ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9630 от 30 август 2024 г.
по административно дело № 8096 от 2024 г.
Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в закрито заседание в състав: председател: Мариника Чернева, членове: Мирослав Мирчев, Еманоил Митев, Павлина Найденова, Ива Кечева, изслуша докладваното от съдията Мирослав Мирчев по административно дело № 8096/2024 г.
Производството е образувано по две частни жалби, подадени от Националната здравноосигурителна каса, представлявана от нейния вр. и. д. управител, и от министъра на здравеопазването, депозирана чрез процесуалния му представител, против Определение от 10.07.2024 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 6887 по описа за 2024 г. на този съд. С обжалваното определение е спряно действието на чл. 394; чл. 409, ал. 3 в частта „и по изпълнители на БМП“; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3 – и двете в частта „закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП“; чл. 409, ал. 8; чл. 409, ал. 9; чл. 409, ал. 10; чл. 410, ал. 1 – 13; чл. 28, ал. 3 и ал. 4, т. 2 и чл. 26а от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 1.09.2023 г.; изм. и доп., бр. 17 от 27.02.2024 г., в сила от 1.01.2024 г.; попр., бр. 28 от 2.04.2024 г.).
Националната здравноосигурителна каса оспорва наличието на правен интерес за Националното сдружение на частните болници да обжалва текстовете от подзаконовия нормативен акт, защото болниците са само малка част от всички лечебни заведения в страната. Щетите в случая не били за сдружението, а за адресатите на НРД и пациентите. Съдът необосновано преценил съществуването на опасност за настъпване на значителни и труднопоправими щети, каквито не са доказани. Такъв извод не можело да се направи въз основа на данните по делото. Частният жалбоподател се аргументира с некоректно позоваване от тричленния състав на ВАС, осмо отделение, на Определение от 15.07.2022 г., постановено по адм. д. № 5915/2022 г. по описа на ВАС, т.к. цитираното определение е във връзка с оспорване на отменения НРД за медицинските дейности през 2020 – 2022 г. Съдът трябвало да разграничи двете хипотези, регламентирани в чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. дали вредите са значителни, или труднопоправими, както и налице ли е възможност за проявлението им. Съдът не е обсъдил в определението си по какъв начин спирането на оспорените разпоредби би рефлектирало върху всички изпълнители на медицинска помощ съгласно сключените договори с НЗОК. Обобщава, че спиране действието на механизма, заложен в чл. 409, 410 и 411 НРД, ще доведе до невъзможност за навременно преразпределение на средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ и тяхното утвърждаване за заплащане на отчетената болнична медицинска помощ, респ. ще има за последица накърняване интересите и правата на здравноосигурените лица. Моли за отмяна на определението и постановяване на друг съдебен акт, с който да бъде отхвърлено искането на Националното сдружение на частните болници.
Министърът на здравеопазването обжалва определението като неправилно, т.к. процесните норми уреждат забрана за НЗОК да заплаща за болнична медицинска помощ, оказана от лечебни заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с РЗОК обеми и стойности, и свързаната с тази забрана дейност по сключване на договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ в рамките на утвърдените месечни стойности. Текстовете, предмет на искането, регламентират съдържанието на индивидуалните договори, ограничени с фиксирани стойности, анализ на информацията за достигнатото изпълнение на стойностите, процедура по отчитане на надвишението и за коригиране на стойностите, а също и документалното им оформяне. Според частния жалбоподател достигането на съда до краен извод за доказаност на опасността за настъпване на значителни и труднопоправими вреди е необосновано и не е подкрепено с релевантни доказателства. В ЧЖ се сочи, че определението е постановено в нарушение на чл. 166, ал. 2 АПК, защото сдружението е трябвало да докаже, че значителната или труднопоправимата вреда ще бъде причинена на оспорващия. Видът и размерът на вредите следвало да са сигурни, а не хипотетични, като възможността/вероятността за настъпване да е в пряка връзка с допуснатото предварително изпълнение. Тричленният състав на ВАС, осмо отделение, не взел предвид и не обсъдил аргументите, сочени от министъра на здравеопазването, включително, че обявеният за противоконституционен чл. 55а, ал. 2 ЗЗО не е решаващ за материалната законосъобразност на оспорените разпоредби от НРД 2023 – 2025 г. Правилата на ЗЗО, ЗБНЗОК за 2024 г. за определянето на стойности при закупуване и заплащане на медицинската помощ остават валидни и следва да се прилагат. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и за постановяване на друго, отхвърлящо искането за спиране действието на процесните разпоредби.
Националната здравноосигурителна каса е подала писмен отговор, в който сочи, че ЧЖ на министъра на здравеопазването е основателна.
Националното сдружение на частните болници е депозирало писмен отговор чрез своя процесуален представител, сочейки за неоснователни двете ЧЖ. Иска да бъде оставено в сила определението по съображения, конкретизирани в отговора.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, преценявайки допустимостта на двете ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прие за установено следното: Частните жалби са депозирани от страни по делото и в законово предвидения срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете ЧЖ са неоснователни.
Националното сдружение на частните болници, притежаващо ЕИК 176542129, гр. София, бул. Дондуков № 115А, ет. 3, ап. 18, е оспорило по реда на чл. 185 и сл. АПК следните текстове от НРД № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г., обн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г.: чл. 394; чл. 409, ал. 3 в частта „и по изпълнители на БМП“; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3 – и двете в частта „закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП“; чл. 409, ал. 8; чл. 409, ал. 9; чл. 409, ал. 10; чл. 410, ал. 1 – 13; чл. 28, ал. 3 и ал. 4, т. 2 и чл. 26а. В оспорването е формулирано на основание чл. 190, ал. 1 АПК искане за спиране действието на цитираните разпоредби поради това, че то ще причини значителни и труднопоправими вреди за изпълнителите на медицинска помощ, на здравноосигурените лица и НЗОК. Сдружението твърди, че приложение намира разпоредбата на чл. 166 АПК, както и че отмяната на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО като противоконституционна следва да се зачита от всеки съд. По искането е налице произнасяне с обжалваното определение, в което е посочено, че възможността на съда да упражни правомощието си по чл. 190, ал. 1, предл. 2 АПК е обвързана от преценка за съществуването на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК – възможността да настъпят значителни или труднопоправими вреди за оспорващия, респективно за останалите адресати на акта.
Тричленният състав на ВАС, осмо отделение, е цитирал приетото в TP № 2 от 12.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСК на ВАС, а именно, „че сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат качество на „организация“ по смисъла на АПК съгласно даденото определение от ДР на параграф 1, т. 2. Като организации в хипотезата на чл. 186 АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица.“ Съдът е обсъдил устава на Националното сдружение на частните болници, публикуван в TP на ЮЛНЦ, мотивирайки се, че членове на Националното сдружение на частните болници са лечебни заведения за болнична помощ, поради което сдружението има правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК да оспори норми от подзаконов нормативен акт, засягащи права, свободи или законни интереси или пораждащи задължения за членуващите в него лица, доколкото същите са адресати на тези норми. В обобщение съдът е посочил, че оспорените разпоредби на НРД регламентират забрана за НЗОК да заплаща за болнична медицинска помощ, оказана от лечебни заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с РЗОК обеми и стойности и свързаната с тази забрана дейност по сключване на договорите с изпълнителите на болнична помощ в рамките на утвърдените месечни стойности. Ограничава се възможността лечебните заведения за болнична помощ да получат заплащане в пълен размер за извършваната от тях дейност при оказване на болнична медицинска помощ, в случай че надвишават месечните стойности. Съставът на ВАС, осмо отделение, е преценил, че определянето на месечни стойности би могло да ограничи дейността на болниците поради неплащане, както и да причини значителни и труднопоправими вреди за пациентите, нуждаещи се от оказване на болнична медицинска помощ, респ. ограничават се правата на здравноосигурените лица. Според съда навременната и достъпна медицинска помощ, предоставена при равни условия и еднакви възможности за лечение, е основно право на здравноосигурените лица. Освен това, изискването на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК касае възможността за настъпването на вредите. Съдът се е позовал на приетото в TP № 5 от 8.09.2009 г. от ОСГК на ВАС, че целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, т.е. следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Прието е в определението, че в случая съществува обезпечителна нужда от спиране действието на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.
Броят на лечебните заведения, членуващи в Националното сдружение на частните болници, не е определящ за притежавания от сдружението правен интерес да обжалва процесните разпоредби от НРД № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. Частните жалбоподатели не оспорват статута на лечебните заведения, нито пък членственото им правоотношение в сдружението, по който начин чрез процесните текстове се засягат права, свободи или законни интереси на членовете на сдружението и на пациентите. Видно е също така, че с Определение от 10.07.2024 г. (л. 6660 – 6661) по адм. д. № 6887/2024 г. тричленен състав на ВАС, осмо отделение, се е произнесъл по допустимостта на оспорването, насрочил е делото в о.з., конституирал е страните и е разпоредил публикуване на обявление в ДВ. С Решение № 6 от 11.04.2024 г. по к. д. № 15/2023 г. Конституционният съд на РБ отмени чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, приемайки, че забраната за плащане на оказаната от болниците медицинска помощ над определените им лимити е противоконституционна. По силата на предвиденото в чл. 14, ал. 6 ЗКС решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. В този смисъл не е необходимо, както се сочи в частните жалби, да е доказано настъпването на конкретни значителни или труднопоправими вреди, а само на възможността за тяхното настъпване. С оспорените разпоредби, от една страна, се ограничава възможността лечебните заведения за болнична помощ да получат плащане в пълен размер за осъществяваната от тях дейност при нейното оказване, респ. засягат се правата и законните интереси на лечебните заведения, членове на сдружението. От друга страна, получаването на навременна и достъпна медицинска помощ е основно право на здравноосигурените лица, т.е. с оспорените разпоредби се засягат правата, законните интереси на здравноосигурените лица – пациенти на съответните лечебни заведения. При отмяна на механизма на предварително лимитиране на дейностите по изпълнители НЗОК ще заплаща реално извършената и отчетена дейност от лечебното заведение. Освен това, вземанията за формираната от болниците надлимитна дейност стават изискуеми от началото на следващата календарна година, което обстоятелство не се оспорва в ЧЖ на НЗОК, обосновавано с хипотезата на допълнително представени документи.
Аргументите на министъра на здравеопазването са обсъдени в определението на тричленния състав на ВАС, осмо отделение, и по тях са формирани мотиви, които се споделят от настоящия петчленен състав на ВАС, първа колегия. Твърдението на този частен жалбоподател, че касателно 2024 г. за всяка „надлимитна“ дейност ще бъдат водени спорове от изпълнителите с НЗОК във връзка с механизмите за преразпределение, въведени с НРД 2023 – 2025 г., е изградено на предположение и без конкретни доказателства, относими към процесния правен спор.
Определението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила Определение от 10.07.2024 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 6887 по описа за 2024 г. на този съд.
Определението е окончателно.
Председател: Георги Чолаков
5856
