Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 24 април 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките
(обн., ДВ, бр. 40 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2019 г., бр. 11 и 40 от 2021 г.; доп., бр. 97 от 2025 г.)

§ 1. В чл. 19, ал. 1 думата „форми“ се заменя с „отчетни образци“.

§ 2. В глава седма раздел ІІ се отменя.

§ 3. В чл. 28, ал. 2 думите „в продължение на повече от 90 последователни дни“ се заменят с „едновременно“.

§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 5 след думите „нейни собствени дъщерни дружества“ се поставя запетая и се добавя „всяко от които е от държава членка“;

б) точка 7 се отменя;

в) създават се т. 8 и 9:

„8. експозициите под формата на обезпечение или гаранция за жилищни заеми, предоставени от приемлив доставчик на защита, посочен в чл. 201 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които отговарят на изискванията за кредитен рейтинг, който е по-добър или същият като по-ниското от следните:

а) степен на кредитно качество 2;

б) степента на кредитно качество, съответстваща на рейтинга в чуждестранна валута на централното правителство на държавата членка, в която се намира седалището на доставчика на защита;

9. експозициите под формата на гаранция за официално подкрепяни експортни кредити, предоставени от агенция за експортно кредитиране, които отговарят на изискванията за кредитен рейтинг, който е по-добър или същият като по-ниското от следните:

а) степен на кредитно качество 2;

б) степента на кредитно качество, съответстваща на рейтинга в чуждестранна валута на централното правителство на държавата членка, в която се намира седалището на агенцията за експортно кредитиране.“

2. В ал. 2, т. 3 думите „чл. 129, параграфи 1, 3 и 5“ се заменят с „чл. 129“.

3. В ал. 3 думите „средно- или нискорисковите задбалансови документарни акредитиви и средно- или нискорисковите задбалансови неусвоени кредитни улеснения“ се заменят със „задбалансовите документарни акредитиви в група 4 и задбалансовите неусвоени кредитни улеснения в група 3 с първоначален срок до падежа до една година включително“.

4. Създава се нова ал. 5:

„(5) За установяване спазването на условията по ал. 1, т. 5 и ал. 4 БНБ може да изиска от банките:

1. правно становище, изготвено от банката или от външно независимо лице, че не са налице пречки, произтичащи от приложимите разпоредби, включително данъчните, или от споразумения, които биха възпрепятствали своевременното погасяване на експозицията;

2. декларация, подписана от лицата, които управляват и представляват банката, че:

а) няма практически пречки, които биха възпрепятствали своевременното погасяване на експозицията от страна на контрагента към банката;

б) вътрешногруповите експозиции са обосновани от структурата на финансиране на групата;

в) процесът на вземане на решение за одобрение на експозиция към вътрешногрупов контрагент и приложимият към тази експозиция процес за извършване на наблюдение и контрол на индивидуална и на консолидирана основа са сходни с процесите, прилагани при кредитирането към трети лица;

г) рискът от концентрация, който произтича от експозицията към вътрешногруповия контрагент, е разгледан като част от рамката за цялостна оценка на риска на банката;

3. вътрешните правила и процедури за оценка, измерване и контрол на риска на банката са същите като тези на вътрешногруповия контрагент и процедурите за управление на риска, информационната система и вътрешното отчитане в банката дават възможност на управителния й орган непрекъснато да наблюдава размера на голямата експозиция и съвместимостта й със стратегията на банката за риска на индивидуално и на консолидирано ниво, ако е приложимо и с принципите за добро вътрешно управление на ликвидността в рамките на групата;

4. доказателство, че възникващият риск от концентрация е ясно установен в процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала и е активно управляван;

5. доказателство, че управлението на риска от концентрация е в съответствие с плана за възстановяване на групата.“

5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 5. В глава седма, раздел IV се създава чл. 30:

„Чл. 30. (1) Съгласно чл. 400, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при изчисляването на големите експозиции по чл. 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките могат да изключат напълно или частично експозициите по чл. 29, ал. 1, т. 5 към дружества със седалище в трета държава след разрешение на БНБ, при условие че са изпълнени условията по чл. 28, ал. 4, както и следните изисквания:

1. има сключено споразумение за сътрудничество, което позволява на БНБ да обменя информация, включително лични данни, и да си сътрудничи на постоянна основа с компетентния орган, отговорен за пруденциалния надзор на контрагента;

2. банката е в състояние да предоставя достатъчна редовна информация за контрагентите от трета държава;

3. практиките по отпускане на кредити на банката са в съответствие с нейната стратегия за управление на риска и механизмите за контрол на риска на индивидуално и консолидирано ниво;

4. структурата на частта от групата, която се намира извън Европейския съюз, не създава пречки за своевременно погасяване на експозицията от страна на контрагента към банката;

5. не е имало негативни прецеденти по отношение на прехвърлянето на средства от контрагента към банката;

6. банката е изградила надеждна система за управление на обезпеченията и независима проверка на цените (IPV), за да гарантира, че:

а) вътрешногруповите експозиции са независимо количествено оценени;

б) полученото обезпечение е с добро качество и е отделено от други лица от групата;

в) споровете се решават своевременно;

7. изключването на експозициите няма непропорционални отрицателни ефекти върху предпочитания подход за преструктуриране.

(2) За издаване на разрешение по ал. 1 банката подава заявление, към което прилага данните и документите по чл. 29, ал. 5, както и следната информация:

1. посочване дали заявлението е за пълно или частично изключване на вътрешногрупови експозиции към контрагенти от трета държава;

2. описание на структурата на групата с посочване на всички дружества от трета държава, към които кредитната институция ще прилага изключението;

3. декларация, подписана от лицата, които управляват и представляват банката, че:

а) банката е в състояние да предоставя редовно достатъчна информация за дружествата от трета държава, за които ще прилага изключението;

б) не съществуват правни пречки в съответната трета държава, които да възпрепятстват банката да предостави необходимата информация на БНБ;

в) практиките за кредитиране на банката са в съответствие с нейната стратегия за управление на риска и механизмите за контрол на риска на индивидуално и консолидирано ниво;

г) структурата на частта от групата, която се намира извън Европейския съюз, не възпрепятства своевременното погасяване на експозицията от страна на контрагента към банката;

д) не е имало негативни прецеденти по отношение на прехвърлянето на средства от съответните дружества към банката;

е) банката е изградила надеждна система за управление на обезпеченията и независима проверка на цените (IPV), за да гарантира, че вътрешногруповите експозиции са независимо количествено определени, полученото обезпечение е с добро качество и отделено от други субекти от групата, както и че споровете се разрешават своевременно.“

§ 6. В глава седма се създават раздели V – VІІ:

„Раздел V
Методи за пруденциална консолидация

Чл. 31. (1) Съгласно чл. 18, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банка може да прилага метод на консолидация, различен от метода на собствения капитал, ако са изпълнени условията на този параграф и след разрешение на БНБ.

(2) За издаване на разрешение по ал. 1 банката подава заявление, към което прилага:

1. подробна обосновка за използването на различен метод;

2. качествена и количествена оценка на предполагаемото незадоволително отразяване на рисковете или на прекомерната тежест при използване на метода на собствения капитал;

3. доказателства, че алтернативният подход води до третиране, което е толкова консервативно, колкото и произтичащото от прилагането на метода на собствения капитал.

(3) Българската народна банка може по всяко време да извърши проверка дали прилагането на метод, различен от метода на собствения капитал, запазва консервативния си характер.

Раздел VI
Прехвърляния между банков и търговски портфейл

Чл. 32.(1) Съгласно чл. 104, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банка може да включи позиция в инструменти по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл, ако са изпълнени условията на този параграф и след предварително разрешение на БНБ.

(2) При извършване на преценката по ал. 1 БНБ взема предвид най-малко следните фактори с оглед на конкретните обстоятелства за всяка позиция или група позиции:

1. че правото на преценка съгласно чл. 104, параграф 2, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 не може да бъде упражнено, ако банката вътрешно определя поддържането на пазара единствено като редовно и системно купуване и продаване на определени ценни книжа чрез подаване и изпълнение на нареждания по публично котирана цена;

2. че правото на преценка съгласно чл. 104, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 не може да бъде предоставено по отношение на сделки за финансиране с ценни книжа, сключени във връзка с търгуване и за които има намерение за търгуване съгласно чл. 102, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

3. как банката гарантира, че позицията не се държи с намерение за търгуване и банката не хеджира позицията, държана с намерение за търгуване, и дали това е ясно установено в нейните политики и процедури по чл. 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

4. че правото на преценка по чл. 104, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 не може да бъде упражнено поради неизпълнение на изискванията по чл. 104 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за включване на позицията в търговския портфейл (например технически, процедурни или методологични проблеми), по-специално за позициите по чл. 104, параграф 2, буква „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително разделянето на инструменти;

5. дали за позицията е определена вътрешна рамка за управление на риска, която съответства на рисковия апетит на банката и е одобрена от висшето ръководство по риска;

6. дали позицията се управлява от звена, отговорни за управлението на банковия портфейл, които са отделени от звената, отговорни за управлението на търговския портфейл;

7. дали банката наблюдава позицията да отговаря на контекста, за който се използва и съответства на целите за управлението на риска, и дали са налице процедури, които да се прилагат, ако условията престанат да се изпълняват.

(3) Всяка позиция в инструменти по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 се включва в търговския портфейл, когато за първи път бъде отчетена в счетоводните книги на банката, освен ако не е получила разрешение по ал. 1 за включването й в банковия портфейл при първото й отчитане в счетоводните книги.

(4) За издаване на разрешение за включване на определена позиция или група позиции в инструменти по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл банката подава заявление, към което прилага:

1. списък на инструментите или групите от инструменти, за които се иска разрешение за включване в банковия портфейл;

2. стратегиите и политиките за търгуване, хеджиране и управление на риска, включително документите, описващи процеса на наблюдение и отчитане; за позициите по чл. 104, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, които банката иска да включи в банковия портфейл, тъй като стопанската цел е хеджиране на позиции извън търговския портфейл, се представят доказателства за хеджиращия характер на тези позиции, включително:

a) вътрешна класификация на позициите като хеджиращи през целия им жизнен цикъл;

б) документи за наблюдението на хеджирането, включително посочване на хеджирането и хеджираната позиция и отношението между хеджирането и хеджираната позиция, както и ефективността на хеджирането;

в) политики и процедури, гарантиращи, че хеджиращият дериватен инструмент ще бъде прекратен, ако срокът на хеджирания инструмент изтече или бъде продаден, прекратен или упражнен и не бъде заменен или прехвърлен в друг хеджиран инструмент;

3. оценка на въздействието на капиталовите изисквания за търговските и банковите портфейли;

4. планираното счетоводно третиране;

5. очакван размер на позицията, за която ще се иска разрешение, като условна стойност на дериватите;

6. одобрение от управителния орган на банката за прилагането на чл. 104, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

7. докладите от периодичните вътрешни одити съгласно чл. 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8. доказателства, удостоверяващи, че позицията не се държи с намерение за търгуване и не хеджира позиции, държани с цел търгуване.

(5) Финансовите инструменти и бизнес целите, посочени в заявлението, трябва да бъдат определени във вътрешните политики и процедури на банката.

(6) Заявлението може да се отнася за една или повече позиции по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 33. (1) Съгласно чл. 104, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банка може да включи в търговския си портфейл позиция в инструменти в хедж фондове след разрешение на БНБ и ако са изпълнени следните условия:

1. банката разбира стратегията, рисковете и правилата за управление на хедж фонда и инвестиционната стратегия на фонда е в съответствие с намерението за търгуване на банката или нейната стратегия за хеджиране и това е ясно документирано;

2. хедж фондът няма характеристики, които биха могли да попречат на търгуемостта на такива инструменти (например периоди на временно блокиране, ограничения при обратно изкупуване, при които са възможни само определени времеви периоди за изкупувания: седмични, месечни, тримесечни, годишни, или случаи с прекратяване на обратно изкупуване в периоди на нестабилни пазарни условия);

3. издадените от хедж фонда инструменти са допуснати за търговия;

4. банката може да докаже, че капиталовите изисквания, изчислени за търговския портфейл, са подходящи и отразяват адекватно риска, свързан с позициите в хедж фондовете.

(2) За извършване на оценка по ал. 1 БНБ взема предвид най-малко следните фактори с оглед на конкретните обстоятелства за всяка позиция или група позиции, за които се иска разрешение:

1. начините, по които банката гарантира, че позициите се държат с намерение за търгуване или се използват с цел хеджиране в търговския портфейл;

2. начините, по които банката гарантира, че отговаря на поне едно от условията по чл. 104, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за тази позиция;

3. как правото на преценка по чл. 104, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 е обхванато в политиките и процедурите на банката по чл. 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

4. дали за позициите е установена вътрешна рамка за управление на риска, която съответства на рисковия апетит на банката и е одобрена от висшето ръководство по риска;

5. дали позициите се управляват от звена, отговорни за управлението на търговския портфейл, които са отделени от звената, отговорни за управлението на банковия портфейл;

6. дали банката наблюдава позициите да отговарят на контекста, за който се използват и постигат целите за управлението на риска, както и приложимите процедури за позиции, които вече не изпълняват условията за издаване на разрешение.

(3) Всяка позиция в инструменти в хедж фондове се включва в банковия портфейл, когато за първи път бъде отчетена в счетоводните книги на банката, освен ако тя не е получила разрешение от БНБ да отнася такива позиция в търговския портфейл при първото й отчитане в счетоводните книги.

(4) За издаване на разрешение по ал. 1 банката подава заявление, към което прилага:

1. списък на хедж фондовете, за които се иска издаване на разрешение;

2. стратегиите и политиките за търгуване, хеджиране и управление на риска;

3. документация за процеса на наблюдение и докладване;

4. оценка на въздействието на капиталовите изисквания за търговските и банковите портфейли;

5. планираното счетоводно третиране;

6. одобрение от управителния орган на банката за прилагането на чл. 104, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

7. докладите на службата за вътрешен одит съгласно чл. 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8. доказателства, които удостоверяват, че позицията се държи с намерение за търгуване или че хеджира позиции, държани с намерение за търгуване;

9. доказателства, че банката е в състояние да получи достатъчно информация за отделните базисни експозиции на хедж фонда или че разполага със сведения за съдържанието на мандата на хедж фонда и е в състояние да получава ежедневни ценови котировки за него.

(5) За всеки базисен хедж фонд се подава отделно заявление.

Чл. 34. (1) Разпоредбите на чл. 32 и 33 се прилагат и за вътрешното хеджиране съгласно чл. 106 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Включването на позиция в инструменти по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл и на позиция в инструмент в хедж фондове в търговския портфейл не се счита за прекласификация по смисъла на чл. 104а от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Включването на позиция в инструмент по чл. 104, параграф 2, букви „г“ – „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в банковия портфейл и на позиция в инструмент по чл. 104, параграф 3, буква „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 в търговския портфейл след издаването на разрешение от БНБ не се счита за прекласификация по смисъла на чл. 104а от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Раздел VІI
Ред за издаване на разрешение

Чл. 35. (1) Българската народна банка разглежда заявленията по чл. 31 – 35 и приложените към тях документи и издава разрешение в тримесечен срок от представяне на заявлението и всички необходими документи.

(2) Българската народна банка може да изиска от заявителя предоставянето на допълнителна информация в определен от нея срок.

(3) Българската народна банка отказва да издаде разрешение, ако установи, че не са спазени условията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и тази наредба, ако не са представени в определения срок необходимите документи или представените съдържат непълна, противоречива или недостоверна информация.

(4) Банките са длъжни да уведомяват БНБ за всяка промяна в условията за издаване на разрешението в срок от 10 работни дни от промяната на обстоятелствата.

Чл. 36. Българската народна банка събира такса за разглеждане на заявленията по тази наредба в размер на 500 евро.“

§ 7. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 3 се отменя.

2. Точка 9 се изменя така:

„9. „Риск, свързан с модела“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 52б от Регламент (ЕС) № 575/2013.“

3. Създава се т. 10а:

„10а. „Секюритизираща позиция“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 62 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“

4. В т. 14, буква „б“ думите „Насоките относно вътрешното управление (EBA/GL/2017/11)“ се заменят с „Насоките относно вътрешното управление (EBA/GL/2021/05)“.

5. Създават се т. 15 – 17:

„15. „Позиции, държани с намерение за търгуване“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 85 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

16. „Хедж фонд“ е алтернативен инвестиционен фонд по чл. 194, ал. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

17. „Вътрешно хеджиране“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 96 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 8. На основание чл. 495д от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките могат да продължат да използват кредитна оценка от АВКО по отношение на кредитна институция, при която има допускания за непряка държавна подкрепа до 1.01.2027 г.

§ 9. Тази наредба се издава на основание чл. 73, ал. 6 във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции и е приета с Решение № 635 от 22 декември 2025 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.

Управител: Димитър Радев

10