БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
НАРЕДБА № 12 от 29 септември 2016 г.
за Регистъра на банковите сметки и сейфове
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се урежда редът за подаване и получаване на информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове („регистъра“), поддържан от Българската народна банка (БНБ).
Чл. 2. Регистърът е електронна информационна система, която осигурява:
1. централизирана информация за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и упълномощените от тях лица;
2. получаване на информация от органите и институциите по чл. 56а, ал. 3, както и от физически и юридически лица по чл. 56а, ал. 4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ);
3. обобщаване на събраната информация.
Чл. 3. В регистъра информация подават банките и клоновете на чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на страната („банките“), както и БНБ.
Глава втора
ОБХВАТ И СРОКОВЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ БАНКИТЕ В РЕГИСТЪРА
Чл. 4. (1) Банките подават в регистъра информация за банковите сметки на физически лица, която съдържа:
1. титуляр на сметка (име и идентификационен код);
2. упълномощени лица от титуляря (име и идентификационен код);
3. номер на сметка;
4. вид на сметка;
5. валута на сметка;
6. дата на откриване на сметка;
7. дата на закриване на сметка;
8. друга допълнителна информация.
(2) Банките подават информация за банковите сметки на юридически лица, която съдържа:
1. титуляр на сметка (наименование и идентификационен код);
2. упълномощени от титуляря лица (име и идентификационен код);
3. номер на сметка;
4. вид на сметка;
5. валута на сметка;
6. дата на откриване на сметка;
7. дата на закриване на сметка;
8. друга допълнителна информация.
Чл. 5. (1) Банките подават информация за физическите лица, наематели на сейфове, която съдържа:
1. наемател на сейф (име и идентификационен код);
2. упълномощени лица от наемателя (име и идентификационен код);
3. датата на предоставяне ползването на сейф;
4. датата на прекратяване ползването на сейф;
5. друга допълнителна информация.
(2) Банките подават информация за юридически лица, наематели на сейфове, която съдържа:
1. наемател на сейф (наименование и идентификационен код);
2. упълномощени лица от наемателя (име и идентификационен код);
3. датата на предоставяне ползването на сейф;
4. датата на прекратяване ползването на сейф;
5. друга допълнителна информация.
Чл. 6. Въвеждането на данни и идентификацията в регистъра се извършва, както следва:
1. за физически лица – с единен граждански номер (ЕГН);
2. за еднолични търговци и юридически лица: ЕИК, код по БУЛСТАТ или ПИК (персонален идентификационен код), определен от Агенцията по вписванията, за други лица и структури, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване в търговския регистър;
3. за чуждестранни физически лица, които не са получили ЕГН по установения за това ред от компетентните български органи, с личен номер (ЛН), личен номер на чужденец (ЛНЧ) или с други данни от документ за самоличност;
4. за юридически лица, които не са регистрирани в страната – с данъчен номер за чуждестранните лица от Европейския съюз или с регистрационен код в съответната държава по седалище на лицето;
5. за други неюридически лица – код по БУЛСТАТ или ЕГН, ЛН, ЛНЧ на оправомощените лица, или друг идентификатор по държава на регистрация;
6. други индивидуализиращи данни, определени с указание на подуправителя, ръководещ управление „Банково“.
Чл. 7. (1) Банките подават ежеседмично информация в регистъра за откриване на нови сметки, закриване на сметки или промяна във вече подадени данни по чл. 4.
(2) Банките подават ежеседмично информация в регистъра за сключване на нов договор за наем на сейф, прекратяване ползването на сейф или промяна във вече подадени данни по чл. 5.
Чл. 8. (1) Банките носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информация в регистъра и коригират неточности в подадената информация по своя инициатива или по искане на лицето, за което се отнасят данните.
(2) Подаваната от банките информация по реда на чл. 4 и 5 следва да съответства на данните, поддържани в информационните им системи.
(3) Българската народна банка не извършва корекции в регистъра по своя инициатива освен за подаваната от нея информация в регистъра.
Чл. 9. Информацията се съхранява в регистъра в сроковете, предвидени в чл. 56а, ал. 9 ЗКИ.
Чл. 10. (1) Банка със седалище в Република България, обявена в несъстоятелност или ликвидация, подава информация към регистъра по реда на тази наредба до датата на решението на съда за заличаването й от търговския регистър.
(2) При обявяване в несъстоятелност или ликвидация на банка със седалище в държава членка или на банка със седалище в трета държава, осъществяващи дейност в Република България чрез клон, както и при решение за закриване на клон на банка със седалище в държава членка или на банка със седалище в трета държава, информация към регистъра се подава до заличаването й от съответния публичен регистър в държавата, където е регистрирана, респективно до заличаването на клона.
Глава трета
ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ОТ РЕГИСТЪРА
Чл. 11. (1) Достъп до информация от регистъра имат органите и институциите по чл. 56а, ал. 3 ЗКИ във връзка с изпълнение на служебните им задължения по повод на конкретни проверки.
(2) Органите и институциите по чл. 56а, ал. 3 ЗКИ получават информация от регистъра чрез справки на хартиен носител или по електронен път съгласно чл. 56а, ал. 7 ЗКИ.
(3) Когато искането не съдържа необходимите за идентифициране на лицето данни по чл. 6, БНБ уведомява писмено заявителя за причините, поради които не може да бъде извършена справката.
Чл. 12. (1) Всяко лице може да получи информация относно съдържащите се за него данни в регистъра като титуляр на банкова сметка, наемател на сейф или упълномощено лице. Информация от регистъра могат да получават и наследници на починали лица.
(2) Информацията се предоставя безплатно на физически лица в 14-дневен срок съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, а в останалите случаи – срещу заплащане на такса.
(3) Правото по ал. 1 се реализира с писмено заявление до БНБ. В заявлението се посочват данни по документ за самоличност на заявителя и по какъв начин желае да му бъде предоставена информацията – лично или по пощата. При подаване на заявлението в БНБ заявителят или упълномощеното от него лице се идентифицира чрез представяне на документ за самоличност.
(4) Заявлението за информация за физическо лице се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, което се прилага към заявлението.
(5) Заявлението за информация за юридическо лице се подава лично от лицето, което има право да го представлява, или упълномощено от него лице, към което се прилагат:
1. копие от актуално удостоверение за регистрация в търговския регистър или ЕИК на заявителя;
2. заверен препис от удостоверение за актуално състояние за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
3. изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице, в случай че заявлението не се подава от представляващите го лица.
(6) Чуждестранните лица прилагат към заявлението за информация следните документи:
1. актуален документ за регистрация на юридическото лице – заявител, в легализиран превод на български език;
2. изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице; ако пълномощното е заверено от нотариус извън Република България, то следва да бъде в легализиран превод на български език.
(7) Приложените към заявлението документи по ал. 4, ал. 5, т. 3 и ал. 6, т. 2 се предоставят в оригинал или в нотариално заверен препис.
(8) Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен.
Чл. 13. (1) Исканата по реда на чл. 12 информация се предоставя чрез писмена справка срещу подпис лично на заявителя, на лице, упълномощено от заявителя с изрично нотариално заверено пълномощно, или на трето лице, вписано в заявлението като получател на информацията. При представяне на справката лично получателят се идентифицира чрез представяне на документ за самоличност.
(2) Информацията може да бъде изпратена на заявителя и по пощата с обратна разписка на посочен от него адрес, както и на трето лице, вписано изрично в заявлението като получател на информацията.
(3) Когато справката не може да бъде извършена, заявителят се уведомява в същия срок писмено, като се посочват причините.
Чл. 14. (1) Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в регистъра е неточна, то има право да подаде писмено заявление до банката, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност.
(2) В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението банката е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя.
(3) Ако искането е основателно, банката извършва корекцията и подава коригираните данни към регистъра в срока, посочен в чл. 7.
(4) Банката не събира такса за разглеждане на заявлението по ал. 1.
(5) Българската народна банка не разглежда постъпили от лицата възражения за съдържащи се за тях данни в регистъра, подадени от банките.
Глава четвърта
КОНТРОЛ
Чл. 15. (1) Българската народна банка осъществява контрол за спазване на условията и реда за подаване и получаване на информация от регистъра.
(2) При установяване на нарушения от банка на реда и условията за подаване на данни по тази наредба се налагат предвидените в ЗКИ глоби, санкции и надзорни мерки.
Глава пета
ТАКСИ
Чл. 16. За справки по тази наредба БНБ събира следните такси:
1. за извършване на справка за едно лице чрез достъп до регистъра по електронен път – 0,50 лв.;
2. за извършване на справка относно група лица – максимум 2000, чрез достъп до регистъра по електронен път – 0,50 лв. за всяко лице, но не повече от 200 лв. за файл;
3. за извършване на справка за едно лице на хартиен носител в срок до 7 работни дни – 2,50 лв.;
4. за извършване на справка за едно лице на хартиен носител в срок до 24 часа – 5 лв.;
5. за извършване на справка за едно лице на хартиен носител в срок до 4 часа – 15 лв.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Банкова сметка“ е сметка в банка, открита на името на едно или повече лица, използвана за изпълнение на платежни операции, за съхранение на пари или други ценности при определени условия.
2. „Титуляр“ е лице, на чието име е открита банкова сметка на територията на Република България.
3. „Наемател на сейф“ е лице, което е сключило договор за наем на сейф в банка на територията на Република България.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Банките извършват първоначално подаване на информация в регистъра в срок до 30 ноември 2016 г. с данни към 31 октомври 2016 г., а информацията за периода от 1 ноември до 31 декември 2016 г. – след 1 януари 2017 г.
§ 3. Данните за упълномощените лица от титуляри на сметки и наематели на сейфове започват да се подават в регистъра за новооткрити сметки и сключени договори за наем на сейф след 1 юли 2017 г.
§ 4. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, издава указания по прилагането на тази наредба.
§ 5. Тази наредба се издава на основание чл. 56а, ал. 8 и § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции, приета е с Решение № 111 от 29.09.2016 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 януари 2017 г. с изключение на § 2, който влиза в сила от датата на обнародване на наредбата в „Държавен вестник“.
Управител: Димитър Радев
8079