УКАЗ № 51

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, приет от 51-вото Народно събрание на 30 януари 2026 г.

Издаден в София на 11 февруари 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Георги Георгиев

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата
(обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 43 и 79 от 2005 г., бр. 10, 39 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 53 и 101 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 32 от 2016 г.; изм., бр. 110 от 2020 г. и бр. 17 от 2021 г.)

§ 1. В чл. 5, ал. 2, т. 4 думите „две години“ се заменят с „три години“.

§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като процесуален представител на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат, когато предварително е направил искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет и:

1. владее български език;

2. има най-малко две години юридически стаж, съответно 5-годишен юридически стаж – когато се явява пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд;

3. има сключен застрахователен договор за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, покриващ рискове на територията на Република България.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Редът за установяване владеенето на български език се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.“

3. В ал. 5 думите „защитник или повереник“ се заменят с „процесуален представител“.

§ 3. В чл. 19а, ал. 6, т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.

§ 4. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:

„(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

(3) Когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии:

1. фактическата и правна сложност на случая;

2. засегнатия интерес;

3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им;

4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

(4) Правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет.“

2. Създава се ал. 5:

„(5) Алинеи 2 и 3 се прилагат и в случаите, когато правното съдействие и защита се оказва от адвокатско съдружие или адвокатско дружество.“

§ 5. Създава се чл. 36а:

„Чл. 36а. (1) Когато в закон е предвидено назначаване на особен представител, адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, определя особен представител и размера на възнаграждението му при условията на чл. 36, ал. 3 и 4.

(2) Особеният представител се определя на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия по правила, определени с наредба на Висшия адвокатски съвет.“

§ 6. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „адвокатска помощ и съдействие“ се заменят с „правно съдействие и защита“.

2. В ал. 2 в изречение първо думите „е осъдена за разноски“ се заменят с „носи отговорност за разноски“, а изречение второ се изменя така: „Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати.“

3. Създава се ал. 3:

„(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато правното съдействие и защита се оказва от адвокатско съдружие или адвокатско дружество.“

§ 7. Член 41 се изменя така:

„Чл. 41. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да осъществява контакт с потенциални клиенти лично или чрез използване на посредник при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката.

(2) Когато използва посредник, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да не допуска:

1. намеса на посредника в отношенията между клиента и адвоката след установяване на първоначалния контакт между тях;

2. посредникът да получава и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката;

3. интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента.

(3) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз използва услуги на информационното общество, които осигуряват:

1. спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента;

2. защита от нерегламентиран достъп на трети лица до данните, документите и обмена на информация между адвоката и клиента;

3. възможност за осъществяване на пряк контакт между адвоката и клиента по защитен начин, който гарантира опазване на адвокатската тайна;

4. общи условия, определящи вида на данните за клиента, които се събират, съхраняват, пренасят или обработват, условията, при които може да се предоставят на трети лица, както и възможността за отказ на клиента от предоставяне на данни.

(4) Когато на посредника се дължи възнаграждение, то се определя отделно от адвокатското възнаграждение.“

§ 8. Член 42 се изменя така:

„Чл. 42. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да рекламира своята професионална дейност при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката.

(2) Рекламното съобщение на адвоката или на адвоката от Европейския съюз съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия.

(3) При рекламиране на дейността си адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може:

1. да използва невярна или подвеждаща информация, включително относно размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие;

2. да извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества, което не се основава на обективни характеристики или нарушава принципите по ал. 2;

3. да разкрива данни за клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента;

4. да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката;

5. да отправя рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са пострадали, жертви или на друго основание са в положение на невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат.“

§ 9. Създава се чл. 42a:

„Чл. 42а. Разпоредбите на чл. 41 и 42 се прилагат съответно и за дружествата и сдруженията на адвокати и адвокати от Европейския съюз.“

§ 10. Създава се чл. 44а:

„Чл. 44а. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз, който е определен за особен представител по реда на чл. 36а, е задължен в 7-дневен срок от уведомяването да заяви дали поема представителството, като уведоми адвокатския съвет за това.

(2) В случай че поеме представителството, е длъжен да води делото със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.“

§ 11. В чл. 81 ал. 6 се изменя така:

„(6) Гласуването е лично.“

§ 12. В чл. 99, ал. 1 думите „с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия“ се заличават.

§ 13. В чл. 105 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 в изречение второ след думите „гласува се“ се добавя „лично“ и се създава изречение трето: „Гласуването може да се извърши и със специализирано електронно устройство за машинно гласуване.“

2. Създава се ал. 3:

„(3) Решението за провеждане на избор чрез специализирани електронни устройства за машинно гласуване се взема от адвокатския съвет на колегията.“

§ 14. В чл. 106, ал. 5 думата „пълномощните“ се заличава.

§ 15. В чл. 107 ал. 1 се изменя така:

„(1) Избрани са кандидатите, получили най-голям брой гласове от действителните бюлетини, а кандидатите за председател на адвокатския съвет и на дисциплинарния съд са избрани, ако са получили повече от половината гласове от действителните бюлетини.“

§ 16. В чл. 108, ал. 1, изречение първо думите „ако не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия“ се заменят с „ако не е избран председател на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд“.

§ 17. В чл. 122, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „както и методически указания за провеждане на избори, включително чрез използване на специализирани електронни устройства за машинно гласуване“.

§ 18. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 4 се изменя така:

„4. рекламиране на професионална дейност или използване на посредник, извършено в нарушение на закон;“.

2. Точка 5 се отменя.

3. В т. 7 след думите „важни обстоятелства“ се добавя „или законови пречки за вписване“.

§ 19. В чл. 134, ал. 1 думите „една година“ се заменят с „две години“.

§ 20. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 8:

„8. „Услуги на информационното общество“ са услуги по смисъла на чл. 1, ал. 3 и § 1, т. 1 – 3 от допълнителните разпоредби на Закона за електронната търговия.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 21. (1) Наредбите по чл. 36, ал. 4 и чл. 36а, ал. 2 се издават, съответно приемат, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) До влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм., бр. 2 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 28 от 2014 г.; Решение № 14820 от 2014 г. на ВАС – бр. 10 от 2016 г.; изм., бр. 84 от 2016 г.; Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС – бр. 41 от 2017 г.; изм., бр. 7 от 2019 г.; Решение № 5419 от 2020 г. на ВАС – бр. 45 от 2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г. и бр. 14 от 2025 г.).

(3) До влизането в сила на наредбата по чл. 36а, ал. 2 определянето на особения представител става с мотивирано решение на адвокатския съвет на съответната адвокатска колегия в съдебния район по седалището на съда, пред който е висящо делото.

§ 22. Чуждестранните адвокати, допуснати като защитници или повереници на свои съграждани пред орган на съдебната власт до влизането в сила на този закон, запазват правата си.

§ 23. Молбите по чл. 10, ал. 3, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

§ 24. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г. и бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.; изм. с Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г. и бр. 26, 55, 63 и 115 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 29:

а) създава се нова ал. 5:

„(5) По искане на съда за определяне на особен представител съответният адвокатски съвет определя адвоката за осъществяване на представителството по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.“;

б) досегашната ал. 5 става ал. 6.

2. В чл. 47, ал. 6, изречение второ се изменя така: „Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.“

3. В чл. 48, ал. 2 накрая се добавя „по реда на чл. 29, ал. 5“.

4. В чл. 78 ал. 5 се изменя така:

„(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“

5. В чл. 430 накрая се добавя „по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата“.

§ 25. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36, 70 и 82 от 2024 г. и бр. 26, 49, 54, 63 и 65 от 2025 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 11 ал. 3 се изменя така:

„(3) Съдът се произнася по искането с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от три дни от постъпването му. Определението не подлежи на обжалване. След като допусне назначаването на временен, съответно особен представител, съдът отправя искане за определяне на представител до съответния адвокатски съвет, който определя адвоката за осъществяване на представителството по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя от адвокатския съвет при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.“

2. В чл. 161 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото, в т.ч. възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно с уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

(2) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди no-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“

§ 26. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42, 65 и 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г., бр. 44 и 98 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 80 и 102 от 2023 г. и бр. 63 от 2025 г.) в чл. 137, ал. 6 изречение трето се изменя така: „Размерът на възнаграждението за особен представител се определя от адвокатския съвет при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.“

§ 27. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 80, 84 и 106 от 2023 г., бр. 39 и 79 от 2024 г. и бр. 50, 54, 61, 64 и 115 от 2025 г.) в чл. 63д ал. 2 се изменя така:

„(2) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 30 януари 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

567