ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 10003 от 21 юли 2020 г.

по административно дело № 7772 от 2019 г.

Върховният административен съд на Република България – шесто отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав: председател: Георги Георгиев, членове: Тодор Тодоров, Стела Динчева, при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Тодор Мерджанов изслуша докладваното от съдията Тодор Тодоров по адм. дело № 7772/2019 г.

Производството е по чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, гр. София, с която се оспорват Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия (ПИКЕЕ или правилата), издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г., в частта на чл. 42, ал. 5 и 6 и раздел IX. По жалба на „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, гр. Пловдив, на основание чл. 213 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е въведен допълнителен предмет на оспорване на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в частта относно чл. 9, ал. 1, т. 5; чл. 13, ал. 1, т. 2, букви „б“, и „в“; чл. 13, ал. 2 и чл. 42, ал. 5 чрез присъединяване на адм. дело № 9425/2019 г. на Върховния административен съд.

Към адм. дело № 7772/2019 г. на Върховния административен съд е присъединено и адм. дело № 37/2020 г. на Върховния административен съд, образувано по жалба на Е. Гочева с предмет на оспорване Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., изцяло и при условията на евентуалност в частта им досежно чл. 1, ал. 1, т. 7 в частта за думата „невизуализиран“; чл. 55, ал. 1; чл. 56, ал. 1 в частта за думите „… и за задължения към обществото“; чл. 56, ал. 3 в частта за думите „… прогнозна пазарна ….“ и § 2 от преходните и заключителните разпоредби. Жалбоподателите развиват доводи за нищожност и унищожаемост. Ответникът по жалбата – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или комисията) чрез юрисконсулти Р. Методиева и Р. Райков изразява становище за неоснователност на оспорването и по трите жалби. Представят подробни писмени бележки и претендират разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на жалбата на Е. Гочева развиват и доводи за недопустимост, позовавайки се на съдебна практика. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването. Посочва, че разпоредбите на чл. 42, ал. 5 и 6 от ПИКЕЕ противоречат на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г., където думите „условията и реда за тяхното обслужване“ и „реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване“ се заличават. Подчертава, че в ЗЕ няма изискване ПИКЕЕ да регламентират срокове за обслужване. Намира, че предвиждането за обслужване на измервателните системи на всеки три месеца би довело до значителни разходи за операторите. Относно раздел IX „Ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия“ представителят на прокуратурата посочва, че е видно, че липсват мотиви, което противоречи на чл. 26 и 28 от ЗНА. Липсата на мотиви според него представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемането на ПИКЕЕ. Отбелязва също, че в нарушение на чл. 53 от Правилника за дейността на КЕВР и чл. 26, ал. 5 от ЗНА КЕВР не е публикувала на своята интернет страница обобщение на получените в хода на общественото обсъждане становища и мотивите си за неприемането на някои от тях, както и за редакцията на окончателните текстове в раздел IX „Ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия“.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата на Е. Гочева за процесуално недопустима. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. Върховният административен съд, петчленен състав, е приел, че физическите лица нямат пряк и непосредствен правен интерес за оспорване на разпоредбите на ПИКЕЕ. Посочил е, че за да е допустимо оспорването на подзаконов нормативен акт, респективно на отделни негови разпоредби, следва правните последици от него да настъпват пряко в правната сфера на субекта, без да е необходимо допълнително опосредяващо действие. Прякото засягане предполага административният акт да рефлектира директно върху правното положение на жалбоподателя чрез създаване на права, задължения или непосредствено да засяга негови правни интереси, което качеството на потребител на енергийна услуга не поражда. С посочения съдебен акт и цитираните мотиви са били отменени предходните ПИКЕЕ и е била възстановена процедурата по издаване на настоящите, предмет на оспорване по делото.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, счита, че не следва да изоставя така наложената съдебна практика от Върховния административен съд, петчленен състав, досежно правния интерес за оспорване на Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия и по изложените съображения за Е. Гочева не е налице правен интерес от тяхното оспорване. Съдебното производство в частта му по жалбата на Е. Гочева следва да бъде прекратено като недопустимо, което редуцира предмета на оспорване до заявения с жалбите на „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, гр. София, и „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, гр. Пловдив.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбите на „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, гр. София, и „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, гр. Пловдив, за подадени от надлежни страни при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях, и след проверка на оспорения нормативен административен акт съгласно чл. 168 във връзка с чл. 196 АПК са частично основателни.

По делото е установено, че с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. Върховният административен съд, петчленен състав, е отменил по жалба на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, гр. Пловдив, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от протокол Решение № 147 от 14.03.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51. В частта за посочените разпоредби подзаконовият нормативен акт е бил отменен с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. по адм. дело № 4785/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.

В изпълнение на чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране е изискала от независимия преносен оператор – „Електроенергиен преносен оператор“ – ЕАД, и от операторите на електроразпределителни мрежи – „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, „Електроразпределение Север“ – ЕАД, и „Електроразпределение Златни пясъци“ – АД, да предложат проекти за правила за измерване на количеството електрическа енергия. Постъпилите предложения са анализирани от работна група, сформирана със Заповед № З-Е-172 от 29.11.2018 г. на председателя на КЕВР, която е изготвила доклад и проект за Правила за измерване на количеството на електрическа енергия (ПИКЕЕ). Изготвеният проект и докладът, съдържащ мотивите към него, са приети от КЕВР с решение по протокол № 44 от 15.03.2019 г. и публикувани на интернет страницата на комисията и портала за обществени консултации. След проведеното обсъждане в законоустановения срок в КЕВР са постъпили становища от: Движението за национално единство и спасение; сдружение „Асоциация Свободен Енергиен Пазар“; сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Българска национална агенция за правна помощ“; Федерацията на потребителите в България; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“; „Мост Енерджи“ – АД; „Електроенергиен системен оператор“ – ЕАД; „Електроразпределение Златни пясъци“ – АД; „Еллаб България“ – ООД; „ЧЕЗ България“ – ЕАД; „Електроразпределение Юг“ – ЕАД; „Електроразпределение Север“ – АД; „Грийнпийс България“ и омбудсмана на Република България.

Във връзка със становищата на заинтересованите лица мотиви са изложени в съгласувателна таблица, приложена към доклада и публикувана в интернет. Не е била извършена оценка за въздействието на подзаконовия нормативен акт. КЕВР в качеството си на независим специализиран държавен орган е приела, че задължението за предоставяне на такава оценка обвързва нормативно само органите на изпълнителната власт и в случая не са налични хипотезите по чл. 20, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове. По основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 1 АПК: Оспореният нормативен административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 10 от Закона за енергетиката регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране. КЕВР е независим специализиран държавен орган и при осъществяване на своите правомощия е независима от изпълнителната власт, като за дейността си се отчита пред Народното събрание.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ конкретизира това правомощие на КЕВР, посочвайки и Правилата за измерване на количеството на електрическата енергия.

Правилата са приети при изискуемите по закон кворум и мнозинство на колективния административен орган.

По основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 АПК: Правилата за измерване на количеството на електрическата енергия са издадени в предвидената писмена форма за действителност и са обнародвани в „Държавен вестник“.

По основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 АПК: Съгласно чл. 77 АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. По аргумент на чл. 80 АПК и във връзка с чл. 26 от Закона за нормативните актове изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проекта се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА. След приключването на обществената консултация и преди приемането, съответно издаването, на нормативния акт съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.

КЕВР е спазила разписаната процедура. Проектът за подзаконов нормативен акт е бил публикуван на интернет страницата на комисията, проведено е обществено обсъждане и при приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са били взети предвид всички представени становища, предложения и възражения. Наличен е доклад по чл. 28, ал. 2 ЗНА. Спазени са указанията, дадени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. по адм. дело № 4785/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.

По основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 АПК: Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта на чл. 42, ал. 5 и 6 и раздел IX са свързани с условията, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване.

Съгласно чл. 42, ал. 5 и 6 от правилата обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същите. В случай че при проверката не са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието по чл. 33 се отразява това, датата на извършване на проверката и други данни във връзка с нея. В случай че при проверката са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставя констативен протокол по реда на чл. 49. Обхватът и обслужването на проверката, както и начинът на извършване на тази проверка се определят от собственика на измервателната система в зависимост от нейните технически характеристики, така че да гарантират изправността й към датата на извършването й.

Разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ е оспорена и от двамата жалбоподатели. Основният техен мотив е, че във връзка с нейното изпълнение на тях би им се наложило да калкулират допълнителни разходи, тъй като проверката на измервателните уреди до момента се е осъществявала по методики за оценка на риска, насочени към идентифициране на места за потребление с възможност за частично или пълно неизмерване.

Фактът от необходимостта от извършване на допълнителни разходи от енергоразпределителните дружества не би могъл да обоснове незаконосъобразност на оспорените разпоредби. Те биха били незаконосъобразни, ако противоречат на материалноправни разпоредби на Закона за енергетиката или друг закон или нормативен акт от по-висока степен.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В редакцията на разпоредбата отсъстват изразите „условията и реда за тяхното обслужване“ и „реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване“, които са били заличени с изменението на разпоредбата със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г., т.е. след издаване на Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г.

Разпоредбите на чл. 42, ал. 5 и 6 от ПИКЕЕ са в противоречие с действащата към момента законова уредба, която не предвижда правилата да съдържат регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване.

Съгласно чл. 192а АПК съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.

Без значение в случая е дали към момента на издаването на подзаконовия нормативен акт процесните разпоредби са били съобразени със Закона за енергетиката.

Твърдяното противоречие на раздел ІХ „Ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия“ на Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия със Закона за енергетиката е неоснователно с изключение в частта на чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ „… реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване…“ установява, че този тип обществени отношения ще бъдат уредени с подзаконов нормативен акт. С чл. 98а, ал. 2 ЗЕ е посочено минималното съдържание на общите условия, по които крайните снабдители продават електрическата енергия на своите клиенти. Сходна уредба дава и чл. 104а, т. 5 ЗЕ. С визираните разпоредби ясно е разписано, че клиентът следва да бъде уведомен за извършена корекция на сметките за консумирана електрическа енергия при определени условия.

В разпоредбите на раздел ІХ „Ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия“ на Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия КЕВР е направила разграничения относно срока на корекциите на консумираната, но неизмерена електрическа енергия в зависимост от това по каква причина е настъпила тази корекция (техническа неизправност на електромера, умишлена манипулация на СТИ, директно присъединяване към мрежата на дружеството и др.). В разрез с интересите на потребителите е всяко едно установено неизмерване на количествата електрическа енергия по установения ред да се преизчислява за период от 180 дни. Съчетано с отпадналото задължение за проверка на СТИ на всеки три месеца това би довело до нарушаване интересите на крайните клиенти и би провокирало незаинтересованост на дружествата от поддръжка на своите електромери. Подобна преоценка на нормативните реалности би била в явно несъответствие с целта на закона и заложените в него принципи за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия; създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар; енергийни доставки при минимални разходи.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 ПИКЕЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване, регистриране и предаване на данни в случаите, когато се измерва енергията за собствени нужди на подстанции високо/средно напрежение, при които трансформаторите за собствени нужди са преди границата на собственост на уредбите на електропреносната и електроразпределителната мрежа.

Разпоредбата касае общия случай в електроенергийната система, когато има отдаване на електрическа енергия от електропреносната към електроразпределителната мрежа.

Текстът на атакуваната разпоредба е синхронизиран с чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „б“ ПИКЕЕ, съгласно който при обмен на електрическа енергия между електропреносната и електроразпределителната мрежа мястото на измерване е при собственост на оператора на електропреносната мрежа на трансформатори собствени нужди на уредбата. Това е основното правило в електроенергийната система – подстанциите, собственост на оператора на електропреносната мрежа „Електроенергиен системен оператор“ – ЕАД, не консумират електрическа енергия за собствени нужди от електроразпределителната мрежа при нормален режим на работа на електроенергийната система. До необходимост от консумиране на електрическа енергия би могло да се стигне единствено при настъпване на форсмажорни обстоятелства, като в тези случаи операторът следва да предприеме мерки за предотвратяване на частичното или пълното разпадане на енергийната система.

В тази правна конструкция се вписва и разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ПИКЕЕ, която сочи, че когато собствените нужди на подстанцията, собственост на оператора на преносната мрежа, се измерват на страна ниско напрежение, се извършва корекция на отчетените количества преминала електрическа енергия от електропреносната към електроразпределителната мрежа по методика, така че загубите от трансформация да са за сметка на собственика на техническото съоръжение. Методиката се съгласува между оператора на преносната и оператора на електроразпределителната мрежа и е неразделна част от договора за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ ПИКЕЕ при обмен на електрическа енергия между електропреносната и електроразпределителната мрежа мястото на измерване е при собственост на оператора на електропреносната мрежа на страна средно напрежение на електропроводни линии, чрез които са присъединени клиенти и производители към електропреносната мрежа, когато тези линии са собственост на клиента/производителя.

С разпоредбата на § 1, т. 44 от ДР на Закона за енергетиката е дадена легална дефиниция на понятието „пренос на електрическа енергия“, като транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа. Съгласно чл. 2, т. 3 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. (Директивата) „пренос“ означава транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители, като не се включва доставка. Съпоставени двата текста налагат извода за синхронизираност на националното законодателство с европейското. Сходен прочит може да бъде направен и между § 1, т. 49 от ДР на Закона за енергетиката и чл. 2, т. 5 от Директивата досежно разпределението на електрическата енергия.

С § 1, т. 20 и 22 от ДР на ЗЕ са дадени определения на понятията за електропреносна и електроразпределителна мрежа, които способстват за разграничаване правата и задълженията на оператора на преносната мрежа от тези на операторите на разпределителните мрежи.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ ПИКЕЕ не е издадена в противоречие със Закона за енергетиката, респ. Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. Същата е съобразена с въведените специфики в българското законодателство и характера на енергийната система (енергийни обекти на производство на електрическа енергия; електропреносна мрежа; електроразпределителни мрежи; електрически уредби на клиентите).

Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.

По основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 АПК: Не са налице основания за отмяна на оспорените Правила за измерване на количеството електрическа енергия поради несъответствието им с целта на закона.

Комисията за енергийно и водно регулиране е реализирала своите правомощия в съответствие с целите, заложени в Закона за енергетиката, и не са налице данни за злоупотреба с права.

По изложените съображения жалбите на „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, гр. София, и „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, гр. Пловдив, са основателни във връзка с установената незаконосъобразност на чл. 42, ал. 5 и 6, чл. 50, ал. 3 за израза „по чл. 42, ал. 5“ от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г., в която част следва да бъдат уважени.

Предвид недопустимостта на жалбата на Е. Гочева в нейна тежест следва да бъдат поставени заявените от ответника по тази жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лв.

Предвид изхода по спора по жалбите на „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, гр. София и „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, гр. Пловдив, и отчитайки тяхната частична основателност, разноските следва да останат за всяка една от страните така, както са направени.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

Оставя без разглеждане жалба на Е. Гочева с предмет на оспорване Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г., изцяло и при условията на евентуалност в частта им досежно чл. 1, ал. 1, т. 7 в частта за думата „невизуализиран“; чл. 55, ал. 1; чл. 56, ал. 1 в частта за думите „… и за задължения към обществото“; чл. 56, ал. 3 в частта за думите „… прогнозна пазарна ….“ и § 2 от преходните и заключителните разпоредби и прекратява производството по адм. дело № 7772/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в тази му част.

Осъжда Е. Гочева да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, София, сумата от 100,00 (сто) лв., разноски за настоящата инстанция.

Решението в тази му част има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Отменя по жалби на „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, гр. София, и „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, гр. Пловдив, чл. 42, ал. 5 и 6, чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“ от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г.

На основание чл. 194 АПК след влизане на решението в сила, с което се отменят разпоредби от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия, същото да се обнародва в „Държавен вестник“.

Отхвърля жалбите на „ЧЕЗ Разпределение България“ – АД, гр. София, и „Електроразпределение Юг“ – ЕАД, гр. Пловдив, в останалата им част като неоснователни.

Решението може да се обжалва или протестира с касационна жалба или протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Председател: Георги Чолаков

4050