Народно събрание
брой: 9, от дата 2.2.2021 г.   Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.9


Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

 

УКАЗ № 24
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 44-то Народно събрание на 21 януари 2021 г.
Издаден в София на 27 януари 2021 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Десислава Ахладова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г., бр. 7, 38, 57, 64, 77, 83, 91 и 103 от 2018 г., бр. 17, 41 и 79 от 2019 г. и бр. 25, 38 и 57 от 2020 г.)
§ 1. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8а думите „студен резерв въз основа на тръжна процедура“ се заменят с „допълнителни услуги по реда на чл. 105, ал. 2“.
2. В т. 8б думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“.
3. Създава се т. 17а:
„17а. утвърждава разходи за лихви по чл. 36б, ал. 1, т. 3;“.
4. Създават се т. 28а и 28б:
„28а. си сътрудничи с компетентните органи на трета държава, след като се консултира с компетентните регулаторни органи на други заинтересовани държави членки, за да се гарантира спазването на българското законодателство по отношение на газова инфраструктура до и от трета държава, в рамките на територията на държавите членки, когато първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки е разположена на територията на Република България;
28б. може да се консултира и да си сътрудничи със съответните компетентни органи на трети държави във връзка с експлоатацията на газова инфраструктура до и от трети държави, за да се гарантира прилагането на българското законодателство по отношение на съответната инфраструктура на територията и в териториалните води на Република България;“.
§ 2. В чл. 31, т. 8 думите „студен резерв“ се заличават.
§ 3. В чл. 33а, ал. 1 думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“.
§ 4. В чл. 35, ал. 2, т. 3а думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“.
§ 5. В чл. 36б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“.
2. Създава се т. 3:
„3. за лихви, договорени с рамково споразумение между фонда и кредитна или друга финансираща институция за финансиране на проекти за енергийна ефективност; размерът на финансовия ресурс, който фондът предоставя за лихви, се утвърждава от комисията по предложение на председателя на фонда.“
§ 6. В чл. 36г, ал. 5 се създава т. 5:
„5. приема правила за определяне на минималните условия по рамковите споразумения и за избор на кредитни или други финансиращи институции по чл. 36б, ал. 1, т. 3, които представя за одобрение от Министерския съвет.“
§ 7. В чл. 36е, ал. 1, т. 1 се създава изречение второ: „Производителите на електрическа енергия от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или от зелен водород, въведен в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на които електрическата енергия се изкупува при условията на чл. 31 от същия закон, не дължат вноска във фонда.“
§ 8. В чл. 36и, ал. 1 думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“.
§ 9. В чл. 38б, ал. 1 се създава т. 9:
„9. информация относно вида на причисления стандартизиран товаров профил на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставката на електрическа енергия.“
§ 10. В чл. 39, ал. 4 се създава т. 6:
„6. продажба на компресиран природен газ, получен чрез станция за повишаване на налягането на природния газ чрез компресиране, както и за продажба на природен газ от добивно предприятие от местен добив.“
§ 11. В чл. 84, ал. 2 думите „диспечирането, предоставянето на студен резерв и“ се заменят с „диспечирането и предоставянето на“.
§ 12. В чл. 93а, ал. 1, т. 1 думите „1 MW“ се заменят с „500 kW“.
§ 13. В чл. 100, ал. 4 и ал. 6 думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“.
§ 14. В глава девета наименованието на раздел VIII се изменя така: „Сделки за пренос, достъп и допълнителни услуги“.
§ 15. В чл. 105 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и студен резерв“ се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Операторът на електропреносната мрежа закупува разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата, автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности въз основа на тръжна процедура.“
3. Алинея 3 се отменя.
4. В ал. 4 думите „активиран студен резерв“ се заменят с „активирани допълнителни услуги“.
5. Алинея 5 се отменя.
§ 16. В чл. 112, ал. 2, т. 1 думите „резерв и“ се заличават.
§ 17. В чл. 116, ал. 5 се създава изречение второ: „Електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване и не са елемент от електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се изграждат от производителя за негова сметка и са негова собственост.“
§ 18. В чл. 117, ал. 5 се създава изречение второ: „Електрическите уредби високо и средно напрежение остават собственост на клиента и в случаите на присъединяване с директен електропровод на производител на електрическа енергия към уредбата на клиента за снабдяването му с електрическа енергия.“
§ 19. В чл. 162, ал. 1 думите „1 MW“ се заменят с „500 kW“.
§ 20. В чл. 162а думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“.
§ 21. В чл. 172б се създава ал. 5:
„(5) Когато началото на добивна газопроводна мрежа е разположено в трета държава и първата входяща точка към газопроводната мрежа на държавите членки е разположена на територията на Република България, министърът на енергетиката се консултира с компетентния орган на третата държава, за да се гарантира спазването на българското законодателство и правото на Европейския съюз по отношение на съответната газопроводна мрежа на територията на държавите членки.“
§ 22. В чл. 172г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 5 се изменя така:
„5. освобождаването не е във вреда на конкуренцията на съответните пазари, които е вероятно да бъдат засегнати от инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, на ефективното функциониране на съответните регулирани системи или на сигурността на доставките на природен газ в Европейския съюз.“
2. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) Преди да приеме решението по ал. 6 комисията провежда консултации:
1. с регулаторните органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура;
2. със съответните компетентни органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Европейския съюз под юрисдикцията на Република България и е с начало или завършва в една или повече трети държави.
(8) Комисията може да приеме решение по ал. 6 и в случаите, когато органите на третата държава, към които е отправено искане за консултация, не отговорят на искането в тримесечен срок.“
§ 23. В чл. 172д се създават ал. 5 и 6:
„(5) Когато съответната инфраструктура представлява преносен газопровод между Република България и трета държава и когато първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки е разположена на територията на Република България, преди да приеме решението по ал. 2 във връзка с освобождаването, комисията може да се консултира с компетентния орган на третата държава, за да се гарантира спазването на българското законодателство по отношение на съответната инфраструктура на територията на Република България, а когато е приложимо – в териториалното море на Република България.
(6) Комисията може да приеме решение по ал. 2 и в случаите, когато органите на третата държава, към които е отправено искане за консултация, не отговорят на искането в тримесечен срок.“
§ 24. В чл. 175, ал. 1, т. 7 след думите „природен газ“ се добавя „или лице, което продава компресиран природен газ“.
§ 25. В глава дванадесета се създава раздел VII с чл. 200а и 200б:
„Раздел VII
Споразумения във връзка с експлоатацията на преносни газопроводи или добивна газопроводна мрежа
Чл. 200а. (1) Операторът на газопреносната мрежа може да сключва технически споразумения, свързани с експлоатацията на преносни газопроводи от и към трети държави, доколкото не противоречат на правото на Европейския съюз.
(2) Операторът на газопреносната мрежа уведомява комисията и регулаторните органи на заинтересованите държави членки за сключените технически споразумения по въпросите на експлоатацията на преносни газопроводи от и към трети държави.
Чл. 200б. (1) Преди започване на междуправителствени преговори с трета държава с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение във връзка с експлоатацията на преносен газопровод с трета държава Министерският съвет определя компетентния орган, отговорен за провеждането на преговорите.
(2) Не по-късно от 5 месеца преди предвидената дата за започване на преговорите компетентният орган по ал. 1 уведомява писмено Европейската комисия, като предоставя съответната документация и указва кои са разпоредбите, които подлежат на договаряне или предоговаряне, целите на преговорите, както и всяка друга информация, която е от значение.
(3) При провеждане на преговорите компетентният орган по ал. 1 се съобразява с насоките, дадени от Европейската комисия, съгласно Решение (EС) 2017/684 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката и за отмяна на Решение № 994/2012/ЕС (OB, L 99/1 от 12 април 2017 г.), наричано по-нататък „Решение (EС) 2017/684“.
(4) Компетентният орган по ал. 1 уведомява Европейската комисия за напредъка и резултатите от преговорите по време на различните им етапи. Европейската комисия може да участва в преговорите между Република България и третата държава със статут на наблюдател съгласно Решение (ЕС) 2017/684.
(5) Преди подписване на междуправителствено споразумение с трета държава компетентният орган по ал. 1 уведомява Европейската комисия за резултатите от преговорите и представя текста на договореното споразумение.
(6) Междуправителствено споразумение с трета държава се подписва след получаване на разрешение от Европейската комисия.
(7) Компетентният орган по ал. 1 уведомява Европейската комисия за подписването и влизането в сила на споразумението, както и за всяка последваща промяна.“
§ 26. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 14 се изменя така:
„14. „Допълнителни услуги“ са всички услуги, необходими за експлоатацията на електроенергийната система, които включват участие в регулиране на напрежението и доставка на реактивна мощност, участие в първично регулиране на честота, автоматично вторично регулиране и ръчно регулиране на честотата и обменните мощности, възможност за пускане без помощта на външен източник и захранване на част от мрежа и регулиране на натоварването.“;
б) създава се т. 24д:
„24д. „Зелен водород“ е водород, получен чрез електролиза или други технологии, използващи възобновяеми енергийни източници. Електрическата енергия, използвана за производството на зелен водород, е с гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници.“;
в) точка 32б се изменя така:
„32б. „Междусистемен газопровод“ е преносен газопровод, който пресича или следва границата между държави членки за целите на свързването на националните газопреносни системи на тези държави членки, или преносен газопровод между Република България и трета държава до територията на страната или до нейните териториални води.“;
г) създава се т. 59в:
„59в. „Стандартизиран товаров профил“ е профил на потребление на обекти на крайни клиенти на електрическа енергия без възможност за периодично измерване на количествата електрическа енергия за всеки период на сетълмент, който се разработва от операторите на електроразпределителни мрежи съгласно условията на правилата по чл. 91, ал. 2.“;
д) точка 61 се отменя.
2. В § 1а след думите „Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ, L 211/94 от 14 август 2009 г.)“ се добавя „Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (OB, L 117/1 от 3 май 2019 г.)“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 27. (1) От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 kW до 1 MW.
(2) В срок до 31 май 2021 г. производителите по ал. 1 сключват с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ договор за компенсиране с премия. Договорите влизат в сила от 1 юли 2021 г.
§ 28. (1) От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW.
(2) В срок до 31 май 2021 г. производителите по ал. 1 сключват с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества електрическа енергия до размера на определеното им нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциалната им цена. Договорите влизат в сила от 1 юли 2021 г.
(3) Премията се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране в срок до 30 юни като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник.
(4) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ уведомява обществения доставчик за сключените договори за компенсиране с премия.
(5) Премията се предоставя до изтичане на срока по съответния договор за дългосрочно изкупуване или договор по § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, сключени до влизането в сила на този закон.
(6) При реконструкция и модернизация на енергиен обект, които изискват въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията, предоставянето на премия се запазва до размера на нетното специфично производство за инсталираната мощност преди реконструкцията и модернизацията, като се прилагат ал. 3 и 5.
(7) За произведената електрическа енергия производителите по ал. 1 заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
(8) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ след изплащане на премия прехвърля на лицата по чл. 36ж, ал. 1, т. 1 гаранции за произход за съответния месец пропорционално на размера на дължимите от тези лица за същия месец средства от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17.
(9) От датата на влизането в сила на договора по ал. 2 договорът за изкупуване на съответния производител по ал. 1, сключен до влизането в сила на този закон, се смята за прекратен и крайните снабдители не изкупуват по преференциална цена произведената от този производител електрическа енергия.
§ 29. В срок до 30 юни 2021 г. производителите на електрическа енергия по чл. 162 от Закона за енергетиката и по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност от 500 кW до 1 MW, които продават електрическа енергия на крайни клиенти, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ обезпечение по чл. 36ж, ал. 3 от Закона за енергетиката. В този случай данни по смисъла на чл. 36ж, ал. 3 са количествата електрическа енергия, продадени на крайни клиенти за периода от 1 декември 2020 г. до 31 май 2021 г.
§ 30. (1) Технически споразумения, свързани с експлоатацията на преносни газопроводи от и към трети държави, сключени от оператор на газопреносна мрежа до влизането в сила на този закон, остават в сила, доколкото не противоречат на българското законодателство, правото на Европейския съюз и приложимите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране.
(2) Междуправителствени споразумения с трета държава във връзка с експлоатацията на преносен газопровод или добивна газопроводна мрежа, сключени преди влизането в сила на този закон, остават в сила до влизането в сила на последващо споразумение между Европейския съюз и третата държава или докато се прилага процедурата по чл. 200б.
§ 31. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 от 2014 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 65 от 2014 г.; изм., бр. 14, 17, 35, 56 и 100 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 38 и 91 от 2018 г., бр. 41 от 2019 г. и бр. 65 от 2020 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6, т. 1 думите „1 MW“ се заменят с „500 kW“.
2. В чл. 18, ал. 1, т. 6 думите „1 MW“ се заменят с „500 kW“.
3. В чл. 31, ал. 1 думите „1 MW“ се заменят с „500 kW“.
§ 32. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ДВ, бр. 70 от 2020 г.) § 7 от преходните и заключителните разпоредби се отменя.
§ 33. Подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона се привеждат в съответствие с този закон в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.
§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 7, който влиза в сила от 1 януари 2021 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 21 януари 2021 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
437