НАРЕДБА № 3 от 27 март 2026 г.
за метеорологичното осигуряване на въздушна навигация за гражданското въздухоплаване

Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят правилата, изискванията и задълженията за предоставяне на метеорологично осигуряване на въздушна навигация за нуждите на гражданското въздухоплаване във въздушното пространство на Република България.

(2) Метеорологичното осигуряване се предоставя в съответствие с изискванията на:

1. Регламент (ЕС) 2024/2803 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. за реализирането на Единното европейско небе (Регламент (ЕС) 2024/2803) (ОВ, L 2024/2803, 11.11.2024);

2. Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 г. за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване и други мрежови функции за управление на въздушното движение, за отмяна на Регламент (ЕО) № 482/2008 и на регламенти за изпълнение (ЕС) № 1034/2011, (ЕС) № 1035/2011 и (ЕС) 2016/1377, както и за изменение на Регламент (ЕС) № 677/2011 (Регламент (ЕС) № 2017/373) (ОВ, L 62, 8.03.2017);

3. Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията от 26 септември 2012 г. за определяне на общи правила за полетите и разпоредби за експлоатация относно аеронавигационните услуги и процедури и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 и регламенти (ЕО) № 1265/2007, (ЕО) № 1794/2006, (ЕО) № 730/2006, (ЕО) № 1033/2006 и (ЕС) № 255/2010 (Регламент (ЕС) № 923/2012) (ОВ, L 281, 13/10/2012);

4. Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ);

5. стандартите и препоръчителните практики на Международната организация за гражданско въздухоплаване (International Civil Aviation Organization, ICAO) и на Световната метеорологична организация (СМО);

6. регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС).

Чл. 2. Аеронавигационното метеорологично осигуряване включва дейностите по предоставяне на метеорологично обслужване, както и дейностите по регулиране и надзор на метеорологичното обслужване.

Чл. 3. Метеорологичното обслужване се предоставя за въздушното пространство над територията на Република България, включително над вътрешните и териториалните й води, както и над други територии, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 4. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА):

1. осъществява регулиране и надзор на метеорологичното обслужване;

2. на национално ниво организира предоставянето на метеорологично обслужване за международната аеронавигация и определя начина за предоставянето му за гражданското въздухоплаване в случаите, когато това не е посочено в Регламент (ЕС) № 2017/373 или когато това е определено в регламент като правомощие на националния компетентен орган.

Чл. 5. Ползватели на метеорологичното обслужване са:

1. авиационните оператори;

2. екипажите на въздухоплавателните средства (ВС);

3. органите за обслужване на въздушното движение (органи за ОВД);

4. службите за търсене и спасяване;

5. летищните оператори и администрации;

6. други организации, свързани с гражданското въздухоплаване, за които метеорологичната информация е необходима при изпълнение на дейността им;

7. органи, използващи държавни въздухоплавателни средства.

Чл. 6. (1) Метеорологичното обслужване за гражданското въздухоплаване в Република България се предоставя от доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАНО), притежаващи свидетелство, удостоверяващо правото им да извършват аеронавигационно метеорологично обслужване, издадено в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/373, както и съгласно Наредба № 26 от 7.06.2012 г. за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване, за изискванията към организациите, извършващи аеронавигационно обслужване, и надзора върху тях (ДВ, бр. 46 от 2012 г.) (Наредба № 26).

(2) Метеорологичното обслужване може да се предоставя и от доставчици на метеорологично обслужване, притежаващи свидетелство, издадено от национален компетентен орган на друга държава – член на Европейския съюз, и признато от ГД ГВА.

Чл. 7. (1) Метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва от персонал, притежаващ квалификация, отговаряща на изискванията за образование и квалификация на СМО.

(2) Компетентността на персонала, извършващ метеорологично обслужване, се удостоверява от ДАНО или от доставчика по чл. 6, ал. 2 съгласно изискванията по приложение № 1.

Чл. 8. Доставчиците на аеронавигационно обслужване и ползвателите по чл. 5 получават информация, необходима за предоставяното обслужване, от Световната система за зонални прогнози, от Консултативните центрове за вулканична пепел, за тропични циклони и за космическо време и от националните доставчици на метеорологично обслужване.

Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I
Световна система за зонални прогнози и центрове за метеорологично обслужване

Чл. 9. (1) Световната система за зонални прогнози е глобално организационно-техническо използване на центрове за зонални прогнози, които предоставят данни и аеронавигационни метеорологични прогнози в унифицирани стандартни формати.

(2) Световните центрове за зонални прогнози (СЦЗП) предоставят на метеорологичните служби и на други потребители глобални интегрирани аеронавигационни метеорологични прогнози.

(3) Доставчиците на аеронавигационно обслужване и други потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от двата СЦЗП в Лондон и Вашингтон, които:

1. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за:

а) вятър във височина;

б) температура и влажност във височина;

в) геопотенциална височина на полетните нива;

г) полетно ниво и температура на тропопаузата;

д) посока, големина и полетно ниво на максималния вятър;

е) купесто-дъждовни облаци;

ж) обледяване;

з) турбулентност;

2. изготвят глобални прогнози за значими метеорологични явления във вид на карти;

3. разпространяват прогнозите по ал. 3, т. 1 и 2 до ползватели на аеронавигационно метеорологично обслужване;

4. приемат информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата от регионалните специализирани метеорологични центрове за осигуряване на резултати от модели за пренос на замърсяване на атмосферата, за да ги включат в прогнозите за значими метеорологични явления;

5. създават и поддържат информационни канали с консултативните центрове за вулканична пепел с цел обмен на информация за вулканична активност и за да координират включването на информация за вулканични изригвания в прогнозите за значими метеорологични явления.

Чл. 10. Консултативните центрове за вулканична пепел:

1. осъществяват наблюдение за вулканична дейност посредством данни от спътници, наземни и бордови средства за откриване наличието и степента на вулканична пепел в атмосферата;

2. активират числен модел за определяне на траекторията и концентрацията на вулканична пепел с цел прогнозиране на движението на засечени или отчетени облаци от пепел;

3. предоставят информация относно „облака“ от вулканична пепел на организации, оператори и други институции, които могат да бъдат засегнати от възникнало замърсяване.

Чл. 11. Консултативните центрове за тропични циклони:

1. извършват наблюдение за развитието на тропичните циклони;

2. предоставят информация относно местоположението на центъра на циклона, скоростта и посоката на движението му, налягането в центъра на циклона, както и максималния срез на приземния вятър в близост до центъра на циклона.

Чл. 12. Центровете за космическо време:

1. извършват наземни, въздушни и космически наблюдения, за да се открие и предвиди наличие на явления на космическото време, които оказват влияние върху базираната на глобални системи за сателитна навигация и на късовълновите радиокомуникации;

2. предоставят информация относно степента, сериозността и продължителността на явленията на космическото време.

Раздел II
Сертифициране, надзор и контрол на доставчиците на метеорологично обслужване за нуждите на гражданското въздухоплаване

Чл. 13. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е националният компетентен орган по сертифициране и надзор на доставчиците на услуги, включително и за предоставящите метеорологично обслужване за нуждите на гражданското въздухоплаване във въздушното пространство на Република България.

(2) Част от проверките по отношение на спазването на изискванията, приложими към доставчиците на метеорологично обслужване и при спазване на реда и условията, посочени в Приложение II на Регламент (ЕС) № 2017/373, могат да бъдат осъществявани от организации по смисъла на чл. 16в, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Чл. 14. Главният директор на ГД ГВА издава свидетелство за упражняване на права за доставчик на метеорологично обслужване в Република България след изпълнение на относимите изисквания, посочени в чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373, и по реда, посочен в Наредба № 26.

Раздел III
Доставчици на метеорологично обслужване

Чл. 15. (1) Доставчиците на метеорологично обслужване въвеждат и прилагат схема за компетентност, чрез която се определят изискванията, условията и редът за удостоверяване и поддържане на компетентността на метеорологичния персонал, посочени в приложение № 1.

(2) Схемата за компетентност на доставчика на метеорологично обслужване се одобрява от главния директор на ГД ГВА.

(3) Специалистите, предоставящи метеорологично обслужване, следва да отговарят на изискванията за компетентност, посочени в приложение № 1, и да притежават удостоверение за компетентност, издадено от доставчика на метеорологично обслужване.

Чл. 16. Доставчиците на метеорологично обслужване взаимодействат с международните метеорологични организации и органи, структури на съседни държави и авиационни оператори по предоставяне и използване на метеорологична информация.

Раздел IV
Метеорологична служба за следене (МСС)

Чл. 17. (1) Метеорологичната служба за следене:

1. наблюдава метеорологичните условия, оказващи влияние върху изпълнението на полетите;

2. предоставя информация относно настъпили или очаквани метеорологични събития по маршрута и други явления в атмосферата, които могат да повлияят на безопасността на въздухоплавателното средство в определена зона на отговорност.

(2) Изискванията към метеорологичната служба за следене и дейността й се съдържат в Приложение V, раздел 2, глава 3 от Регламент (ЕС) 2017/373.

Раздел V
Летищни метеорологични служби (ЛМС)

Чл. 18. (1) Летищните метеорологични служби (Aerodrome Meteorological Offices) отговарят за метеорологичното обслужване на летищата.

(2) Главният директор на ГД ГВА може да определи със заповед една летищна метеорологична служба да бъде отговорна за няколко летища.

(3) Летищните метеорологични служби и дейността им отговарят на изискванията в Приложение V, раздел 2, глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/373.

Раздел VI
Аеронавигационни метеорологични станции (АМС)

Чл. 19. (1) Аеронавигационните метеорологични станции (Aeronautical Meteorological Stations) извършват наблюдения и изготвят метеорологични сведения за нуждите на въздухоплаването.

(2) Аеронавигационните метеорологични станции отговарят на изискванията, посочени в Приложение V, раздел 2, глава 1 от Регламент (ЕС) 2017/373.

Глава трета
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИТЕ ДОСТАВЧИЦИ НА АЕРОНАВИГАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I
Взаимодействие с доставчика на Обслужване на въздушното движение (ОВД)

Чл. 20. Взаимодействието между доставчика на метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване и доставчика на Обслужване на въздушното движение (ОВД) се осъществява съгласно споразумение със съдържание, посочено в ICAO Doc. 9377, приложение № 2.

Чл. 21. Доставчикът на метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване, съгласувано с ГД ГВА, определя за всеки орган за ОВД съответна летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене, отговорна за предоставянето на необходимата актуална метеорологична информация.

Чл. 22. Всяка метеорологична информация, поискана от орган за ОВД във връзка с ВС в аварийна ситуация, се осигурява възможно най-бързо от съответната летищна метеорологична служба и/или съответната метеорологична служба за следене.

Раздел II
Взаимодействие с доставчика на аеронавигационна информация

Чл. 23. Взаимодействието между доставчика на метеорологично обслужване и доставчика на аеронавигационна информация се осъществява съгласно глава 6 от ICAO Doc. 9377.

Чл. 24. Доставчикът на метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване организира процеса по предоставяне на метеорологична информация, необходима на доставчика на аеронавигационна информация при изпълнение на неговите функции.

Глава четвърта
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФОРМАТА НА ДАННИТЕ, КАЧЕСТВОТО И ОБМЕНА НА МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I
Изисквания към предоставяните метеорологични услуги и информация

Чл. 25. Определеният от ГД ГВА доставчик на метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване изготвя и предоставя метеорологични услуги в обем и срокове, съответстващи на посочените в Приложение V от Регламент (ЕС) 2017/373.

Чл. 26. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ определя АМС, които могат да извършват автоматизирани метеорологични наблюдения, начина на контрол върху тяхното качество, както и времевите интервали, на които се издават регулярните метеорологични сведения.

Чл. 27. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ определя начина на предоставяне от доставчика на аеронавигационно метеорологично обслужване на следните прогностични продукти и услуги:

1. летищни прогнози TAF относно честотата на издаване и периода на валидност;

2. прогнози за излитане, летищата, за които се изготвят и разпространяват прогнози за излитане, както и периода от денонощието, в който се изготвят;

3. прогнози за кацане, летищата, за които се изготвят и разпространяват прогнози за кацане, както и периода от денонощието, в който се изготвят;

4. честотата на издаване, формата и периода на валидност на прогнозите, предназначени за авиацията с общо предназначение;

5. прогнози за авиацията с общо предназначение относно формата на прогнозата – графична или във вид на код GAMET – начинът на изготвяне и съдържанието на прогнозата в код GAMET е описан в приложение № 2;

6. издаването на информация AIRMET;

7. използването на инструментални системи, основаващи се на трансмисометри или скетърметри при оценка на хоризонталната видимост на писти (RVR) за излитане и кацане за ПИК, предназначени за подход и кацане по прибори по категория I;

8. изготвянето и разпространението на допълнителни прогностични продукти и услуги, които са различни от задължителните за изпълнение на функциите по извършване на метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване.

Раздел II
Формат на метеорологичната информация

Чл. 28. Метеорологичните бюлетини се изготвят и разпространяват, като се използват определени типове данни и кодови форми, както следва:

1. формат на ICAO за обмен на метеорологична информация (ICAO Meteorological Information Exchange Model (IWXXM GML) form);

2. буквено-цифров код;

3. съкратена форма на обикновен език;

4. мрежов двоичен код (GRIDded Binary or General Regularly-distributed Information in Binary form, GRIB);

5. кодова форма за представяне на метеорологични данни (Binary Universal Form for the Representation of meteorological data, BUFR);

6. растер графичен формат (Portable Network Graphic, PNG).

Раздел III
Управление на качеството на метеорологичното обслужване и информация

Чл. 29. (1) Доставчиците на метеорологично обслужване предоставят на доставчика на обслужване на въздушното движение за изпълнение на съответните им функции своевременни, пълни и актуални данни и информация за съществуващите и прогнозните метеорологични условия съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/373, съдържащи се във:

1. Приложение V, подчаст А – Общи изисквания за доставчиците на метеорологично обслужване (MET.ОR), раздел 1 и раздел 2 (глави 1 – 3);

2. Приложение V, подчаст Б – Технически изисквания за доставчиците на метеорологично обслужване (MET.TR), раздел 1 и раздел 2 (глави 1 – 3).

(2) Доставчиците на метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване поддържат система за управление на качеството (СУК), която включва процедури, процеси и ресурси, необходими за прилагане на управление на качеството на метеорологичното обслужване, предоставяно на ползвателите, определени в чл. 3, ал. 2.

(3) Системата за управление на качеството отговаря на изискванията на стандартите на система за управление на качеството от серия 9000 на Международната организация по стандартизация (International Organization for Standardization, ISO) и се сертифицира от акредитирана организация.

(4) Системата за управление на качеството включва и процедури за проверка на коректността и валидността при обмена на метеорологична информация за оперативни цели, както и ресурси за наблюдение на разписанието за предаване на отделни съобщения и/или бюлетини и времето на тяхното изготвяне, предаване и обмен. Системата за управление на качеството трябва да осигурява възможност за регистриране на съобщения и бюлетини, получени със забавяне.

(5) Системата за управление на качеството осигурява съответствието на предоставяната метеорологична информация с установените изисквания относно пълнотата, географската и пространствената зона на действие, формата и съдържанието, времето и честотата на излъчване, срока на валидност, както и точността на измерванията, наблюденията и прогнозите.

(6) Когато метеорологичната информация, предназначена за ползвателите, не съответства на установените от СУК изисквания и автоматична корекция е неприложима, тя не се предоставя, докато не бъде проверена и потвърдена от този, който я е изготвил.

(7) Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат регулярни контакти с ползвателите по чл. 3, ал. 2 по въпросите, свързани със съдържанието и качеството на осигуряваното метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване.

Раздел IV
Доклади от екипажите на въздухоплавателните средства за наблюдавани метеорологични явления

Чл. 30. Екипажите на въздухоплавателните средства по време на полет извършват наблюдения, оценка на един или повече метеорологични елементи и предоставят доклади към органите за обслужване на въздушното движение съгласно Регламент (ЕС) 2012/923, глава 12 „Метеорологично обслужване – наблюдения на въздухоплавателни средства и доклади чрез гласова връзка“.

Раздел V
Изискване за предизвестия от авиационните оператори

Чл. 31. (1) Авиационен оператор, който изисква метеорологично обслужване или промени в съществуващото метеорологично обслужване, отправя предизвестие до доставчика на метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване след одобрение от ГД ГВА.

(2) Срокът за отправяне на предизвестието се договаря между доставчика на метеорологично обслужване, авиационния оператор и ГД ГВА.

Чл. 32. Промени в метеорологичното обслужване по чл. 31, ал. 1 могат да се изискват, когато авиационният оператор:

1. планира провеждане на полети по нови маршрути или изпълнение на нови видове дейности;

2. извършва изменения в разписанието, валидни за продължителен период;

3. планира промени, които изискват промяна на осигуряваното метеорологично обслужване.

Раздел VI
Комуникации

Чл. 33. Доставчиците на метеорологично обслужване осигуряват подходящи телекомуникационни средства, с които се осъществява:

1. предаване на необходимата метеорологична информация от ЛМС и АМС до съответната МСС;

2. предаване на необходимата метеорологична информация от ЛМС и АМС до летищната контролна кула и органа за контрол на подхода на съответните летища;

3. предаване на необходимата метеорологична информация от МСС до центъра за полетна информация, районния контролен център и координационните центрове за търсене и спасяване;

4. получаване на продуктите на метеорологична информация в цифров или графичен вид от СЦЗП и други центрове за метеорологични данни;

5. получаване на информация от глобалната телекомуникационна система на Световната метеорологична организация.

Чл. 34. Метеорологичната информация за въздухоплавателните средства в полет се излъчва като гласова информация VOLMET и/или по линията за предаване на авиационни данни D-VOLMET и се публикува в секция GEN 3.5.7 на сборника „Аеронавигационна информация и публикация“ на Република България.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Метеорологично осигуряване на въздушна навигация за нуждите на гражданското въздухоплаване“ във въздушното пространство на Република България е обслужването, предоставяно от доставчици на метеорологично обслужване, както и осъществяваните от ГД ГВА регулиране и надзор на това обслужване.

2. „Летищна метеорологична служба“ е службата, която е отговорна за извършването на метеорологично обслужване за дадено летище.

3. „Съобщение AIRMET“ (AIRMET message) е информация, издадена от метеорологична служба за следене, относно наличието или очакваната поява на определени метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на сигурността на полетите на въздухоплавателни средства на малки височини и които не са били вече включени в прогнозата, предназначена за полети на малки височини в съответния район за полетна информация или негов подрайон.

4. „Полетна документация“ (Flight documentation) са документи, включително карти или формуляри, съдържащи метеорологична информация за даден полет.

5. „Прогноза“ (Forecast) е описание на метеорологичните условия, очаквани в конкретен момент или в период от време в определен район или част от въздушното пространство.

6. „Метеорологична информация“ (Meteorological information) е метеорологично сведение, анализ, прогноза и всяко друго изложение, свързано със съществуващи или очаквани метеорологични условия.

7. „Метеорологична служба за следене (МСС)“ (Meteorological watch office – MWO) е служба, която извършва мониторинг на метеорологичните условия, влияещи на изпълнението на полетите, и предоставя информация относно появата или очакваното възникване на определени метеорологични и други явления в атмосферата, които могат да повлияят на безопасността на полетите, на въздухоплавателни средства в определена зона на отговорност.

8. „SIGMET“ е информация, издадена от Метеорологична служба за следене, относно появата или очакваната поява на определени метеорологични и други явления в атмосферата по време на полета, които могат да повлияят на безопасността на експлоатацията на въздухоплавателните средства.

9. „Тропичен циклон“ (Tropical cyclone) е общ термин за означаване на нефронтални циклони от синоптичен мащаб, зараждащи се над тропични или субтропични води, с организирана конвекция и определена циклонична циркулация на приземния вятър.

10. „Консултативен център за тропични циклони (КЦТЦ)“ (Tropical cyclone advisory centre – TCAC) е метеорологичен център, предоставящ консултативна информация на метеорологичните служби за следене, световните центрове за зонални прогнози и международните бази данни относно местоположението, прогнозираните посока и скорост на движение, налягането в центъра и максималната скорост на приземния вятър на тропичните циклони.

11. „Консултативен център за вулканична пепел (КЦВП)“ (Volcanic ash advisory centre – VAAC) е метеорологичен център, предоставящ консултативна информация на метеорологичните служби за следене, районните центрове за контрол, центровете за полетна информация, световните центрове за зонални прогнози и международните бази данни относно хоризонталните и вертикалните размери и прогнозираното преместване на вулканичната пепел в атмосферата вследствие на вулканични изригвания.

12. „Световен център за зонални прогнози (СЦЗП)“ (World area forecast centre – WAFC) е метеорологичен център, изготвящ и предоставящ значими метеорологични прогнози и прогнози за горното въздушно пространство в цифрова форма в световен мащаб пряко на държавите членки чрез подходящи средства като част от аеронавигационното неподвижно обслужване.

13. „Световна система за зонални прогнози (ССЗП)“ (World area forecast system – WAFS) е глобална система, чрез която световните центрове за зонални прогнози предоставят аеронавигационни метеорологични прогнози по маршрути в унифицирани стандартни формати.

14. „Долна граница на облачността“ е височината на базата на най-ниския наблюдаван или прогнозиран елемент на облаците в близост до летище или експлоатационна площадка или в определена зона на операции, обикновено измерена над котата на летището.

15. „Видимост“ (visibility) е видимостта за въздухоплавателни цели, която се определя от по-голямата стойност от:

а) най-голямото разстояние, на което черен обект с подходящи размери, разположен в близост до земната повърхност, може да се види и разпознае, когато се наблюдава на светъл фон;

б) най-голямото разстояние, на което може да се види и разпознае светлина с интензитет около 1000 кандели (cd) на неосветен фон.

16. „VOLMET“ е метеорологична информация за въздухоплавателни средства в полет.

17. „VOLMET по линия за предаване на данни“ е осигуряване на редовни метеорологични сведения METAR, специални метеорологични сведения SPECI, прогнози TAF, информации SIGMET, специални доклади от въздухоплавателни средства, които не са включени в SIGMET и информации AIRMET по линия за предаване на данни на екипажи в полет.

18. „Излъчване на VOLMET“ е осигуряване на непрекъснато, повтарящо се радиоизлъчване на метеорологична информация за въздухоплавателни средства в полет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Тази наредба се издава на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване.

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 3 от 7.03.2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 25 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2014 г.).

Министър: Корман Исмаилов

Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 и 3

Компетентност на персонала на доставчика на метеорологично обслужване

1. За установяване способността за предоставяне на метеорологично обслужване за навигация за нуждите на гражданското въздухоплаване доставчикът следва да е преминал успешно пълен първоначален сертификационен одит за съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/373, включително относно доказване компетентността на неговия персонал.

2. Нивото на професионална квалификация на аеронавигационния метеорологичен персонал (АМП) следва да отговаря на изискванията на основните образователни програми за метеоролози (Basic Instruction Package-M, BIP-M) и за метеорологични наблюдатели (Basic Instruction Package-MТ, BIP-MT), регламентирани в документи на Световната метеорологична организация – WMO-№ 49 „Технически регламенти“ и WMO-№ 1083 „Ръководство за прилагане на стандарти за образование и обучение по метеорология и хидрология“, част I.

3. В СУК на доставчика на метеорологично обслужване следва да са включени стандартите за компетентност на АМП, дефинирани в документа на Световната метеорологична организация – WMO-№ 49 „Технически регламенти“ и подробно описани в документа на Световната метеорологична организация – WMO-№ 1209 „Сборник на рамките за компетентности на СМО“.

4. Доставчикът на метеорологично обслужване следва да изготвя и прилага:

а) процедури за проверка, удостоверяване, поддържане и потвърждаване компетентността на персонала; процедурите следва да са документирани във вид на схема за компетентност, одобрена от надзорния орган и относима към системата за управление на доставчика;

б) оперативен наръчник, регламентиращ функционирането и взаимодействието на доставчика при предоставяне на метеорологично обслужване;

в) програми и учебни планове за провеждане на теоретични и практически обучения на АМП, с които да се осигурява и поддържа съответствие на компетентността му с изискванията на стандартите, регламентирани в документа на Световната метеорологична организация – WMO-№ 1209 „Сборник на рамките за компетентности на СМО“;

г) план за извършване на оценка на компетентността, който да гарантира прилагането и поддържането на стандартите за компетентност на СМО.

5. В документите по т. 4 също така следва да са регламентирани:

5.1. условията и редът за провеждането на първоначална и последващи оценки за компетентността в съответствие с насоките в „Ръководство за компетентност“ (WMO-№ 1205) при периодичност на удостоверяване на компетентността, както следва:

a) на работното място – поне веднъж на три години;

б) опреснително обучение – през последните три години;

в) при нови информационни системи и специализирано оборудване, процедури и методика за работа;

г) при прекъсване на работа на работното място за срок, по-голям от 9 последователни месеца;

5.2. коригиращи действия и мерки при занижаване или загуба на компетентност;

5.3. планиране, управление, регистриране и контрол на поддържане на компетентността;

5.4. документиране и съхранение на доказателства, потвърждаващи компетентността на служителите.

Приложение № 2 към чл. 27, т. 5

Прогнози за авиацията с общо предназначение във форма на GAMET

1. Формат и съдържание на зонални прогнози във форма GAMET:

1.1. Зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET съдържат две части:

• част I – метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полетите на малки височини, използвани при издаването на информация AIRMET;

• част II – допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини.

1.2. Съдържанието и поредността на елементите в зоналните прогнози във форма GAMET съответстват на шаблона в таблицата. Допълнителни елементи в част ІІ се включват в съответствие с РАНС. Елементи, включени в издадено съобщение SIGMET, се пропускат в зоналните прогнози във форма GAMET.

2. Корекции на зонални прогнози във форма GAMET:

2.1. Когато метеорологичното явление, представляващо опасност за полети на малки височини, включено в зоналните прогнози GAMET, не е възникнало или вече не се прогнозира в периода на валидност на прогнозата, се издава корекция GAMET AMD, изменяща само съответния метеорологичен елемент.

2.2. При съществуване на автоматизиран брифинг коригираната прогноза своевременно заменя старата.

3. Съдържание на зоналните прогнози за полети на малки височини във форма на карти:

3.1. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата на вятъра и температурата във височина се издава за отделни точки, отстоящи една от друга на разстояние не повече от 500 км (300 NM) и най-малко на следните височини: 600, 1500 и 3000 м (2000, 50 000 и 10 000 ft) и 4500 м (15 000 ft) в планинските райони.

3.2. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата за опасни метеорологични явления (SIGWX) се издава във вид на прогноза SIGWX на малки височини за полетни нива до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планинските райони или по-високо, ако е необходимо). Прогнозите SIGWX на малки височини включват:

а) метеорологични явления, изискващи издаването на информация SIGMET и които е възможно до влияят на полетите на малки височини;

б) елементите на зоналните прогнози за полети на малки височини, включени в таблицата, с изключение на:

ба) вятъра и температурата във височина, и

бб) прогнозираната стойност на QNH.

4. Разпространение на зоналните прогнози за полети на малки височини:

Зонални прогнози за полети на малки височини, подготвени за издаването на информация AIRMET, се обменят между летищните метеорологични служби и/или метеорологичните служби за следене, отговорни за издаването на полетна документация за полети на малки височини в съответния район за полетна информация.

Таблица

Легенда:

М – задължително включване, част от всяко съобщение;

С – условно включване, зависи от метеорологичните условия;

О – опционално включване (незадължително);

= – двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред.

Забележки:

1. Условно местоположение.

2. Описанието на добре известни географски места в свободен текст се свежда до минимум.

3. Местоположението на CB и TCU се указва като допълнение към информацията за разкъсана или плътна облачност над обширна област, както е показано в примера.

4. Ако е необходимо, да се изброят, като се разделят със запетая.

5. Когато не са включени елементи в част І.

1778