ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46 ОТ 15 АПРИЛ 2026 Г.
за приемане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
Заключителни разпоредби
§ 1. Отменя се Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 2023 г. (ДВ, бр. 103 от 2023 г.).
§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Андрей Гюров
Главен секретар на Министерския съвет: Мария Томова
НАРЕДБА
за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. критериите, условията и редът за определяне и удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия (ДПЕБСУКСЕЕ);
2. редът и механизмът на функциониране на информационната система за удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, наричана по-нататък „Информационната система“ или „Системата“;
3. условията и редът за извършване на оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност.
Чл. 2. Наредбата се прилага с цел предоставяне на мерки за защита и за финансова подкрепа по програми за подпомагане на ДПЕБСУКСЕЕ.
Чл. 3. Определянето и удостоверяването на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия служи и за целите на изпълнението на чл. 14б, ал. 3, т. 8 и чл. 20, т. 3 от Закона за енергийната ефективност – приоритетно изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност от задължените лица по чл. 14а, ал. 4, и за алтернативните мерки по чл. 14б, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност.
Глава втора
КРИТЕРИИ И УСЛОВИЯ ЗА УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СТАТУТ НА ДОМАКИНСТВО В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ И НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 4. (1) Домакинство в положение на енергийна бедност се определя въз основа на:
1. разполагаем средномесечен доход на членовете на домакинството;
2. разход за типово потребление на енергия;
3. енергийни характеристики на жилището.
(2) Уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия е краен битов клиент, който купува електрическа енергия за битовите нужди на домакинство, на което той е член, и той и/или друг член на домакинството е в критична зависимост от електрическо оборудване поради наличието на едно от следните обстоятелства:
1. лице над 65-годишна възраст, живеещо само или с друго лице/други лица над 65-годишна възраст, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност;
2. лице с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност;
3. лице, което има нужда от помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие за независим живот и/или за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия;
4. лице, което е получавало месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.
Глава трета
РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТ НА ДОМАКИНСТВО В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ И НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 5. За целите на предоставяне на мерки за защита и за финансова подкрепа по програми за подпомагане на ДПЕБСУКСЕЕ оценката на разходите за енергия на домакинство се извършва за съответната календарна година, относима към годината на оценка, по методика съгласно приложение № 1.
Чл. 6. (1) Разполагаемият средномесечен доход на лице след намаляване с разхода за енергия се получава, като от сумата на общия годишен разполагаем доход на членовете на домакинството се извади годишният типов разход за енергия на домакинството, полученият годишен доход се раздели на 12 месеца и полученият месечен доход се раздели на броя членове на домакинството.
(2) За целите на определяне на годишния разполагаем доход на лицата по тази наредба се вземат предвид декларираните по чл. 9, ал. 1, т. 5 доходи, както и всички придобити доходи, за които са налице данни в Националната агенция за приходите (НАП), след приспадане съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на допустимите разходи, облекчения, дължими данъци и задължителни осигурителни вноски.
Чл. 7. (1) За целите на наредбата жилищните сгради в страната, за които няма валиден сертификат за енергийни характеристики, са разделени на три типа със специфичен годишен разход на първична невъзобновяема енергия, както следва:
|
Тип на сградата
|
Наименование
|
Основни критерии
|
Прилаган Егод
|
|
Тип 1
|
Многофамилна сграда – Необновена/Еднофамилна сграда – Необновена
|
Сграда, за която липсва валиден сертификат за енергийни характеристики или доказателство за изпълнение на пакет от мерки за енергийна ефективност
|
Най-високият консервативен Егод (400 kWh/m2)
|
|
Тип 2
|
Многофамилна сграда – Обновена/Еднофамилна сграда – Обновена
|
Сграда, за която липсва валиден сертификат за енергийни характеристики и е извършено цялостно изпълнение на пакет от мерки за енергийна ефективност
|
135 kWh/m2
|
|
Тип 3
|
Сграда, строена след 01.01.2024 г.
|
|
90 kWh/m2
|
(2) Годишният разход за крайна енергия на единица площ по тип сграда „Егод“ се изчислява на базата на специфичен годишен разход на невъзобновяема първична енергия на сградата (kWh/m2), посочен в ал. 1, умножен по обобщен коефициент, отчитащ загубите при добива, производството и/или преноса, определен по реда на ал. 3.
(3) Обобщеният коефициент, отчитащ загубите при добива, производството и/или преноса, се актуализира ежегодно до 31 март от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) въз основа на актуални данни от Националния статистически институт (НСИ) заедно с годишния анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната по чл. 11, ал. 6, т. 18 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). В анализа се посочва и стойността на съотношението на крайно енергийно потребление към първично енергийно потребление.
(4) Типова площ на домакинство според броя лица се определя, както следва:
1. едно лице – 40 м2;
2. две лица – 50 м2;
3. три лица – 60 м2;
4. четири лица – 70 м2;
5. пет лица – 80 м2;
6. шест лица – 90 м2.
(5) При изчисление на типовото потребление на енергия в домакинство с лице над 65-годишна възраст, с лице с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане или с дете до 18-годишна възраст се прилага коефициент за уязвимост 1,3, а в останалите случаи – коефициент 1,0.
Чл. 8. (1) За целите на наредбата остойностяването на разходите за енергия на крайни битови клиенти се извършва по типови цени за крайни битови клиенти на електрическа енергия, присъединени на ниво ниско напрежение към електроразпределителна мрежа:
1. снабдявани от лицензирано дружество за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител по чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката;
2. снабдявани от търговец на електрическа енергия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката.
(2) Типовите цени за крайните битови клиенти се образуват по Методика за образуване на типови цени за крайни битови клиенти на електрическа енергия, присъединени на ниво ниско напрежение към електроразпределителна мрежа, съгласно приложение № 2.
(3) Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) съдейства на органите по чл. 38д, ал. 3 и 5 от Закона за енергетиката, като предоставя информация за размера на типовите цени по ал. 1 при:
1. поискване;
2. изменение на размера на типовите цени по ал. 1 вследствие на утвърдени от КЕВР базова стойност на електрическата енергия или цени за мрежови услуги или изменени базова стойност или цени по реда на Закона за енергетиката или друг нормативен акт, както и вследствие на изчислени цени за целите на ценообразуването по Закона за енергетиката.
Чл. 9. (1) Обстоятелствата, които следва да бъдат потвърдени за удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност, са:
1. членовете на домакинството, включително брой и състав;
2. адресна регистрация по настоящ адрес на всеки член на домакинството;
3. правото на собственост или правото на ползване на имота в случаите, когато се прилагат мерки за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници за собствено потребление;
4. наличие на медицинска експертиза – в случаите, когато член/членове на домакинството са уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия;
5. придобити необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ за съответната година, за които няма данни в НАП.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се декларират в заявление-декларация по образец.
(3) С подаване на заявлението-декларация по ал. 2 заявителят е уведомен, че за целите на удостоверяването на статут по чл. 1 ще бъдат извършени проверки на личните данни и данъчната и осигурителната информация на заявителя и на посочените в заявлението-декларация членове на домакинството, на основание чл. 6, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, във връзка с чл. 38д от Закона за енергетиката.
(4) Обработването на личните данни по ал. 3 се извършва на основание чл. 6, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с чл. 38д от Закона за енергетиката и не изисква съгласие на субектите на данни. Специални категории лични данни, свързани със здравословно състояние на субектите на данни, се обработват на основание чл. 9, параграф 2, т. „ж“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
(5) Когато заявителят е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и в нея е декларирал всичките си доходи, включително посочените в чл. 50а от същия закон, това обстоятелство се отбелязва в заявлението-декларация и не се попълват данни за доходите.
Чл. 10. Служебно се определя и удостоверява статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия за срок една година на битов краен клиент въз основа на предоставени данни от:
1. Агенцията за социално подпомагане (АСП), която в срок до 15-о число на месеца предоставя трите имена, ЕГН или ЛНЧ и адрес за лицата, на които през предходния месец са отпуснати месечни социални помощи, а до 30 март предоставя трите имена и адрес за лицата, на които са отпуснати целеви помощи за отопление съгласно Закона за социално подпомагане за последен отоплителен сезон.
2. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която ежемесечно предоставя трите имена и ЕГН и/или ЛНЧ или ЛН на лицата, на които през предходния месец са били отпуснати помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия, както и код и наименование на отпуснатите помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
Глава четвърта
РЕД И МЕХАНИЗЪМ ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА ЗА УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СТАТУТ НА ДОМАКИНСТВО В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ И НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 11. (1) За удостоверяването на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия Министерството на електронното управление като орган по чл. 38д, ал. 5 от Закона за енергетиката създава и поддържа Информационна система. Министерството на електронното управление осигурява техническите средства за обработване на личните данни чрез Информационната система, включително нейното проектиране, разработване, поддържане и осигуряване на информационната сигурност.
(2) Агенцията за социално подпомагане е администратор на личните данни в Информационната система. По отношение индивидуалните записи за лицата, които са необходими за проверка на заявените обстоятелства и за издаване на акта за удостоверяване на статут, е и администратор на работните процеси в Информационната система.
(3) Агенцията за социално подпомагане отговаря за: законосъобразността на целите на обработването съобразно възложените й функции с тази наредба, приемането и обработването на заявления-декларации, издаването на индивидуални административни актове, осигуряването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и уведомяването на субектите на данни по чл. 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(4) Министерството на електронното управление отговаря за прилагането на техническите и организационните мерки за сигурност по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, за осигуряването на защитата на данните на етапа на проектирането и по подразбиране съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) 2016/679, за техническото осигуряване на автоматизирания обмен на данни с първичните администратори, за воденето на системни дневници (логове) по чл. 12, ал. 4 и за електронното съхранение и архивиране.
Чл. 12. (1) Информационната система съдържа публична част и служебна част, достъпна за длъжностни лица. Редът и начинът за предоставяне на достъп до справки в служебната част на системата или за автоматизиран достъп за длъжностни лица се определя с Общи условия за достъп до данни, приети от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане съгласувано с министъра на електронното управление.
(2) Достъпът до служебната част на Информационната система се осъществява по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление.
(3) При предоставяне на достъп до Информационната система с ниво на осигуреност различно от „високо“ единният граждански номер или личният номер на чужденец не може да бъде единственото средство за идентификация на лицето. Като допълнително средство за идентификация се използва поне един от следните идентификатори:
1. уникален системен идентификатор, генериран от Информационната система за всяко физическо лице;
2. входящ номер и дата на заявлението-декларация;
3. абонатен/клиентски номер или ИТН.
(4) Всеки достъп до данни в Информационната система се придружава от автоматичен запис в системни дневници за лицето, което е извършило обработката или е достъпило данните, за времето на извършването й (във формат – дата, час, минута и секунда) и за вида на извършената обработка.
Чл. 13 (1) Информационната система се води по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в нея информация съгласно Закона за киберсигурност и Наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.
(2) Данните, необходими за воденето на Информационната система, се събират, обработват и съхраняват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, Закона за защита на личните данни, Наредбата за обмена на документи в администрацията, приета с Постановление № 101 на Министерския съвет от 2008 г. (ДВ, бр. 48 от 2008 г.) и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 59 от 2019 г.).
(3) Министерството на електронното управление в качеството му на обработващ лични данни отговаря за техническите средства на обработването и прилага следните мерки за защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране:
1. свеждане до минимум на обработваните лични данни – до строго необходимия обем за постигане на целите на прилагане на наредбата;
2. разграничаване на достъпа по роли и нива на оправомощаване, така че всеки ползвател да има достъп само до данните, необходими за изпълнение на конкретната му функция;
3. криптиране на данните при предаване между Информационната система и информационните системи на първичните администратори на данни, когато това е необходимо;
4. автоматично водене на системни дневници (логове) за всички операции по обработване на лични данни в съответствие с чл. 12, ал. 4;
5. техническо осигуряване за анонимизиране на данните след изтичане на сроковете за съхранение по чл. 15.
Чл. 14. (1) Субектите на данни, чиито лични данни се обработват чрез Информационната система, имат правата, предвидени в чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, при условията и ограниченията на настоящата наредба.
(2) Правата по ал. 1 се упражняват чрез подаване на искане до Агенцията за социално подпомагане. Искането може да се подаде по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване, в център за административно обслужване на дирекция „Социално подпомагане“ или чрез лицензиран пощенски оператор.
(3) При подаване на искане по ал. 2 лицето удостоверява своята самоличност със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно Закона за електронното управление.
(4) Агенцията за социално подпомагане предоставя исканата информация или предприема действията по искането в срок един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броят на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко удължаване в срок до един месец от получаване на искането.
(5) По отношение на лични данни, получени чрез автоматизиран обмен от първични администратори по чл. 16, ал. 1, правото на коригиране по чл. 16 от Регламент (ЕС) 2016/679 се упражнява пред съответния първичен администратор на данни. Агенцията за социално подпомагане насочва субекта на данни към компетентния орган и актуализира данните в Информационната система след потвърждаване на корекцията от първичния администратор.
(6) Правото на възражение по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2016/679 се упражнява пред Агенцията за социално подпомагане. При основателно възражение обработването на данните на лицето се прекратява, освен ако администраторът докаже, че съществуват убедителни законови основания за обработването, които имат предимство пред интересите, правата и свободите на субекта на данни.
Чл. 15. (1) Информационната система осигурява съхранение на данните по начин, позволяващ възпроизвеждане на документите без загуба на данни, включително по реда на чл. 42 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 5 от 2017 г.), при спазване на следните срокове за съхранение:
1. личните данни на лица с удостоверен статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия се съхраняват за срок пет години след изтичането или прекратяването на статута;
2. данните, съдържащи се в заявления-декларации, по които е постановен отказ, се съхраняват за срок три години от издаване на заповедта за отказ;
3. данните от автоматизирания обмен с първичните администратори, които не са довели до удостоверяване на статут, се съхраняват за срок една година от обработването им;
4. записите в системните дневници по чл. 12, ал. 4 се съхраняват за срок десет години от извършването на съответната операция;
5. анонимизирани данни могат да се съхраняват без ограничение в срока.
(2) След изтичането на сроковете по ал. 1, т. 1 – 4 личните данни се анонимизират необратимо за статистически и аналитични цели. Министерството на електронното управление осигурява техническата реализация на анонимизирането, а Агенцията за социално подпомагане документира процедурата.
Чл. 16. (1) В Информационната система се обработват данни, предоставени от:
1. Агенцията за социално подпомагане;
2. Националната здравноосигурителна каса;
3. Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД ГРАО);
4. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);
5. Националната агенция за приходите;
6. Агенцията за устойчиво енергийно развитие;
7. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР);
8. операторите на електроразпределителни мрежи;
9. Министерството на вътрешните работи (МВР);
10. други органи и лица, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Ползватели на анонимизирани данни от Информационната система са:
1. Министерството на енергетиката (МЕ);
2. Министерството на труда и социалната политика (МТСП);
3. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ);
4. Министерството на транспорта и съобщенията (МТС);
5. Агенцията за социално подпомагане;
6. крайните снабдители с електрическа енергия;
7. Комисията за енергийно и водно регулиране.
(3) Информационната система предоставя данни на:
1. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ;
2. Министерството на труда и социалната политика;
3. Агенцията за социално подпомагане;
4. общинските администрации;
5. крайните снабдители с електрическа енергия;
6. Националната агенция за приходите;
7. Министерството на енергетиката;
8. операторите на електроразпределителни мрежи.
Чл. 17. (1) Личните данни, обменени чрез Информационната система между първичните администратори на данни и Агенцията за социално подпомагане, както и данните, предоставени на ползвателите по чл. 16, ал. 2 и 3, се обработват единствено за целите на прилагане на наредбата и не могат да бъдат използвани за други цели от администратора, от обработващия лични данни, от подобработващите или от получателите на данни.
(2) Забраната по ал. 1 се прилага и за всяко последващо обработване на данните, включително за анализи, профилиране или обогатяване на бази данни извън обхвата на тази наредба.
(3) Първичните администратори на данни по чл. 16, ал. 1 обработват данните, получени от Информационната система за целите на проверките по глава пета и по глава седма, единствено за отговор на конкретното запитване и не съхраняват копия от получените запитвания извън необходимото за водене на системни дневници за операциите по обмен на данни.
(4) Крайните снабдители с електрическа енергия и операторите на електроразпределителни мрежи обработват данните, получени от Информационната система, единствено за целите на:
1. идентифициране на титуляря на ИТН;
2. недопускане на преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на уязвим клиент;
3. посочване на статута на уязвим клиент във фактурите.
(5) Нарушението на забраната по ал. 1 и 2 се санкционира по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни.
Чл. 18. В Информационната система се събират, обработват и съхраняват следните данни:
1. за физически лица с идентификатор ЕГН – име, настоящ адрес и дата на смърт от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“;
2. за физически лица с идентификатор ЛНЧ или ЛН – номер на документ за самоличност, имена и адрес, предоставени от МВР;
3. за измервателна точка номер (ИТН), предоставени от оператор на електроразпределителна мрежа – ИТН и/или клиентски номер, и/или абонатен номер, които подпомагат идентифицирането на клиента, идентификатор на лице по т. 1 и/или 2, имена на лице – титуляр на партида за електрическа енергия, настоящ адрес и географски координати (GPS) на електромер/обект, като данни за ИТН, включително географски координати (GPS), се събират за целите на последващ контрол за всички лица в Информационната система;
4. номенклатурни кодове и наименования на видове активни помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или поддържане на живота, захранвани от електрическа енергия от мрежата, предоставени от НЗОК, и/или медицинска документация, обосноваваща необходимостта от тяхното предписване, въз основа на предоставени данни от НЕЛК;
5. идентификатор на лице по т. 1 и/или по т. 2, имена на пациенти от информационната система на НЗОК, ползващи активни помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или поддържане на живота, захранвани от електрическа енергия от мрежата, код и наименование на помощното средство, приспособление, съоръжение и медицинско изделие, предоставени от НЗОК;
6. идентификатор на лице по т. 1 и/или по т. 2, имена на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, предоставени от НЕЛК;
7. идентификатор на лице по т. 1 и/или по т. 2, имена, настоящ адрес и абонатен номер/клиентски номер/ИТН на лица, на които през календарната година, предхождаща годината на оценката, са били отпуснати месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление съгласно Закона за социално подпомагане, предоставени от АСП, при първоначално предоставяне на информация;
8. идентификатор на сертификат – информация за годишния разход на първична енергия на единица площ по тип сграда в kWh/м2, предоставена от АУЕР;
9. коефициент за преобразуване на първичното потребление в крайно потребление по последен публикуван енергиен баланс на страната от НСИ, предоставен от АУЕР веднъж годишно до 31 март.
Чл. 19. (1) Удостоверяването на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия се извършва чрез две основни функционалности на Информационната система:
1. автоматизирано обединяване на данни от информационни системи и бази данни на първични администратори;
2. индивидуална обработка и съхраняване на данни по заявление-декларация от заинтересовани лица.
(2) Автоматизираното удостоверяване на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в Информационната система се извършва чрез обединяване на наличните данни по чл. 22, получени от АСП и НЗОК.
(3) Във всички случаи извън ал. 2 удостоверяването на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия се извършва въз основа на подадено заявление-декларация от заинтересовано лице по реда на тази наредба.
(4) Лицата, подаващи заявления-декларации за удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, носят отговорност за верността и достоверността на декларираните в заявлението-декларация данни.
Чл. 20. (1) Обработването на данни за здравословното състояние на физически лица чрез Информационната система, включително данните по чл. 10, ал. 2, чл. 18, т. 4, 5 и 6 и чл. 22, се извършва на основание чл. 9, параграф 2, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото е необходимо по съображения от важен обществен интерес, пропорционално на преследваната цел, при зачитане на същността на правото на защита на данните и при предвиждане на подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.
(2) При автоматизираното обработване на данни за здравословното състояние се прилагат следните допълнителни предпазни мерки:
1. данните за здравословното състояние се обработват единствено в обем, необходим за установяване на правото на статут, без да се съхраняват конкретни медицински диагнози, а само информация за наличие или липса на определен критерий;
2. достъпът до данните за здравословното състояние е ограничен до оправомощени служители, пряко ангажирани с удостоверяването на статут;
3. субектът на данни има право да оспори решение, взето въз основа на обработване на неговите данни за здравословно състояние;
4. администраторът на лични данни провежда периодична оценка на пропорционалността на обработваните данни за здравословното състояние и при необходимост предприема съвместно с обработващия лични данни мерки за допълнително ограничаване на обема на обработваните данни.
(3) Данните за здравословното състояние, получени от НЕЛК и НЗОК, не се предоставят на ползвателите по чл. 16, ал. 2 и 3 освен в анонимизиран вид за статистически цели.
Глава пета
АВТОМАТИЗИРАНО УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 21. Автоматизираното удостоверяване на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия се извършва въз основа на предоставени данни от първичните администратори на данни съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за електронното управление.
Чл. 22. Автоматизирано удостоверяване на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия се осъществява при налични (постъпили) данни в Информационната система, предоставени от:
1. Агенцията за социално подпомагане:
а) ежемесечно – до 15-о число на месеца, за отпуснатите помощи по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за предходен месец;
б) ежегодно – до 30 март на съответната година, за отпуснатите целеви помощи за отопление за последен отоплителен сезон.
2. Националната здравноосигурителна каса – ежемесечно за лица, които имат отпуснати помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия.
Чл. 23. (1) Информационната система изпълнява следните операции за автоматизираното удостоверяване на статут:
1. за данните, постъпили по чл. 22, извършва справка по идентификатор по чл. 18, т. 1 в Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, за име, настоящ адрес и дата на смърт;
2. извършва обработка на получените данни по т. 1 относно наличие на съвпадение по имена, настоящ адрес и дата на смърт, както и наличие на други лица, регистрирани на идентифицирания настоящ адрес; получените данни осигуряват възможност за идентифициране на местоположение на обект, който да се обвърже с ИТН;
3. по данните, постъпили по чл. 22, идентифицира лицата по чл. 18, т. 2;
4. за данните, постъпили по чл. 22, системата извършва справка по идентификатор по чл. 18, т. 2 в Единния регистър на чужденците;
5. въз основа на справките по т. 1, 2, 3 и 4 извършва обработка на получените данни и изпраща към операторите на електроразпределителни мрежи данни за всички членове на вече установеното домакинство по настоящ адрес – идентификатор на лице по чл. 18, т. 1 и/или 2, имена, настоящ адрес, клиентски номер/ИТН;
6. получава от операторите на електроразпределителни мрежи потвърждение за наличие или липса на информация за идентифициран титуляр на ИТН, въз основа на предоставените данни по т. 5;
7. извършва обработка на получените от операторите на електроразпределителни мрежи данни и удостоверява на титуляря на ИТН статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия;
8. изпраща информация за ИТН на титуляря заедно с идентификатор по чл. 18, т. 1 и/или 2, имена и адрес към съответния краен снабдител с електрическа енергия и към съответния оператор на електроразпределителна мрежа за служебно удостоверен статут с цел недопускане преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на уязвимия клиент по причини, непосочени в Закона за енергетиката;
9. запазва информацията по чл. 22, т. 1 и 2 при първоначалното й вписване и след обработването й с данните, получени по т. 1 – 8;
10. извършва ежемесечно справки за титуляря на ИТН и лицата по критерии съгласно чл. 22, т. 1 и/или 2 относно наличие на основания за определяне на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
(2) Крайните снабдители посочват наличието на служебно определения статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия във фактурите, които издават, и произтичащите от този статут права.
(3) В срок до два месеца от настъпването на смърт на титуляря на ИТН, който е уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, лицата, които са част от домакинството му, или наследниците следва да предприемат действия за промяна на титуляря на ИТН за запазване на удостоверения статут, при условие че са налице останалите основания за определяне на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
(4) Наследниците на починалия титуляр, които не са членове на домакинството, могат да упражнят правата по ал. 3 единствено въз основа на удостоверение за наследници или на друг акт, удостоверяващ качеството им на наследник. Статутът на уязвим клиент се прекратява, ако в срока по ал. 3 не е заявен нов титуляр на ИТН или не са налице останалите основания за определяне на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия по отношение членовете на домакинството.
Глава шеста
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СТАТУТ НА ДОМАКИНСТВО В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ И НА СТАТУТ НА УЯЗВИМ КЛИЕНТ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ
Чл. 24. Домакинство в положение на енергийна бедност се удостоверява въз основа на:
1. разполагаем средномесечен доход на членовете на домакинството, изчислен по данни от НАП за:
а) годината преди предходната – в случаите, когато заявлението-декларация е подадено до 14 октомври включително, на текущата календарна година;
б) предходната календарна година – в случаите, когато заявлението-декларация е подадено на или след 15 октомври на текущата календарна година;
2. разход за типово потребление на енергия на сградата, в която е жилището на членовете на домакинството, изчислен като стойност в евро, за съответната година в зависимост от периода на подаване на заявлението-декларация;
3. енергийни характеристики на сградата, определени въз основа на година на въвеждане в експлоатация – за сгради, строени след 1 януари 2024 г., а за всички останали – наличие или липса на сертификат за характеристики и налична или липсваща проверима информация за изпълнен пакет от мерки за енергийна ефективност.
Чл. 25. Статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия извън случаите по глава пета се удостоверява за:
1. лице над 65-годишна възраст, живеещо само или с друго лице/други лица над 65-годишна възраст, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност, определена с решение на Министерския съвет за съответната година;
2. лице с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност за съответната година;
3. лице, за което е закупено помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие за независим живот и/или за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия, които не се отпускат от НЗОК.
Чл. 26. (1) Заявление-декларация за удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия могат да подават всички пълнолетни физически лица, членове на домакинства, които желаят да им бъде определен статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
(2) Не се подава заявление-декларация за удостоверяване на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия за лицата, включени в получените данни по чл. 22.
(3) Заявлението-декларация се подава лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно пред Агенцията за социално подпомагане или пред друга структура, която обезпечава ролята на център за административно обслужване.
(4) Заявлението-декларация съдържа данни за:
1. идентификатор по чл. 18, т. 1 и/или 2 на заявителя;
2. имена на заявител;
3. настоящ адрес на заявителя;
4. ЕГН/ЛНЧ/ЛН и имена на членовете на домакинството, регистрирани на същия настоящ адрес като заявителя;
5. титуляр на абонатен номер/клиентски номер/ИТН – имена и ЕГН/ЛНЧ;
6. абонатен номер/клиентски номер/ИТН;
7. номер на сертификат на сграда/клас на сградата/тип на жилищна сграда;
8. изпълнен пакет от мерки за енергийна ефективност на сградата – по оперативни програми или чрез други схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа, след проверка на наличната информация при управляващите органи на съответната оперативна програма или схема за БФП, а по отношение на сгради, въведени в експлоатация след 1 януари 2024 г. – ред, в който се отбелязва „да“ или „не“, с оглед на възможността за прилагане на Егод за сграда Тип 3;
9. експертно решение в срок на валидност на ТЕЛК/НЕЛК с данни за номер и дата на заседание на съответната комисия;
10. отпуснато от НЗОК помощно средство, приспособление, съоръжение и медицинско изделие за независим живот и/или поддържане на живота, а при лично закупено помощно средство, приспособление, съоръжение и медицинско изделие – доказателства за покупка, които се предоставят със заявлението-декларация;
11. начин на получаване на информация за услугата – чрез Портала на електронното управление, в център за административно обслужване (на гише) или по електронна поща;
12. телефон, адрес, профил в ССЕВ, електронна поща за контакт, което е приложимо;
13. информация по чл. 9, ал. 1, т. 5 за всеки член на домакинството.
(5) Заявление-декларация за удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия се подават по електронен път, в център за административно обслужване, чрез Портала на електронното управление по чл. 12, ал. 1 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.
(6) Електронните образци на заявленията-декларации, както и електронните образци на резултатите от услугата се съобразяват с изискванията на чл. 8, ал. 5 и 6 от Закона за електронното управление при подаване на заявление-декларация по електронен път.
(7) При подаване на заявлението-декларация по електронен път лицето се идентифицира със средство за електронна идентификация по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за електронното управление.
(8) Подадените по електронен път заявления-декларации се приемат от лица, определени от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“.
(9) За подадените заявления-декларации на хартиен носител се спазват разпоредбите на чл. 30 от Закона за електронното управление.
Чл. 27. (1) Агенцията за социално подпомагане уведомява чрез Информационната система съответния краен снабдител и съответния оператор на електроразпределителна мрежа за лицата с удостоверен статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
(2) Крайните снабдители посочват наличието на определения статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия във фактурите, които издават, и произтичащите от този статут права.
Глава седма
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКИ ЗА УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СТАТУТ
Чл. 28. (1) За удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, извън случаите на глава пета, се извършват автоматизирани справки след подадено и регистрирано заявление-декларация.
(2) Проверката и валидирането на изходните данни се извършват от Информационната система чрез автоматизирано изпълнение на операциите по чл. 23, ал. 1, т. 1 – 4.
Чл. 29. (1) При установено съответствие в настоящия адрес на всички лица, вписани в заявление-декларацията, и в случай че не е установено наличието на други физически лица, които са регистрирани на посочения настоящ адрес, без да са вписани в заявление-декларацията, се извършват проверки въз основа на следните операции за обмен на данни:
1. Информационната система подава данни за идентификатор съгласно чл. 18, т. 1 и/или 2 на всички членове на домакинството към НЕЛК за извършване на проверка за наличието на валидно експертно решение на ТЕЛК за някой от посочените идентификатори, а НЕЛК предоставя информация за наличие на експертно решение на ТЕЛК;
2. Комисията за енергийно и водно регулиране предоставя данни на Информационната система за базовата стойност или цената на електрическата енергия и на мрежовите услуги за достъп и пренос до/през електрическите мрежи за крайни битови клиенти за календарна година – като една обща стойност за целия период, изчислена по реда на Методиката по чл. 8, ал. 2, като в системата се използва стойността, относима към датата на подаване на заявлението-декларация, като по заявления-декларации, подадени до 14 октомври включително, се използва стойността за годината преди предходната календарна година на годината на подаване на заявление-декларация, а по заявления-декларации, подадени от 15 октомври, се използва стойността за календарната година, предхождаща годината на подаване на заявление-декларацията;
3. Информационната система подава данни към АУЕР за настоящ адрес и номер на сертификат за енергийни характеристики (клас на сградата/тип на жилищна сграда при наличие на такъв), като от АУЕР се връщат данни към Информационната система за специфичния разход за първична енергия на единица площ по тип сграда в kWh/м2 от сертификата;
4. Информационната система изчислява годишния разход за енергия на домакинството по Методиката съгласно приложение № 1, като при липса на сертификат в базата данни на АУЕР се използват стойности по подразбиране за специфичен разход на първична енергия съгласно чл. 7, ал. 1;
5. Агенцията за устойчиво енергийно развитие подава в Информационната система коефициент за преобразуване на първичното потребление в крайно потребление ежегодно в срок до 31 март, изчислен по последен публикуван енергиен баланс на страната от НСИ;
6. Информационната система изпраща за проверка към НАП номер и дата на заявление-декларацията, идентификаторите по чл. 18, т. 1 и/или 2 и типа им на всички лица, които са посочени в заявлението-декларация като членове на домакинство, годишния разход за енергия на домакинството за съответната година, както и информация за доходите по чл. 9, ал. 1, т. 5; Националната агенция за приходите извършва автоматична проверка за получените нетни доходи на физически лица от страната и чужбина на всички членове на домакинството съгласно чл. 24, т. 1; полученият общ разполагаем годишен доход на всички членове на домакинството се намалява с годишния разход за енергия за съответната година (изчислен в неговата парична равностойност); изчислява се средномесечен доход на един член на домакинството и резултатът се сравнява с линията на бедност за съответната година; към Информационната система по номера и датата на заявлението-декларация се връща информация от типа „да“ или „не“ и в съответствие с чл. 35, ал. 2;
7. Информационната система подава на операторите на електроразпределителни мрежи следните данни за всички членове на вече установеното домакинство по настоящ адрес:
а) идентификатор на лице по чл. 18, т. 1 и/или 2;
б) имена;
в) настоящ адрес;
г) абонатен номер/клиентски номер/ИТН;
8. операторите на електроразпределителни мрежи в срок три работни дни предоставят информация към Информационната система след проверка и сверяване в своите информационни системи следните данни за титуляря на ИТН:
а) идентификатор на лице по чл. 18, т. 1 и/или 2;
б) имена;
в) настоящ адрес;
г) абонатен номер/клиентски номер/ИТН;
д) географски координати (GPS) на електромер/обект;
9. след подадена информация от операторите на електроразпределителни мрежи Информационната система идентифицира дали някое от лицата, регистрирани на посочения настоящ адрес, е титуляр на абонатен номер/клиентски номер/ИТН и генерира проект на удостоверение за установяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност за снабдяване с електрическа енергия;
10. в случай че Информационната система идентифицира несъответствие с някой от критериите за определяне на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, генерира служебна бележка, удостоверяваща конкретните несъответствия с посочване на органа, отговорен за създаването и актуализирането им; на заявителя се предоставя 30-дневен срок за отстраняването на посочените несъответствия; служебната бележка се съобщава на заявителя по реда, посочен в заявлението-декларация за получаване на удостоверението за установяване или заповедта за отказ за предоставяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия; изпълнителният директор на АСП утвърждава детайлни правила за съобщаване на актове и книжа по производствата, провеждани по реда на настоящата наредба;
11. след изтичане на срока по предходната точка и в случай че е налице неотстранено несъответствие, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на лицето издава заповед за отказ от предоставяне на статут; отказът от предоставяне на статут се обжалва по административен ред пред съответната регионална дирекция за социално подпомагане.
(2) За удостоверяване на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия допълнително се извършва обработка на данни за наличие на лице над 65-годишна възраст, живеещо само или с друго лице/други лица над 65-годишна възраст, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност, както и ползване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или поддържане на живота, зависими от електрическа енергия.
(3) За удостоверяване на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия поради използване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или поддържане на живота, зависими от електрическа енергия, които не се отпускат от НЗОК, се извършва проверка от служител на АСП на предоставените от заявителя доказателства за предписване и покупка.
(4) Удостоверението за определяне на статут на уязвим клиент и/или на домакинство в положение на енергийна бедност се издава от директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на лицето, за което е установен статутът. Срокът на удостоверението е 12 месеца считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на издаването му.
(5) Лица, подаващи заявление-декларация, могат да бъдат определени като членове на домакинство в положение на енергийна бедност и/или уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия по един или няколко критерия, посочени в наредбата.
Глава осма
ОБХВАТ, ПАРАМЕТРИ, ПЕРИОДИЧНОСТ И ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОБМЕН НА ДАННИ
Чл. 30. (1) За удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия Информационната система обменя данни с информационните системи на следните първични администратори на данни:
1. Агенцията за социално подпомагане;
2. Националната здравноосигурителна каса;
3. Националната експертна лекарска комисия;
4. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ като първичен администратор по смисъла на чл. 2, ал. 4 от Закона за електронното управление;
5. Националната агенция за приходите;
6. Агенцията за устойчиво енергийно развитие;
7. Комисията за енергийно и водно регулиране;
8. крайните снабдители с електрическа енергия;
9. Министерството на вътрешните работи;
10. операторите на електроразпределителни мрежи.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят при условията и по реда на тази наредба чрез автоматизиран обмен между информационните системи.
Чл. 31. (1) Агенцията за социално подпомагане предоставя на Информационната система следните данни за лицата, подлежащи на проверка за удостоверяване на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия:
1. идентификатор на лицето по чл. 18, т. 1 и/или 2 – за титуляря на заявлението-декларация и за членовете на семейството му;
2. имена на всички членове на семейството;
3. настоящ адрес;
4. абонатен номер/клиентски номер/ИТН – при наличие на такава информация;
5. нормативното основание, на което лицето или семейството е подпомагано.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят, както следва:
1. ежемесечно – до 15-о число на месеца, за отпуснатите помощи по чл. 9 от ППЗСП за предходен месец;
2. ежегодно – до 30 март на съответната година, за отпуснатите целеви помощи за отопление за последен отоплителен сезон.
(3) Информационната система не предоставя данни на АСП.
Чл. 32. (1) Националната здравноосигурителна каса предоставя на Информационната система номенклатура, съдържаща кодове на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или поддържане на живота, зависими от електрическа енергия.
(2) Номенклатурата по ал. 1 се вписва и актуализира в Информационната система от администратор.
(3) За удостоверяване на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия НЗОК предоставя данни за лица, на които са отпуснати помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за независим живот и/или поддържане на живота, зависими от електрическа енергия.
(4) Националната здравноосигурителна каса подава следните данни:
1. идентификатор на лицето по чл. 18, т. 1 и/или 2;
2. имена;
3. код на помощното средство, приспособлението, съоръжението или медицинското изделие за независим живот и/или поддържане на живота, зависими от електрическа енергия.
(5) Данните по ал. 4 се предоставят в края на всеки месец след подаден отчет и обобщена информация в справка.
(6) Информационната система не предоставя данни на НЗОК.
Чл. 33. (1) Националната експертна лекарска комисия предоставя на Информационната система информация за наличието или липсата на валидно експертно решение на лице.
(2) Информационната система подава към информационната система на НЕЛК идентификатор на лице по чл. 18, т. 1 и/или 2.
(3) Националната експертна лекарска комисия предоставя информация за наличие или липса на валидно експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
(4) Данните по ал. 3 се предоставят:
1. в реално време – по подаден идентификатор на лице по чл. 18, т. 1 и/или 2;
2. ежемесечно, на първо число на месеца – чрез списък на лицата, за които е настъпила промяна в статуса съгласно експертни решения.
(5) Обменът на данни и информация между системите на НЕЛК и Информационната система е двустранен.
Чл. 34. (1) Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройство предоставя на Информационната система данни от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, по подадени от системата:
1. ЕГН;
2. настоящ адрес.
(2) При подаден идентификатор по чл. 18, т. 1 се предоставят данни за:
1. име;
2. настоящ адрес;
3. дата на смърт.
(3) При предоставен настоящ адрес ГД ГРАО предоставя следните данни:
1. идентификатор по чл. 18, т. 1;
2. имена на всички физически лица, регистрирани на същия адрес;
3. дата на смърт.
(4) Данните по ал. 2 се предоставят в реално време, а по ал. 3 – при постъпило запитване.
(5) Обменът на данни и информация между Национална база данни „Население“ и Информационната система е двустранен.
Чл. 35. (1) Информационната система подава към информационната система/информационните системи на НАП следните данни:
1. входящ номер и дата на заявлението-декларация;
2. идентификатори и вид на идентификаторите на всички лица от домакинството по чл. 18, т. 1 и/или 2;
3. годишния разход за енергия на домакинството, като през първата година от прилагането годишният разход се предоставя и за годината преди предходната;
4. информация за доходите по чл. 9, ал. 1, т. 5.
(2) Националната агенция за приходите връща информация към Информационната система по номера и датата на заявлението-декларация дали изчисленият средномесечен доход на един член от домакинството след намаляване с разходите за енергия:
1. е по-малък или равен на линията на бедност за съответната календарна година;
2. е по-висок от линията на бедност за съответната календарна година.
(3) Националната агенция за приходите предоставя на Информационната система информация за резултата от проверката по ал. 2.
(4) Предоставянето на данните от НАП към Информационната система е до края на работния ден, следващ деня на получаване на данните от заявлението-декларация в НАП.
(5) Обменът на данни и информация между системата/системите на НАП и Информационната система е двустранен.
Чл. 36. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие въвежда в Информационната система и поддържа в актуален вид коефициент за преобразуване на първичното потребление в крайно потребление ежегодно в срок до 31 март, изчислен по последен публикуван от НСИ общ енергиен баланс на страната.
(2) Информационната система предоставя на АУЕР следните данни:
1. настоящ адрес;
2. номер на сертификат (клас на сградата/тип на жилищна сграда).
(3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие предоставя информация за специфичния годишен разход на първична енергия на единица площ по тип сграда в kWh/m2, в зависимост от наличието на сертификат за енергийни характеристики.
(4) При липса на сертификат или липса на информация за цялостно обновяване по оперативни програми/схеми за безвъзмездна финансова помощ се прилагат стойности по подразбиране съгласно чл. 7, ал. 1.
(5) Честотата на предоставяне на данните от АУЕР към Информационната система е в реално време по подадени данни от системата.
(6) Обменът на данни и информация между системите на АУЕР и Информационната система е двустранен.
Чл. 37. (1) Комисията за енергийно и водно регулиране въвежда в Информационната система и поддържа в актуален вид цената на електрическата енергия и на мрежовите услуги за достъп и пренос до/през електроразпределителните мрежи за крайни битови клиенти за календарна година – като една обща стойност за целия период.
(2) Общата стойност по ал. 1 се изчислява по реда на методиката по приложение № 2.
(3) В системата се използва стойността, относима към датата на подаване на заявлението-декларация:
1. при заявления-декларации, подадени до 14 октомври включително, се използва стойността за годината преди предходната на годината на подаване на заявлението-декларация календарна година;
2. при заявления-декларации, подадени от 15 октомври, се използва стойността за календарната година, предхождаща годината на подаване на заявлението-декларация.
Чл. 38. (1) Операторите на електроразпределителни мрежи предоставят на Информационната система данни за абонатен номер/клиентски номер/ИТН на титуляр на партида по подадени от системата данни.
(2) За целите на проверката се предоставят следните данни:
1. идентификатор на лицето по чл. 18, т. 1 и/или 2;
2. имена;
3. настоящ адрес;
4. абонатен номер/клиентски номер/ИТН.
(3) След извършване на проверка операторите на електроразпределителни мрежи предоставят:
1. идентификатор на лицето;
2. имена;
3. настоящ адрес;
4. абонатен номер/клиентски номер/ИТН;
5. географски координати (GPS) на електромера или обекта.
(4) Честотата на предоставяне на данните от операторите на електроразпределителни мрежи към Информационната система е в реално време по подадени данни от системата.
(5) Операторите на електроразпределителни мрежи получават информация относно клиентите, на които е определен статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, а те, от своя страна, уведомяват съответния краен снабдител за клиентите, на които е определен статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
(6) Обменът на данни и информация между системите на операторите на електроразпределителни мрежи и Информационната система, съответно между системите на крайните снабдители и Информационната система, е двустранен.
Чл. 39. (1) Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационната система данни от Единния регистър на чужденците по подаден идентификатор на лице ЛНЧ/ЛН чрез платформата за междурегистров обмен REGIX за:
1. имена;
2. настоящ адрес;
3. статут на пребиваване в Република България и срок на пребиваване;
4. гражданство;
5. дата на раждане;
6. дата на смърт.
Глава девета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА БРОЯ НА ДОМАКИНСТВАТА В ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ СЪГЛАСНО АНАЛИЗA ПО ЧЛ. 11, АЛ. 6, Т. 18 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И ЧЛ. 3, ПАРАГРАФ 3, ТОЧКА „Г“ ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Чл. 40. Прогнозният брой на енергийно бедните домакинства в Република България се определя въз основа на:
1. статистически данни за среден брой лица в домакинство общо за страната, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) по данни от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“;
2. типовата площ на домакинство, определена пропорционално въз основа на чл. 7, ал. 4 в съответствие с резултата от т. 1;
3. годишен разход на крайна енергия за жилищните сгради с най-лоши енергийни характеристики по чл. 7, ал. 1.
Чл. 41. Годишният разход за енергия на домакинство в евро се изчислява съгласно чл. 7, като се използват стойностите за типовите цени по чл. 8.
Чл. 42. Оценката на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност се получава с отчитане само на домакинствата с разполагаем доход на член от домакинството под доходен критерий, изчислен, като към актуалната линия на бедност, публикувана от НСИ от ежегодно провежданото изследване „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“ съгласно Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 година за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, за изменение на регламенти (EО) № 808/2004, (EО) № 452/2008 и (EО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (EО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (EО) № 577/98 на Съвета (ОВ, LI 261/1 от 14 октомври 2019 г.), се добави изчисленият разход на енергия в евро по чл. 41.
Чл. 43. Информация за очаквания брой домакинства, изчислен по реда на чл. 42, се предоставя ежегодно от НСИ на изпълнителния директор на АУЕР в срок до 1 март и се публикува в годишния анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната по чл. 11, ал. 6, т. 18 от ЗЕЕ.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Администратор на работни процеси“ е лице или организационна единица, на която е възложена отговорността за планирането, координирането, поддържането, наблюдението и подобряването на процедурите, включително за осигуряване на тяхното законосъобразно, ефективно и съгласувано изпълнение, както и за актуализирането на свързаната с тях документация.
2. „Анонимизирани данни“ означава технически обработени данни с цел окончателно и необратимо елиминиране на възможността за идентифициране на субекта, за когото се отнасят.
3. „Двустранен обмен на данни“ е комуникация, при която информацията се движи едновременно и в двете посоки между две системи (от подател към приемник и обратното), позволявайки както изпращане, така и получаване на данни.
4. „Домакинство в положение на енергийна бедност“ е домакинство в положение на енергийна бедност по смисъла на § 1, т. 13г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
5. „Домакинство“ е домакинство по смисъла на § 1, т. 13в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
6. „Едностранен обмен на данни“ е комуникация, при която информацията се движи само в една посока – от подател към приемник, без възможност за обратна връзка или обмен на данни в обратната посока.
7. „Заявител“ е лице, което самостоятелно представлява домакинство или е член на домакинство в положение на енергийна бедност по т. 4.
8. „Информационната система“ е информационната система за определяне на домакинство в положение на енергийна бедност и на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.
9. „Краен снабдител“ е краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 28а, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
10. „Лични данни“ е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
11. „Оператор на електроразпределителна мрежа“ е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
12. „Уязвим клиент“ е уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 66в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) По заявления-декларации, подадени от 1 януари до 14 октомври включително, Информационната система извършва изчисления въз основа на подадени данни от други информационни системи/регистри, за годината преди предходната на годината на подаване на заявление-декларация календарна година.
(2) По заявления-декларации, подадени от 15 октомври, Информационната система извършва изчисления въз основа на подадени данни от други информационни системи/регистри за предходната на годината на подаване на заявление-декларация календарна година.
§ 3. През първата година от влизане в сила на наредбата Агенцията за социално подпомагане предоставя в срок до 30 април 2026 г. данни на Информационната система за отпуснатите помощи по чл. 9 от ППЗСП за предходен месец и за целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2025 – 2026 г.
§ 4. През първата година от прилагането на наредбата коефициентът за преобразуване на първичното потребление в крайно потребление по чл. 36, ал. 1 се предоставя и за годината преди предходната.
§ 5. Наредбата се издава на основание чл. 38д, ал. 2 от Закона за енергетиката.
Приложение № 1 към чл. 5
МЕТОДИКА за оценка на разходите за енергия на домакинство
Чл. 1. Оценката на разходите за енергия на домакинство се извършва за съответната календарна година, относима към годината на оценката, по следната формула:
РЕГ=ЕГОД*ТП*КУД* Ц1*0,7+ЕГОД*ТП* КУД*Ц2*0,3,
където:
РЕГ е годишният разход за енергия на домакинство, в евро;
ЕГОД – годишният разход за крайна енергия на единица площ по тип сграда, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата, в kWh/m2;
ТП – типовата площ за домакинство според брой лица, определена съгласно чл. 7, ал. 4 от наредбата, в m2;
КУД – коефициентът за уязвимост на домакинството по чл. 7, ал. 5 от наредбата;
Ц1 – типовата цена на електрическата енергия за съответния период съгласно чл. 2 от методиката по чл. 8, ал. 2 от наредбата, в евро/kWh;
Ц2 – типовата цена на електрическата енергия за съответния период съгласно чл. 3 от методиката по чл. 8, ал. 2 от наредбата, в евро/kWh.
Чл. 2. В случаите по чл. 4 от методиката по чл. 8, ал. 2 от наредбата оценката на разходите за енергия на домакинство се извършва за съответната календарна година, относима към годината на оценката, по следната формула:
РЕГ=ЕГОД*ТП*КУД*Ц3,
където:
РЕГ е годишният разход за енергия на домакинство, в евро;
ЕГОД – годишният разход за крайна енергия на единица площ по тип сграда, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата, в kWh/m2;
ТП – типовата площ за домакинство според брой лица, определена съгласно чл. 7, ал. 4 от наредбата, в m2;
КУД – коефициентът за уязвимост на домакинството по чл. 7, ал. 5 от наредбата;
Ц3 – типовата цена на електрическата енергия за съответния период съгласно чл. 4 от методиката по чл. 8, ал. 2 от наредбата, в евро/kWh.
Чл. 3. Когато типовите цени на електрическата енергия са различни в рамките на съответната календарна година, относима към годината на оценката, формулите по чл. 1 и/или чл. 2 се прилагат поотделно за броя месеци, през които са действали съответните цени, като се умножават по броя месеци, разделен на 12, след което резултатите се сумират.
Чл. 4. В случаите по чл. 7 от методиката по чл. 8, ал. 2 от наредбата към годишния разход РЕГ се прибавя допълнителен разход РДЕРМ, изчислен по следната формула:
РДЕРМ=Ц14*р,
където:
РДЕРМ е разходът за достъп до електроразпределителната мрежа, в евро;
Ц14 – типовата цена по чл. 7, ал. 2 или ал. 3 от методиката по чл. 8, ал. 2 от наредбата, в евро/ден;
р – броят дни на съответния период, за който са изчислени разходите.
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2
МЕТОДИКА
за образуване на типови цени за крайни битови клиенти на електрическа енергия, присъединени на ниво ниско напрежение към електроразпределителна мрежа
Чл. 1. Типовите цени за крайните битови клиенти са в евро/kWh по две скали – дневна (Ц1) и нощна (Ц2) или по една скала (Ц3).
Чл. 2. Ц1 се образува по следната формула:
Ц1=(ЦКСД+ЦМУ)*(1+%ДДС),
където:
ЦКСД е цена или средна цена, представляваща сума от определените от КЕВР за съответния период базова стойност на електрическата енергия по чл. 30б, ал. 1 от Закона за енергетиката по дневна скала и компонента от цената на крайния снабдител по чл. 30а, ал. 1 от Закона за енергетиката и от утвърдената от КЕВР за съответния период цена за задължения към обществото, в евро/kWh;
ЦМУ – цена за мрежови услуги, в евро/kWh, която се образува по реда на чл. 5;
ДДС – данъкът върху добавената стойност, в %.
Чл. 3. Ц2 се образува по следната формула:
Ц2=(ЦКСН+ЦМУ)*(1+%ДДС),
където:
ЦКСН е цена или средна цена, представляваща сума от определените от КЕВР за съответния период базова стойност на електрическата енергия по чл. 30б, ал. 1 от Закона за енергетиката по нощна скала и компонента от цената на крайния снабдител по чл. 30а, ал. 1 от Закона за енергетиката и от утвърдената от КЕВР за съответния период цена за задължения към обществото, в евро/kWh;
ЦМУ – цена за мрежови услуги, в евро/kWh, която се образува по реда на чл. 5;
ДДС – данъкът върху добавената стойност, в %.
Чл. 4. Ц3 се образува по следната формула:
Ц3=[ППЦБТ*(1+%к1+%к2)+ЦМУ+ ЦЗО]*(1+%ДДС),
където:
ППЦБТ е прогнозната пазарна цена на електрическата енергия за базов товар за съответния период, изчислена от КЕВР за целите на чл. 21, ал. 1, т. 8г от Закона за енергетиката, в евро/kWh;
к1 – коефициент, в %, отразяващ отклонението между средната пазарна цена за базов товар на пазара ден напред за предходната календарна година и постигнатата среднопретеглена цена на пазара ден напред за предходната календарна година от трите доставчика с най-голям брой крайни битови клиенти; постигнатата среднопретеглена цена на пазара ден напред се определя, като се симулира участие на пазара ден напред за предходната календарна година въз основа на валидираните от независимия преносен оператор графици на доставчиците в Д-1;
к2 – типов коефициент, равен на 10 %, отразяващ разходите и възвръщаемостта на доставчика във връзка с доставката до крайния битов клиент;
ЦМУ – цена за мрежови услуги, в евро/kWh, която се образува по реда на чл. 5;
ЦЗО – утвърдената от КЕВР за съответния период цена за задължения към обществото, в евро/kWh;
ДДС – данъкът върху добавената стойност, в %.
Чл. 5. ЦМУ се образува по следната формула:
ЦМУ=ЦДЕПМ+ЦПЕПМ+ЦДЕРМ+ ЦПЕРМ,
където:
ЦДЕПМ е утвърдената от КЕВР за съответния период цена за достъп до електропреносната мрежа за крайни клиенти, в евро/kWh;
ЦПЕПМ – утвърдената от КЕВР за съответния период цена за пренос през електропреносната мрежа за крайни клиенти, в евро/kWh;
ЦДЕРМ – средната цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа за крайни битови клиенти на трите електроразпределителни дружества с най-голям брой присъединени крайни битови клиенти, в евро/kWh;
ЦПЕРМ – средната цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за пренос през електроразпределителната мрежа за крайни битови клиенти на трите електроразпределителни дружества с най-голям брой присъединени крайни битови клиенти, в евро/kWh.
Чл. 6. В случай че за съответен регулаторен период КЕВР утвърждава базова стойност на електрическата енергия по чл. 30б, ал. 1 от Закона за енергетиката, Ц3 не се образува, като за всички крайни битови клиенти се прилагат типовите цени Ц1 и Ц2.
Чл. 7. (1) В случай че цените за достъп до електроразпределителните мрежи за крайни битови клиенти се утвърждават на базата на предоставена мощност, в евро/kW/ден или като фиксирана компонента в евро/ден или евро/месец, или евро/година, ЦДЕРМ не се включва при изчисляването на ЦМУ, съответно на Ц1, Ц2 и ЦЗ, като се образува отделна типова цена за тази услуга (Ц14).
(2) Когато ЦДЕРМ е утвърдена на базата на предоставена мощност, Ц14 се образува в евро/ден по следната формула:
Ц14=ЦДЕРМПМ*ПМ*(1+%ДДС),
където:
ЦДЕРМПМ е средната цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа за крайни битови клиенти на трите електроразпределителни дружества с най-голям брой присъединени крайни битови клиенти, в евро/kW/ден;
ПМ – типовата присъединена мощност на обект на краен битов клиент в размер на 10 kW;
ДДС – данъкът върху добавената стойност, в %.
(3) Когато ЦДЕРМ е утвърдена като фиксирана компонента в евро/ден или евро/месец, или евро/година, Ц14 се образува в евро/ден по следната формула:
Ц14=ЦДЕРМФК*(1+%ДДС),
където:
ЦДЕРМФК е средната цена на утвърдените от КЕВР за съответния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа за крайни битови клиенти на трите електроразпределителни дружества с най-голям брой присъединени крайни битови клиенти, в евро/ден или преизчислена в евро/ден;
ДДС – данъкът върху добавената стойност, в %.
2007
