ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19 ОТ 29 ЯНУАРИ 2026 Г.
за приемане на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредбата за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства.
Заключителни разпоредби
§ 1. Отменя се Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.).
§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Росен Желязков
Главен секретар на Министерския съвет: Габриела Козарева
НАРЕДБА
за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства
Чл. 1. Наредбата урежда условията и реда за определяне на конкретния, включително на минималния, размер на концесионното плащане по Закона за подземните богатства (ЗПБ).
Чл. 2. Концесионното плащане е цената, която концесионерът заплаща на концедента за предоставеното му право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от съответното находище.
Чл. 3. Концесионното плащане се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива или добива и преработката при отчитане на размера на фактическата или очакваната икономическа изгода и начина на разпределяне на икономическата изгода между концесионера и концедента.
Чл. 4. (1) Конкретният размер на концесионното плащане за всеки съответен период от срока на концесията, определен с концесионния договор, наричан по-нататък „съответния период“, се определя, както следва:
КП = БКП x ПКП,
където:
КП е размерът на концесионното плащане;
БКП е базата за изчисляване на концесионното плащане;
ПКП е процентният размер на концесионното плащане.
(2) Базата за изчисляване на концесионното плащане изразява размера на фактическата или очакваната икономическа изгода от предоставеното право на концесионера да добива подземни богатства от находището.
(3) Процентният размер на концесионното плащане е количественият израз на съотношението, в което получената икономическа изгода се разпределя между концесионера и концедента.
Чл. 5. Процентният размер на концесионното плащане е в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива или добива и преработката.
Чл. 6. (1) Конкретният размер на концесионното плащане не може да бъде по-нисък от съответния минимален размер, който се дължи и се заплаща от концесионера независимо от крайния финансов резултат от дейността му.
(2) Конкретният, включително минималният, размер на концесионното плащане се определят съгласно чл. 9 – 15.
Чл. 7. За находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица Министерският съвет може да приеме решение за:
1. освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или
2. намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения размер за период до 5 години.
Чл. 8. (1) Концесионерът организира и осъществява счетоводното отчитане на дейността си в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като осигурява всеобхватното хронологично регистриране на счетоводната информация в аналитични и синтетични счетоводни сметки за всяка отделна концесия.
(2) Концесионерът изготвя и предоставя на министъра на енергетиката отчети за определяне размера на концесионното плащане за всеки съответен отчетен период съгласно концесионния договор.
Чл. 9. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ – метални полезни изкопаеми, се определя съгласно приложение № 1.
Чл. 10. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, се определя съгласно приложение № 2.
Чл. 11. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗПБ – нефт и природен газ, се определя съгласно приложение № 3.
Чл. 12. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПБ – твърди горива, се определя съгласно приложение № 4.
Чл. 13. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗПБ – строителни материали и скалнооблицовъчни материали, се определя съгласно приложение № 5.
Чл. 14. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПБ – минни отпадъци, се определя съгласно съответното приложение към чл. 9, 10, 11, 12 или 13.
Чл. 15. Конкретният размер на концесионното плащане за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗПБ – дълбоки геотермални ресурси, се определя съгласно приложение № 6.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Наредбата се приема на основание чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства.
Приложение № 1 към чл. 9
Конкретен, включително минимален, размер на концесионното плащане за метални полезни изкопаеми
1. Концесионното плащане за метални полезни изкопаеми се определя за единица добито подземно богатство за съответния период, както следва:
1.1. Процентният размер на концесионното плащане (ПКП) се определя по следната формула:
ПКП = ПKПmin + a (Ro-Rmin),
където:
ПКП е процентният размер на концесионното плащане за съответния период от срока на концесията;
ПКПmin е минималният процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство;
а е коефициент на пропорционалност и се изчислява по следната формула:
ПКПmах – ПКПmin
а = –––––––––––––––––––––––––––– , където:
Rmax – Rmin
ПКПmax е максималният процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство;
Rmax е горната граница на рентабилността, съответстваща на максимално допустимия процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство, в %;
Rmin е долната граница на рентабилността, съответстваща на минимално допустимия процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство, в процент (%);
Ro е рентабилността на нетните приходи от продажби на обекта на концесията за предходния годишен период, в процент (%), и се изчислява по следната формула:
СФР
Ro = –––––––––– 100, в %, където:
П
СФР е счетоводният финансов резултат (печалбата/загубата) по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите за обекта на концесията за предходния годишен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата;
П са нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото подземно богатство за предходния годишен период; крайните продукти от добитото подземно богатство се определят с концесионния договор;
1.2. Нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото подземно богатство се определят при условията и по реда на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
1.3. В случаите, когато размерът на показателя Ro е по-малък от размера на показателя Rmin, процентният размер на концесионното плащане за съответния период от срока на концесията е равен на минималния процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство.
1.4. Границите на минималния и максималния процентен размер в съответствие с вида на подземното богатство и границите на рентабилност от дейността, свързана с обекта на концесията, се определят, както следва:
|
Вид подземно богатство – метални полезни изкопаеми:
|
Граници на концесионното плащане (в %)
|
Граници на рентабилността (в %)
|
Коефициент на пропорционалност
|
|
ПКПmin
|
ПКПmax
|
Rmin
|
Rmax
|
a
|
|
а) олово и цинк
|
0,8
|
4
|
10
|
50
|
0,080
|
|
б) благородни метали
|
2
|
6
|
10
|
50
|
0,100
|
|
в) метални полезни изкопаеми извън посочените по букви „а“ и „б“
|
2
|
5
|
10
|
50
|
0,075
|
1.5. Конкретният минимален процентен размер на концесионното плащане (ПКПmin), съответно коефициентът на пропорционалност (а), се определя въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка в границите съгласно таблицата по т. 1.4.
1.6. Базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП) е стойността на добитите подземни богатства за съответния период, определена съгласно т. 1.7 или 1.8.
1.7. За подземните богатства, съдържащи метали, за цените на които Лондонската метална борса поддържа информация, стойността на добитите подземни богатства се определя като произведение от съдържащите се в тях метали, определени в концесионния договор, и средноаритметичната им цена съгласно обявените цени на Лондонската метална борса за съответния период.
1.8. За металните полезни изкопаеми, които не се търгуват на Лондонската метална борса, стойността на добитите подземни богатства се определя като произведение от количеството добито подземно богатство и среднопретеглената му продажна цена за съответния период, но не по-ниска от пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица, а при износ – не по-ниска от минималната цена за съответния продукт по данни от „Метал Бюлетин“ (https://www.fastmarkets.com/metal-bulletin-is-part-of-fastmarkets/) или друг официален бюлетин, когато тези данни не се съдържат в „Метал Бюлетин“.
2. При извършване на изчисленията се правят следните закръгления за:
2.1. а (коефицент на пропорционалност) – до петия знак след десетичната запетая, където е необходимо;
2.2. R (рентабилност) – до втория знак след десетичната запетая;
2.3. ПКП (процентния размер на концесионното плащане за съответния период) – до петия знак след десетичната запетая, където е необходимо;
2.4. получените след изчисленията суми – до втория знак след десетичната запетая.
3. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане по т. 1 не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и минималната граница на концесионното плащане (в %) съгласно т. 1.4 – 1.5, и:
3.1. средноаритметичната им цена съгласно обявените цени на Лондонската метална борса за съответния период за подземните богатства, съдържащи метали, за цените на които Лондонската метална борса поддържа информация;
3.2. среднопретеглената му продажна цена за съответния период, но не по-ниска от пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица, а при износ – не по-ниска от минималната цена за съответния продукт по данни от „Метал Бюлетин“ (https://www.fastmarkets.com/metal-bulletin-is-part-of-fastmarkets/) или друг официален бюлетин, когато тези данни не се съдържат в „Метал Бюлетин“ за металните полезни изкопаеми, които не се търгуват на Лондонската метална борса.
4. Средногодишният добив по т. 3 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка.
5. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 30 на сто от средногодишния добив, предвиден със съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.
Приложение № 2 към чл. 10
Конкретен, включително минимален, размер на концесионното плащане за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
1. Концесионното плащане за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, се определя за единица добито подземно богатство за съответния период, както следва:
1.1. Процентният размер на концесионното плащане (ПКП) е 4 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП).
1.2. Базата за изчисляване на концесионното плащане е среднопретеглената продажна цена на добито подземно богатство за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица; при липса на официална информация за пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица в България, продажната цена за съответния период се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от себестойността на добитото подземно богатство, определена от концесионера.
1.3. Концесионното плащане за единица добито подземно богатство не може да бъде по-ниско от следните стойности за съответния вид подземни богатства:
а) кварц-каолинова суровина – 0,73 евро/тон;
б) варовици, доломити, мергели за индустриални цели – 0,27 евро/тон;
в) глини, в т.ч. огнеупорна пръст – 0,44 евро/тон;
г) фелдшпат – 0,27 евро/тон;
д) талк, кварц – 0,80 евро/тон;
е) кварцови пясъци – 0,36 евро/тон;
ж) бентонит – 0,61 евро/тон;
з) перлит – 0,44 евро/тон;
и) флуорит – 0,53 евро/тон;
й) каменна сол – 0,09 евро/тон;
к) други индустриални суровини – 0,38 евро/тон.
1.4. Стойностите на концесионното плащане за единица добито подземно богатство по т. 1.3 се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на неметалните полезни изкопаеми – индустриални минерали, по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2021 г.
2. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от средногодишния добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно т. 1.3 и 1.4.
3. Средногодишният добив по т. 2 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка.
4. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 30 на сто от средногодишния добив, предвиден със съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.
Приложение № 3 към чл. 11
Конкретен, включително минимален, размер на концесионното плащане за добив на нефт и природен газ
1. Размерът на концесионното плащане за добив на нефт и природен газ се определя като процент от общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия, чрез скала на R-фактор.
2. Формулата за изчисляване на R-фактора е:
R-фактор = ОКП/ОКР, където:
ОКП е размерът на общите кумулативни приходи от дейността, свързана с обекта на концесия, за всички отчетни периоди, намален със заплатените концесионни плащания;
ОКР е размерът на общите кумулативни разходи по дейността, свързана с обекта на концесия (търсене, проучване, оценяване, разработване, експлоатация), за всички отчетни периоди, като не се включват заплатените концесионни плащания.
3. Изчисленият R-фактор се прилага при определяне процента на концесионното плащане в следните граници:
|
R-фактор
|
Процент на концесионното
плащане съгласно т. 1
|
|
<
|
1,50
|
3,5%
|
|
|
|
1,50-1,74
|
7,0%
|
|
|
|
1,75-1,99
|
9,0%
|
до 11,49%
|
|
|
2,00-2,49
|
11,50%
|
до 13,99%
|
|
|
2,50-2,99
|
14,0%
|
до 19,99%
|
|
=и>
|
3,00
|
20,0%
|
до 35,0%
|
3.1. При стойност на R-фактора от 1,75 до 1,99 формира концесионно плащане от 9,0% до 11,49% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,1039%.
3.2. При стойност на R-фактора от 2 до 2,49 формира концесионно плащане от 11,50% до 13,99% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,0508%.
3.3. При стойност на R-фактора от 2,50 до 2,99 формира концесионно плащане от 14,00% до 19,99% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,1222%.
3.4. При стойност на R-фактора, равна на или над 3,00, формира концесионно плащане от 20,0% до 35,0% от общия приход от дейността, като всяко увеличение на R-фактора с 0,01 увеличава процента на концесионното плащане с 0,2%.
4. Концесионното плащане се заплаща като процент от общия приход от добитите през отчетния период нефт и газ, доведени до търговски продукт.
5. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията, минималния процент на концесионното плащане съгласно т. 3 и среднопретеглената продажна цена на добитото подземно богатство за съответния период, определена на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица.
6. Средногодишният добив по т. 5 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка.
7. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 10 на сто от средногодишния добив, предвиден със съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.
Приложение № 4 към чл. 12
Конкретен, включително минимален, размер на концесионното плащане за добив на твърди горива
1. Размерът на концесионното плащане за добив на твърди горива се определя като процент от общия приход от дейността, свързана с обекта на концесия, чрез скала на R-фактор.
2. Формулата за изчисляване на R-фактора е:
R-фактор = ОКП/ОКР, където:
ОКП е размерът на общите кумулативни приходи от дейността, свързана с обекта на концесия, за всички отчетни периоди, намален със заплатените концесионни възнаграждения;
ОКР е размерът на общите кумулативни разходи по дейността, свързана с обекта на концесия (търсене, проучване, оценяване, разработване, експлоатация), за всички отчетни периоди, като не се включват заплатените концесионни възнаграждения.
3. Изчисленият R-фактор се прилага при определяне процента на концесионното плащане в следните граници:
|
R-фактор
|
Процент на концесионното
плащане съгласно т. 1
|
|
<
|
1,00
|
2,0%
|
|
|
|
1,00-1,49
|
3,0%
|
|
|
|
1,50-1,99
|
4,0%
|
|
|
|
2,00-2,49
|
6,0%
|
|
|
|
2,50-2,99
|
8,0%
|
|
|
>
|
3,00
|
10,0%
|
|
4. Концесионното плащане се заплаща като процент от общия приход от добитите през отчетния период твърди горива, доведени до търговски продукт.
5. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 10 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията, минималния процент на концесионното плащане съгласно т. 3 и среднопретеглената продажна цена на добитото подземно богатство за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица.
6. Средногодишният добив по т. 5 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономическия анализ или обосновка.
7. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 10 на сто от средногодишния добив, предвиден със съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.
Приложение № 5 към чл. 13
Конкретен, включително минимален, размер на концесионното плащане за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали
1. Концесионното плащане се определя за единица добито подземно богатство за съответния период, както следва:
1.1. За строителните материали процентният размер на концесионното плащане (ПКП) е 7 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП).
1.2. За скалнооблицовъчните материали процентният размер на концесионното плащане (ПКП) е 4 на сто от базата за изчисляване на концесионното плащане (БКП).
2. Базата за изчисляване на концесионното плащане е среднопретеглената продажна цена на добито подземно богатство за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица; при липса на официална информация за пазарната цена, определена на базата на неконтролирани сделки между несвързани лица в България, продажната цена за съответния период се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от себестойността на добитото подземно богатство, определена от концесионера.
3. Концесионното плащане за единица добито подземно богатство не може да бъде по-ниско от следните стойности, групирани по полезни изкопаеми:
3.1. За строителни материали:
а) скали за трошени фракции (за пътища, за пълнител за бетон, за вар, за цимент и др.) – 0,27 евро/тон;
б) глини, мергели и др. за строителна керамика – 0,27 евро/тон;
в) пясък и чакъл – 0,36 евро/тон;
г) глини, мергели и др. за фина и битова керамика – 0,44 евро/тон;
д) суров гипс – 1,16 евро/тон.
3.2. За скалнооблицовъчни материали:
а) седиментни и метаморфни скали (варовици, мрамори, гнайси, шисти, пясъчници и др.) – 8,89 евро/куб. м;
б) интрузивни и вулкански скали (гранити, риолити, габро и др.) – 10,67 евро/куб. м;
в) скали за добив на плочи (гнайси, шисти, пясъчници и др.) – 8,89 евро/куб. м.
4. Минималните стойности на концесионното плащане за единица добито подземно богатство по т. 3 се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скалнооблицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2021 г.
5. Концесионното плащане за съответния период при добив на скалнооблицовъчни материали се определя като сбор от дължимото концесионно плащане за добитите подземни богатства, използвани като скалнооблицовъчни материали, и дължимото концесионно плащане за добитите подземните богатства, използвани за строителни цели.
6. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно т. 3 – 5.
7. Средногодишният добив по т. 6 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка.
8. Когато с решението за предоставяне на концесия не е определен средногодишен добив за срока на концесията, минималният размер на концесионно плащане се определя на базата на 30 на сто от средногодишния добив, предвиден със съгласувания цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства.
Приложение № 6 към чл. 15
Конкретен, включително минимален, размер на концесионното плащане за дълбоки геотермални ресурси
1. Размерът на концесионното плащане за добив на дълбоки геотермални ресурси е 4 на сто от нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото подземно богатство за съответния период.
2. Минималният размер на дължимото годишно концесионно плащане не може да бъде по-нисък от стойността, определена като 4 на сто от произведението на 30 на сто от предвиденото с решението за предоставяне на концесията средногодишно количество крайни продукти от добитото подземно богатство за срока на концесията и среднопретеглената продажна цена на крайните продукти за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена съобразно спецификата на конкретния краен продукт.
3. В случай че концесионерът използва част или цялото количество крайни продукти от добитото подземно богатство за собствено потребление по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, дължимото концесионно плащане се определя в размер на 4 на сто от произведението на количеството крайни продукти от добитото подземно богатство за съответния период и среднопретеглената продажна цена на крайните продукти за съответния период, която се определя на основата на данни, предоставени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена за съответния период, определена съобразно спецификата на конкретния краен продукт.
4. Средногодишното количество по т. 2 се определя с предложението за предоставяне на концесия въз основа на финансово-икономически анализ или обосновка.
5. Количеството крайни продукти от добитото подземно богатство се измерва със средства за търговско измерване по смисъла на § 1, т. 58 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
531