Министерство на земеделието и храните
брой: 80, от дата 30.9.2025 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.48


Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им
(обн., ДВ, бр. 87 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2014 г.; изм. с Решение № 514 от 18.01.2016 г. на ВАС на РБ – бр. 9 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 9 от 2024 г.)

§ 1. В чл. 28 ал. 7 се изменя така:

„(7) Методите за потвърждаване на смъртта трябва да са подходящи за вида, който трябва да бъде умъртвен.“

§ 2. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 т. 5 се изменя така:

„5. ниво на шума и вибрациите, сведени до минимум, като се избягват постоянните или внезапни шум и вибрации; когато е подходящо, може да се осигури постоянен звук с умерена интензивност, като тиха музика; при водните животни оборудването, предизвикващо шум или вибрации, например токови генератори или системи за филтрация, не трябва да оказва негативно въздействие върху доброто състояние на животните;“.

2. Създава се нова ал. 4:

„(4) Обектите по ал. 1 разполагат с планове за действие при извънредни ситуации, за да може в случай на авария да се гарантират здравето и доброто състояние на животните.“

3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

§ 3. В допълнителните разпоредби, в § 2 накрая се добавя „и Делегирана директива (ЕС) 2024/1262 на Комисията от 13 март 2024 г. за изменение на Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за обекти и за грижата и настаняването на животни и по отношение на методите на умъртвяване на животни (OВ, L 1262 от 15.5.2024 г.).“

§ 4. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 „Образец на заявление“, в т. 6.10 думата „евтаназия“ се заменя с „умъртвяване“.

§ 5. В приложение № 5 към чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 7 „Птици“:

а) основният текст се изменя така:

„По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните, отглеждани във ферми, държането им става при спазване най-малко на изискванията на Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни (ДВ, бр. 18 от 2006 г.), Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (ДВ, бр. 42 от 2006 г.) и Наредба № 26 от 2008 г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери (ДВ, бр. 72 от 2008 г.), въвеждащи изискванията на директиви 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защита на животни, отглеждани за селскостопански цели, 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защита на кокошки-носачки и 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 г. за определяне на минимални изисквания за защита на пилета, отглеждани за производство на месо.

При настаняване на птици, уловени в дивата природа, допустимите площи, посочени в таблици 7.1 – 7.10, се прилагат, когато птиците се държат за периоди над 24 часа. Когато птиците се държат за по-кратки периоди от време, се вземат мерки за свеждане до минимум на рисковете за доброто състояние на животните.“;

б) създават се таблица 7.8, таблица 7.9 и таблица 7.10:

„Таблица 7.8
Обикновени скорци

Размер на групата

Минимален размер
на заграждението
(m2)

Минимална височина
(cm)

Минимална дължина
на хранилката за една птица
(сm)

Минимална дължина
от пръта за една птица
(сm)

до 6

2,0

200

5

30

от 7 до 12

4,0

200

5

30

от 13 до 20

6,0

200

5

30

за всяка допълнителна птица между 21 и 50

0,25

 

5

30

за всяка допълнителна птица над 50

0,15

 

5

30

Таблица 7.9
Домашни врабчета

Размер на групата при липса
на визуални бариери

Размер на групата при наличие
на визуални бариери

Минимален размер
на заграждението
(m2)

Минимална височина
(сm)

до 10

до 15

2,4

180

от 11 до 20

от 16 до 35

4,8

180

от 21 до 30

от 36 до 60

7,3

180

за всяка допълнителна птица над 30

за всяка допълнителна птица над 60

0,11

 

Таблица 7.10
Големи синигери и сини синигери

Размер на групата

Минимален размер на заграждението (m2) за една птица

Минимална височина
(сm)

Минимален брой хранилки

Минимална дължина от пръта за една птица
(сm)

1

3

180

1

100

2 – 10 (*)(от един пол)

1

180

2

40

1 женска + 1 мъжки

2

180

2

100

(*) Групи с размери над 10 екземпляра не се разрешават без определен график на наблюдение с достатъчна честота за откриване и ограничаване на агресивност.

2. В т. 10 „Риби“:

а)точки 10.1, 10.2 и 10.3 се изменят така:

„10.1. Снабдяване с вода и качество на водата

По всяко време се осигурява адекватно снабдяване с вода с подходящо качество. Дебитът на водата в системи с оборотна циркулация или филтрация в рамките на резервоарите трябва да е достатъчен, за да се гарантира, че параметрите на качеството на водата се поддържат в приемливи граници според характеристиките на системата за отглеждане и според изискванията за вида и жизнения стадий. Когато е необходимо, снабдяваната вода се филтрира или третира, за да се отстранят вредни за рибите вещества. Параметрите на качеството на водата трябва по всяко време да са в приемлив диапазон, който поддържа нормалната активност и физиология за дадения вид и стадий на развитие. Дебитът на водата трябва да е подходящ, за да позволява на рибите да плуват свободно и да поддържат нормално поведение. Рибите трябва да разполагат с достатъчно време за аклиматизация и за адаптиране към промените в условията, свързани с качеството на водата. Предприемат се подходящи мерки за свеждане до минимум на внезапните промени в различните параметри, засягащи качеството на водата. Осигуряват се подходящ дебит и подходящо равнище на водата и се следи за тях.

10.2. Кислород, азотни съединения, въглероден диоксид, pH и соленост

Концентрацията на кислород трябва да е подходяща за вида и за целите, с които се отглеждат рибите. В зависимост от системата на отглеждане при необходимост се осигурява допълнителна аерация на водата в резервоара. Концентрациите на въглероден диоксид и азотни съединения, а именно амоняк, нитрити и нитрати, трябва да се поддържат под вредните нива. Качеството на водата се следи чрез определен график на изпитванията, които се извършват с достатъчна честота, така че да се откриват промените в тези критични параметри и да се предприемат действия за ограничаване на тези промени.

По възможност нивото на рН на водата се адаптира към видовете риба и се следи, за да се поддържа възможно най-стабилно без резки промени. Солеността се адаптира към изискванията на видовете риби и към жизнения стадий на рибите. Промените в солеността се извършват постепенно.

10.3. Температура и осветление

Температурата се поддържа в оптимален диапазон за видовете риби и техните стадии на развитие и се поддържа възможно най-стабилна. Промените в температурата се извършват постепенно. Рибите се отглеждат при подходящо за тях редуване на светлина и тъмнина.“;

б) точка 10.5 се изменя така:

„10.5. Хранене и манипулации

Рибите трябва да се хранят със съобразен с тях хранителен режим, с подходящи честота и количество. Особено внимание се обръща на храненето на ларви на риби при преминаването от жива към изкуствена храна. Ако поради непроцедурни причини (напр. транспорт) е необходимо да се преустанови храненето, периодът без храна трябва да е възможно най-кратък и да е съобразен с размера на рибите и с температурата на водата.

Когато е възможно, манипулациите с рибите трябва да се извършват, без те да бъдат изваждани от водата. Манипулациите с рибите както във водата, така и извън нея, трябва да са сведени до минимум и оборудването, което е в пряк контакт с рибите, трябва да е навлажнено. С рибите не може да се извършват манипулации извън границите на температурните диапазони на водата, които те могат да понесат.“;

в) създава се т. 10.6:

„10.6. Зеброво данио

10.6.1. Качество на водата

Таблица 10.1
Изисквания за параметрите на водата в системи за настаняване на зеброво данио

Параметри на водата

Минимални – максимални изисквания

Температура

24 – 29 °С

Проводимост

150 – 1700 µS/сm2

Обща твърдост

40 – 250 mg/L CaCO3

рН

6,5 – 8

Азотни съединения

NH3/NH4+ < 0,1(*)mg/L, NO2- < 0,3mg/L, NO3-< 25mg/L

Разтворен кислород

>5mg/L

(*) или под границата на откриване; 0,1 mg/L показва общото количество амоняк, NH3/NH4+. Това съответства на 0,002 mg/L NH3 при 28 °С и рH 7,5.

10.6.2. Осветление

През фазата на светлина нивата на светлината трябва да са постоянни, с изключение на кратките преходи на разсъмване/смрачаване, когато се използват такива. През фазата на тъмнина трябва да има пълна тъмнина.

10.6.3. Гъстота на популацията и сложност на околната среда

За полово зрелите екземпляри зеброво данио не може да се използва вода с обем, по-малък от 1 литър. Гъстотата на популацията не може да надвишава 10 полово зрели екземпляра на литър. Размерът и формата на резервоара трябва да позволяват на рибите да се държат и да плуват естествено.

Трябва да се избягва продължително поединично настаняване.“

3. Създава се т. 11:

„11. Главоноги

11.1. Снабдяване с вода и качество на водата

По всяко време се осигурява адекватно снабдяване с вода с подходящо качество.

Конструкцията на резервоара и дебитът на водата трябва да отговарят на нуждите на животните, включително от подходящо подаване на кислород в зависимост от техния размер, жизнен стадий или поведенчески потребности. Температурата, солеността и рH на водата, както и нивата на азотни съединения в нея, трябва да са подходящи за потребностите на вида и на формите на живот. При необходимост бягствата, както и непреднамереното въвеждане на чужди елементи, се предотвратяват с помощта на капаци.

Главоногите трябва да разполагат с достатъчно време за аклиматизация и за адаптиране към промените в условията, свързани с качеството на водата.

11.2. Осветление

Интензитетът на светлината и редуването на светлина и тъмнина трябва да отговарят на изискванията на вида.

11.3. Хранителен режим

На главоногите се осигурява хранителен режим, който е подходящ за вида, стадия на развитие и поведенческите потребности.

11.4. Облагородяване на жизнената среда

На главоногите се осигуряват подходящи и достатъчни физически, когнитивни и сензорни стимули, които дават възможност за широк диапазон за проява на специфичното за вида поведение. Условията за настаняване трябва да са съобразени със специфичните за вида социални потребности (напр. характерните за вида навици да живее в група или самостоятелно). Когато това е подходящо за вида, се осигуряват заслони или леговища.

Когато е възможно, манипулациите с главоногите трябва да се извършват, без те да бъдат изваждани от водата. Манипулациите с главоногите както във водата, така и извън нея, трябва да са сведени до минимум и оборудването, което е в пряк контакт с животните, трябва да е навлажнено.

Таблица 11.1
Главоноги

Семейство

Група

Дължина на тялото (*)
(cm)

Минимална площ водна повърхност
(cm2)

Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи
(cm2)

Минимална дълбочина на водата
(cm)

Sepiidae

сепии

до 2
> 2 до 6
> 6 до 12
> 12

100
600
1200
2500

40
200
400
1000

7
15
20
25

Sepiolidae

Сепиолиди (**)

до 1
> 1 до 3
> 3

50
120
150

5
50
100

5
8
12

Loliginidae

Калмари (***) (****)

до 15
> 15 до 25
> 25

2000
4500
6000

400
900
1200

60
90
90

Octopodidae

Октоподи (****)

до 10
> 10 до 20
> 20

2000
2600
4000

600
700
1200

40
50
50

(*) Дължина на гръбната страна на мантията.
(**) Група по 40 екземпляра.
(***) Предпочита се използването на резервоари с цилиндрична форма. Ако се използват резервоари, които не са цилиндрични, минималните стойности се увеличават с 5 %.
(****) През ювенилния параларвен стадий калмарите и октоподите се настаняват в цилиндрични резервоари с максимум 20 новоизлюпени екземпляра на литър и се използват методи за ограничаване на визуалното взаимодействие.

§ 6. Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 се изменя така:

„Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4

Разрешени методи за умъртвяване на опитни животни

Методи за умъртвяване на животни

Животински вид, за който методът е подходящ,
и допълнителни изисквания/указания

1. Свръхдоза анестетик, подходяща за размера и вида животни

Всички животни, с изключение на главоноги, като предварително се дава успокоително

2. Проникващ прихванат болт

Големи влечуги
Зайци
Големи бозайници

3. Въглероден диоксид

Птици
Гризачи (без фетуси и новородени) – при задължително постепенно прилагане

4. Пречупване на гръбначния стълб в областта на врата

Птици, гризачи и зайци до 1 kg (на птици над 250 g и на гризачи и зайци над 150 g се дава успокоително)

5. Механичен удар върху черепа

Риби
Земноводни
Влечуги
Гризачи под 1 kg
Птици и зайци под 5 kg
Новородени кучета, котки, порове и лисици

6. Обезглавяване

Птици под 250 g
Гризачи (когато не са възможни други начини)

7. Зашеметяване чрез електрически ток

Риби, земноводни, птици, зайци, кучета, котки, порове, лисици и големи бозайници (изисква се специално оборудване)

8. Инертни газове (Ar, N2)

Птици
Прасета

9. Прострелване със свободно изстрелван куршум с подходящи пушка, пистолет и амуниции

Влечуги
Големи бозайници
Кучета, котки, порове и лисици (когато не са възможни други начини)
Извършва се само от опитни стрелци и при полеви условия

10. Хипотермичен шок

Използва се само за зеброво данио (Danio rerio) ≥ 16 дни след оплождане и с максимална дължина на тялото 5 сm. Температурата на хипотермичния шок трябва да е ≤ 4 °С, а температурната разлика спрямо температурата на отглеждане трябва да е ≥ 20 °С. Рибите не може да имат пряк контакт с лед. Минималното време на експозиция трябва да е 5 минути.

Заключителна разпоредба

§ 7. Наредбата влиза в сила от 4 декември 2026 г.

Министър: Георги Тахов

5246