ВЪРХОВЕН  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 6136 от 23 април 2019 г.

по административно дело № 11077 от 2016 г.

Върховният административен съд на Република България – четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: председател: Диана Гърбатова, членове: Марио Димитров, Добринка Андреева, при секретар Десислава Александрова и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от председателя Диана Гърбатова по адм. дело № 11077/2016 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Сдружение „Синдикат на служителите в МВР“ със седалище и адрес на управление в София, ул. Шести септември № 29, с председател на УС на сдружението Иван Борисов Павлов, подадена против Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи – обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. С жалбата и в писмени становища от 30.11.2017 г., 28.12.2017 г. и 23.01.2019 г., представени чрез упълномощен адв. Даниел Стоянов, се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания акт в цялост поради нарушения на процедурата по неговото приемане, изразяващи се в липса на изискуемите мотиви, предвидени в чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), като се твърди, че несъобразяването на законовите правила при издаване на оспорения акт е довело до противоречието му с материалния закон. Сдружението – жалбоподател, претендира отмяна на процесната наредба в цялост. Алтернативно се иска отмяна на отделни части, посочени в жалбата – чл. 14, ал. 2, чл. 26, ал. 2 в съвкупност с § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби, чл. 20 и чл. 21, ал. 1 и 2 от обжалваната наредба. С писменото становище от 30.11.2017 г. е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски с приложен списък за тях, който е докладван и приложен към делото в съдебно заседание, проведено на 23.01.2019 г.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Райкова, която в съдебно заседание на 30.11.2017 г. е изразила становище за неоснователност на жалбата, както и чрез упълномощен юрисконсулт Пиперкова, която в съдебно заседание на 23.01.2019 г. и с писмени бележки от 12.12.2017 г. и от 30.01.2019 г. пледира за оставяне без разглеждане на жалбата в частта й по чл. 14, ал. 2, чл. 26, ал. 2 и § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на обжалваната наредба, а по отношение на останалите нормативни текстове развива подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, тъй като от ответника не са изложени ясни мотиви в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗНА относно причините, които налагат приемането й; реално липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на оспорения нормативен акт и изложеният такъв представлява преразказ на съдържанието на наредбата; не става ясно какви финансови и други средства ще са необходими за прилагане на новата уредба; не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата; липсва и анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз. По тези съображения участващият по делото прокурор счита, че в хода на производството по приемане на оспорената наредба са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е основание за нейната отмяна.

Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Предмет на обжалване е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е издадена от министъра на вътрешните работи и е обнародвана – ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. Преди приемане на процесната наредба уредените в нея правоотношения са били регламентирани в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи. С Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм.д. № 7493/2015 г. са отменени разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и § 6 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и жалбите против останалата част от горепосочената наредба са отхвърлени като неоснователни. С Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм.д. № 5450/2016 г., петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд е отменил Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.д. № 7493/2015 г., в частта, отхвърляща жалбата на Сдружение „Синдикат на служителите в МВР“ срещу Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и вместо него е постановил отменяне на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. – обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., с изключение на чл. 26, ал. 2 и § 6 от заключителните разпоредби от същата наредба, които са отменени с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, четвърто отделение. Оставено е в сила Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, четвърто отделение, в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и § 6 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи. За да отмени горепосочената наредба, касационният петчленен съдебен състав е приел, че представените по делото мотиви не съдържат задължителните реквизити от чл. 28, ал. 2 ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. От представената по настоящото дело административна преписка е видно, че процедурата по приемане на новата наредба е започнала с докладна записка от 13.07.2016 г., с която директор ДПНД и директор на ДПУБ при МВР са представили проект на нова наредба, относно който са посочили, че е идентичен с дотогава действащата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., с изключение на отменения чл. 26, ал. 2. В същата докладна записка е посочено, че мотивите към проекта са подготвени в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА и е предложено в изпълнение на чл. 26, ал. 2 ЗНА да се публикува проектът на Наредба за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР на интернет страницата на МВР за обществено обсъждане. След приключване на обсъждането е изготвена и представена докладна записка от 29.07.2016 г., с която директорът ДПНД и директорът ДПУБ при МВР са представили справка – таблица за постъпилите становища, и са предложили на министъра на вътрешните работи да подпише проекта за Наредба за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, след което дирекция „Координация и административно обслужване“ към МВР да организира деловодното извеждане и изпращането на Наредбата за обнародване в „Държавен вестник“. Процесната наредба е обнародвана в ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., и е в сила от същата дата. В ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г., е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

При така изяснената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение от 13.10.2016 г., като преценката относно допустимостта на оспорването е направена към момента на предявяване на жалбата и към датата на постановяване на съдебния акт. В посоченото определение съдът е приел, че жалбата е подадена от сдружение, което е синдикална организация и съобразно целите на сдружението, вписани в представеното по делото удостоверение от 10.05.2016 г. на СГС по ф.д. № 71/2011 г., същото осъществява представителство пред съда на своите членове във връзка със защита на техните трудови и служебни права и интереси, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 12.10.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Констатирано е, че жалбата е подписана от лицето Иван Борисов Павлов, който съобразно горепосоченото удостоверение представлява организацията в качеството си на председател на управителния съвет на сдружението – жалбоподател. Съгласно нормата на чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконов нормативен административен акт може да се осъществи без ограничение във времето.

Решаващият съдебен състав намира, че следва да съобрази настъпилата промяна в хода на процеса след предявяване на жалбата, изразяваща се в това, че е издадена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – обн., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г. С § 14 от тази наредба е постановено, че в § 1 от допълнителните разпоредби т. 9 се отменя. Освен това с визираната наредба са изменени и допълнени следните текстовете: чл. 8, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3 от оспорената наредба. Съдът констатира, че не по всяка от горепосочените разпоредби жалбоподателят е изложил конкретни възражения и оплаквания, но отчита факта, че в жалбата и в писменото си становище от 28.12.2017 г. изрично е заявил, че обжалва процесната наредба в цялост, което обстоятелство налага съдът да се произнесе по допустимостта на оспорването на всички гореописани нормативни текстове, които след образуване на делото са отменени, изменени и допълнени. В горепосоченото становище е изразено твърдение, че обект на съдебен контрол следва да е цялата наредба във вида й към датата на приключване на устните състезания. Съдът не споделя тази теза, защото предметът на настоящото съдебно производство е очертан от жалбата, която е предявена на 21.09.2016 г., и той включва само оспорената наредба в редакцията й, която е обнародвана в ДВ, бр. 60 от 2016 г. Последващата Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е обн., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г., е извън пределите на настоящия съдебен контрол, тъй като последната наредба представлява самостоятелен подзаконов нормативен акт, който при надлежно обжалване подлежи на отделен съдебен контрол. Следва да се има предвид обстоятелството, че против новата наредба не е предявена писмена жалба, съдържаща изискуемите в закона реквизити, поради което и оспорване срещу новата наредба не е оповестено по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК, от което следва, че тя не е предмет на съдебна проверка по настоящото дело. По отношение на отменения текст на § 1, т. 9 на допълнителните разпоредби от процесната наредба решаващият съдебен състав счита, че оспорването е недопустимо, защото вече не съставлява част от действащата нормативна уредба, тъй като е загубил правно действие. Същото се отнася и до описаните по-горе изменени и допълнени разпоредби, които са с ново съдържание и смисъл, поради което също вече не са приложимо право, като правните последици от изменените норми се приравняват към отменените, поради което те вече не са част от правния мир. С оглед на това съдът намира, че в хода на процеса за жалбоподателя е отпаднал правният му интерес да обжалва визираните отменени, изменени и допълнени нормативни текстове, доколкото съдът няма как да постанови диспозитив за отмяна на отменени и недействащи нормативни текстове. В този смисъл е постоянната и непротиворечива съдебна практика по този въпрос, обективирана в определения на петчленни състави на Върховния административен съд, постановени по адм.д. № 7723/2014 г., адм.д. № 13706/2015 г., Решение по адм.д. № 4764/2018 г., с което е оставено в сила Решение по адм.д. № 11171/2013 г. и др., които следва да бъдат съобразени предвид спазването на принципа за предвидимост в актовете, издавани по реда на АПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая няма основание за отклонение от визирания принцип и от установената съдебна практика, поради което преценява жалбата на оспорващото сдружение като процесуално недопустима в частта й относно отменените, изменени и допълнени текстове на чл. 8, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3 от оспорената наредба. Това обстоятелство изисква оставяне без разглеждане жалбата в горепосочената част на основание чл. 159, т. 1 и 4 във връзка с чл. 196 АПК и прекратяване на съдебното производство в тази част.

По отношение на останалата част от процесната наредба съдът счита, че жалбата е основателна по следните съображения: оспорената Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в допустимата за оспорване част, е издадена от компетентния за това административен орган – министъра на вътрешните работи в кръга на предоставената му компетентност с чл. 187, ал. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), по силата на която норма редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗМВР, която регламентира, че държавните служители в МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и ред, определени в наредбата по чл. 187, ал. 9 ЗМВР. В § 3 от заключителните разпоредби на процесната наредба изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 ЗМВР. Атакуваният нормативен акт е обективиран в писмена форма и е надлежно обнародван в „Държавен вестник“, брой 60 от 2.08.2016 г. С оглед на това съдът намира, че обжалваната наредба е валиден подзаконов административен акт, при постановяването на който не са осъществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и 2 във връзка с чл. 196 АПК.

Относно релевираните в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената наредба съдът счита следното: Настоящият съдебен състав констатира, че проектът за процесната наредба, заедно с мотивите към него, е публикуван на интернет страницата на МВР за обществено обсъждане на основание чл. 26, ал. 2 ЗНА, като е спазен нормативно определеният 14-дневен срок за оповестяването му, който е изискуем към момента на публикуването на проекта – юли 2016 г., и към датата на издаване на обжалваната наредба. От приложеното към административната преписка извлечение от интернет страницата на МВР (на л. 71 от делото) е видно, че проектът за оспорената наредба е оповестен на визираната интернет страница на дата 14.07.2016 г. и заинтересованите лица са имали възможност да се запознаят с него до 28.07.2016 г., когато е обновена интернет страницата на министерството. Към проекта на наредбата са изготвени и приложени мотиви и по настоящото дело следва да се установи доколко те съответстват на изискванията на чл. 28 ЗНА (в редакцията на закона, действаща преди влизане в сила на измененията на ЗНА, които са в сила от 4.11.2016 г.). Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА мотивите, съответно докладът, следва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От приетите като писмени доказателства мотиви (на л. 52 – 55 от делото) и докладни записки от 13.07.2016 г., 15.07.2016 г. и 29.07.2016 г. се установява, че те не съдържат всички задължителни реквизити, които са регламентирани в нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Това е така, защото в конкретния случай липсва посочване на причините, които са наложили приемането на процесния подзаконов акт. От текста на обявените за обществено обсъждане мотиви е видно, че в т. 1 от тях е посочена една-единствена причина за приемане на обжалваната наредба – съдебно Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм.д. № 5450/2016 г. на петчленния състав на Първа колегия на Върховния административен съд, с което е отменена Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи. Настоящият съдебен състав споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура, че причина за приемане на процесната наредба със сигурност не може да бъде решението на съда да отмени предходната наредба. Следва да се има предвид, че законодателят изисква във всички случаи излагане на причини за приемане на нормативния акт, независимо дали се приема такъв за първи път, или след отмяна на предходен нормативен акт. Ако се възприеме тезата на ответника, че причината за приемане на процесната наредба е само отмяната от съда на действащата дотогава наредба, то това твърдение ще доведе до погрешно заключение, че в случаите, в които подзаконовият нормативен акт се приема за първи път, не следва да се излагат причини, което обаче не е така. Императивната норма на чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗНА изисква винаги да се излагат причини за приемане на нормативния акт, което задължително условие в случая не е изпълнено. Решаващият съдебен състав счита, че под „причини“ по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбират надлежно посочени от издателя на акта факти и обстоятелствата от обективната действителност, които в своята съвкупност обективират необходимостта от регламентиране на конкретните специфични правоотношения в подзаконов нормативен акт, които причини следва да са относими към обхвата на процесната наредба и да са ясно и достъпно изложени, за да могат адресатите на нормативния акт да разберат конкретните аргументи, изискващи уреждането на точно тези отношения с подзаконов административен акт в конкретния времеви период. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че мотивите към процесната наредба не съдържат излагане на действителните причини за издаване на процесния акт, което представлява основание за неговата отмяна.

По отношение на целите, които се поставят с оспорения подзаконов нормативен акт, съдът счита, че същите могат да се извлекат от т. 2 от приложените към преписката мотиви. Вярно е, че в конкретната хипотеза в горепосочената точка се съдържа синтезирано изложение на структурата и основните части на оспорената наредба, но в първото изречение на визираната т. 2 от мотивите са развити накратко целите на процесния нормативен акт. В ЗНА не е предявено изискване към обема на изложението, съдържащо целите на акта, поради което съдът счита, че в случая посочените в мотивите към процесната наредба цели, разглеждани заедно с изложението на основните части на обжалвания акт, са достатъчни, за да се приеме, че не е допуснато нарушение при обективиране на целите, които се поставят с постановяването на атакуваната наредба.

Във връзка с изискуемото в т. 3 на чл. 28, ал. 2 ЗНА посочване на финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, настоящият съдебен състав счита, че такива изцяло липсват и изобщо не се съдържат нито в мотивите към обжалваната наредба, нито в гореописаните докладни записки. Това е така, защото в цитираните мотиви има едно-единствено изречение, а именно: „За приемането на новата наредба няма да са необходими финансовите и други средства.“ Така формулираното изявление не може да се възприеме като изпълнение на законовото изискване за посочване на финансовите средства, които ще са необходими за прилагане на оспорения подзаконов нормативен акт, защото в мотивите на ответника е визирано „приемането“, а не „прилагането“ на наредбата. Безспорно за приемането на новата наредба не са необходими никакви финансови и други средства, но законодателят изисква излагане на мотиви не във връзка с „приемането“, а с „прилагането“ на наредбата. В случая в цитираните мотиви и в докладните записки не се съдържа и не може да се извлече никаква информация относно размера на финансовите и други средства, които ще за нужни за прилагането, изразяващо се в изпълнение на процесната наредба през последващия времеви период, през който тя ще действа. За съда е очевидно, че ще са необходими финансови средства за прилагане на оспорения подзаконов административен акт, тъй като с него се урежда компенсирането на работата извън редовното работно време, времето на разположение, полагането на труд по време на официални празници, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Следователно в процеса на прилагането на атакувания подзаконов акт ще са необходими съответните финансови средства, размерът на които следва да се посочи и обоснове в мотивите на оспорената наредба. В конкретната хипотеза обаче в мотивите към проекта за процесния нормативен акт липсва необходимото съдържание, визирано в чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА, което съставлява нарушение на административнопроизводствените правила при изработване и оповестяване на проекта за процесната наредба.

Относно изискването за отразяване на очакваните резултати от прилагането на оспорения подзаконов акт съдът констатира, че те са формулирани, макар и най-общо в т. 4 от мотивите, които са оповестени заедно с проекта за обжалваната наредба. По отношение на очакваните финансови резултати няма никакво изложение, въпреки че в случая естеството на правоотношенията, които се уреждат с процесната наредба, предполагат някакво финансово изражение на резултатите, които биха се постигнали с регламентирането на организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Настоящият съдебен състав установи, че липсва и анализ за съответствие на проекта на процесната наредба с правото на Европейския съюз и доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. В случая в мотивите към оспорения подзаконов акт само е декларирано, че са спазени изискванията на Директива 2003/88/ЕО, без да са обсъдени тези изисквания и да е представен изискуемият от законодателя анализ за съответствие с действащото Общностно право. В този смисъл са били и мотивите за отмяна на предходната Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с цитираното по-горе Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм.д. № 5450/2016 г. на петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, но отново липсва изготвен и публикуван анализ, така както е регламентиран в чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА.

Настоящият съдебен състав счита, че задължителните условия за мотивираност на проекта на нормативен акт гарантират спазване на основните принципи при неговото изработване – обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, както и на принципите, заложени в чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК за законност, равенство, публичност и прозрачност в работата на административните органи. Липсата на определеното от закона съдържание на мотивите, освен че е формално нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, не осигурява и възможност на съда и да извърши необходимата обоснована проверка за спазване на принципите при подготовката на нормативния подзаконов акт. В текста на чл. 28, ал. 3 ЗНА е регламентирано, че проектът на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. В случая допуснатото нарушение на императивни процедурни правила при издаване на процесната наредба е съществено по характер и като такова се е отразило на съответствието му с материалния закон.

По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваната наредба е незаконосъобразна, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на задължителните административнопроизводствени правила по изработване и оповестяване на проекта на процесния подзаконов нормативен акт, което обстоятелство изисква отмяна на атакувания акт на това основание.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по представения за тях списък следва да се уважи, като ответната страна следва да заплати на оспорващото сдружение сторените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса и такса за обнародване в ДВ – общо 37 лв., както и договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер 600 лв.

На основание на горното и на чл. 159, т. 1 и 4 и чл. 172, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

Оставя без разглеждане жалбата на Сдружение „Синдикат на служителите в МВР“ със седалище и адрес на управление в София, ул. Шести септември № 29, с председател на УС на сдружението Иван Борисов Павлов, подадена против Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи – обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта й относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и прекратява производството в горепосочената част.

Отменя останалата част от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи – обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на Сдружение „Синдикат на служителите в МВР“ със седалище и адрес на управление в София, ул. Шести септември № 29, с председател на УС на сдружението Иван Борисов Павлов, направените по делото разноски в размер на 37 (тридесет и седем) лв. – внесени такси, и 600 (шестстотин) лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

При влизане в сила на решението да се осъществи процедурата по чл. 194 АПК.

Председател: Георги Чолаков

139