ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 81 ОТ 27 АПРИЛ 2020 Г.
за приемане на Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. Отменя се Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове, приета с Постановление № 181 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2006 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.).
§ 2. Започналите и незавършени производства до влизането в сила на постановлението се приключват по досегашния ред.
§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
НАРЕДБА
за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
Раздел I
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни при прилагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието, храните и горите.
Раздел II
Условия и ред за обезщетяване
Чл. 2. (1) Обезщетения се изплащат със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), съответно по бюджета на БАБХ, средства от държавния бюджет и/или получени трансфери от други бюджети по държавния бюджет.
(2) Когато средствата по ал. 1 не са осигурени по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите, съответно по бюджета на БАБХ, и/или при настъпил недостиг, изпълнителният директор на БАБХ изготвя мотивирано искане до министъра на земеделието, храните и горите за тяхното осигуряване.
(3) Със средствата по ал. 1 и 2 се обезщетяват собствениците на:
1. умрели животни, когато смъртта е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;
3. заразени и контактни животни, умъртвени/унищожени с цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1 от ЗВД;
4. животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати срещу болестите по чл. 47, ал. 1 от ЗВД:
а) умрели животни вследствие на непредвидим риск;
б) неотложно заклани животни преди изтичане на карентния срок;
5. умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от БАБХ;
6. зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по чл. 47, ал. 1 от ЗВД.
Чл. 3. (1) Не се изплаща обезщетение на собственици на животни в случаите по чл. 142, ал. 1 от ЗВД.
(2) Комисията по чл. 142, ал. 2 от ЗВД извършва епизоотичното проучване в най-кратки срокове, но не повече от 7 дни от издаване на заповедта за епизоотично проучване и до 5 работни дни от обследване на огнището, изготвя доклад до министъра на земеделието, храните и горите, копие от който представя на ресорния заместник-министър на земеделието, храните и горите и на директора на областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира животновъдният обект.
Чл. 4. (1) Унищожаването на животни и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар се извършва под контрола на комисията по чл. 143, ал. 1 от ЗВД. Комисията в присъствието на собственика съставя протоколи по образци, утвърдени от изпълнителния директор на БАБХ.
(2) Протоколът за унищожаване на животни съдържа:
1. датата и мястото на убиване на животните;
2. състав на комисията, определена със заповед на директора на ОДБХ;
3. вида, броя и идентификационните номера на животните;
4. категорията, възрастта и теглото на животните;
5. порода, линия или хибрид;
6. собственик на животните и адрес за кореспонденция;
7. регистрационен номер на животновъдния обект и местонахождение;
8. информация за констатираните нарушения по чл. 3.
(3) Протоколът за унищожаване на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар съдържа:
1. датата и мястото на унищожаването;
2. състав на комисията, определена със заповед на директора на ОДБХ;
3. вида на обектите, които се унищожават;
4. количеството на обектите, които се унищожават;
5. собственик и адрес за кореспонденция;
6. информация за констатираните нарушения по чл. 3.
(4) Когато труповете на убитите животни не се предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти, а се унищожават по реда на наредбата по чл. 259, ал. 3 от ЗВД, се съставя протокол, който съдържа:
1. датата и мястото на загробване на животните;
2. състав на комисията, определена със заповед на директора на ОДБХ;
3. вида, броя и идентификационните номера на загробените животни:
а) умрели животни;
б) убити животни;
в) общ брой загробени животни;
4. категорията, възрастта и теглото на животните;
5. порода, линия или хибрид;
6. собственик на животните и адрес за кореспонденция;
7. регистрационен номер на животновъдния обект и местонахождение.
Чл. 5. (1) Обезщетението за животни се определя съгласно чл. 144 от ЗВД.
(2) Стойността на обезщетението за определените видове животни с изключение на животните, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка, не може да надвишава:
1. за едри преживни – 1956 лв.;
2. за дребни преживни – 274 лв.;
3. за свине – 245 лв.
(3) За видовете животни, извън случаите по ал. 2, за максимални се приемат стойностите, определени по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗВД.
(4) При обезщетяване на животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството предоставя оценка на директора на ОДБХ в срок 3 работни дни преди крайната дата за издаване на акта за обезщетение.
Чл. 6. (1) В случаите по чл. 144, ал. 3, чл. 145, ал. 1 и чл. 146, ал. 2 от ЗВД независимият оценител трябва да притежава необходимата правоспособност.
(2) Независимият оценител извършва оценка и проверка на място и изготвя оценителски доклад в срок до 7 работни дни от предоставянето на всички необходими документи от страна на възложителя.
Чл. 7. Обезщетението за инвентар се определя по реда на чл. 145 от ЗВД.
Чл. 8. (1) Обезщетението за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи се определя по реда на чл. 146 от ЗВД.
(2) Когато за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и/или комбинирани фуражи има фактура за закупуването им, обезщетението се изплаща по фактурната стойност, но не може да бъде по-голямо от предоставената от Националния статистически институт цена на производител за тримесечието, което предхожда възникването на болестта.
Чл. 9. (1) Изплащането на обезщетение става след подаване на заявление от собствениците или ползвателите на животновъдни обекти при условията и по реда на чл. 147 от ЗВД.
(2) Към заявлението се прилага и декларация, че животните и/или обектите по чл. 141, ал. 2 от ЗВД не са застраховани, а когато животните и/или обектите са застраховани – документ от застрахователя, в който е посочен размерът на дължащото се обезщетение.
(3) Когато собствениците или ползвателите на животновъдните обекти са представили документ от застраховател, обезщетението се изплаща в размер на разликата между сумата, определена по реда на чл. 144, 145 и/или 146 от ЗВД, и изплатената от застрахователя сума.
Раздел III
Условия и ред за определяне на коефициент на редукция
Чл. 10. (1) Размерът на обезщетението за всеки собственик на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар се определя индивидуално.
(2) При констатирани нарушения по чл. 12 – 15 на собствениците на животни се налага коефициент на редукция.
Чл. 11. (1) Коефициент на редукция върху размера на обезщетението се налага от директора на ОДБХ след изготвяне на мотивирано становище от началника на отдел „Здравеопазване на животните“, когато:
1. са констатирани нарушения по чл. 12 – 15 и не са отстранени за период от една година преди възникването на огнище на особено опасна заразна болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВД, както и до един месец от обявяването на огнището със заповед на изпълнителния директор на БАБХ;
2. официалният ветеринарен лекар е съставил констативен протокол за нарушенията по т. 1.
(2) Коефициентът на редукция може да бъде в размер 10 на сто, 25 на сто, 50 на сто или 75 на сто от размера на обезщетението в зависимост от констатираните нарушения по чл. 12 – 15.
(3) Когато в констативния протокол по ал. 1, т. 2 едновременно са описани нарушенията по чл. 12 – 15, за които може да се наложи по-нисък или по-висок коефициент на редукция, се налага по-високият коефициент.
Чл. 12. Коефициент на редукция в размер 10 на сто от стойността на полагащото се обезщетение съгласно ЗВД се налага при:
1. некоректно отразяване на данните за животните в регистъра по чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД;
2. непълни данни за извършена инвентаризация на животните в обекта;
3. наличие на неактуален списък на персонала, обслужващ животновъдния обект;
4. наличие на неактуален план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти по чл. 132, ал. 1, т. 28 от ЗВД;
5. положителни резултати от извършено вирусологично или серологично изследване за болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВД на проби, взети от животновъден обект, за който е определено „ниско“ ниво на риск от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) при извършена от ЦОРХВ оценка на риска за съответната административна област, в която се намира обектът, преди населването или повторното му населване с животни, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, т. 6 и/или 7 от ЗВД.
Чл. 13. Коефициент на редукция в размер 25 на сто от стойността на полагащото се обезщетение съгласно ЗВД се налага при:
1. установяване на несъответствие между данните за животните в съответен животновъден обект (вид, брой, възраст и/или пол), въведени в Интегрираната информационна система на БАБХ, и наличните животни в обекта;
2. липса на регистър на животните в животновъдния обект;
3. липса на дневник на собствениците/ползвателите на животновъдни обекти за проведените лечебно-профилактични мероприятия в животновъдния обект;
4. липса на данни за извършена инвентаризация на животните в обекта;
5. липса на списък на персонала, обслужващ животновъдния обект;
6. липса на план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти.
Чл. 14. Коефициент на редукция в размер 50 на сто от стойността на полагащото се обезщетение съгласно ЗВД се налага при:
1. положителни резултати от извършено вирусологично или серологично изследване за болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВД на проби, взети от животновъден обект, за който е определено „средно“ ниво на риск от ЦОРХВ, при извършена от ЦОРХВ оценка на риска за съответната административна област, в която се намира обектът, преди населването или повторното му населване с животни, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, т. 6 и/или 7 от ЗВД;
2. положителни резултати от извършено вирусологично или серологично изследване за втори път за болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВД на проби, взети от животни – индикатори (сентинели), от животновъден обект, който повторно е населен след констатирано в него огнище на особено опасна заразна болест, за период една година от датата на повторното населване на животните, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, т. 6 и/или 7 от ЗВД;
3. положителни резултати от извършено вирусологично или серологично изследване за втори път за болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВД на проби, взети от животни от животновъден обект, който повторно е населен след констатирано в него огнище на особено опасна заразна болест, за период една година от датата на повторното населване на животните, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, т. 6 и/или 7 от ЗВД.
Чл. 15. Коефициент на редукция в размер 75 на сто от стойността на полагащото се обезщетение съгласно ЗВД се налага при положителни резултати от извършено вирусологично или серологично изследване за заразна болест на проби, взети от животни в новонаселен или повторно населен животновъден обект след констатирано огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВД в него, и след определяне на „високо“ или „много високо“ ниво на риск от ЦОРХВ при извършена от ЦОРХВ оценка на риска за съответната административна област, в която се намира обектът, преди населването или повторното му населване с животни, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, т. 6 и/или 7 от ЗВД.
Раздел IV
Издаване на акт за обезщетение
Чл. 16. (1) Директорът на ОДБХ съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато е настъпила след датата на обявяването на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВД.
(2) Към акта по ал. 1 се прилагат:
1. заповедта по чл. 140, ал. 1 от ЗВД;
2. писмо с резултата от лабораторнодиагностично изследване;
3. протокол за анализ на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи от съответна специализирана лаборатория;
4. заповед по чл. 143, ал. 1 от ЗВД;
5. протоколите по чл. 4, ал. 2 – 4;
6. документът или протоколът по чл. 143, ал. 7 от ЗВД;
7. документ, удостоверяващ стойността на използваните продукти, издаден от съответното предприятие, за средствата по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗВД;
8. мотивираното становище по чл. 11, ал. 1, при налагане на коефициент на редукция, към което се прилага констативният протокол по чл. 11, ал. 1, т. 2;
9. оценката по чл. 5, ал. 3;
10. декларация или документ по чл. 9, ал. 2;
11. други документи при необходимост.
(3) Обезщетението се изплаща в срок до 30 дни от датата на изготвянето на акт по ал. 1 със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния бюджет.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Животни – индикатори (сентинели)“ са определен процент от стадото животни, които първоначално се населват в обект, в който е констатирано заболяване по чл. 47, ал. 1 от ЗВД, и се изследват през определени интервали от време за наличие на заболяване.
2. „Инвентар“ е движимото имущество в животновъдния обект, чрез което може механично да се предаде източникът на болест по животните.
3. „Странични животински продукти“ са продукти, определени в чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (OB, L 300 от 14.11.2009 г.).
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 109 във връзка с чл. 108, ал. 2, т. 1, чл. 144, ал. 5 и чл. 148, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
3099
