ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6 от 11 юни 2026 г.
по конституционно дело № 1 от 2026 г.

Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 11.06.2026 г. конституционно дело № 1/2026 г., докладвано от съдия Красимир Влахов.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.

Делото е образувано на 16.01.2026 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта: „на прокурора по ал. 3“ от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; последно изм. и доп., бр. 51 от 2026 г.; НПК) и на § 8 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 97 от 2025 г.; ПР на ЗИДНПК).

С определение от 5.02.2026 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество.

След постановяване на определението за допускане на делото до разглеждане по същество в „Държавен вестник“, бр. 51 от 5.06.2026 г., е обнародван Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, приет от 52-рото Народно събрание на 29.05.2026 г. С § 17, т. 13 от преходните и заключителните разпоредби на този закон е изменен чл. 368 НПК, като ал. 3 придобива следната редакция: „Искането по ал. 1 и 2 се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда.“; създадена е нова ал. 4 със следното съдържание: „Съдът се произнася еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок.“

Според трайно установената практика на Конституционния съд по чл. 150, ал. 1, 4 и 5 от Конституцията (Определение № 2/2007 г. по к.д. № 4/2007 г., Определение № 3/2016 г. по к.д. № 5/2016 г., Определение № 6/2016 г. по к.д. № 11/2015 г., Определение № 1/2018 г. по к.д. № 7/2018 г., Определение № 2/2019 г. по к.д. № 11/2018 г., Определение № 8/2023 г. по к.д. № 10/2023 г.) след като оспорената законова разпоредба вече не е част от правния ред, Съдът не може да разглежда искане за установяване на нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на искането, независимо дали с новоприета разпоредба се дава правна уредба на същия въпрос. В конкретния случай оспорената разпоредба на чл. 368, ал. 3 НПК е изменена, като е придобила различно съдържание. Същевременно разпоредбата на ал. 2 на чл. 368 НПК, която в настоящото производство е оспорена в частта „на прокурора по ал. 3“, е останала непроменена, което обаче не я прави самостоятелен предмет на конституционен контрол предвид препращащия й характер и новото съдържание на ал. 3. Няма самостоятелно приложно поле и оспорената разпоредба на § 8 от ПР на ЗИДНПК, която урежда единствено действието по време на оспорения закон.

По изложените съображения искането за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта „на прокурора по ал. 3“ от НПК и на § 8 от ПР на ЗИДНПК следва да бъде отклонено, а образуваното пред Съда производство – прекратено.

Предвид горното и на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отклонява искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта „на прокурора по ал. 3“ от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; последно изм. и доп., ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и на § 8 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 97 от 2025 г.).

Прекратява производството по к.д. № 1/2026 г.

Връща искането на вносителя.

Определението е подписано с особено мнение от съдиите Сашо Пенов и Невин Фети.

Председател: Павлина Панова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Сашо Пенов по Определение № 6 от 11 юни 2026 г. по к.д. № 1/2026 г.

В мотивите на определението се посочва, че разпоредбата на чл. 368, ал. 2, изречение второ НПК в оспорената част „на прокурора по ал. 3“ не е самостоятелен предмет на конституционен контрол „предвид препращащия й характер и новото съдържание на ал. 3“.

Смятам, че разпоредбата на чл. 368, ал. 2 НПК в оспорената част подлежи на самостоятелен контрол за конституционосъобразност. С определение от 5.02.2026 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 2, изр. второ НПК в оспорената част, като част от предмета на конституционното дело.

Въпреки че след постановяването на определението за допустимост е прието изменение на чл. 368, ал. 3 НПК, разпоредбата на чл. 368, ал. 2 в оспорената част не е изменяна или отменяна и е част от правната система. С второто изречение на ал. 2 на чл. 368 се определя продължителността на срока за ново искане за ускоряване на разследването, а първоначалният момент, от който започва да тече този срок, се установява от произнасянето на прокурора по ал. 3. При изменената и действаща редакция на чл. 368, ал. 3 НПК прокурорът не разполага с дискреция, а е длъжен да изпрати делото в съда, който следва да се произнесе по направеното искане, както е предвидено с новата ал. 4. Това означава, че началният момент, от който започва да тече шестмесечният срок, остава неясен и Конституционният съд чрез произнасянето си би могъл да преодолее тази неяснота, като се произнесе по същество. Ако оспорената част от изречение второ на ал. 2 на чл. 368 НПК бъде обявена за противоконституционна, то следва да се приеме, че шестмесечният срок ще започне да тече от произнасянето на съда по чл. 368, ал. 4 НПК.

В определението, приключващо делото, мнозинството приема, че предвид препращащия характер на разпоредбата тя не е самостоятелен предмет на конституционен контрол, но не се изяснява видът на препращащата норма и дали са изпълнени функциите й за постигане на икономия и яснота на правната уредба. Според Решение № 9/1994 г. по к.д. № 11/1994 г. „[принципът на правовата държава] би могъл да се спази само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви. Иначе те не биха били годни да регулират основните обществени отношения“. Такава е и трайната практика на Конституционния съд по прилагане на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Конституционен съдия: Сашо Пенов

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Невин Фети по Определение № 6 от 11.06.2026 г. по к.д. № 1/2026 г.

Подписвам с особено мнение Определение № 6 от 11.06.2026 г., с което е отклонено в цялост искането на Висшия адвокатски съвет и е прекратено производството по к.д. № 1/2026 г., по следните съображения:

Действително след постановяване на определението за допускане на делото за разглеждане по същество една от оспорените разпоредби – тази на чл. 368, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), е изменена с § 17, т. 13, буква „а“ от преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Недопустимостта на производството по оспорване на чл. 368, ал. 3 НПК е мотивирана с обстоятелството, че „след като оспорената законова разпоредба вече не е част от правния ред, Съдът не може да разглежда искане за установяване на нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на искането“. Аргумент за отклоняване на искането по отношение на оспорения § 8 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 97 от 2025 г.) е липсата на „самостоятелно приложно поле“ на разпоредбата, „която урежда единствено действието по време на оспорения закон“.

Горните доводи могат да обосноват отклоняването на искането в съответните му части, но не и прекратяването на производството в неговата цялост, тъй като сред оспорените разпоредби има и такава, която нито е променена, нито е отменена, нито действието й е отпаднало. Това е разпоредбата на чл. 368, ал. 2 от НПК, оспорена в частта „на прокурора по ал. 3“. Според мнозинството тя „е останала непроменена, което обаче не я прави самостоятелен предмет на конституционен контрол предвид препращащия й характер и новото съдържание на ал. 3“. Намирам този извод за непрецизен по две причини.

На първо място, обстоятелството, че една разпоредба е препращаща, не означава, че тя не може да бъде самостоятелен предмет на конституционен контрол. Правилото за поведение, което следва от една препращаща разпоредба, се извлича във връзката й с друга разпоредба, към която се прави препращането, и поради това препращащите разпоредби се определят като несамостоятелни. Тази несамостоятелност обаче е характеристика на начина, по който от препращащата разпоредба се извежда съдържанието на правната норма (правилото за поведение), но това не я лишава от качеството й на законова разпоредба, която самостоятелно може да бъде предмет на производство по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Например като допустим предмет на такова производство беше приета разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (Определение от 8.07.2025 г. по к.д. № 7/2025 г.), която съдържа три препращания – две към чл. 79б, ал. 1 и едно към чл. 63г от същия закон. При преценката относно съответствието с Конституцията на една препращаща разпоредба, наред с другите обстоятелства, се отчита и връзката й с разпоредбата, към която тя препраща, както беше направено в посочения пример (Решение № 12/2025 г. по к.д. № 7/2025 г.).

На второ място, обстоятелството, че чл. 368, ал. 2 НПК остава непроменен, а чл. 368, ал. 3 НПК е придобил ново съдържание, е допълнителен аргумент за продължаване на производството, защото има неяснота относно началния момент, от който тече срокът за нови искания за ускоряване на разследването. Това се дължи на променения нормативен контекст, в който оспорената и допусната за разглеждане по същество част от разпоредбата на чл. 368, ал. 2 НПК ще продължи да се прилага без изменения. Затова препращащият характер на оспорената разпоредба и новото съдържание на другата разпоредба, към която тя препраща, не обуславят сами по себе си извода за липса на самостоятелен предмет на конституционен контрол, а в конкретния случай по-скоро поставят въпроса за вътрешната съгласуваност на правната уредба, формирана от свързаните чрез препращането разпоредби. „Правната сигурност като компонент на правовата държава изисква законовите разпоредби да са ясни, точни, непротиворечиви, разбираеми, прецизни, недвусмислени и взаимносвързани, за да могат правните субекти да изведат от тях предписвания модел за поведение“ (Решение № 8/2021 г. по к.д. № 9/2020 г. и цитираната в него практика). Освен това Конституционният съд не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционен съд).

По изложените съображения не споделям прекратяването на производството по делото в цялост, защото така необосновано се стеснява правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон.

Конституционен съдия: Невин Фети

3296