Народно събрание
брой: 27, от дата 29.3.2024 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.14


Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

 

УКАЗ № 81
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 49-ото Народно събрание на 14 март 2024 г.
Издаден в София на 25 март 2024 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Атанас Славов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса на труда
(обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г. и бр. 11, 14, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г.)
§ 1. В чл. 107з се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 думите „Конкретният характер“ се заменят с „Мястото и характерът“.
2. Създава се нова ал. 8:
„(8) С трудовия договор по ал. 7 може да се уговаря повече от едно място на работа. Работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя при условия и по ред, определени с трудовия договор и/или с вътрешни актове на предприятието.“
3. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея в текста преди т. 1 думите „могат да“ се заличават и думите „да се определят“ се заменят със „се определят“.
4. Създават се ал. 10, 11 и 12:
„(10) Когато възлагането и отчитането на работата от разстояние е чрез информационна система, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея.
(11) Когато се използва информационна система за алгоритмично управление на работата от разстояние, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация относно начина на вземане на решенията.
(12) По писмено искане на работника или служителя работодателят или определено от него длъжностно лице е длъжен да провери решението на системата за алгоритмично управление и да уведоми работника или служителя за окончателното решение.“
§ 2. В чл. 107и се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място“ се заменят с „работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение“.
2. В ал. 3:
а) създава се нова т. 6:
„6. Информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, където се извършва работа от разстояние;“
б) досегашните т. 6, 7 и 8 стават съответно т. 7, 8 и 9.
§ 3. В чл. 107к се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Работодателят е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в актовете по прилагането му.“
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен незабавно да уведоми работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице за всяка злополука на работното място по предварително уговорени ред и начин.“
5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8.
§ 4. В чл. 107л се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 3 се отменя.
2. В ал. 3 думите „и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка“ се заменят с „е в комуникационна връзка с трети лица“.
3. Създава се нова ал. 6:
„(6) Действително отработеното време може да се отчита и чрез автоматизирана система за отчитане на работното време. Работодателят е длъжен при поискване да предостави на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време.“
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
§ 5. В глава седма, раздел III се създава чл. 154б:
„Право на непрекъсната почивка
Чл. 154б. Работникът или служителят не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо.“
§ 6. В чл. 201 ал. 2 се изменя така:
„(2) Отговорността на работодателя може да се намали, когато:
1. пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност;
2. при работа от разстояние пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.“
§ 7. В чл. 245 се създава ал. 3:
„(3) Когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя. Изпълнителят не носи отговорност, когато е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора с работодателя.“
§ 8. В чл. 357 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 изречения второ и трето се заличават.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Трудови са и споровете между работника или служителя и изпълнителя, на който работодателят е пряк изпълнител, относно гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение по чл. 245, ал. 3.“
§ 9. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието“ се заменят с „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“.
2. Създават се т. 24 и 25:
„24. „Информационна система за алгоритмично управление“ е система за вземане на автоматизирани решения при възлагането, отчитането и контрола на работата на работниците и служителите.
25. „Автоматизирана система за отчитане на работното време“ е система за автоматично записване и съхранение на информация с цел отчитане на отработеното време на работниците и служителите.“
Заключителни разпоредби
§ 10. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33, 48, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г., бр. 102 и 108 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 12, 58, 88 и 98 от 2010 г., бр. 60 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 97 от 2017 г. и бр. 100 от 2022 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 16, ал. 2 след думата „включително“ се добавя „при работа от разстояние“.
2. В чл. 19, ал. 2 след думите „предоставя на“ се добавя „работещите, които извършват работа от разстояние, както и на“.
3. В чл. 26, ал. 2, т. 1 в текста преди буква „а“ след думите „както и на“ се добавя „работещите, които извършват работа от разстояние“.
§ 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г., бр. 8, 53, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г. и бр. 2 и 16 от 2024 г.) в чл. 9а, ал. 1 в текста преди т. 1 и ал. 2 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 14 март 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Росен Желязков
2084