РЕШЕНИЕ № 3737 от 2 април 2026 г.
по административно дело № 8287 от 2025 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: председател: Бисерка Цанева, членове: Искра Александрова, Пламен Петрунов, Мария Радева, Мария Тодорова, при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от председателя Бисерка Цанева по административно дело № 8287/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по три касационни жалби, подадени от Министерския съвет на Република България, министъра на правосъдието и министъра на финансите, срещу Решение № 4355 от 28.04.2025 г., постановено по административно дело № 11179/2024 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменен чл. 10, ал. 3, изречение първо: „Размерът на издръжката по ал. 2 се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение.“ от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление на Министерския съвет № 167 от 17.06.2011 г. (ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г.). В касационните жалби са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и противоречието на оспорената Наредба с чл. 152, ал. 5 от Семейния кодекс (СК) и чл. 242, ал. 1 от ГПК. Счита се, че съдът не е извършил преценка доколко липсата на доказателства за публикуването на нормативния акт на страницата на съответната институция в интернет представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага се твърдение, че, когато държавата изпълнява задължението на неизправния длъжник, се касае за един по-неблагоприятен за взискателя ред за изплащане на присъдена издръжка, но същото не може да се приеме, че е в противоречие със закона. Претенцията e за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се остави в сила разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изречение първо от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление на Министерския съвет № 167 от 17.06.2011 г., като правилна и законосъобразна. Отправена е претенция от всички жалбоподатели за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса. Наведено е възражение за прекомерност, в случай че ответниците претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответниците – СНЦ „Асоциация Интегро“ и СНЦ „Инициатива за равни възможности“, чрез адв. Кашъмов, оспорват касационните жалби по подробни аргументи, изложени в писмен отговор и в о.с.з. Не претендират присъждане на разноски.

Участващият в производството прокурор от ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е била разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление на Министерския съвет № 167 от 17.06.2011 г. (ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г.), която гласи, че размерът на издръжката по ал. 2 се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Съдът е приел, че оспорената разпоредба е приета от компетентен орган на основание чл. 152, ал. 8 от Семейния кодекс, съгласно който Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

За да отмени оспорената разпоредба, ВАС, тричленен състав, осмо отделение, е установил, че не са спазени предвидените административнопризводствени правила при обсъждането на проекта на нормативния акт, тъй като не са представени доказателства за публикуването на проекта на Наредбата на интернет страницата на МС, МФ или МП, както и на страницата на портала за обществени консултации. Относно материалната законосъобразност на оспорената разпоредба съдът е извел извод, че нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, в случая действащия чл. 152, ал. 5 от СК, тъй като оспорената разпоредба въвежда изисквания, които не се съдържат в нормативния акт от по-висока степен. Въз основа на изложеното разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е отменена поради нарушение на административнопроизводствените правила при приемането й и поради установено несъответствие с нормативен акт от по-висока степен.

Решението е правилно и законосъобразно.

Тричленният състав на Върховния административен съд е изследвал всички предпоставки във връзка със спазване изискванията на ЗНА и правилно е извел извод за допуснати от органа нарушения, които са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт. Обосновано е прието наличието на допуснато съществено нарушение, изразяващо се в липса на доказателства за публикуването на проекта на Наредбата на интернет страницата на МС, МФ или МП, както и на страницата на портала за обществени консултации. Неоснователни са изложените твърдения в касационните жалби, че това не съставлява тежък порок, тъй като оспорената разпоредба е действала 14 години и не е създавала проблем при правоприлагането. Целта на публикуването на проекта на Наредбата в интернет е съдържанието й да бъде разпространено до възможно най-голям кръг от граждани и юридически лица, които могат да участват в обществените консултации, да изразяват мнения и становища, които от своя страна могат да доведат до изменение на съдържанието на проекта. Именно поради тази причина непубликуването в интернет представлява съществено нарушение на административнопризводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяна, тъй като, ако не беше извършено, можеше да се стигне до друг краен резултат в правния мир, съответно друго съдържание на нормативния акт. Поради тази причина в повечето специални закони участието на съответните браншови организации в разработването на нормативни актове е предвидено с изрични разпоредби. Съгласно чл. 77 от Административнопроцесуалния кодекс компетентният орган е задължен да издаде нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Това е гаранция за истинност, публичност и прозрачност при идентифицирането на обществения интерес. Цели се съобразяване с принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. От доказателствата по делото не се установява изпълнението на тези разпоредби при издаването на оспорената норма от Наредбата, предвид което правилно съдът е извел извод за съществено нарушение на административнопризводствени правила.

Настоящият петчленен състав споделя и изводите на съда относно несъответствие на оспорения текст от Наредбата с нормативен акт от по-висока степен.

Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 5 от СК издръжката се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени обстоятелствата по ал. 2, а именно когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК гласи, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Следователно законодателят е вложил ясна воля за предварително изпълнение на всички актове за издръжка, тъй като интересът на децата следва да е на първо място.

В противоречие с цитираните законови разпоредби чл. 10, ал. 3 от Наредбата гласи, че размерът на издръжката по ал. 2 се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение, което противоречи както на придаденото предварително изпълнение на всички решения за издръжка, така и въвежда допълнителни изисквания за изплащането й, които не се съдържат в нормативен акт от по-висока степен. В резултат на изложеното определена група деца се поставя в неравностойно положение спрямо друга група деца, които получават издръжка, без да е необходимо да чакат съдебното решение, с което е постановено изплащане на издръжка да е влезнало в сила. Държавата в случая замества длъжника по изпълнителното дело, когато се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Не може обаче с подзаконов акт да се въвеждат допълнителни изисквания относно началния момент и периода на изплащане на издръжката от държавата, тъй като такива не се съдържат в СК и ГПК и същите явно дискриминират определена група деца спрямо други.

По изложените съображения касационният състав на ВАС намира за обосновани и законосъобразни изводите на тричленния състав на ВАС за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изречение първо от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление на Министерския съвет № 167 от 17.06.2011 г. (ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г.), която гласи, че размерът на издръжката по ал. 2 се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора и липсата на заявена претенция за присъждане на разноски от ответниците, такива не следва да се присъждат с настоящото решение.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 4355 от 28.04.2025 г., постановено по административно дело № 11179/2024 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение.

Решението е окончателно.

И. ф. председател: Мариника Чернева

1920