УКАЗ № 184
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет от 49-ото Народно събрание на 28 септември 2023 г.
Издаден в София на 11 октомври 2023 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Атанас Славов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна
(обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г.; изм., бр. 67 от 2023 г.)
§ 1. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. Този закон урежда:
1. осъществяването на контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 833/2014“, и неговите последващи изменения и допълнения;
2. реда и начина за определяне, начисляване и събиране на енергийни вноски върху вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00.“
§ 2. Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Вносът на суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия, сделките на територията на страната и износът на нефтопродукти с код по КН 27 10, получени от суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия, се осъществява само от местни лица за данъчни цели или чуждестранни лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност.
(2) Цената, на която лицата по ал. 1 внасят на територията на страната суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия, не може да бъде по-ниска от котировката по Platts за руския суров нефт за съответната покупка.“
§ 3. Създава се глава втора „а“ с чл. 5а – 5ж:
„Глава втора „а“
ЕНЕРГИЙНИ ВНОСКИ ВЪРХУ ВНОСА И ТРАНЗИТНИЯ ПРЕНОС НА ПРИРОДЕН ГАЗ С ПРОИЗХОД ОТ РУСИЯ С КОДОВЕ ПО КН 2711 11 00
И 2711 21 00
Чл. 5а. За вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 се събират енергийни вноски.
Чл. 5б. Задължени лица са вносителите по смисъла на митническото законодателство и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи, които подлежат на регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 5в. (1) Енергийните вноски се дължат при внос и транзитен пренос на природен газ с произход от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00, с изключение на компресирания природен газ, който е транспортиран със специализирани съдове.
(2) Енергийните вноски за продуктите по ал. 1 са в размер на 20 лв. за 1 мегаватчас.
(3) Eнергийните вноски се начисляват от лицата по чл. 5б с издаване на документа по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(4) Периодът за отчитане на енергийните вноски е календарният месец. Документ по ал. 3 се издава в 10-дневен срок от изтичането на данъчния период.
(5) Задължените лица по чл. 5б декларират енергийните вноски с акцизната декларация по чл. 87 от Закона за акцизите и данъчните складове. В декларацията се декларират количествата внесен и транзитно пренесен природен газ с произход от Русия, определени в мегаватчаса за предходния месец, както и дължимите енергийни вноски за същия период.
Чл. 5г. (1) Дължимите енергийни вноски се внасят в приход на държавния бюджет по сметка на Агенция „Митници“ и се смятат за внесени на датата, на която сумата е постъпила по сметката на Агенция „Митници“.
(2) Енергийните вноски се внасят по реда и в сроковете на чл. 44 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) Задължения за енергийни вноски се установяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Агенция „Митници“.
(4) Принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на публични вземания, представляващи енергийни вноски, се предприема от органите на Агенция „Митници“.
Чл. 5д. За невнесените в срок енергийни вноски се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Чл. 5е. Недължимо платена или събрана сума за енергийни вноски се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 5ж. Енергийните вноски се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане.“
§ 4. В чл. 7 ал. 1 се изменя така:
„(1) Агенция „Митници“:
1. осъществява контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 към трети държави;
2. осъществява контрол върху енергийните вноски по глава втора „а“.“
§ 5. В глава четвърта „Административнонаказателни разпоредби“ се създават чл. 12 и 13:
„Чл. 12. (1) Задължено лице, което не подаде декларация по чл. 5в, ал. 5, не я подаде в срок, не посочи или посочи неверни данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимите енергийни вноски в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 40 000 до 100 000 лв.
Чл. 13. (1) Актовете за установяване на нарушенията, свързани с енергийните вноски, се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
§ 6. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби се създават ал. 3 и 4:
„(3) Лицето, на което е възложено да извършва оперативното управление на съоръженията на обекта на концесия, се привежда в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове в срок до 31 март 2024 г.
(4) При поискване от страна на вносители и търговци за възмезден достъп лицето, на което е възложено да извършва оперативното управление на съоръженията на обекта на концесия, се задължава да гарантира такъв.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 7. (1) В срок до 1 октомври 2024 г., когато окончателно се отменя дерогацията по чл. 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) 833/2014, „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД, трябва поетапно да премине към преработка на петрол с неруски произход, като до 31 декември 2023 г. има право да преработва не повече от 80 процента петрол с руски произход; до 31 март 2024 г. – не повече от 75 процента петрол с руски произход; до 30 юни 2024 г. – не повече от 50 процента петрол с руски произход; до 30 септември 2024 г. – не повече от 25 процента петрол с руски произход, като същевременно оборотът от произведените горива не е по-нисък от средния за последните 5 приключили финансови години.
(2) От 1 октомври 2024 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД, трябва изцяло да преработва петрол с неруски произход.
(3) Агенция „Митници“ следи за изпълнение на задълженията по ал. 1 и подава информацията към Министерството на финансите. При регистрирано нарушение Министерството на финансите може да предложи на Министерския съвет да предприеме действия за назначаване на особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД, по чл. 27б от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
§ 8. В Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (обн., ДВ, бр. 62 от 2018 г.; изм., бр. 13, 17 и 83 от 2019 г., бр. 9, 28 и 51 от 2020 г., бр. 15 и 19 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 27а:
а) алинеи 1 и 2 се отменят;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) При установяване на обстоятелства, които застрашават националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, нарушаване на конкуренцията в случай на монополно или господстващо положение, когато това застрашава националната сигурност, или нарушаване на международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, които са задължителни за Република България, Съветът по сигурността към Министерския съвет предлага започването на процедура за назначаване на особен търговски управител в лице, опериращо обекти на критична инфраструктура по смисъла на чл. 25а. Копие от предложението се изпраща и до президента на Република България, когато е свързано с националната сигурност.“
2. В чл. 27б:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Особеният търговски управител се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията, след становище на Съвета по сигурността към Министерския съвет, не по-късно от две седмици от предложението. Особеният търговски управител се вписва по партидата на лицето в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Особеният търговски управител се назначава за срок от 6 месеца, като този срок може да бъде удължен еднократно за същия срок.“;
б) алинеи 5 и 6 се изменят така:
„(5) Кандидатите за особен търговски управител представят 6-месечен подробен план за действие пред Съвета по сигурността към Министерския съвет, който го одобрява. Планът за действие става неизменна част от договора за управление на избрания особен търговски управител.
(6) Изпълнението на плана за действие по ал. 5 се отчита в писмен вид всеки месец пред парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации в срок до една седмица след изтичането на съответния месец. Председателят на Комисията по икономическа политика и иновации организира обсъждане и приемане на отчета по ал. 5 в срок до една седмица след представяне на отчета.“;
в) създава се ал. 10:
„(10) В извънредни случаи, в които няма действащо Народно събрание за период, по-дълъг от 7 дни, особеният търговски управител се отчита пред Министерския съвет.“
§ 9. В Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 99 от 2022 г.; изм., бр. 102 от 2022 г.) в § 9 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в размер на 33 на сто“ се заменят с „в размер на 50 на сто“.
2. В ал. 3, изречение първо накрая се добавя „след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година“.
3. В ал. 5 се създават изречения второ и трето: „Декларирането и установяването на солидарната вноска, включително авансовите вноски, както и възстановяването на недължимо платени или събрани суми се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като декларациите са изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Издадените актове се обжалват по реда на същия кодекс.“
4. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Лицата по ал. 1:
1. до 30 септември 2023 г. могат да правят авансови вноски за временната солидарна вноска;
2. за месеците октомври 2023 г. и ноември 2023 г. правят месечни авансови вноски за временната солидарна вноска в срок до 30-о число на всеки месец, определени по следната формула:
АВ е месечната авансова вноска
ВСВ2023 е временната солидарна вноска за 2023 г.;
3. когато за 2023 г. са правени авансови вноски съгласно т. 1, стойността на временната солидарна вноска за 2023 г. се намалява за целите на т. 2 с направените авансови вноски по т. 1.“
5. Създават се нови ал. 7 – 9:
„(7) Когато внесените до 30 ноември авансови вноски за 2023 г. представляват най-малко 90 на сто от дължимата временна солидарна вноска за 2023 г., за разликата до пълния размер на дължимата за 2023 г. временна солидарна вноска лицата по ал. 1 не дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(8) За целите на определяне на данъчната печалба за периода от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2023 г. преобразуванията на счетоводния финансов резултат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане се извършват, като общият размер на увеличенията, съответно на намаленията на счетоводния финансов резултат за 2023 г. се определи, като се умножи по съотношението 3/12.
(9) За целите на определяне на данъчната печалба за периода задълженото лице може да избере вместо данъчната печалба за периода от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2023 г. да приложи 30 на сто от данъчната печалба за 2023 г.“
6. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 10 и 11.
7. Досегашната ал. 9 става ал. 12 и в нея думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 11“.
§ 10. В Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. 15 от 2013 г.; изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 62 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 51, 65 и 105 от 2020 г. и бр. 54 от 2023 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 17, ал. 3:
а) в т. 1 накрая думите „а за икономически оператори и централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, и с договор за съхраняване“ се заличават;
б) точка 2 се отменя;
в) в т. 3 думите „а за запасите на други държави – членки на Европейския съюз, и с договор за съхраняване“ се заличават.
2. В чл. 18:
а) в ал. 1 т. 2 и 3 се отменят;
б) алинея 3 се отменя.
3. Член 19 се отменя.
§ 11. (1) В срок от 12 месеца от влизането в сила на този закон 100 на сто от запасите на нефт и нефтопродукти трябва да се съхраняват само на територията на страната.
(2) Запасите, съхранявани в други държави – членки на Европейския съюз, не могат да бъдат по-големи от 50 процента от общото количество към 31 декември 2023 г., 25 процента към 31 март 2024 г. и към 30 юни 2024 г. трябва да се съхраняват изцяло на територията на Република България.
(3) В срока по ал. 1 всички задължени лица, които съхраняват запаси извън територията на страната, привеждат дейността си в съответствие с този закон и уведомяват Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за привеждането им в съответствие с този закон.
(4) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ извършва месечни проверки за съхраняваните на територията на страната запаси от нефт и нефтопродукти.
§ 12. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8 и 54 от 2023 г.) в чл. 57а, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „както и вносителите по смисъла на митническото законодателство и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи“.
§ 13. (1) В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 5б от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна подават искане за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) До влизането в сила на акта за издаване на удостоверение за регистрация по чл. 57б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават дейността си и имат всички права и задължения на регистрирани лица по Закона за акцизите и данъчните складове.
§ 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 28 септември 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание: Росица Кирова
7387