Върховен административен съд
брой: 75, от дата 12.9.2025 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.12


Определение № 8625 от 4 септември 2025 г. по административно дело № 8624 от 2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8625 от 4 септември 2025 г.
по административно дело № 8624 от 2025 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в закрито заседание в състав: председател: Мариника Чернева, членове: Георги Колев, Владимир Първанов, Станимир Христов, Румен Йосифов, изслуша докладваното от съдията Георги Колев по административно дело № 8624/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две частни жалби, подадени от К. С. X. чрез адв. Иванов и от министъра на енергетиката, депозирана чрез процесуалния му представител ст. юрк. Станева, против определение от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6870/2025 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд, трето отделение.

Частният жалбоподател К. С. X. оспорва определението в частта, с която е отхвърлено искането на Й. Н. Л. за спиране на изпълнението на § 3 на Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, с който е определено обратно действие на същия нормативен акт, а именно от 25 февруари 2025 г. А частният жалбоподател – министърът на енергетиката, оспорва определението в частта, с която се спира изпълнението на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, с който в приложението към чл. 61, ал. 1 от същата наредба е създадена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, с която е установен метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод на разпределение, именуван „Зависимостта за сградната инсталация“.

От ответника Й. Н. Л. чрез адв. Георгиева и от частния жалбоподател К. С. X. чрез адв. Иванов в срока по чл. 232 АПК са постъпили писмени отговори, с които оспорват частната жалба на министъра на енергетиката като неоснователна.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледани по същество, и двете частни жалби са неоснователни.

1. По частната жалба на К. С. X.:

Определението на съда в отхвърлителната част е правилно и следва да се остави в сила. В случая липсва основание за спиране действието на разпоредбата на § 3 от Наредбата за допълнение, тъй като тази разпоредба е заключителна по своя характер. Тя указва, че Наредбата влиза в сила от 25 февруари 2025 г., като има еднократно действие, което е породило правния си ефект и е изчерпало своето действие. Следователно тя не би могла да доведе до бъдещи, допълнителни, значителни или труднопоправими вреди.

2. По частната жалба на министъра на енергетиката:

Частната жалба е подадена срещу определението на тричленния съдебен състав в частта, в която се спира изпълнението на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, с който в приложението към чл. 61, ал. 1 от същата наредба е създадена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, с която е установен метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод на разпределение, именуван „Зависимостта за сградната инсталация“.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съдебния състав, че вредите, които ще претърпят жалбоподателите, са икономически и са непротивопоставими на обществения интерес. С правилото на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 и чл. 190, ал. 1 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Следователно основание за спиране на изпълнението е възможността от настъпването на значителна или труднопоправима вреда.

Основният въпрос в настоящия случай е балансът между два обществени интереса: от една страна, обществената необходимост да се изпълнява законът в широк смисъл, а от друга – правото на защита на потребителите в области, регламентирани нормативно от държавата, като топлоснабдяването.

Обосновката на тези интереси се базира на твърдението, че разпоредбите могат да са нищожни, ако са приети в нарушение на закона, и по този начин да нямат правно действие още от момента на приемането им. Правилно съдът не е коментирал директно основателността на претенцията за нищожност, но подчертава, че спорът засяга правната сигурност на обществените отношения, свързани с топлоснабдяването на голяма част от населението. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК актовете и действията на административния орган, които противоречат на влязло в сила съдебно решение, са нищожни. Следователно това създава възможност всеки заинтересован да се позове на нищожност, което може да доведе до правна несигурност и значителни финансови вреди за страните по отношенията – потребители и доставчици на топлинна енергия.

С оглед горното и с цел защита на обществения интерес е необходимо правоотношенията между страните да бъдат окончателно уредени след разрешаване на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт. Само по този начин може да се гарантира стабилност в стопански значимите отношения, да се избегне рискът от последващи спорове относно нищожност и да се ограничат негативните финансови последици.

По изложените съображения и като съобрази, че оспореното определение е правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6870/2025 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Определението не подлежи на обжалване.

За председател: Мариника Чернева

5062