УКАЗ № 26
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, приет от 51-вото Народно събрание на 21 януари 2026 г.
Издаден в София на 28 януари 2026 г.
Президент на Републиката: Илияна Йотова
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Георги Георгиев
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите
(обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г. и бр. 70 от 2024 г.)
§ 1. В чл. 12 т. 2 се отменя.
§ 2. В чл. 65 ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Алинея 2 не се прилага за стоки, чието качество подлежи на бързо влошаване или имат кратък срок на годност.
(4) За стоки, които се предлагат на пазара за период, по-кратък от 30 дни, срокът по ал. 2 е не по-кратък от 7 дни преди датата на намалението.“
§ 3. В чл. 68л се създава ал. 5:
„(5) Мерките по ал. 1 – 3 подлежат на незабавно изпълнение независимо дали са обжалвани.“
§ 4. В чл. 68м се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 – 4 думите „Върховния административен съд“ се заменят със „съда“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Извън случаите по ал. 1 потребителят има право на намаляване на цената или разваляне на договора с търговеца, сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика, и на обезщетение за претърпени вреди по общия ред.“
§ 5. Наименованието на глава пета се изменя така: „Безопасност на продуктите. Доставка на стоки. Съответствие на услугите“.
§ 6. В глава пета раздел І „Обща безопасност на стоките и услугите“ с чл. 69 – 103 се отменя.
§ 7. В глава пета се създава нов раздел I с нови чл. 69 – 93:
„Раздел I
Обща безопасност на продуктите
Чл. 69. Продуктите се пускат на пазара, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“.
Чл. 70. (1) Разпоредбите на глава I, глава III, раздел 2, глава IV, глава VI и глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 относно задълженията на икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия се прилагат и по отношение на продукти в секторното законодателство на Европейския съюз съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент 2019/1020“.
(2) Изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 се прилагат и за продуктите по ал. 1 само в случаите на рискове или категории рискове, които не са обхванати от секторното законодателство за безопасност.
Чл. 71. (1) Производителите изпълняват задълженията по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Производителите предоставят информацията по чл. 9, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2023/988 на български език.
(3) Производителите поддържат регистър на жалбите, който съдържа информация за:
1. инциденти относно безопасността на продукти, за които се твърди, че са опасни;
2. изземвания на продукти;
3. предприетите коригиращи мерки за привеждане на продукта в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988.
Чл. 72. (1) Вносителите предоставят информацията по чл. 11, параграф 4 и параграф 6 от Регламент (ЕС) 2023/988 на български език.
(2) Вносителите спазват изискванията на чл. 11, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2023/988, като:
1. извършват проверки по постъпили жалби и получена информация за инциденти относно безопасността на продуктите, които са предоставили на пазара и за които жалбоподателят твърди, че са опасни;
2. поддържат регистър за жалби за опасни продукти, за изземването на продукти и за предприетите коригиращи мерки;
3. вписват жалбите за опасни продукти, за изземване на продукти и за предприетите коригиращи мерки в регистъра по чл. 71, ал. 3 или във водения от тях регистър;
4. информират своевременно производителя, дистрибуторите и когато е приложимо – доставчиците на услуги за обработка на поръчки и доставчиците на онлайн местата за търговия за извършените проверки и за резултатите от тях.
Чл. 73. Икономическите оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 и изпълняват задълженията по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2023/988.
Чл. 74. (1) Продукт, който не отговаря на изискванията на чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/988 за наличието на икономически оператор, установен в Европейския съюз, който да изпълнява задачите, посочени в чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020, не се пуска на пазара.
(2) Икономическият оператор по ал. 1 предоставя по искане на органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 писмени доказателства за извършените проверки по чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(3) За целите на административното и административнонаказателното производство икономическият оператор по ал. 1 предоставя информацията по ал. 2 на български език в определения от органа за надзор на пазара срок.
Чл. 75. Икономическите оператори предоставят информацията по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/988 върху продукта или когато това е невъзможно – върху неговата опаковка или в документ, придружаващ продукта на български език и в достъпен формат за хората с увреждания.
Чл. 76. (1) Доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 11 и 12, чл. 23, чл. 30 и 31 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/1 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“.
(3) В изпълнение на задълженията по чл. 22, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 доставчиците на онлайн места за търговия се регистрират в портала Safety Gate и определят единна точка за контакт, която предоставя възможност:
1. на потребителите да комуникират пряко и бързо с тях във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите;
2. за пряка комуникация по електронен път с органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите, както и с цел нотифициране на издадени заповеди по ал. 6.
(4) Доставчиците на онлайн места за търговия изпълняват задълженията по чл. 22, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно наличието на вътрешни процедури за безопасност на продуктите и предприемането на мерки за получаване и изпълнение на заповедите по ал. 6.
(5) В изпълнение на задълженията по чл. 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по отношение безопасността на продуктите доставчиците на онлайн местата за търговия използват портала Safety Gate.
(6) В случаите по чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988, когато бъде установено конкретно съдържание, отнасящо се до предлагане на опасен продукт на онлайн интерфейс, органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 разпореждат със заповед на доставчиците на онлайн местата за търговия да:
1. премахнат от своя онлайн интерфейс установеното конкретно съдържание, както и всяко идентично съдържание, отнасящо се до опасния продукт;
2. блокират достъпа до установеното конкретно съдържание, или
3. поставят изрично предупреждение, при условие че търсенето на съответното съдържание е ограничено до информацията, посочена в заповедта, и не изисква от доставчика на онлайн мястото за търговия да извършва независима оценка на това съдържание, както и че търсенето и премахването на това съдържание може да бъдат извършени по пропорционален начин от надеждни автоматизирани инструменти.
(7) Заповедта по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
(8) Доставчиците на онлайн местата за търговия предприемат мерки по ал. 6, като в рамките на два работни дни от получаването на заповедта информират по електронен път органа за надзор на пазара, издал заповедта за предприетите действия, чрез портала Safety Gate.
Чл. 77. Надзорът на пазара за обща безопасност на продуктите се организира и извършва съгласно глава V от Регламент (ЕС) 2023/988.
Чл. 78. Надзорът за спазване на изискването за обща безопасност на продуктите се осъществява от органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 съгласно Регламент (ЕС) 2023/988, доколкото в Регламент (ЕС) 2019/1020 няма специални разпоредби, които уреждат конкретни случаи за надзора на пазара за продуктите, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020.
Чл. 79. (1) Органи за надзор на пазара са:
1. Комисията за защита на потребителите;
2. контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагането на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите в секторното законодателство на Европейския съюз съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 – за прилагане на глава I, глава III, раздел 2, глава IV, глава VI и глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Комисията за защита на потребителите координира дейността на органите по ал. 1, т. 2.
(3) Органите по ал. 1 предоставят на своята интернет страница връзка към портала Safety Gate при спазване на изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2023/988.
Чл. 80. (1) Комисията за защита на потребителите е единно национално звено за контакт в системата за бързо предупреждение за обмен на информация за коригиращи мерки за опасни продукти Safety Gate по смисъла на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Органите по чл. 79, ал. 1 подават нотификации в системата за бързо предупреждение Safety Gate за предприетите от тях или от икономическите оператори коригиращи мерки съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 2023/988, както и за всяка актуализация, изменение или оттегляне на предприетите коригиращи мерки.
(3) В случаите по чл. 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/988 органите по чл. 79, ал. 1 извършват проверки и ако приемат коригиращи мерки, ги нотифицират в портала Safety Gate.
Чл. 81. В случаите по чл. 28 от Регламент (ЕС) 2023/988 органите по чл. 79, ал. 1 предприемат всички мерки за прилагане, необходими за гарантиране на ефективното изпълнение на решението на Европейската комисия, изискващо от държавите членки да предприемат мерки за забрана, спиране или ограничаване пускането или предоставянето на пазара на продукти, представляващи сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, и информират Европейската комисия за предприетите мерки за прилагане.
Чл. 82. Министърът на икономиката и индустрията изпълнява задълженията по чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988.
Чл. 83. Органите по чл. 79, ал. 1 извършват своите дейности в съответствие с чл. 11, параграфи 1 – 7 от Регламент (ЕС) 2019/1020.
Чл. 84. (1) Органите по чл. 79, ал. 1 имат право да:
1. извършват планови или внезапни проверки на място и физически проверки на продукти;
2. получават достъп до всички помещения, терени или превозни средства, които икономическите оператори използват за целите на своята търговска дейност, занаят или професия, с цел установяване на несъответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и събиране на доказателства;
3. изискват от икономическите оператори да представят съответните документи, технически спецификации, данни или информация относно съответствието и техническите характеристики на продукта с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988, включително достъп до вградения софтуер, доколкото този достъп е необходим, с цел да се оцени съответствието на продукта с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз, в каквато и да е форма или формат, независимо от техния носител за съхранение или мястото, където се съхраняват такива документи, технически спецификации, данни или информация, и да правят или да получават копия от тази информация;
4. изискват от икономическите оператори да предоставят информация за веригата на доставка, дистрибуторската мрежа, за количествата от продукти на пазара и за други модели на продукти, които имат същите технически характеристики като въпросния продукт, когато това е от значение за съответствието с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз;
5. вземат проби от продукти, включително под прикрита самоличност, с цел извършване на проверки и лабораторни изпитвания за откриване на несъответствия и получаване на доказателства;
6. изискват от икономическите оператори да предоставят информация, необходима за установяване на собствеността върху интернет страниците, когато информацията е свързана с предмета на проверката;
7. започват проверки по собствена инициатива с цел установяване на несъответствия с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и преустановяването им;
8. изискват от икономическите оператори да предприемат действия за отстраняване на несъответствията или на риска;
9. предприемат мерки, когато икономическият оператор не предприеме коригиращи мерки или несъответствието или рискът продължават да са налице, включително може да забранят или да ограничат предоставянето на съответния продукт на пазара, или да разпоредят изтеглянето или изземването му;
10. съставят актове за установяване на административни нарушения;
11. искат съдействие от други компетентни органи.
(2) Когато няма други ефективни средства за отстраняване на сериозен риск, органите по чл. 79, ал. 1 със съдействието на други компетентни органи може:
1. да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия премахването на съдържание от онлайн интерфейс, което се отнася до свързаните с този риск продукти, или да изискват изрично показването на предупреждение до потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса;
2. когато не е изпълнено изискването по т. 1, да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия да ограничат достъпа до онлайн интерфейса, включително да изискат от съответна трета страна да приложи такива мерки.
(3) Когато при определени условия продуктът може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, органите по чл. 79, ал. 1 може да:
1. разпоредят на икономическите оператори да направят предупреждение за рисковете, които продуктът може да съдържа;
2. обвържат пускането на продукта на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще го направи безопасен;
3. изискат от икономическите оператори да маркират продукта с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с неговата употреба.
Чл. 85. (1) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е безопасен, разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта са за сметка на органа по чл. 79, ал. 1.
(2) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е опасен, разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта са за сметка на икономическия оператор.
(3) Разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта по ал. 1 и 2 включват разходите за закупуване на проби от продукта, за извършване на изпитвания, разходите за предприемане на мерки съгласно чл. 28, параграф 1 и 2 от Регламент (EС) 2019/1020, разходите за съхранение и разходите за дейности във връзка с продукти, за които е установено, че не съответстват на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и подлежат на коригиращи мерки преди допускането им за свободно обращение или пускането им на пазара.
Чл. 86. Когато за даден продукт се установи, че може да застраши здравето и безопасността на потребителите или не съответства на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988, органите по чл. 79, ал. 1 предприемат мерки по чл. 16 от Регламент (EС) 2019/1020.
Чл. 87. (1) Мерките по чл. 86 се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на органите по чл. 79, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(2) Доколкото не е предвидено друго в този закон, за издаването, оспорването и изпълнението на заповедите по ал. 1 се прилага Административнопроцесуалният кодекс.
(3) При предприемане на мерките по ал. 1 органите по чл. 79, ал. 1 спазват изискванията на чл. 18 от Регламент (EС) 2019/1020.
Чл. 88. При сериозен риск и когато няма други средства за отстраняването му, ръководителят на съответния орган по чл. 79, ал. 1 предприема мерки по чл. 19, параграф 1 от Регламент (EС) 2019/1020, като със заповед разпорежда изтегляне, изземване или забранява предоставянето на пазара на съответния продукт и незабавно уведомява Европейската комисия за това.
Чл. 89. Извършването на изпитвания за безопасност на продуктите се осъществява съгласно чл. 21 от Регламент (EС) 2019/1020.
Чл. 90. Органите по чл. 79, ал. 1 изпълняват задълженията по чл. 22, 23 и 24 от Регламент (EС) 2019/1020 относно осъществяването на сътрудничество и обмен на информация между органите за надзор на пазара на държавите членки.
Чл. 91. (1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно:
1. общата безопасност на продукти извън обхвата на секторното законодателство на Европейския съюз и дейностите за контрол и надзор на пазара;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за всички действия по жалбата.
Чл. 92. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от Комисията за защита на потребителите, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
Чл. 93. (1) Икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия предоставят информация на потребителите за изземването на продукт или предупреждение за безопасното му използване.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на български език.“
§ 8. В чл. 147, ал. 3 думите „исковете по чл. 186 и 186а“ се заменят с „исковете по чл. 186, ал. 1“.
§ 9. В чл. 148, ал. 1, т. 4 думите „по реда на глава девета, раздел IV“ се заменят с „по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс“.
§ 10. Член 148а се отменя.
§ 11. В чл. 164 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 7 се изменя така:
„7. признава квалифицираните организации в Република България, имащи право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.“
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.
§ 12. В чл. 165, ал. 3, т. 5 думите „стоките и услугите“ се заменят с „продуктите“.
§ 13. В чл. 181р, ал. 1, т. 2 думите „(удостоверение за регистрация, актуално състояние или други документи)“ се заличават.
§ 14. В глава девета раздел IV „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ с чл. 186, 186а, 187, 188, 189, 190 се отменя.
§ 15. В глава девета се създава нов раздел IV с нови чл. 186, 186а и 186б, с чл. 186в – 186ж и с нови чл. 187, 188, 189, 190 и 190а:
„Раздел IV
Средства за колективна защита. Квалифицирани организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите
Чл. 186. (1) При нарушение на колективните интереси на потребителите квалифицираните организации може да предявят национален или трансграничен представителен иск за:
1. преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси;
2. средства за правна защита, като обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.
(2) Колективните интереси на потребителите са общият интерес на потребителите и, особено за целите на средствата за правна защита – интересите на група потребители.
(3) Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите може да бъдат предявени за нарушения на актовете на Европейския съюз, посочени в Приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2020/1828“, включително на разпоредбите, чрез които тези актове са въведени в законодателството на Република България, когато тези нарушения увреждат или може да увредят колективните интереси на потребителите.
(4) Квалифицирана организация е:
1. организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1;
2. Комисията за защита на потребителите;
3. организация или публичен орган, признати от държава членка, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
(5) Преди да предяви представителен иск по ал. 1, т. 1, квалифицираната организация предоставя на търговеца 14-дневен срок от писменото му уведомяване да преустанови нарушението. Когато търговецът не преустанови нарушението в рамките на посочения срок, квалифицираната организация може да предяви представителен иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
Чл. 186а. (1) Квалифицираните организации по чл. 186, ал. 4, т. 1 и 2 имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективния интерес на потребителите. В тези случаи колективният интерес на потребителите е интересът на всички потребители, различен от сбора от техните индивидуални интереси, от спазване на разпоредбите на всички закони, имащи отношение към защита на потребителите.
(2) Искът се предявява и разглежда по реда на глава тридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от един ищец, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.
(4) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.
Чл. 186б. (1) Министърът на икономиката и индустрията със заповед одобрява списъка на квалифицираните организации, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
(2) Министърът на икономиката и индустрията публикува на интернет страницата на министерството списъка по ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с информация за наименованието, предмета на дейност, единния идентификационен номер и правноорганизационната форма на включените в него квалифицирани организации.
(3) При настъпване на промени министърът на икономиката и индустрията актуализира списъка по ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуалната информация.
Чл. 186в. (1) Право да бъде включена в списъка по чл. 186б, ал. 1 има организация, която:
1. има за цел защита на колективните интереси на потребителите в съответствие с актовете на Европейския съюз, посочени в Приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828;
2. е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност;
3. поддържа актуална интернет страница на организацията;
4. е извършвала дейности за защита интересите на потребителите през последната една година преди подаване на заявлението, включващи най-малко оказване на съдействие за решаване на потребителски спорове и предоставяне на съвети и информация на потребителите;
5. има функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите;
6. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
7. е независима и не се влияе от търговци, които имат икономически интерес от предявяване на представителен иск, включително в случай на финансиране от трето лице, и за тази цел е установила процедури за предотвратяване на такова влияние, както и на конфликт на интереси между организацията, лицата, които й предоставят финансиране, и интересите на потребителите;
8. оповестява публично на български език и в достъпен формат за хора с увреждания чрез подходящи средства, включително на своята интернет страница, информация, доказваща, че организацията отговаря на критериите по т. 1 – 7, и информация за източниците на финансиране на организацията, нейната организационна, управленска и членска структура, нейния предмет на дейност и за извършваните дейности.
(2) Организация, която отговаря на изискванията по ал. 1 и желае да бъде включена в списъка по чл. 186б, ал. 1, подава писмено заявление до министъра на икономиката и индустрията, което включва наименование и Единен идентификационен код на организацията. Към заявлението се прилагат:
1. годишен доклад за дейността на организацията за защита интересите на потребителите през последната една година;
2. информация за електронния адрес на интернет страницата на организацията;
3. информация за приемната по ал. 1, т. 5 с посочени адрес, работно време, телефон за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната;
4. декларация, че са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 6 и 7 от представляващия организацията;
5. информация за източниците на финансиране на организацията, включително данни за финансирането през съответната година и съотношението му спрямо бюджета за предходната година;
6. вътрешни правила на организацията, съдържащи процедури за избягване на влияние и конфликт на интереси между организацията, лицата, които й предоставят финансиране, и интересите на потребителите.
(3) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя, като му предоставя тридневен срок за отстраняване на нередовностите заедно с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
Чл. 186г. (1) Министърът на икономиката и индустрията със заповед признава организацията за квалифицирана и я включва в списъка по чл. 186б, ал. 1, когато тя отговаря на изискванията по чл. 186в, ал. 1, или отказва да я признае и да я включи в списъка, когато тя не отговаря на тези изисквания.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в двумесечен срок от постъпване на документите по чл. 186в, ал. 2 в Министерството на икономиката и индустрията. В случаите по чл. 186в, ал. 3 срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Чл. 186д. При промяна на обстоятелствата по чл. 186в, ал. 1 организацията уведомява в 14-дневен срок министъра на икономиката и индустрията за настъпилите промени.
Чл. 186е. (1) Министърът на икономиката и индустрията може по всяко време да изиска от организациите да предоставят доказателства, че отговарят на изискванията по чл. 186в, ал. 1.
(2) Когато държава членка или Европейската комисия изрази съмнение, че организация не отговаря на изискванията по чл. 186в, ал. 1, министърът на икономиката и индустрията разпорежда извършването на проверка, която да установи дали тази организация продължава да отговаря на изискванията.
(3) Когато министърът на икономиката и индустрията установи, че организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1, не отговаря на изискванията на чл. 186в, ал. 1, издава заповед за заличаване на организацията от списъка.
(4) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 186ж. Министърът на икономиката и индустрията извършва проверка най-малко на всеки 5 години от включването в списъка по чл. 186б, ал. 1 дали организацията продължава да отговаря на изискванията на чл. 186в, ал. 1.
Чл. 187. (1) Организациите, включени в списъка по чл. 186б, ал. 1, са длъжни да спазват принципа на прозрачност, като публикуват на своята интернет страница информация относно:
1. броя, вида, предмета и персоналния обхват на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите;
2. актуалното състояние и движението по тези искове;
3. резултатите от предявените искове, включително влезлите в сила съдебни актове за тяхното недопускане или отхвърляне.
(2) Организациите предоставят на министъра на икономиката и индустрията в срок до 31 януари на всяка година доклад за дейността си по предявяване на национални и трансгранични представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите за предходната година.
(3) Докладът по ал. 2 съдържа информация за:
1. броя и вида на предявените представителни искове, включително по които съдебното производство е приключило;
2. вида на нарушенията по чл. 186, ал. 3, както и страните в съдебното производство;
3. решенията на съда по исковете по т. 1.
Чл. 188. (1) Комисията за защита на потребителите оказва съдействие между квалифицираните организации за осъществяване на обмен на информация, правни анализи, добри практики и опит във връзка със случаи на национални и трансгранични нарушения по чл. 186, ал. 3.
(2) В случаите по ал. 1 Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, чиито функции са свързани със защита на потребителите, спазват изискванията за защита на личните данни.
(3) Комисията за защита на потребителите, държавните органи по ал. 2 и квалифицираните организации спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговската тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.
Чл. 189. Министърът на икономиката и индустрията ежегодно предоставя информация на Европейската комисия за:
1. броя и вида на предявените представителни искове, съдебните производства по които са приключили;
2. вида на нарушенията по чл. 186, ал. 3 и страните по съответните представителни искове;
3. постановените решения на съда по исковете по т. 1.
Чл. 190. Давност за предявяване на представителен и индивидуален иск за средства за правна защита при нарушение по чл. 186, ал. 3 не тече в случаите по чл. 115 от Закона за задълженията и договорите, както и до приключване на съдебния процес по представителен иск за преустановяване или забрана на практика в нарушение на колективните интереси на потребителите, освен за изключените лица.
Чл. 190а. Влязъл в сила акт на съдебен или административен орган на държава членка за преустановяване или забрана на практика в нарушение на колективните интереси на потребителите е задължителен за всички съдилища и учреждения, включително по индивидуални и представителни искове за средства за правна защита.“
§ 16. В чл. 191, ал. 2 думите „Обща безопасност на стоките и услугите“ се заличават, а думите „чл. 82“ се заменят с „чл. 79, ал. 1“.
§ 17. В глава единадесета чл. 211 – 219 се отменят.
§ 18. В глава единадесета се създават нови чл. 211 – 219:
„Чл. 211. Който пуска или предоставя на пазара продукти в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 5000 до 40 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 50 000 лв.
Чл. 212. Който пуска или предоставя на пазара продукт, без да е оценено и удостоверено съответствието му с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 6 – 8 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 20 000 лв.
Чл. 213. (1) Който пуска на пазара продукт, за който не е извършен вътрешен анализ на риска и не е изготвена техническа документация съгласно изискванията на чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988, и който не изпълни задълженията си по чл. 71, ал. 2 и 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) Който пуска на пазара продукт, който не е придружен от указания и информация на български език съгласно изискванията на чл. 72, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 214. Който пуска на пазара продукт в нарушение на изискванията на чл. 11 от Регламент (ЕС) 2023/988 и който не изпълни свое задължение по чл. 11 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 215. Икономически оператор, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988, за което не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба в размер от 2000 до 7000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 216. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 217. За нарушение на разпоредбата на чл. 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на виновното лице се налага глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 218. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
Чл. 219. Който откаже достъп до производствени или търговски помещения или складове или по какъвто и да е начин възпрепятства орган за надзор на пазара да изпълнява служебните си задължения по чл. 84, се наказва с глоба в размер от 1500 до 2500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.“
§ 19. Член 220 се отменя.
§ 20. Член 226 се отменя.
§ 21. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 2 се изменя така:
„§ 2. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички продукти, включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988, независимо от начина на продажба, включително при продажба от разстояние и чрез онлайн местата за търговия.“
2. В § 3 думата „стоки“ се заменя с „продукти“, а думите „стоките могат да създадат рискове“ се заменят с „продуктите може да представляват риск“.
3. Параграфи 4 – 6 се изменят така:
„§ 4. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за продукти втора употреба или за продукти, които са ремонтирани, обновени или рециклирани и които се въвеждат отново във веригата на доставки в рамките на търговската дейност, с изключение на продуктите, за които потребителят не може основателно да очаква, че отговарят на най-новите изисквания за безопасност, съдържащи се в стандартите, като например продукти, които се представят изрично, че трябва да бъдат ремонтирани или обновени или които се предлагат на пазара като произведения на изкуството, или като колекционерски изделия с историческо значение.
§ 5.Когато в актове на Европейския съюз се съдържат специални изисквания за безопасност за продукти, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020, разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат само в случаите на рискове или категории рискове, които не са обхванати от тези изисквания.
§ 6. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и по отношение на продукти, които се доставят или предоставят на потребителите при предоставяне на услуги, включително за продукти, на които потребителите са изложени пряко при предоставяне на услуги.“
4. Параграфи 7 и 8 се отменят.
5. В § 13:
a) досегашният текст става ал. 1 и в нея:
aa) точка 5 се изменя така:
„5. „Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което пуска на пазара на Европейския съюз продукт от трета страна.“;
бб) точка 6 се отменя;
вв) точки 15 – 17 се изменят така:
„15. „Национален представителен иск“ е представителен иск, предявен от квалифицирана организация в държава членка, в която е била призната квалифицираната организация.
16. „Трансграничен представителен иск“ е представителен иск, предявен от квалифицирана организация в държава членка, различна от тази, в която е призната квалифицираната организация.
17. „Функционираща приемна“ е специално обособено помещение в областните градове за предоставяне на съвети и информация, обозначено по подходящ начин, на видно място в непосредствена близост до входа на сградата, с табела, на която е посочено наименованието на сдружението, работно време, през което сдружението предоставя съвети и информация на потребителите за законодателството за защита на потребителите и за техните права.“;
гг) точка 22 се изменя така:
„22. „Safety Gate“ е портал за бързо предупреждение и обмен на информация между органите за надзор на пазара на държавите членки и Европейската комисия относно предприетите мерки, свързани с опасни продукти.“;
б) създава се ал. 2:
„(2) По отношение на общата безопасност на продуктите се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
6. В § 13а:
a) досегашният текст става ал. 1 и в нея:
аа) точка 6 се отменя;
бб) точка 11 се изменя така:
„11. Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г.);“
б) създава се ал. 2:
„(2) Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.).“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 22. Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по реда на отменения раздел I на глава пета и раздел IV на глава девета се довършват по досегашния ред.
§ 23. (1) Квалифицираните организации, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 до влизането в сила на този закон, които желаят да бъдат признати за квалифицирани организации по смисъла на този закон, подават заявление до министъра на икономиката и индустрията да бъдат включени в списъка по чл. 186б, ал. 1.
(2) Информацията по чл. 187, ал. 2 се предоставя на министъра на икономиката и индустрията за първи път до 30 април 2027 г. Министърът на икономиката и индустрията предоставя за първи път на Европейската комисия информацията по чл. 189 в срок до 26 юни 2027 г.
§ 24. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.
§ 25. В Закона за техническите изисквания към продуктите (oбн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г., бр. 41 и 86 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 80 от 2010 г., бр. 38 от 2011 г., бр. 38, 53, 77 и 84 от 2012 г., бр. 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 12 и 77 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г., бр. 54 и 105 от 2020 г. и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1 се създава т. 9:
„9. мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“.“
2. Създава се глава четвърта „а“ с чл. 30к и 30л:
„Глава четвърта „а“
МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/988
Чл. 30к. (1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно:
1. безопасността на потребителските продукти, посочени в списъка на законодателството на Съюза съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), които са от нейната компетентност, и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.
Чл. 30л. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
3. Създават се чл. 52ж – 52к:
„Чл. 52ж. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 52з. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, чл. 35, чл. 36 или чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 52и. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 или чл. 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 52к. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване на безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв.“
4. В чл. 54, ал. 1 думите „52а – 52е“ се заменят с „52а – 52к“.
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава ал. 4:
„(4) За целите на глава четвърта „а“ се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
§ 26. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58, 62 от 2022 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 94 от 2022 г; изм., бр. 102 и 104 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 86, 96 и 102 от 2023 г., бр. 35, 39 и 85 от 2024 г. и бр. 25 и 52 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В глава втора, раздел III се създават чл. 52а и 52б:
„Чл. 52а. (1) Регионалните здравни инспекции приемат и разглеждат жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“, относно:
1. безопасността на козметичните продукти и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на козметичен продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Регионалните здравни инспекции уведомяват писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.
Чл. 52б. При изземване на опасни козметични продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
2. Създават се чл. 213в – 213е:
„Чл. 213в. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 213г. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, чл. 35, чл. 36 или чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 213д. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 или чл. 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 213е. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на козметичните продукти съгласно Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.“
3. Параграф 1б от допълнителните разпоредби се изменя така:
„§ 1б. (1) Този закон предвижда мерки по прилагането на:
1. Регламент (EО) № 1223/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (OB, L 342/59 от 22 декември 2009 г.);
2. Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.).
(2) За целите на глава втора, раздел III се прилагат определенията по Регламент (ЕО) № 1223/2009.
(3) За целите на чл. 52а и 52б се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
§ 27. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм., бр. 110 от 2008 г., бр. 41 и 82 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 39 и 60 от 2011 г., бр. 54 и 84 от 2012 г., бр. 14 и 38 от 2015 г., бр. 14 и 43 от 2016 г., бр. 84, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 67 от 2020 г. и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2 се създава т. 3:
„3. да осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“.“
2. Създава се глава шеста „а“ с чл. 102а и 102б:
„Глава шеста „а“
МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/988
Чл. 102а. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно:
1. безопасността на продукти, включени в списъка на законодателството на Съюза съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), които са от нейната компетентност, и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Изпълнителната агенция по лекарствата уведомява писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.
Чл. 102б. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от изпълнителния директор на ИАЛ, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
3. Създават се чл. 150а – 150г:
„Чл. 150а. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 150б. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, 35, 36 или 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 150в. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни задълженията си по чл. 22, 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 150г. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на изпълнителния директор на ИАЛ или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв.“
4. В допълнителните разпоредби се създава § 1а:
„§ 1а. За целите на глава шеста „а“ се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
§ 28. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 17, 98 и 106 от 2018 г., бр. 7, 17 и 83 от 2019 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 52, 100, 102 и 106 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г. и бр. 54 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се глава четиринадесета с чл. 43с и 43т:
„Глава четиринадесета
МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОСНО ОБЩАТА БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОДУКТИТЕ
Чл. 43с. (1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“, относно:
1. безопасността на тютюневите и свързаните с тях изделия и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тях;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.
Чл. 43т. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от председателя на Комисията за защита на потребителите, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
2. Създават се чл. 51з и 51и:
„Чл. 51з. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, 35, 36 или 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., съответно му се налага имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 51и. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на председателя на Комисията за защита на потребителите или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., съответно му се налага имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв.“
3. В чл. 52, ал. 1, т. 5 думите „чл. 51е и 51ж“ се заменят с „и чл. 51е – 51и“.
4. В допълнителните разпоредби се създават § 1б и 1в:
„§ 1б. С този закон се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.).
§ 1в. За целите на глава четиринадесета се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
§ 29. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 95 от 2006 г., бр. 82 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 63 и 98 от 2010 г., бр. 84 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 102 от 2015 г., бр. 12 и 58 от 2017 г., бр. 53 и 98 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 23 от 2024 г. и бр. 78 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, т. 3 се създава буква „м“:
„м) Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“.“
2. Създава се глава шеста „б“ с чл. 24в и 24г:
„Глава шеста „б“
МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/988
Чл. 24в. (1) Контролните органи по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 приемат и разглеждат жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно:
1. безопасността на продукти, включени в списъка на законодателството на Съюза съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020, от тяхната компетентност и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Контролните органи по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 уведомяват писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.
Чл. 24г. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от органите по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
3. В чл. 25, ал. 1 се създават т. 35 и 36:
„35. икономическите оператори съгласно чл. 19, 20 и чл. 35 – 37 от Регламент (ЕС) 2023/988;
36. доставчиците на онлайн места за търговия съгласно чл. 22, 35 и 36 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
4. В чл. 27:
а) в ал. 1 думите „33 и 34“ се заменят с „33 – 36“;
б) в ал. 2 думите „33 и 34“ се заменят с „33 – 36“;
в) в ал. 6 думите „и 34“ се заменят с „и 34 – 36“;
г) в ал. 7 думите „и 34“ се заменят с „и 34 – 36“.
5. В чл. 28 ал. 4 се изменя така:
„(4) Органите по чл. 27 са длъжни:
1. да не разгласяват информацията, която представлява производствена или търговска тайна;
2. да опазват получената от тях информация, която е обект на професионална тайна в съответствие с правото на Европейския съюз и националното право.“
6. Създава се чл. 33а:
„Чл. 33а. (1) При установено конкретно съдържание на онлайн интерфейс, отнасящо се до предлагане на опасен продукт, несъответстващ на този закон и/или на актовете, посочени в чл. 1, т. 3, органите по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 може да разпоредят на доставчиците на онлайн места за търговия/доставчиците на услуга на информационното общество да премахнат това съдържание от своите онлайн интерфейси, да блокират достъпа до него или да направят изрично предупреждение.
(2) Прилагането на принудителната административна мярка се извършва с мотивирана заповед.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на заинтересованото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
7. В чл. 35:
а) в ал. 1 се създават т. 50 – 52:
„50. не изпълни задълженията по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988;
51. не изпълни задълженията по чл. 20, 22 и чл. 35 – 37 от Регламент (ЕС) 2023/988;
52. не изпълни разпореждане или задължително предписание на контролните органи по чл. 27, ал. 1, 2, 6 и 7 за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988.“;
б) в ал. 3 се създават т. 4 – 6:
„4. по т. 50 – от 1000 до 5000 лв.;
5. по т. 51 – от 3000 до 10 000 лв.;
6. по т. 52 – от 5000 до 30 000 лв.;“
в) в ал. 4 след думите „ал. 3“ се добавя „т. 1 – 3“.
8. В чл. 36:
а) в ал. 1 думите „и 49“ се заменят с „и 49 – 52“;
б) в ал. 3 думите „48 и 49“ се заменят с „48 – 52“.
9. В § 1а от допълнителните разпоредби се създава ал. 4:
„(4) За целите на глава шеста „б“, глава седма и глава осма се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
§ 30. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г.; изм., бр. 12 от 2015 г., бр. 44 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 17 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 51 и 65 от 2020 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 21 от 2024 г. и бр. 115 от 2025 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 1 се създава т. 13:
„13. мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“.“
2. Създава се глава седма „а“ с чл. 143о и 143п:
„Глава седма „а“
МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/988
Чл. 143о. (1) Българската агенция по безопасност на храните приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно безопасността на продукти, включени в списъка на законодателството на Съюза съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020, които са от нейната компетентност, и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти.
(2) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(3) Органите по ал. 1 и 2 уведомяват писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.
Чл. 143п. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
3. Създават се чл. 169и – 169м:
„Чл. 169и. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 169к. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, 35, 36 или 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 169л. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни задълженията си по чл. 22, 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 169м. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв.“
4. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава ал. 3:
„(3) За целите на глава седма „а“ се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
§ 31. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г., бр. 13, 17 и 60 от 2019 г., бр. 51, 60, 69, 71, 104 и 109 от 2020 г., бр. 18 и 23 от 2021 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 26 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 102 от 2022 г., бр. 14 от 2023 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 59 от 2023 г.; изм., бр. 65, 66, 67, 84 и 102 от 2023 г., бр. 13 и 41 от 2024 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 38 от 2025 г.; изм., бр. 61, 63 и 64 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се глава пета „а“ с чл. 170г и 170д:
„Глава пета „а“
МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОСНО ОБЩАТА БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОДУКТИТЕ
Чл. 170г. (1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“, относно:
1. безопасността на продукти, посочени в т. 2, 18, 20, 23, 26, 27, 30, 31, 44, 60 и 69 от Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.) и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.
(2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.
Чл. 170д. При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от председателя на Комисията за защита на потребителите, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.“
2. Създават чл. 188а – 188г:
„Чл. 188а. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 188б. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, 35, 36 или 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 188в. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни задълженията си по чл. 22, 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 188г. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на председателя на Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.“
3. В допълнителните разпоредби:
а) в § 6б:
аа) досегашният текст става ал. 1;
бб) създава се ал. 2:
„(2) За целите на глава пета „а“ се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“;
б) параграф 6в се изменя така:
„§ 6в. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ, L 127/129 от 29 април 2014 г.).
2. Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (OB, L 91/45 от 29 март 2019 г.).“;
в) параграф 6г се изменя така:
„§ 6г. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.).“
§ 32. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 62 от 2019 г., бр. 104 и 108 от 2020 г., бр. 106 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г. и бр. 63 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В глава IV, раздел IIа се създава чл. 80и:
„Средства за правна защита на потребителите
Чл. 80и. Потребителите, от които се изземват опасни продукти по инициатива на икономически оператор по смисъла на чл. 3, т. 13 от Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“, или по заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, имат право на средства за правна защита, предвидени в чл. 37 от същия регламент.“
2. В чл. 360 се създава ал. 14:
„(14) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ разглежда подадените жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 по реда на глава девета, раздел I от Закона за защита на потребителите.“
3. В чл. 374б:
а) в ал. 1 думите „глоба от 1000 до 2000 лв.“ се заменят с „глоба от 1000 до 4000 лв.“, а думите „имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.“;
б) в ал. 2 думите „глобата е в размер от 2000 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 10 000 лв.“ се заменят с „глобата или имуществената санкция са в двоен размер на първоначално наложената.“
4. Създават се чл. 374в – 374д:
„Чл. 374в. Икономически оператор, който не изпълни задължението си по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 374г. Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, 35, 36 или 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 374д. Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни задълженията си по чл. 22, 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.“
5. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1б:
аа) досегашният текст става ал. 1;
бб) създава се ал. 2:
„(2) За целите на глава IV, раздел IIа и глава XVIII се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.“;
б) параграф 1в се изменя така:
„§ 1в. Този кодекс въвежда изискванията на:
1. Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване (EBU), Европейската организация на речните превозвачи (ESO) и Европейската федерация на работниците от транспорта (ETF) (ОВ, L 367/86 от 23 декември 2014 г.);
2. Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕС (ОВ, L 151/116 от 7 юни 2019 г.).“;
в) параграф 1г се изменя така:
„§ 1г. Този кодекс предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.).“
§ 33. В Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (обн., ДВ, бр. 23 от 2021 г.; изм., бр. 41 от 2024 г.) чл. 56 се изменя така:
„Чл. 56. Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс.“
§ 34. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 104 от 2020 г., бр. 41 и 70 от 2024 г. и бр. 50 от 2025 г.) чл. 38 се изменя така:
„Чл. 38. Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс.“
§ 35. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (oбн., ДВ, бр. 59 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 65 и 85 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г. и бр. 50 от 2025 г.) в чл. 62 ал. 3 се изменя така:
„(3) Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс.“
§ 36. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (oбн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 23 и 83 от 2009 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 20 от 2018 г. и бр. 41 от 2024 г.) чл. 20 се изменя така:
„Чл. 20. Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс.“
§ 37. В Закона за електронната търговия (oбн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г., бр. 15 и 53 от 2022 г. и бр. 99 от 2025 г.) чл. 22 се изменя така:
„Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс.“
§ 38. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г. и бр. 26, 55, 63 и 115 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 379:
а) в ал. 2 думата „могат“ се заменя с „може“ и се създава изречение второ: „В този случай индивидуалните искове за обезщетение или друго средство за правна защита на лицата, които не са изключени от участие, се разглеждат по общия ред след приключване на производството по колективния иск.“;
б) в ал. 3 думата „могат“ се заменя с „може“ и се създава изречение второ: „В този случай колективният интерес е общият интерес на всички лица, различен от сбора от техните индивидуални интереси.“;
в) създават се ал. 4 и 5:
„(4) Колективен иск по ал. 1 може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон.
(5) По иск по ал. 1 не се прилага чл. 26, ал. 4, но увредените лица може да участват при условията на чл. 383.“
2. В чл. 382, ал. 1 думите „В открито“ се заменят със „След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито“.
3. В чл. 383:
а) в заглавието думата „участие“ се заменя с „обвързаност“;
б) в ал. 2 думите „от участие“ се заличават.
4. В чл. 385 ал. 2 се изменя така:
„(2) По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Съдът се произнася по искането в открито заседание с призоваване на страните не по-късно от един месец от постъпването му. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В тези случаи съдът се произнася в закрито заседание, освен когато съдът прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.“
5. В част трета се създава глава тридесет и трета „а“ с чл. 388а – 388р:
„Глава тридесет и трета „а“
ПРОИЗВОДСТВО ПО ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ЗА ЗАЩИТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел I
Общи правила
Представителни искове
Чл. 388a. (1) По реда на тази глава се разглеждат национални и трансгранични представителни искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите за:
1. преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси;
2. средства за правна защита като: обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.
(2) Иск по ал. 1 е допустим и когато нарушението е било преустановено преди предявяването на иска или преди приключване на производството по такъв иск.
(3) Исковете по ал. 1 може да се предявят самостоятелно.
(4) Когато са съединени искове по ал. 1, т. 1 и 2, се прилагат разпоредбите на раздел III.
Ищци
Чл. 388б. (1) Представителен иск може да бъде предявен от лицата по чл. 186, ал. 4 от Закона за защита на потребителите.
(2) Когато практика уврежда или може да увреди колективните интереси на потребители в различни държави членки, представителният иск може да бъде предявен от няколко квалифицирани организации от различни държави членки. В този случай в исковата молба се посочват държавите членки, чиито граждани са засегнати.
Предявяване на представителния иск
Чл. 388в. (1) Представителните искове се предявяват пред окръжния съд по мястото на извършване на нарушението или по седалището на ответника.
(2) В исковата молба се посочват обстоятелствата, които определят групата потребители, които са увредени или може да бъдат увредени от практиката.
(3) За производствата по представителни искове не се дължи държавна такса.
Неоснователен иск
Чл. 388г. (1) След изтичането на срока за отговор и преди откритото заседание по чл. 382 съдът отхвърля иска, когато той е неоснователен.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му. Решението на апелативния съд е окончателно.
(3) Решението по ал. 1 не е пречка за предявяване на индивидуален иск за защитни средства по чл. 388а, ал. 1, т. 2.
Последици при недопустимост и неоснователност
Чл. 388д. Когато представителният иск е недопустим или неоснователен, съдът определя подходящи мерки и срок, в който ищецът за своя сметка да информира групата потребители за влязлото в сила определение или решение.
Приложимост на правилата за колективните искове
Чл. 388е. (1) Правилата на глава тридесет и трета се прилагат и по отношение на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, уредени в актовете по чл. 186, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, доколкото в тази глава няма особени правила.
(2) Доколкото няма особени правила в тази глава, се прилагат общите правила за производството пред първата инстанция.
Раздел II
Производство за разглеждане на представителни искове за преустановяване или забрана
Бързина на производството
Чл. 388ж. (1) В деня на постъпване на исковата молба или най-късно на следващия работен ден съдът проверява допустимостта на иска, включително дали е предоставена възможност за отстраняване на нарушението съгласно чл. 148, ал. 4 и чл. 186, ал. 5 от Закона за защита на потребителите.
(2) Съдът насрочва заседанието по чл. 382 не по-късно от три седмици от изтичането на срока за отговор на исковата молба. Срокът за разгласяване тече от деня на заседанието.
(3) Съдът постановява определението по чл. 383, ал. 2 не по-късно от две седмици от изтичането на срока за заявяване на участие на лицата по чл. 383, ал. 1, т. 1 и с него насрочва заседанието за разглеждане на делото най-късно в едномесечен срок.
Привременни мерки по представителен иск
Чл. 388з. Съдът, пред който е предявен представителен иск по чл. 388а, ал. 1, може да постанови подходящи привременни мерки за защита на интереси, включително преустановяване или забрана на определена практика за определен срок, ако прецени, че искът е основателен. За определението се прилага чл. 385, ал. 2 и 3.
Решение по представителен иск
Чл. 388и. (1) Не е необходимо ищецът да доказва претърпени от потребителите загуби, пропуснати ползи и вина на ответника.
(2) Когато искът е основателен, съдът:
1. осъжда ответника да преустанови практиката, когато тя продължава, включително да отстрани неравноправната клауза от договор;
2. забранява на ответника практиката, когато съществува риск тя да бъде осъществена;
3. установява, че практиката, която е била прекратена, представлява нарушение;
4. задължава ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка влязлото в сила решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед на отстраняване на ефекта от нарушението, а когато е необходимо – и да информира всички потребители от групата в определен срок.
(3) Когато ответникът признае нарушението и прекрати практиката в срока по чл. 186, ал. 5 от Закона за защита на потребителите, съдът прилага чл. 78, ал. 2.
(4) За решението се прилагат съответно чл. 385, ал. 4 и чл. 386, а чл. 385, ал. 1, чл. 387 и 388 не се прилагат.
(5) Срокът за обжалване на решението тече от деня на съдебното заседание, в което е определено.
Раздел III
Производство за разглеждане на представителни искове за средства за правна защита
Конфликт на интереси
Чл. 388к. (1) В исковата молба по представителен иск за средства за правна защита ищецът декларира липсата на конфликт на интереси и източниците на финансиране на воденето на делото.
(2) Когато разноските за водене на делото се финансират от лице, което не е страна по делото, съдът проверява дали е налице конфликт на интереси, включително дали лицето:
1. има икономически интерес от предявяването на иска или изхода по делото, който застрашава защитата на колективните интереси на потребителите;
2. оказва влияние върху решенията на ищеца, включително върху решенията за сключване на споразумение, което би увредило колективните интереси на потребителите;
3. е конкурент на търговеца, срещу когото е предявен представителният иск;
4. не финансира представителен иск срещу ответник, който е негов конкурент или от когото е зависимо.
(3) При основателни съмнения за конфликт на интереси съдът указва на ищеца да предостави допълнителна информация, да откаже или да промени финансирането в подходящ срок. При неизпълнение на указанията съдът връща исковата молба.
Разгласяване на делото
Чл. 388л. (1) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание съдът определя:
1. съдържанието на информацията за лицата, които е възможно да принадлежат към групата потребители;
2. начина за разгласяване на предявяването на иска – колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;
3. срока след разгласяването, в който потребителите може да заявят, че се присъединяват към иска и към евентуално споразумение за доброволно уреждане на спора.
(2) Информацията за потребителите съдържа:
1. описание на нарушението на колективните интереси на потребителите и неговите последици;
2. описание на групата потребители;
3. посочване на последиците по чл. 388м, ал. 5 и чл. 388п, ал. 3;
4. форма, съдържание, срок и начин, по който искането за присъединяване трябва да бъде изпратено до съда;
5. данни за контакт на ищеца;
6. посочване, че присъединилите се потребители трябва да представят всички документи в подкрепа на своето искане.
Присъединяване към представителния иск
Чл. 388м. (1) В закрито заседание съдът с определение допуска присъединяването към иска по чл. 388а, ал. 1, т. 2 на лицата, които в определения срок са подали искане за това. Определението се връчва на ищеца, ответника и на лицата, чието присъединяване е отказано.
(2) Определението, с което се отказва присъединяване, подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
(3) В случай че в определения срок са се присъединили по-малко от 10 лица, производството се прекратява.
(4) В едномесечен срок от връчването на определението по ал. 1 ищецът допълва исковата молба по отношение на претенциите на всяко присъединено лице. След приемането на допълнителната искова молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в едномесечен срок да подаде допълнителен отговор.
(5) Присъединилите се лица не може да предявяват други искове за същото средство за правна защита, на същото основание и срещу същия ответник.
(6) Присъединилото се лице може по всяко време на делото да уведоми съда, че не желае да бъде обвързано от решението.
(7) За исковете по чл. 388а, ал. 1, т. 2 не се прилагат чл. 382, ал. 2, т. 2 и чл. 383.
Споразумение за доброволно уреждане на спора
Чл. 388н. (1) В открито заседание съдът напътва страните за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора.
(2) Когато в двуседмичен срок от заседанието ищецът и ответникът заявят, че ще потърсят доброволно уреждане на спора, съдът определя срок, в който да сключат споразумение.
(3) Споразумението се сключва между ищеца и ответника в писмена форма и съдържа начин и срок за уведомяване от ответника на присъединилите се лица за условията за изпълнение на средствата за правна защита на колективните интереси.
(4) Съдът одобрява споразумението, когато то не противоречи на закона и добрите нрави, не съдържа неизпълними условия, прекомерни и неоправдани отстъпки, отчита правата и интересите на ищеца, ответника и присъединилите се лица и ако чрез включените в него мерки може да бъдат защитени в достатъчна степен колективните интереси. Когато споразумението обхваща предмета на делото, съдът прекратява производството.
(5) Ищецът и ответникът може да се откажат от постигнатото споразумение преди неговото одобряване от съда.
(6) Одобреното споразумение има действие за ищеца, за ответника и за присъединилите се лица.
(7) За споразумението се прилагат съответно чл. 388о, ал. 1 и 2, чл. 388п, ал. 2 и 3.
Съдържание на решението по представителния иск
Чл. 388о. (1) Когато искът е основателен, съдебното решение съдържа:
1. описание на нарушението;
2. вредите или другите последици на нарушението;
3. вида на отговорността на ответника, съответно вида на средството за правна защита;
4. срок, начин и условия за изпълнение на средството за правна защита.
(2) Съдът може да постанови средството за правна защита да бъде изпълнено от ответника на всяко присъединено лице.
(3) Съдът определя начин и срок за уведомяване на присъединилите се лица за постановеното решение.
Действие на решението по представителния иск
Чл. 388п. (1) Решението на съда има действие за ищеца, за ответника и за присъединилите се лица, които не са уведомили съда, че не желаят да бъдат обвързани от решението по делото.
(2) Към решението на съда се прилага списък на лицата, за които то има действие.
(3) Влязло в сила съдебно решение, с което се установява нарушение на колективните интереси на потребителите по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите или на съдебен или административен орган на държава членка, може да се използва от всяка страна като доказателство по всеки иск за обезщетение за вреди срещу същия търговец за същата практика.
(4) За решението се прилагат съответно чл. 386, ал. 3 и 4, чл. 387, ал. 2 и чл. 388, а разпоредбите на чл. 385 и чл. 386, ал. 1 и 2 не се прилагат. Общото събрание приема решения, ако присъстват поне половината от присъединилите се потребители.
Разноски за присъединяване и разходи за разгласяване
Чл. 388р. (1) Присъединилите се лица не дължат разноски за производството.
(2) Съдът може да осъди присъединило се лице да заплати съответна част от разноските за производството, когато те са причинени в резултат на негово умишлено или небрежно поведение.
(3) Разходите за разгласяването по чл. 388л и за уведомяването по чл. 388о, ал. 3 са за сметка на ответника, когато искът е уважен изцяло или отчасти, и за сметка на ищеца, когато искът е отхвърлен изцяло.“
6. В чл. 527:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Когато длъжникът не изпълни определение по чл. 388д, чл. 388з, решение по чл. 388и, решение по чл. 388о, ал. 3 или заместващо ги споразумение, му се налага глоба в размер от 2000 до 20 000 лв. за всяко нарушение.“;
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
7. В допълнителната разпоредба:
а) наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби“;
б) създава се нов § 1а:
„§ 1а. Този кодекс въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г.).“
8. В преходните и заключителните разпоредби досегашният § 1а става § 1б.
§ 39. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 2, който влиза в сила една година след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 21 януари 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Рая Назарян
397