ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9 от 11 декември 2025 г.
по конституционно дело № 5 от 2025 г.
Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в закрито заседание на 11.12.2025 г. конституционно дело № 5/2025 г., докладвано от съдия Орлин Колев.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и е във фазата на разглеждане по същество по реда на чл. 19, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Конституционно дело № 5/2025 г. е образувано на 8.04.2025 г. по искане на тричленен състав на Върховния административен съд по административно дело № 1077/2025 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г.) и на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; посл. доп., бр. 87 от 2025 г.) поради противоречие с чл. 1, ал. 2, чл. 4, ал. 1, чл. 5, чл. 8, чл. 117, ал. 2, чл. 129, ал. 2, чл. 130, ал. 1, чл. 130а, чл. 130б от Конституцията.
С определение на Конституционния съд от 10.06.2025 г. искането е допуснато за разглеждане по същество.
В хода на разглеждането на делото, преди произнасянето по същество, в Конституционния съд на 1.12.2025 г. постъпи Определение № 12221 от 1.12.2025 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което административно дело № 1077/2025 г. е прекратено поради оттегляне на жалбата, въз основа на която е образувано.
Предвид този факт Съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията Конституционният съд се произнася по искане от съд, когато оспореният закон е приложим по конкретно разглеждано от него дело.
В Определение № 6/2024 г. по к.д. № 19/2024 г. Съдът посочва, че „[п]роизнасянето на конституционната юрисдикция има смисъл само ако може да бъде взето предвид от сезиралата го юрисдикция и въпросът за конституционосъобразността на приложимия по висящото дело закон не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд“. В Определение № 2 от 2024 г. по к.д. № 8/2024 г. Съдът подчертава, че „[с]езирането на Конституционния съд трябва да е не само възможност, а необходимост, произтичаща от конкретното дело“.
С прекратяването на производството пред сезиращия съд престава да бъде изпълнено предвиденото в чл. 150, ал. 2 от Конституцията изискване за наличие на разглеждано от него конкретно дело, по което оспореният закон е приложим.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 2 ЗКС Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по конституционно дело № 5/2025 г., образувано по искане на състав на Върховния административен съд по административно дело № 1077/2025 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 6 от 2025 г.) и на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; посл. доп., бр. 87 от 2025 г.).
Съдия Борислав Белазелков е подписал определението с особено мнение.
Съдия Атанас Семов и съдия Орлин Колев са подписали определението със становища.
Председател: Павлина Панова
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Борислав Белазелков по Определение № 9 от 11.12.2025 г. по конституционно дело № 5/2025 г.
Представям това особено мнение, тъй като не споделям извода за недопустимост на производството по искането на състав на шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) поради прекратяването на производството по делото пред сезиращия съд.
Съществуването на дело със съответния предмет пред наказателен, граждански или административен съд е повод, а не причина Конституционният съд (КС) да бъде сезиран с искане за обявяване на приложим по делото закон за неконституционен. Причината за сезирането на КС е убедеността на сезиращия съд, че приложимият закон не му позволява да процедира или да реши делото конституционосъобразно.
Ако причината за сезирането на КС отпадне, може да се мисли за прекратяване на производството по отправено искане, но не така стои въпросът, когато само поводът за сезирането на КС изгуби своето непосредствено значение.
На пръв поглед при прекратяване на делото пред административния съд би могло да се мисли за нуждата от произнасяне на КС, защото разпоредбата на оспорения § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е преходна и нейното правно действие е изчерпано с прекратяването на 23.01.2025 г. на единственото неприключило производство – това по предложението за избор на главен прокурор. Конституционният съд обаче е сезиран и с определението си от 10.06.2025 г. е приел да разгледа по същество и конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която е предназначена да се прилага, когато и докато има изборни членове на пленума на ВСС с изтекъл мандат. С прекратяването на административното производство причината за сезирането на КС не се губи, нито се губи смисълът да бъде проверена конституционосъобразността на двете оспорени разпоредби.
Не е без значение също така дали производството пред сезиращия съд е прекратено преди допускането на искането за разглеждане по същество, или след като разглеждането на искането е допуснато с акт на КС.
Съществено значение има също дали прекратяването на делото пред сезиращия съд е причинено от настъпването на събитие, което не зависи от волята на страните по делото, или в резултат от волеизявления на едната или на двете страни в това производство. От волята на едната или на двете страни в производството пред сезиращия съд може да зависи съдбата на висящото пред него дело. Законът позволява това, защото в това производство страните търсят признаване или удовлетворяване, съответно – защита срещу субективното право, което едната от тях претендира да съществува. Такава воля обаче не е от естество да премахне причината за сезирането на КС и да преустанови правоотношенията между сезиращия съд и КС, които се осъществяват в производството по чл. 152, ал. 2 от Конституцията.
Показателно за съществуването на причината за сезирането на КС и за необходимостта от разглеждането и произнасянето по отправеното искане е обстоятелството, че изборните членове на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат прекратиха неприключилото производство по предложение до президента на Република България за назначаване на главен прокурор и не са започвали производства за назначаване или освобождаване на председател на Върховния касационен съд или на председател на Върховния административен съд, т.е. изборните членове на пленума на ВСС с изтекъл мандат са съобразили и продължават да съблюдават това въведено с оспорения закон ограничение. Но, както е публично известно, в заседанието на пленума на ВСС на 23.01.2025 г. и в заседанията, проведени след тази дата, изборните членове на ВСС с изтекъл мандат не съблюдават останалите ограничения, въведени със същия закон, като продължават да приемат други решения на пленума по чл. 33, ал. 3 ЗСВ – такива по второто изречение на тази алинея, които се гласуват с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.
С непроизнасянето по конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която препраща към цялата предходна ал. 3, КС оставя посочения проблем в дейността на пленума на ВСС неразрешен. Това позволява посочената противоречива практика по приложението на оспорения закон да продължи, въпреки че с прекратяването на производството по конституционното дело разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ би трябвало да се прилага, и то в нейната цялост, т.е. в нейната връзка с предходната ал. 3.
Конституционен съдия: Борислав Белазелков
СТАНОВИЩЕ
на съдия Атанас Семов
по Oпределение № 9 от 11 декември 2025 г. по к.д. № 5/2025 г.
Подписвам определението със становище, тъй като смятам за наложително да не се допусне разбиране, че прекратяването на производството по к.д. № 5/2025 насърчават воденето на фиктивни производства пред съдилищата с единствена цел сезиране на Конституционния съд или произволното десезиране на Конституционния съд от вносител на искане.
Поддържам категорично разбирането, изразено в особеното мнение на съдиите Я. Стоилов, С. Янкулова и А. Семов по Определение от 10 юни 2005 г. по к.д. № 5/2025, с което искането беше допуснато, че образуваното пред сезиращия състав на Върховния административен съд съдебно производство по своята същност се явява типичен пример за фиктивен спор (fictio litis) – образувано с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на закона правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор). Непосредствено преди обявяването на решение на Конституционния съд по същество, жалбата, въз основа на която е образувано главното дело пред ВАС, беше оттеглена, което потвърди, че завеждането на това дело не е имало никаква друга цел освен сезиране на Конституционния съд.
Тъй като Конституционният съд допусна искането до разглеждане по същество (Определение от 10 юни 2005 г. по к.д. № 5/2025), приемам, че предвид практиката му относно незаобиколимото изискване „сезирането на Конституционния съд /…/ да е необходимост, произтичаща от конкретното дело“ (Определение № 2 от 2024 по к.д. № 8/2024), с прекратяването на фиктивното дело пред сезиращия състав на Върховния административен съд остава неизпълнено предвиденото в чл. 150, ал. 2 от Конституцията изискване за наличие на висящо конкретно дело пред сезиращия съд, по което оспореният закон да е приложим. Поради това подкрепих диспозитива на определението.
Конституционен съдия: Атанас Семов
СТАНОВИЩЕ
на съдия Орлин Колев
по Определение № 9 от 11 декември 2025 г. по к.д. № 5/2025 г.
Представям настоящото становище единствено в допълнение на мотивите по определението за прекратяване на делото, като посочвам, че причината за прекратяването не е липсата на предмет на конституционното дело, а липсата на основание.
Позовавайки се на чл. 150, ал. 2 от Конституцията и следвайки практиката на Конституционния съд, част от която е посочена в определението за прекратяване, решението на Конституционния съд би имало единствено значение за съществуващо висящо съдебно производство – конкретно дело, по което може да се реализира търсената защита на засегнато право или интерес. Пряката и непосредствена цел за търсенето на защита пред съд предопределя от своя страна и основанието на производството пред Конституционния съд. Доколкото целта (пряка и непосредствена) при търсенето на съдебна защита не може да се отдели от основанието за постигането й, то в същата взаимна обвързаност се намират производството пред сезиращия съд и производството пред Конституционния съд. Налице е преюдициалност – Тълкувателно решение № 3 от 2020 г. по к.д. № 5/2019 г., поради което прекратяването на делото пред съда води и до отпадане на основанието на дело пред Конституционния съд. Обратното би означавало реализиране на последици без намерение за постигането им. Основанието на производството пред Конституционния съд следва да е налице по време на целия процес, протичащ пред Съда, каквото в случая липсва.
Това пояснение на пръв поглед е с теоретичен характер, но също така има и важно практическо значение, доколкото въпросът за конституционосъобразността на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт все още остава без отговор.
Конституционен съдия: Орлин Колев
7590
