УКАЗ № 273

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от 51-вото Народно събрание на 17 декември 2025 г.

Издаден в София на 23 декември 2025 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Георги Георгиев

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
(oбн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106, 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 26 и 64 от 2025 г.)

§ 1. В чл. 13, ал. 4 се създава т. 11:

„11. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани.“

§ 2. В чл. 15а, ал. 10 след думите „са унищожени“ се поставя запетая и се добавя „загубени“.

§ 3. В чл. 20б се правят следните изменения:

1. В ал. 5 в текста преди т. 1 думите „има постоянен адрес или обичайно пребиваване“ се заличават, думите „по правилата за“ се заменят с „чрез регистрация по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез“, а думите „на съответната държава“ се заменят с „в държавата“.

2. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен само на територията на една държава членка, различна от страната, се упражнява или чрез регистрация в тази държава членка за прилагане на режим в Съюза, или чрез регистрация за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, или чрез регистрация в страната по чл. 96, ал. 2 и 3, когато:

1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната – при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;

2. изпращането или транспортирането на стоката до получателя завършва в страната – при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.“

§ 4. В чл. 21 се създават ал. 12 и 13:

„(12) Мястото на изпълнение при доставка на услугите по достъп до събитие и съпътстващите достъпа услуги по ал. 4, т. 3 се определя по ал. 2, когато се предоставя виртуално на данъчно задължено лице.

(13) Мястото на изпълнение при доставка на услуги и съпътстващите ги услуги по ал. 4, т. 4, буква „а“ е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугите по ал. 4, т. 4, буква „а“ са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.“

§ 5. В чл. 25, ал. 3 т. 5 се отменя.

§ 6. В чл. 57б, т. 2 думите „чл. 96, ал. 1“ се заменят с „чл. 96“.

§ 7. В чл. 69, ал. 2 се правят следните изменения:

1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Освен в случаите по ал. 1, регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоки или услуги, когато те се използват за:“.

2. Точка 1 се изменя така:

„1. извършване на доставки в друга държава, в рамките на независимата икономическа дейност на това лице, и които биха били с право на данъчен кредит, ако са извършени на територията на страната; това не се прилага за доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага специалният режим за малки предприятия в Европейския съюз по глава двадесет и първа „б“;“.

§ 8. В чл. 70 се създава ал. 6:

„(6) Няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, използвани за доставки, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“.“

§ 9. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

a) в т. 1 накрая се добавя „и доставките по чл. 69, ал. 2, т. 2“;

б) точка 3 се изменя така:

„3. данъчните основи на извършените облагаеми доставки в друга държава, в рамките на независимата икономическа дейност на това лице, за които са използвани стоки или услуги с право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 2, т. 1;“.

2. В ал. 4 т. 2 се изменя така:

„2. данъчните основи на извършените освободени доставки в друга държава, в рамките на независимата икономическа дейност на това лице, за които са използвани стоки или услуги, закупени, придобити или внесени на територията на страната от лицето и които биха били без право на данъчен кредит, ако са извършени на територията на страната;“.

§ 10. В чл. 74, ал. 1 думите „по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, 132 или 132а“ се заменят с „по чл. 96 и чл. 100, ал. 1“.

§ 11. В чл. 78а, ал. 1 думите „чл. 116, ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „чл. 116, ал. 2, 3, 6 и 8“.

§ 12. В чл. 81, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на стоки и услуги, които се използват от лицата за извършване на доставки, за които се прилага в страната или в друга държава членка режимът за малки предприятия в Европейския съюз“.

§ 13. В чл. 82, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 2 се отменя.

2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите, когато доставчикът има регистрация за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз“.

§ 14. В чл. 87 ал. 3 се изменя така:

„(3) Първият данъчен период обхваща времето от датата на регистрация, включително тази дата, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132, ал. 1 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период. В случаите по чл. 132, ал. 5 първият данъчен период обхваща времето от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, включително датата на създаването му, или от датата на регистрация по закона на съдружник, когато същият се регистрира след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, включително датата на регистрацията му, до края на данъчния период.“

§ 15. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) С издаване на акт за регистрация по чл. 96, ал. 1 – 4, чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99, ал. 1 и 7 или чл. 100, ал. 1 и 2 на лицето се определя идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“. С връчването на акта за регистрация органът по приходите вписва в регистъра по ал. 1 определеният идентификационен номер за целите на ДДС на лицето и датата на неговата регистрация по този закон.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) В регистъра по ал. 1 се вписват идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в Европейския съюз, датите на регистрация и дерегистрация за прилагане на режима и за съответната държава членка:

1. датата, от която се прилага режимът (активиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прилага режима);

2. датата на прекратяване на прилагането на режима (деактивиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прекратява прилагането на режима).“

§ 16. Член 96 се изменя така:

„Задължителна регистрация по общия ред

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 51 130 евро.

(2) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон, когато:

1. годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в, надвиши националния праг от 51 130 евро, или

2. годишният му оборот в Съюза, определен по реда на чл. 168в, надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.

(3) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз по чл. 168к, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.

(4) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за дерегистрация или на отказа за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

(6) Всяко данъчно задължено лице, което е длъжно да се регистрира по този член, подава заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите:

1. в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза – в случаите по ал. 1 и 2;

2. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем – в случаите по ал. 3 и 4.“

§ 17. Член 97 се отменя.

§ 18. В чл. 97а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5 думите „чл. 96, 97 и 99“ се заменят с „чл. 96 и 99“.

2. Създава се ал. 6:

„(6) Алинея 2 не се прилага, когато данъчно задълженото лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз.“

§ 19. В чл. 99 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102“ се заменят с „чл. 96 или чл. 100, ал. 1“.

2. В ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1“.

3. В ал. 6 думите „и 97“ се заличават.

§ 20. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4, изречение първо накрая се добавя „и датата, на която възниква това основание за регистрация“, а в изречение трето думата „облагаем“ се заменя с „годишен“.

2. В ал. 5, изречение второ след думите „приходната администрация“ се добавя „чрез подаване на ново заявление по ал. 1“.

3. В ал. 6 след думите „за регистрация“ се добавя „и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията“ и се поставя запетая.

4. Алинея 7 се отменя.

5. В ал. 8 думите „ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99“ се заменят с „ал. 6 регистрацията по чл. 96, ал. 3 и 4, чл. 97а и 99“.

§ 21. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Датата на регистрация на лицето по закона е датата на връчване на акта за регистрация.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок.“

3. В ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

2. за периода от датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“

4. Алинея 4 се отменя.

5. В ал. 6, изречение първо думите „или 4“ се заличават.

6. В ал. 8 думите „или 4“ се заличават.

7. В ал. 9, изречение първо думите „или 4“ се заличават.

8. В ал. 11 думите „или 4“ се заличават.

§ 22. Член 103 се изменя така:

„Дата на регистрация

Чл. 103. За дата на регистрация по този закон се счита:

1. датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза – при регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;

2. по-ранната от двете дати – датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на основание чл. 96, ал. 3 и 4, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5;

3. датата на връчването на акта за регистрация – при регистрация на друго основание, освен когато законът предвижда друго;

4. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1.“

5. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – при регистрация на основание чл. 100, когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие, в случаите по чл. 168з, ал. 9 и чл. 168и, ал. 5, т. 1.“

§ 23. В чл. 104 ал. 1 и 2 се отменят.

§ 24. Член 105 се отменя.

§ 25. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3, буква „а“ думите „,ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2“ се заличават.

2. В т. 4, буква „б“ след думите „от настъпване на обстоятелството“ се добавя „или пред Агенцията по вписванията при подаване на заявление за вписване на прекратяване на юридическото лице по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.

3. Създават се т. 8 и 9:

„8. регистрация в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, което е регистрирано на основание чл. 96, ал. 2 или 3;

9. прекратяване/заличаване на данъчно задължено лице по законодателството на друга държава, в която е установено по седалище и адрес на управление.“

§ 26. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

a) в т. 1 думите „чл. 96, ал. 1, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 1, 2 и 3“;

б) точка 5 се изменя така:

„5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, когато през текущия данъчен период и през предходните 12 данъчни периода не е извършвало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната;“

в) създава се т. 7:

„7. за лице, регистрирано на основание чл. 100, ал. 1, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.“

2. Алинея 3 се отменя.

3. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато:

1. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 2, 3 или 4, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;

2. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 4, се регистрира в страната по чл. 154 или 156, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим в Съюза.“

4. Създават се ал. 5 – 7:

„(5) Когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на текущата календарна година.

(6) Когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 2 и 3 са надвишили националния праг в страната и/или прага в Съюза през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 1 до изтичането на текущата календарна година.

(7) Когато регистрирани лица по чл. 100, ал. 1 са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1, т. 7 до изтичането на текущата календарна година.“

§ 27. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „В случаите по чл. 107, т. 3“ се добавя „и 9“.

2. В ал. 2 думите „чл. 108, ал. 1 и 3“ се заменят с „чл. 108, ал. 1“.

§ 28. В чл. 110 се създава ал. 3:

„(3) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато за регистрираното лице е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 8. В този случай актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, предхождаща датата, на която лицето е регистрирано в държавата членка, в която е установено, за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз.“

§ 29. В чл. 113, ал. 4 се създава изречение второ: „Фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация по чл. 96, ал. 1 и 2 за доставка, данъчното събитие за която е възникнало или за получено авансово плащане, от датата, следваща датата на надвишаване на националния праг в страната и/или на прага в Съюза до датата на връчване на акта за регистрация.“

§ 30. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 5 и 8 след думите „чл. 94, ал. 2“ се добавя „или чл. 168ж, ал. 11 или чл. 168к, ал. 5“.

2. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато:

1. лицето прилага специални режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“, или

2. сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.“

3. Създават се ал. 13 и 14:

„(13) Когато данъчно задължено лице по чл. 168ж прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1 – 4 и 7 – 11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 с окончание „–EX“.

(14) Когато данъчно задължено лице по чл. 168к, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима с място на изпълнение на територията на страната, освен реквизитите по ал. 1, т. 1 – 4 и 7 – 11, задължително посочва своя идентификационен номер по чл. 168к, ал. 5 с окончание „–EX“.“

§ 31. В чл. 115, ал. 5 след думата „Известието“ се добавя „на хартиен носител“.

§ 32. В чл. 116 се създава ал. 8:

„(8) При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 и 2 фактури и известия към тях, издадени след датата на надвишаване на националния праг и/или на прага в Съюза и до датата на връчване на акта за регистрация, се коригират по реда на този член не по-късно от 5 дни след датата на връчване на акта за регистрация.“

§ 33. В чл. 117а, ал. 3 думата „получателя“ се заменя с „издателя“.

§ 34. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“

2. Създава се нова ал. 3а:

„(3а) В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“

3. Досегашна ал. 3а става ал. 3б.

4. В ал. 4 се създава т. 10:

„10. редът и начинът за комуникацията между ФУ/ИАСУТД и информационни системи/софтуери, използвани от лицата.“

5. В ал. 5 се създава изречение второ: „При работа с ЕСФП лицата сключват писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП.“

§ 35. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „или протокол“ се заличават.

2. Създава се ал. 5:

„(5) Когато лице, което е регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, е регистрирано и за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а, за доставките, за които прилага тези режими, лицето съставя отделен отчет за извършените продажби по ал. 1, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се посочва общата сума на данъчните основи.“

§ 36. В чл. 125, ал. 1 думите „чл. 96, 97, 97а, 99“ се заменят с „чл. 96, 97а, 99“.

§ 37. В чл. 131, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „е регистрирано по този закон лице“ се добавя „на основание, различно от чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2“.

§ 38. В чл. 132 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Лице, което придобие стоки и услуги по чл. 10, ал. 1 от регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, задължително се регистрира на същото основание.“

2. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, задължително се регистрира на същото основание.“

§ 39. В чл. 132а, ал. 1 думите „този закон“ се заменят с „чл. 100, ал. 1“.

§ 40. В чл. 133 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „или за регистрация по избор“ се заличават.

2. В ал. 2, изречение първо думите „или регистрация по избор“ се заличават.

§ 41. В глава шестнадесета се създава чл. 142а:

„Годишен оборот в страната на туроператора от доставки на обща туристическа услуга

Чл. 142а. Годишният оборот в страната на туроператора от доставки на обща туристическа услуга е общата сума, получена от или дължима на туроператора от пътуващи лица или от трети лица за тези доставки.“

§ 42. Член 149 се изменя така:

„Годишен оборот в страната на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа

Чл. 149. Годишният оборот в страната на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е общата сума, получена от или дължима на дилъра от клиенти или от трети лица за тези доставки.“

§ 43. В чл. 151а се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думите „чл. 96, 97“ се заменят с „чл. 96“;

б) точка 1 се изменя така:

„1. годишният им оборот в страната нито през текущата, нито през предходната календарна година не надвишава 500 000 евро; годишният оборот се определя по реда на чл. 168в;“.

2. В ал. 5, изречение първо думите „и 7“ се заличават, а в изречение второ думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.

§ 44. В чл. 159 се създава ал. 17:

„(17) В справка-декларацията по ал. 4 се посочват само доставки на стоки и услуги в обхвата на режим в Съюза, с място на изпълнение на територията на държави членки, в които данъчно задълженото лице не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз.“

§ 45. В чл. 159б се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 4“.

2. В ал. 3 и 4 думите „чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1“ се заменят с „чл. 96, ал. 2, 3 или 4“.

3. В ал. 5 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 4“.

4. В ал. 6 думите „чл. 96“ се заменят с „чл. 96, ал. 1 и 4“.

§ 46. В чл. 159в, ал. 1 и 2 думите „чл. 96, 97“ се заменят с „чл. 96“.

§ 47. Създава се чл. 162а:

„Годишен оборот в страната от доставки на инвестиционно злато

Чл. 162а. Годишният оборот в страната на данъчно задълженото лице от доставки на инвестиционно злато по чл. 160, ал. 1 е общата сума от данъчните основи на доставките на инвестиционно злато.“

§ 48. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието накрая се добавя „за прилагане на схема за минимална помощ“.

2. В ал. 1, т. 4 думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2023/2831“.

3. В ал. 3:

а) в т. 6 думите „за последните три данъчни години, включително текущата“ се заменят със „за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението“, а думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“;

б) в т. 7 думите „за последните три данъчни години, включително текущата“ се заменят със „за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението“, а думите „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2023/2831“.

4. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект се натрупва с минимална и държавна помощ при условията на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/2831.“

5. В ал. 6 в изречение първо накрая се добавя „и са спазени условията на Регламент (ЕС) № 2023/2831“, а изречение второ се заличава.

6. Създава се нова ал. 11:

„(11) Максималният размер на индивидуалната помощ по схемата за помощ de minimis за едно и също предприятие е до 300 000 евро.“

7. Създава се ал. 12:

„(12) Дата на предоставяне на помощта е датата на издаване на разрешението по ал. 6.“

8. Досегашната ал. 11 става ал. 13.

§ 49. В чл. 167 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „са надхвърлени праговете или максимално допустимия интензитет за одобрената държавна помощ“ се заменят със „се надхвърля прагът по чл. 166, ал. 4 и се нарушават правилата за натрупване по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 2023/2831“.

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Корекции в издадено разрешение не се допускат. Разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на вече одобрен инвестиционен проект, може да се издаде в срок до 6 месеца от издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6. Издаването на ново разрешение се разглежда като нова минимална помощ.“

§ 50. В чл. 167а, т. 3 думите „чл. 96, 97“ се заменят с „чл. 96“.

§ 51. В чл. 168, ал. 1 думите „чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99“ се заменят с „чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 или чл. 100, ал. 2“.

§ 52. В чл. 168а се създава ал. 5:

„(5) Специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“ не се прилагат за следните доставки:

1. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, когато мястото на изпълнение на доставката е в Северна Ирландия;

2. доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице, установено в Северна Ирландия, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.“

§ 53. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:

„Глава двадесет и първа „б“
СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ ЗА МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Раздел I
Общи положения

Специални режими за малки предприятия

Чл. 168б. (1) Специалните режими по тази глава са режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз.

(2) Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, може да прилага или режим за малки предприятия в страната, или режим за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки.

(3) Данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, може да прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз.

(4) Данъчно задължено лице, което прилага някой от специалните режими за малки предприятия по тази глава, не облага с данък върху добавената стойност извършените облагаеми доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този режим.

(5) За целите на специалните режими за малки предприятия по тази глава:

1. „държава членка на освобождаване“ е държавата членка, която позволява да не се облагат с данък върху добавената стойност доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на нейна територия, извършени от данъчно задължени лица, отговарящи на условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз;

2. „държава членка на установяване“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, прилагащо режим за малки предприятия, е установено.

Годишен оборот в страната и годишен оборот в Съюза

Чл. 168в. (1) Годишният оборот в страната е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице:

1. доставки, които са облагаеми по общия ред за облагане на закона, включително вътреобщностни доставки на стоки;

2. доставки, които са освободени с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета;

3. доставки на финансови услуги по чл. 46;

4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

5. освободени доставки на недвижими имоти.

(2) В годишния оборот в страната по ал. 1 не се включват извършените от лицето:

1. доставки по ал. 1, т. 3 – 5, когато тези доставки са съпътстващи доставки;

2. доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето.

(3) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него през текущата календарна година, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице идентичност по отношение на две или повече от характеристиките относно предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта или доставчиците/клиентите.

(4) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, когато е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице до датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда по ал. 3.

(5) Годишният оборот в страната по ал. 1 на данъчно задължено лице, което прилага глава шестнадесета, седемнадесета или глава деветнадесета, е общата сума, която лицето е получило или ще получи от клиента или от третото лице за доставката, включително всички пряко свързани с тази доставка елементи по чл. 26, ал. 3.

(6) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, което извършва дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на страната, се включват сумите от данъчните основи на тези доставки на стоки и услуги, ако лицето е регистрирано за режим в Съюза в държавата членка на установяване и не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз или е регистрирано по чл. 96.

(7) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на страната, не се включва стойността на извършени от лицето дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на други държави членки, когато лицето:

1. е регистрирано за режим в Съюза по чл. 156 и не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на тези доставки, или

2. е регистрирано по общия ред за облагане с ДДС в тази държава членка, съгласно законодателството й.

(8) При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице се включват и сумите от получените авансови плащания за доставките по ал. 1, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(9) При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката.

(10) При определяне на годишния оборот в страната се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 през текущата календарна година на преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или от отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи.

(11) При определяне на годишния оборот в Съюза се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които формират годишния оборот в страната, определен по реда на този член, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки.

Доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия

Чл. 168г. (1) Специалните режими за малки предприятия по тази глава се прилагат в страната по отношение на извършените от данъчно задълженото лице:

1. облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната;

2. вътреобщностни доставки на стоки;

3. освободени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета.

(2) Алинея 1 не се прилага за извършените от лицето вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 2.

(3) В случаите, когато данъчно задължено лице избере да прилага специален режим за малки предприятия, режимът се прилага за всички доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този специален режим.

(4) Данъчно задължено лице, което прилага режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по глава осемнадесета, не може да прилага специалните режими за малки предприятия по тази глава. Данъчно задължено лице не може да прилага едновременно в една и съща държава членка специалните режими за малки предприятия по тази глава и специалния режим в Съюза по глава осемнадесета.

Раздел II
Режим за малки предприятия в страната

Условия за прилагане и прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в страната

Чл. 168д. (1) Режимът за малки предприятия в страната може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режимът;

2. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.

(2) Националният праг за годишния оборот в страната е в размер на 51 130 евро.

(3) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режим за малки предприятия в страната, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които се прилага този режим.

(4) Правото за прилагане на режима за малки предприятия в страната по ал. 1 се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1.

(5) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 или се регистрира по чл. 168ж за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз.

(6) Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява, когато орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението си за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 в срок.

Раздел III
Режим за малки предприятия в Eвропейския съюз

Условия за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз

Чл. 168е. (1) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и на други държави членки или само на други държави членки, по отношение на които в страната и в съответната държава може да се прилага този режим;

2. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;

3. сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги:

а) в страната и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година, както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка, или

б) в други държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, не надвишава националния праг, приложим в тези държави членки, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година, както и през годината, предхождаща предходната календарна година, когато това е определено от съответната държава членка.

(2) Режимът за малки предприятия в Европейския съюз може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на друга държава членка и за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага този режим;

2. годишният оборот в Съюза на лицето не надвишава прага в Съюза, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година;

3. годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг, приложим в страната, нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година.

(3) Прагът в Съюза за годишния оборот в Съюза е в размер на 100 000 евро.

(4) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по ал. 1, може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната и в други държави членки или само в други държави членки.

(5) Данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2 и 3, буква „а“, когато избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, прилага този режим както в страната, така в другите държави членки.

(6) Данъчно задължено лице, което е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 и за което са налице условията по ал. 1, т. 1, 2 и 3, буква „б“, може да избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз само в другите държави членки.

(7) Данъчно задължено лице по ал. 1, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага режимът, в случаите по ал. 5 – съгласно законодателството в страната и в съответната държава членка, а в случаите по ал. 6 – съгласно законодателството в съответната държава членка.

(8) Данъчно задълженото лице по ал. 2, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, не облага с данък върху добавената стойност облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които в страната се прилага режимът.

(9) Лицето по ал. 1 не може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.

(10) Лицето по ал. 2 не може да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз за период от една календарна година, ако националният праг и/или прагът в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.

Регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз на данъчно задължено лице, установено на територията на страната

Чл. 168ж. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 1 и което избере да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, подлежи на регистрация за целите на този режим.

(2) Правото на избор по ал. 1 се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите първоначално предварително заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.

(3) В предварителното заявление по ал. 2 лицето посочва най-малко следните данни:

1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;

2. държавите членки, в които лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, а когато някоя от държавите членки е определила стопански сектори – и избрания от лицето стопански сектор;

3. идентификационен номер за целите на данък върху добавената стойност в държавите членки, в които желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, ако лицето има такъв;

4. идентификационен номер за целите на прилагане на режим в Съюза, ако лицето има валиден такъв;

5. годишен оборот във всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през текущата календарна година до датата на подаване на заявлението;

6. годишен оборот във всяка държава членка, включително страната, независимо дали лицето прилага, или не прилага в нея режима за малки предприятия в Европейския съюз, реализиран през предходната календарна година.

(4) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, изисква информация за реализирания годишен оборот за годината, предхождаща предходната календарна година, в тази държава членка, лицето посочва в заявлението и тези данни.

(5) Когато държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, за целите на прилагане на режима е определила национални секторни прагове, лицето посочва в заявлението и данни за реализирания годишен оборот в тази държава за годините по ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 4 и по съответните сектори.

(6) Сумите на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочват в евро, като се прилага обменният курс на първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или, ако няма публикуван такъв, за следващия ден, за който има публикуван.

(7) Когато лицето не е извършвало доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, за съответните суми на данъчните основи по ал. 3, т. 5 и 6, ал. 4 и 5 се посочва „0“.

(8) В срок до 35 работни дни от датата на постъпване на предварителното заявление по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличието на основание за регистрация на лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всяка от посочените в заявлението държави членки, в които лицето желае да прилага режима, включително страната. В хода на извършване на проверката органът по приходите изисква потвърждение от компетентните органи на всяка от тези държави членки, че лицето отговаря на условията за прилагане на режима.

(9) Допуснати грешки в подадено предварително заявление по ал. 2 може да бъдат отстранени в срока по ал. 8, като лицето подаде коригирано предварително заявление за регистрация по реда на ал. 2, което замества предходно подаденото. В този случай срокът по ал. 8 започва да тече от датата на постъпване на коригираното заявление. Когато в подадено предварително заявление е пропуснато да се посочи държава членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз, включително страната, се счита, че не е налице допусната грешка, като се прилага редът на ал. 18.

(10) Когато компетентният орган на държава членка, в която лицето желае да прилага режима, е уведомил органа по приходите, че с цел предотвратяване на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка дали лицето отговаря на условията за прилагане на режима в тази държава, срокът по ал. 8 може да бъде удължен.

(11) За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставено окончание „–EX“.

(12) Идентификационният номер по ал. 11 подлежи на вписване в регистъра по чл. 94, ал. 4.

(13) Когато след получено потвърждение от компетентния орган на една/няколко държави членки, посочени в предварителното заявление, органът по приходите установи, че лице, установено на територията на страната, изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, той издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер по ал. 11 и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които може да прилага режима, включително стопанския сектор, когато държава членка е определила стопански сектори. При получаване на потвърждение от компетентния орган на една/няколко други държави членки, посочени в предварителното заявление, след издаване на акта по изречение първо органът по приходите издава акт на лицето за прилагане на режима в тази/тези държава/държави на освобождаване под същия идентификационен номер. Проверката за регистрация на лицето за прилагане на режима във всички държави членки, посочени в предварителното заявление, включително страната, не може да надвишава срока по ал. 8, освен в случаите по ал. 10, само по отношение на държавата членка, изпратила уведомление, че се нуждае от допълнително време.

(14) Датата, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в държава членка, посочена в предварителното заявление, е датата на връчване на акта за прилагане на режима в тази държава по ал. 13.

(15) Когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт в срока по ал. 8, с който мотивирано отказва да регистрира лицето за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки, посочени в предварителното заявление.

(16) Актът по ал. 15, с който е отказана регистрация на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз и/или в страната, може да се обжалва по реда на дял трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато в срока по ал. 8 е получен отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, органът по приходите в акта, с който отказва регистрация на лицето да прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка, посочва и реда и срока за обжалване в държавата членка, като се прилага и доказателство за получения отказ.

(17) Когато в срока по ал. 8 не е получено потвърждение или отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, и органът по приходите не е установил, че лицето не изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка на освобождаване, същият издава акт на лицето за прилагане на режима в тази държава.

(18) Лице, регистрирано по ал. 1, в срок до три работни дни от настъпване на промяна в идентификационните данни или откриване на грешки в данните в предварителното заявление подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на данните, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилагат ал. 8, 10, 13 – 17.

(19) Лице, регистрирано по ал. 1, което желае да прилага режима в държава членка или в държави членки, различни от посочените в предварителното заявление за регистрация, подава по реда на ал. 2 заявление за актуализиране на предварителното заявление, в което задължително посочва идентификационния си номер по ал. 11. В този случай органът по приходите извършва проверка на данните, посочени в заявлението за актуализиране, като съответно се прилага ал. 8, 10, 13 – 17.

(20) В заявлението за актуализиране по ал. 18 и 19 се посочват оборотите по ал. 3, т. 5 и ал. 5 до датата на подаване на заявлението за актуализиране.

Прекратяване на прилагането на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната

Чл. 168з. (1) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано по чл. 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по чл. 168ж, ал. 2, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето надвиши националния праг на страната или националния праг на някоя от държавите членки, в които прилага режима;

2. лицето избере да прекрати прилагането на режима в страната, в една или в няколко държави членки.

(2) Заявлението за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като се посочват страната, една или няколко държави членки, в които се прекратява прилагането на режима, и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 1 срокът за подаване на заявлението за актуализиране е до 15 работни дни от датата на надвишаване на националния праг в страната или на държавата членка на освобождаване.

(3) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1, когато е надвишен националният праг на страната, е датата на настъпване на това обстоятелство, а когато е надвишен националният праг на съответната държава членка, е датата, определена в законодателството на тази държава членка.

(4) Датата на прекратяване на прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.

(5) На датата на прекратяване на прилагането в държава членка на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 3 и 4 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата същият е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в тази държава членка.

(6) За прекратяването на прилагане в една или няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 органът по приходите издава акт, в който посочва основанието за прекратяване на прилагането на режима и съответната държава членка, в която се прекратява прилагането на режима. Актът може да се обжалва по реда на дял трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1 за прекратяване на прилагането в страната на режима, или когато е получено уведомление от компетентния орган на държава членка по освобождаване, че държавата членка прекратява прилагането на режима от лицето. Когато с акта се прекратява режимът за малки предприятия в Европейския съюз в страната, актът може да се обжалва по реда на дял трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а когато се прекратява прилагането на режима в друга държава членка, в акта се посочват редът и срокът за обжалване в държавата членка, изпратила уведомлението.

(8) Когато регистрирано лице по чл. 168ж, което прилага режима в страната и в други държави членки, прекрати прилагането в страната, в една или в няколко държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима. Когато лицето прилага режима само в други държави членки и прекрати прилагането в една или в няколко от тези държави членки, то продължава да прилага режима в останалите държави членки, за които е регистрирано за прилагане на режима.

(9) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 2 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, независимо че националният праг не е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 100, ал. 1.

(10) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1, т. 1 се прекратява по инициатива на данъчно задълженото лице, когато националният праг е надвишен през текущата календарна година, като лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1. В тези случаи не се подава заявление за актуализиране на предварителното заявление по чл. 168ж, ал. 2.

Прекратяване на регистрацията за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на страната

Чл. 168и. (1) Регистрацията в страната и във всички държави членки на освобождаване за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, чрез подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление по чл. 168ж, ал. 2, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в Съюза надвиши прага в Съюза;

2. лицето избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима в страната и във всички държави членки, в които прилага режима;

3. лицето промени държавата членка на установяване;

4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация.

(2) Заявление за актуализиране на предварителното заявление по ал. 1 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис, като в случаите на ал. 1, т. 1, 3 и 4 се посочва и датата на настъпване на съответното обстоятелство. В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 заявлението се подава преди настъпване на съответното обстоятелство, а по ал. 1, т. 1 – в срок до 15 работни дни от датата на надвишаване на прага в Съюза.

(3) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявление за актуализиране на предварителното заявление за регистрация – когато заявлението е подадено през последния месец на календарното тримесечие.

(4) Датата на дерегистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 1, т. 1 и 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство.

(5) Когато лицето се дерегистрира за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на основание ал. 1, т. 1 и 2:

1. лицето може да избере да прилага режим за малки предприятия в страната или да се регистрира по чл. 100, ал. 1, ако годишният му оборот в страната не надвишава националния праг през текущата календарна година;

2. лицето се регистрира по чл. 96, ал. 1, ако годишният му оборот в страната надвишава националния праг през текущата календарна година.

(6) Регистрацията по чл. 168ж за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато:

1. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си по ал. 1, т. 1;

2. установи наличие на обстоятелство по чл. 107, което води до заличаване на лицето или прекратяване на дейността му;

3. лицето не е декларирало по чл. 168л извършвани доставки, по отношение на които се прилага режимът за малки предприятия в Европейския съюз, за период от 8 последователни календарни тримесечия; това не се прилага, когато органът по приходите разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност.

(7) Датата на дерегистрацията на лицето за прилагането на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 6 е:

1. датата на надвишаване на прага за годишния оборот в Съюза – в случаите по ал. 6, т. 1;

2. датата на настъпване на съответното обстоятелство – в случаите по ал. 6, т. 2;

3. датата на връчване на акта за дерегистрацията на лицето по режима – в случаите по ал. 6, т. 3.

(8) От датата на дерегистрацията по ал. 3, 4 и 7 идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 се деактивира от орган по приходите и от тази дата е невалиден за целите на прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз във всички държави членки.

(9) За прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз по ал. 1 и 6 органът по приходите издава акт, в който посочва основанието за дерегистрация за прилагане на режима в страната и във всички други държави членки, в които режимът се е прилагал. Актът се връчва на лицето по електронен път, освен в случаите, когато то е заличено. Актът за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната може да се обжалва по реда на дял трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Прилагане в страната и прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка

Чл. 168к. (1) Данъчно задължено лице, за което са налице условията по чл. 168е, ал. 2, може да избере да прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, когато е регистрирано за целите на този режим в държавата членка на установяването му.

(2) При постъпване в Националната агенция за приходите на искане за потвърждение от компетентните органи на държавата членка на установяване на лицето, в срок до 15 работни дни орган по приходите извършва проверка за наличие на основание за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз. Когато орган по приходите се нуждае от допълнително време, за да извърши проверка с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци, в същия срок органът уведомява компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето за необходимия срок за удължаване на проверката.

(3) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият уведомява за това компетентния орган на държавата членка на установяване на лицето.

(4) В срока по ал. 2, когато при извършване на проверката органът по приходите установи, че за данъчно задълженото лице не са изпълнени условията за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, същият издава акт, с който мотивирано отказва на лицето да прилага режима в страната и уведомява държавата членка на установяване на лицето, като й изпраща акта. Актът може да се обжалва по реда на дял трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данъчно задълженото лице по ал. 1 прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз от датата, определена от компетентния орган на държавата членка на установяване, като използва издадения от този орган идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на този режим, съдържащ окончание „–EX“.

(6) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз задължително се прекратява в държавата членка на установяване, в която лицето е регистрирано, когато:

1. през текущата календарна година годишният оборот на лицето в страната надвиши националния праг и/или годишният му оборот в Съюза надвиши прага в Съюза;

2. лицето избере да прекрати прилагането в страната на режима;

3. лицето промени държавата членка на установяване;

4. лицето прекрати дейността си чрез заличаване или ликвидация по законодателството на държавата членка на установяването му.

(7) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 1 е по-ранната дата от:

1. датата на надвишаване на националния праг в страната, или

2. датата на надвишаване на прага в Съюза.

(8) Датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лицето в случаите по ал. 6, т. 2 и 3 е:

1. първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето – когато заявяването е направено през първия или втория месец на календарното тримесечие;

2. първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на заявяване на съответното обстоятелство пред държавата членка на установяване на лицето – когато заявяването е направено през последния месец на календарното тримесечие.

(9) Дата на прекратяване на прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз в случаите по ал. 6, т. 4 е датата на настъпване на съответното обстоятелство, посочена от компетентния орган на държавата членка на установяване.

(10) В случаите по ал. 6, т. 1 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, ако лицето надвиши националния праг в страната.

(11) В случаите по ал. 6, т. 2 на датата на прекратяване на прилагането в страната на режима за лицето възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3, ако лицето продължи да извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната.

(12) Прилагането в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз от лице, установено на територията на друга държава членка, се прекратява от държавата членка на установяване по инициатива на орган по приходите, когато установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 2 и не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по общия ред на закона. Органът по приходите регистрира лицето по реда на чл. 102 и уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.

(13) При регистрация по чл. 96, ал. 2 по инициатива на лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в Европейския съюз, органът по приходите уведомява незабавно по електронен път компетентния орган на държавата членка на установяване за датата, на която лицето е престанало да отговаря на условията за прилагане в страната на режима.

(14) Когато лице, което прилага в страната режима за малки предприятия в Европейския съюз, е закъсняло с подаване в държавата членка на установяване на отчет за реализираните обороти за календарно тримесечие с повече от 30 дни или последователно е подало два или повече такива отчета със закъснение, орган по приходите може да инициира прекратяване на прилагането на режима от лицето в страната чрез уведомяване по електронен път на компетентния орган на държавата членка на установяване.

Деклариране на извършените доставки от данъчно задължено лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз

Чл. 168л. (1) Лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, което прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в една или повече държави членки на освобождаване, подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие, който съдържа следните данни:

1. наименование, дейност, правно-организационна форма и адрес;

2. идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11;

3. реализираните обороти през календарното тримесечие:

а) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната или „0“, когато не са реализирани такива обороти;

б) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка поотделно, независимо дали лицето прилага режима за малки предприятия в Европейския съюз в нея, или „0“, когато не са реализирани такива обороти;

в) общата сума на данъчните основи на извършените доставки с място на изпълнение на територията на всяка държава членка, поотделно по сектори, когато тази държава членка прилага различни национални прагове по сектори, или „0“, когато не са реализирани такива обороти.

(2) Отчетът за реализираните обороти по ал. 1 се подава по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие, за което се отнася, по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

(3) Сумите на реализираните обороти по ал. 1, т. 3 се посочват в евро. Когато доставките са извършвани в други валути, данъчно задълженото лице използва обменния курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или – когато няма публикуван такъв за този ден – за следващия ден, за който има публикуван.

(4) Отчет по ал. 1 се подава, независимо дали през календарното тримесечие лицето е извършвало доставки на стоки и услуги, за които се прилага режимът.

(5) Първият отчет за реализираните обороти обхваща времето от датата на подаденото първоначално предварително заявление за регистрация до края на календарното тримесечие, през което лицето е регистрирано в страната по чл. 168ж.

(6) Последният отчет за реализираните обороти обхваща времето от началото на календарното тримесечие, през което е прекратена регистрацията на лицето за прилагане в страната на режима, до датата на дерегистрацията включително.

(7) Когато прагът в Съюза е надвишен през текущата календарна година, отчетът за реализирания оборот за последния период по ал. 6 се подава в срок до 15 работни дни от датата на надвишаване на този праг.

(8) Когато лице, регистрирано в страната по чл. 168ж, не подаде в срока по ал. 2 отчет за реализирания оборот по ал. 1 за съответното календарно тримесечие, Националната агенция за приходите изпраща напомнително съобщение до лицето по електронен път в 10-дневен срок от изтичането на срока за подаване на отчета.

(9) Допуснати грешки – неотразени или неправилно отразени суми, погрешно съставени или поправени документи, които са анулирани, в резултат на които следва да бъдат променени стойностите по ал. 1, т. 3 в подаден отчет за реализираните обороти за календарното тримесечие, се коригират чрез подаване за същото календарно тримесечие на нов отчет за реализираните обороти.“

§ 54. В чл. 169, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Точка 2 се изменя така:

„2. дата на регистрация и дата на прекратяване на регистрацията, а при прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз и за всяка държава членка на освобождаване – датата, от която се прилага режимът, и датата на прекратяване на прилагането на режима;“.

2. В т. 4 думите „чл. 96, 97, 97а, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а и чл. 156, ал. 1 и 16“ се заменят с „чл. 96, 97а, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а, чл. 156, ал. 1 и 16 и чл. 168ж, ал. 11“.

§ 55. В чл. 178 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:

„(2) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168ж лице, което е длъжно да подаде, но не подаде заявление за актуализиране на предварително заявление в сроковете, установени по чл. 168ж, ал. 18, чл. 168з или чл. 168и, ал. 2.“

§ 56. В чл. 179 се създава ал. 4:

„(4) Алинея 1 се прилага и за регистрирано по чл. 168и и чл. 168з лице, което не подаде за календарното тримесечие отчет за реализирания оборот по чл. 168л или не го подаде в предвидения срок.“

§ 57. В чл. 182 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 след думите „регистри за съответния данъчен период“ се добавя „или не състави отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1, или не отрази съставения отчет в дневника за продажбите за съответния данъчен период“.

2. В ал. 2 след думите „данъчния документ“ се добавя „или е съставило или отразило отчета“.

§ 58. В чл. 186, ал. 1, т. 4, буква „а“ накрая се добавя „или в състава им функционират средства за измерване, които не са изпитани и одобрени за работа с тях“.

§ 59. В чл. 187, ал. 4 думата „молба“ се заменя със „заявление“.

§ 60. В чл. 192 в текста преди т. 1 след думите „фискални устройства“ се добавя „или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“.

§ 61. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1:

а) в т. 11 изречение първо се изменя така: „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или с постоянен обект на територията на страната, а когато няма такова седалище или обект – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“;

б) създава се т. 11а:

„11а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на страната“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.“;

в) точка 12 се изменя така:

„12. „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или с постоянен обект на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз.“;

г) създава се т. 12а:

„12а. „Данъчно задължено лице, установено на територията на Европейския съюз“ по смисъла на глава двадесет и първа „б“ е лице, което e със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, с изключение на лицата, установени на територията на Северна Ирландия.“;

д) точка 67 се изменя така:

„67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане на продажби на стоки или услуги или сторно операции чрез издаване на системни бонове. Интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност осигурява автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в търговския обект до счетоводното отчитане на реализацията й. Допуска се част от тези дейности, с изключение на дейностите, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите и сторно операциите, да се осъществяват в друга информационна система/софтуер, при условие че е осигурена постоянна свързаност за автоматизиран обмен на данни между системата/софтуера и ИАСУТД.“;

е) в т. 93 думите „чл. 96, ал. 10“ се заменят с „чл. 168в, ал. 3“;

ж) създава се т. 105:

„105. „Съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер.“

2. В § 1а се създава т. 26:

„26. Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (OB, L 62/13 от 2 март 2020 г.).“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 62. (1) Периодът от три години преди датата на предоставяне на разрешението по чл. 166, ал. 4 се определя съгласно чл. 3, параграф 1, ал. 2 и параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове.

(2) Специалният ред за начисляване на данък при внос при прилагане на схема за минимална помощ се прилага до 31 декември 2030 г. включително.

§ 63. (1) За всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, което към датата на влизане в сила на този закон не е регистрирано по досегашния чл. 96 или чл. 100, ал. 1 и годишният му оборот в страната за 2025 г. надвишава прага от 51 130 евро, определен по реда на чл. 168в от този закон, възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон.

(2) Всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление извън територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната, което има постоянен обект на територията на страната и за което към датата на влизане в сила на този закон възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, 3 или 4 от този закон, подава заявление за регистрация по реда на този закон. Заявлението се подава в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон.

(3) Когато към датата на влизане в сила на този закон данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 2 от този закон, а когато е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 3 от този закон. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94, ал. 2 се запазва.

(4) Когато към датата на влизане в сила на този закон всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 4 от този закон. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94, ал. 2 се запазва.

(5) Когато към датата на влизане в сила на този закон за данъчно задължено лице, за което до влизане в сила на този закон е възникнало задължение за регистрация по досегашния чл. 96, ал. 9 и срокът за подаване на заявление за регистрация не е изтекъл, възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3 или 4 от този закон. Лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон, като регистрацията се извършва по реда на този закон.

(6) Към датата на влизане в сила на този закон започналите и неприключили процедури за регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашните глави девета и десета се довършват при условията и по реда на този закон. При установяване на основание за регистрация по чл. 96, ал. 1 – 4 от този закон, за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон, с изключение на случаите по досегашните чл. 102, 132 и 132а.

§ 64. В Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 2024 г.; изм., бр. 25, 49, 63, 65, 99 и 100 от 2025 г.) в § 37 от преходните и заключителните разпоредби т. 7 и 9 се отменят.

§ 65. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г., бр. 26, 28, 104 и 105 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 105 от2023 г., бр. 70, 72 и 79 от 2024 г. и бр. 17, 26 и 61 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 52б, ал. 4, т. 2 и 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

2. В чл. 62б навсякъде думите „1 500 000 000 лв.“ се заменят със „750 000 000 евро“.

3. В § 2 от допълнителните разпоредби се създава т. 6:

„6. Директива (ЕС) 2025/794 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на директиви (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на датите, от които държавите членки трябва да прилагат някои изисквания за отчитане и за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (OB, L 2025/794 от 16 април 2025 г.).“

4. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 72 от 2024 г. и бр. 17 от 2025 г.) в § 30:

а) в ал. 1:

аа) в т. 1 в текста преди буква „а“ думите „2025 г.“ се заменят с „2026 г.“;

бб) в т. 2 в текста преди буква „а“ думите „2026 г.“ се заменят с „2027 г.“;

вв) в т. 3 в текста преди буква „а“ думите „2027 г.“ се заменят с „2028 г.“;

б) алинея 2 се отменя.

§ 66. Първият отчетен период, за който предприятията изготвят и публикуват декларация с информация за начислен и платен подоходен/корпоративен данък по глава седма, раздел VII от Закона за счетоводството e 2025 г. Когато отчетният период, за който предприятията изготвят и публикуват декларацията, не е календарната година, първият отчетен период е периодът, започващ на или след 22 юни 2024 г.

§ 67. В Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта (обн., ДВ, бр. 95 от 2016 г.; изм., бр. 15 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 18, 28 и 105 от 2020 г., бр. 25 и 52 от 2022 г. и бр. 70 и 79 от 2024 г.) в чл. 30, ал. 1, изречение второ след думата „обучение“ се добавя „за поддържане и развитие на тази квалификация.

§ 68. Допълнителното обучение в признати от Института на независимите експерт-счетоводители форми, в което са участвали през 2025 г. регистрираните одитори, вписани в регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта с правоспособност за извършване на ангажименти за сигурност по устойчивостта, се признава за участие за целите на обучението за поддържане и развитие на тази квалификация през 2026 г.

§ 69. Този закон влиза в сила от 1 януари 2026 г.

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 17 декември 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

7670