ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 286 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2025 Г.
за изменение и допълнение на нормативни актове
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. В Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, приет с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 41, 62 и 110 от 2013 г., бр. 60 и 61 от 2014 г., бр. 40 и 57 от 2015 г., бр. 79 от 2016 г., бр. 51 и 81 от 2017 г., бр. 57 от 2018 г., бр. 27, 47 и 93 от 2019 г., бр. 57 от 2021 г., бр. 36 и 43 от 2022 г. и бр. 37 от 2023 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2:
а) в ал. 1 след съкращението (ГКПП) се добавя „или през вътрешни граници“;
б) създава се ал. 3:
„(3) При временно въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници чужденците влизат в Република България през определените с акт на Министерския съвет места.“
2. В чл. 3, ал. 1 думите „в Република България“ се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз“ и се поставя запетая.
3. В чл. 4:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Компетентните органи могат да приемат, че чужденец, намиращ се на територията на Република България, не отговаря или вече не отговаря на условията за продължителността на разрешеното краткосрочно пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз, в следните случаи:
1. паспортът или заместващият го документ на чужденеца не е подпечатан при влизането му на територията на държавите членки през външна граница;
2. за чужденеца няма създадено индивидуално досие в Система за влизане/излизане (СВИ) или в записа за влизане/излизане на чужденеца не се съдържа дата на излизане от територията на държавите членки след датата, на която изтича разрешеният срок на пребиваване.
(2) В случаите по ал. 1 чужденецът може да докаже, че е спазил условията на продължителността на краткосрочното пребиваване чрез предоставяне на достоверни документи – билет за транспорт, или други документи, удостоверяващи престоя му извън територията на държавите членки или датата на изтичане на срока на валидност на предишно разрешение за пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване.“;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Алинея 1, т. 2 не се прилага за чужденец, който може да представи достоверни доказателства, че се ползва с право на свободно движение съгласно правото на Европейския съюз или че притежава разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване.“;
в) създава се ал. 5:
„(5) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 чужденецът не успее да докаже съгласно ал. 2, че е спазил условията за продължителността на краткосрочното пребиваване, компетентните органи създават индивидуално досие в СВИ, ако е необходимо, или посочват в СВИ датата и мястото, на които чужденец е преминал външна граница на държава членка или вътрешна граница на държава членка, която още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226.“
4. В чл. 5, ал. 10 думите „по образец, утвърден с акт на Министерския съвет“ се заменят със „съгласно Приложение VI към член 34, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (OB, L 243, 15 септември 2009 г.)“.
5. В чл. 6, ал. 1 изречение първо се изменя така: „В тридневен срок от влизането си в Република България чужденецът посочва пред органите на МВР писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по чл. 18, ал. 1 от ЗЧРБ, освен в случаите на организиран туризъм. Информацията от адресната карта се въвежда незабавно в съответните информационни фондове на МВР.“
6. В чл. 11:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) При наличие на извънредни обстоятелства, причини от хуманитарен характер, или сериозни лични причини по смисъла на чл. 27 от ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно Приложение № 2.“;
б) алинеи 2 – 4 се отменят.
7. Член 12 се отменя.
8. В чл. 13 ал. 1 се изменя така:
„(1) След влизането на територията на Република България за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 и 13, чл. 24е, ал. 1, чл. 33г, ал. 4, чл. 33о, ал. 1 и 2 и чл. 33р, ал. 1 от ЗЧРБ към подаденото заявление по образец съгласно Приложение № 2а членът на семейството в срок не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на издадената му виза прилага към първоначално подадените документи в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, копие на положената виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ;
2. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).“
9. В чл. 24:
а) в ал. 1 думите „и 22“ се заличават;
б) в ал. 2 думите „международна закрила, убежище или временна закрила“ се заменят с „международна закрила или убежище“.
10. Член 27 се изменя така:
„Чл. 27. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията, удостоверяващ качеството му на чуждестранен религиозен служител, поканен от централните ръководства на регистрираните вероизповедания.“
11. В чл. 29а:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
„5. удостоверение от Министерството на иновациите и растежа, предоставено на дирекция „Миграция“ по служебен път, по отношение на вложенията в капитала на българско търговско дружество.“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Службите за административен контрол на чужденците изискват служебно документ от Централния кредитен регистър на Българската народна банка.“
12. Създава се чл. 32г:
„Чл. 32г. (1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 24с от ЗЧРБ при първоначално подаване или при подновяване на разрешението за продължително пребиваване чужденецът прилага към заявлението документите по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6, както и:
1. доказателства за наличие на средногодишен доход в размер, не по-малък от 50 (петдесет) минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година;
2. документи, доказващи някое от обстоятелства по § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, а именно:
а) по § 1, т. 36, подточка 1 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ:
аа) трудов договор или друг документ, издаден от работодателя или друг компетентен орган, който съдържа данни за страните по договора, длъжността на чужденеца, трудовото възнаграждение и срока на договора;
бб) документ, удостоверяващ съществуването на работодателя, в случай че е юридическо лице или друго правно образувание, различно от физическо лице, и удостоверяващ наименованието, идентификационния номер, седалището и адреса на управление и лицата, които го представляват по националния му закон, издаден от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство, със срок до 6 месеца преди датата на подаване на документите;
вв) линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни обстоятелствата по буква „бб“, в случай че е приложимо;
б) по § 1, т. 36, подточка 2 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ:
аа) документ, удостоверяващ съществуването на дружество, неговото наименование, идентификационен номер, собствениците на капитала, седалището и адреса на управление, предмета на дейност, и лицата, които го представляват по националния му закон, издаден от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство, със срок до 6 месеца преди датата на подаване на документите; в случай че в документа няма данни за собствениците на капитала, се представя допълнителен документ, издаден от управителния орган на дружеството, съобразно националното му законодателство, удостоверяващ това обстоятелство;
бб) линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни обстоятелствата по буква „аа“, в случай че е приложимо;
вв) най-малко един договор и референция от получателя на дистанционните услуги, удостоверяващи предоставянето на услугите изцяло дистанционно, срока на предоставянето, както и съдържащи идентификационни данни на получателя на услугите:
ааа) за физически лица – име, идентификационен номер, номер и дата на издаване на документ за самоличност, адрес в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване;
ббб) за юридически лица – наименование, идентификационен номер, седалище и адрес на управление, лицата, които го представляват по националния му закон, както и линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни тези обстоятелства, в случай че е приложимо;
в) по § 1, т. 36, подточка 3 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, най-малко един договор и референция от получателя на дистанционните услуги, удостоверяващи предоставянето на услугите изцяло дистанционно, срока на предоставянето, както и съдържащи идентификационни данни на получателя на услугите:
аа) за физически лица – име, идентификационен номер, номер и дата на издаване на документ за самоличност, адрес в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване;
бб) за юридически лица – наименование, идентификационен номер, седалище и адрес на управление, лицата, които го представляват по националния му закон, както и линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни тези обстоятелства, в случай че е приложимо.
(2) Документите, представени от чужденеца, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2001 г.; попр., бр. 17 от 2014 г.), ратифицирана със закон (ДВ, бр. 47 от 2000 г.), по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (ДВ, бр. 73 от 1958 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.“
13. В чл. 35 се създава ал. 3:
„(3) Удостоверението за раждане се изпраща за извършване на изследване в Националния институт по криминалистика/компетентните експертни звена към ОДМВР относно проверка за автентичност на бланката и следи от подправки по персонализацията.“
14. В чл. 40 се създава т. 5:
„5. удостоверение от Министерството на правосъдието, че чужденецът е освободен от българско гражданство.“
15. В чл. 42, ал. 3 думите „непрекъснатост на пребиваването“ се заменят със „законно и непрекъснато пребиваване“.
16. Член 61 се отменя.
17. Член 64 се изменя така:
„Чл. 64. (1) Чужденците напускат Република България през ГКПП или през вътрешните граници.
(2) При временно въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници чужденците напускат Република България през определените с акт на Министерския съвет места.
(3) Чужденец може да напусне Република България с редовен паспорт или заместващ го документ, с който е влязъл в страната, или с друг заместващ го документ за пътуване в рамките на разрешения му срок за пребиваване, освен в случаите на наложени с влезли в сила актове забрани по чл. 43 от ЗЧРБ и по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс.“
18. Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1
ВИЖ приложението
19. Създава се приложение № 2а към чл. 13, ал. 1
„Приложение № 2а към чл. 13, ал. 1
ВИЖ приложението
20. Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 3 към чл. 14, ал. 1
ВИЖ приложението
21. Приложение № 3а към чл. 60, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 3а към чл. 60, ал. 1
ВИЖ приложението
22. Приложение № 4 към чл. 34, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 4 към чл. 34, ал. 1
ВИЖ приложението
§ 2. В Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление № 13 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2010 г., бр. 51 от 2011 г., бр. 60 от 2012 г., бр. 31 от 2013 г., бр. 50 и 60 от 2014 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 4, 37 и 70 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 57 от 2018 г., бр. 27, 50, 89 и 92 от 2019 г., бр. 73 от 2020 г., бр. 13 от 2021 г., бр. 36 от 2022 г. и бр. 107 от 2023 г., бр. 46 от 2024 г., бр. 99 от 2024 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) С правилника се регламентира и редът за:
1. издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност (УЕИ) в електронния носител на информация (ЕНИ) на българските лични документи;
2. спиране, възобновяване и прекратяване на УЕИ, персонализирано в ЕНИ на българските лични документи.“
2. В чл. 5:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Посочените в заявления по образец съгласно приложения № 2 и 2а данни за електронна поща и мобилен телефон за връзка, подадени от заявителя при издаване или подмяна на български личен документ, се използват и за изпращане на съобщение за изтичане на срока на валидност на издадена лична карта, паспорт и свидетелство за управление на моторно превозно средство;
б) създава се нова ал. 5:
„(5) Удостоверение за електронна идентичност се издава и записва в ЕНИ на български личен документ въз основа на подадено заявление по ал. 1. Спиране, възобновяване и прекратяване на персонализирано в съответния български личен документ УЕИ се извършва въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложения № 9, 10 или 11. На вече издаден български личен документ УЕИ се издава и записва въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 12.“;
в) създават се ал. 6 и 7:
„(6) Заявленията по образец съгласно приложения № 9, 10, 11 и 12 се попълват с данни от Централизираната система за електронна идентификация (ЦСЕИ) и се предоставят на заявителя за установяване съответствие на данните.
(7) За задаване/смяна на ПИН код, след запис на УЕИ в ЕНИ на българските лични документи и при блокиран или забравен ПИН код титулярят се явява лично в съответното звено по чл. 7.“;
в) досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и ал. 5“.
3. В чл. 7:
а) в ал. 1, т. 6, буква „б“ след думите „в звената „Български документи за самоличност“ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес“ се поставя запетая и се добавя „в ДБДС“;
б) създават ал. 6 – 8:
„(6) Заявления по чл. 5, ал. 5 от български граждани се подават във всяко РУ на МВР, звената „БДС“ при СДВР/ОДМВР и ДБДС.
(7) Заявления по чл. 5, ал. 5 от чужденци се подават лично в дирекция „Миграция“, отдел/сектори/групи „Миграция“ при СДВР/ОДМВР по адрес на пребиваване на лицето.
(8) Спиране, възобновяване и прекратяване на УЕИ може да се извърши и чрез профила на титуляря на УЕИ на Портала за електронна идентификация.“
4. В чл. 8, ал. 2:
а) в т. 1 изречение второ се изменя така: „Получаването на лична карта и/или паспорт, заявени при експресна услуга, се извършва само в СДВР или в ДБДС – МВР.“;
б) създава се т. 1а:
„1а. за подмяна на временна карта за самоличност – в СДВР/ОДМВР по постоянен адрес на лицето или по седалище на съда, наложил мярката по чл. 68, ал. 2 от НПК, или в ДБДС. Получаването на временна карта за самоличност, заявена при експресна услуга, се извършва само в СДВР или в ДБДС – МВР;“.
5. В чл. 15 думите „чл. 17, ал. 4 и чл. 36, ал. 3 от ЗБЛД“ се заменят с „чл. 17, ал. 4, чл. 30, ал. 2 и чл. 36, ал. 3 от ЗБЛД“.
6. В чл. 17, ал. 3 думите „които изпращат копие от нея в срок до 7 дни на съответната ОДМВР, персонализирала документа“ и запетаята пред тях се заличават.
7. В чл. 21а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „При необходимост от допълнителни проверки, както и възникнали технически и/или софтуерни проблеми, свързани с издаването на временна карта за самоличност, картата се издава до 3 работни дни.“;
б) създава се ал. 5:
„(5) Временните карти за самоличност се персонализират в ДБДС – МВР.“
8. В чл. 21в ал. 1 се изменя така:
„(1) Предадените и отнети лични карти, паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, моряшки паспорти и военна карта за самоличност се съхраняват в съответния орган, където са регистрирани заявленията, въз основа на които са издадени.“
9. В чл. 22, ал. 5 думите „в ОДМВР или“ се заличават.
10. В чл. 25 се правят следните изменения:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Заявленията за издаване на моряшки паспорти се подават в ИА „МА“ или в териториалните й дирекции, като заявителят се явява лично за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите му отпечатъци при спазване на разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и чл. 36, ал. 3 ЗБЛД.“;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Снемането на биометрични данни се извършва от упълномощени длъжностни лица в ИА „МА“. Персонализирането на моряшките паспорти се извършва в ДБДС – МВР.“
11. В чл. 33:
а) в ал. 1, в изречение четвърто след думите „по постоянния си адрес“ се добавя „и в ДБДС – МВР“;
б) в ал. 2 след думите „в звеното „Български документи за самоличност“ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес“ се поставя запетая и се добавя „в ДБДС“;
в) алинея 4 се изменя така:
„(4) Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с изключение на случаите за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС с българско може да се подаде и по електронен път чрез Автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на вътрешните работи с притежавания от лицето валиден квалифициран електронен подпис – в случаите по чл. 18а ЗБЛД. Органът, който издава свидетелството за управление на МПС, изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на свидетелството за управление на МПС. В потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден след заплащане на държавна такса по електронен път чрез Автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР.“;
г) създават се ал. 5 и 6:
„(5) Заявление за подмяна на повредено, унищожено, изгубено или откраднато свидетелство за управление на МПС с ново свидетелство със същата валидност може да се подаде по електронен път и чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи – за български граждани, които пребивават в чужбина, в случаите по чл. 18а ЗБЛД. Министерството на външните работи изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на свидетелството за управление на МПС. В потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден от МВР след заплащане на държавна такса по електронен път чрез Автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВнР, като получаването му ще става в консулската служба, посочена от заявителя.
(6) Свидетелствата за управление на МПС се персонализират в ДБДС – МВР.“
12. В чл. 34, ал. 8 изречение трето се изменя така: „В случай че всички несъответствия не бъдат отстранени в срок до 20 работни дни от уведомяването на заявителя или ако дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина не изпрати съответните документи – предмет на несъответствието, с първата дипломатическа поща, когато графикът за нея не позволява срокът от 20 работни дни да бъде спазен, процедурата за издаване на свидетелство за управление на МПС се прекратява от ОПП – СДВР.“.
13. В чл. 35 т. 2 се изменя така:
„2. предходното свидетелство за управление на МПС – при подмяна, както и при издаване на дубликат, в случай на повреждане на свидетелството за управление на МПС;“.
14. В чл. 40, ал. 1:
а) в основния текст думите „над 3 месеца“ се заличават;
б) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. чужденците с разрешено продължително пребиваване в Република България се явяват лично в ДМ – МВР или в звената „Миграция“ при ОДМВР по настоящ адрес; данните от заявленията се обработват в съответните информационни фондове от ДМ – МВР или от звената „Миграция“ при ОДМВР; независимо от настоящия адрес на чужденеца заявления за издаване на документи за експресна услуга могат да се подават и в ДМ – МВР; документите по приети от ДМ – МВР или от звената „Миграция“ при ОДМВР заявления се персонализират от ДБДС – МВР;
2. чужденците с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България се явяват лично в ДМ – МВР или в звената „Миграция“ при ОДМВР по постоянен адрес; заявлението и приложените към него документи се изпращат в ДМ – МВР за обработване на данните в съответните информационни фондове; независимо от постоянния адрес на чужденеца заявления за издаване на документи за експресна услуга могат да се подават и в ДМ – МВР, персонализация на документите се извършва в ДБДС – МВР;“.
15. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 1 след думите „чл. 8, ал. 3“ се поставя запетая и се добавя „чл. 14, ал. 4 и 5“ и след думите „чл. 54“ се поставя запетая и се добавя „чл. 59, ал. 6“;
б) в § 5 ал. 1 се изменя така:
„(1) Организацията и технологията на работа на структурите на МВР при издаване на български лични документи и при издаване, записване, спиране, възобновяване и прекратяване на УЕИ в българските лични документи се извършват по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи.“
16. Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1
ВИЖ приложението
17. Приложение № 2а към чл. 5, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 2а към чл. 5, ал. 1

18. Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1
ВИЖ приложението
19. Приложение № 4 към чл. 5, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 4 към чл. 5

20. Създава се приложение № 9 към чл. 5, ал. 5:
„Приложение № 9 към чл. 5, ал. 5

21. Създава се приложение № 10 към чл. 5, ал. 5:
„Приложение № 10 към чл. 5, ал. 5

22. Създава се приложение № 11 към чл. 5, ал. 5:
„Приложение № 11 към чл. 5, ал. 5

23. Създава се приложение № 12 към чл. 5, ал. 5:
Приложение № 12 към чл. 5, ал. 5

Заключителна разпоредба
§ 3. (1) Параграф 1 влиза в сила три дни след обнародване на постановлението в „Държавен вестник“.
(2) Параграф 2 влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на т. 14, която влиза в сила три дни след обнародване на постановлението в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Росен Желязков
Главен секретар на Министерския съвет: Габриела Козарева
7494