Народно събрание
брой: 66, от дата 1.8.2023 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.2


Закон за изменение и допълнение на Търговския закон

 

УКАЗ № 140
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Търговския закон, приет от 49-ото Народно събрание на 20 юли 2023 г.
Издаден в София на 28 юли 2023 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Атанас Славов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Търговския закон
(обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г., бр. 15, 27 и 88 от 2018 г., бр. 28, 33 и 83 от 2019 г., бр. 64 и 104 от 2020 г. и бр. 25 от 2022 г.)
§ 1. В чл. 64, ал. 1 се създава т. 6:
„6. дружество с променлив капитал.“
§ 2. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Тези ограничения отпадат с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност. Отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.“
2. Създава се ал. 9:
„(9) Не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.“
§ 3. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Ограниченията по ал. 2, т. 1 отпадат с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност. Отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.“
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 4. Създава се глава петнадесета „а“ с чл. 260а – 260я:
„Глава петнадесета „а“
ДРУЖЕСТВО С ПРОМЕНЛИВ КАПИТАЛ
Раздел I
Общи разпоредби
Определение
Чл. 260а. (1) Дружеството с променлив капитал се учредява от едно или повече физически или юридически лица. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.
(2) Не може да бъде учредител на дружество с променлив капитал обявено в несъстоятелност юридическо лице.
(3) Дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв.
Фирма
Чл. 260б. Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението „дружество с променлив капитал“ или съкращението „ДПК“. Когато дружеството се учредява от едно лице, фирмата съдържа означението „еднолично дружество с променлив капитал“ или съкращението „ЕДПК“.
Дружествен договор
Чл. 260в. (1) Дружественият договор се сключва в писмена форма и трябва да съдържа:
1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
2. предмета на дейност;
3. срока на договора, ако има такъв;
4. класа и номиналната стойност на дяловете от отделните класове и правата, които се придобиват за отделните класове дялове, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива;
5. вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива;
6. управлението и начина на представителство;
7. привилегиите, които определени съдружници запазват за себе си, ако са уговорени;
8. начина на разпределение на печалбата;
9. други условия във връзка с учредяването, съществуването, управлението и прекратяването на дружеството.
(2) Когато дружеството се създава от едно лице, се съставя учредителен акт.
Вписване
Чл. 260г. (1) За вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо:
1. да се представи дружественият договор, който се обявява;
2. да е избран управител или управителен съвет на дружеството.
(2) В търговския регистър се вписват данните по чл. 260в, ал. 1, т. 1 – 3, имената на членовете на управителния съвет, съответно на управителя, имената на лицата, овластени да представляват дружеството, както и начинът на представляване.
(3) При изменение или допълнение на дружествения договор в търговския регистър се представя за обявяване препис от него, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството.
Раздел II
Капитал и дружествени дялове
Капитал и дялове
Чл. 260д. (1) Капиталът на дружеството е променлив и не подлежи на вписване в търговския регистър. С решение на редовното годишно общо събрание, свикано за разглеждане на годишния финансов отчет, се установява размерът на капитала при приключване на финансовата година и неговото изменение по отношение на предходната финансова година.
(2) Капиталът на дружеството е разпределен в дялове. Дяловете от един клас са с една и съща номинална стойност, която не може да бъде по-малка от една стотинка.
(3) Дяловете може да бъдат различни по размер за отделните класове.
(4) Срещу поетите дялове съдружниците правят вноски. Срокът за извършване на вноските се определя в дружествения договор или по решение на общото събрание. Когато вноската е непарична, тя се оценява от три вещи лица, определени от управителния съвет, съответно от управителя на дружеството. Номиналната стойност на всеки дял съответства на размера на вноската на съдружника.
Дружествен дял
Чл. 260е. (1) Правата, които дружественият дял осигурява, са съразмерни с номиналната стойност на дела, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Правата по дружествения дял възникват със заплащане на вноската в капитала.
(2) Ако е уговорено в дружествения договор, дружеството може да издава дружествени дялове с особени права (привилегии). Дружествените дялове с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата по дяловете от един клас.
(3) Привилегированите дружествени дялове може да осигуряват повече от един глас в общото събрание на съдружниците, гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, право на обратно изкупуване на дружествените дялове, както и други права, предвидени в закона или в дружествения договор.
(4) С дружествения договор може да се предвиди привилегированите дружествени дялове да са без право на глас. Когато дивидентът по привилегированите дружествени дялове без право на глас не бъде изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде извършено през следващата година заедно с дивидента за тях, привилегированият дял придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. В този случай привилегированите дялове се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство.
(5) Дружественият договор може да предвиди, че определен клас съдружници или поименно определени съдружници имат привилегии при упражняване на правото на глас и/или право на вето при приемането на решения от общото събрание.
(6) Удостоверението, издадено на съдружниците за участието им в дружеството, не е ценна книга.
Книга на съдружниците
Чл. 260ж. (1) В дружество се води книга на съдружниците, в която се записват имената и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на всички съдружници, датата на придобиване на дяловете, броят дялове, стойността и видът на вноските, срещу които са придобити дяловете, класът на дяловете. Книгата се води от управителния орган или определено от него лице.
(2) Управителният орган е длъжен да осигури вписването в книгата на съдружниците на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и дружествения договор.
(3) Всеки съдружник има право на достъп до книгата на съдружниците в дружеството, както и на извлечение от нея. Трето заинтересовано лице има право да поиска от управителния орган на дружеството извлечение от книгата на съдружниците, отнасящо се до притежаваните от конкретен съдружник дялове.
Прехвърляне и наследяване на дружествени дялове. Придобиване на собствени дружествени дялове
Чл. 260з. (1) Дружественият дял може да се наследява, прехвърля и залага.
(2) Прехвърлянето на дружествени дялове се извършва свободно, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Договорът за прехвърляне на дружествен дял се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
(3) Ако не е уговорено друго в дружествения договор, при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Наследниците заявяват искането си да встъпят в дружеството в срок три месеца от откриване на наследството. Ако наследниците не желаят да станат съдружници, дружеството им изплаща стойността на дружествения дял на наследодателя към момента на неговата смърт.
(4) Наследяването, прехвърлянето и залагането на дружествените дялове трябва да бъде вписано в книгата на съдружниците, за да има действие спрямо дружеството.
(5) Дружеството може да придобива собствени дружествени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор. Общата номинална стойност на собствените дялове не може да надхвърля 50 на сто от общата стойност на дяловете. Дружеството е длъжно да прехвърли в тригодишен срок притежаваните собствени дялове, които надхвърлят този размер. В противен случай те се обезсилват.
(6) Дружеството не може да упражнява правата по собствените дялове до тяхното прехвърляне и те не се пресмятат при определяне на необходимия кворум и мнозинство за провеждане на общо събрание на съдружниците. Собствените дялове се описват в годишния финансов отчет.
Ограничения и особени права
Чл. 260и. (1) Дружественият договор може да предвиди забрана за разпореждане с дружествени дялове за определен период от време.
(2) В дружествения договор може да се предвидят особени права и задължения на съдружниците, като право на един или повече от съдружниците на предпочтително изкупуване на предлагани за продажба от съдружник или издадени от дружеството дялове, право на един или повече от съдружниците да продадат всички или част от притежаваните от него дялове при същите условия, както тези, при които друг съдружник прехвърля свои дялове, и други права.
(3) В дружествения договор може да се предвидят условия, при които с решение на общото събрание може да се изиска от съдружник да прехвърли своите дялове, както и да се уговори задължение до извършване на прехвърлянето съдружниците да не могат да упражняват правото си на глас в общото събрание, ако дружествените дялове са записани при това условие. В случай че в срок до един месец от уведомяването му съдружникът не прехвърли дружествените дялове, дяловете му може да бъдат изкупени от дружеството при определени в дружествения договор условия, освен ако е предвидено друго в дружествения договор.
(4) В дружествения договор може да се предвиди, че в случай на промяна на контрола в юридическо лице – съдружник, последното трябва да уведоми дружеството. Ако дружествените дялове са записани при това условие, общото събрание може да вземе решение съдружникът да не упражнява правото си на глас или да бъде изключен, като дружеството придобие дяловете му.
(5) Ограниченията и особените права по ал. 1 – 4 се приемат или отменят с решение на общото събрание, взето с мнозинство от две трети от гласовете.
(6) Прехвърляне на дружествени дялове в нарушение на уговорките в дружествения договор е непротивопоставимо на дружеството и третите лица, освен ако общото събрание на съдружниците реши друго.
(7) Дружеството може по решение на общото събрание да издава права за придобиване на дружествени дялове, включително да сключва договори за заем, които могат да се превърнат в дружествени дялове. Издаването и упражняването на правата за придобиване на дружествени дялове, включително за заемите, които могат да се превърнат в дружествени дялове, се извършват при условия и ред, уговорени с дружествения договор.
Договори за предоставяне право на придобиване на дялове
Чл. 260и1. (1) Общото събрание може да учреди на наети от дружеството лица, независимо от вида на договора или на правоотношението, право на придобиване на дялове, което се упражнява само чрез прехвърляне на собствени дялове на дружеството.
(2) Общото събрание може да овласти управителния съвет, съответно управителя, за не повече от три години да приема решения за предоставяне на право на придобиване на дялове по ал. 1.
(3) Условията и редът за придобиване и упражняване на правото по ал. 1 се определят с решението на общото събрание или на управителния съвет, съответно на управителя, когато е овластен за това от общото събрание. Прехвърлянето на всички или част от придобитите дялове може да бъде забранено за срок не по-дълъг от 5 години от датата на придобиването.
(4) В изпълнение на решението по ал. 1 или 2 между дружеството и съответния служител се сключва договор в писмена форма за предоставяне на право на придобиване на дялове.
(5) Правото на придобиване на дялове е непрехвърлимо. Наследниците на лицето, в чиято полза е било учредено право по ал. 1, могат да го упражнят в срок до 6 месеца от смъртта на лицето, в случай че условията за упражняването на правото са настъпили до датата на смъртта.
(6) Общият брой на придобитите дялове при упражняване на правото на придобиване на дялове от наети от дружеството лица не може да бъде повече от 15 на сто от всички дялове.
(7) В края на финансовата година управителният съвет, съответно управителят, установява броя и стойността на придобитите през финансовата година дялове по ал. 1.
(8) Управителният съвет, съответно управителят, представя на съдружниците заедно с годишния финансов отчет за съответната година и доклад относно:
1. броя и стойността на придобитите през отчетния период дялове по сключени договори по ал. 4;
2. общия брой на дяловете и стойността им, които биха могли да се придобият по сключени договори за предоставяне на право на придобиване на дялове, правата по които не са упражнени или условията не са настъпили;
3. периодите, през които правата по действащите договори може да се упражнят.
Раздел III
Права и задължения на съдружниците
Права и задължения
Чл. 260к. (1) Всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, право на глас, право на дивидент, право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. В дружествения договор може да бъдат уговорени и други права, както и да бъдат установени ограничения при упражняване на правата.
(2) Съдружникът е длъжен да внесе вноската срещу поетия дял, да изпълнява решенията на общото събрание и да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, освен ако друго е уговорено в дружествения договор.
Последици от неизпълнение на задължения. Изключване
Чл. 260л. (1) Съдружник, който не е изпълнил задължението си за вноска, се смята за изключен, ако не изпълни задължението си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Управителният съвет, съответно управителят, уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването. Изключеният съдружник губи правото си върху направените вноски.
(2) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение и в други случаи, посочени в дружествения договор. Правото на глас на изключвания съдружник не се отчита при определяне на кворума и мнозинството.
(3) Дружествените дялове на изключения съдружник се поемат по решение на общото събрание от останалите съдружници и/или от дружеството при условия и ред, определени в дружествения договор.
Прекратяване на участие
Чл. 260м. (1) Участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
2. при прекратяване с ликвидация – за юридически лица;
3. при изключване;
4. при обявяване в несъстоятелност на съдружник – юридическо лице;
5. при напускане на съдружник при условия и ред, определени в дружествения договор;
6. в други случаи, посочени в дружествения договор.
(2) В 7-дневен срок от датата на прекратяването управителният орган заличава съдружника от книгата на съдружниците.
(3) Дружеството изплаща на съдружника стойността на дружествения му дял към момента на прекратяването, освен ако е уговорено друго в дружествения договор.
Раздел IV
Управление
Органи
Чл. 260н. (1) Органи на дружеството са:
1. общо събрание на съдружниците;
2. управителен съвет или управител.
(2) При еднолично дружество едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание.
Общо събрание
Чл. 260о. (1) Общото събрание се състои от всички съдружници.
(2) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото съответстват на номиналната стойност на дела му, освен ако в дружествения договор е предвидено друго.
(3) Право на глас в общото събрание имат съдружниците, вписани в книгата на съдружниците към последното число на месеца преди датата на провеждане на общото събрание.
Компетентност
Чл. 260п. Общото събрание:
1. изменя и допълва дружествения договор;
2. издава нови дялове, определя начина за поемането им, обезсилва дялове и изключва съдружници;
3. преобразува и прекратява дружеството, избира и освобождава ликвидатор, определя възнаграждението му и срока на ликвидацията;
4. избира и освобождава членовете на управителния съвет, съответно управителя, определя възнаграждението им и ги освобождава от отговорност;
5. назначава и освобождава регистриран одитор, когато извършването на одит е задължително съгласно закона или е взето решение за извършване на независим финансов одит, и приема годишния финансов отчет;
6. разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
7. приема решение за придобиване собствени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор;
8. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и дружествения договор.
Кворум и мнозинство
Чл. 260р. (1) В дружествения договор може да се предвиди изискване за кворум от общия брой на гласовете. Решенията по чл. 260п, т. 1 – 4 се приемат, ако на общото събрание е представена поне половината от гласовете.
(2) При липса на кворум в случаите по ал. 1 може да се насрочи ново заседание и то е законно, независимо от представените дялове, ако датата и часът на провеждане на новото заседание са посочени в поканата за първото.
(3) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство от представените гласове, освен ако в закона или в дружествения договор е предвидено друго. За решенията по чл. 260п, т. 1 – 4 се изисква мнозинство две трети от представените гласове, освен ако дружественият договор не предвижда по-голямо мнозинство.
(4) Когато законът или дружественият договор предвижда гласуване по класове, както и когато предложеното решение засяга правата на съдружници от един клас, изискванията за кворум и мнозинство се прилагат за всеки клас поотделно.
Свикване
Чл. 260с. (1) Общото събрание се свиква от управителния съвет, съответно от управителя. То може да се свика и по искане на съдружници, които притежават поне 5 на сто от всички гласове, съгласно извлечение от книгата на съдружниците.
(2) Ако в едномесечен срок от заявяване на искането по ал. 1 общото събрание не бъде свикано или ако общото събрание не бъде проведено в тримесечен срок, съдружниците, поискали свикването, свикват общото събрание, като заявят поканата за свикването му в търговския регистър.
(3) Свикването на общото събрание се извършва чрез писмена покана, обявена в търговския регистър поне 15 дни преди датата на общото събрание, или с писмена покана, или с покана, изпратена чрез електронни средства с изрично потвърждение за получаването, получена поне 7 дни преди датата на общото събрание.
(4) Поканата съдържа най-малко следните данни:
1. фирмата и седалището на дружеството;
2. мястото, датата и часа на събранието;
3. дневен ред на въпросите, за обсъждане, както и предложения за решения.
Право на сведения
Чл. 260т. (1) Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат предоставени на съдружниците по начин, предвиден в дружествения договор, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание.
(2) При поискване копие от материалите или извлечения от тях се предоставят на всеки съдружник безплатно. Материалите могат да се предоставят и посредством осигуряване на пълен достъп до тях по електронен път – чрез публикуване на интернет страницата на дружеството или чрез електронна поща, когато това е уговорено в дружествения договор.
Упълномощаване
Чл. 260у. Съдружник може да бъде представляван на общото събрание от изрично упълномощено лице с писмено пълномощно. Съдружник – юридическо лице, се представлява от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице. Преупълномощаване не се допуска.
Провеждане
Чл. 260ф. (1) Общо събрание се провежда най-малко веднъж годишно до 30 юни в седалището на дружеството, освен ако в дружествения договор е предвидено друго място на територията на Република България.
(2) Общото събрание избира председател и секретар, ако в дружествения договор не е предвидено друго.
(3) За заседанието на общото събрание се изготвя списък на присъстващите съдружници или на техните представители и на броя на правата на глас, които упражняват. Списъкът се заверява от председателя и секретаря на общото събрание. Съдружниците и пълномощниците удостоверяват присъствието си с подпис в списъка на присъстващите.
(4) Дружественият договор може да предвиди решенията да се приемат и неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено или чрез електронни средства съгласието си за решението.
(5) В дружествения договор и/или в поканата за свикване на общото събрание може да се предвиди възможност общото събрание да се проведе и/или съдружник да участва чрез използване на електронни средства посредством един или повече от следните начини:
1. предаване в реално време на общото събрание;
2. двупосочни съобщения в реално време, позволяващи на съдружниците да участват в обсъждането и приемането на решения в общото събрание от разстояние;
3. механизъм за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да участва лично на общото събрание.
(6) Участието на съдружниците в общото събрание посредством използването на електронни средства се отчита при определяне на кворума, а гласуването се отбелязва в протокола от общото събрание. Към протокола от общото събрание се прилага и списък на лицата, упражнили правото си на глас в общото събрание чрез електронни средства, и на броя на техните гласове, който се заверява от председателя и секретаря на общото събрание.
(7) Дружеството осигурява необходимите мерки за идентификация на съдружниците и пълномощниците чрез подходящи електронни средства и мерки за сигурност, само доколкото са необходими за постигане на тези цели.
Решения. Протокол
Чл. 260х. (1) Общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са включени в поканата за свикването му, освен когато всички съдружници с право на глас присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.
(2) Решенията на общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено.
(3) Решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор, избор и освобождаване на членове на управителния съвет, съответно на управителя, както и назначаване на ликвидатори, преобразуване и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписване на съответните обстоятелства в търговския регистър.
(4) За заседанието на общото събрание се води протокол на хартиен и/или електронен носител.
(5) Протоколът на общото събрание се подписва от председателя и секретаря на събранието и към него се прилагат:
1. списък на участвалите съдружници;
2. документите, свързани със свикването и провеждането на общото събрание;
3. извлечение от книгата на съдружниците към датата съгласно чл. 260о, ал. 3.
Управителен съвет
Чл. 260ц. (1) Дружеството се управлява и представлява от управителен съвет. Броят на членовете на управителния съвет се определя в дружествения договор.
(2) Член на управителния съвет може да бъде дееспособно физическо лице, както и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в управителния съвет. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на управителния съвет за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
(3) Не може да бъде член на управителен съвет лице, което е било:
1. член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; тези ограничения отпадат с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност; отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства;
2. управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
(4) Членовете на управителния съвет се вписват в търговския регистър, където представят нотариално заверено съгласие и декларация, че не са налице пречки по ал. 3.
(5) Управителният съвет избира за председател един от членовете си.
Мандат
Чл. 260ч. (1) Членовете на управителния съвет се избират за срок, определен в дружествения договор. Те може да бъдат преизбирани без ограничение.
(2) Член на управителния съвет може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересованият член на управителния съвет може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
Заседания
Чл. 260ш. (1) Заседанията на управителния съвет се свикват и ръководят от председателя, който е длъжен да свика заседание при писмено искане на една трета от членовете му. Ако председателят не свика заседанието в едноседмичен срок, то се свиква от всеки един от членовете на управителния съвет. При отсъствие на председателя заседанието се ръководи от определен от управителния съвет негов член.
(2) Решения се приемат, ако присъстват най-малко половината от членовете лично или представлявани от друг член на управителния съвет, като никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ, освен ако е уговорено друго. Присъстващо е и лице, с което има двустранна комуникационна връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и приемането на решения. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове, освен ако е уговорено друго. Решения могат да се приемат и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.
Управление и представителство
Чл. 260щ. (1) Управителният съвет възлага управлението и представителството на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове следва да са по-малко от останалите членове на управителния съвет. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време.
(2) Имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър. При вписването те представят нотариално заверено съгласие с образец на подписа.
(3) Овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им в търговския регистър.
Задължения и отговорност
Чл. 260ъ. (1) Членовете на управителния съвет изпълняват задълженията си с грижата на добрия търговец, като съобразяват риска от дейността с очаквания доход за дружеството.
(2) Членовете на управителния съвет предпочитат интереса на дружеството пред собствения си интерес. Те избягват конфликт на интереси между своя интерес и интереса на дружеството, а ако такъв конфликт възникне, го разкриват незабавно пред управителния съвет и не участват, както и не оказват влияние върху други членове на управителния съвет при вземането на решения в тези случаи.
(3) Най-късно до започване на заседанието член на управителния съвет е длъжен да уведоми писмено председателя му, че той или свързано с него лице е заинтересовано от поставен на разглеждане въпрос и не участва при приемането на решение, без да се изключва при определяне на кворума.
(4) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за причинените на дружеството вреди.
(5) Членовете на управителния съвет и съдружниците, които упражняват контрол, ако са действали умишлено, отговарят солидарно към кредиторите за вредите, претърпени от сделки и действия на дружеството, които са обявени за недействителни спрямо кредиторите съгласно чл. 135 от Закона за задълженията и договорите и чл. 647, ал. 1 и 2 от този закон, до размера, до който кредиторите не са могли да се удовлетворят от дружеството.
(6) В случаите по ал. 5 кредиторът може да съедини исковете срещу дружеството и членовете на управителния съвет и съдружниците, които упражняват контрол, в едно и също производство.
Управител
Чл. 260ъ1. (1) В дружествения договор може да се уговори дружеството да се управлява и представлява от един или повече управители. Член 260ц, ал. 1 – 3, чл. 260ч, 260щ, 260ъ, ал. 1, 2, 4, 5 и 6 се прилагат съответно за управителя.
(2) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
Раздел V
Преобразуване и прекратяване
Преобразуване
Чл. 260ю. (1) Ако при провеждане на редовното годишно общо събрание се установи, че към края на предходната финансова година дружеството вече не отговаря на изискванията на чл. 260а, ал. 3, то трябва да се преобразува в капиталово дружество по реда на раздел III от глава шестнадесета.
(2) Ако дружеството не бъде преобразувано в срок до края на финансовата година, следваща общото събрание по предходната алинея, то се прекратява от окръжния съд по седалището на дружеството по иск на прокурора.
Прекратяване
Чл. 260я. (1) Дружеството се прекратява:
1. с изтичане на срока, определен в дружествения договор;
2. по решение на съдружниците, взето с мнозинство две трети от гласовете, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;
3. по решение на окръжния съд в предвидените в този закон случаи.
(2) В дружествения договор могат да бъдат предвидени и други основания за прекратяване на дружеството.
(3) По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено:
1. по иск на съдружници с повече от една пета от дяловете, ако важни причини налагат това;
2. по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона, както и когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител или членовете на управителния съвет са под определения в закона минимум;
3. по иск на прокурора в случаите по чл. 260ю, ал. 2.
(4) Дружеството, в което единственият съдружник е физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
(5) Когато единственият съдружник е юридическо лице, с прекратяването му се прекратява и дружеството.“
§ 5. В чл. 263т се създава ал. 8:
„(8) Когато дружество с променлив капитал участва в преобразуване, за него се прилагат правилата за персоналните дружества.“
§ 6. В чл. 284, ал. 5 след думите „задълженията си по чл. 179, ал. 2“ се добавя „и по чл. 260ж, ал. 2“.
§ 7. В чл. 613 думите „към момента на“ се заменят с „вписано не по-късно от 6 месеца преди“ и пред тях се поставя запетая.
§ 8. В чл. 613а се правят следните изменения:
1. В заглавието думите „на окръжния съд“ се заличават.
2. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Постановените от окръжните съдилища решения по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 632, чл. 705, ал. 2, чл. 706а, ал. 3, чл. 709, ал. 1, чл. 710, чл. 735, ал. 1 и 3, чл. 740, ал. 2, чл. 744, чл. 755, ал. 2, решенията за отхвърляне на молбата по чл. 625 и определенията по чл. 701, ал. 3 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок от вписването, съответно от обявяването в търговския регистър. Решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от вписването им в търговския регистър. Жалбите срещу решенията се считат връчени чрез обявяването на съобщение за постъпването им в търговския регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде отговор в 7-дневен срок от обявяването на постъпилата въззивна жалба, съответно в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата касационна жалба.“
§ 9. Създава се чл. 620а:
„Задължения на органите на длъжника
Чл. 620а. При наличие на непосредствена опасност от неплатежоспособност и при отчитане интересите на кредиторите, съдружниците, акционерите и едноличния собственик на капитала на търговеца, както и на работниците и служителите, органите на търговеца са длъжни да предприемат всички необходими действия за избягване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на търговеца, както и да не застрашават жизнеспособността на предприятието умишлено или с груба небрежност.“
§ 10. В чл. 628 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет заедно с одиторския доклад и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът предвижда съставянето им;“
б) точка 3 се изменя така:
„3. списъци на неговите кредитори и на длъжниците му с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията;“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) С молбата си длъжникът посочва началната дата на неплатежоспособност, съответно началната дата на свръхзадълженост, както и балансовата стойност на активите, нетни приходи от продажбите и средната численост на персонала за предходния отчетен период.“
§ 11. В чл. 629 ал. 1 – 5 се изменят така:
„(1) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се обявява в търговския регистър, като чл. 624 се прилага съответно. Молбата се разглежда от съда в 20-дневен срок от постъпването й.
(2) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в 20-дневен срок от постъпването й в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя. Препис от молбата се връчва на длъжника.
(3) Когато длъжникът подаде молба по чл. 625 до приключване на съдебното дирене в първата инстанция в производството по ал. 2, съдът приема двете молби за съвместно разглеждане. Ако молбата е подадена след този момент, производството по нея се спира до приключване на производството по ал. 2.
(4) Съдът приема за съвместно разглеждане молбата на длъжника и на кредитор по чл. 625, ако молбата на кредитора е подадена в 14-дневен срок от обявяването в търговския регистър на молба по ал. 1. Производството по подадена от кредитора молба след изтичане на посочения срок се спира до приключване на производството по молбата на длъжника.
(5) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството може да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения, да се представят писмени доказателства, а длъжникът представя приложенията по чл. 628, ал. 1. Молба за присъединяване, подадена след този момент, се разглежда от съда в отделно производство, което се спира до приключване на производството по молбата по ал. 2 с влязъл в сила съдебен акт.“
§ 12. В чл. 629а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Обезпечителната мярка по ал. 1, т. 3 може да се наложи от съда и по искане на длъжника, ако това се налага за запазване имуществото му.“
2. Досегашните ал. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно ал. 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
§ 13. В чл. 629б, ал. 1, изречение първо думите „лицата по чл. 625 или от друг кредитор“ се заменят с „всяко заинтересовано лице“, а в изречение второ след думата „съда“ се добавя „се обявява в търговския регистър и“.
§ 14. В чл. 630, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. указва сроковете за предявяване на вземанията съгласно чл. 685, ал. 1.“
§ 15. В чл. 632 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в производството освен в случаите по чл. 735, ал. 2.“
2. В ал. 6 се създава изречение второ: „Преди да постанови решението по ал. 4, съдът проверява дали длъжникът е изпълнил посочените задължения и дали е представил удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.“
§ 16. Член 633 се отменя.
§ 17. В чл. 634в, ал. 2 думите „и решенията“ се заличават, а думите „определението по чл. 729, ал. 1“ се заменят с „определенията по чл. 701, ал. 3 и чл. 729, ал. 1“.
§ 18. Член 638 се изменя така:
„Спиране на изпълнително производство
Чл. 638. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случай че цената не бъде довнесена в законоустановения срок или постановлението за възлагане бъде отменено, изпълнителното производство се спира.
(2) Ако е предприето изпълнително действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да допусне производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Определението, с което се отказва или разрешава продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, и постъпилите срещу него жалби се обявяват в търговския регистър, като определението на апелативния съд по жалбите е окончателно.
(3) Когато за купувач е обявен взискател, той трябва да внесе пълния размер на продажната цена в 14-дневен срок от решението по чл. 630.
(4) Ако от откриване на производството по несъстоятелност до вписването на решението за това се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността.
(5) Постановлението за разноските по проданта се съобщава на длъжника по изпълнението чрез синдика. Във всички случаи постъпилите суми от проданта, получените над размера на обезпечението суми и удържаните задатъци по чл. 493 от Гражданския процесуален кодекс се внасят в масата на несъстоятелността след влизането в сила на постановлението за възлагане. В случай на отмяна на постановлението за възлагане изпълнителното производство се спира, като внесените суми се връщат на наддавачите с изключение на удържаните задатъци.
(6) Спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.“
§ 19. В чл. 639б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „синдика“ се добавя „въз основа на мотивирано искане“, а след думите „постановено осребряване“ се добавя „и свикано събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Друго имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продадено по реда на ал. 1, ако това е необходимо за издръжката на производството и ако след приканване по реда на чл. 629б заинтересовано лице не предплати разноските. Определението на съда по чл. 629б, ал. 1 се обявява в търговския регистър. Договорът за продажба по ал. 1 не се сключва, ако разноските за производството бъдат предплатени.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 3“.
4. Досегашната ал. 4 се отменя.
§ 20. В чл. 646, ал. 8 думите „или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните“ се заличават.
§ 21. В чл. 647, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение второ: „Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.“
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.
§ 22. В чл. 649 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2“ се заменят с „в двугодишен срок от откриване на производството“.
2. В ал. 6, изречение първо след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“, а след думата „предварително“ се поставя запетая и се добавя „като размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.“
§ 23. Член 655 се изменя така:
„Изисквания
Чл. 655. (1) Синдик може да бъде физическо лице, което отговаря на следните изисквания:
1. да не е осъждано като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
3. по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 1, 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.; отм., бр. 59 от 2006 г.) или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции;
4. да има завършено висше юридическо или икономическо образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години;
5. да е издържало успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл. 655а, ал. 1, и да е включено в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в „Държавен вестник“ списък на лицата, които може да бъдат назначавани за синдици;
6. да не е освобождавано като синдик на основание чл. 657, ал. 2 от този закон или по чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 и чл. 44, т. 3 от Закона за банковата несъстоятелност, освен ако след освобождаването му при наличие на условията по ал. 6 е включен в списъка по т. 5;
7. да не е временно отстранено от списъка по т. 5 по реда на чл. 655а, ал. 2.
(2) За синдик в конкретно производство по несъстоятелност може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по ал. 1 и едновременно с това:
1. не е съпруг на длъжника или на кредитор и няма родство с тях по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен;
2. не е кредитор в производството по несъстоятелност с изключение за вземането за възнаграждение като синдик в това производство;
3. не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие, включително да не ги е представлявал в последните три години преди встъпването си в длъжност.
(3) Министърът на правосъдието може да изключи синдика от списъка по ал. 1, т. 5 в случай на:
1. настъпване на обстоятелство по ал. 1, т. 6;
2. извършване на нарушения във връзка с дейността си като синдик съгласно чл. 663, ал. 2;
3. невнасяне на вноска съгласно чл. 655а, ал. 2.
(4) Министърът на правосъдието може да изключи синдика от списъка по ал. 1, т. 5 съгласно ал. 3, т. 2 не по-късно от 6 месеца от откриването на нарушението и не по-късно от три години от извършването му.
(5) Промените по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.
(6) Синдикът може да бъде вписан отново в списъка по ал. 1, т. 5 след изтичането на тригодишен срок от влизането в сила на акта за изключването му от списъка, след като подаде заявление, ако отговаря на изискванията по ал. 1, т. 1 – 5. Повторното вписване в списъка по ал. 1, т. 5 на това основание е възможно само веднъж.“
§ 24. В чл. 655а ал. 2 се изменя така:
„(2) Невнасянето в срок на една вноска по ал. 1 е основание за временно изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5 за срок една година от влизането в сила на заповедта на министъра на правосъдието. В едногодишния срок се включва и времето, през което синдикът е бил отстранен, в случай на допуснато предварително изпълнение на заповедта за временно изключване от списъка. Когато неизпълнението на задължението по ал. 1 е системно, това е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5.“
§ 25. В чл. 656 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „първото събрание“ се заменят със „събранието“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда. Ако това задължение не е изпълнено, съдът по несъстоятелността назначава служебен синдик и свиква ново събрание на кредиторите.“
3. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Правомощията на синдика може да се осъществяват от няколко лица. В този случай решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика, реши друго.
(6) Когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, които вземат решения с единодушие и извършват действията съвместно, отговорността им по чл. 663, ал. 3 и 4 е солидарна.“
§ 26. В чл. 657 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3 думите „чл. 655, ал. 2“ се заменят с „чл. 655, ал. 1 и 2“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, след даване на възможност на синдика за писмени обяснения може да освободи синдика от участие в производството, ако той не изпълнява системно или трайно задълженията си или неизпълнението е съществено с оглед на интересите на кредитора или на длъжника.“
§ 27. В чл. 658, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 14 и 15:
„14. предприема действия за налагане на допуснати от съда по несъстоятелността обезпечителни мерки;
15. представя план за осребряване на масата на несъстоятелността;“.
2. Досегашните т. 14 и 15 стават съответно т. 16 и 17.
§ 28. В чл. 659 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Синдикът води специален дневник в електронна форма, в който вписва всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Когато функциите на синдик се изпълняват от две или повече лица, разногласията между тях и взетите решения се отбелязват в дневника. Образецът и правилата за водене на дневника се уреждат от наредба, издадена от министъра на правосъдието.“
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „В ежемесечния отчет се посочва изпълнението на плана за осребряване за съответния период, причините за неговото неизпълнение и предприетите действия за преодоляването им.“
§ 29. В чл. 660 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „при спазване на правилата на Етичния кодекс на синдиците и доверените лица“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Етичният кодекс на синдиците и доверените лица се утвърждава от министъра на правосъдието след съгласуване с организациите на синдиците и доверените лица.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 30. В чл. 661 ал. 3 се изменя така:
„(3) Текущото възнаграждение и дължимите осигурителни вноски се заплащат ежемесечно.“
§ 31. В чл. 663 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Отговорност и мерки“.
2. В ал. 1 се създават изречения второ и трето: „Наложената глоба може да бъде отменена по молба на синдика, подадена в 7-дневен срок до съда по несъстоятелността. Определението, с което се оставя без уважение молбата, подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, чието определение е окончателно.“
3. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато синдикът извършва нарушения във връзка с дейността си като синдик, независимо дали това е установено от съда по несъстоятелността, с оглед тежестта на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършването му, министърът на правосъдието, след като даде възможност на синдика да изложи писмени обяснения, може:
1. да отправи писмено предупреждение до синдика за изключване от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5;
2. да изключи синдика от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5.“
4. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 32. В чл. 664 ал. 4 се отменя.
§ 33. Член 665 се изменя така:
„Предаване на търговските книги и имуществото
Чл. 665. (1) При прекратяване на дейността си синдикът е длъжен в 7-дневен срок от встъпването на новия синдик да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите по чл. 659, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от съда лице, а в случаите по чл. 707, ал. 1 – на длъжника.
(2) В случаите по чл. 657, ал. 1, т. 2 и 7 предаването се извършва от лицето, което ги държи, в 14-дневен срок от встъпването на новия синдик.
(3) При забава повече от 7 дни съдът може да наложи глоба за периода на забавата, съразмерна на възнаграждението на синдика. Определението за налагане на глобата може да се обжалва по реда на чл. 663, ал. 1, изречения второ и трето.“
§ 34. В чл. 667 се създава изречение второ: „При освобождаване на временния синдик преди провеждане на събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик по чл. 674, ал. 2 функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.“
§ 35. В чл. 668 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1, в изречение второ думата „изготвя“ се заменя с „представя“.
2. Точка 1 се отменя.
§ 36. В глава четиридесет и втора раздел IIа с чл. 668а и 668б и раздел III с чл. 669 – 672 се отменят.
§ 37. В чл. 673 ал. 3 се изменя така:
„(3) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства.“
§ 38. В чл. 674, ал. 2 накрая се добавя „и за избор на постоянен синдик и определяне на постоянното му възнаграждение“.
§ 39. В чл. 675, ал. 2 след думата „кредитори“ се поставя запетая и се добавя „длъжникът и синдикът“.
§ 40. В чл. 676 ал. 4 се изменя така:
„(4) Участието на кредиторите е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно за участие в събранието или събранията. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа.“
§ 41. В чл. 677 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думите „ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2“ и запетаята пред тях се заличават;
б) точка 8 се изменя така:
„8. определя начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.“
2. Създава се ал. 5:
„(5) Оценител по ал. 1, т. 8 и в случаите на ал. 4 може да бъде само лице, вписано в регистъра на независимите оценители по Закона на независимите оценители.“
§ 42. В чл. 678 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Взетите от събранието на кредиторите решения извън компетентността му са нищожни.“
§ 43. В чл. 679 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „В случай че решението е нищожно, съдът прогласява неговата нищожност.“
2. В ал. 2, в изречение първо накрая се добавя „чрез обявяване на съобщение в търговския регистър“.
3. Алинея 3 се отменя.
4. Създава се ал. 5:
„(5) Решение на събранието на кредиторите, взето в противоречие с определение по ал. 4, е нищожно.“
§ 44. В чл. 685 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Молба за предявяване на вземане“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Молбата за предявяване на вземане е по образец, определен с наредбата по чл. 693а, и трябва да съдържа:
1. посочване на съда и делото по несъстоятелност;
2. името и адреса на кредитора, на неговия законен представител или пълномощник, ако имат такива, както и единния граждански номер (единен идентификационен код) на кредитора и електронния адрес, ако има такъв; съдебен адрес в страната;
3. изложение на обстоятелствата, на които се основават вземането и размерът му;
4. привилегиите и обезпеченията;
5. искане за приемане на вземането;
6. банкова сметка на кредитора, по която да бъдат преведени средствата от разпределенията във връзка с приетите му вземания;
7. подпис на лицето, което подава молбата.“
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Кредиторът е длъжен да представи заедно с молбата по ал. 2 и пълномощното, когато същата се подава от пълномощник. Молбата се представя с препис за синдика.
(4) Кредиторът представя към молбата по ал. 2 и всички писмени доказателства за вземането.“
§ 45. В чл. 686, ал. 1 думите „7-дневен“ се заменят с „14-дневен“.
§ 46. В чл. 690, ал. 2 се създава изречение второ: „Предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането.“
§ 47. Създава се чл. 693а:
„Образци
Чл. 693а. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на:
1. молба за предявяване на вземане;
2. списъците по чл. 686, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 и 3;
3. сметка за разпределение;
4. ежемесечните отчети по чл. 659, ал. 2 и отчета по чл. 664, ал. 1 на синдика;
5. декларацията и съгласието на синдика по чл. 656, ал. 1 и 2;
6. дневника по чл. 659, ал. 1.“
§ 48. В чл. 694, ал. 6 се създава изречение второ: „Предмет на иска може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането.“
§ 49. В чл. 698, ал. 1 думите „един месец“ се заменят с „два месеца след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692 за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1“.
§ 50. В чл. 701 ал. 3 се изменя така:
„(3) Определението на окръжния съд за недопускане на плана, съответно определението на въззивния съд за потвърждаването му, може да се обжалва в 7-дневен срок от обявяването му в търговския регистър, като препис от частната жалба не се представя за връчване.“
§ 51. В чл. 706а, ал. 1 думата „едномесечен“ се заменя с „двумесечен“.
§ 52. В глава четиридесет и шеста се създава наименование „Раздел I Търг с тайно наддаване“.
§ 53. Създава се чл. 716а:
„План за осребряване
Чл. 716а. (1) Синдикът представя по делото план за осребряване на масата на несъстоятелността в едномесечен срок от провеждане на събранието по чл. 677, ал. 1, т. 8, а ако длъжникът към момента на събранието не е обявен в несъстоятелност – в едномесечен срок от постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност.
(2) Планът за осребряване трябва да съдържа:
1. описание на всички вещи и права от масата на несъстоятелността;
2. данни за обезпечения или право на задържане върху вещите и правата по т. 1;
3. допълнителна информация за вещите и правата по т. 1 като наличие на правни спорове за тях, учредени върху имоти ограничени вещни права, наличие на съсобственост, осъществяване на фактическата власт върху вещите от трети лица без или въз основа на правно основание, необходимост от снабдяване с документация във връзка с проданта и други обстоятелства, които са от значение за осребряването им;
4. поредността по тримесечия, в която се прогнозира да се извърши осребряването на вещите и правата по т. 1, с кратка обосновка.
(3) Планът за осребряване трябва да е съобразен с решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8. Синдикът представя на съда първоначалния план за осребряване на масата. Съдът одобрява плана с определение, което е окончателно и се обявява в търговския регистър.
(4) Синдикът може да промени плана за осребряване при узнаване или възникване на обстоятелства, които са от значение за осребряването.
(5) Изготвянето на план за осребряване не е предпоставка за осребряване на имуществото.“
§ 54. В чл. 717 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. При продажба на вещите и имуществените права като цяло или на обособени части кредиторите не може да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни имуществени права. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Съдът отказва искане за продан на обособена част, което не отговаря на условията на § 1а от допълнителните разпоредби, включително когато за това има решение на събранието на кредиторите и то не е отменено по реда на чл. 679.“
§ 55. В чл. 717а се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Определяне на начална цена и обявяване на търга“.
2. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Синдикът изготвя обявление за продажбата, в което посочва данни за длъжника, описание на имуществото, реда и начина на продажба, мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайния срок за приемане на предложенията в рамките на деня и началната цена. Началната цена е равна на оценката на имуществото, което се продава, определена от оценител, избран от събранието на кредиторите или определен от синдика в случаите на чл. 677, ал. 4. При първата публична продан началната цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка или от застрахователната стойност, ако има такива.“
§ 56. В чл. 717д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „7-дневен“ се заменя с „14-дневен“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато за купувач бъде обявен кредитор с прието вземане по чл. 693 или кредитор с права по чл. 717н, представил документ по чл. 717н, ал. 3, синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена купувачът трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на кредитора. Купувачът е длъжен в 14-дневен срок от влизане в сила на сметката за разпределение да внесе сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори, съобразно влязлата в сила сметка за разпределение, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други кредитори. Внесеният задатък се приспада от съответната сума по изречение второ, като, ако той е по-голям от нея, разликата се връща на кредитора.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Когато е оспорено обезпечението или привилегията на вземането на кредитора по ал. 2, включително с искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5, при изготвяне на сметката за разпределение вземането се счита за необезпечено, като внесената от купувача сума по ал. 2, изречение първо, се заделя до разрешаването на спора за обезпечението или привилегията.“
§ 57. В чл. 717е, т. 2 думата „5-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
§ 58. В чл. 717ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „явно“ се заменя с „тайно“, а накрая се добавя „не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца след приключване на първата продан“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато имуществото по ал. 1 не бъде продадено, всяка следваща продан се провежда не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца след приключване на предходната продан, след ново обявление по реда на чл. 717а, ал. 2, при начална цена с 10 на сто по-ниска от началната цена на предходната продан, но не по-ниска от 50 на сто от оценката.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Когато имуществото не бъде продадено на търг с начална цена 50 на сто от оценката или от определянето на оценката са изминали повече от две години, се прави нова оценка, като чл. 717а, ал. 1, изречение трето не се прилага. Нова оценка може да се направи и при съществено изменение на икономическите условия или на правния статут, които са от значение за оценката, след разрешение на съда.“
§ 59. В чл. 718 ал. 1, 3, 4 и 5 се отменят.
§ 60. В глава четиридесет и шеста след чл. 719 се създава раздел II с чл. 719а:
„Раздел II
Електронен публичен търг. Обхват и особени правила
Чл. 719а. (1) Проданта на всички вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права може да се извършва по правилата на електронния публичен търг по реда на раздел II от глава четиридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс, като се прилагат следните особени процесуални правила:
1. началната цена се определя по реда на чл. 717а, ал. 1 и чл. 717ж;
2. разгласяването на проданта се извършва на онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието;
3. за участие в търга всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 717в, ал. 2;
4. регистрацията на наддавачите се извършва в електронна среда с електронен подпис или в канцеларията на синдика – вписания по чл. 623, ал. 1 адрес на синдика в търговския регистър;
5. синдикът отказва оторизация на регистриран за проданта наддавач, ако не е внесен задатък, както и в случаите на чл. 683 и чл. 717г, ал. 1;
6. пълната цена се изплаща от обявения купувач в срока по чл. 717д, ал. 1, а при обявен за купувач кредитор с прието вземане се прилага чл. 717д, ал. 2;
7. при невнасяне на цената се прилага чл. 717е;
8. проданта се извършва от синдика, като постановлението за възлагане се издава и обжалва по реда на чл. 717з;
9. при отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот, когато покупката е финансирана от кредитна институция, чл. 501ж, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс се прилага съответно;
10. последващ електронен търг се провежда при условията на чл. 717ж.
(2) Съдът разрешава извършване на продан чрез електронен публичен търг въз основа на мотивирано искане на синдика или въз основа на решение на събранието на кредиторите.
(3) Решение на събрание на кредиторите, ограничаващо прилагането на електронните публични търгове, е нищожно.“
§ 61. В чл. 723, т. 2 накрая се добавя „и дължимите осигурителни вноски“.
§ 62. Член 727 се изменя така:
„Публичност на сметката за разпределение
Чл. 727. Синдикът обявява в търговския регистър сметката за разпределение и я представя на съда.“
§ 63. Член 728 се изменя така:
„Възражения срещу сметката
Чл. 728. Длъжникът и всеки кредитор може да направи пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение в 14-дневен срок от обявяването й в търговския регистър.“
§ 64. В чл. 729, ал. 3 думите „от комитета на кредиторите“ се заличават.
§ 65. В чл. 735, ал. 3 се създава изречение второ: „Преди да постанови решението за заличаване, съдът проверява дали длъжникът е представил удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.“
§ 66. В чл. 742, ал. 1 думите „паричните му задължения“ се заменят със „задълженията му“.
§ 67. В чл. 744 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
„3. има имущество, което не е реализирано в сроковете по чл. 193, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 43, ал. 1 от Закона за особените залози.“
2. В ал. 2 думите „новооткрито имущество“ се заменят с „имуществото по ал. 1“.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Производството по несъстоятелност може да бъде възобновено и след изтичане на срока по ал. 1, ако има:
1. заделена сума в сметката за разпределение по чл. 717н, ал. 2 за обезпечен кредитор, при представяне на документите по чл. 717н, ал. 3;
2. средства по чл. 193, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или средства след направено разпределение на лицата по чл. 39, ал. 2 от Закона за особените залози, в който случай производството се възобновява служебно от съда, ако е изтекъл срокът по ал. 1, като ал. 2 се прилага съответно; публичният изпълнител и депозитарят по Закона за особените залози изпращат по делото по несъстоятелност заверено копие на влязлото в сила разпределение независимо дали срокът по ал. 1 е изтекъл.“
§ 68. В чл. 745 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато производството е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 и 5, искането за възобновяване може да се направи освен от длъжника, от всеки негов кредитор и от кредитор по чл. 717н.“
§ 69. В чл. 759, ал. 1 думата „значително“ се заличава.
§ 70. В част четвърта се създават глави петдесет и втора „а“ с чл. 760а – 760е и петдесет и втора „б“ с чл. 760ж – 760и:
„Глава петдесет и втора „а“
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ПРЕДПРИЕМАЧА
Раздел I
Общи положения
Предприемач
Чл. 760а. Предприемач по смисъла на този закон е всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.
Предприятие на предприемача
Чл. 760б. Предприятието на предприемача е съвкупност от права, задължения и фактически отношения във връзка с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.
Раздел II
Производство по несъстоятелност
Субсидиарно приложение и особени правила
Чл. 760в. Доколкото в тази глава няма особени разпоредби, за производството по несъстоятелност на предприемача се прилагат съответно разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец.
Неплатежоспособност
Чл. 760г. (1) Освен в случаите по чл. 608, ал. 1 неплатежоспособен е предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.
(2) Доколкото не могат да бъдат разграничени личните задължения на предприемача, същите се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.
(3) Презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 не се прилага по отношение на предприемача.
Компетентен съд
Чл. 760д. Компетентен съд в производството по несъстоятелност е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а в случай че предприемачът няма място на регистрация – по неговия постоянен адрес.
Вписване и обявяване на актове в производството по несъстоятелност
Чл. 760е. Актовете в производството по несъстоятелност на предприемача се вписват или обявяват в информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието.
Глава петдесет и втора „б“
ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Предпоставки за погасяване на задълженията
Чл. 760ж. (1) Неизплатените задължения на едноличен търговец или предприемач се погасяват след откриване на производството по несъстоятелност, когато:
1. е прекратил упражняването на търговската дейност, стопанската дейност, занаята или свободната професия, с която са свързани задълженията;
2. е погасил разноските в производството по несъстоятелност;
3. е погасил поне една трета от задълженията, при условие че същите не надхвърлят стойността на неговия несеквестируем доход по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1;
4. не е извършил действия или сделки от момента на откриване на производството по несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите;
5. е изтекъл тригодишен срок от датата на:
а) влизане в сила на решението на съда по чл. 707, ал. 1 за утвърждаване на плана за оздравяване и прекратяване на производството;
б) влизане в сила на решението на съда по чл. 632, ал. 4, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява;
в) определението на съда по чл. 716а, ал. 3 за одобряване на плана за осребряване, а когато няма такъв – от съставянето на първия опис на масата на несъстоятелността.
(2) Погасяването на задълженията настъпва по силата на закона от деня на най-късно настъпилата предпоставка по ал. 1. Предпоставките по ал. 1, т. 2 и 3 се установяват по съдебен ред.
(3) Независимо от настъпването на предпоставките по ал. 1, не се погасяват задълженията на едноличния търговец или предприемач за удовлетворяване на:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози;
2. вземания за глоби и имуществени санкции;
3. вземания за непозволено увреждане;
4. вземания за издръжка;
5. вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
6. разноски в производството по несъстоятелност.
Производство за проверка на предпоставките
Чл. 760з. (1) Молбата на едноличния търговец или предприемача за установяване на предпоставките по чл. 760ж, ал. 1, т. 2 и 3 се подава до компетентния съд по несъстоятелността и се разглежда при условията и по реда на чл. 752 – 755. Решенията на съда в производството за едноличния търговец и предприемача се обявяват в търговския регистър, съответно – в информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието.
(2) Повторното подаване на молба за проверка на предпоставките за погасяване на задълженията в срок от три години е недопустимо.
Последици от погасяване на задълженията
Чл. 760и. Предвидените в закона ограничения и забрани за упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия отпадат от датата на настъпване на погасяването на задълженията.“
§ 71. Член 761 се изменя така:
„Цел на производството
Чл. 761. (1) Производството по стабилизация на търговец има за цел да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за преструктуриране на предприятието, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца.
(2) Преструктурирането на предприятието на търговеца може да включва промяна на състава, условията и структурата на активите и пасивите, като сделки и действия на разпореждане и управление с активи, с търговското предприятие или обособена част от него, промяна на органите на управление и други подходящи мерки.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията и на министъра на иновациите и растежа приема наредба за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност.“
§ 72. В чл. 762 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „и има възможност да продължи дейността“.
2. В ал. 2 думите „6 месеца“ се заменят с „12 месеца“, а думите „по чл. 608, ал. 1“ се заличават.
3. В ал. 3, т. 3 думите „подадена молба за откриване на“ се заменят с „е открито“.
§ 73. Член 763 се отменя.
§ 74. Член 764 се изменя така:
„Неприложимост на производството по стабилизация
Чл. 764. Производството по стабилизация не се прилага за:
1. търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон;
2. застрахователи или презастрахователи по смисъла на чл. 12, ал. 1 и 2 от Кодекса за застраховането;
3. кредитни институции по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, получили лиценз от Българската народна банка за извършване на банкова дейност;
4. инвестиционни посредници по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, получили лиценз от Комисията за финансов надзор;
5. управляващи дружества, национални инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове по смисъла на чл. 86, ал. 1, чл. 171, ал. 1 и чл. 197, ал. 1 на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
6. централни контрагенти по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (ОВ, L 201/1 от 27 юли 2012 г.);
7. централни депозитари на ценни книжа по смисъла на чл. 2, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.);
8. финансови холдинги, смесени финансови холдинги, холдинги със смесена дейност, финансови институции, финансови холдинги майки по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 20 – 22, 26, 30 – 33 от Регламент (ЕС) № 575/2013 със седалище в Република България;
9. пенсионноосигурителни дружества и дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация по смисъла на чл. 121, ал. 1 и чл. 123к, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване;
10. други лица по чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.“
§ 75. В чл. 765 думите „на търговеца към момента на“ се заменят с „на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди“.
§ 76. В чл. 766 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава изречение второ: „Вземанията в чуждестранна валута се оценяват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на подаване на молбата за стабилизация.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Вземане под отлагателно условие се включва в плана за стабилизация като оспорено вземане, като за него се заделя съответната сума. Вземане под прекратително условие се включва в плана като безусловно. Кредиторът с условно вземане се удовлетворява от длъжника в зависимост от настъпването на условието.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) За вземане, оспорено в 30-дневен срок от обявяването на списъка по чл. 770, ал. 1, т. 7 в търговския регистър, се заделя съответната сума в плана за стабилизация. Когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до решаване на спора, като в плана за стабилизация се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Кредиторът с оспорено вземане се удовлетворява от длъжника в зависимост от съдебното решение, което има сила за длъжника и всички кредитори.“
§ 77. В чл. 767 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „Определенията“ се заменя с „Актовете“.
2. В ал. 3 думите „доверено лице, проверител – регистриран одитор и надзорен орган по изпълнението на плана за стабилизация“ се заменят с „доверено лице и проверител – регистриран одитор“.
3. В ал. 4 в изречение второ думата „поканата“ и думите „съответно събранието“ се заличават.
§ 78. В чл. 768 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 4 думите „или неограничено отговорен съдружник“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „в производството“ се заменят с „в откритото производство“.
§ 79. В чл. 769 се създава ал. 3:
„(3) Към молбата се прилагат:
1. план за стабилизация, предложен от търговеца;
2. финансов отчет към края на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена молбата, заедно с опис на активите и пасивите по балансова стойност;
3. опис на личното имущество и имуществото – съпружеска имуществена общност – за едноличния търговец;
4. доказателства по чл. 77а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
§ 80. В чл. 770 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Съдържание на плана за стабилизация“
2. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Предложеният от търговеца план за стабилизация съдържа:
1. име, съответно наименование, единен идентификационен код, единен идентификационен код по БУЛСТАТ, единен граждански номер или друг идентификационен код, седалище и адрес на управление на търговеца и мястото на упражняване на дейността през последните три години;
2. данни за имущественото състояние на търговеца към момента на представяне на плана за стабилизация – активи и пасиви, учредени върху имуществото обезпечения и наложени обезпечителни мерки;
3. задължения на търговеца с посочване на вида, размера и падежа на задълженията, предоставени обезпечения;
4. подробна информация за извършваната от търговеца дейност през последните три години преди подаване на молбата, включително брой на наетите работници и служители, сключени договори с контрагенти, пряко свързани с дейността;
5. подробно изложение за водените от търговеца и срещу търговеца съдебни и арбитражни дела, както и на водените от търговеца и срещу търговеца изпълнителни производства, включително действия по извънсъдебно удовлетворяване на кредитори;
6. списък на извършени от търговеца разпоредителни сделки с имуществени права извън кръга на обичайната му търговска дейност през последните три години преди подаване на молбата, както и причините за извършването им;
7. списък на всички кредитори, съдържащ за всеки кредитор:
а) име или наименование, единен идентификационен код или друг идентификационен номер, седалище и адрес на управление или съответно друг регистриран адрес;
б) основание и размер на вземанeто;
в) предоставени обезпечения;
г) оценка за пазарната стойност на непаричното задължение, изготвена към датата на подаване на молбата за стабилизация, когато вземането е непарично;
д) дали това лице е свързано, или е било свързано с търговеца през последните три години преди подаване на молбата;
е) име или наименование, единен идентификационен код или друг идентификационен номер, седалище и адрес на управление или съответно друг регистриран адрес на третото лице, чието задължение е обезпечено, когато търговецът е предоставил обезпечение в полза на трето лице;
8. списък на всички длъжници на търговеца, съдържащ за всеки длъжник:
а) име или наименование, единен идентификационен код или друг идентификационен номер, седалище и адрес на управление или съответно друг регистриран адрес;
б) основание и размер на задължението;
в) предоставени обезпечения;
г) оценка за пазарната стойност на непаричното задължение, изготвена към датата на подаване на молбата за стабилизация;
д) дали това лице е свързано, или е било свързано с търговеца през последните три години преди подаване на молбата, както и кои от вземанията му са трудносъбираеми или несъбираеми;
9. списък на класовете кредитори по чл. 789, ал. 1;
10. списък на всички контрагенти на търговеца, които няма да бъдат засегнати от плана за стабилизация, заедно с описание на причините защо се предлага да не бъдат засегнати;
11. изложение на обстоятелствата, поради които търговецът е в непосредствена опасност от неплатежоспособност, включително причините за това, както и размера на паричните задължения с предстоящи падежи в следващите 12 месеца от подаване на молбата за стабилизация, които не може да бъдат изпълнени;
12. име и адрес на довереното лице, което ще подпомага търговеца в производството по стабилизация;
13. условията за плана за стабилизация относно:
а) мерките за преструктуриране на търговеца, включително промяна на състава, условията и структурата на активите и пасивите, сделки и действия на разпореждане и управление с активи, с търговското предприятие или обособена част от него, както и тяхната продължителност;
б) задълженията за информиране и консултиране при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието съгласно чл. 130в от Кодекса на труда и приложимите актове на Европейския съюз;
в) очакваните финансови постъпления от дейността на търговеца през следващите 6 месеца;
г) очакваните финансови постъпления от изпълнението на мерките в плана за стабилизация, включително ново финансиране;
д) предложения на търговеца за начина, сроковете и условията, при които ще плати задълженията към кредиторите си;
e) степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при осребряване на имуществото по предвидения от закона ред;
ж) гаранции и обезпечения, които търговецът е готов да предостави на всеки клас кредитори във връзка с плана за стабилизация;
з) необходимите разходи във връзка с договарянето и утвърждаването на плана за стабилизация;
и) други обстоятелства от значение за предлагания план за стабилизация по преценка на търговеца;
14. мотивирано изложение как планът за стабилизация ще предотврати несъстоятелността на търговеца и ще осигури жизнеспособността на дейността му, включително необходимите предпоставки за успеха на плана.
(2) Очакваните финансови постъпления могат да бъдат:
1. ново финансиране от съществуващ или нов кредитор, предоставено с оглед на изпълнението на плана за стабилизация и предвидено в него;
2. междинно финансиране от съществуващ или нов кредитор, предоставено по време на производството по стабилизация, необходимо за продължаване дейността на търговеца или за запазване или увеличаване стойността на дейността му.“
3. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Необходимите разходи във връзка с договарянето и утвърждаването на плана за стабилизация може да бъдат такси и възнаграждения за получаване на професионални съвети относно преструктурирането, трудови възнаграждения и други разходи за продължаване дейността на търговеца, доколкото са свързани с договарянето и утвърждаването на плана.
(9) Министърът на правосъдието, министърът на икономиката и индустрията и министърът на иновациите и растежа съвместно утвърждават практически указания за изготвяне на план за стабилизация, които се публикуват на официалните интернет страници на Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.“
§ 81. В чл. 772 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. може да назначи доверено лице, когато установи такава необходимост, и в този случай определя възнаграждението и обема на неговите правомощия в производството по стабилизация;“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Съдът назначава доверено лице:
1. когато това е необходимо за опазване интересите на страните;
2. когато планът за стабилизация може да бъде утвърден от съда чрез принудително налагане между класове кредитори;
3. по искане на търговеца или по искане на мнозинството от кредиторите и при поет ангажимент за заплащане на възнаграждението на довереното лице и разходите в производството по стабилизация.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „списъка на кредиторите по чл. 770, ал. 2, т. 1“ се заменят със „списъка на кредиторите по чл. 770, ал. 1, т. 7“.
§ 82. В чл. 773, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. предложеният план не може да предотврати откриването на производство по несъстоятелност или да създаде условия за продължаване дейността на търговеца.“
2. В т. 6 думите „неполагане на грижата на добрия търговец“ се заменят с „груба небрежност“.
§ 83. В чл. 776 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „акциз“ се добавя „плащания на задължения към работниците и служителите, както и на“.
2. В ал. 2 думите „включително да сключва всички или“ се заменят с „като сключва“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато констатира, че с действията си търговецът може да влоши финансовото си състояние или съществуващите финансови затруднения, съдът може да ограничи търговеца от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, като предвиди извършването на някои действия на управление и разпореждане с някои активи от имуществото си само след предварително одобрение от довереното лице.“
4. В ал. 4 думите „задължение“ се заменят с „определени задължения“.
5. В ал. 5 преди думите „парични задължения“ се добавя „определени“.
6. В ал. 6 се създава изречение второ: „Търговецът може да обжалва определението в 7-дневен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
7. Досегашната ал. 8 става ал. 7.
8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Налагането и отмяната на ограниченията върху дейността на търговеца по ал. 2 – 5 се вписват в търговския регистър въз основа на съответния съдебен акт.“
§ 84. В чл. 777 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „и при условие, че същият не е необходим за продължаване дейността на търговеца“.
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Кредиторите не може да откажат изпълнение, да прекратят или по друг начин да възразят на изпълнението на договори с търговеца само поради откриването на производството по стабилизация или подаване на молба за това.
(5) След откриване на производството по стабилизация кредиторите не може да откажат изпълнение, да прекратят или по друг начин да възразят на изпълнението на договори с търговеца, които са сключени преди откриването на производството по стабилизация и са необходими за продължаване на дейността му, само на основание, че не са платени.“
§ 85. В чл. 780 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Не се спират изпълнителни дела срещу търговеца за събиране на вземания на работници и служители.“
2. В ал. 2, в изречение първо след думите „производства срещу търговеца“ се добавя „с изключение на такива за събиране на вземания на работници и служители“.
3. В ал. 6 след думите „план за стабилизация“ се добавя „в 4-месечен срок“.
§ 86. Създава се чл. 780а:
„Пречки за образуване на производство по несъстоятелност“
Чл. 780а. След откриване на производство по стабилизация е недопустимо образуване на производство по несъстоятелност по искане на търговеца или на негов кредитор. Срокът по чл. 626, ал. 1 започва да тече след прекратяване на производството по стабилизация.“
§ 87. В чл. 782 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Довереното лице подпомага търговеца или неговите кредитори при изготвянето и договарянето на план за стабилизация и осъществява надзор върху дейността на търговеца, когато това е предвидено със съдебен акт в производството по стабилизация.“
2. В ал. 2 думите „с юридическо образование“ се заличават.
3. В ал. 4, в изречение второ накрая се добавя „по предложение на търговеца“.
4. В ал. 5, т. 5 след думите „по искане на“ се добавя „търговеца или“.
§ 88. В чл. 783 ал. 1 се изменя така:
„(1) Довереното лице има следните правомощия:
1. да разглежда възраженията и становищата на кредиторите по съставения от търговеца списък на кредиторите и да предлага на съда за утвърждаване списък на кредиторите, които имат право да гласуват плана за стабилизация;
2. да изготвя писмен доклад за състоянието на имуществото и за дейността на търговеца;
3. да упражнява надзор върху дейността на търговеца съобразно наложените от съда ограничения по чл. 776, ал. 2 – 5 и да следи за изпълнението на наложените ограничения;
4. да съобщава незабавно на съда за всички обстоятелства, които са основание за ограничаване дейността на търговеца;
5. да упражнява надзор върху дейността на търговеца във връзка с изпълнението на утвърдения план за стабилизация.“
§ 89. В чл. 784 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. В ал. 2 думите „включително за съответствието на плана с чл. 770, ал. 3 и 4“ се заменят с „като го представя в 7-дневен срок преди съдебното заседание“.
§ 90. В чл. 786, ал. 1, в изречение първо и в ал. 4 думите „списъка по чл. 770, ал. 2, т. 1“ се заменят със „списъка по чл. 770, ал. 1, т. 7“.
§ 91. В чл. 789 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 след думите „горните класове“ се добавя „с изключение на кредиторите по т. 2“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Кредиторите по ал. 1, т. 5 не участват в гласуването за приемане на плана за стабилизация.“
§ 92. В чл. 790 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 2 думите „и с мнозинството по чл. 789, ал. 4“ се заличават;
б) в т. 3 след думите „същ клас“ се добавя „се третират равностойно и“;
в) точка 4 се изменя така:
„4. планът е бил обявен в търговския регистър;“
г) точка 6 се изменя така:
„6. когато планът предвижда ново финансиране, то трябва да е необходимо за изпълнението на плана и да не засяга несправедливо интересите на кредиторите;“
д) създават се т. 9 и 10:
„9. когато има несъгласни с плана кредитори, планът няма да ги постави в по-неблагоприятно положение, отколкото биха били в случай на прилагане на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1;
10. прилагането му може да предотврати откриването на производство по несъстоятелност и да създаде условия за продължаване на дейността на търговеца.“
2. Създават се нови ал. 3 – 5:
„(3) По предложение на търговеца или с негово съгласие съдът може да утвърди плана за стабилизация, без да са налице условията по ал. 2, т. 2, в случай че:
1. планът е одобрен от мнозинството от класове кредитори по чл. 789, ал. 1 с право на глас, включително от поне един клас от кредиторите по чл. 789, ал. 1, т. 1 – 3, а ако това е невъзможно, планът е одобрен от поне два от класовете кредитори по чл. 789, ал. 1 с право на глас, които в случай на прилагане на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1 биха получили плащане;
2. несъгласните с плана класове кредитори с право на глас са засегнати поне толкова благоприятно, колкото всеки друг клас от същия ранг, и по-благоприятно от всеки по-нисък клас;
3. нито един клас кредитори не получава повече от дължимото по вземането му.
(4) Кредиторът е неблагоприятно засегнат, когато стойността на неговото вземане се намалява в резултат от прилагането на плана за стабилизация.
(5) Всеки кредитор, който не е съгласен с плана, може да направи писмено възражение срещу предложението за утвърждаване на плана за стабилизация в 7-дневен срок от обявяването на плана в търговския регистър, когато е допуснато нарушение на изискванията по ал. 2, т. 9 или ал. 3, т. 1, предложение второ. В такъв случай съдът назначава вещо лице за установяване стойността на предприятието/имуществото на търговеца и съответно – на вземанията, в случай на прилагане на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и в нея се създава изречение второ: „Жалбата срещу определението не спира изпълнението на утвърдения план за стабилизация.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея думите „в търговския регистър, че е постъпила жалба“ се заменят с „търговския регистър постъпилата жалба“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея след думите „се произнася“ се добавя „в 14-дневен срок“.
§ 93. В чл. 791 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Планът е задължителен за съдружниците и акционерите, включително за едноличния собственик на капитала на търговеца. Актовете и сделките, извършени от тях в нарушение на утвърдения план за стабилизация, са недействителни.“
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) С влизането в сила на определението на съда за утвърждаване на плана се прекратяват правомощията на довереното лице освен в случаите, когато с определение на съда на довереното лице е възложено да упражнява надзор върху дейността на търговеца при изпълнението на плана за стабилизация.“
3. В ал. 8, в изречение второ накрая се добавя „в 8-месечен срок“.
4. Създава се ал. 9:
„(9) С влизането в сила на определението на съда за утвърждаване на плана се прекратяват висящите производства по молби за откриване на производство по несъстоятелност за търговеца.“
§ 94. В глава петдесет и седма се създава чл. 795а:
„Защита на действия и сделки при стабилизация
Чл. 795а. (1) В случай на несъстоятелност на търговеца, обявена след утвърждаване на плана за стабилизация, не могат да бъдат отменени или обявени за нищожни или недействителни при условията на чл. 645 – 647 по отношение на кредиторите на несъстоятелността:
1. действията и сделките на търговеца, включени в утвърдения от съда план за стабилизация, чрез които се осигурява ново и междинно финансиране по смисъла на чл. 770, ал. 2, т. 1 и 2;
2. действията и сделките на търговеца, в изпълнение на които са направени разходи по чл. 770, ал. 8 за договаряне и утвърждаване на плана за стабилизация;
3. действията и сделките на търговеца, които са необходими за изпълнението на утвърдения план за преструктуриране и извършени в съответствие с него.
(2) Сключването и изпълнението на сделки за предоставяне на ново и междинно финансиране на търговеца не може да бъде основание за реализиране на отговорност за вреди на кредиторите, доколкото друго не е предвидено в закона.
(3) Вземанията на кредиторите, произтичащи от сключването и изпълнението на сделки във връзка с ново и междинно финансиране на търговеца, се удовлетворят след вземанията по чл. 789, ал. 1, т. 3 и преди вземанията по чл. 789, ал. 1, т. 4.“
§ 95. В чл. 796 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „независимо дали производството е било спирано“ и запетаята пред тях се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) С определението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по стабилизация и може да възложи на довереното лице да упражнява надзор върху дейността на търговеца във връзка с изпълнението на утвърдения план за стабилизация, като определя възнаграждението му.“
§ 96. В чл. 797, ал. 2 думите „чл. 790, ал. 3 – 5“ се заменят с „чл. 790, ал. 6 – 8“.
§ 97. В част пета се създава глава петдесет и девета с чл. 798 – 800:
„Глава петдесет и девета
ПРОИЗВОДСТВО ПО СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЕМАЧА
Субсидиарно приложение и особени правила
Чл. 798. Доколкото в тази глава няма особени разпоредби, за производството по стабилизация на предприемача се прилагат съответно разпоредбите относно производството по стабилизация за едноличния търговец.
Компетентен съд
Чл. 799. Компетентен съд в производството по стабилизация е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаването на молбата за откриване на производство по стабилизация, а в случай че предприемачът няма място на регистрация – по неговия постоянен адрес.
Вписване и обявяване на актове в производството по стабилизация
Чл. 800. Актовете по чл. 767 в производството по стабилизация на предприемача се вписват или обявяват в информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието.“
Допълнителна разпоредба
§ 98. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (ОВ, L 172/18 от 26 юни 2019 г.).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 99. Заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено.
§ 100. Параграф 9 не се прилага за молби по чл. 625, подадени от длъжника преди влизането в сила на този закон.
§ 101. (1) Насрочените първи събрания на кредитори, които не са проведени до влизането в сила на този закон, се отменят.
(2) Когато до влизането в сила на този закон първото събрание на кредиторите е избрало постоянен синдик, същият се назначава от съда при наличие на останалите предпоставки за това.
§ 102. Заварените производства по обжалване на заповедта на министъра на правосъдието за изключване от списъка на лицата, които може да бъдат назначавани за синдици, и тези по обжалване на определението по чл. 657, ал. 2 се приключват по досегашния ред.
§ 103. (1) Осребряването и разпределението на имуществото на длъжника в заварените производства по несъстоятелност се извършва по реда на този закон.
(2) Търговете, за провеждането на които е публикувано обявление, се довършват по досегашния ред.
(3) Продажби чрез пряко договаряне или чрез посредник, за които е дадено разрешение от съда и има избран купувач, се довършват по досегашния ред.
§ 104. Лице, което при влизането в сила на този закон, е вписано в утвърдения от министъра на правосъдието и обнародван в „Държавен вестник“ списък на лицата, които може да бъдат назначавани за синдици, но не отговаря на изискванията за стаж по този закон, запазва придобитата квалификация като синдик.
§ 105. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон:
1. Министерският съвет приема наредбата по чл. 761, ал. 3;
2. министърът на правосъдието:
а) утвърждава Етичния кодекс на синдиците и доверените лица по чл. 660, ал. 2 и издава наредбата по чл. 693а;
б) привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 31, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
в) съвместно с министъра на икономиката и индустрията и министъра на финансите привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 655а, ал. 1.
§ 106. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието, министърът на икономиката и индустрията и министърът на иновациите и растежа съвместно изработват и публикуват практическите указания за изготвяне на план за стабилизация по чл. 770, ал. 9.
§ 107. Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането на този закон в срок до 30 юни 2024 г.
§ 108. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г. и бр. 11 от 2023 г.) се създава чл. 516а:
„Изпълнение върху дружествен дял на търговско дружество с променлив капитал
Чл. 516а. (1) Запор върху дружествен дял на дружество с променлив капитал се налага чрез изпращане на запорно съобщение до дружеството. Дружеството незабавно вписва запора в книгата на съдружниците.
(2) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права от дружествения дял.
(3) Дружеството е длъжно в срока по чл. 508, ал. 1 да съобщи на съдебния изпълнител какви дружествени дялове притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
(4) От получаването на запорното съобщение дружествените дялове преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.
(5) След налагането на запора взискателят може да поиска извършване на публична продан.
(6) Съдебният изпълнител продава дружествените дялове по установения за тях начин. Той действа от свое име за сметка на длъжника.“
§ 109. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92, 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 168 се създава т. 8:
„8. при погасяване на задълженията на едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността, установено при условията и по реда на чл. 760ж от Търговския закон.“
2. В чл. 189 ал. 1 – 4 се изменят така:
„(1) Оздравителен план, план в производството по стабилизация на търговец или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите. В тези случаи разпоредбите на чл. 184 не се прилагат. В случаите по изречение първо министърът на финансите се произнася в двумесечен срок от получаване на искането заедно с плана за оздравяване или стабилизация или извънсъдебното споразумение, както и на положителното решение на Европейската комисия, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи. Не се допуска преобразуване на публични задължения в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.
(2) Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения оздравителният план или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори. Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът в производството по стабилизация предвижда по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към кредиторите по чл. 789, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Търговския закон.
(3) Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения, освен ако е предвидено в план за стабилизация.
(4) Намаляването на лихвените задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове, освен ако е предвидено в план за стабилизация.“
§ 110. В Закона за малките и средните предприятия (обн., ДВ, бр. 84 от 1999 г.; изм., бр. 80 и 92 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 64 от 2004 г., бр. 34, 59 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 17 от 2016 г., бр. 30 от 2018 г. и бр. 21 от 2020 г.) в чл. 7, ал. 1 се създава т. 14:
„14. информира и консултира предприятия, които са застрашени от настъпване на неплатежоспособност, относно възможностите за установяване на финансови затруднения и предприемане на необходимите действия.“
§ 111. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 и 43 от 2005 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 53, 59 и 108 от 2007 г., бр. 100 от 2008 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 107 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 50 и 105 от 2016 г., бр. 62 от 2017 г., бр. 65 от 2018 г., бр. 83 и 102 от 2019 г. и бр. 8 от 2022 г.) в чл. 43, ал. 1 се създава изречение второ: „Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника не е реализирано имуществото, предмет на изпълнението по изречение първо, то се предава на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.“
§ 112. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г. и бр. 11 и 48 от 2023 г.) се създава нов чл. 377а:
„Чл. 377а. Висшият съдебен съвет предоставя за публикуване на Министерството на правосъдието информацията по член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ, L 141/19 от 5 юни 2015 г.), както и данни относно производствата по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задължения. Условията и редът за предоставяне на информацията се уреждат в наредба, издадена от Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието.“
§ 113. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 16 и 25 от 2022 г.) в чл. 615, ал. 2 думите „и 13 – 15“ се заменят с „и 13, 16 и 17“.
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 20 юли 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Росен Желязков
5777