Министерски съвет
брой: 29, от дата 12.4.2022 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТстр.11


Постановление № 50 от 7 април 2022 г. за приемане на Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 50 ОТ 7 АПРИЛ 2022 Г.
за приемане на Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения.
Заключителни разпоредби
§ 1. Oтменя се Наредбата за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения, приета с Постановление № 151 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 43 от 2011 г.).
§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Кирил Петков
Главен секретар на Министерския съвет: Красимир Божанов
НАРЕДБА
за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Наредбата урежда реда за оформяне, подаване и разглеждане в Патентното ведомство на опозиции по Закона за марките и географските означения (ЗМГО).
Чл. 2. (1) Опозиция по чл. 52 от ЗМГО се подава на място в Патентното ведомство, по пощата, по факс или по електронен път, чрез електронна поща, Единен портал за достъп до електронни административни услуги или чрез Портала за електронни услуги на Патентното ведомство. При подаване на опозицията по пощата или по факс тя следва да бъде подписана със саморъчен подпис, а при подаване по електронен път – по реда на Закона за електронното управление.
(2) При подаване на опозицията по факс или по електронен път без квалифициран електронен подпис датата на подаване се запазва, ако в 14-дневен срок от подаването в Патентното ведомство бъде получен оригиналът или идентичен екземпляр на опозицията, подписан с квалифициран електронен или саморъчен подпис.
(3) Когато срокът по ал. 2 не бъде спазен, за дата на подаване на опозицията се счита датата на постъпване на подписания с квалифициран електронен или саморъчен подпис неин идентичен екземпляр или оригинал.
Чл. 3. (1) Когато опонентът е физическо лице, в опозицията се посочват името, презимето и фамилията; гражданството; постоянен и настоящ адрес или адрес на пребиваване, адрес за кореспонденция на територията на Република България, както и електронен адрес или профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, ако има такъв. Ако постоянният и настоящият адрес или адресът на пребиваване на физическото лице – опонент, не е на територията на Република България, в опозицията задължително се посочва адрес за кореспонденция на територията на Република България, независимо дали е посочен електронен адрес.
(2) Когато опонентът е юридическо лице, в опозицията се посочват наименованието и видът на юридическото лице в съответствие с регистрацията му; ЕИК, БУЛСТАТ или еквивалентен номер за чуждестранните юридически лица, ако има такъв; за юридически лица, които не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в Регистър БУЛСТАТ – седалище и адрес на управление или адрес, където юридическото лице е установено; държавата, по законодателството на която е учредено, адрес за кореспонденция на територията на Република България, както и електронен адрес, ако има такъв. Ако седалището и адресът на управление или адресът, където е установено юридическото лице – опонент, не е на територията на Република България, в опозицията задължително се посочва адрес за кореспонденция на територията на Република България, независимо дали е посочен електронен адрес.
(3) С предоставянето на съответните данни опонентите се съгласяват да получават кореспонденцията във връзка с опозицията чрез едно от изброените средства:
1. регистриран профил (уникален идентификатор) в Портала за електронни услуги на Патентното ведомство;
2. профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление;
3. адрес на електронна поща;
4. мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от Информационната система за връчване, или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението;
5. факс.
(4) Когато опонентите са двама или повече, за всеки от тях се предоставят данните по ал. 1 – 3, като се указва един от тях, който да получава кореспонденцията, освен ако е упълномощено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗМГО, наричано по-нататък „пълномощник“, или дружество, или съдружие на представители по индустриална собственост, или на адвокати, наричано по-нататък „обединение“, което разполага с адрес за кореспонденция в Република България.
Чл. 4. (1) Опозицията, както и кореспонденцията по нея трябва да бъдат подписани лично от опонента или от пълномощника му.
(2) Когато опозицията е от юридическо лице, тя и кореспонденцията по нея се подписват от законния му представител с посочване на името, фамилията и длъжността му.
(3) При опозиция, подадена от двама или повече опоненти, същата се подписва от всеки един от тях.
(4) Когато опозицията е подадена чрез пълномощник или обединение, тя, както и кореспонденцията по нея се подписват от пълномощника с посочване на неговото име и фамилия, съответно от поне един от членовете на обединението, с посочване на неговото име и фамилия наред с наименованието на обединението.
(5) Когато опозицията и кореспонденцията по нея се подават от лица, които нямат постоянен адрес или не са установени в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, действията пред Патентното ведомство се извършват задължително чрез пълномощник или обединение.
(6) Изискването по ал. 5 е приложимо и за притежателите на международните регистрации, по които Република България е посочена страна и срещу чието действие на територията на Република България е подадена опозиция.
Чл. 5. (1) Когато по опозицията е упълномощен пълномощник, пред Патентното ведомство се представя писмено пълномощно на български език в оригинал или в копие на хартиен носител, заверено за вярност с оригинала от упълномощеното лице, или пълномощно като електронен документ, подписано с квалифициран електронен подпис. Пълномощно, което е на чужд език, се представя придружено с точен превод на български език, заверен от лицето, което е извършило превода.
(2) Пълномощното по ал. 1 трябва да съдържа име и адрес на упълномощителя, данни за пълномощника (име, фамилия, електронен адрес или профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, и пощенски адрес в Република България, номер на вписване и наименование на съответния регистър, в който е вписан), наименование и входящ номер на марката, съответно номер на международната регистрация на марка, посочваща Република България (наричана по-нататък „международната регистрация“) – обект на опозицията, и обхвата на представителната власт. Когато опонентът е юридическо лице, пълномощното трябва да съдържа и името, фамилията и длъжността на подписалото се лице.
(3) Когато опозицията е подадена от пълномощник, но не е представено пълномощно или представеното такова не съдържа всички данни по ал. 2, от пълномощника се изисква в срока по чл. 17, ал. 3 да отстрани нередовностите. Ако те не бъдат отстранени, на опонента се указва да потвърди действията на пълномощника в 7-дневен срок при условията на чл. 3а, ал. 2 и 3 от ЗМГО, в противен случай производство не се образува.
(4) Когато опозицията е подадена от двама или повече опоненти, упълномощаването на пълномощник не е задължително, в случай че поне един от опонентите е с постоянен адрес или е установен в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.
(5) Когато пълномощното се отнася до няколко опозиции, се представя копие от него за всяка от тях. Верността на копията с оригинала на пълномощното се удостоверява с подписа на упълномощеното лице.
(6) При преупълномощаване заедно с пълномощното се представят и всички предходни пълномощни, от които може да се проследи представителната власт на лицето, подписало последното пълномощно.
(7) При упълномощаване на нов пълномощник в пълномощното изрично се отбелязва дали са оттеглени пълномощията на предходния. В случай че в пълномощното липсва такова отбелязване, на новия пълномощник се указва в 14-дневен срок да представи писмено уточнение от упълномощителя относно оттеглянето на предходните пълномощия. Ако в предоставения срок оттеглянето не бъде уточнено, последващата кореспонденция по опозицията се адресира само до последното упълномощено лице.
(8) Разпоредбите на тази наредба, които се прилагат за пълномощниците, се прилагат съответно и за техните обединения.
(9) За оттегляне на опозицията е необходимо изрично упълномощаване.
Чл. 6. (1) Таксата за разглеждане на опозицията се заплаща не по-късно от изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО.
(2) Таксата по ал. 1 може да бъде заплатена на каса, чрез ПОС терминал, по банков или по електронен път по реда на чл. 24, ал. 4 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ). При извършване на плащането на каса, чрез ПОС терминал или по банков път се посочват:
1. име на опонента;
2. входящият номер и наименованието на марката – обект на опозицията;
3. основанието за плащането по Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, приета с Постановление № 242 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 114 от 1999 г.).
(3) Плащането се приема за извършено в срок, в случай че постъпилата в сметката на Патентното ведомство сума е наредена до изтичането на срока по ал. 1.
(4) Плащането по електронен път се счита за извършено след получаване на потвърждение по реда на чл. 24, ал. 4 от НОИИСРЕАУ.
Чл. 7. (1) Кореспонденцията по опозицията се води със страните в производството, съответно с техните пълномощници, ако такива са упълномощени.
(2) Когато страна в производството е упълномощила обединение, кореспонденцията се адресира до обединението.
(3) Кореспонденцията се подава на място в Патентното ведомство, по пощата, по факс, по електронен път или чрез електронната поща, чрез профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или чрез Портала за електронни услуги на Патентното ведомство.
(4) Кореспонденцията до Патентното ведомство трябва да съдържа входящия номер на опозицията, входящия номер на заявката за марка, съответно номера на международната регистрация, срещу която е подадена опозицията, и наименованието й. Кореспонденцията трябва да бъде подписана съгласно чл. 4, ал. 1 – 4.
(5) Когато опонентите са две или повече лица, но не е указано едно от тях, което да получава кореспонденцията, и не е посочен общ пълномощник, кореспонденцията се изпраща на адреса на първия посочен в опозицията опонент с адрес в Република България. Когато няма такова лице, се прилагат условията на чл. 3а, ал. 2 – 4 от ЗМГО.
(6) Когато пълномощното е в полза на две и повече лица, в него се посочва общ адрес за кореспонденция с пълномощниците. В противен случай кореспонденцията се изпраща на адреса на този от тях, подписал първи по ред опозицията.
(7) Кореспонденцията със заявителите, притежателите на международни регистрации, опонентите, както и с всички пълномощници, се води на български език, освен ако кореспонденцията се изпраща чрез Международното бюро.
(8) Когато кореспонденцията по опозицията е представена на чужд език, тя следва да бъде придружена с точен превод на български език, заверен от лицето, което е извършило превода. Когато липсва превод или представеният превод е неточен или не е заверен, на подателя се дава възможност да отстрани нередовността в 7-дневен срок. Ако нередовността не бъде отстранена в този срок, кореспонденцията не се взема предвид.
Чл. 8. (1) При подаване по електронен път кореспонденцията по опозицията се подписва по реда на Закона за електронното управление.
(2) В случай на подаване на кореспонденцията по електронен път без квалифициран електронен подпис датата на подаване се запазва, когато в 14-дневен срок от първоначално получените електронни документи до Патентното ведомство е изпратен техен идентичен екземпляр, подписан с квалифициран електронен или саморъчен подпис.
(3) В случай на подаване на кореспонденцията по факс датата на подаване се запазва, когато в 14-дневен срок от получаването на факса до Патентното ведомство е изпратен оригиналът на документите, подписан с квалифициран електронен или саморъчен подпис.
(4) Когато срокът по ал. 2 и 3 не бъде спазен, за дата на подаване на документите по ал. 1 се счита датата на постъпване на подписания с квалифициран електронен или саморъчен подпис техен идентичен екземпляр или оригинал.
(5) По всяко време до приключване на производството заявителят или опонентът и съответно техните пълномощници може да подадат искане кореспонденцията по опозицията да се води по електронен път.
Чл. 9. (1) Когато страните, съответно техните пълномощници, са предоставили данни съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 – 3 или такива се установят служебно от официални регистри или официални бази данни за обекти на интелектуална собственост, кореспонденцията се води по електронен път, освен ако са налице непреодолими технически пречки за това.
(2) Кореспонденцията по електронен път се извършва чрез изпращане на съобщение в профила на лицето в Портала за електронни услуги на Патентното ведомство, в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление или на адрес на електронна поща.
(3) В случай че съобщаването по ал. 2 е неуспешно, то може да се извърши и чрез устно уведомяване, което се удостоверява писмено с протокол, подписан от извършилото го длъжностно лице и двама свидетели. Протоколът се прилага към преписката, като на адресата се съобщава, че може да получи кореспонденцията в 7-дневен срок, след изтичането на който тя се счита за връчена.
(4) При невъзможност за осъществяване на устно уведомяване кореспонденцията се изпраща по факс, като за дата на получаване се счита датата, отразена върху съобщението за успешно изпращане.
(5) Когато съобщаването по ал. 2, 3 и 4 е неуспешно, документът се изпраща по пощата на адреса за кореспонденция, посочен от лицето, с препоръчана пратка с обратна разписка, като за дата на получаване на кореспонденцията се счита датата, отбелязана в обратната разписка.
(6) Когато няма посочен адрес за кореспонденция или уведомяването по ал. 5 е било неуспешно, документът се изпраща:
1. за българските физически лица – на настоящия адрес, а ако не могат да бъдат намерени на него, на постоянния им адрес;
2. за българските юридически лица – на вписания в съответния регистър адрес;
3. за пълномощниците – на адреса, вписан в съответния регистър.
(7) Когато в производството по опозиция са упълномощени пълномощници, кореспонденцията се води с тях. При неуспешно уведомяване на пълномощник по реда на предходните алинеи се пристъпва към уведомяване на съответната страна при условията на чл. 3а, ал. 2 – 4 от ЗМГО.
(8) Когато уведомяването по ал. 27 е неуспешно, съобщение за неполучената кореспонденция се публикува на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство за срок от 14 дни, с изтичането на който кореспонденцията се счита за връчена.
(9) Публикацията по ал. 8 съдържа данни за входящ номер на опозицията, входящ номер и наименование на марката – обект на опозицията, името и адреса на лицето, получател на кореспонденцията, или на пълномощника, предмета на кореспонденцията, действията, които могат да се извършат, и сроковете за тяхното извършване.
(10) Уведомяването е неуспешно, когато не може да се счита, че е налице дата на връчване.
(11) За неуредените въпроси относно начина на водене на кореспонденция председателят на Патентното ведомство издава инструкция, която се публикува на интернет страницата на ведомството.
Глава втора
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ОПОЗИЦИИТЕ
Раздел I
Орган за разглеждане на опозициите
Чл. 10. (1) Опозицията се разглежда от състав по опозиции, който се състои от трима експерти, единият от които, в съответствие с чл. 53 от ЗМГО, задължително е държавен експерт и е председател на състава.
(2) Съставът по ал. 1 се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство, с която се определя и председателят на състава.
Чл. 11. (1) В състава по опозиции не може да се включват експерти, които не отговарят на изискванията за безпристрастност по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
(2) Промени в назначен състав се правят със заповед на председателя на Патентното ведомство по негова инициатива или при отвод при условията на чл. 33 от АПК.
Раздел II
Форма и съдържание на опозицията
Чл. 12. (1) Опозицията по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. данни за опонента съгласно чл. 3, ал. 1 и 2, както и данни по ал. 3;
2. информация по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 1 – 5 от ЗМГО за качеството, в което се явява опонентът; когато опонентът е лицензополучател на изключителна лицензия, се представя и лицензионен договор, ако наличието на данни за такъв не може да се установи от официалните регистри;
3. име, фамилия, адрес и идентификационен номер от съответния регистър, в който е вписан пълномощникът, ако е упълномощен такъв, или наименование, адрес и идентификационен номер от съответния регистър на обединението, ако е упълномощено такова, и ако тези данни не могат да се установят от приложеното пълномощно;
4. информация за наличие на правен интерес;
5. данни за заявителя, съответно за притежателя на международната регистрация, на марката – обект на опозицията;
6. входящ номер на заявката за регистрация на марка, съответно номера на международната регистрация, и наименованието на марката, срещу която е подадена опозицията;
7. информация за стоките и/или услугите, срещу които е насочена опозицията;
8. информация за стоките и/или услугите, на които се основава опозицията;
9. основания и мотиви;
10. подпис на опонента или на неговия пълномощник, когато е упълномощен такъв.
(2) Към опозицията се прилагат:
1. документ за платена такса, ако плащането е по банков път;
2. пълномощно, когато е упълномощен пълномощник;
3. доказателства, когато е необходимо.
(3) Опозицията трябва да се отнася до една заявка за регистрация на марка, съответно до една международна регистрация.
(4) Опозицията и доказателствата към нея се подават на български език в два идентични екземпляра. Втори екземпляр не се изисква, когато опозицията и доказателствата към нея са постъпили по електронен път с квалифициран електронен подпис.
(5) За идентификацията на по-ранните права по чл. 12, ал. 2, т. 1 – 8 от ЗМГО опозицията трябва да съдържа данни за:
1. по-ранната марка или по-ранната заявка за регистрация на марка, на която се основава опозицията, а именно входящия или регистровия номер на марката;
2. извършено преобразуване при позоваване на национална марка, която е преобразувана от по-ранна марка на Европейския съюз или, ако марката е в процес на преобразуване, данни за номера на марката на Европейския съюз и дали Република България е между страните, за които се иска преобразуването;
3. международната регистрация, която е заместила национална регистрация:
а) номер на международната регистрация и данни за марката;
б) номер на националната регистрация и данни за марката;
в) данни за притежателя на националната и международната регистрация;
г) списък на стоките и/или услугите, изброени в международната регистрация, за които е извършено заместването.
(6) За идентификацията на по-ранните права по чл. 12, ал. 2, т. 9 от ЗМГО опозицията трябва да съдържа:
1. входящия или регистровия номер на общоизвестната марка, при условие че същата е заявена или регистрирана;
2. наименование, изображение или друг начин на представяне на общоизвестната марка, включително в цвят, когато е относимо, което позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, при условие че същата е нерегистрирана марка;
3. посочване на стоките и/или услугите, за които се претендира, че марката е общоизвестна.
(7) За идентификацията на по-ранните права по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО опозицията трябва да съдържа:
1. входящ или регистров номер на ползващата се с известност марка;
2. стоките и/или услугите, за които се претендира, че марката се ползва с известност.
(8) Когато опозицията се основава на по-ранна общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност, трябва да се представят доказателства във връзка с обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 10, т. 1 – 6 от ЗМГО. В случай че опозицията се основава на марка, ползваща се с известност, по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, опонентът трябва да представи и доказателства и/или да изложи аргументи, от които да е видно, че използването на марката – обект на опозицията, би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
(9) За идентификацията на по-ранните права по чл. 12, ал. 4 от ЗМГО опозицията трябва да съдържа:
1. наименование, изображение или друг начин на представяне на нерегистрираната марка, включително в цвят, когато е относимо, което позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата;
2. посочване на стоките и/или услугите, за които нерегистрираната марка е използвана в търговската дейност на територията на Република България;
3. входящ номер и дата на подаване на заявката за регистрация на нерегистрираната марка.
(10) Когато опозицията се основава на нерегистрирана марка по смисъла на чл. 12, ал. 4 от ЗМГО, опонентът трябва да представи доказателства за действителното й използване преди датата на заявяване, съответно датата на приоритет на марката – обект на опозицията, както и доказателства, че това използване продължава до датата на подаване на опозицията.
(11) Когато опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 5 от ЗМГО, към нея се прилагат:
1. съдебно удостоверение за образувано производство или влязло в сила съдебно решение, с което е установено, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката;
2. доказателства за придобиването, продължаващото съществуване и обхвата на закрила на по-ранната марка, на която опонентът се явява действителен притежател, както и ясна идентификация на съдържанието на приложимото национално законодателство, чрез представяне на публикации на съответните разпоредби и съдебна практика, при наличието на такава, в случай че опонентът се позовава на марка, закриляна съгласно законодателството на друга държава.
(12) Когато опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, към нея се прилагат:
1. доказателства за придобиването, продължаващото съществуване и обхвата на закрила на по-ранната марка, на която опонентът се явява действителен притежател, както и ясна идентификация на съдържанието на приложимото национално законодателство чрез представяне на публикации на съответните разпоредби и съдебна практика, при наличието на такава, в случай че опонентът се позовава на марка, закриляна съгласно законодателството на друга държава;
2. доказателства за отношенията на агентство или представителство между опонента и заявителя, съответно притежателя на международната регистрация.
(13) Когато опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 7 от ЗМГО, тя трябва да съдържа:
1. ЕИК или други данни за фирмата на опонента; ако фирмата е регистрирана в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се посочва само наименование и ЕИК;
2. доказателства, че фирмата на опонента е била регистрирана в Република България или е защитена в друга страна – членка на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. с нейните изменения и допълнения, съгласно Решение на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на Конвенцията (ратифицирана с Указ № 663 на Президиума на Народното събрание – ДВ, бр. 75 от 1965 г.);
3. доказателства, че фирмата на опонента е използвана на територията на Република България във връзка с идентични или сходни стоки и/или услуги преди датата на подаване, съответно датата на приоритет на марката – обект на опозиция.
(14) Когато опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 8 от ЗМГО, тя трябва да съдържа факти, аргументи и доказателства за:
1. придобиването, продължаващото съществуване и обхвата на закрила на географското означение с действие на територията на Република България; в случай че е налице позоваване на по-ранно право върху географско означение съгласно законодателството на друга държава, е необходима ясна идентификация на съдържанието на националното законодателство, на което е направено позоваване, чрез представяне на публикации на съответните разпоредби и съдебна практика, при наличието на такава, като се посочат нормите, съгласно които опонентът има право да забрани използването на марката – обект на опозицията;
2. вида на географското означение, а именно защитено наименование за произход или защитено географско указание, наименованието му и регистровия номер;
3. територията, на която е защитено;
4. стоките, за които е защитено.
(15) Когато опозицията се основава на повече от една по-ранна марка или друго по-ранно право, ал. 5 – 14 се прилагат за всяко от правата.
Чл. 13. (1) Когато с опозициите, както и в производствата по тях се представят доказателства, те трябва да са на български език и да са заверени за вярност с оригинала. Доказателствата, които се представят на чужд език, следва да са придружени с точен превод на български език, заверен от лицето, което го е извършило. Представените материали се считат за заверени за вярност и точност на превода, ако са постъпили с кореспонденция, която е подадена по електронен път и е подписана с квалифициран електронен подпис, а при представяне на хартия, когато поне единият от екземплярите съдържа заверка.
(2) Като доказателства могат да се представят:
1. фактури, договори и други търговски документи;
2. каталози, рекламни материали;
3. публикации;
4. мостри, опаковки, етикети;
5. снимков материал;
6. официални документи;
7. писмени декларации;
8. пазарни проучвания;
9. извадки от интернет;
10. други доказателства, допустими в административното производство.
(3) Доказателствата трябва да са четливи, номерирани и придружени с опис, който съдържа:
1. списък с последователно изброяване на всички приложения съобразно поставената върху тях номерация;
2. описание на доказателствата, включени във всяко приложение;
3. брой на материалите или документите и/или на техните страници, включени във всяко приложение;
4. посочване на страницата от постъпилата кореспонденция, на която е коментирано доказателството или е направено позоваване към същото;
5. изрично отбелязване, че в дадено приложение има данни, материали или документи с търговска или друга защитена от закона тайна, ако такава се претендира.
(4) Страните следва да представят всички доказателства, с които разполагат във връзка с фактите и обстоятелствата, релевантни за опозицията.
(5) Когато във връзка с доказателства се констатират нередовности, на представилата ги страна се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.
(6) Доказателства, представени на чужд език, чийто превод на български език не е представен в срока по ал. 5, не се вземат предвид при разглеждането на опозицията.
(7) Когато представените по електронен път документи са в голям обем, по преценка на състава по опозиции същите могат да се предоставят на другата страна на оптичен диск или друг носител на електронни данни.
(8) Веществени доказателства, които могат да бъдат представени само в един екземпляр, следва да са придружени със снимков материал, който се изпраща на другата страна. По искане на страните се осигурява възможност за запознаване с доказателствата на място в Патентното ведомство.
(9) Когато по опозицията са представени доказателствата, които не могат да бъдат изпратени по електронен път, по факс или по пощата, на страните се предоставя възможност да се запознаят с тях на място в Патентното ведомство.
Чл. 14. (1) Когато с опозицията или кореспонденцията по нея се представят данни, материали или документи, съдържащи търговска или друга защитена от закона тайна, представилата ги страна трябва да посочи защитеното съдържание в момента на представянето им, като изложи мотиви относно поверителния характер на информацията. При липса на изрично посочване се приема, че сред доказателствата по опозицията няма данни, материали или документи, съдържащи търговска или друга защитена от закона тайна.
(2) Данни, материали или документи, съдържащи търговска или друга защитена от закона тайна, се представят в пълния им вариант и се предоставят на другата страна съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗМГО.
(3) Страните могат да представят доказателства, в които част от съдържанието е скрито или заличено, като същите не се разглеждат като доказателства с поверителен характер и решението по опозицията се постановява съобразно установимата от доказателствата информация.
(4) При необходимост се провежда допълнителна кореспонденция със съответната страна, с която й се предоставя 7-дневен срок за изясняване на причините и обстоятелствата, поради които дадена информация следва да се счита за поверителна.
(5) Преценката дали предоставената информация е с поверителен характер се извършва от състава по опозиции, определен за нейното разглеждане, с оглед на прилагане на реда по чл. 82 от ЗМГО.
(6) Съкратен вариант на решение не се изготвя, ако в същото не се съдържа позоваване на данни с поверителен характер.
Раздел III
Проверка за допустимост и формална редовност на опозицията
Чл. 15. (1) В 2-дневен срок от подаването на опозицията тя се разпределя на състав по чл. 10, ал. 1.
(2) В 3-дневен срок от разпределянето по ал. 1 съставът уведомява заявителя за постъпилата опозиция съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМГО.
(3) Когато обект на опозицията е международна регистрация на марка и притежателят й няма адрес на територията на Република България или пълномощник, съобщение по чл. 54, ал. 2 от ЗМГО се изпраща след изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО, като на притежателя се предоставя едномесечен срок за посочване на пълномощник съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗМГО или за посочване на адрес в Република България съгласно чл. 3а, ал. 3 от ЗМГО. Срокът започва да тече от датата на изпращане на съобщението от Международното бюро на притежателя на международната регистрация.
(4) Когато в срока по ал. 3 не бъде посочен пълномощник съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗМГО или адрес в Република България съгласно чл. 3а, ал. 3 от ЗМГО, като последваща кореспонденция на представителя пред Международното бюро, а при липса на такъв или при неуспешното му уведомяване – на притежателя на международната регистрация, се изпращат единствено решенията по производството.
Чл. 16. Когато опозицията не съдържа квалифициран електронен или саморъчен подпис съгласно чл. 2, ал. 1 или в срока по чл. 2, ал. 2 не постъпи подписан идентичен екземпляр или оригинал, след изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО на опонента се изпраща уведомление да потвърди подадената опозиция в 7-дневен срок считано от датата на получаването на уведомлението. Ако в указания срок не постъпи изрично потвърждение със саморъчен или квалифициран електронен подпис, производство не се образува, за което съставът по опозицията постановява решение.
Чл. 17. (1) В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО, но не по-рано от приключването на производството по чл. 51, ал. 1 от ЗМГО и/или от приключването на възобновената съгласно чл. 63 от ЗМГО експертиза по същество, и/или влизането в сила на решението по чл. 47, ал. 3 от ЗМГО, постановено по международна регистрация на марка, ако такива са налице, както и не по-рано от постъпването на идентичен екземпляр или оригинал по смисъла на чл. 2, ал. 2 или на потвърждаването на подадената опозиция съгласно чл. 16, съставът извършва проверка за допустимост на подадената опозиция, като проверява:
1. спазен ли е срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО;
2. налице ли е правен интерес;
3. подадена ли е заявка по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, която се отнася до национална марка, марка на Европейския съюз или международна регистрация на марка с посочване на Република България или Европейския съюз, и платени ли са таксите по чл. 42, ал. 6 от ЗМГО, когато подадената заявка е за национална марка;
4. принадлежат ли по-ранните права на едно и също лице;
5. платена ли е таксата за подаване на опозицията не по-късно от изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО;
6. приложено ли е пълномощно, когато е налице упълномощаване.
(2) Когато опозицията е подадена от повече от едно лице, изискването по ал. 1, т. 4 се счита за изпълнено, ако всички опоненти са притежатели и/или са получатели на изключителна лицензия по всяко едно от противопоставените по-ранни права.
(3) При необходимост от изясняване на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 6 на опонента се предоставя 14-дневен срок за становище и/или за представяне на доказателства.
(4) Когато се установи, че опозицията е подадена след изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО или преди неговото начало и/или таксата за нейното разглеждане не е платена, или е платена след изтичане на този срок, или в непълен размер, и/или не са изпълнени условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4, тя е недопустима и производство по нея не се образува, за което съставът постановява решение.
(5) По всяка допустима опозиция в 7-дневен срок от приключване на проверката по ал. 1 съставът проверява дали опозицията отговаря на изискванията на чл. 12. Когато се констатират нередовности, на основание чл. 55, ал. 3 от ЗМГО съставът уведомява опонента за тях и му предоставя едномесечен срок за отстраняването им.
(6) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по чл. 55, ал. 3 от ЗМГО, съставът постановява решение за прекратяване на производството по опозицията, при условие че от предоставените с опозицията данни не могат да се установят страните, предметът и обхватът на опозицията.
(7) Когато е подадена повече от една опозиция срещу заявка за регистрация на марка, съответно признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България, съставът извършва проверка за допустимост и формална редовност за всяка от подадените опозиции.
Раздел IV
Ред за разглеждане на опозициите и вземане на решения
Чл. 18. (1) В 7-дневен срок от приключване на проверката за формална редовност на опозицията или от отстраняването на нередовностите по нея съставът предоставя на страните тримесечен срок за постигане на споразумение, като изпраща на заявителя опозицията заедно с доказателствата, ако има такива.
(2) Когато обект на опозицията е международна регистрация на марка, уведомлението по ал. 1 и всяка следваща кореспонденция във връзка с производството се изпраща на притежателя на международната регистрация или на неговия пълномощник, ако е предоставен адрес за кореспонденция в Република България.
Чл. 19. Искането по чл. 57, ал. 3 от ЗМГО за връщане на половината от платената държавна такса не се уважава, ако в срока по чл. 57, ал. 1 от ЗМГО не е депозирано споразумение.
Чл. 20. (1) Когато в срока по чл. 57, ал. 1 от ЗМГО не бъде постигнато споразумение между страните, съставът уведомява заявителя, че в двумесечен срок може да представи отговор по опозицията и доказателствата, ако такива са представени, в който следва да бъдат изчерпателно заявени всичките му възражения.
(2) Отговорът и доказателствата, ако има такива, следва да бъдат представени в два екземпляра на български език. Втори екземпляр не се изисква, когато отговорът и доказателствата са постъпили по електронен път с квалифициран електронен подпис.
(3) Когато в срока по чл. 20, ал. 1 заявителят не представи отговор, съставът постановява решение въз основа на правните основания в опозицията, мотивите във връзка с тях и приложените към нея доказателства, ако такива са налице.
(4) Когато заявителят отговори в срока по чл. 20, ал. 1, отговорът се предоставя на опонента за становище в едномесечен срок, в което следва да бъдат изчерпателно изложени всичките му възражения.
(5) Ако в срока по ал. 4 опонентът представи становище, то се предоставя на заявителя за отговор в едномесечен срок от съобщаването, при условие че с него са представени нови факти, обстоятелства и/или доказателства от значение за опозицията.
Чл. 21. (1) В отговор на опозицията заявителят има право да поиска опонентът да представи доказателства за реално използване на по-ранната марка, на която се основава опозицията, за период от 5 години, предхождащ датата на подаване или датата на приоритета на заявката за регистрация на марката – обект на опозицията, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, в случай че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на заявяване или датата на приоритета на по-късната марка – обект на опозицията.
(2) Искането за доказване на реално използване на по-ранната марка по ал. 1 следва да бъде направено изрично като ясно обособена част от отговора на заявителя по опозицията или като самостоятелно искане, подадено не по-късно от изтичане на срока по чл. 20, ал. 1.
(3) При опозиция срещу признаване на действието на международна регистрация за дата на заявяване по смисъла на ал. 1 се приема датата на регистрация или териториално разширение на международната регистрация.
(4) Когато заявителят е подал искане по ал. 1, съставът проверява допустимостта на искането, като установява дали:
1. искането е подадено при първата предоставена на заявителя, съответно на притежателя на международната регистрация, възможност за отговор по подадената опозиция;
2. по-ранната национална марка или марка на Европейския съюз е регистрирана поне пет години преди датата на подаване на заявката или датата на приоритета на марката – обект на опозицията;
3. от датата на публикация по чл. 190, ал. 2 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (OB, L 154/1 от 16 юни 2017 г.) на по-ранната международна регистрация на марка, посочваща Европейския съюз, са изминали поне пет години към датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета на марката – обект на опозицията;
4. от датата на публикация съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗМГО на по-ранната международна регистрация на марка, посочваща Република България, са изминали поне пет години към датата на подаване на заявката или датата на приоритета на марката – обект на опозицията; по отношение на международни регистрации на марки, за които не е направена публикация по реда на чл. 83, ал. 2 от ЗМГО, като дата на възникване на задължението за реално използване на марката и за целите на проверка на допустимостта на искането за доказване на реално използване се счита датата на публикация в Официалния бюлетин на Международното бюро на съобщението за пълно или частично признаване на действието на международната регистрация на територията на Република България; при липсата на такава дата релевантна е датата, на която е изтекъл срокът за изпращане на предварителен отказ за признаване на действието на международната регистрация от Патентното ведомство, съгласно разпоредбите на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките от 1 април 1891 г. с нейните изменения и допълнения (ратифицирана с Указ № 4312 на Държавния съвет – бр. 97 от 1984 г.) (ДВ, бр. 65 от 2001 г.) и Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, приет в Мадрид на 27 юни 1989 г., с неговите изменения и допълнения (ратифициран със закон – ДВ, бр. 35 от 2001 г.).
(5) Когато искането по ал. 1 е недопустимо по отношение на всички или част от по-ранните марки, то не се взема предвид изцяло или частично, за което страните се уведомяват.
(6) Когато искането по ал. 1 е допустимо, съставът предоставя на опонента двумесечен срок за представяне на доказателства за реално използване на по-ранната марка или за посочване на основателни причини за неизползването й.
(7) Доказателствата следва да включват данни за мястото, продължителността, обема и естеството на използване на по-ранната марка във връзка със стоките и/или услугите, на които се основава опозицията.
(8) Доказателствата по ал. 7 се изпращат на заявителя, като му се предоставя едномесечен срок за становище.
(9) Решение по чл. 58, ал. 7 от ЗМГО се постановява и когато са представени доказателства, но от тях не се установява реално използване на по-ранната марка.
Чл. 22. (1) При постъпване на отговори, становища и доказателства след сроковете по чл. 57, ал. 4, 5 и 6 от ЗМГО, без да са посочени уважителни причини за неспазването им, на представилата ги страна се предоставя 14-дневен срок за обосноваването им и за представяне на доказателства, ако е необходимо.
(2) Мотиви за наличието на уважителни причини се излагат най-късно в решението по опозицията.
(3) При необходимост за изпращане на допълнителна кореспонденция на страните се предоставя едномесечен срок за становище.
(4) В случай на отговори, становища и доказателства, постъпили при условията на чл. 57, ал. 8 от ЗМГО, съставът преценява дали изложените в тях факти и обстоятелства, съответно приложените доказателства, са от значение за изхода на производството, дали същите са били известни и налични в рамките на предоставения срок, или допълват относими факти и доказателства, които са били представени своевременно, дали със същите се оспорват служебно направени констатации или нови аргументи на ответната страна, дали приемането на същите би довело до необосновано забавяне на производството, както и наличието на други обстоятелства, които са възпрепятствали страната да спази срока.
Чл. 23. При наличие на свързани производства по смисъла на чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗМГО на страните се предоставя 7-дневен срок, в който могат да се съгласят или да възразят срещу обединяването на производствата.
Чл. 24. (1) В тримесечен срок от приключване на размяната на кореспонденцията между страните и събирането на доказателствата и материалите съставът пристъпва към разглеждане на опозицията, като се ограничава до правните основания и мотивите във връзка с тях, на отговорите и становищата на страните, както и на доказателствата, ако такива са представени.
(2) Когато съставът установи, че по-ранното право, на което се основава опозицията, не съществува към момента на постановяване на решението или регистрацията му е отказана за стоките и/или услугите, на които се основава опозицията, се взема решение за прекратяване на производството по опозицията.
Чл. 25. Когато опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 4 от ЗМГО, идентичността или сходството на марката – обект на опозицията, с нерегистрираната марка, както и идентичността или сходството на техните стоки или услуги се преценява с оглед на съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната нерегистрирана марка.
Чл. 26. Когато опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 5 от ЗМГО и е придружена с влязло в сила съдебно решение, съставът по опозиции се произнася с решение, без да се разменя кореспонденция между страните.
Чл. 27. Когато опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, фактите, обстоятелствата и/или доказателствата за обосноваване на действията на агента или на представителя се представят с отговора по опозицията, а искането за прехвърляне на марката – обект на опозицията, на действителния притежател, се прави най-късно със становището по отговора по опозицията.
Чл. 28. Решенията се вземат с мнозинство от членовете на състава. Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като представя отделно мотивирано особено мнение.
Раздел V
Спиране, възобновяване и прекратяване на производството по опозиция
Чл. 29. (1) Производството по опозиция се спира в случаите и по реда на чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗМГО служебно или по искане на една от страните.
(2) Всички срокове, свързани с производството, спират да текат:
1. считано от датата на подаване на искането за спиране на производството, когато производството се спира по инициатива на някоя от страните или на двете страни;
2. считано от датата на издаване на решението за спиране на производството, когато производството се спира служебно.
(3) В случаите по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 3 и т. 7 от ЗМГО производството може да се спре не по-рано от изтичане на срока по чл. 57, ал. 1 от ЗМГО.
(4) В случаите по чл. 59, ал. 2, т. 4, 5 и 6 от ЗМГО производството по опозицията се спира след постановяването на отказа на закрила на международната регистрация по чл. 47, ал. 2 и 3 от ЗМГО, съответно образуване на производство по постъпилото възражение по чл. 51 от ЗМГО и/или възобновяването на експертизата по същество съгласно чл. 63 от ЗМГО, но не по-рано от изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗМГО. В случаите на опозиция срещу признаване действието на международна регистрация производството се спира не по-рано от изпращане на уведомлението по чл. 54, ал. 2 от ЗМГО до Международното бюро.
(5) В случаите на спиране на основание чл. 59, ал. 2, т. 8 от ЗМГО мотиви от страните не са необходими. Спирането на производството по чл. 59, ал. 2, т. 8 от ЗМГО е еднократно.
(6) Когато производството по опозицията е спряно на основание чл. 59, ал. 2, т. 8 от ЗМГО, шестмесечният срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението за спиране.
Чл. 30. (1) Производството се възобновява с решение на състава, когато:
1. отпаднат основанията за спирането му;
2. е постъпило искане на една от страните преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 59, ал. 2, т. 8 от ЗМГО.
(2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
(3) Решението за възобновяване на производството се съобщава на страните с указания относно последващите действия и срока за тяхното извършване.
Чл. 31. (1) Производството по опозиция се прекратява при наличието на предпоставките по чл. 55, ал. 3, чл. 57, ал. 3, 11 и 12 и чл. 60, ал. 1 от ЗМГО, както и по чл. 3а, ал. 4 от ЗМГО и чл. 24, ал. 2 от настоящата наредба, при условията и по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗМГО.
(2) При повече от една опозиция срещу една марка в случай на влязло в сила решение по една от тях, производството по останалите се прекратява, когато закрилата е отказана за всички стоки и/или услуги, предмет на останалите опозиции.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Тази наредба се прилага и за опозиции, по които няма влязло в сила решение до влизането й в сила, с изключение на започналите да текат срокове и извършените действия преди влизането й в сила.
§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 57, ал. 14 от Закона за марките и географските означения.
§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на Патентното ведомство.
2297