ЗАПОВЕД № РД-449 от 31 май 2022 г.
На основание чл. 67, ал. 4, т. 2 и чл. 115, ал. 1, т. 14 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) забранявам вноса и развъждането на американска норка (визон) (Neovison vison) на територията на Република България.
Мотивите за забраната са следните:
Американската норка е хищен вид, като неговият естествен ареал е Северна Америка. Поради ценната си кожа е изкуствено отглеждан във ферми и вследствие на това е въведен (умишлено или случайно) в много страни по света, където впоследствие установява свои популации в природата. Видът освен много агресивен хищник е и силно пластичен (приспособим) конкурент с отрицателно въздействие върху местните видове птици, гризачи, земноводни и водни (риби, раци) организми и нанася сериозни щети на птицевъдството и рибовъдството. В силно конкурентни взаимоотношения (за храна и местообитание) е с местни защитени и застрашени видове от семейство порови Mustelidae и представлява заплаха за други местни и/или защитени, застрашени видове от приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 и/или приложение № 3 към чл. 37, и/или приложение № 4 към чл. 41, ал. 1 от ЗБР, както и приложения II, III и/или IV към Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.
Поради силното си отрицателно въздействие върху биоразнообразието и екосистемите, както и върху икономиката в Европа, видът е включен под номер 19 в списъка на 100-те най-опасни инвазивни чужди видове (ИЧВ) в Европа, в списъците на приоритетните ИЧВ за България и за ESENIAS региона (проект ESENIAS – TOOLS, www.esenias.org).
Чрез своето разпространение видът причинява щети на местните екосистеми и оказва негативно влияние върху местната фауна.
Рисковете от навлизане и трайно установяване и разпространение на американски норки в българската природа се оценяват, както следва:
1. Риск от навлизане и разпространение на популацията в околната среда от фермите за норки – много вероятен и с бърз темп на разпространение.
2. Риск от трайно установяване на устойчиви популации на американска норка в природата на България – много вероятен, измества местните видове, унищожава местни защитени видове бозайници, птици, влечуги и др.
3. Риск от разпространение на популацията на американска норка в нови райони – много вероятен – видът ще продължи да се разпространява и бързо да колонизира райони, които все още са останали незаети.
4. Риск, свързан със стопанската дейност, във връзка с рибовъдни стопанства и други – вероятен.
В допълнение следва да се вземе предвид и рискът от разпространение на зоонози, в това число и вируса SARS-CoV-2.
В 24 държави – членки на Европейския съюз, е регистрирано наличието на американски норки в дивата природа вследствие на тяхното изпускане от животновъдни обекти. В 19 държави са установени устойчиви популации. Установяването на популации от свободно живеещи американски норки (Neovison vison) в Европа в по-голямата си част e резултат от разселване в дивата природа на животни, отглеждани във ферми за норки. Има научни публикации, че избягалите норки са допринесли за изчезването на критично застрашени европейски видове животни, изместили са популациите на силно застрашената европейска норка, както и други животни от семейство порови и могат да унищожат животински популации с висока парична стойност в отрасли като лов и туризъм. Многогодишно изследване в Полша показва, че гнездовият успех на обикновената калугерица (Vanellus vanellus), малкия червеноног водобегач (Tringa totanus) и черноопашатия крайбрежен бекас (Limosa limosa) се увеличава с намаляването на плътността на норката. Авторите заключават, че американската норка следва да се разглежда като ключов хищник, който засяга популациите на птиците във влажните зони, и препоръчват интензивен непрекъснат контрол на вида във важни места за гнездене.
Според Конвенцията за биологично разнообразие пътищата за навлизане и разпространяване на чуждите видове са категоризирани в 6 групи, като една от тях е изпускане/бягство от контролирани пространства (UNEP/CBD/SBSTTA/18/9/Add.1, 26 June 2014). Данни за избягали индивиди от ферми или контролирани водни обекти вече са установени в България при редица приоритетни ИЧВ, като нутрията (Myocastor coypus), ондатрата (Ondatra zibethicus) и американската норка (Neovison vison).
Съгласно Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове, в сила от 1 януари 2015 г., като механизъм за изпълнение на Стратегията за биологично разнообразие на ЕС 2030, Мерки за борба с инвазивните чужди видове (чрез което се изискват ефективни мерки за контрол на потенциална инвазия и рисковете, които тя носи) и Цел 9 от Айчи целите от Стратегическия план за биологично разнообразие 2011 – 2020 г. към Конвенцията за биологичното разнообразие инвазивните чужди видове са припознати като четвъртата по важност причина за загуба на биологично разнообразие наред със замърсяването, загубата на местообитания и климатичните промени. Новата глобална рамка за биологично разнообразие след 2020 г. ще бъде утвърдена през 2022 г., като ще съдържа дори по-амбициозни текстове, цели и индикатори по отношение на инвазивните чужди видове.
Практиката в ЕС показва, че са въведени забрани за добив на ценни кожи от животни, вкл. и от вида американска норка в редица страни, а именно – Великобритания (през 2000 г., в сила от 2003 г.), Австрия (от 2004 г.), Нидерландия (от 1995 г. за лисици, от 1997 г. за чинчили, забраната за норки ще влезе в сила през 2024 г.), Словения (в сила от 2015 г.), Хърватия (в сила от 2017 г.), Чехия (в сила от 2019 г.), Италия и Франция в сила от 2021 – 2022 г., Словакия от 2025 г., Унгария – 2020 г., Люксембург и Белгия (последните 17 ферми за норки във Фландрия ще бъдат закрити през 2023 г.). Извън ЕС забрана за отглеждане на животни за ценните им кожи е въведена в Сърбия, Босна и Херцеговина и Северна Македония. Забрана за отглеждане на норки и животни за ценни кожи има на практика и в Германия, Швеция и Швейцария, където изискванията за условията за отглеждане, настаняване, хуманно отношение и други са толкова завишени, че няма икономическа ефективност от тези ферми. В Нова Зеландия е забранен вносът на американска норка от 2013 г.
Съгласно Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция), на която България е член, държавите членки имат задължения по изкореняването и контрол на вида американска норка в съответствие с изискванията на Препоръка № 189 (2016) (№ 189 (2016), приета по време на 36-ата среща на Постоянния комитет, 2016 г.), вид, който е разпознат от Конвенцията със силно негативно въздействие върху местната европейска фауна.
Съгласно същата препоръка се изисква от държавите членки да предприемат мерки по отношение на превенция, контрол и изкореняване на вида в страните си. Въведени са изрични изисквания по отношение на фермите за американски норки, които не се прилагат единствено по отношение на държавите, които са забранили отглеждането на американска норка или са в преходен период до влизане в сила на забраната. Разписаните мерки в препоръката са по отношение на намаляване на риска от изпускане на екземпляри.
С писмо с изх. № 33-00-70/28.03.2022 г. МОСВ е изпратило запитване до Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ – БАН) с искане да бъдат изпратени данни от мониторинг за наличие и разпространение на следните инвазивни и неместни видове – нутрия (Myocastor coypus), енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides), американска норка (Neovison vison) и други бозайници, които могат да представляват заплаха за биологичното разнообразие в страната. В отговор от ИБЕИ – БАН, посочват, че „в периода от 1.08.2017 г. – 11.03.2019 г. са проучени възникването и потенциалните щети от избягали норки в района на с. Маджерито, област Стара Загора. Проучването показва 54 записа на общо 108 избягали норки, от които 27 са открити в дивата природа, включително два записа на следи от норки в НАТУРА 2000, зоната BG0000425 „Река Съзлийка“. Най-голям брой избягали индивиди (72 %) са регистрирани в края на зимата и началото на пролетта, което съвпада с първия период на размножаване на норките. В природата норките се срещат на разстояние до 6 км от фермата и в населени места до 8 км от фермата. След това в периода от 2019 г. до 2021 г. е извършено мониторингово изследване на чужди видове бозайници в района на с. Маджерито, като за целта са разположени от 8 до 12 фотокапана (ловни камери) в естествени местообитания и такива с минимална човешка активност извън населените места в близост до реки, напоителни канали и други водоеми. Първоначалните данни показват, че от 1604 записа на животни на 24 от тях (или 1,49 %) са заснети индивиди на американска норка, а на 25 записа или 1,55 % са нутрии. По отношение на бозайниците записите на норки са 5,33 %, а на нутрии – 5,56 %, от всички бозайници. Американската норка е на трето място по брой записи сред хищниците след чакала (Canis aureus) и видрата (Lutra lutra) и има повече записи в сравнение с един от най-масовите видове в България – лисицата (Vulpes vulpes), както и с останалите порови – невестулка (Mustela nivalis) и белка (Martes foina).
От този етап на проучването и анализа на данните от фотокапаните може да се направят следните изводи:
• В района на с. Маджерито има стабилна популация на американска норка и нутрия.
• Нутрията е един от основните видове гризачи, следвайки мишевидните (Muridae spp.) и плъховете (Rattus sp.). Американската норка е с основен дял сред бозайниците и дори сред хищниците, като има повече записи в сравнение с масови видове, като лисицата, белката и невестулката.
• В местообитания с относително често човешко присъствие американската норка е със строго нощна активност, което показва, че избягва активно човека, въпреки че във фермата за ценни кожи се храни през деня и е свикнала с присъствието му.
• В природни местообитания без човешко присъствие има както дневни, така и нощно активни животни, което показва, че там те развиват нормална активност, неповлияна от човека.
• Не са заснети малки или млади животни от почти нито един вид както от масовите местни видове, така и от чуждите видове. Вероятната причина за това е фактът, че младите бозайници прекарват голяма част от времето си в леговището или в близост до него, докато поотраснат, и тяхното заснемане е повече шанс, отколкото обичайно явление. Към отговора са приложени и снимков, и видеоматериал от фотокапаните.
Като заключение е посочено, че „от последните две проведени проучвания (Koshev 2019 и Nikova et al. 2021) може да се направят следните изводи относно разпространението на американската норка в района на с. Маджерито:
– От 2017 г. до сега регулярно се наблюдават избягали от фермата индивиди както в населените места, така и извън тях в околната среда, като броят на случаите не намалява през годините.
– Американски норки се откриват на значителни разстояния от фермата за ценни кожи в радиус до 8 км.
– Американски норки са заснети в естествена среда, като имат значително присъствие и превес над едни от най-широкоразпространените хищници у нас.
– Американските норки в дивата природа адаптират своето поведение, като избягват човека на места с дори минимална човешка активност.
– Има данни за присъствие на американски норки в района на НАТУРА 2000 BG0000425 „Река Сазлийка“, където може да оказват отрицателно въздействие в резултат на конкуренция или хищничество върху видовете предмет на опазване в защитената зона: Lutra lutra, Bombina bombina, Elaphe quatuorlineata, Emys orbicularis, Triturus karelinii, Barbus plebejus, Rhodeus sericeus amarus и Unio crassus“.
В България в периода 2018 – 2021 г. в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Стара Загора, са регистрирани няколко сигнала за избягали норки от фермата за норки, намираща се в близките до селата Маджерито и Загоре, област Стара Загора, както следва:
• През 2018 г. е регистриран сигнал с вх. № ЗТ-86/ 17.09.2018 г. на РИОСВ – Стара Загора.
• През 2019 г. в МОСВ са получавани сигнали за изпуснати индивиди от американска норка в близост до същата ферма, придружени със снимки и видео.
• През 2021 г. са регистрирани сигнали с вх. № ЗТ-31/5.04.2021 г. и вх. № ЗТ-97/ 16.09.2021 г. на РИОСВ – Стара Загора.
• С входящ номер 48-00-264/23.03.2022 г. в МОСВ е получен сигнал за общо три случая на налични в околната среда екземпляри от американска норка (два от месеците април и август 2021 г. и един от март 2022 г.).
Свободно живеещи норки са правели набези по домашни животни в близките стопанства до фермата, което се потвърждава и от получената подписка от жители от района на фермата в хода на проведеното обществено обсъждане на забраната за вноса и развъждането на американска норка (визон) (Neovison vison) на територията на Република България.
Случайното освобождаване (изпускане) в България на американска норка (визон) (Neovison vison) ще застраши съществуването на местни видове от дивата фауна по следните причини: видът американска норка е инвазивен и неместен за България, което е предпоставка за възникването на устойчиви диви популации извън естествения му ареал и съществува реална опасност за негативно въздействие върху местни защитени видове от семейство порови Mustelidae, различни видове птици, в това число водолюбивите птици около сладководните водоеми, риби, земноводни, влечуги и други, тъй като американската норка е изявен хищник, пластичен (приспособим) вид. Веднъж установен, дори и с малка популация, видът ще бъде изкоренен трудно, като за това ще се изисква влагането на значителни усилия и финансови ресурси. Увеличаването на броя и капацитета на фермите за норки несъмнено ще доведе до увеличаване на броя на избягалите норки и ще увеличи вероятността за установяване на популация от диви норки в България, което е пряка заплаха за биологичното разнообразие в страната и може да доведе до значително влошаване на природозащитното състояние на редица защитени видове.
Във връзка с гореизложеното настоящата заповед представлява решение за редуциране на общия брой екземпляри от вида чрез забрана на вноса и размножаването, като това ще доведе до значително ограничаване на риска от изпускане в природата на инвазивния, неместен вид американска норка (Neovison vison), което от своя страна ще намали значително пряката заплаха за биологичното разнообразие в България.
На основание чл. 67, ал. 4 от ЗБР заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“.
Заповедта подлежи на оспорване по реда на чл. 179 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в едномесечен срок от съобщаването за издаването й или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството, пред Върховния административен съд по реда на АПК.
Министър: Б. Сандов
3522
