ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1 от 23 януари 2026 г.
по конституционно дело № 21 от 2025 г.
Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 23 януари 2026 г. конституционно дело № 21/2025 г., докладвано от съдия Атанас Семов.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата по допустимост по чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано на 22.12.2025 г. по искане на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на „Решението на Народното събрание за невземане на решение за произвеждане на национален референдум по предложението, внесено от президента на Република България на 12 май 2025 г. с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, и за установяване на съответствие на „така поставения въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ на Конституцията на Република България и на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4 ЗПУГДВМС, както и на Договора за функциониране на ЕС.“
Оспореното решение на Народното събрание е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 104 от 5.12.2025 г., под заглавието „Решение по предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от президента на Република България на 12 май 2025 г.“.
Вносителят на искането твърди, че това решение противоречи на чл. 1, ал. 2, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Конституцията, на чл. 1, ал. 2, изр. 2, пр. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 13, ал. 7 и 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), както и на международни договори, по които България е страна. Според него с оспорваното решение се нарушават не само основни принципи на прякото участие на гражданите в управлението, „но и се суспендират конституционни права на българските граждани“.
Вносителят твърди засягане на принципа на правовата държава с оглед на съществени нарушения при приемането на решението, тъй като предложението за референдум не е било разгледано от „ресорна водеща комисия“, не е съставен мотивиран доклад, не е изготвен и предложен проект на решение, който да бъде обсъден в пленарна зала, не е участвал представител на вносителя на предложението (президента), който да представи мотивите за него, и не е мотивиран отказът за произвеждане на референдум. Изтъква и че на гласуване в Народното събрание е подложено самото предложение на президента, а не проект на решение, което смята за нарушение на чл. 84, т. 5 от Основния закон. Обобщава, че съвкупността от тези нарушения противоречи не само на Конституцията, но и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на ЗПУГДВМС. Като последици определя ограничаване на конституционното правомощие на президента да инициира провеждане на национален референдум и възпрепятстване на „произнасянето от страна на суверена“.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, взе предвид следното:
Искането е направено от субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Искането от формална страна е съобразено с изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и на чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС).
Иска се установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, и установяване на съответствие на съдържащия се в предложението до Народното събрание за произвеждане на национален референдум въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ с Конституцията, със ЗПУГДВМС, както и с Договора за функционирането на Европейския съюз.
Предложението на президента за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ е внесено в Народното събрание на 12.05.2025 г.
На 8 юли 2025 г. е прието Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. (обнародвано в Официален вестник на Европейския съюз, L/14.07.2025 г.). Според неговия чл. 1 „България изпълнява необходимите условия за приемане на еврото. Дерогацията, посочена в член 5 от Акта за присъединяване от 2005 г., се отменя, считано от 1 януари 2026 г.“. На 8 юли 2025 г. е приет и Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в България (обнародван в Официален вестник на Европейския съюз, L/14.07.2025 г.). С неговия чл. 1 се изменя „приложението към Регламент (ЕО) № 974/98“ като се добавя, че единната валута евро се въвежда в България от 1 януари 2026 г. Тези два акта влизат в сила на 1 януари 2026 г. По този начин процедурата по въвеждане на еврото в България юридически приключва.
Национален референдум може да се произвежда само по въпроси от компетентността на Народното събрание. В Решение № 3 от 2024 г. по к. д. № 13/2023 г. Конституционният съд посочва: „[н]ационалният референдум, като начин за пряко осъществяване на държавната власт от народа, решава пряко въпроса, поставен на референдум. Това решение, обективиращо народната воля по различни въпроси относно общите дела, е определящо за действията, които трябва да предприеме компетентният държавен орган, за да осъществи неговото изпълнение. […] Смисълът на един национален референдум е непосредствено изразената воля на суверена по въпроси от кръга на компетентност на Народното събрание и произведен въз основа на негово решение (чл. 84, т. 5 от Конституцията) да обвърже народното представителство с предприемане на действия за нейната реализация. Ако въпросът, предмет на предложението за национален референдум, не е от компетентността на Народното събрание, исканият от суверена резултат не би могъл да бъде постигнат, защото парламентът не би могъл да приведе в действие, да осъществи решението, взето чрез националния референдум, а суверенът не може сам да изпълни взетото на референдума решение. Именно това конституционно изискване установява и чл. 9, ал. 1 ЗПУГДВМС.“
Решението, прието в резултат от произведен референдум, следва да бъде изпълнимо. Без това националният референдум не би могъл да изпълни своето предназначение – вотът на гражданите да бъде зачетен, произвеждайки правен ефект. „Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания“ (Решение № 9 от 2016 г. по к. д. № 8/2016 г.).
В разглеждания случай оспореното решение на Народното събрание представлява отказ да приеме решение за произвеждане на национален референдум с въпрос, произнасянето по който не може да породи правни последици, тъй като единият възможен отговор (България да не въведе еврото през 2026 г.) не може да ревизира решение, което не се взима едностранно от Република България, а правните последици на другия възможен отговор (България да въведе еврото през 2026 г.) дори са настъпили. По същите съображения и решение на Народното събрание за произвеждане на референдум с така предложения въпрос също не би било годно да породи правния ефект, който предложението за произвеждане на референдум цели: решаване на въпроса дали еврото да се въведе през 2026 г. Поради това не е налице конституционен спор, който да бъде годен предмет на производство пред Конституционния съд, и разглежданото искане в тази му част е недопустимо.
Второто конкретно искане на вносителя е за установяване на съответствие на „така поставения въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г. ?“ с Конституцията на Република България, с ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4 ЗПУГДВМС, както и с Договора за функциониране на ЕС“.
В Решение № 9 от 2016 г. по к.д. № 8/2016 г. Конституционният съд е посочил: „[о]т конституционноправна гледна точка и с оглед предмета на конкретния конституционен спор не би могло да се говори за противоконституционни въпроси […]. Противоречащ на Конституцията би могъл да бъде оспореният акт на парламента – изцяло или частично.“ Съдът не намира основание да се отклони от своята практика. Искане Конституционният съд да се произнесе отделно по съответствието с Конституцията на въпрос, съдържащ се в предложение за произвеждане на национален референдум, не може да бъде предмет на преценка за конституционосъобразност от Конституционния съд извън произнасянето по решението на Народното събрание по предложението за произвеждане на национален референдум със съответния въпрос, независимо от съдържанието на това решение – за произвеждане на референдум или за отхвърляне на предложението (в този смисъл Решение № 3 от 8.02.2024 г. по к. д. № 13/2023 г.).
Поради това отделно обсъждане на второто искане на вносителя извън преценката по допустимостта на оспорването на решението на Народното събрание е лишено от основание.
Предвид изложеното Конституционният съд приема, че искането, по което е образувано конституционно дело № 21/2025 г., не следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.
По посочените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Отклонява искането на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на „Решението на Народното събрание за невземане на решение за произвеждане на национален референдум по предложението, внесено от президента на Република България на 12 май 2025 г. с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, и за установяване на съответствие на „така поставения въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ на Конституцията на Република България и на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4 ЗПУГДВМС, както и на Договора за функциониране на ЕС.“
Прекратява производството по конституционно дело № 21/2025 г.
Връща искането на вносителя с копие от определението.
Председател: Павлина Панова
СТАНОВИЩЕ
на съдия Янаки Стоилов по Определение № 1 от 2026 г. по к. д. № 21/2025 г.
Приемам, че към настоящия момент искането е недопустимо, като посочвам факти и правни доводи относно времето, през което България като държава с дерогация по отношение на еврото може да влияе върху процеса на неговото приемане. Изясняването на този проблем е от решаващо значение, за да се отговори на въпроса до кой момент българската държава е могла да въздейства, включително чрез произвеждане на национален референдум, върху времето, в което тя въвежда единната европейска валута „евро“.
Конституционният съд в Решение № 3 от 2024 г. по к. д. № 13/2023 г. посочва, че от 29 юни 2018 г. „… българският парламент, след заявлението за членство на България във Валутнокурсовия механизъм II (ERM II), с едностранно свое действие не може да определи конкретна дата, до която няма да приема еврото…“. Не намирам нито в правото на ЕС, нито в българското право нормативна пречка държавата в диалог с европейските институции да влияе върху процеса на приемане на единната европейска валута „евро“, включително чрез произвеждане на национален референдум (моето становище по този въпрос е обосновано в особеното мнение по Решение № 3 от 2024 г. по к. д. № 13/2023 г.).
Дори след 10 юли 2020 г., когато българският лев е приет във валутния механизъм ERM II, Република България е разполагала с възможност да определя темпото на преминаване от положението на държава членка с дерогация по отношение на еврото към отпадане на дерогацията и съответно да влияе върху времето на приемане на еврото. Този извод се потвърждава както от нормативната уредба, така и от действия на българските власти. Според чл. 6, § 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) и компетентните национални органи си дължат добросъвестно сътрудничество. В изпълнение на това изискване на 17 февруари 2023 г. Република България чрез служебния министър на финансите обявява, че приемането на еврото се отлага за 1 януари 2025 г. поради високата инфлация и несъвместимост на българското законодателство с правилата на ЕЦБ. Нещо повече, според чл. 7, § 6, изр. първо на същия регламент „[д]ържавата членка може да поиска ЕЦБ да прекрати тясното сътрудничество по всяко време след изтичането на три години от датата на публикуването на решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество в Официален вестник на Европейския съюз“.
Междувременно Народното събрание на 7 юли 2023 г. отхвърля предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“, внесено от инициативен комитет. На 14 юли 2023 г. Конституционният съд образува дело № 13/2023 г. по искане за установяване на противоконституционност на отхвърлянето на това предложение от Народното събрание. На 8 февруари 2024 г. Конституционният съд с Решение № 3 от 2024 г. отхвърля това искане.
На 25 февруари 2025 г. управителят на БНБ и министърът на финансите изпращат писмо до президента на ЕЦБ и до председателя на Европейската комисия за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. На 12 май 2025 г. президентът Румен Радев внася в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро от 2026 г.?“. На 13 май 2025 г. председателят на Народното събрание вместо да придвижи предложението за обсъждане и решаване от Народното събрание, което единствено е компетентно да се произнесе по него съгласно чл. 84, т. 5 от Конституцията (Тълкувателно решение № 11 от 2025 г. по к. д. № 8/2025 г.), издава разпореждане, оставяйки предложението без разглеждане и го връща на вносителя.
На 4 юни са публикувани докладите на европейските институции, които потвърждават, че България е изпълнила маастрихтските критерии и може да се присъедини към еврото на 1 януари 2026 г. На 8 юли 2025 г. Европейският парламент одобрява кандидатурата на България за приемане на еврото, а ЕКОФИН (Съветът по икономически и финансови въпроси към ЕС) също дава одобрение за това. На същата дата са приети Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета, според което България изпълнява необходимите условия за приемане на еврото, както и Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 относно въвеждане на еврото в България. По силата на посочените актове единната валута евро се въвежда в България от 1 януари 2026 г., когато двата акта влизат в сила. Така юридически въвеждането на еврото в България приключва. При това положение дори конституционната юрисдикция да упражни своята компетентност по същество, а в последствие Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпрос за времето на приемане на еврото в България, такива действия биха били безпредметни и поради това лишени от правно основание – те вече не са в състояние да предизвикат желания от вносителя на искането правен ефект.
Отказът от произвеждане на национален референдум по въпрос за времето на въвеждане на еврото в България може да има финансово-икономически, социални и политически последици. Този отказ засяга доверието в националните и европейските институции, но проблемът вече не е юридически, защото предвидените правни средства и предписания от вътрешното право и правото на Европейския съюз ред за неговото решаване вече са изчерпани. От това, че една правна възможност е съществувала, не следва, че тя остава винаги възможна. Правото, както и животът, не съществуват извън времето и не са независими от него.
Конституционен съдия: Янаки Стоилов
СТАНОВИЩЕ
на съдия Сашо Пенов по Определение № 1 от 23.01.2026 г. по к.д. № 21/2025 г.
Подкрепям диспозитива на определението и го подписвам със становище по първото искане.
Президентът на Република България на основание даденото му правомощие с чл. 10, ал. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на 13 май 2025 г. е предложил на 51-вото Народното събрание да се произнесе за произвеждането на национален референдум по въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 година?“. Конституционният съд в Решение № 11 от 18 ноември 2025 г. по к.д. № 8/2025 г. е приел, че преценката на уредените в закона изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум и отклоняването на предложение, направено от субект, овластен със закон „[…] по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание“, за да може актът на Народното събрание да подлежи на конституционен контрол. Народното събрание с Решение от 3 декември 2025 г. (ДВ, бр. 104 от 2025 г.) е отхвърлило направеното предложение и това решение е предмет на настоящото конституционно дело.
1. Въпросът в предложението на президента е различен смислово от въпроса в предложението, внесено на 19 март 2025 г. от народни представители, за произвеждане на национален референдум – „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?“. С Решение на 51-вото Народно събрание от 3 септември 2025 г. направеното предложение не е прието. И двата въпроса от граматическа гледна точка са общи въпроси, на които следва да се отговори с „да“ или „не“, но подчинените изречения в тях имат различен смисъл. В първия въпрос изразът „България да въведе“ предполага извършването на определени действия в периода 1.01. – 31.12.2026 г. с обект конкретна парична единица (единната европейска валута „евро“) като нещо ново. Във втория въпрос глаголната форма „да бъде“ от глагола „съм“ изразява запазване, поддържане на съществуващо състояние с определен краен срок – българския лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година. Вторият въпрос се е съдържал и в предложение за произвеждане на национален референдум от 10 юли 2024 г. на народни представители от 50-ото Народно събрание, което не е прието с Решение от 4 септември 2024 г. Същият въпрос се е съдържал и в предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г., което не е прието от 49-ото Народно събрание с Решение от 7 юли 2023 г. Това решение е било предмет на конституционен контрол по конституционно дело № 13/2023 г., приключило с Решение № 3 от 2024 г., с което се отхвърля искането за обявяването му за противоконституционно. Смятам, че поставените въпроси, по които се иска произвеждане на референдум, са различни по съдържание, поради което преценката за конституционосъобразност на решението на Народното събрание от 3.12.2025 г., с което се отхвърля предложението на президента за провеждане на национален референдум, следва да се основава на различни обстоятелства и факти.
2. Процедурата за въвеждането на единната европейска валута „евро“ от държавите – членки на ЕС, с дерогация, каквато е България по смисъла на чл. 139, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) след приемането й в Европейския съюз, е подробно уредена в актове на първичното и вторичното право на Съюза. От датата на членството си в Европейския съюз (ЕС) Република България поема задължението да въведе единната европейска валута при спазване на процедурите, предвидени в Договорите.
Без да се спирам на поредицата от действия на българските институции след 1.01.2007 г., свързани с въвеждането на еврото от България, смятам, че следва да се посочат важни актове на Народното събрание, на изпълнителната власт и на Българската народна банка в последните години, от които ясно се извежда волята на българските държавни органи за въвеждане на еврото в България.
С Решение № 618 от 27.08.2018 г. Министерският съвет одобрява План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В изпълнение на този план са извършвани действия на държавни органи и съответните промени в законодателството, например промени в Закона за БНБ и Закона за кредитните институции, за да се постигне целеното присъединяване. В Решение на 44-ото Народното събрание от 30.01.2020 г. за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03) (ДВ, бр. 10 от 2020 г.) е прието, че като се вземат предвид намеренията на Република България за присъединяване към Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II, МОК II) и към Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. при договаряне на централен курс на лева към еврото, министърът на финансите и управителят на Българската народна банка предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1,95583 лв. за 1 евро и че Република България не участва в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) при централен курс, различен от посочения. Изводът е, че с решението от 30 януари 2020 г. Народното събрание е посочило условията, при които България ще участва или няма да участва в МОК II, а съгласно предвиденото в т. 1.6 от Резолюцията участието в МОК II е доброволно за държавите членки извън еврозоната. Българските институции във времето изпълняват едностранно поетите ангажименти. На 24 юни 2020 г. е прието Решение (ЕС) 2020/1015 на Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка (ЕЦБ/2020/30) с начална дата 1 октомври 2020 г., като се отчитат необходимите промени, направени в българското законодателство. В чл. 7, § 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се допуска държавата членка с дерогация да прекрати тясното сътрудничество, но такъв акт не е приеман от нито един от националните органи на България. На 10 юли 2020 г. е взето решение на финансовите министри на държавите – членки на еврозоната, президента на Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България българският лев да се включи в Механизма за обменните курсове II.
С Решение № 344 от 30 май 2022 г. на Министерския съвет е приет Национален план за въвеждане на еврото в Република България, който се изпраща за сведение на Народното събрание. Планът е актуализиран с Решение № 797 от 13.11.2023 г. и с Решение № 439 от 2 юли 2025 г. на Министерския съвет.
С Решение на 48-ото Народно събрание във връзка с приемането на еврото в Република България от 27 октомври 2022 г. (ДВ, бр. 87 от 2022 г.) се приема Министерският съвет в координация с Българската народна банка да ускори консултациите с европейските институции, държавите членки, чиято парична единица е еврото, и държавите, участващи в механизма за обменните курсове, с оглед приемането на еврото в Република България с целева дата 1 януари 2024 г. С Решението на Народното събрание от 26.07.2024 г. за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (ДВ, бр. 64 от 2024 г.) се определят координирани мерки между изпълнителната и законодателната власт и БНБ за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България, като в случай че Република България изпълни критерия за ценова стабилност до 31 декември 2024 г., Министерският съвет да изиска дата за приемане на страната в еврозоната от 1 юли 2025 г., като се посочва, че Република България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Междувременно е приет нов Закон за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 13 от 13 февруари 2024 г.; посл. изм. и доп., бр. 54 от 4 юли 2025 г.) и Закон за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20 август 2024 г.; посл. изм., бр. 115 от 30 декември 2025 г.), както и необходими изменения в други закони.
Нито един от посочените актове на българските държавни органи не е оспорван по съответния предвиден в законодателството ред.
При следване на процедурата, предвидена в Договорите, компетентните органи на ЕС приемат: Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 974/89 относно въвеждането на еврото в България, в сила от 1.01.2026 г., и Регламент (ЕС) 2025/1409 от 8 юли 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, в сила от 1.01.2026 г.
От тази фактическа обстановка според мен следва изводът, че Народното събрание е определяло различни целеви дати за въвеждане на еврото в Република България, но волята на представителната власт и учредените от нея различни от законодателната власти трайно е насочена към изпълнение на задължението на Република България за постигане на установената в чл. 3, § 4 ДЕС във връзка с чл. 119, § 2 ДФЕС цел на Съюза – установяване на икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото. Началната дата за въвеждане на еврото се предлага по инициатива на българската държава, съгласува се с компетентните органи на ЕС и се посочва в приети от тях актове. Конкретната начална дата за въвеждането на еврото не е определена изрично и първоначално в законов нормативен акт от националното право, а тя се определя като последица от приемането и влизането в сила на актовете на органите на ЕС – Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, § 2 от ДФЕС, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (§ 14 ПЗР на Закона за Българската народна банка и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). От тази дата, в съответствие с чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за Българската народна банка, валутата на Република България е еврото, а емисионната дейност се осъществява при спазване на правото на Европейския съюз.
След като в чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България е прието, че България изпълнява необходимите условия за приемане на еврото и дерогацията, посочена в чл. 5 от Акта за присъединяване от 2005 г. се отменя, считано от 1 януари 2026 г., за държавата членка няма правно основание, съдържащо се в ДФЕС, да поиска удължаване на срока на дерогацията.
3. Смятам, че Народното събрание при приемане на решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията по постъпило предложение за произвеждане на национален референдум от субект, определен в чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, въз основа на политическа управленска дискреция може да не приеме или да приеме направеното предложение, като преценява дали въпросите са с национално значение и дали са от неговата компетентност. Разпоредбата на чл. 84, т. 5 от Конституцията определя изключителната компетентност на Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум, чрез което то да изрази волята си за произвеждането му по поставения въпрос, без да се произнася по този въпрос, което не изключва обсъждането му. Народното събрание чрез реализиране на представителната власт осъществява правно регулиращата дейност на държавата като управленска дейност. Волята на различни парламентарни мнозинства през годините, обективирана в посочените по-горе актове, както и в актовете на изпълнителната власт и на Българската народна банка, е била насочена към въвеждането на еврото, отпадане на дерогацията и участие в Евросистемата. От датата на влизането в сила на новия Закон за Българската народна банка – 1.01.2026 г., и свързаните с въвеждането на еврото в България други нормативни актове по съобразен с правото на Европейския съюз нов начин с валидни правни норми се уреждат обществените отношения, свързани с валутата на Република България. Властническите актове са основни юридически факти от категорията на юридическите действия на публичното право и с проявлението им настъпват предвидените от тях правни последици. Към момента на разглеждането на делото от Конституционния съд с влизането в сила на законовите актове от националното право и актовете на Съвета на Европейския съюз началната дата като елемент от срока за въвеждане на еврото е настъпила и паричните отношения с обект еврото се уреждат според действащите нормативни актове.
Конституционен съдия: Сашо Пенов
474
