УКАЗ № 232
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет от 52-рото Народно събрание на 8 юли 2026 г.
Издаден в София на 16 юли 2026 г.
Президент на Републиката: Илияна Йотова
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Николай Найденов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017 г.; изм., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 48 от 2018 г.; изм., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г., бр. 18, 19, 33 и 70 от 2024 г., бр. 52 и 100 от 2025 г. и бр. 16, 17, 51 и 59 от 2026 г.)
§ 1. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Органите на МВР издават български лични документи с променени основни данни на служителите от специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Въз основа на международни договори, по които Република България е страна, или сключено споразумение за всеки отделен случай и на принципа на взаимността документи по ал. 1 се издават при същите условия и ред и на служители от аналогични партньорски звена.“
§ 2. В чл. 39 се създават ал. 10 и 11:
„(10) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ упражнява правомощията на компетентен орган по член 12, параграф 1, букви „а“ – „г“ от Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ, L 172/79 от 17 май 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/784“, и е националната точка за контакт съгласно член 12, параграф 2 от същия регламент.
(11) Във връзка с правомощията си по ал. 10 ГДБОП ежегодно изготвя доклад съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2021/784, който публикува на интернет страницата на МВР, и доклад съгласно член 21 от Регламент (ЕС) 2021/784, който изпраща до Европейската комисия в срок до 31 март всяка година.“
§ 3. В чл. 43а, ал. 3 се създава изречение трето: „Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е и единно звено за контакт за обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления по смисъла на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (OВ, L 134/1 от 22 май 2023 г.).“
§ 4. В чл. 57 се създава ал. 3:
„(3) Дейността на полицейските органи се основава на принципа на оперативна самостоятелност и на принципите по чл. 3, при спазване на действащото законодателство.“
§ 5. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 – 5 се изменят така:
„(2) Личните данни на лицата с полицейска регистрация се обработват за целите на оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления, при което се извършват оперативни анализи, автоматизирани проверки и сравнения с други данни от информационните фондове на МВР и автоматизирано търсене и обмен на данни с компетентните органи на държавите членки и Европол съгласно Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество и за изменение на решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент „Прюм II“) (ОВ, L 2024/982 от 5 април 2024 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2024/982“.
(3) При полицейската регистрация полицейските органи могат да обработват данните по чл. 18 от Закона за българските лични документи на лицата по ал. 1, както и:
1. дактилоскопични данни, снимки/лицеви изображения на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от една година;
2. данните по т. 1 и генетични данни – образци за ДНК профил на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по глави първа, първа „а“, втора, пета и единадесета от Особената част на Наказателния кодекс или представляващо особено тежък случай, или опасен рецидив, или за друго престъпление, с което е причинена смърт.
(4) Обработването на данните по ал. 3, т. 1 и 2 е допустимо, когато това е абсолютно необходимо за постигането на конкретно преследвани цели, свързани с предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, и когато тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. При преценката на абсолютната необходимост от обработване на данните по ал. 3, т. 1 и 2, както и при преценката за наличието на пропорционалност полицейските органи вземат предвид естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем, дали лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив, риска, който представлява лицето от гледна точка на целите за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, наличието на връзки с други висящи производства, съдебно минало и/или профил на обвиняемото лице.
(5) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при обработването на личните данни по ал. 3. За обработване на личните данни по чл. 18 от Закона за българските лични документи съгласието на лицето не се изисква. При липса на съгласие на лицето за обработване на данните по ал. 3, т. 1 и 2 обработването на личните данни се извършва с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.“
2. В ал. 6:
а) точка 5 се изменя така:
„5. лицето е починало, но не по-рано от три години от датата на извършване на регистрацията; в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници;“
б) създават се т. 6 и 7:
„6. спрямо лицето са приложени възпитателни мерки по чл. 61 от Наказателния кодекс;
7. лицето е осъдено с влязла в сила присъда и са изтекли:
а) дванадесет години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс за извършено тежко умишлено престъпление;
б) осем години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс в останалите случаи.“
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) В случаите по ал. 6, т. 7, когато лицето не е изтърпяло или не е изпълнило наложеното му с влязла в сила присъда наказание, полицейската регистрация не се снема независимо от изтичането на срока по чл. 82, ал. 4 от Наказателния кодекс. За наличието на обстоятелствата по ал. 6 и за преразглеждане на необходимостта от по-нататъшно съхранение на данните за постигане на целите на обработването се извършват периодични служебни проверки. Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет.“
§ 6. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. чужденец е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.“
2. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. фотографиране/снемане на лицево изображение;“.
3. В ал. 3 думите „се прилага чл. 68, ал. 5“ се заменят със „се прилагат чл. 68, ал. 4 и 5“.
4. Създават се нова ал. 4 и ал. 5, 6 и 7:
„(4) За целите на установяване на самоличността полицейските органи може да извършват търсене в общото хранилище на данни за самоличност (ОХДС) съгласно Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета (ОВ, L 135/27 от 22 май 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/817“, и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816 (ОВ, L 135/85 от 22 май 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/818“.
(5) Търсенето в ОХДС се извършва при условията на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/817 и член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/818, като се използват снетите в присъствието на лицето, чиято самоличност се установява при процедурата по идентификация, биометрични данни – пръстови отпечатъци и/или портретна снимка. Такива търсения не се извършват за лица под 12-годишна възраст, освен когато това е в защита на най-добрия интерес на детето съгласно Закона за закрила на детето.
(6) При природно или причинено от човешка дейност бедствие, произшествие или терористично нападение и с цел установяване на самоличността на неизвестни лица, които не могат сами да установят своята самоличност, или на неидентифицирани тленни останки полицейските органи може да извършват търсене в ОХДС с биометричните данни на тези лица.
(7) За целите на оперативно-издирвателната дейност по чл. 8, ал. 3, т. 3 полицейските органи може да извършват автоматизирани търсения чрез използване рамката Прюм II на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕС) 2024/982.“
5. Досегашната ал. 4 става ал. 8.
§ 7. В чл. 90 думите „по чл. 14, ал. 2, т. 8“ се заменят с „по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8“.
§ 8. В глава пета наименованието на раздел ІІ се изменя така: „Обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държави – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления“.
§ 9. Член 108 се изменя така:
„Чл. 108. (1) По реда на този раздел чрез единното звено за контакт в МВР се осъществява обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на другите държави членки за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, доколкото не е предвиден специален ред съгласно правото на Европейския съюз.
(2) Прилагането на този раздел не създава задължение за:
1. придобиване на информация чрез принудителни мерки;
2. събиране и съхранение на информация единствено с цел да се предоставя на компетентните органи на други държави членки;
3. предоставяне на информация, която да се използва като доказателство в съдебни производства.
(3) Придобитата информация може да се използва като доказателство в съдебни производства само с предварително разрешение на предоставилата я страна.
(4) Единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи използват получената информация при спазване на определените от предоставящата държава условия.“
§ 10. Член 109 се изменя така:
„Чл. 109. (1) Министерството на вътрешните работи чрез единното звено за контакт може да предоставя:
1. информация от информационните фондове на МВР;
2. информация, получена от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или от физически лица.
(2) Обменът на информация с компетентните правоприлагащи органи на другите държави членки се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни.
(3) Категориите предоставяни лични данни за отделните категории субекти на данни са ограничени до определените в раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ, L 135/53 от 24 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/794“, и са необходими и пропорционални за постигането на целта на искането.
(4) Информация, получена от друга държава членка или от трета държава, се предоставя от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която я е предоставила.
(5) Когато искането е за предоставяне на информация по ал. 1, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, до орган на местното самоуправление, до юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканата информация, освен когато за това е предвиден специален ред.“
§ 11. Член 110 се изменя така:
„Чл. 110. Искания за предоставяне на информация се подават от единното звено за контакт в МВР до единното звено за контакт на друга държава членка, когато са налице основания да се счита, че:
1. исканата информация е необходима и пропорционална за постигане на целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления;
2. исканата информация е налична за съответната друга държава членка.“
§ 12. Член 111 се изменя така:
„Чл. 111. Искането за предоставяне на информация до единното звено за контакт на друга държава членка се изготвя на един от официалните езици, нотифицирани от съответната друга държава членка за целите на обмена на информация, и съдържа:
1. подробно описание на информацията, чието предоставяне се иска;
2. целта, за която се изисква информацията, посочване на фактите и престъплението, послужило за основание на искането;
3. причини, поради които се счита, че исканата информация е налична в замолената държава членка;
4. връзката между целта и лицето, за което се отнася информацията;
5. посочване дали искането е спешно или не;
6. мотиви, обосноваващи случаите на спешност на искането за предоставяне на информация;
7. ограничения върху използването на информацията, която се съдържа в искането, за цели, различни от тези, за които е подадено искането.“
§ 13. Член 112 се изменя така:
„Чл. 112. Спешни искания за предоставяне на информация може да бъдат подавани, когато от всички относими факти и обстоятелства по конкретния случай може да се приеме, че информацията е необходима за:
1. предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за националната сигурност;
2. предотвратяване на непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице;
3. предприемане на ограничителни мерки, включващи задържане на лице;
4. предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, за които предоставянето на конкретната информация има съществено значение и непредоставянето й в срок би поставило в риск нейната актуалност.“
§ 14. Член 113 се изменя така:
„Чл. 113. (1) Предоставянето на информация въз основа на искане на компетентен орган на друга държава членка се извършва в следните срокове:
1. осем часа – при спешно искане за предоставяне на информация, налична в информационните фондове на МВР или в други бази данни, директно достъпни за структурите на МВР;
2. три календарни дни – при спешно искане за предоставяне на информация, която може да бъде получена от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица;
3. седем календарни дни – за всички други искания.
(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат от получаване на искането.
(3) Когато за достъп до исканата информация се изисква разрешение от компетентен орган на съдебната власт, тя се предоставя след получаване на такова разрешение. В тези случаи единното звено за контакт в МВР предприема необходимите действия и незабавно уведомява компетентните органи на молещата държава членка за причините и продължителността на очакваното забавяне, както и за последващото развитие по случая.
(4) При необходимост от допълнителни разяснения и уточнения във връзка с поисканата информация единното звено за контакт в МВР уведомява компетентните органи на молещата държава членка. Сроковете по ал. 1 спират да текат от момента на получаване на искането за допълнителни разяснения и уточнения до тяхното предоставяне от компетентните органи на молещата държава членка.“
§ 15. Член 114 се изменя така:
„Чл. 114. При предоставяне на информация пряко на правоприлагащ орган в молещата държава членка единното звено за контакт в МВР изпраща копие от информацията на единното звено за контакт на молещата държава членка. Копие от информацията може да не бъде предоставяно на единното звено за контакт на молещата държава членка, когато:
1. това би затруднило текущо разследване с висока степен на обществена значимост, за което обработването на информацията изисква съответно ниво на сигурност;
2. информацията е необходима във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични престъпления, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;
3. може да бъде застрашена безопасността на физическо лице.“
§ 16. Член 115 се изменя така:
„Чл. 115. (1) Предоставяне на информация може да бъде отказано от единното звено за контакт в МВР, когато:
1. исканата информацията не е налична;
2. искането за информация не отговаря на изискванията на чл. 110, т. 1, чл. 111 и чл. 112;
3. за предоставянето на информацията не е издадено разрешение от компетентен орган на съдебната власт, когато такова се изисква;
4. исканата информация представлява лични данни извън обхвата на определените съгласно раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794;
5. исканата информация представлява лични данни, които са неточни, непълни или вече не са актуални;
6. има обективни основания да се счита, че предоставянето на исканата информация:
а) противоречи или може да навреди на интересите на националната сигурност;
б) може да застраши текущо разследване на престъпление или безопасността на физическо лице;
в) може да доведе до непропорционално засягане на защитени от закона интереси на юридическо лице;
7. информацията е свързана с престъпление, за което съгласно българското законодателство е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание;
8. информацията е за деяние, което не съставлява престъпление съгласно българското законодателство;
9. информацията е получена от друга държава членка или от трета държава и съответната държава не е дала съгласието си за предоставянето на информацията.
(2) Отказите по ал. 1 може да се отнасят за цялата или за част от поисканата информация.
(3) Единното звено за контакт в МВР уведомява единното звено за контакт или компетентния правоприлагащ орган на молещата държава членка за отказа на искането за информация в сроковете по чл. 113, ал. 1, като посочва основанията за това.
(4) Отказите на искания за информация, мотивите за тези откази, исканията за разяснения или уточнения и разясненията или уточненията, посочени в чл. 113, ал. 4, както и всяка друга комуникация, свързана с исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, се предават на езика, на който е подадено искането.“
§ 17. Член 116 се изменя така:
„Чл. 116. (1) Единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи чрез единното звено за контакт в МВР може да предоставят по собствена инициатива всяка налична информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни основания да се счита, че тази информация може да е от значение за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления в тези държави членки.
(2) Когато информацията по ал. 1 е за престъпления, посочени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и в член 3, параграф 1 или параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/794, единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи са длъжни да я предоставят на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, освен в случаите по чл. 115, ал. 1, т. 3 и 6.
(3) При предоставяне на информация по собствена инициатива на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка единното звено за контакт в МВР изпраща копие от информацията на единното звено за контакт на тази друга държава членка. Копие на информацията може да не бъде предоставено в случаите по чл. 114.
(4) Предоставянето на информация по собствена инициатива се извършва на един от официалните езици, нотифицирани от съответната държава членка за целите на обмена на информация.“
§ 18. Член 117 се изменя така:
„Чл. 117. (1) Единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи чрез единното звено може да подават искания за информация пряко до компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка.
(2) Исканията по ал. 1 се придружават с копие до единното звено за контакт на замолената държава членка.
(3) Копие от направените искания по предходните алинеи може да не се предостави в случаите по чл. 114.“
§ 19. Член 118 се изменя така:
„Чл. 118. (1) При подаване на искания или предоставяне на информация съгласно този раздел единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи след оценка във всеки конкретен случай изпращат копия от исканията и информацията на Европол, доколкото обменът на информация се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на целите на Европол, и не са налице основанията по чл. 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/794.
(2) При предоставяне на копия от исканията и информацията на Европол се посочват целите на обработването на информацията и всички ограничения за обработването й съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) 2016/794.“
§ 20. Член 119 се изменя така:
„Чл. 119. Организацията на дейността за обмен на информация по този раздел се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.“
§ 21. В глава пета, раздел ІІ се създава чл. 119а:
„Чл. 119а. (1) До 1 март всяка година Министерството на вътрешните работи предоставя на Европейската комисия статистически данни за обмена на информация с други държави членки съгласно този раздел, извършен през предходната календарна година.
(2) Статистическите данни по ал. 1 обхващат:
1. броя на исканията за информация, подадени от единното звено за контакт в МВР;
2. броя на исканията за информация, получени от единното звено за контакт в МВР, и броя на исканията за информация, на които е предоставен отговор, включително информация за спешни и неспешни искания и държави членки – заявители;
3. броя на отказите на исканията за информация, включително основанията за отказ и държавите членки – заявители;
4. броя на случаите, в които е налице отклонение от сроковете за предоставяне на информация, за да се получи разрешение от орган на съдебната власт, включително информация за държавите членки – заявители.“
§ 22. В чл. 125а, ал. 2 се създава изречение трето: „В случаите, когато документите по ал. 1 се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга, не е необходимо искане от заинтересовано или упълномощено от него лице.“
§ 23. В чл. 132, ал. 2 след думите „свързани с промяната“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на документи, удостоверяващи промяна на вписани/обявени в търговския регистър обстоятелства или актове“.
§ 24. В чл. 190, ал. 1 след думите „двегодишна възраст“ се поставя запетая и се добавя „за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)“.
§ 25. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. обявяване на благодарност с парична награда;“.
2. В ал. 4 след думата „награждаване“ се поставя запетая и се добавя „размерите“.
§ 26. Създава се чл. 230а:
„Чл. 230а. При прекратяване на служебното правоотношение служителят подписва декларация за конфиденциалност по образец, утвърден с наредбата по чл. 226, ал. 6, с която се задължава да не използва в частен интерес информация, получена при и по повод изпълнението на правомощията или задълженията му по служба.“
§ 27. В част четвърта, глава четиринадесета се създава чл. 256а:
„Чл. 256а. Директорът на ГДБОП или оправомощени от него длъжностни лица издават заповеди по член 3, параграф 1 и решения по член 4, параграф 4, изречение второ, член 5, параграф 4, параграф 6, изречение първо и параграф 7, изречение второ от Регламент (ЕС) 2021/784, които подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им от заинтересованите лица. Обжалването не спира изпълнението.“
§ 28. Създава се чл. 266а:
„Чл. 266а. (1) За неизпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) 2021/784 на доставчик на хостинг услуги се налага имуществена санкция в размер, както следва:
1. за неизпълнение на задължението по член 3, параграф 3 – от 1000 до 6000 евро;
2. за неизпълнение на задължението по член 3, параграф 6 – от 200 до 1000 евро;
3. за неизпълнение на задължението по член 4, параграф 2 – от 500 до 3000 евро;
4. за неизпълнение на задължението по член 4, параграф 7 – от 500 до 3000 евро;
5. за неизпълнение на задължението по член 5, параграфи 1 – 3 – от 1000 до 6000 евро;
6. за неизпълнение на задължението по член 5, параграф 5 – от 500 до 3000 евро;
7. за неизпълнение на задължението по член 5, параграф 6 – от 500 до 3000 евро;
8. за неизпълнение на задължението по член 6 – от 1000 до 6000 евро;
9. за неизпълнение на задължението по член 7, параграф 1 – от 200 до 1000 евро;
10. за неизпълнение на задължението по член 7, параграф 2 или при изпълнението му в нарушение на изискванията, посочени в чл. 7, параграф 3 – от 200 до 1000 евро;
11. за неизпълнение на задължението по член 10 – от 200 до 1000 евро;
12. за неизпълнение на задължението по член 11, параграфи 1 и 2 – от 200 до 1000 евро;
13. за неизпълнение на задължението по член 11, параграф 3 – от 200 до 1000 евро;
14. за неизпълнение на задължението по член 14, параграф 5 – от 1000 до 6000 евро;
15. за неизпълнение на задължението по член 15, параграф 1 – от 200 до 1000 евро;
16. за неизпълнение на задължението по член 17 – от 200 до 1000 евро.
(2) На доставчик на хостинг услуги, който извърши или допусне извършването на повече от две нарушения по ал. 1, т. 1, се налага имуществена санкция в размерите по член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/784.“
§ 29. Създава се чл. 267а:
„Чл. 267а. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 266а се съставят от длъжностни лица, оправомощени от директора на ГДБОП.
(2) Наказателните постановления се издават от директора на ГДБОП или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
§ 30. В допълнителните разпоредби се създава § 1а:
„§ 1а. По смисъла на глава пета, раздел II:
1. „Компетентни правоприлагащи органи“ са органите, които са оправомощени да предотвратяват, разкриват или разследват престъпления и да предприемат мерки на държавна принуда в рамките на тези правомощия, или всеки орган, който участва в съвместни структури, създадени между две или повече държави членки с цел предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления.
2. „Информация“ е всяко съдържание, отнасящо се до едно или повече физически или юридически лица, факти или обстоятелства от значение за компетентните правоприлагащи органи, за целите на изпълнението на техните задачи за предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.“
Допълнителна разпоредба
§ 31. (1) Този закон предвижда мерки по прилагането на:
1. Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн;
2. Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета;
3. Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816;
(2) Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета.
Заключителни разпоредби
§ 32. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г., бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, 27, 55, 56 и 88 от 2018 г., бр. 7, 17, 94 и 99 от 2019 г., бр. 51 от 2020 г., бр. 67 и 84 от 2023 г., бр. 18 и 70 от 2024 г., бр. 49, 61 и 90 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 59 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 42ж:
а) в ал. 1:
аа) създава се нова т. 5:
„5. Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи;“
бб) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 6, 7 и 8;
б) в ал. 4 думите „по ал. 1, т. 2 – 7“ се заменят с „по ал. 1, т. 2 – 8“.
2. В чл. 42з, ал. 4 и 8 думите „чл. 42ж, ал. 1, т. 2 – 7“ се заменят с „чл. 42ж, ал. 1, т. 2 – 8“.
§ 33. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 58 и 84 от 2023 г., бр. 41, 70 и 79 от 2024 г., бр. 35, 61, 95, 99 и 100 от 2025 г., бр. 16, 17, 51 и 55 от 2026 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2026 г. – бр. 60 от 2026 г.) в чл. 301, ал. 3 думите „по чл. 14, ал. 2, т. 8“ се заменят с „по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8“.
§ 34. В Закона за противодействие на тероризма (обн., ДВ, бр. 103 от 2016 г.; изм., бр. 51 и 69 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 55 от 2026 г.) чл. 32 се изменя така:
„Чл. 32. При установяване на терористично съдържание онлайн, същото се премахва или достъпът до него се блокира по реда на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ, L 172/79 от 17 май 2021 г.) и на Закона за Министерството на вътрешните работи.“
§ 35. В Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.; изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 33 и 66 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 21 и 53 от 2014 г., бр. 44 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 11 от 2020 г. и бр. 16 и 80 от 2021 г.) в чл. 14д, ал. 1 думите „чл. 71“ се заменят с „чл. 71, ал. 1, 2, 3 и 8“.
Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 8 юли 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Михаела Доцова
3830
