя да се свърже бързо с търговеца, да общува ефективно с него и да съхранява на траен носител всяка писмена кореспонденция с търговеца;
3. актуални данни за контакт, които позволяват на потребителя да изпраща жалби до търговеца, и когато е приложимо, до търговеца, от чието име действа;
4. единен идентификационен код, с който търговецът е вписан в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
5. наименование, адрес, уебсайт и други данни за контакт на компетентния регулаторен или надзорен орган, когато за дейността на търговеца се прилага разрешителен или лицензионен режим за упражняване на търговска дейност;
6. описание на основните характеристики на финансовата услуга;
7. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисиони, такси и разходи и всички данъци, които се заплащат чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери;
8. когато е приложимо, се посочва информация за последствията от забавени или пропуснати плащания;
9. когато е приложимо, посочване, че цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения;
10. когато е приложимо, информация, че финансовата услуга е свързана с инструменти, съдържащи специфични рискове, свързани с техните специфични характеристики, или с операциите, които се извършват, или чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, върху които търговецът не може да влияе, и информация, че постигнатите до момента резултати не гарантират постигането на резултати в бъдеще;
11. информация, че е възможно да има други такси, комисиони или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него;
12. периода от време и/или крайния срок, за който предоставената информация е валидна;
13. начин на плащане и изпълнение на услугата;
14. всички допълнителни разходи за потребителя, свързани с използване на средството за комуникация от разстояние, когато се начисляват такива допълнителни разходи за потребителя;
15. всички екологични или социални цели, които се преследват с финансовата услуга, когато в инвестиционната стратегия на финансовата услуга са включени екологични или социални фактори;
16. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор съгласно чл. 59г; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право;
17. минималния срок на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние при договори за продължително или периодично предоставяне на финансови услуги;
18. правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно условията на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в т.ч. предвидените в договора неустойки при неизпълнение на условията;
19. практически указания за упражняване на правото на отказ съгласно чл. 59г, ал. 1, в които се посочват телефонният номер и адресът на електронна поща на търговеца или подробна информация за всяко друго приложимо средство за комуникация за изпращане на уведомлението за отказ, а за договорите за финансови услуги, сключени чрез онлайн интерфейс – информация за наличието и местоположението на функцията за отказ от договора, посочена в чл. 52а;
20. приложимия закон към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и/или за компетентната юрисдикция;
21. езика/езиците, на който/които се предоставят условията на договора и преддоговорната информация по този член, както и езика или езиците, които търговецът се задължава със съгласието на потребителя да използва за комуникация по време на действие на договора от разстояние;
22. наличието или липсата на извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове при предоставяне на финансови услуги от разстояние и за обезщетяване на потребителите, както и за достъпа на потребителите до такива способи;
23. съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите, различни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Фонда за компенсиране на инвеститорите.
(2) Когато договорът за финансова услуга се сключва на територията на Република България или финансовата услуга се предоставя на територията на Република България, информацията по ал. 1 се предоставя на български език или и на български език.
(3) При използването на телефон или на друго средство за гласова комуникация от разстояние търговецът е длъжен още в началото на разговора да се представи на потребителя с името/наименованието си и когато е приложимо, с името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането. Когато обаждането се записва или може да бъде записано, търговецът уведомява потребителя за това.
(4) В случаите по ал. 3, когато потребителят изрази изрично съгласие и преди да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът може да му предостави на траен носител само следната информация:
1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа;
2. описание на основните характеристики на финансовата услуга;
3. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисиони, такси и разходи и всички такси, начислявани чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери;
4. информация, че е възможно да има други такси, комисиони или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него;
5. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право.
(5) В случаите по ал. 4 търговецът уведомява потребителя за наличието и естеството на цялата информация, посочена в ал. 1. Търговецът е длъжен да предостави на траен носител информацията по ал. 1, извън вече предоставената по ал. 4, незабавно след сключване на договора.
(6) Когато информацията по ал. 1 е предоставена по-малко от един ден преди потребителят да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмено уведомление за възможността да се откаже от договора и за начина за упражняване на правото на отказ съгласно чл. 59г. Уведомяването на потребителя се изпраща на траен носител в срок от един до седем дни от датата на сключване на договора от разстояние.
(7) Търговецът предоставя информацията по ал. 1 на траен носител по начин, който е лесен за четене. При поискване търговецът предоставя информацията по ал. 1 в подходящ и достъпен формат на хората с увреждания, включително на тези с нарушено зрение.
(8) При предоставяне на информацията по ал. 1 търговецът може да организира информацията на различни нива, когато прави това по електронен път, с изключение на информацията по ал. 1, т. 1, 6, 7, 11 и 16. Когато информацията по ал. 1 е организирана на различни нива на средството за комуникация от разстояние, трябва да се осигури възможност за преглеждане, запазване и отпечатване на информацията като един документ. В този случай търговецът е длъжен да обезпечи, че потребителите получават цялата преддоговорна информация по ал. 1 преди сключване на договора от разстояние.
(9) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 8 се носи от търговеца.
(10) Информацията, която търговецът предоставя на потребителя съгласно ал. 1 – 7, трябва да бъде пълна, вярна и разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение.
Чл. 59г. (1) Потребителят има право да се откаже от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, без да посочва причина, без да дължи неустойки или обезщетение и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, в 14-дневен срок, считано от:
1. датата на сключване на договора, или
2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора.
(2) Потребителят може, без да дължи обезщетение и/или неустойка, без да посочва причина и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, да се откаже от договора от разстояние за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или за застраховка „Живот“ в срок 30 дни, считано от:
1. датата на сключване на договора, или
2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора.
(3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя условията на договора и информацията по чл. 59в, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок една година и 14 дни, считано от датата на сключване на договора.
(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 59в, ал. 1, т. 16, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок 14 дни, считано от датата на предоставяне на тази информация.
(5) Правото на отказ от договора не се прилага за:
1. финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които търговецът не може да влияе, като услуги, свързани със:
а) обмяна на валута;
б) инструменти на паричния пазар;
в) прехвърлими ценни книжа;
г) дялове в предприятия за колективно инвестиране;
д) договори за финансови фючърси, в т.ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой;
е) форуърдни лихвени споразумения;
ж) лихвени суапове, валутни суапове и суапове с акции;
з) опции за закупуване или продажба на инструментите по тази точка, в т.ч. еквивалентни инструменти, задълженията, по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой, включително опции върху валута и върху лихвени проценти;
2. застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок, по-кратък от един месец;
3. договори, които са изпълнени от двете страни по изричното искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ от договора.
(6) При упражняване на правото си на отказ от договора от разстояние потребителят уведомява доставчика преди изтичането на срока по ал. 1 или 2. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението е било изпратено преди изтичането на съответния срок.
(7) Когато във връзка с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се предоставя допълнителна услуга от търговеца или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и търговеца и потребителят упражни правото си на отказ по ал. 1 или 2 от първоначалния договор, потребителят не е обвързан от допълнителния договор и може да го прекрати, без да дължи обезщетение и/или неустойка.
Чл. 59д. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно чл. 59г, ал. 1 или 2, той заплаща на търговеца без неоправдано забавяне само стойността на действително предоставените финансови услуги по договора. Сумите, дължими от потребителя, не могат да превишават стойността на предоставените финансови услуги спрямо общата стойност на финансовите услуги, предвидени по договора, като размерът им не може да представлява по своя характер обезщетение и/или неустойка.
(2) Когато търговецът е започнал изпълнението на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние преди изтичането на срока за упражняване на правото на отказ и не може да докаже, че потребителят е бил надлежно уведомен, че може да дължи плащане съгласно чл. 59в, ал. 1, т. 16, търговецът не може да изисква от потребителя заплащане за предоставената услуга.
(3) Потребителят не дължи заплащане за предоставената услуга, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичането на срока за упражняване правото на отказ по чл. 59г, ал. 1 и 2 без неговото изрично предварително съгласие.
(4) Търговецът връща на потребителя всички заплатени от него суми, с изключение на сумите по ал. 1, не по-късно от 30 дни, считано от получаването на уведомлението на потребителя за упражняване правото му на отказ.
(5) Потребителят връща на търговеца получените суми по договора не по-късно от 30 дни, считано от изпращането до търговеца на уведомлението за упражняване правото на отказ.
Чл. 59е. (1) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя подходящи разяснения относно предложените договори за финансови услуги, които предоставят възможност на потребителя да прецени дали предложеният договор и допълнителните услуги са съобразени с неговите потребности и финансово положение.
(2) Разясненията по ал. 1 се предоставят безплатно на потребителя преди сключване на договора и включват:
1. задължителната преддоговорна информация по чл. 59в;
2. основните характеристики на предлагания договор, включително възможните допълнителни услуги, ако има такива;
3. конкретните последици, които предлаганият договор може да има за потребителя, включително когато е приложимо, последиците при липса на плащане или забавено плащане от страна на потребителя.
(3) Когато търговецът използва онлайн средство за комуникация, потребителят има право да поиска и търговецът е длъжен да осигури човешка намеса преди сключване на договора, а когато това е необходимо, и след сключване на договора от разстояние, на същия език, на който е предоставена преддоговорната информация по чл. 59в, ал. 2.
(4) Тежестта на доказване за изпълнението на задължението за предоставяне на подходящи разяснения се носи от търговеца.
Чл. 59ж. (1) При сключване на договори от разстояние за предоставяне на финансови услуги търговците нямат право да проектират, организират или управляват своите онлайн интерфейси по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, по начин, който заблуждава или манипулира потребителите, получатели на тяхната услуга, или който по друг начин съществено нарушава или ограничава тяхната способност за вземане на свободно и информирано решение.
(2) Забраняват се следните практики при използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги от разстояние:
1. по-силно открояване на някои възможности за избор в момента, в който потребителите, на които се предлага услугата, трябва да вземат решение;
2. повтарящо се искане до потребителите, на които се предлага услугата, да направят избор, след като такъв вече е направен, особено чрез показване на изскачащ прозорец, който пречи на потребителското изживяване;
3. настройка на онлайн интерфейса, при която процедурата за отказ от услугата е по-трудна от процедурата за абонирането за нея.
Чл. 59з. Когато в друг нормативен акт, уреждащ конкретни финансови услуги, се съдържат правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите, за съответните финансови услуги се прилагат разпоредбите на другия нормативен акт.“
§ 13. Член 60 се отменя.
§ 14. Член 61 се отменя.
§ 15. В чл. 62г, ал. 1 думите „Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (обн., ДВ, бр. 64 от 2010 г.; изм., бр. 12 от 2011 г., бр. 74 от 2012 г. и бр. 28 от 2014 г.)“ се заменят с „наредбата по чл. 133а от Закона за електронните съобщения“.
§ 16. В чл. 68б се създава ал. 4:
„(4) Актуализация на софтуера по смисъла на този раздел е актуализация, която е необходима, за да се поддържа съответствието на стоките с цифрови елементи, цифровото съдържание и цифровите услуги съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, включително актуализация във връзка със сигурността, или актуализация на функционалностите.“
§ 17. В чл. 68д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които съдържа, изпълнение, състав, екологични или социални характеристики, принадлежности, аспектите, свързани с кръговата икономика, като трайност, наличие на възможност за ремонт или рециклиране, извънгаранционно обслужване и разглеждане на жалби, начин и дата на производство или предоставяне, доставка, пригодност за използване по предназначение, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху стоката или услугата;“.
2. В ал. 3 се създават т. 4 и 5:
„4. всяко твърдение за екологосъобразност, свързано с бъдещи екологични показатели, без ясни, обективни, публично достъпни, поети задължения, които може да бъдат проверени и които са посочени в подробен и реалистичен план за изпълнение, включващ измерими и обвързани със срокове цели и други съществени елементи, необходими за неговото изпълнение, като предоставянето на ресурси; планът се проверява редовно от независим експерт на трета страна, чиито заключения се предоставят на потребителите;
5. всяка реклама на ползи за потребителите, които не са от значение и не произтичат от характеристики на стоките и услугите или на стопанската дейност.“
§ 18. В чл. 68е се създава ал. 9:
„(9) Когато търговец предоставя услуга, която сравнява стоки и услуги и предоставя информация на потребителя относно екологичните или социалните характеристики на стоките и услугите или относно аспекти, свързани с кръговата икономика, като трайност, наличие на възможност за ремонт или за рециклиране на стоките и услугите, или на доставчиците на тези стоки и услуги, информацията за начина на сравняване, за стоките и услугите – предмет на сравнението, за доставчиците на тези стоки и услуги, както и предприетите мерки за актуализиране на тази информация, се счита за съществена по смисъла на ал. 1.“
§ 19. В чл. 68ж се създават т. 28 – 39:
„28. да се поставя маркировка за устойчивост, която не се основава на система за сертифициране или не е създадена от публични органи;
29. да се заявява общо твърдение за екологосъобразност, за което търговецът не е в състояние да докаже признати отлични екологични показатели, свързани с твърдението;
30. да се заявява твърдение за екологосъобразност за цялата стока или услуга или за цялата стопанска дейност на търговеца, когато екологосъобразността се отнася само за определен аспект на стоката или услугата или за конкретна част от стопанската дейност на търговеца;
31. да се твърди, въз основа на компенсиране на емисиите на парникови газове, че дадена стока или услуга има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда от гледна точка на емисиите на парникови газове;
32. да се представят предвидените със закон изисквания за всички стоки и услуги от съответната група, приложими за пазара в Европейския съюз, като отличителна характеристика на предложението на търговеца;
33. да не се предоставя информация на потребителите относно факта, че актуализацията на софтуера ще окаже отрицателно въздействие върху функционирането на стоките с цифрови елементи или върху използването на цифрово съдържание или цифрови услуги;
34. да се представя актуализацията на софтуера като необходима, когато тя подобрява само функционалните характеристики на стоката или услугата;
35. всяко търговско съобщение във връзка със стока, съдържаща елемент, въведен с цел ограничаване на трайността на стоката, независимо от факта, че търговецът разполага с информация за този елемент или част и неговото въздействие върху трайността на стоката;
36. да се твърди, че при нормални условия на употреба дадена стока има определена трайност от гледна точка на срок или интензивност на ползването, когато това не е вярно;
37. да се представя, че дадена стока позволява извършването на ремонт, когато това не е така;
38. да се насърчава потребителят да замени или да възстанови консумативите на дадена стока по-рано от необходимото по технически причини;
39. да не се предоставя информация за нарушаване функционалността на дадена стока, когато се използват консумативи, резервни части или принадлежности, които не са доставени от производителя, или да се твърди, че ще настъпи нарушаване на функционалността на стоката, когато това не е така.“
§ 20. В чл. 181в ал. 2 се отменя.
§ 21. В чл. 181г, ал. 3, т. 6 думите „попадащи в обхвата на чл. 2, параграф 1 на Регламент (ЕС) № 524/2013“ се заличават.
§ 22. В чл. 181н ал. 4 и 6 се отменят.
§ 23. В чл. 181о ал. 2, 4, 5 и 6 се отменят.
§ 24. В чл. 181т, ал. 5 думите „или на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013“ се заличават.
§ 25. В чл. 181ф се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 4 се отменя.
2. В ал. 4 думите „и осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС“ се заличават.
3. В ал. 5 след думите „органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз“ се добавя „и“, а думите „и да осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС“ се заличават.
§ 26. В чл. 182, ал. 5 думите „Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ, L 266/11 от 9 октомври 2009 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ, L 274/20 от 30 юли 2021 г.)“.
§ 27. В чл. 190г, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „а“ след думите „глава четвърта, раздели I“ се поставя запетая и се добавя „I „а“.
2. Букви „в“ и „л“ се отменят.
§ 28. В чл. 197 думите „300 до 1000 лв.“ се заменят с „200 до 1000 евро“, а думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“.
§ 29. В чл. 198 думите „200 до 1000 лв.“ се заменят с „200 до 1000 евро“, а думите „300 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“.
§ 30. В чл. 199 думите „300 до 1000 лв.“ се заменят с „200 до 1000 евро“, а думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „300 до 1500 евро“.
§ 31. В чл. 200 думите „300 до 5000 лв.“ се заменят с „200 до 3000 евро“, а думите „500 до 5000 лв.“ се заменят с „300 до 3000 евро“.
§ 32. В чл. 201 думите „300 до 1000 лв.“ се заменят с „200 до 1000 евро“, а думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“.
§ 33. В чл. 202 думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“.
§ 34. В чл. 203 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
„3. нарушение на разпоредбите на чл. 52а, ал. 1 – 5, чл. 59в, ал. 1 – 3, 5 – 8 и 10, чл. 59д, ал. 1 – 4, чл. 59е, ал. 1 – 3 и чл. 59ж;“
б) досегашната т. 3 става т. 4.
2. В ал. 2 думите „5000 до 50 000 лв.“ се заменят с „3000 до 30 000 евро“.
§ 35. В чл. 204 думите „и 49“ се заменят с „49, чл. 59в, ал. 1 – 3, 5 – 8, 10 и чл. 59е, ал. 1 – 3“, думите „300 до 2000 лв.“ се заменят с „200 до 1500 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят със „700 до 3000 евро“.
§ 36. В чл. 205 думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“, а думите „5000 до 15 000 лв.“ се заменят с „3000 до 8000 евро“.
§ 37. В чл. 206 след думите „чл. 52, ал. 4“ се добавя „чл. 52а, ал. 1 – 5“, думите „300 до 2000 лв.“ се заменят с „200 до 1500 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят със „700 до 3000 евро“.
§ 38. В чл. 207, ал. 1 след думите „чл. 50“ се добавя „чл. 59г, ал. 1 – 4“, думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 3000 евро“.
§ 39. Създава се чл. 207а:
„Чл. 207а. За нарушение на разпоредбите на чл. 59ж на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 15 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 25 000 евро.“
§ 40. В чл. 208 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „300 до 1500 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
§ 41. В чл. 208а думите „1000 лв.“ се заменят с „600 евро“, а думите „5000 лв.“ се заменят с „3000 евро“.
§ 42. В чл. 209 думите „300 до 5000 лв.“ се заменят с „250 до 3000 евро“, а думите „500 до 5000 лв.“ се заменят с „400 до 4000 евро“.
§ 43. В чл. 210а думите „чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6“ се заменят с „и 68г“, думите „1000 до 30 000 лв.“ се заменят с „600 до 20 000 евро“, а думите „2000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1500 до 50 000 евро“.
§ 44. Член 210б се изменя така:
„Чл. 210б. За нарушение на разпоредбите на чл. 68ж и 68к на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 25 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер до 4 на сто от реализирания от тях оборот в страната през предходната финансова година. Конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет. В случай че няма данни за реализирания от едноличните търговци и юридическите лица оборот в страната през предходната финансова година, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро.“
§ 45. В чл. 210в думите „2000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1500 до 30 000 евро“, а думите „3000 до 70 000 лв.“ се заменят с „2000 до 40 000 евро.“
§ 46. В чл. 211 думите „5000 до 40 000 лв.“ се заменят с „3000 до 25 000 евро“, а думите „8000 до 50 000 лв.“ се заменят с „5000 до 30 000 евро“.
§ 47. В чл. 212 думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „3000 до 6000 евро“, а думите „8000 до 20 000 лв.“ се заменят с „5000 до 15 000 евро“.
§ 48. В чл. 213 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „1000 до 1500 лв.“ се заменят с „600 до 1000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 3000 евро“.
2. В ал. 2 думите „1000 до 1500 лв.“ се заменят с „600 до 1000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 3000 евро“.
§ 49. В чл. 214 думите „1000 до 1500 лв.“ се заменят с „600 до 1000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 3000 евро“.
§ 50. В чл. 215 думите „2000 до 7000 лв.“ се заменят с „1500 до 4000 евро“, а думите „5000 до 15 000 лв.“ се заменят с „3000 до 8000 евро“.
§ 51. В чл. 216 думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“, а думите „5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „3000 до 11 000 евро“.
§ 52. В чл. 217 думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“.
§ 53. В чл. 218 думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“, а думите „5000 до 30 000 лв.“ се заменят с „3000 до 20 000 евро“.
§ 54. В чл. 219 думите „1500 до 2500 лв.“ се заменят с „800 до 1500 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 3000 евро“.
§ 55. В чл. 222 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „300 до 1500 евро“, а думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „400 до 2000 евро“.
§ 56. В чл. 223 думите „300 до 2500 лв.“ се заменят с „200 до 1500 евро“, а думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“.
§ 57. В чл. 224, ал. 1 думите „500 до 2500 лв.“ се заменят с „300 до 1500 евро“, а думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“.
§ 58. В чл. 225 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „300 до 1500 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
2. В ал. 2 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
§ 59. В чл. 225а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
2. В ал. 2 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
3. В ал. 3 думите „500 лв.“ се заменят с „300 евро“, а думите „2000 лв.“ се заменят с „1500 евро“.
4. В ал. 4 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
5. В ал. 5 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
§ 60. В чл. 225б думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
§ 61. В чл. 225в думите „200 до 500 лв.“ се заменят с „200 до 300 евро“, а думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“.
§ 62. В чл. 225г се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“.
2. В ал. 2 думите „1000 до 6000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“.
§ 63. В чл. 225д се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“.
2. В ал. 2 думите „1000 до 6000 лв.“ се заменят с „600 до 3500 евро“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“.
§ 64. В чл. 227 думите „100 до 1000 лв.“ се заменят със „100 до 600 евро“.
§ 65. В чл. 228 думите „100 до 500 лв.“ се заменят със „100 до 300 евро“, а думите „100 до 500 лв.“ се заменят със „100 до 300 евро“.
§ 66. В чл. 229 навсякъде думите „50 до 500 лв.“ се заменят с „50 до 300 евро“.
§ 67. В чл. 230 навсякъде думите „200 до 1000 лв.“ се заменят със „150 до 600 евро“.
§ 68. В чл. 230а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
§ 69. В чл. 230б думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“.
§ 70. В чл. 230в, ал. 1 думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“.
§ 71. В чл. 230г, ал. 1 думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“.
§ 72. В чл. 230д думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.
§ 73. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1г след думите „раздел I“ се добавя „и раздел I „а“, а след думите „сектори на икономиката“ се поставя запетая и се добавя „включително за предоставяне на финансови услуги от разстояние“.
2. В § 1д след думите „договорите от разстояние“ се поставя запетая и се добавя „договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, а след думите „раздел I“ се добавя „и раздел I „а“.
3. В § 13, ал. 1:
a) точка 3 се изменя така:
„3. „Производител“ е понятие по смисъла на § 6, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.“;
б) създават се т. 56 – 67:
„56. „Търговска гаранция за трайност“ е всяко задължение, поето от производителя към потребителя, съгласно чл. 39 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
57. „Трайност“ е понятие по смисъла на § 6, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
58. „Продавач“ е понятие по смисъла на § 6, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
59. „Показател на възможностите за ремонт“ е оценка, отразяваща възможността дадена стока да бъде ремонтирана, въз основа на хармонизирани изисквания, установени в рамките на Европейския съюз.
60. „Твърдение за екологосъобразност“ е всяко съобщение или представяне, което не е задължително съгласно правото на Европейския съюз или националното право, под каквато и да е форма, включително текст, картинно, графично или символично представяне, например етикет, търговско наименование, фирмено наименование или наименование на продукт, в контекста на търговско съобщение, което посочва или внушава, че даден продукт, група продукти, марка или търговец има положително или нулево въздействие върху околната среда или уврежда околната среда по-малко в сравнение с други продукти, групи продукти, марки или търговци, или че с течение на времето е подобрил въздействието си върху околната среда.
61. „Общо твърдение за екологосъобразност“ е всяко твърдение за екологосъобразност в писмена или устна форма, включително чрез аудиовизуални медии, което не е включено в маркировка за устойчивост, когато съдържанието на твърдението не е представено по ясен и отчетлив начин върху същия носител.
62. „Маркировка за устойчивост“ е всяка доброволна маркировка за доверие, знак за качество или техен еквивалент, която е публична или частна и има за цел да отличи и рекламира продукт, процес или предприятие от гледна точка на неговите екологични или социални характеристики или и двете, и изключва всяка задължителна маркировка, изисквана съгласно правото на Европейския съюз или националното право.
63. „Система за сертифициране“ е система за проверка от трета страна, която удостоверява, че даден продукт, процес или стопанска дейност отговаря на определени изисквания, която позволява използването на съответна маркировка за устойчивост и чиито условия, включително изискванията, които съдържа, са публично достъпни и отговарят на следните критерии:
а) системата е отворена при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия за всички търговци, които желаят и са в състояние да изпълнят изискванията на системата;
б) изискванията на системата са изготвени от собственика на системата след провеждане на консултации със съответните експерти и заинтересовани страни;
в) системата установява процедури за разглеждане на случаи на неспазване на изискванията на системата и предвижда отнемане или преустановяване на използването на маркировката за устойчивост от търговеца при неспазване на изискванията на системата, и
г) контролът за спазване изискванията на системата от търговеца е част от обективна процедура и се извършва от трета страна, чиято компетентност и независимост от собственика на системата и от търговеца се основава на международни, европейски или национални стандарти и процедури.
64. „Признати отлични екологични показатели“ са екологични показатели, които съответстват на Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (OB, L 27/1 от 30 януари 2010 г.) или на националните или регионалните системи за екомаркировка, съгласно стандарт EN ISO 14024 тип I, официално признати в държавите – членки на Европейския съюз, или на най-високите екологични показатели в съответствие с друго приложимо право на Европейския съюз.
65. „Консуматив“ е всеки компонент на стока, който се използва непрекъснато, който трябва да бъде заменен или възстановен, за да може стоката да функционира по предназначение.
66. „Функционалност на стоки“ е понятие по смисъла на § 6, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
67. „Онлайн интерфейс“ е понятие по смисъла на чл. 3, буква „м“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.“
4. В § 13а се създават т. 14 и 15:
„14. Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО.
15. Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 г. за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни търговски практики и чрез по-добро информиране.“
§ 74. В приложение № 7 към чл. 47, ал. 4, раздел „Указания за попълване“ т. 3 се изменя така:
„3. Ако сте длъжни да осигурите функция, позволяваща на потребителя да се откаже от договора, сключен онлайн, добавете следното: „Можете също така да упражните правото си на отказ от договора онлайн на (посочете адреса на уебсайта или чрез друго подходящо разяснение, посочващо къде се намира функцията за отказ). Ако използвате тази онлайн функция, ще Ви изпратим без неоправдано забавяне потвърждение за получаване на отказа на траен носител (например по електронна поща), включително неговото съдържание, датата и часа на подаването му.“ Ако предоставяте възможност на потребителя да попълни и подаде информация по електронен път за своя отказ от договора на Вашия уебсайт, добавете следното: „Можете също така да попълните и подадете по електронен път на нашия уебсайт (добавете интернет адрес) стандартния формуляр за отказ или подобно недвусмислено изявление за отказ от договора. Ако използвате тази възможност, ще Ви изпратим незабавно на траен носител (например по електронна поща) съобщение за потвърждаване получаването на отказа.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 75. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 23 и 82 от 2009 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 20 от 2018 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 13 и 55 от 2026 г.) се отменя.
§ 76. Висящите съдебни производства по дела, образувани по реда на отменения Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, се довършват по досегашния ред.
§ 77. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 63, 64 и 67 от 2025 г. и бр. 16, 25, 51 и 67 от 2026 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 331, т. 3 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I „а“ от Закона за защита на потребителите“.
2. В чл. 332, ал. 2, 3 и 4 думите „чл. 12 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59г от Закона за защита на потребителите“, а думите „чл. 7, ал. 2 от същия закон“ се заменят с „§ 13, ал. 1 от допълнителните разпоредби на същия закон“.
3. В чл. 343, ал. 3 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I „а“ от Закона за защита на потребителите“.
§ 78. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 45 от 2022 г., бр. 8, 66 и 84 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 64 и 67 от 2025 г. и бр. 25, 67 и 71 от 2026 г.) в чл. 175, ал. 2 в изречение първо думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I „а“ от Закона за защита на потребителите“, а изречение второ се заличава.
§ 79. В Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (обн., ДВ, бр. 23 от 2021 г.; изм., бр. 41 от 2024 г. и бр. 13 и 55 от 2026 г.) в чл. 6, ал. 3, т. 5 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I „а“ от Закона за защита на потребителите“.
§ 80. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (oбн., ДВ, бр. 59 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 65 и 85 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г., бр. 50 от 2025 г. и бр. 13 и 55 от 2026 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6:
а) в ал. 4 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I „а“ от Закона за защита на потребителите“;
б) в ал. 7 думите „чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в, ал. 3 – 5 от Закона за защита на потребителите“;
в) алинея 8 се изменя така:
„(8) Когато договор за кредит е сключен чрез средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите, кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2 по реда на този закон.“
2. В приложение № 2 към чл. 6, ал. 2, т. 3, част Б:
а) в раздел 1, т. 3 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „глава четвърта, раздел I „а“ от Закона за защита на потребителите“;
б) в раздел 11, т. 3 думите „чл. 8 и 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в от Закона за защита на потребителите“.
§ 81. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 104 от 2020 г., бр. 41 и 70 от 2024 г., бр. 50 от 2025 г. и бр. 13 и 55 от 2026 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 5:
а) в ал. 10 в текста преди т. 1 думите „чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в, ал. 3 – 5 от Закона за защита на потребителите“;
б) в ал. 13 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят със „Закона за защита на потребителите“.
2. В чл. 8:
а) в ал. 7 думите „чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59в, ал. 3 – 5 от Закона за защита на потребителите“;
б) в ал. 10 думите „Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят със „Закона за защита на потребителите“.
3. В чл. 30 думите „чл. 12 и 13 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се заменят с „чл. 59г и 59д от Закона за защита на потребителите“.
§ 82. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 56, 80, 102 и 106 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г., бр. 52 и 80 от 2025 г. и бр. 16 и 55 от 2026 г.) в чл. 84, ал. 1, т. 7 думите „и за платформата за онлайн решаване на спорове, съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.)“ се заличават.
§ 83. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1 и 2, § 4, т. 1 относно т. 7 и т. 2 – 4, § 6, § 16 – 19, § 44, т. 1, § 73, т. 3 относно буква „а“ и буква „б“, т. 56 – 66 и т. 4 относно т. 15, които влизат в сила от 27 септември 2026 г.
Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 10 септември 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Михаела Доцова
4984
