РЕШЕНИЕ № 4418 от 22 април 2026 г.
по административно дело № 6285 от 2025 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – ІІ колегия, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Йовка Дражева, членове: Дана Добрева, Юлия Раева, Радостин Радков, Румен Йосифов, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Радостин Радков по административно дело № 6285/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител Ю. Томова, срещу Решение № 3305 от 28.03.2025 г. по административно дело № 9519/2024 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 82, ал. 1 (обн., ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г.) и ал. 3 (нова – ДВ, бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г.) от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката (наричана по-долу Наредбата). С подробни доводи касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като претендира отмяната му.

Ответникът по касационна жалба – К. К. Л., чрез адв. П. Менков, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, досежно прогласената нищожност на процесните разпоредби. Изложените, само в мотивите на съдебното решение, правни изводи за незаконосъобразност на тези разпоредби се споделят от настоящия петчленен състав на ВАС.

За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС, второ отделение, е изложил мотиви, че процесните разпоредби от Наредбата са оспорени от лице с правен интерес, тъй като жалбоподателят притежава качеството „зрелостник“ в съответствие с разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и е придобил право да се явява на държавни зрелостни изпити, с което е разполагал както към момента на подаване на жалбата, така и към момента на постановяване на съдебния акт, с оглед получения от него резултат на ДЗИ по „Биология и здравно образование“ през сесия август – септември на учебната 2023/2024 година – 28 точки, на които съответства оценка „слаб 2“, поради което оспорените разпоредби засягат негов личен интерес.

При извършване на преценка относно наличието на материална компетентност на министъра на образованието и науката да приеме оспорените разпоредби на чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата съдът е направил извод за допуснато от административния орган нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и на чл. 76, ал. 1 от АПК, което е довело до приемането им извън рамките на законовата делегация по чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 от ЗПУО. Тези разпоредби от ЗПУО изрично делегирали на министъра на образованието и науката компетентност да уреди с наредба държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата държавният образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците определя: 1. основните компоненти, видовете и формите на оценяване на резултатите от обучението на учениците; 2. условията и реда за организацията и провеждането на оценяването на резултатите от обучението на учениците; 3. учебните предмети, формата, условията и реда за организацията и провеждането на националните външни оценявания; 4. условията и реда за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити; 5. формирането на общия успех в дипломата за средно образование. При тези констатации тричленният състав на ВАС направил извод, че с оспорените разпоредби министърът на образованието и науката, извън рамките на предоставената му материална компетентност, е регламентирал реда и условията за запознаване на зрелостниците с оценките от ДЗИ, както и възможността за оспорване на тези оценки, както и е вменил правомощия на директора на съответното училище, свързани с възможността за проверка на резултатите на индивидуалните работи, и то в определен от директора срок, който може да бъде различен за всяко едно училище. По този начин с процесните разпоредби е създал подзаконова регулация извън предмета, определен в чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 от ЗПУП, както и в чл. 146, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, и установените с тези разпоредби рамки. Според съда обхватът на законовата делегация на министъра на образованието и науката е точно определен и той не позволява създаване на регламентация, която касае отношения, развиващи се след оценяването на резултатите на учениците, както и възможността поставена на зрелостника оценка, при спазване условията и реда на организацията за провеждане на оценяването, да бъде предмет на проверка. Ето защо приел, че в конкретния случай е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 12 от ЗНА. В допълнение посочил, че с наредба, която по естеството си е подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения извън уредените такива в закона и по този начин да се дописва законът. При тези изводи счел, че оспорените разпоредби са приети без надлежно овластяване на министъра на образованието и науката по силата на нормативен акт от по-висока степен и поради липсата на материална компетентност на издателя на акта са нищожни.

Независимо че стигнал до извод за нищожност на процесните разпоредби, съдът извършил проверка и за съответствието им с материалния закон. По отношение разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Наредбата приел, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което посочил като самостоятелно основание за отмяната на тази разпоредба като незаконосъобразна на основание чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНА изрично предвижда, че проектът за нормативен акт се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган заедно с мотивите, съответно доклада към него. Спазването на цитираните разпоредби е от съществено значение, което е видно от императивната разпоредба на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, съгласно която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган. В представения по делото доклад № 80893-783/31.08.2016 г. на заместник-министъра на образованието и науката не се съдържат каквито и да било мотиви, в това число и относно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Наредбата, същият като съдържание не отговаря на нито едно от изискванията, разписани в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В приложената административна преписка не се съдържат и мотиви относно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Наредбата, които да са с изискуемото по закон съдържание. По делото е представен доклад на заместник-министъра на образованието и науката № 80-657 от 11.07.2019 г. към приетия на по-късен етап проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2016 г., който не е приложим по отношение на чл. 82, ал. 1 от Наредбата, обнародвана в ДВ, бр. 74 от 2016 г., а следва да се преценява само по отношение на оспорената разпоредба на чл. 82, ал. 3 от Наредбата. В този доклад, а и в материалите по административната преписка липсват напълно мотиви, от които да е видно какво налага създаването на нова ал. 3 на чл. 82 от Наредбата. Посочените в него цели, описани от т. 1 до т. 5, не са относими към нея.

Решението е валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно.

Не е налице твърдяната от съда нищожност на процесните разпоредби поради нарушаване на чл. 2, ал. 1 и чл. 12 от ЗНА, както и на чл. 76, ал. 1 от АПК, довело до приемането им извън рамките на законовата делегация по чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 от ЗПУО. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА – „Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон“. Същият е и текстът на чл. 76, ал. 1 от АПК. Процесните разпоредби са издадени с Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците и с Наредба за изменението й от компетентния за това орган – министъра на образованието и науката, овластен изрично с нормата на чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 от ЗПУО.

Не може да бъде споделен и изводът на съда за нищожност на процесните разпоредби поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 12 от ЗНА. Тази норма гласи: „Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден“. Противно на твърдяното от съда, процесните разпоредби не са извън предмета, определен в чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 от ЗПУП, както и в чл. 146, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, и установените с тези разпоредби рамки. Те касаят отношения, развиващи се в рамките на процеса по оценяване резултатите на учениците. Този процес включва и поставянето на оценка, която компетентният административен орган е прогласил за окончателна. Не излиза извън рамките на процеса по оценяване и е логичен негов завършек евентуална процедурна възможност зрелостникът да се запознае с индивидуалния си резултат от държавния зрелостен изпит. Друг е въпросът, че като процедура такава възможност следва да е еднакво уредена за всички учебни заведения, съответно за всички зрелостници.

С оглед гореизложеното изводите на тричленния състав на ВАС, че оспорените разпоредби са нищожни като приети без надлежно овластяване на министъра на образованието и науката по силата на нормативен акт от по-висока степен и поради липсата на материална компетентност на издателя им, са неправилни. Обжалваното съдебно решение като противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено.

Напълно се споделят от настоящия касационен състав изводите на съда, развити само в мотивите на решението му и възпроизведени по-горе, досежно приемането на процесните разпоредби от Наредбата в нарушение на императивните изисквания на чл. 28, ал. 1 от ЗНА. По отношение и на двете разпоредби липсват доклад и съответните мотиви, обосноваващи нуждата от появата им в правния мир като нормативно закрепени правила. Това нарушение на императивните правила на специалния закон – ЗНА, е достатъчно и самостоятелно основание за отмяната им. Ето защо оспорването на процесните разпоредби като незаконосъобразни е основателно и следва да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отменени.

С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:

Отменя Решение № 3305 от 28.03.2025 г. по административно дело № 9519/2024 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 82, ал. 1 (обн., ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г.) и ал. 3 (нова – ДВ, бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г.) от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката, като постановява:

Отменя като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 82, ал. 1 (обн., ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г.) и ал. 3 (нова – ДВ, бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г.) от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката.

Решението е окончателно.

И. ф. председател: Любомир Гайдов

2399