Държавна комисия по сигурността на информацията
брой: 18, от дата 28.2.2020 г.   Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВАстр.81


Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Армения за взаимна защита и обмен на класифицирана информация

 

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА
СПОРАЗУМЕНИЕ
между правителството на Република България и правителството на Република Армения за взаимна защита и обмен на класифицирана информация
(Утвърдено с Решение № 207 от 5 април 2018 г. на Министерския съвет. В сила от 10 февруари 2020 г.)
Правителството на Република България и правителството на Република Армения (наричани по-нататък „Страните“),
Като се съгласиха да преговарят по въпроси в областта на политиката и сигурността, да разширят и засилят сътрудничеството помежду си в политическата, военната и икономическата област,
Осъзнавайки промените в политическата ситуация в света и признавайки значението на взаимното сътрудничество в името на мира, международната сигурност и взаимната надеждност,
Признавайки, че сътрудничеството на високо ниво може да изисква обмен на класифицирана информация между Страните,
Желаейки да определят правила за взаимната защита на класифицираната информация, които ще се прилагат спрямо всички споразумения и договори – съдържащи класифицирана информация – които ще се сключват между Страните,
се договориха за следното:
Член 1
Определения
За целите на това Споразумение:
(1) „Класифицирана информация“ – информация, независимо от вида, формата, начина й на пренасяне, създадена или в процес на създаване, на която е определено ниво на класификация и която в интерес на националната сигурност и в съответствие с националното законодателство на Страните изисква защита срещу нерегламентиран достъп.
(2) „Нерегламентиран достъп до класифицирана информация“ – всяка форма на разкриване на класифицирана информация, включително злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне, унищожаване или неправилното й класифициране, както и всякакви действия, водещи до нарушаване на защитата й или до загубване на такава информация. За нерегламентиран достъп се счита и всяко действие или бездействие, довело до узнаване на информацията от лице, което не притежава разрешение за достъп/удостоверение за сигурност и не отговаря на принципа „необходимост да се знае“.
(3) „Класифициран документ“ – всеки документ, който съдържа класифицирана информация, определена като такава от националното законодателство на Страните.
(4) „Класифициран материал“ – всеки класифициран документ или част от техническо оборудване, оборудване, компоненти или военни продукти, произведени или в процес на производство, както и компонентите, използвани за тяхното производство, в които се съдържа класифицирана информация.
(5) „Ниво на класификация“ – категория, която според националното законодателство на Страните характеризира значимостта на класифицираната информация, нивото на ограничаване на достъпа до нея и нивото на защитата й, а също така категория, въз основа на която се маркира класифицираната информация.
(6) „Разрешение за достъп/Удостоверение за сигурност“ – документ, издаден в съответствие с националното законодателство на Страните в резултат на процедура по проучване за надеждност, който установява, че от гледна точка на сигурността определено физическо лице/юридическо лице може да има достъп до класифицирана информация.
(7) „Страна-източник“ – страната, която предоставя класифицирана информация на другата страна.
(8) „Страна-получател“ – страната, на която е предоставена класифицирана информация от другата страна.
(9) „Компетентни органи“ – органи, които в съответствие с националното законодателство на Страните осъществяват държавната политика в областта на защитата на класифицираната информация на територията на техните държави, които са оторизирани да осъществяват общ контрол в тази област, както и да осигуряват изпълнението на разпоредбите на това Споразумение на територията на техните държави. Тези органи са изброени в член 5 на това Споразумение.
(10) „Контрагент“ – физическо или юридическо лице, което съгласно разпоредбите на това Споразумение е упълномощено да сключва класифицирани договори.
(11) „Класифициран договор“ – договор, включително преддоговорни отношения, който съдържа класифицирана информация или включва създаването, използването или предаването на класифицирана информация.
(12) „Принцип „необходимост да се знае“ – необходимостта да се получи достъп до класифицирана информация във връзка съсслужебни задължения и/или за изпълнение на конкретна служебна задача.
(13) „Трета страна“ – държава или международна организация, която не е Страна по това Споразумение.
(14) „Декласифициране на информацията“ – премахване на нивото на класификация.
(15) „Нарушаване на мерките за сигурност“ – действие или бездействие, противоречащо на националното законодателство на Страните, което води или може да доведе до нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
Член 2
Цел
Целта на това Споразумение е да гарантира защитата на класифицираната информация, съвместно създадена или обменяна между Страните.
Член 3
Нива на класификация
Страните се съгласяват, че следните нива на класификация са еквивалентни и съответстват на нивата на класификация, определени от националното законодателство на Страните:
 


 Защитата на класифицирана информация на Република България с ниво на класификация ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ/RESTRICTED се осъществява в Република Армения в съответствие с ниво на класификация 

 Член 4
Мерки за защита
(1) Страните в съответствие със своето национално законодателство и изискванията на това Споразумение са задължени да осигуряват защитата на съвместно създадена или обменяна класифицирана информация.
(2) Страните своевременно се информират взаимно за всякакви промени в националното им законодателство, които оказват влияние върху защитата на класифицираната информация. В този случай Страните се информират взаимно в писмена форма с цел обсъждане на възможни изменения на това Споразумение. През този период класифицираната информация се защитава според клаузите на Споразумението, освен ако няма други писмени договорености.
(3) Не се предоставя достъп до класифицирана информация на лица единствено на основание на ранг, длъжност или разрешение за достъп. Достъп до класифицирана информация се предоставя само на тези лица, на които е издадено разрешение за достъп, в съответствие с принципа „необходимост да се знае“.
(4) Страната-получател се задължава:
а) да не разпространява и предава класифицирана информация на трета страна без съответното писмено съгласие на Компетентния орган на Страната-източник;
б) да осигури ниво на класификация на класифицираната информация, еквивалентно на нивото, дадено от Страната-източник, в съответствие с член 3;
в) да не използва класифицираната информация за цели, различни от тези, за които е била предоставена.
Член 5
Компетентни органи
(1) Компетентните органи на Страните са:
– За Република България: Държавна комисия по сигурността на информацията, София, Република България;
– За Република Армения: Национална служба за сигурност към правителството на Република Армения, Ереван, Република Армения.
(2) Страните се информират взаимно по дипломатически път за всяка последваща промяна на техните Компетентни органи.
(3) Компетентните органи се информират взаимно за приложимото национално законодателство относно защитата на класифицирана информация.
(4) За да се осигури по-тясно сътрудничество за целите на изпълнението на това Споразумение, по искане на една от Страните Компетентните органи могат да провеждат консултации.
(5) С цел постигане и поддържане на сходни стандарти за сигурност Компетентните органи при молба си предоставят взаимно информация относно стандартите за сигурност, процедурите, функциите и практиките в областта на защитата на класифицираната информация, прилагани от съответната Страна.
Член 6
Сътрудничество за сигурност
(1) В съответствие с националното законодателство на Страните държавните органи, упълномощени в областта на сигурността, могат директно да обменят и връщат оперативна и/или разузнавателна информация един на друг.
(2) При поискване Компетентните органи в съответствие с националното си законодателство си оказват взаимно съдействие при процедурите за издаване на разрешение за достъп/удостоверение за сигурност.
(3) Страните взаимно признават своите разрешения за достъп/удостоверения за сигурност в съответствие с националното си законодателство.
(4) Сътрудничеството по това Споразумение се осъществява на английски език.
Член 7
Предаване на класифицирана информация
(1) По правило обменът на класифицирана информация се осъществява по дипломатически път.
(2) Република България също може да обменя класифицирана информация с Република Армения чрез военни куриери. Република Армения също може да обменя класифицирана информация с Република България чрез куриери или военни куриери.
(3) Страната-получател незабавно информира Страната-източник при получаване на класифицирана информация.
(4) Класифицирана информация може да бъде пренасяна по защитени комуникационни системи, мрежи или друго електромагнитно оборудване, които са одобрени от Компетентните органи и притежават сертификат, издаден в съответствие с националното законодателство на Страните.
(5) Други средства за пренос на класифицирана информация могат да бъдат използвани само при общо съгласие на Компетентните органи.
(6) В случай на пренос на голям обем от класифицирана информация Компетентните органи дават своето разрешение и одобряват начините на пренос, маршрута и другите критерии за сигурност.
Член 8
Превод, размножаване и унищожаване.
Промяна и премахване на нивата на класификация
(1) Класифицирана информация с ниво на класификация 

 

      се превежда и/или размножава само с писмено разрешение на Страната-източник.
(2) Всички преводи на класифицирана информация се извършват само от лица, които притежават разрешение за достъп до съответното ниво на класификация. Тези преводи са с еквивалентно ниво на класификация в съответствие с член 3 от това Споразумение.
(3) При размножаване на класифицирана информация всички обозначения за сигурност на оригинала следва да бъдат отбелязани на всяко копие. Тази размножена информация трябва да бъде поставена под същия контрол като оригиналната информация. Броят на копията трябва да бъде ограничен до необходимия брой за официални цели.
(4) Класифицирана информация се унищожава по начин, непозволяващ нейното възстановяване изцяло или отчасти.
(5) Страната-източник може да забрани размножаването или унищожаването на класифицирана информация чрез отбелязване върху съответния носител на класифицирана информация или чрез прилагане към съответния носител на писмено уведомление. Ако унищожаването на класифицирана информация е забранено, същата се връща на Страната-източник.
(6) Класифицирана информация с ниво на класификация 

не се унищожава освен в случаите, предвидени в алинея 7 на този член. Тя се връща на Страната-източник.
(7) В критични ситуации, когато е невъзможно да се защитава или върне класифицираната информация, създадена и предадена в съответствие с това Споразумение, тя се унищожава незабавно. Страната-получател уведомява във възможно най-кратки срокове Компетентния орган на Страната-източник за унищожаването на класифицираната информация.
(8) На всички преводи се поставя обозначение, което показва, че съдържат класифицирана информация, получена от Страната-източник.
(9) Страната-получател не може да променя и/или премахва нивото на класификация на предоставената й класифицирана информация без предварителното писмено разрешение на Страната-източник.
Член 9
Класифицирани договори
(1) Класифициран договор се сключва и изпълнява в съответствие с националното законодателство на Страните. При съответна молба Компетентните органи на Страните се информират взаимно относно наличието на разрешение за достъп/удостоверение за сигурност на предложения контрагент, съответстващо на изискваното ниво на класификация. Ако предложеният контрагент не притежава разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, Компетентният орган на всяка от Страните може да поиска контрагентът да бъде проучен.
(2) Неразделна част от всеки класифициран договор или договор с подизпълнител е Анексът по сигурността. В този анекс контрагентът на Страната-източник уточнява коя информация ще бъде предоставена на Страната-получател или създавана от Страната-получател. Анексът по сигурността следва да съдържа разпоредби относно изискванията за сигурност.
(3) Задължението на контрагента да защитава класифицираната информация във всички случаи се отнася до:
а) задължение на контрагента да разкрива класифицирана информация само на лице, което има издадено разрешение за достъп във връзка със съответните клаузи на договора при спазване на принципа „необходимост да се знае“ и което лице работи или е ангажирано с изпълнението на договора;
б) средствата, които ще бъдат използвани за пренасяне на класифицирана информация;
в) процедурите и механизмите за информиране относно промените, които могат да възникнат във връзка с класифицираната информация поради промяна на нивото й на класификация или отпадане на необходимостта от понататъшната й защита;
г) процедурата за одобряване на посещения, достъп или проверка на служители на една от Страните до съоръженията на другата Страна, които са предвидени в договора;
д) задължение за своевременно уведомяване на Компетентния орган на контрагента относно осъществен, предприет или предполагаем нерегламентиран достъп до класифицирана информация, съдържаща се в договора;
е) използване на класифицирана информация, свързана с договора само за целите, свързани с предмета на договора;
ж) стриктно спазване на процедурите за унищожаване на класифицирана информация;
з) задължение за предоставяне на класифицирана информация на трета страна само с писмено съгласие на Компетентния орган на Страната-източник.
(4) Необходимите мерки за защита на класифицираната информация, както и процедурата за оценка, намаляване или компенсиране на възможни загуби, причинени на контрагентите вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация, се регламентират детайлно в съответния класифициран договор.
(5) Сключени с контрагенти договори, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ/RESTRICTED, следва да съдържат подходяща клауза, определяща минималните мерки, които трябва да се приложат за защитата на такава класифицирана информация. За такива договори не е необходимо разрешение за достъп/удостоверение за сигурност.
Член 10
Посещения
(1) Представители на Компетентните органи могат да провеждат периодични срещи, на които да обсъждат процедурите за защита на класифицираната информация.
(2) Посетителите получават предварително писмено разрешение от Компетентния орган на държавата домакин само ако им е разрешен достъп до класифицирана информация в съответствие с тяхното национално законодателство и ако им е необходим достъп до обекти, където се създава, обработва или съхранява класифицирана информация.
(3) Редът за осъществяване на посещения трябва да бъде съгласуван между Компетентните органи.
(4) Посещения на представители на едната Страна в обекти на другата Страна, за които се изисква достъп до класифицирана информация, се ограничават до тези, необходими за служебни цели.
(5) Заявлението за посещение съдържа следната информация:
а) име и фамилия на посетителя, дата и място на раждане, номер на паспорт (друг документ за самоличност);
б) гражданство на посетителя;
в) заеманата от посетителя длъжност и наименование на организацията, която представлява;
г) разрешение за достъп на посетителя до съответното ниво на класификация;
д) цел на посещението, предложената работна програма и планираните дати на посещението;
е) наименование на обектите, които ще бъдат посетени.
(6) В изпълнение на това Споразумение могат да се осъществяват многократни посещения. Компетентните органи на Страните одобряват списък на лица, които са определени да осъществяват такива посещения. Тези списъци са валидни за първоначален период от дванадесет месеца.
(7) След като списъците по ал. 6 са одобрени от Компетентните органи на Страните, сроковете на конкретните посещения се уговарят директно със съответните органи на обектите, които ще бъдат посетени от лицата.
(8) Всяка Страна гарантира защитата на личните данни на посетителите в съответствие с националното си законодателство.
Член 11
Нарушаване на мерките за сигурност
(1) В случай на нарушаване на мерките за сигурност Компетентният орган, в чиято държава е възникнало такова нарушаване, трябва да информира Компетентния орган на другата Страна възможно най-бързо и да проведе необходимото разследване. При необходимост Страните си оказват съдействие при разследването.
(2) В случаите, когато нарушаване на мерките за сигурност се извърши в трета страна, Компетентният орган от изпращащата Страна трябва да предприеме действията по ал. 1, когато е възможно.
(3) Страната, провеждаща разследване, трябва да информира писмено другата Страна относно резултатите, предоставяйки окончателен доклад за причините за нарушаване на мерките за сигурност и размера на вредите.
Член 12
Разходи
Всяка Страна понася съответно разходите, свързани с изпълнение на задълженията й по това Споразумение.
Член 13
Заключителни разпоредби
(1) Това Споразумение се сключва за неопределен срок и влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление по дипломатически път, с което Страните се уведомяват взаимно, че са били изпълнени всички вътрешноправни процедури, необходими за неговото влизане в сила.
(2) Това Споразумение може да се изменя на базата на взаимно писмено съгласие на Страните. Такива изменения влизат в сила в съответствие с ал. 1.
(3) Всяка Страна може да прекрати това Споразумение с писмено уведомление до другата Страна. Прекратяването влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението по дипломатически път. Независимо от прекратяването на Споразумението всяка класифицирана информация, предоставена по Споразумението, трябва да продължи да бъде защитавана съгласно горепосочените разпоредби до момента, в който Страната-източник освободи Страната-получател от това задължение.
(4) Всеки спор относно тълкуването или приложението на това Споразумение се решава чрез консултации между Страните без отнасяне към каквато и да е юрисдикция.
Подписано в Ереван на 12 февруари 2018 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, арменски и английски език, като текстовете имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.

За правителството на
За правителството на
Република България:
Република Армения:
Борис Димитров,
Едвард Налбандян,
председател на
министър на
Държавната комисия
външните работи
по сигурността на
 
информацията
 

1867