РЕШЕНИЕ № 1169 от 23 януари 2020 г.

по административно дело № 8873 от 2019 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: председател: Румяна Папазова, членове: Соня Янкулова, Павлина Найденова, Калина Арнаудова, Десислава Стоева, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Соня Янкулова по адм. дело № 8873/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, София, пл. Св. Неделя № 5, срещу Решение № 6815 от 8.05.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4626/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил чл. 13, ал. 1, т. 1 в частта „донорът е на възраст от 18 до 34 години при неродствено даряване“ и т. 11.1.6 от раздел VІ на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 на Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция на министъра на здравеопазването.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – министърът на здравеопазването, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилен счита извода на съда за неспазени изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Излага подробно фактите по приемане на Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция (Наредба № 28), както и целта и съдържанието на визираните в чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА изисквания. Счита, че евентуалният пропуск за изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА – публикуването на мотиви на проекта на акта, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а такова с формален характер, което не води до никакви последици за заинтересованите лица и не променя съдържанието на наредбата. Сочи, че в случая разпоредбата на т. 11.1.6 е в редакцията на наредбата от 2007 г., като с изменението през 2011 г. е извършено само преномериране, поради което изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА, които са в сила от 1.01.2008 г., не могат да бъдат относими към тях.

По отношение на отменената част от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 сочи, че именно възрастта е едно от условията, за да може да се осъществи вземането на яйцеклетка, и това е част от законовата делегация за издаване на наредбата. Общоизвестен е фактът, че при осъществяване на репродуктивните функции на жената възрастта е от решаваща роля. Напредването на възрастта води до лошо качество на яйцеклетките, съответно такова донорство не би постигнало целения ефект. Изменението е прието в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) като част от медицинския стандарт за качеството на медицинската помощ. Възрастта на жената е медицински качествен критерий за извършване на асистирана репродукция, поради което има място в наредбата.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Касаторът се представлява от пълномощник Надежда Бранковска-Кирилова.

2. Ответникът по касационната жалба – Фондация „Майки за донорство“, счита същата за неоснователна.

Правилен счита извода на първоинстанционния съд за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА при изменение на Наредба № 28 през 2011 г. Мотивите за изменението на един нормативен административен акт са задължителен елемент от процедурата и въобще не може да се коментира съществено или не нарушение е липсата им. Липсата на мотиви е попречила на заинтересованите лица да изразят становище по изменението.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Силва Петкова, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице е нарушение на чл. 26, ал. 2 и на чл. 28 ЗНА, поради което съдът правилно е отменил оспорените разпоредби.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. Съгласно чл. 130, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), в сила от 1.01.2007 г., асистираната репродукция се осъществява съгласно медицински стандарт, приет с наредба на министъра на здравеопазването.

2. На 6.07.2007 г. в „Държавен вестник“, бр. 55, е обнародвана Наредба № 28. Към този момент разпоредбата на:

чл. 13, ал. 1, т. 1 гласи: „донорът е пълнолетен и не е поставен под запрещение“;

т. 12.1.6. гласи: „възможно е донорите на овоцити да бъдат обезщетявани в разумни размери за направените разходи:

12.1.6.1. пътни;

12.1.6.2. за настаняване и престой;

12.1.6.3. за отсъствие от работа;

12.1.6.4. за причинен дискомфорт или болка;

12.1.6.5. пропуснати ползи и др.“.

3. На 15.02.2011 г. с Решение № 2264, постановено по адм. дело № 12207/2010 г., Върховният административен съд отменя т. 3.6.7 и т. 3.8.5 от раздел VІ на приложение № 1 на Наредба № 28.

4. На 3.05.2011 г. с протокол-решение № 20, т. 1, раздел „Разни“, ръководството на Министерството на здравеопазването приема проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 28 и разпорежда публикуването на проекта на електронната страница на министерството за 14-дневно обсъждане. Решението е прието въз основа на доклад на заместник-министър.

5. На 9.05.2011 г. на електронната страница на Министерството на здравеопазването е публикуван проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 28. В проекта:

чл. 13, ал. 1, т. 1 гласи: „донорът е на възраст от 18 до 34 години при неродствено даряване и от 18 до 38 години при родствено даряване и не е поставен под запрещение“;

т. 11.1.6. гласи: „възможно е донорите на овоцити да бъдат обезщетявани в разумни размери за направените разходи:

11.1.6.1. пътни;

11.1.6.2. за настаняване и престой;

11.1.6.3. за отсъствие от работа;

11.1.6.4. за причинен дискомфорт или болка;

11.1.6.5. пропуснати ползи и др.“.

6. На 30.05.2011 г. с Решение № 7405, постановено по адм. дело № 4392/2011 г., петчленен състав на Върховния административен съд оставя в сила Решение № 2264.

7. На 10.06.2011 г. в „Държавен вестник“, бр. 44, е обнародвано Решение № 2264 от 15.02.2011 г. на Върховния административен съд.

8. На 29.07.2011 г. в „Държавен вестник“, бр. 58, е обнародвано изменение на Наредба № 28, като:

чл. 13, ал. 1, т. 1 гласи: „донорът е на възраст от 18 до 34 години при неродствено даряване и от 18 до 38 години при родствено даряване и не е поставен под запрещение“;

т. 11.1.6. гласи: „възможно е донорите на овоцити да бъдат обезщетявани в разумни размери за направените разходи:

11.1.6.1. пътни;

11.1.6.2. за настаняване и престой;

11.1.6.3. за отсъствие от работа;

11.1.6.4. за причинен дискомфорт или болка;

11.1.6.5. пропуснати ползи и др.“.

9. В хода на съдебното производство органът декларира, че по делото е представена цялата административна преписка по приемане на изменението на Наредба № 28 през 2011 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че Наредба № 28 и нейното изменение от 2011 г. са издадени от компетентен орган – министърът на здравеопазването, оправомощен на основание чл. 130, ал. 3 ЗЗ. Проектът на изменението на Наредба № 28, редакция 2011 г., с оглед чл. 26, ал. 2 ЗНА е публикуван на електронната страница на Министерството на здравеопазването за публично обсъждане, но в противоречие с изискването на разпоредбата не са публикувани мотивите, налагащи предложените изменения. По делото не са представени нито визираният в решението от 3.05.2011 г. на ръководството на Министерството на здравеопазването доклад на заместник-министър, въз основа на който е прието изменението, нито мотиви за изменението.

С оглед на това съдът приема, че липсата на доклад и мотиви, съгласно чл. 28, ал. 3 ЗНА, е пречка за приемане на изменението, в т.ч. и в оспорената част на чл. 13, ал. 1, т. 1 и на т. 11.6.1 от приложение № 1. Това нарушение е съществено, тъй като препятства възможността на заинтересованите лица да изразят становища и възражения, както и на съда да извърши контрол за законосъобразност.

Първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 в оспорената част в първоначалната редакция е отговаряла на законовите изисквания на чл. 130, ал. 5, т. 1 ЗЗ, но с изменението е в противоречие на законовата норма, тъй като въвежда несъществуващо в закона ограничение – възраст до 34 години по отношение на неродственото даряване.

По отношение на разпоредбата на т. 11.1.6 от приложение № 1 приема, че е в съответствие с разпоредбата на чл. 130, ал. 7 ЗЗ, поради което не е материално незаконосъобразна. Чрез разпоредбата не се създава материална облага за донор, а се регламентира възможност за овъзмездяване на направени разходи. Но с оглед установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила – нарушението на чл. 28, ал. 3 ЗНА, съдът приема, че разпоредбата на т. 11.1.6 е незаконосъобразна.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на чл. 13, ал. 1, т. 1 в частта „донорът е на възраст от 18 до 34 години при неродствено даряване“ и на т. 11.1.6 от раздел VІ на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 28 и ги отменя.

Изводът на първоинстанционния съд е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за съществения характер на нарушението на административнопроизводствените правила – чл. 28, ал. 3 ЗНА. Касаторът не оспорва факта, че за изменението през 2011 г. не са налични мотиви, съответно доклад, като такива не само не са оповестени публично, но и изобщо не са съставени – касаторът изрично в съдебно заседание е декларирал, че цялата административна преписка по приемането на изменението е представена по делото, а по делото липсват мотиви, съответно цитираният в решението на ръководството на Министерството на здравеопазването доклад на заместник-министър. Следователно, както обосновано приема и първоинстанционният съд, в случая спорът е не осъществено ли е или не нарушението на чл. 26, ал. 2 и на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА, а какъв е характерът на това нарушение – е ли то съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК?

Безспорно е, че разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА са административни правила за обсъждането и приемането на нормативен административен акт. С оглед на това, както сочи и касаторът, преценката за това дали едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 143, т. 3 АПК, при липсата на легална дефиниция на понятието „съществено нарушение на административнопроизводствените правила“, е изведена от административноправната наука и е трайно установена в съдебната практика. За да бъде нарушението на едно производствено правило съществено, е необходимо, освен самото правило по своята същност да е съществено, и самото конкретно нарушение да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта.

В случая е безспорно, че визираните в чл. 26, ал. 1 и в чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА правила са съществени, тъй като те са гаранция за спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработването и на приемането на проект на нормативен акт – обоснованост, откритост, стабилност и съгласуваност, с оглед редакцията на разпоредбата към 2011 г. Принципът на обоснованост се гарантира от изискването за мотивиране на проекта на нормативен акт, от изискванията за съдържанието на мотивите и от изискването обсъждането на проекта да не се извършва без наличието на мотиви. Принципът на откритост се гарантира от изискванията за публикуване на проекта на акта и на неговите мотиви. Принципът на съгласуваност се гарантира от изискването за публикуване на проекта и на мотивите и от осигуряването на заинтересованите лица на възможност да изразят становища и предложения. Принципът на стабилност се гарантира от изискванията към съдържанието на мотивите и възможността на заинтересованите лица да изразят становища и предложения. Визираните принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин.

Правните норми, които са гаранция за спазването на основни принципи при изработването и приемането на нормативните административни актове, а с оглед на това и на субективни права и на законни интереси на правните субекти, безспорно са съществени сами по себе си.

Въпросът е в конкретния случай как се е отразило нарушаването на тези правила на съдържанието на акта, т.е. на правата и законните интереси на правните субекти?

С процесното изменение органът е приел в чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28, че вместо съществуващите до този момент изисквания към донора – да е пълнолетен и да не е поставен под запрещение, за потенциалния донор вече са приложими други изисквания – да е на възраст между 18 и 34 години при неродствено даряване и на възраст между 18 и 38 години при родствено даряване. Безспорно е, че възрастта е решаващ фактор за годността на репродуктивната способност на жената. С оглед на това, би могло и да е медицински обосновано приемането на точно посочената от органа възраст, но липсата на каквито и да било мотиви не дава възможност нито на заинтересованите лица да разберат защо органът е приел точно тази възрастова граница, при това различна от възрастовата граница при родствено даряване, което също само по себе си вероятно има някакво медицинско обяснение, и не дава на съда възможност да извърши контрол за законосъобразност.

Следователно, по отношение на изменението на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 в конкретния случай липсата на мотиви – както изобщо налични при обсъждане на изменението, така и публикувани, би могло да се е отразило на крайното съдържание на акта, защото ако заинтересованите лица имаха надлежни мотиви на органа за точно приетата възрастова граница, те биха могли да представят своите становища и предложения и органът би могъл да се съобрази с тях, т.е. би могло съдържанието на акта да бъде друго.

Що се отнася обаче до другото оспорено изменение – т. 11.1.6 от приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 28, в конкретния случай наличието или липсата на мотиви, в т.ч. и публикуването им, не би могло по никакъв начин да промени съдържанието на акта, защото обективно – видно от съпоставката на разпоредбата преди и след изменението й, то е абсолютно идентично, за никаква промяна в случая не става въпрос. Единственото, което фактически е променено с изменението от 2011 г., е номерацията на процесната разпоредба, като тя от 12.1.6 става 11.1.6 поради отмяната от раздел VІ на т. 9. „Поставяне на овоцити и сперматозоиди (GIFT) или на зиготи (ZIFT) във фалопиевите тръби на жената“ от приложение № 1. Мотивите биха имали значение за отмяната от този раздел на съществуващата точка 9, но обективно, липсата им по никакъв начин не може да се отрази на съдържанието на разпоредба и на контекста, в който тя се тълкува, тъй като и преди, и след изменението т. 12.1.6 (т. 11.1.6) е част от един и същ раздел – раздел VІ „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“. Номерацията на разпоредбите в един нормативен акт е нормативно регламентирана техническа дейност – глава трета „Строеж на нормативните актове“ от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883), а не е елемент на съдържанието на мотивите, което е видно от разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗНА.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила – на чл. 26, ал. 2 и на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА, е съществено по отношение и на двете оспорени изменения, е неправилен. По отношение на изменението на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 нарушението безспорно е съществено, но по отношение на изменението на номерацията на т. 11.1.6 от приложение № 1 то не е съществено, тъй като не би могло да доведе до акт с друго съдържание.

По отношение на съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон първоинстанционният съд приема, че оспорената изменена разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 е материално незаконосъобразна, тъй като противоречи на законова норма – чл. 130, ал. 5, т. 1 ЗЗ. Този извод на съда е правилен и съответен на доказателствата по делото. Видно е от разпоредбата на чл. 130, ал. 5, т. 1 ЗЗ, че законодателят е приел изрично условията, на които трябва да отговаря донорът, за да може да се осъществи вземането на яйцеклетка от една жена и да се постави в тялото на друга жена. Съгласно разпоредбата изискването е донорът да е пълнолетен и да не е поставен под запрещение. Други изисквания законодателят не е поставил в законовата норма.

Вярно е, че законодателят с разпоредбата на чл. 130, ал. 3 ЗЗ е предоставил на министъра на здравеопазването правомощието да приеме медицински стандарт за осъществяване на асистираната репродукция, но законодателят – в лицето на същия този орган, министърът на здравеопазването, е дал в Наредба № 41 от 21.12.2005 г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика“ легална дефиниция на понятието „стандарт“. Съгласно дефиницията „медицински стандарт“ е кратко и обобщено „описание“ на състоянието на различни страни от „структурата“, „процесите“ и „резултатите“ на практиката и нейната дейност, наличието или постигането на които осигурява приемливо качество, т.е. на достатъчна „полезност“ на медицинската помощ, при дефинирани „структура“, „процес“, „резултати“. Това значи, че медицинският стандарт, утвърден в нормативен административен акт, е държавно установени изисквания за начина на извършване на определена медицинска дейност, който да гарантира определено качество, респективно резултат. В разпоредбата на чл. 130, ал. 4 ЗЗ законодателят е регламентирал включените в асистираната репродукция дейности и между тях не са изискванията към донора, а в ал. 5 е регламентирал условията, които следва да са налице, за да се извърши вземането на яйцеклетка от донор при асистирана репродукция.

С оглед на това се поставя въпросът възрастта на донора част ли е от медицинския стандарт, макар да е ноторен факт, че възрастта е решаващ критерий за потенциалната възможност на жената да бъде донор на яйцеклетка и в частност на яйцеклетка, която да има качество, даващо значителна степен на вероятност за изпълнение на целите на донорството, т.е. за постигане на исканото качество на асистираната репродукция.

Не е в компетентностите на съда да отговори на този въпрос от медицинска гледна точка, но за проверката за законосъобразност на оспорената разпоредба релевантен е фактът, че в чл. 130, ал. 5 ЗЗ законодателят – в лицето на Народното събрание, е регламентирал изрично изискванията към донора, като не е установил правомощие на министъра с подзаконов нормативен акт да изменя – в частност да ограничава, тези изисквания.

Следователно, в случая не само, както правилно приема първоинстанционният съд, е налице противоречие с материалноправна норма на закона – чл. 130, ал. 5, т. 1 ЗЗ, който регламентира изискванията към донора, но се поставя и въпросът за валидността на приетата разпоредба, ако се приеме, че изискванията по отношение на донора, тъй като са определени в закона, не са част от съдържанието на медицинския стандарт за определяне осъществяването на дейността по асистирана репродукция. Но тъй като настоящото касационно производство е по касационна жалба на органа, касационният съд не може да утежнява положението му.

Видно от изложеното, изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспореното изменение на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 и за допуснато по отношение на това изменение съществено нарушение на административнопроизводствените правила е правилен. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и въз основа на това е направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на изменението на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28.

Правилен е и изводът на съда за материалната законосъобразност на изменението по т. 11.1.6 от приложение № 1. Видно от съдържанието на разпоредбата, преди и след изменението тя е идентична и наред с това е съответна на законовата разпоредба на чл. 130, ал. 7 ЗЗ. Уточнението, направено с оспорената разпоредба, е в рамките на забраната, установена в закона, за предлагане на и приемане от донора на материална облага. Посоченото в разпоредбата не е материална облага, а обезщетение за фактически направени разходи, което по никакъв начин не е в противоречие със законовото ограничение и най-вече с целта на това ограничение – да не се превърне донорството за асистирана репродукция в източник на печалба.

Но, с оглед на гореизложеното, изводът на първоинстанционния съд за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липсата на мотиви по отношение на изменената разпоредба на т. 11.1.6 от приложение № 1, представляващо само преномериране на същата, е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Поради това в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Съдът следва да отхвърли жалбата на Фондация „Майки за донорство“ в частта досежно изменението на т. 11.1.6 от приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 28.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от касационната жалба. Съдът следва да отмени обжалваното решение и в частта за разноските и да определи дължимите разноски съобразно изхода от спора. Видно от доказателствата по делото, ответникът е направил разноски в размер 50,00 лв. държавна такса, 20 лв. такса за обнародване, 800,00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 766701 от 5.02.2018 г. и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 841656 от 26.06.2019 г. Съразмерно отхвърлената част от касационната жалба дължимите на ответника разноски са в размер 635,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

Отменя Решение № 6815 от 8.05.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4626/2018 г., в частта, с която е отменена т. 11.1.6 от раздел VІ на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 на Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейностите по асистирана репродукция на министъра на здравеопазването, и в частта за разноските и вместо него постановява:

Отхвърля жалбата на Фондация „Майки за донорство“, седалище и адрес на управление София, ж.к. Младост 4, бл. 483, вх. 2, срещу т. 11.1.6 от раздел VІ на приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 на Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейностите по асистирана репродукция на министъра на здравеопазването.

Оставя в сила решението в останалата част.

Осъжда Министерството на здравеопазването, седалище и адрес София, пл. Св. Неделя № 5, да заплати на Фондация „Майки за донорство“, седалище и адрес на управление София, ж.к. Младост 4, бл. 483, вх. 2, 635,00 (шестстотин тридесет и пет) лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: Георги Чолаков

1114