УКАЗ № 129

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., приет от 51-вото Народно събрание на 18 март 2026 г.

Издаден в София на 24 март 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Андрей Янкулов

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
(ДВ, бр. 113 от 2025 г.)

§ 1. В чл. 1 думите „но за срок, не по-дълъг от три месеца“ и запетаите пред и след тях се заличават.

§ 2. В чл. 3 се правят следните допълнения:

1. В ал. 2 се създава изречение четвърто: „Допълнителните разходи и трансфери по държавния бюджет, произтичащи от влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет за увеличение на заплати и социални плащания, както и във връзка с увеличение на разходите за горива и енергия, могат да се финансират за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.“

2. Създават се ал. 5 – 8:

„(5) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. разходите по бюджетите на общините се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на 2025 г., като допълнителни разходи, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, може да се извършват за сметка на финансиране по ал. 3 и/или по решения на общинските съвети за сметка на собствени общински приходи. Кметът на общината може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година (след решение на общинския съвет за капиталовите разходи), до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз по чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните финанси и заемните средства на общината и наличните средства от нецелевите преходни остатъци по бюджета на общината.

(6) Оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси и анализът на дейността и финансовото състояние на общината по чл. 63 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се извършват в срок до два месеца след обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в „Държавен вестник“.

(7) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. може да се сключват договори по Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, Национална програма „Активиране на неактивните лица“, Национална програма за заетост и обучение на бежанци, Национална програма „Мелпомена“, проект „Хоризонти“ и проект „Красива България“, включени в Националния план за действие по заетостта през 2025 г., по чл. 36, 46а, 47, 49 и 51 от Закона за насърчаване на заетостта, за обучения на безработни лица по чл. 63 от Закона за насърчаване на заетостта, от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи и по проекти по чл. 31, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта.

(8) Договорите по ал. 7 се финансират в размерите, определени с Националния план за действие по заетостта през 2025 г., превалутирани съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Разходите по сключените договори не могат да надвишават отчетените разходи по тримесечия по активната политика по заетостта през 2025 г. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.“

§ 3. Създава се чл. 3а:

„Чл. 3а. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., освен дълга по чл. 87, ал. 2 от Закона за публичните финанси, Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261,7 млн. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.

(2) Във връзка с прилагането на чл. 39 от Закона за въвеждане на еврото в Република България Министерският съвет може да предприема действия за промени в средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н. А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване, и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 27 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., чл. 68, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., чл. 69, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., чл. 69, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и чл. 70, ал. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., при условие за последваща ратификация.

(3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет може да издава държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2026 г. в размер до 4млн. евро.

(4) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, респективно при споразумения за държавни гаранции с международни финансови организации или чуждестранни лица да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране, по нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз“ ЕАД в размер на 91 944 092 евро или тяхната равностойност в друга валута за финансиране на инвестиционен проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с инициативата „Вертикален коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова“, осигуряваща възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи чрез реализация на следните инвестиционни проекти:

1. „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България“;

2. „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния“.“

§ 4. Създава се чл. 4а:

„Чл. 4а. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., считано от 1 април 2026 г., на общините се предоставя целева субсидия за капиталови разходи ежемесечно в размер до една дванадесета част от определените с чл. 53, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. средства за целева субсидия за капиталови разходи въз основа на заявки от общините за разплащане на дейности по сключени договори, съгласно указания на министъра на финансите. Трансферите за целева субсидия за капиталови разходи могат да се финансират за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

(2) В срока по ал. 1 и до приемането на бюджета на общината за 2026 г. общинският съвет, по предложение на кмета на общината, може да приема временни разчети по показатели по Единната бюджетна класификация за местните дейности и за делегираните от държавата дейности, включително по бюджетни взаимоотношения (трансфери), бюджетно салдо и операции по финансирането.

(3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. общинските съвети одобряват разчети за финансиране на капиталовите разходи по обекти на строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, за съфинансиране и за плащания по заеми за капиталови разходи, по източници на финансиране, включително за сметка на целевата субсидия за капиталови разходи.

(4) В срока по ал. 1 целевата субсидия за капиталови разходи може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради, публична общинска собственост, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(5) В срока по ал. 1 неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват по решение на общинския съвет за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени. Неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години във функция „Образование“, могат да се разходват за същите цели, както и за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.

(6) В срока по ал. 1 неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2024 г. и 2025 г. на основание актове на Министерския съвет, за обекти, за които към 1 януари 2026 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2026 г., като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията.

(7) В срока по ал. 1 неусвоените към 31 декември 2025 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през предходни години, може да се разходват за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища съгласно съответната наредба за поддържане и текущ ремонт на пътищата по чл. 36 от Закона за пътищата, както и за придобиване на дълготрайни материални активи за снегопочистване на територията на общината, по решения на общинските съвети и за материали за обезопасяване срещу хлъзгане.

(8) В срока по ал. 1 максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани по бюджетите на общините, могат да се определят с решение на общинския съвет в рамките на съответния годишен показател по бюджета на общината за 2025 г. и при условията на ал. 9.

(9) В срока по ал. 1 при изчисляване на ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за публичните финанси не се включват задължения и ангажименти за разходи по сключени договори oт общината за:

1. извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси;

2. сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси;

3. изпълнение на приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти по приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

(10) Ограничението на чл. 130а, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Закона за публичните финанси за 2025 г. и в срока по ал. 1 не се прилага за задълженията за разходи, ангажиментите за разходи и просрочени задължения по сключени договори от общината за изпълнение на приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти по приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

(11) При изчисляване на ограничението по чл. 94, ал. 3. т. 1 и 2 от Закона за публичните финанси за 2025 г. и 2026 г. не се включват задължения и ангажименти за разходи по сключени договори от общината за изпълнение на приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти по приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.“

§ 5. Създава се чл. 4б:

„Чл. 4б. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно условията и реда за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

(4) Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 3 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ наизплатените финансови средства заедно със законната лихва, считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 3 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.

(5) Разход, финансиран по ал. 3, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на ал. 1 и 2.

(6) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 3 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(7) Вземанията по ал. 4, 5 и 6 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 6 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. – от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.“

§ 6. Създава се чл. 4в:

„Чл. 4в. Формулите за 2026 г. по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование се утвърждават в едномесечен срок от обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в „Държавен вестник“.“

§ 7. Създава се чл. 4г:

„Чл. 4г. (1) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет одобрява трансфери в размер до 3 100 хил. евро по бюджетите на общините за изплащане от държавата на присъдена издръжка по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс и по чл. 13 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 2011 г.; изм., бр. 22 от 2012 г.).

(2) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет одобрява трансфери в размер до 400 хил. евро по бюджетите на общините за изплащане на действително извършени пътни разходи на правоимащи болни.

(3) До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет одобрява трансфери в размер до 160 хил. евро по бюджетите на общините за изплащане на действително извършени разходи по чл. 34, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 83 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2010 г.; изм., бр. 5 и 41 от 2011 г., бр. 55 от 2014 г., бр. 96 от 2016 г., бр. 62 от 2018 г., бр. 84 от 2019 г., бр. 59 от 2021 г., бр. 47 и 50 от 2022 г., бр. 23 от 2024 г.; Решение № 13226 на Върховния административен съд от 2024 г. и Решение № 11980 на Върховния административен съд от 2025 г. – бр. 107 от 2025 г.).“

§ 8. В § 2, ал. 13 от преходните и заключителните разпоредби след думите „Закона за вероизповеданията“ се добавя „и за осветление на улици и площади“.

§ 9. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думите „до 30 юни 2026 г.“ се заменят с „до 31 декември 2026 г.“.

Заключителни разпоредби

§ 10. В Закона за Българската банка за развитие (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 102 от 2012 г., бр. 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.. бр. 63 и 96 от 2017 г., бр. 22 от 2022 г. и бр. 26 от 2025 г.) в чл. 16, ал. 3 след думите „за периода 2007 – 2013“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „Рибарство 2007 – 2013“ се добавя „и по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., както и остатъчните ресурси от тях след приключване на съответния програмен период“.

§ 11. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г., бр. 66, 86, 102, 106 и 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 72 от 2024 г. и бр. 26, 97 и 113 от 2025 г.) в чл. 238 числото „15“ се заменя с „20“.

§ 12. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г., бр. 56 и 102 от 2022 г., бр. 66 и 84 от 2023 г., бр. 65 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 25:

а) заглавието се изменя така: „Обмен на информация с търговските банки и другите доставчици на платежни услуги“;

б) алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Лицата по чл. 56а, ал. 2 от Закона за кредитните институции предоставят информацията по ал. 1 от същата разпоредба на Националната агенция за приходите най-малко веднъж седмично. Информацията се предоставя в срок и с обхват съгласно изискванията, определени в наредбата по чл. 56а, ал. 8 от Закона за кредитните институции.

(2) Търговските банки, клоновете на чуждестранните банки и другите доставчици на платежни услуги уведомяват в 7-дневен срок агенцията за предоставени терминални устройства ПОС (POS Terminal и Virtual POS Terminal) на:

1. едноличните търговци, местните юридически лица, включително тези с нестопанска цел, и клоновете на чуждестранните лица;

2. неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;

3. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство;

4. чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.“;

в) в ал. 3 думите „извършени чрез виртуален ПОС терминал“ се заменят с „извършени чрез терминални устройства ПОС (POS Terminal и Virtual POS Terminal)“;

г) създават се ал. 4 и 5:

„(4) Националната агенция за приходите използва информацията по ал. 1 – 3 само за целите на изпълнението на законоустановените й функции, като не се допуска предоставянето на същата на трети лица.

(5) Търговските банки и клоновете на чуждестранните банки получават от Националната агенция за приходите, чрез Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (REGIX), данни от Регистъра на заетостта, както и данни за осигурените лица, включително лични данни и данъчна и осигурителна информация, за целите на оценката на кредитоспособността по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.“

2. В чл. 25в ал. 4 се отменя.

3. Създава се глава шеста с чл. 27:

„Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 27. (1) За непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни по глава пета се налага глоба в размер от 250 до 1 000 евро – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2 500 до 8 000 евро – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер от 500 до 2 000 евро – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 5 000 до 15 000 евро – за юридическите лица и едноличните търговци.

(3) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите и от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него лице.“

§ 13. Информацията по чл. 25, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите към 31 декември 2025 г. се предоставя от лицата по чл. 56а, ал. 2 от Закона за кредитните институции на Националната агенция за приходите в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

§ 14. Информацията и данните по чл. 25, ал. 2 и 3 от Закона за Националната агенция за приходите по отношение на терминални устройства ПОС (POS Terminal) към 31 декември 2025 г. се предоставят на Националната агенция за приходите във формат, определен по реда на ал. 3 от същата разпоредба, като срокът е не по-кратък от три месеца от влизането в сила на закона.

§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 18 март 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

1518