Държавен вестник

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

брой: 107, от дата 12.12.2025 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА

стр.146

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-1 от 2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

§ 1. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 думите „урбанизирани територии“ се заменят с „границите на урбанизирани територии“.

2. Създава се т. 4:

„4. съхранение на фойерверки от категория F1 по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.“

§ 2. Членове 3, 4 и 5 се изменят така:

„Чл. 3. Не се разрешава сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации за ОБВВПИ или части от тях да се ползват не по предназначението им, при надвишаване на максималния проектен капацитет на строежа за производство, съхранение и/или търговия на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

Чл. 4. Взривните вещества (ВВ), боеприпасите и пиротехническите изделия в зависимост от степента на опасност се класифицират със следните подкласове:

1. подклас 1.1 – вещества, смеси и изделия, при които има опасност от масова експлозия (масова експлозия е експлозия, която обхваща почти цялото налично количество почти мигновено);

2. подклас 1.2 – вещества, смеси и изделия, при които има опасност от разпръскване, но няма опасност от масова експлозия;

3. подклас 1.3 – вещества, смеси и изделия, при които има опасност от запалване и минимална опасност от експлозия или минимална опасност от разпръскване, или от двете, но няма опасност от масова експлозия;

4. подклас 1.4 – вещества, смеси и изделия, които не представляват някаква значима опасност; въздействието в голяма степен се ограничава до експлозия вътре в опаковката и не се очаква разпръскването на фрагменти със значими размери или обхват; външен пламък практически не причинява мигновена експлозия на почти цялото съдържание на опаковката;

5. подклас 1.5 – вещества или смеси с много ниска чувствителност, при които има опасност от масова експлозия, но са слабочуствителни и поради това съществува много малка вероятност за активиране или преминаване от горене към детонация при нормални условия;

6. подклас 1.6 – изключително нечувствителни вещества или изделия, при които няма опасност от масова експлозия; изделията съдържат само изключително нечувствителни детониращи вещества или смеси и се характеризират с незначителна вероятност от случайно активиране или разпръскване.

Чл. 5. Класификацията на ВВ, боеприпаси и пиротехнически изделия в зависимост от групата им на съвместимост е в съответствие с приложение № 2.“

§ 3. В чл. 6, т. 2 след думата „вкопани“ се поставя запетая и се добавя „в насип (тристранно покрити със земна маса)“.

§ 4. Член 7 се изменя така:

„Чл. 7. Допустимото съвместно съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси в едно помещение и в зависимост от групата на съвместимост е съгласно приложение № 3.“

§ 5. В глава трета наименованието на раздел I се изменя така: „Оценяване на риска“.

§ 6. Член 8 се изменя така:

„Чл. 8. (1) При планиране и проектиране на строежите за ОБВВПИ се извършва оценка на риска чрез качествени и количествени методи с цел установяване вида на опасност от взрив и в зависимост от класификацията, вида и прогнозното количество на произвежданите и/или съхранявани БВВПИ.

(2) Оценката на риска включва идентифициране на опасностите, включително осигуряване на безопасните разстояния за хората и имуществото на и извън територията на строежа за ОБВВПИ, както и опасностите по отношение на околната среда (напр. емисии, изпускания и др.), изготвяне на количествена оценка за размера и тежестта на последствията (вкл. карти, изображения или еквивалентни описания, показващи зоните на въздействия/зоните за аварийно планиране), изчисляване на рисковете и определяне на мерки за отстраняване и/или намаляване на установените рискове.

(3) Минималният обхват на количествения анализ на риска включва:

1. установени опасности и минимални разстояния от съществуващи обекти;

2. класификация, вид и количество на БВВПИ;

3. разположение на сградите и съоръженията на територията на строежа за ОБВВПИ;

4. вид на строителните конструкции;

5. сценарии за аварии и честотите на тяхното възникване;

6. изчертаване на рискови зони за топлинни, механични и токсични ефекти;

7. оценка на приемливостта на риска от аварии;

8. потенциален брой засегнати лица, засегнато имущество и екологични щети;

9. начин за евакуация;

10. мерки за безопасност с оглед на нивото на установения риск.

(4) Оценката на риска при планирането и проектирането на строежи за ОБВВПИ се изработва като неразделна част от заданието за проектиране.

(5) При извършване на оценката на риска за строежи за ОБВВПИ се използват утвърдени в практиката и признати методики за оценка на риска при аварии, като може да се използва и алгоритъмът за оценка на риска от информационното приложение № 4.“

§ 7. В чл. 9 ал. 1 се изменя така:

„(1) Строежите за ОБВВПИ се изграждат извън границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и в съответствие с предвижданията на общите и подробните устройствени планове след промяна на предназначението на земята по реда на специален закон.“

§ 8. Член 10 се отменя.

§ 9. В чл. 11 ал. 3 се отменя.

§ 10. В чл. 12, ал. 1 думите „урбанизираните територии“ се заменят с „границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове)“ и думите „разпоредбите на глава седма от ЗУТ“ се заменят с „чл. 59, ал. 1 от ЗУТ“.

§ 11. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 след „думите „комплекс от сгради,“ се добавя „постройки“;

б) в т. 2 думата „необходими“ за заменя с „необходимите“;

в) в т. 3 думата „пътища“ се заменя с „пътищата“;

г) в т. 4 думите „технически средства“ се заменят с „местоположението на техническите средства“.

2. В ал. 2 изречение трето се отменя.

3. Създава се ал. 3:

„(3) В обяснителната записка към ПУП се прилагат изчисленията и обосновката за предвидените защитни съоръжения.“

§ 12. Член 14 се изменя така:

„Чл. 14. (1) Защитните съоръжения срещу разпространяване на взрив от сградите, съоръженията и площадките с потенциален риск от взрив се проектират в зависимост от установените рискове и конкретните условия с цел намаляване на енергията на взрива.

(2) Защитните съоръжения могат да бъдат изградени като земни насипи (валове), насип (тристранно земно покритие) върху сградата, защитни монолитни стени, смесен тип – защитна стена и земен насип, и като водно защитно съоръжение.

(3) Земният насип се проектира с височина, равна на котата на корниза на сградите – при сгради с корнизи, или до котата на най-високата точка на ограждащите стени – при сгради без корнизи и без стрехи, с наклон не по-малък от 45 градуса, с широчина в основата не по-малка от 5 m, а при върха – не по-малка от 1 m. Земният насип трябва да отстои от сградите на разстояние не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m.

(4) Защитните съоръжения смесен тип се проектират с височина, равна на котата на корниза на сградите – при сгради с корнизи, или до котата на най-високата точка на ограждащите стени – при сгради без корнизи и без стрехи. Стената на защитното съоръжение се изгражда на разстояние от сградите не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m. Земният насип при върха е с широчина не по-малка от 1 m, а в основата – не по-малка от 3 m.

(5) За осигуряване на по-висока степен на защита и в съответствие с техническото задание височината на земния насип или защитното съоръжение смесен тип може да бъде увеличена. Примерни параметри за такива защитни съоръжения са дадени в приложение № 4а.

(6) Допуска се укрепване на устойчивостта на откоса със стена, по-ниска от ½ от височината на сградата, но не повече от 1 m. За предотвратяване на ерозията земният насип може да бъде защитен с мрежа.

(7) Тристанното земно покритие на сградата се изгражда като насип в посока на действието на взрива към застрашения обект. Дебелината на земното покритие не може да бъде по-малка от 1 m. Когато застрашеният обект се намира в посоката на действието на взрива, допуска се пред незащитената страна на сградата да се изгради земен насип или защитно съоръжение от смесен тип на разстояние, позволяващо нормалното функциониране на сградата, но не по-голямо от 6 m.

(8) Допуска се, когато е невъзможно изграждане на земен насип, защитно съоръжение от смесен тип или тристранно покритие със земен насип, защитното съоръжение да се проектира със защитна монолитна стоманобетонна конструкция с наклон 85 градуса, която да осигурява безопасност, съобразно технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(9) Допуска се тристранна защита (със земен насип, защитно съоръжение от смесен тип или монолитна стоманобетонна конструкция) в случаите, когато незащитената страна не застрашава сградите откъм нея.

(10) Земният насип се изгражда от пластични или сипещи се материали, като се забранява използването на камъни, чакъл и горими материали. Каменни или бетонни блокове, по-големи от 200 mm, са допустими само във вътрешността на насипа. Те трябва да бъдат покрити с поне 1 m почва от всички страни с изключение на основата.“

§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) „Минималните безопасни разстояния R (m) от сгради, съоръжения и площадки с потенциален риск от взрив, които са част от строежите за ОБВВПИ, до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и отделни поземлени имоти извън тях по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, са съгласно приложение № 6. Минималните безопасни разстояния се измерват в хоризонтална равнина и без оглед на пресечеността на терена от външния ръб на сградата и/или площадката с потенциален риск от взрив до най-близката точка на урбанизирана територия и/или отделни поземлени имоти извън нея, за които се отнася безопасното разстояние.“

2. В ал. 2 след думите „до 10 t“ се добавя „тротилов еквивалент“ и думите „капсулдетонатори и електродетонатори, преизчислени към количество ВВ“ се заменят с „капсулдетонатори, електродетонатори, неелектрически и електронни детонатори, преизчислени в тротилов еквивалент“.

3. Създават се ал. 6 и 7:

„(6) В случаите, когато защитните съоръжения са изградени като земен насип или от смесен тип в съответствие с чл. 14 и приложение № 4а (високи защитни съоръжения) и за сгради в насип (тристранно покрити със земна маса), определените безопасни разстояния по приложение № 6 се намаляват допълнително, като получените стойности се делят на 1,1.

(7) Информация за коефициентите за привеждане на видове взривни вещества, пиротехнически изделия и барути към тротила e дадена в приложение № 8а.“

§ 14. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Пътища за противопожарни цели се осигуряват за всички сгради за ОБВВПИ, както и за всички производствени и складови съоръжения. Пътищата за противопожарни цели за строежи за ОБВВПИ се проектират сключени, с настилка, оразмерена за автомобил с минимално натоварване 100 kN/ос за всякакви атмосферни условия. Към пътищата за противопожарни цели се приравняват улиците и алеите.

(2) Пътищата за противопожарни цели се проектират по такъв начин, че проекцията на всяка част от облужваното от тях съоръжение върху терена и проекцията на всяка част от външните стени (с изключение на калканните стени) на първия етаж на обслужваната от тях сграда върху терена да бъде на разстояние не повече от 90 m от близката страна на път за противопожарни цели. Разстоянието се определя от външната страна на сградата/съоръжението по възможен маршрут за полагане на шлангова линия. Примерни ситуации са показани на фигурата след тази алинея (на ситуация „г“ Х ≤ 90 m):

2. Създават се нови ал. 3 и 4:

„(3) Допуска се разстоянието по ал. 2 да бъде увеличено на 135 m, ако в цялата сграда или в цялото съоръжение е предвидена автоматична пожарогасителна инсталация.

(4) Задънените пътища за противопожарни цели с дължина над 45 m завършват с площадка (уширение) с размери най-малко 12 m х 12 m, осигуряваща обръщането на пожарните автомобили в обратна посока.“

3. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 5, 6 и 7.

§ 15. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

„(2) Технологичните изисквания са определяща (основна) част на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ в зависимост от съответното предназначение на строежа. Минималните технологични изисквания на заданието за проектиране на строежи за ОБВВПИ са определени в приложение № 8б.

(3) При проектирането на строежи за производство, съхранение и/или търговия с взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия основен технологичен параметър е максималният проектен капацитет на строежа за съхранение на взривните вещества и/или пиротехническите изделия, изчислен в тротилов еквивалент. Максималният проектен капацитет на строежа се определя в част технологична на инвестиционния проект и задължително се записва като основна характеристика на строежа в разрешението за строеж и в техническия паспорт, изработен в съответствие с Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).“

§ 16. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Таблица 1 към ал. 1 се изменя така:

„Таблица 1

Степен на огнеустойчивост на сградите	Минимална огнеустойчивост на конструктивните елементи на сградите
Степен на огнеустойчивост на сградите	колони и рамки	външни и вътрешни носещи стени	външни и вътрешни неносещи стени	стени на евакуационни коридори и фоайета	междуетажни преградни конструкции	стени на стълбища	площадки и рамена на стълбища	покрив със защита съгласно колона 6	покрив без защита съгласно колона 6
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
Критерии за огнеустойчивост	R	REI	EI	EI	REI	EI	R	R или RE	R или RE
I	120	120	30	60	90	120	90	не се нормира	60
II	90	90	30	60	60	90	60	не се нормира	45
III	45	45	15	30	45	45	45	не се нормира	30
IV	30	30	15	15	15	30	30	не се нормира	15
V	Не се нормира

“

2. В т. 1 от забележките под таблица 1 думите „стоманени пожаронезащитени“ се заменят с „пожаронезащитени стоманени“ и думите „с врати и капаци с огнеустойчивост ЕI 90, изпълнени от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В“ се заменят със „със самозатварящи се димоуплътнени врати или капаци с огнеустойчивост ЕI 90“.

3. В т. 4 от забележките под таблица 1 преди думите „многоетажни сгради“ се добавя „двуетажни и“.

§ 17. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 преди думата „врати“ се добавя „самозатварящи се“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Технологичната връзка между помещения по чл. 41, ал. 2 и такива без риск от възникване на експлозивна атмосфера се осъществява през пожарозащитни преддверия с осигурено постоянно повишено налягане не по-малко от 30 Ра. Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60. При директен достъп на врата на асансьор към пожарозащитно преддверие същата се предвижда с огнеустойчивост EI 60 без изисквания за самозатваряне и димоуплътненост.“

3. Създава се ал. 4:

„(4) Вентилационните системи за създаване на повишено налягане в пожарозащитните преддверия се оразмеряват при спазване изискванията на БДС EN 12101-13 „Системи за управление на дим и топлина. Част 13: Системи за диференциално налягане (PDS). Методи за проектиране и изчисляване, монтаж, изпитване за приемане, рутинно изпитване и поддържане“.“

§ 18. В чл. 30, ал. 1 се създава изречение второ: „Допуска се подовете да не са искронеобразуващи, когато в част „Технологична“ е обосновано, че не е възможно образуване на експлозивна атмосфера.“

§ 19. В чл. 41, ал. 3 думите „БДС EN 60079-10-1 „Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на райони. Експлозивни атмосфери.“ се заменят с „БДС EN IEC 60079-10-1 „Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на райони. Експлозивни газови атмосфери.“ и думите „Част 10-2: Класификация на райони. Горивни прахови атмосфери“ се заменят с „Част 10-2: Класификация на райони. Експлозивни прахови атмосфери“.

§ 20. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „като се предвиждат светещи знаци, съдържащи пиктограма“.

2. В ал. 4, т. 9 думите „бутоните за пожароизвестяване“ се заменят с „ръчните пожароизвестители“.

§ 21. В чл. 67 се създава изречение второ: „Допуска се подовете да не са антистатични, когато в част „Технологична“ е обосновано, че не е възможно образуване на експлозивна атмосфера.“

§ 22. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Записващите устройства трябва да бъдат защитени по начин, който предотвратява унищожаването на информацията в случай на инцидент (пожар, взрив и др.).“

§ 23. В чл. 72, ал. 1 думите „Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.)“ се заменят с „Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 61 от 2024 г.)“.

§ 24. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Резервоарът за пожарогасене се предвижда с две водни камери, свързани помежду им, или от два резервоара. Всеки от самостоятелните резервоари или всяка от водните камери трябва:

1. да осигурява съхраняване на не по-малко от 50 % от необходимия обем вода за пожарогасене;

2. да бъде свързан/а поотделно със самостоятелна тръбна връзка и монтиран на нея спирателен кран, провеждащи цялото водно количество за пожарогасене до обединяващ смукателен колектор; това изискване не се прилага, когато за водоснабдяване са предвидени подвижни мото- или електропомпи;

3. да бъде осигурен/а с тръба за вентилация.“

2. В ал. 5, изречение първо след думите „за други нужди“ се добавя „при спазване изискванията на ал. 4“.

3. В ал. 6 думите „1 m“ се заменят с „0,5 m“ и думите „необходимите водни количества“ се заменят с „необходимия воден обем“.

§ 25. Член 77 се изменя така:

„Чл. 77. (1) Водопроводите за пожарогасене за сгради с до два надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант най-малко 0,14 MPa.

(2) Водопроводите за пожарогасене за сгради с три и повече надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант не по-малко от:

1. за сгради с три надземни етажа – 0,18 МРа;

2. за сгради с четири надземни етажа – 0,22 МРа;

3. за сгради с пет и повече надземни етажа – 0,26 МРа.“

§ 26. В глава трета се създават раздели VII и VIII с членове от 80а до 80к:

„Раздел VII
Изисквания при проектиране на площадки на територията на строежи за ОБВВПИ

Чл. 80а. (1) В случаите, когато на техническата територия на строежите за ОБВВПИ се проектира площадка за товаро-разтоварни дейности на транспортни затворени контейнери, съдържащи технологично изисквани за целите на производствения процес взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия/състави, се спазват следните специфични технически изисквания към площадката:

1. определя се максималният капацитет на площадката за срок не по-дълъг от една седмица (прогнозното максимално съхранявано количество при изцяло запълнена с контейнери площадка);

2. максималният капацитет на площадката се определя в заданието за проектиране и в инвестиционния проект на строежа за ОБВВПИ, като за съответния капацитет се определят минималните безопасни разстояния по реда на чл. 15 от тази наредба;

3. до площадката се осигурява транспортен достъп, вкл. за обслужване на самата площадка при експлоатацията;

4. пътищата за противопожарни цели до площадката отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества;

5. площадката се свързва с площадковите водопроводи за пожарогасене, като се осигуряват необходимите за площадката минимални водни количества за пожарогасене и се определят местата на пожарните хидранти при спазване на изискванията на тази наредба;

6. за площадката се предвиждат мерки за отводняване и отвеждане на оттичащите се от нея води в съответствие с действащото законодателство за опазване на околната среда и водите от замърсяване;

7. допустимото съвместно съхранение в един контейнер на вещества и изделия от различни групи на съвместимост е съгласно приложение № 3;

8. когато за площадката се предвиждат защитни съоръжения, се спазват съответните за тях изисквания на тази наредба;

9. на площадката се проектира и изгражда мълниезащита по реда на чл. 64, ал. 1 и при спазване на приложимите за нея изисквания на наредбата;

10. на площадката се предвиждат мерки за присъединяване на всеки контейнер към заземителната инсталация на площадката с цел защита на контейнерите от индуктирани напрежения от електростатична индукция;

11. площадката се осигурява с физическа защита по клас на физическа сигурност, определен в Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите.

(2) Примерни схеми на площадки за товаро-разтоварни дейности на транспортни затворени контейнери, съдържащи технологично изисквани за целите на производствения процес взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия/състави, са дадени в приложение № 9а.

Чл. 80б. (1) В случаите, когато на техническата територия на строежите за ОБВВПИ се проектират площадки за унищожаване/изгаряне на негодни за употреба и/или некачествени взривни вещества и/или барути, и/или пиротехнически състави/изделия, се спазват следните специфични технически изисквания към площадката:

1. площадката се предвижда за максимален капацитет не повече от 2 kg НЕК;

2. площадката се предвижда на открито и на разстояние не по-малко от 50 m от най-близкия цех/склад от подветрената страна;

3. площадката се проектира като бетонна и оградена от стоманобетонни стени с височина не по-малко от 2 m;

4. на мястото на изгаряне се проектира заземена метална плоча с минимална дебелина 30 mm, а при необходимост може да се изгради огнище с димоотвод и искроуловител;

6. пътищата за противопожарни цели до площадката отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества;

7. за площадката се предвиждат мерки за отводняване и отвеждане на оттичащите се от нея води в съответствие с действащото законодателство за опазване на околната среда и водите от замърсяване;

8. на площадката се предвижда укритие (бункер) за хората по време на извършване на изгаряне на взривни вещества, барути и/или пиротехнически състави/изделия.

(2) Примерни схеми на площадки за унищожаване/изгаряне на взривни вещества и/или барути и/или пиротехнически състави/изделия са дадени в приложение № 9б.

Чл. 80в. (1) В случаите, когато съгласно технологичните изисквания на проекта на територията на строежи за ОБВВПИ се предвижда подривна територия с площадка за унищожаване, взривяване и/или изгаряне на негодни за употреба и/или некачествени взривни вещества, боеприпаси, барути и/или пиротехнически изделия/състави, се спазват следните специфични технически изисквания към площадката:

1. подривната територия се предвижда на открито, оградена с ограда с височина не по-малка от 2 m и на разстояние, изчислено съгласно чл. 15, но не по-малко от 400 m от най-близкия цех/склад в техническата територия на строежа за ОБВВПИ;

2. от вътрешната страна на оградата по т. 1 се предвижда път, осигуряващ движението на едрогабаритна техника през всички сезони и всякакви климатични условия;

3. подривната територия се проектира на разстояние от границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове), изчислено съгласно чл. 15, но не по-малко от 1000 m;

4. площадката се предвижда за максимален капацитет не повече от 10 kg НЕК;

5. на площадката се предвиждат необходимите технически средства за унищожаване (пещи за изгаряне, детонационни камери и др.) съгласно технологичните изисквания на проекта;

6. за цялата подривна територия се проектира и изгражда мълниезащита по реда на чл. 64, ал. 1 и при спазване на приложимите за нея изисквания на наредбата;

7. разположените на площадката съоръжения се заземяват съгласно изискванията на тази наредба;

8. до площадката се осигурява транспортен достъп, вкл. за обслужване на самата площадка при експлоатацията;

9. площадката се свързва с площадковите водопроводи за пожарогасене, като се осигуряват необходимите за площадката минимални водни количества за пожарогасене и се определят местата на пожарните хидранти при спазване на изискванията на тази наредба;

10. пътищата за противопожарни цели до площадката отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества;

12. на площадката се предвиждат необходимите съгласно технологичните изисквания на проекта укрития (бункери) за хората по време на извършване на изгаряне или взривяване на взривни вещества, барути и/или пиротехнически състави/изделия;

13. в случаите, когато е необходимо електрическо захранване за работата на разположени на площадката технически средства, то се проектира съгласно изискванията на наредбата.

(2) Примерна схема на подривна територия с площадка за унищожаване/взривяване/изгаряне на негодни за употреба и некачествени взривни вещества, боеприпаси, барути и/или пиротехнически състави/изделия е дадена в приложение № 9в.

Раздел VIII
Изисквания при проектиране на открити полигони за стрелба/изпитване на ОБВВПИ към строежи за производство на ОБВВПИ

Чл. 80г. (1) Откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се проектират на територията на строежите за ОБВВПИ или като отделен строеж извън границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове), но технологично свързан със строеж за производство на ОБВВПИ.

(2) Откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се проектират при спазване изискванията на тази наредба, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на хората във и извън границите на полигона.

(3) Употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, барути, взривни вещества и пиротехнически изделия на открити полигони към строежи за ОБВВПИ се извършва по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

(4) При проектирането на открити полигони към строежи за производство на ОБВВПИ с инвестиционния проект се определят допустимите за ползване на полигона видове оръжия, боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия и се предприемат мерки за тяхното безопасно ползване съобразно съответните им правилници, инструкции и/или методики.

Чл. 80д. (1) Откритите полигони се класифицират в зависимост от предназначението им, както следва:

1. открити полигони със стрелкови площадки за наземна стрелба;

2. открити полигони със стрелкови площадки за зенитна стрелба;

3. открити полигони със стрелкови площадки за стрелба от движение и по движещи се цели;

4. открити площадки за изпитване на взривни вещества и/или пиротехнически изделия;

5. открити полигони със стрелкови полоси и площадки със смесено предназначение по точки 1, 2, 3 и/или 4.

(2) При проектирането на открити полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се вземат предвид:

1. класификацията на полигона по ал. 1 и видът на допустимите за ползване на полигона видове оръжия, боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия;

2. предназначението на открития полигон според предвидените с технологичното задание на него стрелби/изпитвания;

3. наличието на обезопасяващи съоръжения на територията на строежа за ОБВВПИ;

4. предвиденото за съхранение с технологичното задание максимално количество ОБВВПИ;

5. броят на стрелковите площадки.

(3) На открит полигон към строеж за производство на ОБВВПИ се допуска изграждането на една или на няколко стрелкови площадки за един или няколко вида стрелби.

(4) В зависимост от наличието и вида на обезопасяващите съоръжения и/или естествени прегради откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се класифицират, както следва:

1. полигон от полеви тип – полигон без специално конструирани обезопасяващи съоръжения и без обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността по направленията на стрелба;

2. полигон със специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба;

3. полигон с обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността (високи хълмове, високи и стръмни скатове и др.);

4. комбинирани полигони – полигони, съчетаващи обезопасяващи естествени прегради и специално конструирани обезопасяващи съоръжения.

Чл. 80е. (1) При определяне на местоположението на открити полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се отчита тяхното безопасно разстояние до най-близките урбанизирани територии.

(2) Безопасното разстояние по ал. 1 се определя в зависимост от:

1. проектните направления на стрелба съобразно предназначението на открития полигон според определените с технологичното задание видове стрелба/изпитвания;

2. наличието на обезопасяващи съоръжения и/или естествени прегради и техния вид съгласно класификацията на полигона;

3. необходимите минимални безопасни отстояния по направленията на стрелба от проектните стрелкови позиции до границите на съответните територии в зависимост от вида и калибъра на предвижданото за употреба огнестрелно оръжие;

4. нормативните изисквания за защита от шум и опазване на околната среда.

(3) За безопасно разстояние на открит полигон към строежи за производство на ОБВВПИ до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) се приема най-голямото определено разстояние по ал. 2. Разстоянията се отчитат от позицията на стрелба като хоризонтални проекции, освен ако изрично в проекта не е посочено друго.

Чл. 80ж. (1) Безопасните разстояния по направленията на стрелба с обхват 90° от стрелковите позиции до границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) са не по-малко от 1000 m и се определят в зависимост от вида на допустимите за употреба на съответния полигон огнестрелни оръжия и боеприпаси и балистичните таблици за боеприпасите на допустимите оръжия съобразно съответните им правилници, инструкции и/или методики, но не по-малко от:

– 1000 m за стрелбища с ловно гладкоцевно и късо нарезно оръжие;

– 2500 m за стрелково оръжие с калибър, по-малък от 12,7 mm;

– 5000 m оръжие с калибри, по-големи от 12,7 mm;

– за реактивни системи максималното разстояние на стрелба при ъгъл на изстрелване 45°, увеличено с 1500 m;

– артилерийска система на границите на максималното разстояние за всеки заряд, увеличено с 1500 m.

(2) Балистичните таблици за боеприпасите на допустимите оръжия за проектирания открит полигон са неразделна част от инвестиционния проект.

(3) Намаляване на безопасните разстояния по ал. 1 се допуска с до 50 %, ако за всяка стрелкова позиция за съответния вид оръжие са изградени проектилозадържащи съоръжения, с пропорционално завишена височина с процента на намаляване на безопасните разстояния.

(4) В случаите, когато са предвидени допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които не позволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка, не се изискват безопасни разстояния след обезопасяващите съоръжения.

(5) Минималното допустимо разстояние за разполагане на открит полигон от границите му до границите на най-близко разположените територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са с нормиран шумов режим, се определя при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.), но не по-малко от 1000 m.

Чл. 80з. (1) Откритите полигони към строежи за производство на ОБВВПИ се проектират:

1. цялостно оградени с ограда не по-ниска от 2 m;

2. с вход/изход със свободна широчина най-малко 3,5 m с оглед осигуряване на възможност за свободно преминаване на автомобили при аварийни ситуации и спешни случаи;

3. с пътища от външната и от вътрешната страна на оградата;

4. с предвидени обозначителни сигнали по границите на полигона при извършване на изпитване на ОБВВПИ;

5. с не по-малко от два аварийни вход/изход;

6. с осигурена физическа защита по клас на физическа сигурност, определен в Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите;

7. с мълниезащита и заземителна инсталация съгласно тази наредба (за всяка стрелкова площадка);

8. с водопроводи за пожарогасене съгласно изискванията на тази наредба, а когато полигонът е част от територията на строежа за ОБВВПИ, водопроводите за пожарогасене за полигона се свързват с площадковите водопроводи за пожарогасене на строежа за ОБВВПИ; необходимите за площадката минимални водни количества за пожарогасене и местата на пожарните хидранти се определят при спазване на изискванията на тази наредба;

9. с пътища за противопожарни цели до полигона, които отговарят на чл. 16 от наредбата, като в инвестиционния проект се определят необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари (носими или возими пожарогасители) в зависимост от вида и количеството на съхраняваните вещества;

10. с предвидени технически средства за осигуряване на постоянна метеорологична информация;

11. с предвидени мерки за безопасно ползване на всяка стрелкова площадка по направленията за стрелба между стрелковата позиция и мишената, като не се допуска по направленията на стрелба да се проектират елементи на полигона, несвързани с ползването на съответната стрелкова площадка.

(2) До всеки открит полигон към строежи за производство на ОБВВПИ се осигурява пътна връзка, проходима за всякакви превозни средства (приложими съгласно технологичните изисквания) през всички сезони на експлоатация, свързваща полигона с републиканската и/или с общинската пътна мрежа.

Чл. 80и. (1) Всеки открит полигон се проектира с една или няколко от следните зони, разположени на територията му:

1. зона за стрелба (със стрелкови позиции и стрелкови площадки);

2. обезопасена зона за хората, провеждащи изпитванията (напр. укрития, бункери и др.);

3. зона за техническите средства за осигуряване на постоянна метеорологична информация;

4. обезопасена зона за наблюдатели (напр. бункери, вишки и др.);

5. зона за наблюдение от гости (напр. вишки, площадки за наблюдение и др.);

6. зона за съхранение на боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия;

7. зона за подготовка на боеприпаси за стрелба/изпитване;

8. зона за съхранение на оръжия;

9. зона за безопасна проверка и обслужване на оръжия;

10. зона за паркиране;

11. зона за съблекални, тоалетни и/или бани;

12. сервизна и складова зона.

(2) Всяка зона се проектира с осигурен безопасен достъп при провеждане на стрелби/изпитвания.

(3) Всяка зона се обозначава с най-малко една ясно видима указателна табела с наименованието на зоната, изписано с трайни, четливи и контрастни надписи, разположена в съответната зона. По направленията за стрелба се предвиждат средства за трайното им обозначаване.

(4) Зоната за стрелба се проектира с една или повече стрелкови площадки, разположението, размерите и конфигурацията на които са в съответствие с правилниците, методиките и спецификите на определените с проекта като допустими за съответната площадка ОБВВПИ и съответните им безопасни разстояния.

(5) Складовете в зоната за съхранение на боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия се проектират за съхранение на допустимите за употреба на полигона видове ВВООБПИ и при спазване на изискванията на тази наредба.

(6) Зоната за паркиране се проектира съобразно броя на посетителите на открития полигон, при спазване изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Чл. 80й. (1) Стрелковите позиции и направлението на стрелба спрямо стрелковите позиции за всяка отделна стрелкова площадка на открития полигон се определят с проекта, като направлението на стрелба за всяка стрелкова площадка и необходимите обезопасяващи съоръжения се проектират съобразно изискванията за допустимите ОБВВПИ за съответната стрелкова площадка.

(2) Стрелковите площадки се проектират с равна повърхност, с минимален наклон 1,5 % за оттичане на атмосферните води и с максимален наклон не по-голям от 3 %.

(3) Настилката на стрелковите площадки се проектира от естествени или изкуствени материали с гранулометрия на твърдите включения, по-малка от 2 cm, или от асфалт или бетон.

(4) В случай че около стрелковите площадки са необходими сервизни пътеки (пътища), те се изпълняват от материали, непозволяващи рикошети на проектилите или на части от тях.

(5) При наличие на открити водни пространства на територията на стрелковите площадки те се защитават срещу директни попадения на проектили или на части от тях или срещу рикошети посредством обезопасяващи съоръжения, чиито параметри се определят в зависимост от направлението на стрелба.

Чл. 80к. (1) Обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки се проектират така, че да улавят и задържат в границите на стрелковата площадка изстреляните по направлението на стрелба проектили, рикоширалите такива, както и части от тях.

(2) Размерите, конструкцията, конфигурациите и начините на разполагане на обезопасяващите съоръжения се определят съобразно изискванията към допустимите ОБВВПИ за съответната стрелкова площадка.

(3) При наличие на естествени защитни прегради (обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността по направленията на стрелба) те трябва да осигуряват равна или по-голяма защита от специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба.“

§ 27. Наименованието на глава четвърта се изменя така: „ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ В ГРАНИЦИТЕ НА УРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИ (НАСЕЛЕНИ МЕСТА, СЕЛИЩНИ ОБРАЗУВАНИЯ И ИНДУСТРИАЛНИ ПАРКОВЕ)“.

§ 28. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) В границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) в съответствие с действащите общи и подробни устройствени планове могат да се изграждат строежи, предназначени за:

1. търговия с оръжия и боеприпаси и складове към тях за съхранение на изделия с максимално допустимо количество 100 kg, изчислено като барутно съдържание;

2. търговия с пиротехнически изделия и складове към тях:

а) за пиротехнически изделия със степен на опасност от подклас 1.4 за количества до 333 kg, изчислено като нетно съдържание на взривно вещество;

б) за пиротехнически изделия със степен на опасност от подклас 1.3 за количества до 50 kg, изчислено като нетно съдържание на взривно вещество;

3. ремонтни дейности на оръжия;

4. стрелбища за граждански цели от закрит тип и от открит тип, които са проектирани в съответствие с чл. 89;

5. производство и съхранение на оръжия;

6. съхранение (хранилища) на оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия към лицензирани по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта спортни организации, както и към музеи, театри и др.;

7. лаборатории за изпитване на огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия (без полигонни изпитвания) при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg и при осигуряване на мерки за безопасност;

8. производство на боеприпаси за оръжия за употреба в стрелбища за граждански цели при максимално допустимо количество барут за строежа не по-голямо от 20 kg.“

2. Алинея 2 се отменя.

§ 29. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) При проектирането на стрелбища от открит тип извън границите на урбанизираните територии се прилагат изискванията на Наредба № РД-02-20-3 от 2021 г. за условията и реда за изграждане и експлоатация на спортни обекти – открити спортни стрелбища, извън урбанизираните територии (ДВ, бр. 13 от 2021 г.).“

2. В ал. 2 преди думите „урбанизираните територии“ се добавя „границите на“.

§ 30. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „урбанизираните територии“ се заменят с „границите на урбанизираните територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове)“.

2. В ал. 3 преди думите „урбанизираните територии“ се добавя „границите на“.

§ 31. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1:

а) точка 3 се изменя така:

„3. „Строежи с потенциален риск от взрив“ са всяка сграда, съоръжение или площадка с предназначение, свързано с употреба, производство, търговия и/или съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на строежите по чл. 81, ал. 1 от тази наредба.“;

б) точки 6 и 7 се отменят;

в) точка 8 се изменя така:

„8. „Пиротехническо вещество или смес“ е вещество или смес от вещества, предназначени да предизвикат ефект посредством топлина, светлина, звук, газ или дим, или комбинация от всички тези ефекти в резултат от недетонационни, самоподдържащи се екзотермични химични реакции.“;

г) в т. 10 числото „0,5“ се заменя с „5“;

д) създават се т. 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31:

„25. „Максимален проектен капацитет на строеж за производство, съхранение и/или търговия с боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия“ е максимално допустимото количество (изразено в тротилов еквивалент) боеприпаси, взривни вещества и/или пиротехнически изделия, в съответствие с което при планирането и проектирането са определени минималните безопасни разстояния по реда на тази наредба и в съответствие с което в инвестиционния проект са определени технологичните решения за строежа срещу разпространяване на взрив и за потушаване на следствията от взрив.

26. „Взривно вещество или смес“ е твърдо или течно вещество или смес от вещества, които сами по себе си са способни чрез химична реакция да образуват газ при такава температура, налягане и скорост, че да причинят вреда на обкръжаващата среда. Взривни вещества са веществата, попадащи в клас I от Препоръките на ООН за опасни товари.

27. „Взривно изделие“ е изделие, съдържащо едно или повече взривни вещества или смеси.

28. „Тротилов еквивалент“ е единицa мяркa за прирaвняванe работоспособността на различните взривни вещества към тази на еталонното взривно вещество – тротила.

29. „Нетно експлозивно количество (НЕК) (нетно съдържание на взривно вещество)“ е количеството взривно вещество в изделие, измерено в kg.

30. „Открити полигони към строежи за ОБВВПИ“ са открити стрелбища, предназначени за провеждане на изпитвания на всякакъв вид боеприпаси, взривни вещества, огнестрелни оръжия и пиротехнически изделия, които са неразделна част от производствения процес на строеж за ОБВВПИ.

31. „Пиротехническо изделие“ е всяко изделие, съдържащо едно или повече пиротехнически вещества и смеси.“

2. Създава се § 1а:

„§ 1а. (1) За цитираните в наредбата стандарти се прилагат действащите издания ведно с всички поправки, изменения и национални приложения към тях.

(2) Когато в наредбата е цитиран стандарт, който по време на действието на наредбата е отменен и заменен с друг стандарт, се прилага заменящият стандарт.

(3) За цитираните европейски документи (регламенти) се прилага актуалната версия на документа, а при замяна на такъв документ – заменящият го европейски документ.“

§ 32. Приложение № 1 се отменя.

§ 33. В приложение № 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В наименованието на приложението накрая се добавя „в зависимост от групата им на съвместимост“.

2. Текстът във втората колона на т. 4 от таблицата се изменя така:

„Вторично детониращо взривно вещество или изделие, съдържащо вторично детониращо ВВ, без средства за възпламеняване и без метателен заряд, или изделие, съдържащо първично ВВ и снабдено с две или повече предпазни устройства“.

3. В т. 7, втора колона от таблицата, думите в началото на текста „Пиротехническо вещество или изделие, съдържащо пиротехническо вещество, или“ се заменят с „Пиротехническо вещество, смес или изделие, съдържащо пиротехническо вещество, или смес, или“.

4. Редът по т. 10 от таблицата се заличава.

5. Досегашните редове по т. 11 и 12 стават по т. 10 и 11.

6. Досегашният ред по т. 13 става по т. 12 и в текста във втората колона от таблицата думите в началото „Вещество или изделие“ се заменят с „Вещество, смес или изделие“.

7. Буква „в“ от означенията след таблицата се изменя така:

„^в Преизчислено количество в НЕК.“

§ 34. Приложение № 3 се изменя така:

„Приложение № 3 към чл. 7

Допустимо съвместно съхранение на ВВ, пиротехнически изделия и боеприпаси в едно помещение в зависимост от групата на съвместимост

Група на съвместимост

a, b

Забележки и означения в таблицата:

„а“ Разрешава се различни видове изделия от подклас 1.6, група на съвместимост N, да се съхраняват заедно като изделия от подклас 1.6, група на съвместимост N, само когато чрез изпитвания или по аналогия е доказано, че няма допълнителна опасност от детонация, предизвикана от взаимодействие между изделията. В противен случай те трябва да се третират като опасност от подклас 1.1.

„b“ Когато изделия от група на съвместимост N се съхраняват заедно с вещества или изделия от групи на съвместимост C, D или Е, изделията от група на съвместимост N следва да се считат за притежаващи характеристиките на група на съвместимост D.

„с“ Опаковки, съдържащи вещества и изделия от група на съвместимост L, могат да се съхраняват в едно помещение или в един и същи контейнер заедно с опаковки, съдържащи същия вид вещества и изделия от тази група на съвместимост.

„X“ Разрешава се смесено съхранение.“

§ 35. В приложение № 4 т. 2 се изменя така:

„2. Оценка на риска от взрив при планирането и проектирането на строежи за ОБВВПИ

На фиг. 6 и 7 са дадени схеми за определяне на обхвата на оценката на риска при проектиране на строежи за ОБВВПИ и алгоритъм за оценка на риска. При оценката на риска се обосновава избраната методология за анализ на риска.

	Обхват	1. Определяне на обхвата, целта и рисковите критерии 2. Описание на обекта и процесите

ОЦЕНКА НА РИСКА	Идентифициране на риска	1. Идентифициране на източниците на опасност

	Анализ на риска	2. Иницииращи събития, явления и процеси
		3. Подробно описание на аварийни сценарии
		4. Оценка на вероятността
		5. Оценка на размера и тежестта на последствията

	Оценяване на риска	6. Представяне на риска и оценка на неговата приемливост спрямо рисковите критерии
		7. Идентифициране и оценка на превантивни мерки
		8. Оценка на минали аварии и инциденти

Фиг. 6

АЛГОРИТЪМ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА

Описание на обекта и процесите

– описание и оценка на местоположението на обекта;
– вид и количество на БВВПИ;
– описание на технологичните процеси

Идентифициране на опасностите

– инцидентен пожар;
– човешка грешка;
– експлоатационни причини;
– външни причини, в т.ч. „ефект на доминото“;
– естествени причини

Анализ на риска

Аварийни сценарии

– резюме на събитията, които могат да изиграят роля на първопричина;
– факторите във или извън обекта

Оценка на вероятността

– статистически данни;
– експертна оценка

Анализ на последствията
Изчисления и моделиране

Модели на
последствия:
– токсично изпускане;
– пожар;
– експлозия

Модели на ефектите:
– експозиция;
– топлинно излъчване;
– свръхналягане

Оценяване на риска

Изчисления за:
– разстояние по непредаване на детонация, „ефект на доминото“;
– въздействие на ударно-въздушната вълна за сгради и съоръжения;
– въздействие на ударно-въздушната вълна за хора и животни;
– действие на токсичните газообразни продукти на взрива;
– сеизмично действие на взрива за вкопани складове и складове, строени в скат

Качествена оценка:
– безопасни разстояния
– матрица на риска

Представяне на риска
Графично представяне на зоните на въздействие
Оценка на мерки и защитни съоръжения
Оценка на минали аварии и инциденти

Количествена оценка:
– индивидуален риск
– обществен риск

Фиг. 7“

§ 36. Създава се приложение № 4а:

„Приложение № 4а към чл. 14, ал. 4 и чл. 15, ал. 6

Изисквания към високи защитни съоръжения, изграждани като земен насип или смесен тип

Фиг. 1. Пример за изграждане на защитно съоръжение – висок земен насип

Фиг. 2. Защитно съоръжение смесен тип“

§ 37. Наименованието на приложение № 5 към чл. 10 се изменя така: „Приложение № 8б

към чл. 18, ал. 2“, като в т. 2 от досегашния текст на приложението думите „урбанизирани територии и съществуващи обекти“ се заменят с „границите на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове) и съществуващи обекти извън тях“.

§ 38. В приложение № 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. В антетката (заглавната част) на таблицата пояснението към минималните разстояния се изменя така: „складове, производствени помещения и подривна територия с максимално количество ВВ, преизчислено в тротилов еквивалент“.

2. Текстът във втората колона на т. 1 се изменя така: „Урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове), както и отделни поземлени имоти по чл. 8, т. 1 от ЗУТ извън границите на урбанизирани територии със съсредоточение на хора над 50 човека, в т.ч. общественообслужващи сгради, производствени сгради, стопански дворове, работилници и работни площадки“.

3. Във втората колона на т. 3 след думата „автомагистрали“ се слага запетая и се добавя „скоростни пътища“.

4. Във втората колона на т. 6 след думите „горими материали“ се добавя „и автоснабдителни станции за горива“.

5. Текстът във втората колона на т. 9 се изменя така: „Отделни поземлени имоти по чл. 8, т. 1 от ЗУТ извън границите на урбанизирани територии със съсредоточение на хора под 50 човека“.

6. Забележката под таблицата се заличава.

§ 39. В приложение № 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 от забележките към таблица „Значения на коефициента К₁ при разполагане на ВВ и боеприпаси“ се създава ново тире:

„ – при сгради в насип – на 2 до 2,8“.

2. Точка 1.1 от забележките към таблица „Значения на коефициента К₁ при разполагане на ВВ и боеприпаси се изменя така:

„1.1. Ако земният насип или защитното съоръжение от смесен тип са изградени в съответствие с приложение № 4а (високи защитни съоръжения), безопасното разстояние допълнително се намалява, като получените стойности се делят на 1,1.“

3. Таблицата с наименование „Коефициенти за привеждане на различните видове пиротехнически и капсулни състави, иницииращи и бризантни взривни вещества, и барути към тротила“ се заличава.

§ 40. Приложение № 8 се изменя така:

„Приложение № 8 към чл. 15, ал. 3

Значения на коефициента К₂ по непредаване на детонация

Забележка. Н – необвалван склад; О – обвалван склад, В – вкопан, строен в скат или в насип (тристранно покритие със земна маса, Х – съгласно техническото задание и оценката на риска.“

§ 41. Създава се приложение № 8а:

„Приложение № 8а към чл. 15, ал. 7

Коефициенти за привеждане на видове взривни вещества, пиротехнически изделия и барути към тротила

Вещество, смес или изделие	Плътност (g/cm³)	Коефициент
Емулсия на амониев нитрат	1.30	0.68
ANFO	0.80	0.75
Желатинирани нитроестерни ВВ	1.40	1.29
Капсулдетонатори, електронни, електрически и неелектрически детонатори		0.001
Динамит 60 %	1.30	0.66
Октоген кристален	-	1,8
Флегматизиран октоген	-	1,2
Оловен азид	-	0.34
Оловен пикрат	-	0.73
Оловен стифнат (ТНРС)	-	0.43
Нитроглицерин	1.60	1.31/1,5
ПЕНТОЛИТ	1.67	1.18
PETN	-	1,37
Хексоген бял кристален	-	1,8
Хексоген флегматизиран	-	1,2
Тринитротолуен (TNT)	1.65	1.00
Барути (димен и бездимен)	-	0.4 – 0.5
Ракетни горива	-	0.4 – 0.5
Термобарични смеси	-	2.00
Пиротехнически състави и НЕК на пиротехнически изделия	-	0.5
Малогазови състави (СМ-300, СМ-2, СБ-90, СБ-150, СБ-200, МГС-54)	-	0.05
Възпламенителни състави (СЦ-1, В-11)	-	0.05
Състав нехигроскопичен ПК-5	-	1.20
Състави на база CS	-	0.05
Амониев нитрат, порьозни гранули	0.70 – 0.95	0.32
Амониев нитрат, плътни гранули	0.95 – 1.05	0.10
Патронирани емулсионно взривни вещества, основни състави
Амониев нитрат и натриев нитрат (без PPAN и Al)	1.20	0.69
Амониев нитрат, натриев нитрат и PPAN, без Al	1.20	0.72
Амониев нитрат, натриев нитрат и Al, без PPAN	1.20	0.74
Амониев нитрат, натриев нитрат, PPAN и Al	1.20	0.78
Амониев нитрат, SP без PPAN, без Al	1.20	0.78
Амониев нитрат, SP и PPAN, без Al	1.20	0.80
Амониев нитрат, SP и Al, без PPAN	1.20	0.82
Амониев нитрат, SP, PPAN и Al	1.20	0.91

“

§ 42. В приложение № 9 се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието на приложението се изменя така: „Степени на защита, които се осигуряват чрез обвивките на електрическите съоръжения, съгласно БДС EN 60529 „Степени на защита, осигурени от обвивката (IP код)“.

2. Схемата в началото на приложението за означението на степените на защита се изменя така:

3. В третата колона на редове по т. 1 и 2 от таблица 1 думите „достатъчно разстояние“ се заменят с „достатъчно изолационно разстояние“.

4. В таблица 3 се създава нов ред с т. 9:

„

Защита срещу водна струя с високо налягане и температура

Водата, подавана с високо налягане и висока температура върху обвивката от всяка посока, не трябва да оказва вредно въздействие.

“

§ 43. Създават се приложения № 9а, 9б и 9в:

„Приложение № 9а към чл. 80а, ал. 2

Примерни схеми на площадки за товаро-разтоварни дейности на транспортни затворени контейнери, съдържащи технологично изисквани за целите на производствения процес взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия/състави

Фиг. 1

Фиг. 2

Приложение № 9б към чл. 80б, ал. 2

Примерни схеми на площадки за унищожаване/изгаряне на взривни вещества и/или барути и/или пиротехнически състави/изделия

Фиг. 1

Фиг. 2

Приложение № 9в към чл. 80в, ал. 2

Примерна схема на подривна територия с площадка за унищожаване, взривяване и/или изгаряне на негодни за употреба и некачествени взривни вещества, боеприпаси, барути и/или пиротехнически изделия/състави

§ 44. В заглавието, първото изречение и в пояснението за фиг. 1 в приложение № 10 думите „урбанизирани територии“ се заменят с „границите на урбанизирани територии“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 45. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.

§ 46. Наредбата влиза в сила четири месеца след обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Иван Иванов

7234