РЕШЕНИЕ № 820 от 27 януари 2026 г.
по административно дело № 4494 от 2025 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – І колегия, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Бисерка Цанева, членове: Искра Александрова, Пламен Петрунов, Мария Радева, Мария Тодорова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Пламен Петрунов по административно дело № 4494/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез главен юрисконсулт Николова срещу Решение № 1947 от 26.02.2025 г., постановено по адм. д. № 6615/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменен чл. 82, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г.; изм., с Решение № 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ – бр. 43 от 8.06.2012 г., в сила от 8.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 7.03.2014 г., бр. 14 от 10.02.2017 г., бр. 35 от 27.04.2021 г. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – А. П. С., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд се е развило по оспорването от А. П. С. от гр. Варна на разпоредбата чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС, която гласи: „Лишените от свобода чужди граждани – осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си“.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорената разпоредба. За да постанови този резултат, е приел, че е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречието й с материалноправни разпоредби от по-висок ранг.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорената разпоредба на основанията по чл. 146 АПК. Надлежно е мотивирал обстоятелствата, на които основава възприетата нейна незаконосъобразност. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение.

Тричленният състав обосновано е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като проектът на ППЗИНЗС е внесен с докладна записка от 2.11.2009 г., която не е с изискуемото се от чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) съдържание. В нея се съдържат единствено данни, за основанието на което следва да се приеме подзаконовият нормативен акт – а именно § 12 от ПЗР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), от кого е изготвен проектът, с кого е обсъден и каква е неговата структура. Несъответствието на доклада, с който е внесен проектът на нормативния акт, с изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА и установеното неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 2 от с. з. основава възприетите от тричленния състав допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Обстоятелството, на което се основава касационната жалба, а именно, че при допълването на оспорената разпоредба с думите „от чужбина“, ДВ, бр. 14 от 2017 г., законовите изисквания са спазени, е съобразено от първоинстанционния съд.

Правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената пред съда разпоредба противоречи на материалноправни разпоредби от по-висок ранг.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНА правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. С § 12 от ПЗР на ЗИНЗС на министъра на правосъдието се възлага изпълнението на закона, като издаде правилник за прилагането му. Подзаконовият акт следва да конкретизира установената от закона уредба на обществените отношения с оглед приложението й, но не и да допълва същата, както е сторено в случая с приемането на оспорената разпоредба на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода чужди граждани – осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.

Правата и задълженията на лишените от свобода са законово уредени. Правото им да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, е регламентирано в чл. 86, ал. 4 ЗИНЗС, като това право може да се упражни само по време на свиждане. Правото им да получават хранителни пратки е установено в чл. 98, ал. 2, изр. първо ЗИНЗС и е ограничено до една пратка месечно. Извънредна хранителна пратка е допустима като самостоятелна награда и при ползване на свиждане или домашен отпуск – чл. 98, ал. 2, изр. второ ЗИНЗС, което право е индивидуално и произтича от заповед на органа по чл. 99, ал. 1 ЗИНЗС.

Оспорената разпоредба на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС излиза извън рамките на законоустановеното, при недопустимо въвеждане на несъществуващи права, смесването им с установени от закона такива по посочените по-горе разпоредби, на определяне на мястото на изпращане и на ограничаване на действието й спрямо определен кръг лишени от свобода. Следва да се отбележи, че ЗИНЗС не извършва разграничение на правата и задълженията на лишените от свобода чужди и български граждани. Единствените изключения са в предвиденото в чл. 51, ал. 1 ЗИНЗС право на информация на чуждите граждани и мястото, където изтърпяват наложеното наказание – чл. 59, ал. 3 ЗИНЗС, разпоредби, неотносими към оспорената.

Доводите в касационната жалба за целесъобразността на оспорената разпоредба не може да основат извод за законосъобразността й, при положение че в самата жалба не се отрича императивният характер на относимите норми от ЗИНЗС и че оспорената е изключение от тях.

По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 1947 от 26.02.2025 г., постановено по адм. д. № 6615/2024 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението е окончателно.

И. ф. председател: Мариника Чернева

598