ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 10898 от 4 ноември 2025 г.
по административно дело № 4608 от 2025 г.
Върховният административен съд на Република България – шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Георги Георгиев, членове: Десислава Стоева, Явор Колев, при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 4608/2025 г.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. Т. З. и присъединилата се към нея по реда на чл. 189, ал. 2 АПК Т. И. Д., и двамата от гр. Димитровград, чрез процесуалния им представител адв. Бойчев, против разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Изложени са съображения за надхвърляне на делегираните с оспорената част правомощия на общинските съвети спрямо предоставените им по чл. 4, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Според жалбоподателите с наредбата общинските съвети са упълномощени да определят „и контрола“ при използването и поддържането на прилежащата площ, предоставена на етажната собственост, каквото право не е разписано от законодателя. Оспорващите поддържат, че при приемане на подзаконовия нормативен акт са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Обосновават правния си интерес от обстоятелството, че живеят в апартаменти в квартали с комплексно застрояване в условията на етажна собственост, към която е предоставена прилежаща площ за поддържане и използване. По тези съображения, доразвити допълнително в писмени бележки от жалбоподателите, се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна или евентуално да отмени като незаконосъобразна оспорената разпоредба, както и да им бъдат присъдени разноски по делото. Правят възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Ответникът по жалбата – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк. Хаджиева, оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура излага становище, че жалбата е допустима, подадена от надлежна страна и по същество основателна. Предлага оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт да бъде отменена по съображения, изложени в писмено заключение.
Жалбата на З. е подадена срещу разпоредба от нормативен административен акт, като съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения. По отношение на жалбоподателя П. З., то същият е представил документ за самоличност, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот [заличен текст] на самостоятелен обект в сграда, с които обосновава правния си интерес като живущ в апартамент, намиращ се в гр. Димитровград, [улица], [адрес]. Сочи, че сградата е осеметажна с 48 апартамента, в квартал с комплексно застрояване, в условията на етажна собственост, към която е предоставена прилежаща площ за поддържане и използване.
По отношение на втория присъединил се жалбоподател – Т. И. Д., в жалбата на същата е посочено, че живее в собствен апартамент в гр. Димитровград, [адрес], като сградата е от пет етажа с 30 апартамента, към която е предоставена прилежаща площ за поддържане и използване. За установяване на това обстоятелство е представен документ за самоличност. И двамата жалбоподатели са отбелязали, че попадат в кръга на засегнатите лица, очертан в наредбата.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от шесто отделение, приема жалбите за допустими, като съгласно чл. 187, ал. 1 АПК оспорването не е обусловено от срок, подадени са от активно легитимирани лица с установен правен интерес, съгласно § 1 от ДР на Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, като собственици на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване.
Предмет на оспорване по настоящото дело е разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване (Наредбата), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно разпоредбата предоставянето на определената прилежаща площ и начинът и контролът по поддържането и използването й от съответната етажна собственост се извършват при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет.
От фактическа страна съдът намира за установено следното.
С писмо изх. № 92-00-474/16.06.2009 г., изготвено от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството, е изпратен проект на Наредбата за съгласуване до Националното сдружение на общините в Република България и до Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Приложена е Заповед № РД-02-14-1390 от 16.07.2009 г. за заместване на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По делото като допълнение към административната преписка са представени заверени копия от извадки от архивен сайт на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) във връзка с публикуването на проект на Наредбата на интернет страницата на министерството. От същите може да се установи, че на 12.06.2009 г. на сайта на министерството е публикуван проект на Наредба за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване. Видно от изпратеното от МРРБ писмо, във ведомствения архив на министерството обаче не се съхранява преписка по издаването на подзаконовия нормативен акт.
Видно от § 2 от ЗР на Наредбата, същата е издадена на основание чл. 4, ал. 2 от ЗУЕС, съгласно който в случаите по ал. 1 прилежащата площ се определя от кмета на общината по негова инициатива или по искане на заинтересованите лица по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства и в съответствие с чл. 168 от АПК, приложима субсидиарно и в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове – чл. 196 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд въз основа на установените фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема от правна страна следното.
По отношение на въведеното в жалбата възражение за нищожност поради липса на компетентност на издателя съдът счита, че то е неоснователно.
Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган – министъра на регионалното развитие и благоустройството. С разпоредбата на чл. 76, ал. 1 АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал. 2 от ЗНА). В този смисъл Наредба № 6 от 18.09.2009 г. е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на правомощието му по чл. 4, ал. 2 ЗУЕС, при изрично предвидената в закона делегация, в рамките на материалната му компетентност.
Съдът в настоящата инстанция намира, че Наредбата, която се оспорва, е издадена в предвидената от закона писмена форма, обнародвана е в ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г., т.е. от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗНА. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 3 АПК. Подзаконовият нормативен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта и главния му предмет. Посочено е и правното основание за неговото издаване.
Във връзка с проверката, която е длъжен да направи съдът за спазване процедурата, в която е била приета Наредбата, с оглед повелителните норми на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА (в съответната му приложима редакция към момента на приемане на Наредбата), намира, че са налице нарушения в процедурата по приемането й. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА в приложимата редакция изрично поставя задължение на съставителя на проекта да го публикува на интернет страницата на дадената институция заедно с мотивите. На заинтересуваните лица се предоставя не по-малко от 14 дни срок за предложения и становища по проекта. В тази връзка и въпреки изричните указания, дадени с разпореждания от 3 и 23 април 2025 г. на зам.-председателя на ВАС, респ. изричните указания на състава, дадени с определението му по хода от 15.05.2025 г., от страна на ответника не се ангажираха надлежни доказателства в този смисъл. Представените с писмо от 15.04.2025 г. извадки от архивен сайт на МРРБ удостоверяват само датата на публикуване от интернет страницата на проекта на процесния акт преди приемането му. Дейността по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението, и тази дейност следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, 8 и 12 АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, които формулират и целите на разпоредбата на чл. 77 АПК. Липсата на мотиви към проекта на Наредбата препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането й. Мотивите, съответно докладът към него, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗНА (в приложимата редакция) трябва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изчерпателно изброените в закона изисквания, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган. Те трябва да са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта.
В тази връзка представеното от административния орган писмо сочи, че при извършена проверка във ведомствения архив на МРРБ „не се установи“ съхранявана преписка по издаването на нормативния акт. Макар и от представените заверени извадки от архивен сайт да може да бъде установена датата на публикуване, не са представени други доказателства, удостоверяващи, че са спазени в пълнота изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА досежно съдържанието на мотивите към проекта на посочения нормативен акт на вторична правна уредба.
Фактът, че органът не разполага с пълната преписка, поради твърдения за нов уебсайт на МРРБ, е неоснователен предвид императивното му задължение като издател на акта по чл. 23 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове да образува досие на проекта, което да отразява хода на изготвянето му, като е предвидено и задължение за попълването му от съставителя и съхраняването му от органа – издател на акта, като срокът за съхранението му по чл. 46, ал. 1 от Закона за националния архивен фонд е двадесет години. Неглигенцията на това законово задължение има за последица – неустановяване на изпълнението на изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА и чл. 77 АПК.
По тези съображения атакуваният текст от оспорената наредба подлежи на отмяна на формално основание, т.е. поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила при приемане на подзаконовия нормативен акт.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав следва да посочи и несъответствието на обжалваната разпоредба от Наредбата с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съобразно чл. 15 ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Актът по прилагане на закон, какъвто акт е обжалваната в настоящото производство Наредба, може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден (чл. 12 ЗНА).
В тази връзка съгласно чл. 4, ал. 2 ЗУЕС Наредбата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, има за задача да уреди единствено реда за определяне на прилежащата площ от кмета на съответната община по негова инициатива или по искане на заинтересовани лица.
От друга страна, чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. предвижда предоставянето на вече определената прилежаща площ, начинът и контролът по поддържането и използването й от съответната етажна собственост да се извършват при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет.
Или, освен че на практика преповтаря предвиденото в ЗУЕС (чл. 4, ал. 4 от закона), то оспореното правило за поведение не изпълнява основната си задача, отнасяща се към прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, тъй като по никакъв начин не способства прилагането на разглеждания правен институт, уреден в ЗУЕС.
Всички тези съображения обосновават и извода на настоящия състав – за отмяна на оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г.
По разноските.
С оглед изхода от спора основателно е искането на П. З. за присъждане на разноски в общ размер 1840 лв. По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адв. Бойчев в размер 1800 лв., заплатена д. т. в размер 10 лв. и 30 лв. за обнародване на оспорването в ДВ. Основателно е и искането на Т. Д. за присъждане на разноски в общ размер 1210 лв. съгласно представените по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адв. Бойчев в размер 1200 лв. и заплатена д. т. в размер 10 лв.
На основание чл. 194 АПК съдебното решение, ако не е обжалвано или протестирано в срок, или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в „Държавен вестник“.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
РЕШИ:
Отменя чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Осъжда Министерството на регионалното развитие и благоустройството с адрес: гр. София, [улица], да заплати на П. Т. З. от гр. Димитровград сумата 1840 (хиляда осемстотин и четиридесет) лв. разноски по делото.
Осъжда Министерството на регионалното развитие и благоустройството с адрес: гр. София, [улица], да заплати на Т. И. Д. от гр. Димитровград сумата 1210 (хиляда двеста и десет) лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
И.ф. председател: Мариника Чернева
7228
