РЕШЕНИЕ № 320
ОТ 3 МАЙ 2016 Г.

за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г.

(Продължение от брой 72)

Приложение № 18

Програма

за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата:

Държава членка: Република България

Болест: Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Законови разпоредби:

• Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

• Решение 2003/100/EК от 13 февруари 2003 г. за минималните изисквания за развъдни програми за резистентност на овцете спрямо трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail):

Д-р Цвятко Александров

Началник-отдел „Здравеопазване на животните“ (ЗЖ), дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“

Българска агенция по безопасност на храните,

бул. Пенчо Славейков 15A

1606 София, България

тел. +359 2 915 98 42

E-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Описание на програмата.

Програмата определя надзор на заболяванията спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и скрейпи при дребните преживни животни в Република България.

Цели на програмата:

• надзор над трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по преживните животни (спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и скрейпи по дребните преживни животни) в Република България и извършване на изследвания при овце за скрейпи резистентност.

• Бързо откриване на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по преживните животни и предприемане на своевременни предпазни мерки за ограничаване на разпространението на продукти от инфектирани животни и ликвидиране на инфекцията.

• Гарантиране на безопасността на потребителя при консумация на месо и продукти, произхождащи от едри и дребни преживни животни.

• Да предостави доказателства, че Република България извършва контрол върху заболяванията от групата на ТСЕ в рамките на вътреобщностната и международната търговия

Програмата включва:

• Мониторинг на 15 000 здраво заклани ЕПЖ на възраст над 30 месеца.

• Мониторинг на поне 5000 рискови ЕПЖ на възраст над 24 месеца (заклани по необходимост, с клиника при кланичен преглед, умрели, съмнителни за СЕГ).

• Мониторинг на 10 000 здраво заклани овце (предназначени за човешка консумация) на възраст над 18 месеца.

• Мониторинг на 10 000 овце, непредназначени за човешка консумация.

• Мониторинг на 1500 кози, непредназначени за човешка консумация.

• Генотипизиране на 600 овце съгласно т. 8.2 от Приложение № III на Регламент (ЕО) 999/2001.

• Генотипизиране на всички положителни за скрейпи животни съгласно т. 8.1 от Приложение № III на Регламент (ЕО) 999/2001.

• Мерки за контрол при констатиран случай на СЕГ/скрейпи.

3. Описание на епидемиологичната обстановка в страната:

От 2002 г. Националната ветеринарномедицинска служба на Република България извършва стриктен надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии съгласно изискванията на Регламент № 999/2001 на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и неговите изменения. Болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата никога не е констатирана на територията на страната. През 2008 г. на територията на Република България за първи път бяха потвърдени 4 случая на скрейпи при овце. През 2009 г. бяха потвърдени два случая на скрейпи (коза и овца) и през 2010 – други 6 случая бяха открити при овце и кози (2 овце и 2 кози положителни от едно стадо + 1 овца и 1 коза от друго отделно стадо). През 2011 г. и 2013 г. скрейпи не е констатирано на територията на страната. През 2012 г. са констатирани 2 случая на класическо и 2 случая на атипично скрейпи. През 2014 г. са констатирани 3 случая на класическо скрейпи при овце.

В таблицата по-долу са посочени положителните случаи на скрейпи от 2008 г. насам.

2008	1 овца, класическо скрейпи 2 овце, атипично скрейпи 1 положителна овца, непотвърден резултат, поради недостатъчно количество проба
2009	1 коза, класическо скрейпи 1 овца, класическо скрейпи
2010	3 овце, класическо скрейпи 3 кози, класическо скрейпи
2012	2 овце, класическо скрейпи 2 овце, атипично скрейпи
2014	3 овце, класическо скрейпи

Тоталната фуражна забрана е въведена със заповед на министъра на земеделието и горите в началото на януари 2006 г.

4. Мерки, предвидени в програмата:

4.1. Компетентни органи, извършващи надзора и координирането на отделите, отговорни за изпълнението на програмата:

• Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните;

• 28 областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) към БАБХ;

• Национална референтна лаборатория за ТСЕ към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), София, бул. П. Славейков 15, тел. 02 952 12 77;

• Лаборатория за ТСЕ към Районния диагностичен ветеринарномедицински институт (РДВИ) – гр. Велико Търново, ул. Славянска 5, тел.: 062 62 02 75;

• Лаборатория за ТСЕ към Районния диагностичен ветеринарномедицински институт (РДВИ) гр. Стара Загора, бул. Славянски 58, тел.: 042 63 41 04.

4.2. Описание на географските и административните области, в които ще се изпълнява програмата:

Регионалните структури на БАБХ отговарят на административните области на страната – в административно отношение Репубика България е разделена на 28 региона, като във всеки един от тях ще се изпълнява програмата за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

4.3. Система за регистриране на животновъдните обекти:

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗВД БАБХ е официалният компетентен орган за идентификация на животните, който поддържа интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Редът за идентификация, регистрация и възможностите за достъп до информационната система е определен с наредби на министъра на земеделието и храните – Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъдните обекти са предмет на задължително регистриране.

В централната база данни са отразени регистрите на всички животновъдни обекти за едри и дребни преживни животни.

4.4. Система за идентификация на животните:

БАБХ подържа компютърна информационна система за въвеждане на данни за идентифицирани животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Модулът е разработен за регистрация и нотификация на движението на животните и за други данни. Системата за идентификация на животни във фермите включва данни за гледачите на животните, местонахождението, движението на животните, здравния статус и ветеринарните дейности.

Изискванията за идентификацията и средствата за идентификация на дребните и едрите преживни животни са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 61 от 2006 г. и Наредба № 6 от 2013 г.

Едрите преживни животни трябва да бъдат идентифицирани в максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент ЕО № 1760/2000, но във всички случаи идентификацията трябва да бъде извършена преди напускането на фермата от животните. Ушните марки се поставят от регистриран ветеринарен лекар. Ушните марки съдържат следната информация – кода на Република България „BG“, двуцифрен код и шестцифрен сериен номер.

Дребните преживни животни се идентифицират в максималните срокове съгласно чл. 4 параграф 1 от Регламент ЕО № 21/2004, но във всички случаи преди напускането на фермата. Идентификацията се извършва с комплект ушни марки, състоящ се от обикновена и електронна ушна марка. Структурата на номера е BG, последвано от трицифрен код, последвано от 9-цифров пореден номер. В електронен формат абревиатурата BG се записва в информационната система като 100.

4.5. Обявяване на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии:

Заразните болести подлежат на задължително обявяване съгласно чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии се обявяват съгласно изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6от 2006 г.), транспонираща Директива на Съвета 82/894/EEC от 21 декември 1982 за обявяването на заразните болести на територията на Общността.

БАБХ незабавно се информира за всяко съмнение за заразени от ТСЕ животни.

Изпълнителният директор на БАБХ информира Европейската комисия и държавите членки за всяко съмнение и потвърждение на ТСЕ.

4.6. Надзор

Надзорът на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по преживните животни се извършва съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския Парламент и Съвета от 22 май 2001г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

4.6.1. Надзор на спонгиформна енцефалопатия по говедата при едрите преживни животни за календарна година

	Брой бързи тестове за година
Животни по приложение № III, глава A, част I, т. 2.1, т. 3 и т. 4 от Регламент (EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета	5000
Животни по приложение № III, глава A, част I, т. 2.2 от Регламент (EО) № 999/2001	15 000

4.6.2. Надзор на ТСЕ при овце за календарна година

	Брой тестове за година
Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 2 от Регламент (EО) № 999/2001	10 000
Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 3 от Регламент (EО) № 999/2001	10 000
Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 5 от Регламент (EО) № 999/2001	200

Забележка: Задължително е изследването на поне 10 000 умрели овце през календарна година.

4.6.3. Надзор на ТСЕ при кози за календарна година

	Брой тестове
Кози съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 3 от Регламент (EО) № 999/2001	1500

Забележка: Не се взимат проби от здраво заклани кози, а единствено от умрели животни и такива, показали клиника за заболяването.

4.6.4. Потвърдителни тестове, различни от бързите тестове съгласно приложение № X, глава C от Регламент № 999/2001 за календарна година

	Брой тестове за година
По потвърдителни тестове при говеда	5
По потвърдителни тестове при овце и кози	15

4.6.5. Дискриминиращи тестове за календарна година

	Брой тестове за година
Първично молекулярно изследване съгласно Приложение № X, глава C, т. 3.2(c)(i) на Регламент (EО) № 999/2001	20

4.6.6. Генотипизиране на позитивни и случайно селектирани животни за календарна година

	Брой тестове
Животни съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 8.1 от Регламент (EО) № 999/2001	10
Животни съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 8.2 от Регламент (EО) № 999/2001	600

4.7. Ерадикация

4.7.1. Мерки при потвърждение на случай на СЕГ:

4.7.1.1. Описание:

При официално потвърждение на СЕГ се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

Незабавно след официалното потвърждение на СЕГ се прилагат следните мерки:

• Всички части от тялото на животното, от което са взети проби, трябва да бъдат напълно унищожени чрез изгаряне в екарисаж.

• Извършване на епидемиологично проучване за откриване на всички рискови животни.

• Всички животни и продуктите от тях, идентифицирани като рискови по време на епидемиологичното проучване, се конфискуват и унищожават напълно чрез изгаряне в екарисаж. По изключение БАБХ може да разреши: да не се убиват и унищожават животните от кохортата, ако се предостави доказателство, че тези животни не са изхранвани със същия фураж, даван на заразените животни; да се отложи убиването и унищожаването на животните от кохортата до края на техния продуктивен живот, като се гарантира, че това са бикове, постоянно държани в семесъбирателни центрове, които ще бъдат унищожени след смъртта им.

До прилагането на мерките животновъдният обект, в който се намира животното с официално потвърдена СЕГ, се поставя под официален надзор, а движението на всички възприемчиви животни от животновъдния обект и продуктите от тях се поставят под възбрана от БАБХ. Собствениците на унищожените животни и продуктите от тях се обезщетяват съгласно глава 6, раздел ІІІ от ЗВД.

Чрез епидемиологичното проучване трябва да се идентифицират:

• Всички други преживни животни в животновъдния обект с потвърден случай на СЕГ.

• Когато се касае за потвърждаване на болестта при женско животно, поколението му, родено в рамките на 2 години преди и след клиничното проявление на болестта.

• Всички животни от кохортата, към която принадлежи инфектираното от СЕГ животно. „Кохорта“ означава група от едри преживни животни, в която се включват: животни, родени в същото стадо, към което принадлежи засегнатото животно, и в рамките на 12 месеца преди или след раждането на засегнатите едри преживни животни и животни, които са отгледани заедно със засегнатото животно по всяко време през първата година на техния живот.

• Възможният произход на болестта.

• Други животни в животновъдния обект, в който се намира животното с потвърден СЕГ, или животни в други животновъдни обекти, които биха могли да бъдат заразени с причинителя на ТСЕ, или са били изхранвани с еднакъв фураж, или са били изложени на един и същ източник на инфекциозен агент.

• Придвижването на потенциално контаминирани с инфекциозния за СЕГ агент фуражни суровини или други материали.

Подробно мерките при съмнение и потвърждение на СЕГ са разписани в Практическо ръководство за борба с болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата.

4.7.1.2. Обобщена таблица

	Брой животни
Убити животни съгласно приложение № VII, глава Б, т. 2.1 от Регламент (EC) № 999/2001:	-

4.7.2. Мерки при потвърждение на скрейпи:

4.7.2.1. Описание:

При официално потвърждение на скрейпи се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

В инфектираните стада се предприемат следните мерки:

• Извършват се редовни проверки на положително реагиралите стада. Във всяка ОДБХ се съхранява детайлен списък, съдържащ животновъдните обекти по райони.

• Забранява се придвижването на животни от инфектираните стада за развъждане или угояване. В случите, при които животните трябва да се транспортират до кланиците, на документа за транспорт с червено мастило се отбелязва „Стадо, заразено със скрейпи“.

• В случите, при които животновъдният обект, в който е открито болното животно, не е едно и също със стопанството, в което е станало заразяването, компетентните органи могат да решат дали и двете стопанства или само първоизточникът на заразата трябва да бъдат поставени под официален контрол.

• При убиването на животните собствениците се компенсират съгласно глава шеста, раздел ІІІ ЗВД.

Мерки в засегнатия животновъден обект

• Убиване и унищожаване на животните, показали клинични признаци на ТСЕ.

• Отделяне и обезвреждане на всички плаценти.

• Постепенно елиминиране на всички овце с генотип ARQ/ARQ и ARR/ARQ и заместването им с овце с генотип ARR/ARR.

• Движението на овце с генотип ARR/ARR от животновъдния обект не трябва да бъде ограничено. Дзвиски, имащи поне един алел ARR и нито един VRQ, могат да бъдат транспортирани до други засегнати животновъдни обекти.

• Овце, имащи поне един алел ARR, могат да бъдат транспортирани до кланицата и използвани за човешка консумация.

• Овце с друг генотип могат да бъдат премествани от заразения животновъден обект само с цел унищожаване.

• В случаите на потвърждение на заболяването ТСЕ при овце и кози в заразеното стопанство трябва да бъдат предприети убиване и унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки с изключение на:

- кочовете с генотип ARR/ARR и дзвиски с поне един алел ARR и нито един VRQ;

- овце с поне един алел ARR и които са предназначени само за клане;

- агнета и ярета под тримесечна възраст, предназначени единствено за клане до навършване на тази възраст.

• Ако заразените животни са внесени от друг животновъден обект, мерките за ликвидиране на скрейпи могат да бъдат извършени освен в животновъдния обект на произход и в животновъдния обект, в който е констатирано заболяването, по преценка на БАБХ.

• Ограничителните мерки върху заразения животновъден обект са за период от три години от:

- датата на достигане на ARR/ARR генотипен статус на всички животни в обекта;

- последната дата, до която животните са пребивавали в дадено помещение;

- датата, от която всички кочове са с генотип ARR/ARR и всички дзвиски да имат поне по един алел ARR и нито един VRQ, гарантиращ, че през този тригодишен период резултатите от ТСЕ изследванията при категориите животни над 18-месечна възраст ще са отрицателни.

Продължение на мерките в заразения животновъден обект

В заразените животновъдни обекти се извършват редовни проверки на всеки 10 – 14 дни.

В случай че собственикът на обекта има съмнение за ТСЕ преди провеждане на някоя от проверките, той трябва незабавно да уведоми съответната ОДБХ. Официалният ветеринарен лекар посещава стопанството с цел потвърждаване или отхвърляне на съмнението. Всички съмнителни за заболяването животни, които са убити с превантивна и диагностична цел, се транспортират до екарисаж, където се унищожават чрез изгаряне.

Епидемиологичното изследване трябва да идентифицира:

• всички преживни животни, различни от овце и кози, отглеждани в заразеното стопанство;

• родителите, всички ембриони, яйцеклетки и последното поколение на животните, при които е установено заболяването;

• всички други овце и кози, отглеждани в заразения животновъден обект;

• вероятният първоизточник на заболяването и други животновъдни обекти, които е възможно да бъдат инфектирани със скрейпи;

• всяко движение на животни, на потенциално заразен фураж и други материали от и към заразения животновъден обект.

4.7.2.2. Обобщена таблица за календарна година

	Брой животни за календарна година
Убити животни при ликвидиране на огнище на скрейпи	100
Животни, които подлежат на генотипизиране във връзка с констатирано огнище на скрейпи	100

4.7.3. Развъдна програма за селекциониране на устойчиви към ТСЕ овце:

4.7.3.1. Основни принципи:

Изследванията показват, че овце от определени прионни генотипове са устойчиви на болестта. Съществуват различни алели за прионните гени. При прионните алели с разположение на Аланин и Аргинин на 136, 154 и 171 позиция комбинацията ARR е устойчива на скрейпи. Овце, имащи алели Валин, Аргинин и Глутамин на същото място, са възприемчиви към скрейпи.

Развъдната програма включва определяне на резистентността при определени стада на базата на научни данни, потвърждаващи резистентността към ТСЕ на определени генотипове от тези видове.

БАБХ трябва редовно да представя доклади пред Комисията, за да може да се извърши научна оценка на програмите, в частност на влиянието на разпространението на ТСЕ, но така също и на генетичното разнообразие, както и за поддържането на стари или редки породи овце или на такива, които са добре приспособени към определени региони.

4.7.3.2. Обобщена таблица

	Брой животни
Овце, които да бъдат генотипизирани в рамките на развъдната програма, както е посочено в чл. 6а на Регламент (EО) № 999/2001	-
Овни, които да бъдат генотипизирани в рамките на развъдната програма, както е посочено в чл. 6а на Регламент (EО) № 999/2001	-

5. Разходи

5.1. Детайлен анализ на разходите:

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 19

Програма

за надзор и контрол на болестта Треска от Западен Нил в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата:

Държава членка: Република България

Заболяване: Треска от Западен Нил

Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл):

• Д-рСимона Чакърова – ръководител НРЛ „Син език по преживните животни“ и НРЛ „Африканска чума по конете“, НДНИВМИ

• тел.: +359 2 934 54 02;

• e-mail: simona.tchakarova@hotmail.co.uk

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България:

За пръв път антитела срещу Треска от Западен Нил в България са установени през 60-те години на XX век. През 1978 г. чрез имунофлуоресцентен метод вирусът е установен в кръвосмучещи насекоми.

От 1974 до 1994 г. антитела срещу Треска от Западен Нил са констатирани в серумни проби от едри и дребни преживни животни, магарета, кокошки и хора, произхождащи от цялата територия на страната. За посочения период причинителят на заболяването е изолиран неколкократно от зайци, кокошки и комари.

Извършените през последните пет години проучвания показват, че съществува ежегодна интродукция на вируса на територия на страната. За периода 2010 – 2014 г. циркулация на инфекцията е установена в четири високорискови региона на страната: с. Дуранкулак и гр. Шабла (Добрич), гр. Тутракан (Силистра) и с. Старо Оряхово (Вар-
на). Извършените проучвания за посочения период се основават на лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) и включва набор от серологични методи: ELISA (скрийнинг тест), серумнеутрализационен тест (потвърдителен тест) и IgM ELISA (доказване на ранни антитела към инфекцията в серуми от еднокопитни).

През 2015 г. антитела срещу Треска от Западен Нил при сентинелни животни са установени както в четирите региона с доказана циркулация, така и в нововключените за текущата година рискови региони: гр. Русе, гр. Видин, гр. Лом, гр. Козлодуй и гр. Свиленград. В допълнение вирусът на Треска от Западен Нил, принадлежащ към линия 2, е установен в проби от диви птици от сем. Враноподобни от гр. София. Резултатите от извършените в гр. София серологични проучвания показват наличие на антитела при диви птици, еднокопитни животни и кучета.

На фигура 1 е изобразено географското разпространение на случаите на Треска от Западен Нил за периода 2010 – 2015 г. въз основа на серологични и вирусологични изследвания.

Фиг. 1. Установени случаи на Треска от Западен Нил в България за периода 2010 – 2015 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

3. Описание на програмата:

Програмата включва:

• Лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил.

• Лабораторно изследване на кръвни проби от диви птици и кучета за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил.

• Лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък и сборни проби от комари за откриване на генома на вируса на Треска от Западен Нил.

• Лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък за откриване на вируса на Треска от Западен Нил.

• Морфологичен анализ на улови от комари.

• Клинични обследвания на възприемчиви животни.

• Унищожаване на домашни водоплаващи птици (гъски и патици), показващи клиника на заболяването и с положителен резултат за доказване на фрагменти на вирусна РНК за съответния животновъден обект.

• Унищожаване на труповете на умрели от Треска от Западен Нил диви птици при лабораторно доказана циркулация на вируса в диви птици от съответното населено място.

• Третиране с инсектициди на животновъдни обекти и биотопи на векторите на Треска от Западен Нил в случай на възникване на огнище на заболяването (съвместно с РЗИ).

4. Мерки съгласно програмата.

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата.

Период на изпълнение на програмата:1.01.2016 – 31.12.2018 г.

X Контрол      

Х Лабораторно изследване

Х Ентомологичен надзор

Х Клинични прегледи

Х Убиване на животни (гъски и патици) с клинични признаци за болестта

X Обезвреждане на трупове на убити домашни водоплаващи птици или умрели диви птици

 Ваксинация    

 Лечение     

Х Надзор

Х Други мерки: дезинсекция на животновъдни обекти и на местата на възпроизвеждане на векторите (съвместно с РЗИ).

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

• Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните:

   – е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване;

   – взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво;

   – осъществява контрол на програми и доклади с други ДЧ.

• Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ;

   – Разработва стратегия за надзор и контрол на заболяването Треска от Западен Нил и изпълнява контрола по прилагането на програмата.

   – Координира действията на всички органи, участващи в програмата.

   – Събира информация и изготвя доклади с резултатите по програмата.

   – Изпраща информация за изпълнението на програмата до всички звена, включени в изпълнението й (ОДБХ, НРЛ и др.) в края на надзорния период за текущата година.

   – Изготвя допълнителни документи във връзка с програмата за надзор или приложените мерки за ограничване и ликвидиране на болестта в случай на възникване на заболяването Треска от Западен Нил (заповеди, инструкции, писма и др.).

   – Обобщава данните от извършените разходи по програмата.

   – В случай на възникване на болест организира и контролира мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта, определени от ЦУ на БАБХ.

• Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните:

   – Строго изпълняват програмата.

   – Контролират дейностите на всички институции на регионално ниво и доклад-ват данните в БАБХ.

   – Организират взимането на проби от съмнителни за Треска от Западен Нил животни.

   – Обобщават данните от извършените разходи за надзора на заболяването Треска от Западен Нил на регионално ниво.

   – Обобщават данните от извършените разходи за приложените мерки за ограничаване на болестта на регионално ниво.

   – Организират и контролират събирането и изпращането на проби за видово и количествено определяне на уловените комари.

   – Изпращат светлинните ловилки доНДНИВМИ в края на годината за технически преглед.

• Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво:

   – Привежда в изпълнение програмата на местно ниво.

   – Извършва клинично наблюдение (според схемата за клинично наблюдение) и проверява чувствителността на домашната популация (в съответствие със схемата за вземане на проби).

   – Взема проби от всяко едно съмнително за Треска от Западен Нил животно и рутинни проби съгласно контролния план.

   – Събира и изпраща улови комари.

   – Осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до животновъдния обект.

   – Контрол на резултатите от клиничния надзор в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари.

   – Запис на резултатите от мерките за наблюдение, включително вземането на проби от диви птици.

• Национална референтна лаборатория за Африканска чума по конете в гр. София:

   – Извършва изследване на проби от сентинелни животни за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ.

   – Извършва изследване на проби от възприемчиви животни за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ (в случай на съмнение).

   – Извършва изследване на проби от възприемчиви животни и сборни проби от комари за вирусологични и молекулярнобиологични изследвания и изпраща резултатите до БАБХ (в случай на съмнение).

   – Извършва морфологичен анализ на улови от комари и изпраща резултатите до БАБХ.

   – Пренасочва пробите за потвърждение и допълнителни изследвания към Референтната лаборатория на Съюза, Референтната лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните, научни институти и университети.

   – Взема участие в ринг тестовете.

   – Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други ДЧ по отношение на необходимите изследвания.

   – Сътрудничи с Националната референтна лаборатория по Кърлежово/Векторно преносими инфекции, листерии и лептоспири към НЦЗПБ по отношение нанеобходимите изследвания, резултати от текущи лабораторни изследвания съгласно програмата за надзор и контрол на заболяването Треска от Западен Нил и планираните дейности по Програмата за профилактика и контрол на векторно предаваните трансмисивни инфекции при хората.

   – Сътрудничи с лаборатория „Експериментална и приложна паразитология“ към НЦЗПБ по отношение на ентомологичния надзор.

   – Поддържа архив от референтни щамове и теренни изолати на вируса на Треска от Западен Нил.

   – Събира и анализира данните за изследванията за Треска от Западен Нил и проведения ентомологичен надзор в различните региони.

   – Сътрудничи с Дирекция ЗХОЖКФ при изготвяне на програмата за надзор и контрол на заболяването Треска от Западен Нил, доклади и допълнителни документи във връзка с програмата.

• Лаборатория „Арахноентомология“ към НДНИВМИ, гр. София:

   – Извършва технически преглед на светлинните ловилки в края на годината.

   – Изготвя и актуализира списък на светлинните ловилки и тяхното териториално разпределение.

• Природозащитни организации:

   – Извършват наблюдения на популацията диви птици в съответния регион и при повишена смъртност и заболеваемост информират областните дирекции по без-опасност на храните.

   – Осигуряват трупове от умрели диви птици и проби от диви птици с клинични признаци на заболяването (в случай на съмнение).

   – Сътрудничат със съответната областна дирекция по безопасност на храните и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете по отношение на наличната информация за засегнатите диви птици.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

4.3.1. Надзор на заболяването Треска от Западен Нил чрез използване на сентинелни животни:

Програмата ще бъде изпълнена на територията на десет области на страната (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2).

Фиг. 2. Области, в които ще се извършва надзор на заболяването Треска от Западен Нил за периода 2016 – 2018 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Кръвни проби за серологичен надзор ще бъдат вземани ежегодно в периода 01.06 – 30.10 за всяка календарна година от сентинелни животни, отглеждани на територията на десетте области.

В зависимост от епизоотичната обстановка и климатичните условия през съответната година периодът на пробовземане може да бъде променен, за което дирекция „ЗХОЖКФ“ уведомява всички звена, включени в надзора на заболяването.

За целите на програмата сентинелните животни трябва да отговарят на следните критерии:

   – Да са еднокопитни животни или домашни птици от кокошев вид („заден двор“).

   – Да не са напускали населеното място през последните три месеца.

   – Да не бъдат местени от населеното място през целия период на надзор за текущата година (напр. от 1.06.2016 г. до 30.10.2016 г.).

Определянето на населените места, от които ще се вземат проби, се извършва в началото на календарната година от отдел „ЗХОЖФК“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете. Отдел „ЗХОЖФК“ изпраща списък на определените населени места и конкретния брой проби от еднокопитни животни и домашни птици от кокошев вид до областните дирекции по безопасност на храните преди започване на надзорния период.

Сентинелните животни ще бъдат изследвани всеки месец, като пробовземането трябва да става в периода от 15-о до 30-о число на месецa. Пробите от всяка отделна област се изпращат до лабораторията наведнъж.

В случай че еднокопитните животните не са регистрирани, се попълва опис, който се прилага към съпроводителното писмо (приложение № 1).

В допълнение, при едно от пробовземанията се попълва въпросник за сентинелните животни (приложение № 2), който се прилага към съпроводителното писмо. Попълването на въпросника се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“.

В таблицата по-долу (таблица 1) е показана схемата за вземане на проби по области. Броят на пробите е изчислен на база на откриване на 5 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност, ±5 % точност за еднокопитните животни и 10 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност за домашните птици.

Таблица 1. Разпределение на пробите за Треска от Западен Нил по области

№	Област	Общ брой проби за месец (еднокопитни и домашни кокошки)	Общ брой проби за периода на надзора за календарна година
1.	Варна	59	295
2.	Видин	59	295
3.	Враца	54	270
4.	Добрич	84	420
5.	Монтана	44	220
6.	Русе	39	195
7.	Силистра	59	295
8.	София-град	59	295
9.	София област	49	245
10.	Хасково	53	265
	Общо	559	2795

При недостатъчен брой сентинелни животни от посочените видове (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) в София-град е предвидено пробовземане от кучета, което се организира от отдел „ЗХОЖФК“.

Всички кръвни проби първоначално се изследват със скрийнинг тест (ELISA), след което положителните и съмнителните проби се подлагат на допълнително изследване чрез серумнеутрализационен тест (потвърдителен метод). При определени ситуации е предвидено изследване на кръвни проби от еднокопитни животни чрез IgM ELISA за установяване на ранни антитела към инфекцията.

В случай на съмнение за Треска от Западен Нил ще бъдат вземани кръвни и органни проби, цели трупове от умрели диви птици и сборни проби от комари за потвърждаване на заболяването. Вземането на проби в случай на съмнение трябва да бъде съгласувано с отдел „ЗХОЖФК“. При изпращане на съмнителни проби към съпроводителното писмо се прилага попълнен въпросник (приложение № 2).

В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка в страната или в съседни държави схемата за надзор ще бъдеревизирана в съответствие.

4.3.2. Надзор на вектора:

Събирането на комари за морфологичен анализ ще се изпълнява ежегодно в периода 01.06 – 30.10 на територията на десет области (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2).

Събирането на комари ще се извършва един път месечно, като светлинните ловилки трябва да са разположени в непосредствена близост до сентинелните животни.

При залагането на светлинните ловилки следва да бъдат отчетени минималната и максималната температура, както и останалите показатели, посочени в протокол за улов на комари (приложение № 3).

Инструкция за работа със светлинните ловилки и събиране на комари се изготвя от дирекция „ЗХОЖКФ“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете в началото на 2016 г. и се изпраща до областните дирекции по безопасност на храните преди началото на надзорния период.

Уловите с комари се изпращат до Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете придружени от протокол за улов на комари (приложение № 3), заедно с взетите кръвни проби от сентинелни животни от областта.

В края на годината светлинните ловилки се изпращат до НДНИВМИ за технически преглед.

При определени ситуации е предвидено молекулярнобиологично изследване на сборни проби от комари за установяване на генома на вируса на Треска от Западен Нил. Събирането на комари за молекулярнобиологично изследване се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“.

4.4.Мерки, изпълнявани по програмата.

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

5. Общо описание на разходите и ползите:

1. Разходи за вземане и транспортиране на проби и улови от комари до Националната референтна лаборатория за диагностика на Африканска чума по конете в София.

2. Разходи за закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми.

3. Разходи за обезвреждане на трупове на убити или умрели животни.

4. Разходи за извършена дезинсекция.

5. Разходи за транспортиране на проби до Референтната лаборатория на ЕС, Референтната лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните, научни институти и университети.

6. Разходи за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.

Ползи и очаквани резултати от програмата:

   – Ранно откриване на заболяването и навременно информиране на органите, отговорни за надзора на Треска от Западен Нил при хора.

   – Установяване на сезонната динамика на инфекцията във високорисковите региони през различните години.

   – Идентифициране на потенциалните вектори на Треска от Западен Нил във високорисковите региони.

   – Идентифициране на факторите, които оказват влияние върху разпространението на инфекцията.

   – Типизиране на циркулиращия на територията на страната вирус.

   – Навременно прилагане на мерките за контрол на заболяването (дезинсекция), с цел ограничаване на разпространението на инфекцията при хора и ефективно използване на финансовите ресурси, необходими за извършване на дезинсекцията.

   – Идентифициране на нови високорискови региони и актуализиране на списъка на високорисковите региони на циркулация на Треска от Западен Нил в страната.

6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години.

6.1. Данни за извършен надзор и лабораторни тестове:

6.1.1. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година):

Година: 2015 (до 1.10.2015)

Регион	Животински вид	Вид тест	Описание на теста	Брой изследвани проби	Брой положителни проби
Варна	ЕК	ELISA	антитела	68	26
Варна	КШ	ELISA	антитела	58	1
Видин	ЕК	ELISA	антитела	62	2
Видин	КШ	ELISA	антитела	56	12
Враца	ЕК	ELISA	антитела	52	33
Враца	КШ	ELISA	антитела	56	4
Добрич	ЕК	ELISA	антитела	52	20
Добрич	КШ	ELISA	антитела	116	8
Монтана	ЕК	ELISA	антитела	34	11
Монтана	КШ	ELISA	антитела	54	4
Русе	ЕК	ELISA	антитела	20	5
Русе	КШ	ELISA	антитела	58	0
Силистра	ЕК	ELISA	антитела	9	1
Силистра	КШ	ELISA	антитела	58	5
София	ЕК	ELISA	антитела	34	1
Хасково	ЕК	ELISA	антитела	29	1
Хасково	КШ	ELISA	антитела	28	0
Варна	ЕК	PCR	геном	4	0
София	ЕК	PCR	геном	30	0
София	Диви ПТ	PCR	геном	50	40
Общо				928	174

Година: 2014

Регион	Животински вид	Вид тест	Описание на теста	Брой изследвани проби	Брой положителни проби
Добрич	ЕК	ELISA	антитела	28	8
Добрич	КШ	ELISA	антитела	58	0
Добрич	Диви ПТ	PCR	геном	3	0
Варна	ЕК	ELISA	антитела	20	10
Варна	КШ	ELISA	антитела	29	1
Варна	Диви ПТ	PCR	геном	1	0
Сливен	Диви ПТ	PCR	геном	1	0
Стара Загора	Диви ПТ	PCR	геном	1	0
Бургас	Диви ПТ	PCR	геном	1	0
Общо				142	19

Година: 2012

Регион	Животински вид	Вид тест	Описание на теста	Брой изследвани проби	Брой положителни проби
Добрич	ЕК	ELISA	антитела	25	6
Добрич	КШ	ELISA	антитела	30	0
Добрич	ЕК	SNT	антитела	6	6
Общо				61	12

Година: 2011

Регион	Животински вид	Вид тест	Описание на теста	Брой изследвани проби	Брой положителни проби
Добрич	ЕК	ELISA	антитела	58	42
Добрич	КШ	ELISA	антитела	243	97
Варна	ЕК	ELISA	антитела	18	4
Варна	КШ	ELISA	антитела	8	0
Добрич	ЕК	SNT	антитела	42	42
Добрич	КШ	SNT	антитела	97	97
Варна	ЕК	SNT	антитела	4	4
Добрич	Диви ПТ	PCR	геном	2	0
Добрич	ЕК	PCR	геном	20	0
Добрич	Сборни проби комари	PCR	геном	17	0
София	Диви ПТ	PCR	геном	5	0
София	ЕК	ELISA	антитела	1	0
Кюстендил	Диви ПТ	PCR	геном	1	0
Благоевград	Диви ПТ	PCR	геном	1	0
Варна	ЕК	PCR	геном	1	0
Общо				518	286

Година: 2010

Регион	Животински вид	Вид тест	Описание на теста	Брой изследвани проби	Брой положителни проби
Добрич	ЕК	ELISA	антитела	66	35
Добрич	КШ	ELISA	антитела	20	0
Варна	ЕК	ELISA	антитела	18	9
Варна	КШ	ELISA	антитела	25	4
Силистра	КШ	ELISA	антитела	102	34
Добрич	ЕК	SNT	антитела	35	35
Варна	ЕК	SNT	антитела	9	9
Варна	КШ	SNT	антитела	4	4
Силистра	КШ	SNT	антитела	34	34
Благоевград	ЕК	ELISA	антитела	74	0
Благоевград	КШ	ELISA	антитела	100	0
Смолян	ЕК	ELISA	антитела	53	0
Смолян	КШ	ELISA	антитела	60	0
Общо				600	164

7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години):

7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове:

Регион		Вид тест*	Целеви животни (вид, категория)	Вид проба	Цел (надзор, определяне на серопревалентност, съмнение, контрол на ваксинация, тестване на ваксина и т.н.)	Брой планирани тестове за календарна година
Варна		ELISA	ЕК и кокошки„заден двор“	Серумнипроби	надзор	295
Видин		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумнипроби	надзор	295
Враца		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумнипроби	надзор	270
Добрич		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумнипроби	надзор	420
Монтана		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумнипроби	надзор	220
Русе		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	195
Силистра		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	295
София-град		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	295
София област		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	245
Хасково		ELISA	ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	265
Общо ELISA						2795
Варна	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	30
Видин	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	30
Враца	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	27
Добрич	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	42
Монтана	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	22
Русе	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	20
Силистра	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	30
София-град	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	30
София област	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	25
Хасково	SNT		ЕК и кокошки „заден двор“	Серумни проби	надзор	27
Общо SNT						283
Общо надзор						3078
Цялата страна	PCR		ЕК, диви и домашни водоплаващи птици, комари	Кръвни проби, органни суспензии и сборни проби комари	съмнение	150
Цялата страна	Вирус изолация		ЕК, диви и домашни водоплаващи птици	Кръвни проби и органни суспензии	съмнение	100
Цялата страна	IgM ELISA		ЕК	Серумни проби	съмнение/надзор	96
Общо съмнение						346

*Лабораторната диагностика на заболяването Треска от Западен Нил се извършват съгласно методите, описани в последната актуализирана версия на Manual of Diagnostic Tests and Vaccines for Terrestrial Animals, 7-мо издание, 2012, раздел 2.1.20.

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение № 1

Опис на нерегистрираните еднокопитни животни, от които са получени кръвни проби

Кръвна проба №	Вид (кон, магаре, муле, катър)	Порода	Пол	Възраст (г.)	Собственик (име, фамилия)	№ на обекта

Приложение № 2

Въпросник № ...................../.........................

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Подпис: ..............................................................

Приложение № 3

Протокол за вземане/събиране на проби от кoмари

№ ......................../дата ................................

Код на мястото
Местонахождение (област, община, населено място/местност), адрес
Име на собственика, животновъден обект №
Географски координати (XY, NE)
Надморска височина
Вид и брой на животните във фермата
Разположение на ловилката (на открито, на закрито)
Дата и час на поставяне на ловилката
Дата и час на събиране на улова
Вид на ловилката (CDC, Onderstepoort, светлинно-отражателна, др.)
Използван атрактант (обикновенна лампа, химически,CO2, др.)
Вид захранване на ловилката (ток, батерия)
Височина на поставяне на ловилката
Максимална температура
Минимална температура
Влажност на въздуха
Скорост на вятъра
Забележка

Изпратил: ................................................................

Приложение № 20

Програма

за надзор и контрол на болестта туберкулоза по ЕПЖ в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата:

Държава членка: Република България

Заболяване: Туберкулоза по говедата

Период на изпълнение: 1.01.2016 – 31.12.2018 г.

Референции към този документ:

• Закон за ветеринарномедицинската дейност

• Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, хармонизирана с Директива 64/432/ЕИО (ДВ, бр. 23 от 2010 г.).

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл):

Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция ВОК при ЦУ на БАБХ

• тел.: +359 2 915 98 42

• e-mail: i_boyk@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България:

Туберкулозата по говедата (ТГ) е установена като проблем още през 1894 г., а от 1902 г. се работи за приемането на закон, който да регламентира мерки за борба. Такъв закон е приет през 1906 г. – Закон за ветеринарносанитарната служба и полиция, който постановява, че животните с явни клинични признаци се убиват. Със Закона за санитарноветеринарната служба от 1924 г. се организира борбата с ТГ, като отговорни за това са длъжностните ветеринарни лекари. Процентът на заразеност на говедата от 1925 г. до 1944 г. е, както следва: 1925 г. – 15,7 %, 1926 г. – 9,3 %, 1927 г. – 11,8 %, 1929 г. – 10,0 %, 1930 г. – 10,1 %, 1931 г. – 8,8 %, 1932 г. – 7,5 %, 1934 – 1944 г. – 2,6 %. От 1945 до 1949 г. заразеността на говедата в отделните окръзи е между 6,4 % (Видин) до 0,5 % (София). Установени са ферми с висок процент положителни говеда – ТКЗС, с. Царацово – 60 %, ТКЗС, с. Г. Конаре – 42 %, ТКЗС Дюлево – 37,1 %. От 1949 до 1953 г. процентът на реагиралите говеда е следният: 1949 г. – 1,4 %, 1950 г. – 0,6 %, 1951 г. – 0,4 %, 1952 г. – 0,3 %, 1953 г. – 0,3 %. През 1954 – 1958 г. се поставя епизоотична цел за изкореняване на ТГ. През 1959 г. е изследвано 83 % от поголовието в страната и са установени 0,09 % реагенти, което на практика показва, че ТГ е ликвидирана.

За периода 1997 – 2012 г. (м. юли) са изследвани 1054 проби от едри преживни животни, от които са установени 607 положителни резултата (57 %). Завишен процент на положителните резултати за разглеждания период се наблюдава през годините 1999 – 2000 г. и 2003 – 2004 г. (спрямо 1997 – 1998 и 2001 – 2002 г.), когато са установени голям брой епизоотични огнища в областите Велико Търново, Добрич, Силистра, Плевен, Кърджали и Пазарджик, като лабораторните изследвания са предимно от тези области. Също така през 2010 – 2011 г. се наблюдава значителен процент на положителните резултати в сравнение с периода 2005 – 2009 г. (около 80 %), който се дължи на новоустановено епизоотично огнище в гр. Средец, Бургаска област.

За периода 1987 – 2012 г. са обявени 125 огнища на заболяването в областите Шумен, Видин, Добрич, Велико Търново, София област, Силистра, Смолян, Разград, Русе, Плевен, Ловеч, Кърджали, Пазарджик, Варна, Габрово, Враца, Бургас, Благоевград и Хасково. Най-голям е броят на огнищата в областите Плевен (20), Шумен (19), Добрич (19), Велико Търново (10) и Силистра (10). В областите Кюстендил, Монтана, Перник, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Търговище и Ямбол не е установена ТГ.

На фигура 1 е изобразено географското разпространение на туберкулоза по говедата за периода 1983 – 2012 г.

Фиг. 1: Разпространение на туберкулоза по говедата за периода 1983 – 2012 г. В скоби е посочен броят на епизоотичните огнища.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

В най-засегнатата област – Плевен, огнища на ТГ са установени във: с. Загражден, с. Драгаш, с. Пордим, с. Каменец, с. Писарово, с. Славяново, с. Пелово, с. Левски, с. Стемерово, с. Въбел, гр. Гулянци, с. Дъбовик, с. Гиген, с. Тодорово, гр. Белене, с. Г. Дъбник, гр. Д. Митрополия, затвора Белене. Повече от едно огнище е регистрирано в с. Пордим и гр. Белене. Средната продължителност на едно епизоотично огнище е била 40 месеца, като с най-голяма продължителност е било огнището в с. Тодорово – от 1993 до 2011 г.

На таблица 1 са представени данни за броя епизоотични огнища и процента неблагополучни населени места по отношение на заболяването за периода 1983 – 2012 г.

Таблица 1. Брой регистрирани огнища на туберкулозата по говедата и процент неблагополучни населени в България за периода 1983 – 2012 г.

Област	Брой епизоотични огнища	Брой населени места	% на неблагополучните населени места
Благоевград	2	280	0.7
Бургас	3	272	1.1
Варна	2	164	1.2
Велико Търново	10	361	2.8
Видин	12	287	4.2
Враца	5	132	3.8
Габрово	2	356	0.6
Добрич	19	216	8.8
Кърджали	4	470	0.9
Ловеч	1	150	0.7
Пазарджик	2	117	1.7
Плевен	20	123	16.3
Русе	7	78	9.0
Силистра	10	115	8.7
Смолян	1	242	0.4
София област	2	371	0.5
Хасково	4	188	2.1
Шумен	19	151	12.6
Общо	125	4073	3.1

За периода 1.01.2010 г. – 1.04.2015 г. в Република България са регистрирани следните епизоотични огнища на туберкулоза по говедата:

През 2010 г. – с. Сталийска махала, Монтанска област, ферма с 84 бр. говеда, от които 16 бр. реагирали положително.

През 2011 г. – гр. Средец, Бургаска област, ферма с 86 говеда.

През 2012 и 2013 г. не са констатирани огнища на заболяването.

През 2014 г. са регистрирани следните огнища на ТГ:

• с. Лудогорци, Разградска област. Заболяването е констатирано на 28.01.2014 г. във ферма с 233 говеда, от които 123 са дали положителен резултат за туберкулоза.

• с. Липник, Разградска област. Животновъден обект с 60 броя говеда. Заболяването е обявено на 17.04.2014 г.

• с. Голяма вода, Разградска област. Общ брой говеда в обекта – 25. Заболяването е обявено на 4.08.2014 г.

• с. Голям извор, Разградска област. Заболяването е обявено на 31.05.2014 г. при диагностично клане на говедо. В обекта по това време е имало 20 бр. говеда. Заболяването е ликвидирано на 27.04.2015 г. след две последователни изследвания за туберкулоза, с получен отрицателен резултат от изследването, извършени през шест месеца.

• с. Тодорово, Разградска област, 3 епизоотични огнища. Като вероятна причина за заразяването на втория и третия животновъден обект е наличието на обща паша на животните.

• с. Гъбене, Габровска област. Заболяванетое констатирано на 21.05.2014 г. във ферма с 398 говеда.

• с. Бистрица, Кюстендилска област. Заболяването е констатирано на 30.04.2014 г. в обект с 44 бр. говеда. Заболяването е ликвидирано след получаване на два отрицателни резултата от изследване за туберкулоза, извършени през шест месеца.

• с. Градец, Видинска област. Заболяването е констатирано на 21.05.2014 г. в обект с 94 говеда. Заболяването е ликвидирано след получаване на два отрицателни резултата от изследване за туберкулоза, извършени през шест месеца.

• с. Тополовец, Видинска област. Заболяването е констатирано на 13.06.2014 г. в обект с 92 говеда.

• гр. Тръстеник, Плевенска област. Заболяването е констатирано на 26.06.2014 г. във ферма с 34 бр. говеда.

• с. Ябълчени, Кърджалийска област. Заболяването е констатирано на 20.08.2014 г. в обект с 30 бр. говеда.

През 2015 г. са регистрирани следните огнища на ТГ:

• с. Печеница, Разградска област. Заболяването е констатирано на 14.01.2015 г. в животновъден обект със 145 говеда.

• с. Богомилци, Разградска област – животновъден обект с 39 бр. говеда, 3 от които с положителен резултат за туберкулоза.

• с. Стражец, Разградска област. Заболяването е обявено на 27.05.2015 г.

• с. Ясеновец, Разградска област – в животновъден обект със 158 говеда, едно от които реагира положително и едно неопределено. На 15.07.2015 г. заболяването е обявено.

• с. Старо селище, Разградска област – животновъден обект с 267 бр. говеда. На 23.02.2015 г. заболяването е обявено.

• с. Юпер, Разградска област – 2 епизоотични огнища.

3. Описание на програмата:

• диагностични изследвания на терен– ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, в стада, свободни от туберкулоза;

• диагностични изследвания на терен – диференциална туберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин, на 42-я ден след първоначалната туберкулинизация) на ЕПЖ с положителна или съмнителна реакция при предходното еднократно изследване в говежди туберкулин, в стада, свободни от туберкулоза;

• диагностични изследвания на терен – еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2 мл на всички ЕПЖ, реагирали с положителна или съмнителна реакция при диференциалната туберкулинизация;

• в стада с констатирана туберкулоза по ЕПЖ – учестени интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно, на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст. В случай на отрицателни резултати за туберкулоза при всички ЕПЖ в стадото следващото изследване се извършва след 6 месеца и при отрицателни резултати стадото се счита за свободно от болестта;

• диагностично/санитарно клане при положително или съмнително реагирали за туберкулоза ЕПЖ;

• лабораторно изследване (микробиологично и молекулярнобиологично) на лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи, взети при диагностично или санитарно клане или при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния месопреглед при редовно заклани животни;

• патологоанатомични и лабораторни изследвания (микробиологочни и молекулярнобиологични) на органни проби от възприемчиви диви животни, при съмнение;

• диагностични изследвания на терен – еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД на всички говеда, навършили 42-дневна възраст, при внос от трети страни (изследването се заплаща от собственика на внесените животни);

• еднократна туберкулинизация на всички свине (с говежди и птичи ППД туберкулин – едновремено на двете уши), които се отглеждат съвместно с ЕПЖ, при които е констатирана туберкулоза;

• Обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни;

• Обезвреждане на трупове унищожени животни;

• Други: дезинфекция, дезинсекция и дератизация в епизоотичните огнища.

4. Мерки съгласно програмата:

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

X Контрол

Х Лабораторно изследване

   Ваксинация

X Клинични прегледи

  Лечение

X Обезвреждане на трупове на унищожени животни

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор

Х Други мерки: ДДД

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

• Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните:

   – е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване;

   – удостоверява статута на страната/областите като свободни от туберкулоза по говедата;

   – обявява възникналите огнища на туберкулоза и определя мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването;

   – взаимодейства с институциите, които участват в програмата на национално ниво;

   – осъществява взаимодействието с другите държави членки и гарантира за здравния статус на животните и продуктите от тях при международната търговия;

   – удостоверява пред международните институции възстановяването на статута на отделните области и страната като цяло, като свободни от туберкулоза по говедата.

• Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ

   – разработва стратегия за контрола на туберкулозата по говедата и осъществява контрола по прилагането на програмата;

   – координира действията на всички органи, участващи в програмата;

   – събира, съпоставя и анализира данни и изготвя информация и доклади с резултатите по програмата.

• Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните:

   – изпълняват програмата за контрол на туберкулозата на регионално ниво;

   – контролират изпълнението на туберкулинизациите от регистрираните ветеринарни лекари;

   – контролират дейностите на всички институции на регионално ниво и докладват данните в БАБХ;

   – обобщават данни за реагиралите положително/съмнително ЕПЖ при редовната туберкулинизация, диференциалната туберкулинизация, туберкулинизацията с говежди ППД в доза 0,2 мл и учестената туберкулинизация в региона и изпращат сведение до Дирекция „ЗХОЖКФ“;

   – вземат проби за лабораторни изследвания от заклани говеда, съмнителни за туберкулоза.

• Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво:

   – привежда в изпълнение програмата на местно ниво;

   – осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата;

   – контролира резултатите от туберкулинизацията в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари;

   – извършва диференциалната туберкулинизация, туберкулинизацията с говежди ППД в доза 0,2 мл и учестена туберкулинизация;

   – изготвя списък с реагиралите положително/съмнително ЕПЖ при редовната, диференциалната и туберкулинизацията с говежди ППД в доза 0,2 мл;

   – контролира спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните и тяхното движение.

• Регистрираните ветеринарни лекари:

   – извършват туберкулинизация с говежди ППД в доза 0,1 мл;

   – въвеждат данните в системата ВетИС от извършената туберкулинизация.

• Ветеринарните инспектори от отдел „Контрол на храните“:

   – извършват кланичен месопреглед при рутинно заклани животни.

• Националната референтна лаборатория „Туберкулоза и антракс“ към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНВМИ), гр. София:

   – извършва лабораторно изследване (микробиологично и молекулярнобиологично) на проби от животни, при съмнение;

   – информира дирекция ЗХОЖКФ за резултатите от извършените изследвания;

   – изпраща проби за потвърждение и извършване на допълнителни изследвания в Референтната лаборатория на ЕС;

   – участва в организираните от Европейската референтна лаборатория ринг тестове;

   – сътрудничи с националните референтни лаборатории на други държави членки по отношение на необходимите изследвания.

4.3. Описание на географските и административни райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на цялата страна.

В стада, свободни от туберкулоза, се извършва ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) в доза 0,1 мл на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст.

На всички ЕПЖ, реагирали с положителна или съмнителна реакция при еднократното интрадермално изследване, се извършва диференциална туберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин по 0.1 мл, на 42-ия ден след първоначалната туберкулинизация).

В случай на положителна или съмнителна реакция при диференциалната туберкулинизация се извършва еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2 мл.

В стада с констатирана туберкулоза на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, се извършват учестени интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно. В случай на отрицателни резултати за туберкулоза при всички ЕПЖ в стадото следващото изследване се извършва след 6 месеца и при повторно получаване на отрицателни резултати при всички животни стадото се счита за свободно от болестта.

В стада с констатирана туберкулоза по ЕПЖ, които се отглеждат съвместно със свине, се извършва еднократна туберкулинизация на всички свине с говежди и птичи ППД туберкулин едновремено на двете уши.

На фигура 1 е представена схема за извършване на интрадермалните изследвания при ЕПЖ.

Фиг. 1. Схема за извършване на туберкулинизация на ЕПЖ

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

В случай на съмнение за туберкулоза се извършва диагностично/санитарно клане и се вземат проби (лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи) за лабораторно изследване.

Лабораторно изследване на лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи се извършва и при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния месопреглед при редовно заклани животни.

При необходимост и след разпореждане от дирекция ЗХОЖКФ се извършват патологоанатомични и лабораторни изследвания (микробиологични и молекулярнобиологични) на органни проби от възприемчиви диви животни.

Получените резултати от интрадермалните изследвания и наблюдаваните патологоанатомични изменения се попълват в протокол за извършена туберкулинизация и протокол за патологоанатомично изследване.

При внос на говеда от трети страни по време на задължителната карантина се извършва еднократно интрадермално изследване на всички животни, навършили 42-дневна възраст. Изследването се заплаща от собственика на внесените животни.

Подробна инструкция за извършване на туберкулинизация и интерпретация на резултатите, протокол за извършена туберкулинизация и протокол за патологоанатомично изследване се изготвя в началото на надзорния период от дирекция ЗХОЖКФ.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата:

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация.

Регистрацията на животновъдни обекти се извършва съгласно изискванията на чл. 137 ЗВД.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат говеда, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация. БАБХ е официалният компетентен орган за идентификацията на животните, който поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, хармонизирана с Директива 64/432/ЕИО.

5. Общо описание на разходите и ползите:

1. Разходи за извършване на туберкулинизация.

2. Разходи за закупуване на говежди и птичи туберкулин.

3. Разходи за вземане и транспортиране на проби до НРЛ „Туберкулоза и антракс“ към НДНИВМИ, гр. София.

4. Разходи за закупуване на диагностични китове и необходимите консумативи за извършване на изследванията.

5. Разходи за обезщетяване на собствениците на заклани и унищожени говеда.

6. Разходи за обезвреждане на трупове на унищожени животни.

7. Разходи за заплащане на труда на изпълнителите на програмата.

8. Разходи за извършените ДДД мероприятия.

Ползи и очаквани резултати от програмата:

Ползи от програмата:

   – Ранно откриване на заболяването и предотвратяване на разпространението му във възприемчиви животни и хора.

Очакван резултат:

   – Откриване на инфектираните животни;

   – Идентифициране на източника на инфекция;

   – Ликвидиране на инфекцията в заразеното стопанство;

   – Доказване ефикасността на приложените противоепизоотични мерки.

6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните 5 години:

6.1. Данни за извършен надзор и лабораторни тестове през последните 5 години:

Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата

Страна членка: България         Година: 2011 

*Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да

Регион	Общ брой говеда		Официално свободни стада		Заразени стада		Рутинни туберкулинови изследвания		Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC]	Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване	Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване
	стада	животни	Брой стада	%	Брой стада	%	Интервал между рутинните туберкулинови изследвания	Брой изследвани животни
Благоевград	7 583	24 615	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	23 209	0	0	0
Бургас	4 686	25 269	0	99,98 %	1	0,02 %	Веднъж годишно	23 808	0	43	38
Варна	1 353	10 926	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	10 854	0	0	0
В. Търново	2 161	22 826	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	22 815	0	33	0
Видин	1 117	8 518	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	8 055	0	0	0
Враца	5 265	19 331	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	17 895	0	0	0
Габрово	1 003	8 160	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	8 450	0	0	0
Добрич	1 383	25 802	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	24 196	0	3	0
Кърджали	17 479	47 681	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	46 697	0	0	0
Кюстендил	1 262	6 056	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	6 031	0	0	0
Ловеч	254	11 451	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	11 208	0	0	0
Монтана	2 235	17 178	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	16 916	3 244	0	0
Пазарджик	7 870	18 908	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	17 015	0	0	0
Перник	1 988	6 676	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	5 302	0	0	0
Плевен	7 348	29 392	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	23 382	0	0	0
Пловдив	5 793	56 442	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	55 769	0	0	0
Разград	5 228	20 940	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	18 914	0	0	0
Русе	4 491	15 920	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	15 328	0	0	0
Силистра	3 814	12 307	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	14 832	0	0	0
Сливен	2 271	27 291	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	26 248	0	0	0
Смолян	9 837	15 469	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	14 078	0	0	0
София-град	443	4 372	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	4 055	0	0	0
София област	7 936	16 362	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	16 424	801	0	0
Стара Загора	4 134	28 041	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	31 586	0	0	0
Търговище	5 755	26 053	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	24 332	0	0	0
Хасково	8 964	33 525	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	31 893	0	0	0
Шумен	5 070	23 779	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	29 059	0	0	0
Ямбол	1 440	25 601	0	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	16 048	0	0	0
Общо:	128 163	588 891	0	99,98 %	1	0,02 %	Веднъж годишно	564 399	4 045	79	38

Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата          

Страна членка: България         Година: 2012 

Регион	Общ брой говеда		Официално свободни стада		Заразени стада		Рутинни туберкулинови изследвания		Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC]	Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване	Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване
	стада	животни	Брой стада	%	Брой стада	%	Интервал между рутинните туберкулинови изследвания	Брой изследвани животни
Благоевград	6202	32573	6202	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	29809	0	0	0
Бургас	4849	27936	4849	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	26923	0	24	0
Варна	989	12159	989	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	11161	125	0	0
В. Търново	1998	21 129	1998	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	20 873	0	1	0
Видин	725	7082	725	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	7503	421	9	0
Враца	4 798	16 920	4 798	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	16 104	0	0	0
Габрово	775	8834	775	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	8813	72	0	0
Добрич	1434	23635	1434	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	22673	34	6	0
Кърджали	13849	48000	13849	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	46900	212	8	0
Кюстендил	1659	6416	1659	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	6577	161	0	0
Ловеч	1354	11 667	1354	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	10 900	0	0	0
Монтана	1528	16363	1528	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	15640	67	1	0
Пазарджик	6070	16102	6070	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	15866	0	0	0
Перник	1399	6377	1399	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	5234	0	0	0
Плевен	3837	23238	3837	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	21028	0	6	0
Пловдив	5674	65257	5674	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	59525	224	0	0
Разград	2629	18172	2629	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	18172	0	1	0
Русе	1458	15039	1458	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	14413	521	0	0
Силистра	3050	14085	3050	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	12578	0	0	0
Сливен	1952	28719	1952	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	26398	0	0	0
Смолян	7411	13823	7411	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	12479	98	1	0
София-град	383	4523	383	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	4047	0	0	0
София област	4 600	12 533	4 600	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	12 533	0	0	0
Стара Загора	1578	31243	1578	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	30043	0	0	0
Търговище	4672	26088	4672	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	23269	0	0	0
Хасково	7621	39907	7621	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	34243	0	0	0
Шумен	4460	23700	4460	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	23960	260	3	0
Ямбол	1223	21611	1223	100 %	0	0 %	Веднъж годишно	19013	0	0	0
Общо:	98177	593131	98177	100 %	0	0	Веднъж годишно	556677	2195	60	0

Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата          

Страна членка: България         Година: 2013 

*Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да           

Регион	Общ брой говеда		Официално свободни стада		Заразени стада		Рутинни туберкулинови изследвания		Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC]	Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване	Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване
	стада	животни	Брой стада	%	Брой стада	%	Интервал между рутинните туберкулинови изследвания	Брой изследвани животни
Благоевград	6 019	34 303	6 019	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	17 635	0	0	0
Бургас	4 557	28 673	4 557	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	16 753	0	1	0
Варна	1 177	11 889	1 177	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	7 556	0	0	0
В. Търново	1 590	24 197	1 590	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	14 725	0	0	0
Видин	689	7 048	689	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	3 560	0	0	0
Враца	4 691	16 614	4 691	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	9 291	0	0	0
Габрово	698	7 661	698	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	5 913	0	3	0
Добрич	1 426	24 737	1 426	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	13 324	0	2	0
Кърджали	14 063	48 086	14 063	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	23 470	0	0	0
Кюстендил	1 130	6 292	1 130	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	4 055	0	0	0
Ловеч	1 381	11 820	1 381	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	4 467	0	0	0
Монтана	1 393	15 199	1 393	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	9 729	0	0	0
Пазарджик	6 372	24 193	6 372	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	10 985	0	0	0
Перник	1 369	6 067	1 369	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	3 269	0	0	0
Плевен	2 975	21 577	2 975	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	13 599	0	0	0
Пловдив	5 346	65 378	5 346	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	42 276	0	0	0
Разград	2 521	17 932	2 521	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	12 351	0	31	0
Русе	1 453	14 460	1 453	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	8 896	0	0	0
Силистра	2 934	13 909	2 934	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	8 229	0	0	0
Сливен	1 953	28 963	1 953	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	16 155	0	0	0
Смолян	7 339	13 154	7 339	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	5 296	0	0	0
София-град	375	4 926	375	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	4 754	0	0	0
София област	3 324	15 559	3 324	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	6 034	0	0	0
Стара Загора	1 533	27 768	1 533	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	21 499	0	0	0
Търговище	4 655	25 131	4 655	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	12 347	0	0	0
Хасково	7 621	39 907	7 621	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	21 281	0	0	0
Шумен	3 621	22 567	3 621	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	17 656	0	0	0
Ямбол	1 207	22 033	1 207	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	8 671	0	0	0
Общо:	93 412	600 043	93 412	100,00 %	0	0,00 %	Веднъж годишно	343 776	0	37	0

Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата          

Страна членка: България         Година: 2014 

* Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да           

Регион	Общ брой говеда		Официално свободни стада		Заразени стада		Рутинни туберкулинови изследвания		Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC]	Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване	Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване
	стада	животни	Брой стада	%	Брой стада	%	Интервал между рутинните туберкулинови изследвания	Брой изследвани животни
Благоевград	6 100	33 609	6 100	100	0	0	Веднъж годишно	32 031	0	0	0
Бургас	4 385	30 955	4 385	100	0	0	Веднъж годишно	15 783	0	1	0
Варна	1 180	11 525	1 180	100	0	0	Веднъж годишно	9 791	0	0	0
В. Търново	837	19 645	837	100	0	0	Веднъж годишно	17 572	0	0	0
Видин	497	5 624	497	99,6	2	0,4	Веднъж годишно	5 096	0	38	27
Враца	4 106	16 626	4 106	100	0	0	Веднъж годишно	13 016	0	0	0
Габрово	698	7 994	698	99,9	1	0,1	Веднъж годишно	8 011	0	46	24
Добрич	1 092	25 031	1 092	100	0	0	Веднъж годишно	21 496	0	2	0
Кърджали	13 934	51 964	13 934	100	1	0,01	Веднъж годишно	42 817	0	11	8
Кюстендил	1 071	6 645	1 071	99,9	1	0,1	Веднъж годишно	6 050	0	4	4
Ловеч	1 379	12 163	1 379	100	0	0	Веднъж годишно	8 511	0	0	0
Монтана	1 187	14 486	1 187	100	0	0	Веднъж годишно	13 994	0	0	0
Пазарджик	5 638	13 401	5 638	100	0	0	Веднъж годишно	12 261	0	0	0
Перник	1 201	5 968	1 201	100	0	0	Веднъж годишно	4 112	0	0	0
Плевен	3 484	45 727	3 484	99,9	1	0,1	Веднъж годишно	19 961	0	29	15
Пловдив	4 842	62 032	4 842	100	0	0	Веднъж годишно	52 371	0	0	0
Разград	2 000	16 400	2 000	99,75	5	0,25	Веднъж годишно	14 844	0	209	114
Русе	1 337	12 862	1 337	100	0	0	Веднъж годишно	11 825	0	0	0
Силистра	2 555	13 924	2 555	100	0	0	Веднъж годишно	11 527	0	0	0
Сливен	1 962	28 622	1 962	100	0	0	Веднъж годишно	26 305	0	0	0
Смолян	6 830	11 670	6 830	100	0	0	Веднъж годишно	8 983	0	0	0
София-град	268	3 056	268	100	0	0	Веднъж годишно	2 866	0	0	0
София област	3 324	15 790	3 324	100	0	0	Веднъж годишно	10 977	0	0	0
Стара Загора	1 570	29 255	1 570	100	0	0	Веднъж годишно	29 524	0	0	0
Търговище	2 706	18 844	2 706	100	0	0	Веднъж годишно	15 065	0	0	0
Хасково	7 621	37 360	7 621	100	0	0	Веднъж годишно	16 098	0	0	0
Шумен	3 621	22 566	3 621	100	0	0	Веднъж годишно	18 021	0	0	0
Ямбол	1 087	21 032	1 087	100	0	0	Веднъж годишно	14 384	0	0	0
Общо:	86 512	594 776	86 512	99,97 %	10	0,0216	Веднъж годишно	463 292	0	340	192