УКАЗ № 138
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г.
Издаден в София на 30 март 2026 г.
Президент на Републиката: Илияна Йотова
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Андрей Янкулов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
(обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 50 от 2025 г.; изм., бр. 54 от 2025 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 60 от 2025 г.; изм., бр. 61, 64, 65, 87 и 115 от 2025 г. и бр. 27 от 2026 г.)
§ 1. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в буква „а“ думата „принадлежи“ се заменя с „е собственост“;
б) в буква „б“ думата „принадлежи“ се заменя с „е собственост“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) В случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс, когато имуществото, което е било предназначено или е послужило за извършване на умишлено престъпление или е било предмет на умишлено престъпление, не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 и 3“.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“;
б) в т. 1 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“;
в) в т. 2 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“;
г) в т. 3 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“;
д) в т. 4 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или 3“.
§ 2. В чл. 80 се създава ал. 4:
„(4) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3.“
§ 3. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, т. 2 след думите „лице, което“ се добавя „не е навършило 10-годишна възраст или което“.
2. В ал. 5 т. 4 се изменя така:
„4. ако от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“
§ 4. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, когато деянието е извършено:
1. от две или повече лица;
2. по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното;
3. повторно.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато:
1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;
2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;
3. деянието представлява опасен рецидив;
4. от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“
§ 5. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4 след думите „лице, което“ се добавя „не е навършило 10-годишна възраст или което“;
б) създава се т. 6:
„6. повторно,“;
в) думите „десет години“ се заменят с „петнадесет години“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години, когато:
1. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;
2. от деянието е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;
3. деянието представлява опасен рецидив;
4. от деянието по ал. 1 – 3 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Когато от деянието по ал. 5 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия или деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“
§ 6. В чл. 154а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода до три години“ се заменят с „лишаване от свобода от една до три години“.
2. В ал. 2 думата „една“ се заменя с „три“.
§ 7. В чл. 155, в ал. 1 думите „лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева“ се заменят с „лишаване от свобода от една до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева“.
§ 8. В чл. 155а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ и думите „глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева“ се заменят с „глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева“.
2. В ал. 3 думите „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“.
§ 9. В чл. 155б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.
2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода от пет до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“.
§ 10. В чл. 155в се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до седем години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.
2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“.
3. В ал. 3 думите „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“.
§ 11. В чл. 157 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.
2. В ал. 6 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.
§ 12. В чл. 158а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.
2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“.
3. В ал. 3 думите „лишаване от свобода от три до осем години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“.
4. В ал. 6 думите „лишаване от свобода от пет до дванадесет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до двадесет години“.
§ 13. В чл. 159 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „лишаване от свобода до една година“ се заменят с „лишаване от свобода от една до пет години“ и думите „глоба от хиляда до три хиляди лева“ се заменят с „глоба от хиляда до десет хиляди лева“.
2. В ал. 2 думите „лишаване от свобода до две години“ се заменят с „лишаване от свобода от една до пет години“ и думите „глоба от хиляда до три хиляди лева“ се заменят с „глоба от хиляда до десет хиляди лева“.
3. В ал. 3 думите „лишаване от свобода до шест години“ се заменят с „лишаване от свобода от три до осем години“ и думите „глоба до пет хиляди лева“ се заменят с „глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева“.
4. В ал. 4 думите „лишаване от свобода от три до шест години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“ и думите „глоба до десет хиляди лева“ се заменят с „глоба от десет до двадесет хиляди лева“.
5. В ал. 5 думите „лишаване от свобода от три до десет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до петнадесет години“ и думите „глоба до двадесет хиляди лева“ се заменят с „глоба от двадесет до петдесет хиляди лева“.
6. В ал. 6 думите „лишаване от свобода до пет години“ се заменят с „лишаване от свобода от пет до десет години“ и думите „глоба до десет хиляди лева“ се заменят с „глоба от десет до двадесет хиляди лева“.
§ 14. В чл. 280 се създава нова ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 2, т. 4 превозното средство, послужило за извършване на престъплението, се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“
§ 15. В чл. 281 ал. 4 се изменя така:
„(4) В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство, послужило за извършване на престъплението, се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“
§ 16. В чл. 343 ал. 5 се изменя така:
„(5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът може да отнеме в полза на държавата въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или специалната машина, ако е собственост на виновния. Когато въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателният съд или специалната машина не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“
§ 17. В чл. 343б ал. 5 се изменя така:
„(5) В случаите по ал. 1 – 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“
§ 18. В чл. 353б, ал. 1 след думите „установения ред“ се добавя „или изхвърли битови, производствени или строителни отпадъци в големи количества на неразрешени за това места“.
§ 19. В чл. 353в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „установения ред“ се добавя „или изхвърли опасни отпадъци в големи количества на неразрешени за това места“, думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“, думата „две“ сe заменя с „пет“ и думата „двадесет“ се заменя с „тридесет“.
2. В ал. 2 думите „една до шест“ се заменят с „две до осем“, а думата „тридесет“ сe заменя с „четиридесет“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 20. Неприключените до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.
§ 21. В Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35, ал. 2 след думите „чл. 149, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 150, ал. 4, чл. 151, ал. 4 и 6“.
2. В чл. 213, ал. 4 думите „чл. 151, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 151, ал. 3 и 5“, думите „чл. 159, ал. 3, 6 и 7“ се заличават и думите „чл. 353в, ал. 1, 4 и 5“ се заменят с „чл. 353в, ал. 4 и 5“.
Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Рая Назарян
1565
