Народно събрание
брой: 106, от дата 22.12.2023 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.12


Закон за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

 

УКАЗ № 225
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приет от 49-ото Народно събрание на 7 декември 2023 г.
Издаден в София на 19 декември 2023 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Атанас Славов
ЗАКОН
за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8, 66, 80, 84 и 102 от 2023 г.)
§ 1. В чл. 178 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Безкасовото плащане се извършва с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, или чрез банка или друг доставчик на платежни услуги с платежно нареждане за плащане от/към бюджета, бюджетно платежно искане или вносна бележка (платежно нареждане за наличен паричен превод), чиито форма, структура и съдържание се определят със съвместни указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка по чл. 151, ал. 1 от Закона за публичните финанси.“
2. В ал. 6 изречение първо се изменя така: „Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение.“, а в изречение второ думите „ал. 2“ се заличават.
§ 2. В чл. 213, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно; за доходи от трудово възнаграждение принудително изпълнение не се насочва и за петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата; ако трудовото възнаграждение е в размер под петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата, принудително изпълнение не се насочва върху цялото трудово възнаграждение.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8, 54, 66, 82, 86, 96 и 102 от 2023 г.) в чл. 44, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение.“
§ 4. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 56, 80 и 102 от 2023 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 117 се създават ал. 6 и 7:
„(6) Лицата, извършващи ресторантьорство в заведения за хранене и развлечения с категории – две, три, четири или пет звезди,
задължително осигуряват възможност за плащане и чрез терминално устройство ПОС.
(7) Лицата по ал. 6 са длъжни да поставят на видно за клиентите място в заведенията информация за възможността за плащане и чрез терминално устройство ПОС.“
2. Създава се чл. 231а:
„Чл. 231а. (1) Лице, което не изпълни задължението по чл. 117, ал. 6, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция – от 1000 до 4000 лв.
(3) Лице, което не изпълни задължението по чл. 117, ал. 7, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 300 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 300 до 1000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 размерът на глобата е от 200 до 600 лв., а на имуществената санкция е от 600 до 2000 лв.“
§ 5. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 65, 84 и 85 от 2023 г.) в чл. 273, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 6 думите „чл. 198, ал. 3 и 7“ се заменят с „чл. 198, ал. 3, 6 и 8“.
2. В т. 14 думите „чл. 86, ал. 7, 9 – 11“ се заменят с „чл. 86, ал. 8, 10 – 12“.
§ 6. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г. и бр. 11, 14, 66, 84 и 85 от 2023 г.) в чл. 270 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, изречение второ думите „на влог в посочената от него банка“ се заменят с „по негова платежна сметка“ и се създава изречение трето: „В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.“
2. В ал. 4 думите „в посочена от работника или служителя банка в страната“ се заменят с „на работника или служителя“ и се създава изречение второ: „В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.“
§ 7. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 и 26 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 18, 29 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 10 и 103 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19 и 39 от 2011 г., бр. 22, 38 и 91 от 2012 г., бр. 27 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 17, 77 и 83 от 2018 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 86 и 102 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17а, ал. 3 след думите „индустриалните паркове“ се поставя запетая.
2. В чл. 23, ал. 3 думата „пета“ се заменя със „седма“.
3. В чл. 24:
а) алинея 9 се изменя така:
„(9) В случаите по ал. 7 заинтересованото лице изпраща на министъра на земеделието и храните копие от влезлия в сила подробен устройствен план, придружен с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, регистър на засегнатите имоти и документите, необходими за промяна на предназначението на земята, посочени в правилника. За промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд, за които се дължи такса по чл. 30, ал. 2, се прилага документ от съответната общинска администрация, указващ размера на дължимата местна такса, и банкова сметка, по която таксата следва да бъде преведена.“;
б) създават се ал. 10 – 12:
„(10) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал. 9, ако предложението е комплектувано съгласно изискванията, министърът на земеделието и храните определя служебно таксата по чл. 30, ал. 1. Заинтересованото лице се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс за дължимата такса по чл. 30, ал. 1 или 2.
(11) В 30-дневен срок от заплащане на дължимата такса по чл. 30, ал. 1 или 2 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) За удостоверение, издадено за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, се прилагат сроковете и правилата по ал. 5.“
4. В чл. 26 след думите „чл. 17, ал. 1“ се добавя „или удостоверение по чл. 24, ал. 11 за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“.
5. В наименованието на глава седма накрая се добавя „и удостоверения“.
6. В чл. 35 в текста преди т. 1 след думата „земята“ се добавя „и удостоверението по чл. 24, ал. 11, издадено за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“.
7. В чл. 36 след думите „чл. 17, ал. 1“ се добавя „и удостоверението по чл. 24, ал. 11“.
8. В чл. 37:
а) в ал. 1 след думите „чл. 17, ал. 1“ се добавя „и на удостоверението по чл. 24, ал. 11“;
б) в ал. 2 след думата „земя“ се добавя „и удостоверението по чл. 24, ал. 11“.
9. В чл. 38:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Предложение за отмяна или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и на удостоверение по чл. 24, ал. 11 се разглежда и решава от органа, издал решението или удостоверението, с ново решение или удостоверение в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2.“;
б) в ал. 4, изречение първо след думите „чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3“ се добавя „и ал. 11“, а в изречение второ след думата „решението“ се добавя „или удостоверението“.
10. В § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „без да е променено предназначението й“ се заменят с „без наличие на влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 или издадено удостоверение по чл. 24, ал. 11“.
§ 8. (1) Започналите и недовършени процедури за промяна на предназначението на земеделски земи по Закона за опазване на земеделските земи до 13 октомври 2023 г. се довършват по реда преди изменението на закона със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 86 от 2023 г.).
(2) За недовършени се смятат процедурите, по които предложенията за утвърждаване на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи са подадени в Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция „Земеделие“ до 13 октомври 2023 г.
(3) Започналите и недовършени процедури след 13 октомври 2023 г. за промяна на предназначението на земеделски земи от пета и шеста категория по чл. 23, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи се прекратяват.
(4) За обекти за производство на енергия от възобновяеми източници не се прилага § 30 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал (ДВ, бр. 17 от 2018 г.).
(5) Промяната на предназначението на земеделски земи, за които е налице подробен устройствен план за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, одобрен до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 86 от 2023 г.), и за които до влизането в сила на същия закон не е подадено предложение за промяна на предназначението в Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция „Земеделие“, се извършва по реда на този закон.
§ 9. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 от 2014 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 65 от 2014 г.; изм., бр. 14, 17, 35, 56 и 100 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 38 и 91 от 2018 г., бр. 41 и 65 от 2020 г., бр. 9 и 21 от 2021 г., бр. 42 и 102 от 2022 г. и бр. 11, 54 и 86 от 2023 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 28 се създава ал. 6:
„(6) Публичните регистри по ал. 5 не съдържат търговска информация, която има чувствителен характер. Достъп до всички данни за конкретна процедура за присъединяване се предоставя единствено на заявилия присъединяване по тази процедура.“
2. В чл. 29, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато с писмено съгласие на производителя са направени разходи от съответния оператор по присъединяването на обекта, гаранцията се усвоява до размера на направените и незаплатени от производителя разходи.“
§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на:
1. параграф 4, който влиза в сила от 1 март 2024 г.;
2. параграфи 7, 8 и 9, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 7 декември 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Росен Желязков
8766