ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 14406 от 20 ноември 2020 г.

по административно дело № 8705 от 2019 г.

Върховният административен съд на Република България – второ отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав: председател: Галина Солакова, членове: Илияна Дойчева, Емилия Кабурова, при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Вичо Станев изслуша докладваното от съдията Илияна Дойчева по адм. дело № 8705/2019 г.

Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“, сдружение „Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер“, сдружение „Българска асоциация на заведенията“, сдружение „Българска Е-Комерс Асоциация“, сдружение „Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост“, сдружение „Асоциация на търговците на стоки за детето в България“, сдружение Национален браншови съюз „Сервиз на електронна и битова техника“, сдружение „Стопанска камара – Варна“, сдружение „Асоциация на денталните дилъри в България“, сдружение „Национална асоциация хотел-ресторант кафетерия ХоРеКа“, „Бизнес Венчърс Интернешънъл“ – ЕООД, „Ай Ти Ес – 2“ – ЕООД, „Авител“ – ООД, „Ланджов“ – ООД, „Форнекст“ – ЕООД, „Веда Акаунтинг“ – ООД, „Тема Софтуер“ – ООД, „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ – КДА, „Силистра Телеком Солюшънс“ – ООД, „Янк Софт“ – ЕООД, „ФСК Валмар Бургас“ – ООД, „Рекорд – 2004“ – ЕООД, „Ро и Ни“ – ЕООД, „Експерт-М“ – ООД, „Алфа Баланс“ – ЕООД, „Протуес“ – ЕООД, „Шидеров“ – ЕООД, ЕТ „И. Донев“, „Ники 2003“ – ЕООД, „Валеко“ – ООД, „Инфобокс – Алексиев и с-ие“ – СД, „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ – ЕООД, „Брайт комплекс АТ“ – ЕООД, „Дабъл Клик Системс“ – ЕООД, „Свети Никола 2013“ – ООД, „Мигито Петрова“ – ООД, „Саби-4“ – ООД, „Б. Кирилов“ – ЕООД, „Ню Ес Нет“ – ЕООД, „Колев и Колев“ – АД, „Ниела Софт“ – ООД, „Интеройл Кресна“ – ЕООД, и „Ханза“ – ООД, против Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.), Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 10 от 1.02.2019 г.) и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г.). Жалбоподателите навеждат доводи за нищожност на оспорените подзаконови административни актове и в условие на евентуалност за тяхната незаконосъобразност. Молят за отмяната им и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на финансите, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична недопустимост на жалбата, а в допустимата й част – за частично основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за частично недопустима.

С определение от 29.06.2020 г., постановено по делото, жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателите са дадени указания да посочат изрично действащите норми, които оспорват, в редакцията им към настоящия момент на всяка една от обжалваните наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наредбата). В изпълнение на указанията е депозирана молба от 17.08.2020 г. (л. 1845), в която жалбоподателите правят съпоставка на редакциите на обжалваните разпоредби към датата на подаване на жалбата и към датата на подаване на молбата и сочат разпоредбите, които не са изменени с последващи наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18, а именно чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 26, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, 52в, 52г, 52д, 52ж, 52з, 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52л, 52м, 52н, както и приложение № 1 и приложения от № 29 до № 35.

С оглед на изложеното жалбата е недопустима по отношение на искането да се обяви нищожността и в условие на евентуалност да се отменят като незакаконосъобразни процесните три наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18. Част от нормите, изменени и допълнени с посочените три наредби за изменение и допълнение на наредбата, са изменени, отменени и допълнени с последващи изменения и допълнения на наредбата, като след оспорените три наредби за изменение и допълнение на наредбата има още четири редакции, като последната е обнародвана в ДВ, бр. 68 от 2020 г. На съдебен контрол подлежат подзаконови нормативни актове, които са част от действащата правна уредба, респективно не са отменени. След като част от разпоредбите са отменени или изменени с други последващи норми, уреждащи същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове, без да е ограничено във времето (за разлика от индивидуалните административни актове – чл. 21 от АПК, и общите – чл. 179 и сл. от АПК, за които законодателят е въвел времева рамка), и се отнася само към действащите нормативни актове, а не към отменени или изменени такива, които вече не са част от действащото потестативно субективно право към момента на произнасяне по същество от съда. С оглед на изложеното и предвид депозираната от жалбоподателите молба от 17.08.2020 г. съдът приема, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 26, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, 52в, 52г, 52д, 52ж, 52з, 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52л, 52м, 52н, както и приложение № 1 и приложения от № 29 до № 35. От така посочените разпоредби с нова редакция са нормите на чл. 26, 52в, 52ж, 52з, 52л и 52м. Изменени са и приложения № 1 и № 29 – № 33. Като се има предвид, че предметният обхват е определен от жалбоподателите, а именно норми, регламентирани с трите наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18, с оглед на което и събраните по делото доказателства са относими към приемането на трите наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18, и доколкото е налице взаимна връзка и препращане в отделни части на оспорваните разпоредби, то същите не биха могли да се разглеждат самостоятелно, включително и отделни части – алинеи и точки от тях, след като измененията са частични, но са взаимосвързани. Съобразно изложеното съдът намира, че жалбата е допустима по отношение оспорването на чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, 52г, 52д, 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и приложения № 34 и № 35. Посочените норми не са изменени с Наредбата за изменение и допълнение (ДВ, бр. 10 от 1.02.2019 г.), с нея е изменен чл. 26, но предвид, че същият е изменен с Наредбата за изменение и допълнение (ДВ, бр. 68 от 2020 г.) и доколкото е налице взаимна връзка и препращане в отделни части, то оспорването му също е недопустимо. Следователно в останалата й част жалбата също е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Следва да се отбележи, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на подзаконовия административен нормативен акт, тъй като част от тях са съсловни организации, които защитават правата и интересите на своите членове, които са търговци и по отношение на които наредбата създава задължения съгласно чл. 118, ал. 1 вр. 4 ЗДДС, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г., постановено по т. д. № 4/2009 г. на общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, а останалите жалбоподатели са търговци, по отношение на които наредбата също създава задължения.

В допустимата й част жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

По делото са приложени доклади и мотиви за изменение и допълнение на процесната наредба, съответно приложени на стр. 1702 и 1783 за изменението и допълнението на наредбата – ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.; стр. 378 и 386 за изменението и допълнението на наредбата – ДВ, бр. 10 от 1.02.2019 г., и стр. 1539 и 1581 за изменението и допълнението на наредбата – ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г. В доклада от 24.01.2019 г. (стр. 378) са посочени като необходими финансови средства в размер приблизително на 200 лв. на обект за актуализация на софтуера, като липсва обосновка. В доклада от 26.03.2019 г. (стр. 1581) е посочено, че срокът за обществено обсъждане на основание чл. 26, ал. 4, изр. 2 е четиринадесетдневен срок, като съобщението е публикувано на Портала за обществени консултации на 1.03.2019 г. до 15.03.2019 г. В докладите и мотивите е посочено, че в резултат на публикуването на проектите за изменение и допълнение на наредбата и мотивите към тях са постъпили становища, възражения и предложения, като по делото са представени списъци за това и коментари към тях. Прието е също, че с проектите не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз и не е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По делото безспорно е установено, че проектите за изменение и допълнение на наредбата са в приложното поле на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета, установяваща процедура за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, въведена в законодателството ни с ПМС № 165 от 2024 г., като е направена нотификация за всяко едно от измененията, както следва: за изменението и допълнението на наредбата, обн. в ДВ, бр. 80 от 2018 г., нотификационният номер е 2018/380/BG, получено на 26.07.2018 г., с край на периода на прекъсване 29.10.2018 г.; за изменението и допълнението на наредбата в ДВ, бр. 10 от 1.02.2019 г., нотификационният номер е 2018/585/BG, получено на 29.11.2018 г. и край на периода на прекъсване 1.03.2019 г.; за изменението и допълнението на наредбата, обн. в ДВ, бр. 26 от 2019 г., нотификационният номер е 2019/112/BG, получено на 11.03.2019 г. и край на периода на прекъсване 12.06.2019 г. С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при постановяване на оспорените разпоредби, въведени в действащото право с посочените три наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са достатъчното основание за тяхната незаконосъобразност, както и че същите водят и до нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА в докладите/мотивите не са посочени финансовите и други средства за прилагане на новата уредба. Посочените в доклада от 20.09.2018 г. разходи за подмяна на използваните фискални принтери и за привеждане на използваните софтуери в съответствие с нормативните изисквания са примерни и се опровергават от приложените по делото оферти, които сочат значително по-високи разходи. В следващия доклад и мотиви посочените разходи също не са обосновани, а са дадени примерни такива без обосновка. С определение от 7.10.2019 г., постановено по делото, съдът е указал доказателствената тежест на страните, като ответникът не ангажира доказателства, установяващи, че посочените в двата доклада, съответно мотиви, прогнозни разходи са обосновани. Посочените нарушения са съществени, тъй като, от една страна, нарушават императивното изискване на чл. 28, ал. 2, т. 3, а от друга страна, при невъзможност за осигуряване на необходимия ресурс постигането на целите, заложени в нормативните изменения, няма да доведе до очакваните резултати, с което се нарушава и чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА. Налице е и нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, тъй като липсва анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Констатацията, че не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, не обосновава липсата на анализ. Фактът, че предложените проекти не съдържат разпоредби, транспониращи актове на ЕС, не освобождава органа от анализа за съответствието на наредбите с приложимите разпоредби от правото на ЕС. В случая такива анализи не са правени. Следователно при постановяване на наредбите за изменение и допълнение на наредбата са допуснати нарушения на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5, като съгласно императивното правило на чл. 28, ал. 4 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс – и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган. ЗНА придава изключително значение на мотивите на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, които формулират и целите на разпоредбата. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращи определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин.

Налице е и нарушение на чл. 77 АПК, съгласно който компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В случая не е налице обсъждане по смисъла на цитираната норма, а приложените по делото справки за предложенията, становищата и възраженията, получени при публикуването на проектите на наредбите на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации, не установяват изпълнение на законовите изисквания, тъй като обсъждането е формално. Налице е нарушение и на чл. 26, ал. 4 ЗАН, съгласно който срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. В случая изложените мотиви в доклада към проекта за изменение и допълнение на наредбата – ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., не обосновават изключителен случай за определяне на краткия срок. Налице е и нарушение на чл. 6, § 1 от Директива ЕС 2015/1535, като не е спазен срокът, предвиден в директивата. Съгласно цитираната норма държавите членки отлагат приемането на проект на технически регламент с три месеца от датата на получаване от Комисията на съобщението, посочено в член 5, параграф 1. По делото е установено, че съобщението за проекта на Наредбата за изменение и допълнение на наредбата (обн. в ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.) е с нотификационен номер 2018/380/BG, с дата на получаване 26.07.2018 г. и край на период на прекъсване 29.10.2018 г., като наредбата е приета и публикувана преди изтичането на посочения срок. Съобщението за проекта на Наредбата за изменение и допълнение на наредбата (обн. в ДВ, бр. 10 от 1.02.2019 г.) е с нотификационен номер 2018/585/BG, с дата на получаване 29.11.2018 г. и край на период на прекъсване 1.03.2019 г., като наредбата е приета и публикувана преди изтичането на посочения срок. Съобщението за проекта на Наредбата за изменение и допълнение на наредбата (обн. в ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г.) е с нотификационен номер 2019/112/BG, с дата на получаване 11.03.2019 г. и край на период на прекъсване 12.06.2019 г., като наредбата е приета и публикувана преди изтичането на посочения срок. Следователно нарушени са и изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

От изложеното се налага изводът, че жалбата в допустимата й част е основателна, тъй като оспорените норми са приети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отменят чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, 52г, 52д, 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и приложения № 34 и № 35. В останалата й част жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази му част да се прекрати.

Доводите на жалбоподателите за нищожност на оспорените норми поради липса на компетентност са неоснователни, тъй като измененията и допълненията в наредбата са направени въз основа на законова делегация съобразно чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Предвид изхода на спора и като се вземе предвид, че част от оспорването е недопустимо, следва да се осъди Министерството на финансите да заплати на сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“, сдружение „Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер“, сдружение „Българска асоциация на заведенията“, сдружение „Българска Е-Комерс Асоциация“, сдружение „Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост“, сдружение „Асоциация на търговците на стоки за детето в България“, сдружение Национален браншови съюз – „Сервиз на електронна и битова техника“, сдружение „Стопанска камара – Варна“, сдружение „Асоциация на денталните дилъри в България“, сдружение „Национална асоциация хотел-ресторант кафетерия ХоРеКа“, „Бизнес Венчърс Интернешънъл“ – ЕООД, „Ай Ти Ес – 2“ – ЕООД, „Авител“ – ООД, „Ланджов“ – ООД, „Форнекст“ – ЕООД, „Веда Акаунтинг“ – ООД, „Тема Софтуер“ – ООД, „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ – КДА, „Силистра Телеком Солюшънс“ – ООД, „Янк Софт“ – ЕООД, „ФСК Валмар Бургас“ – ООД, „Рекорд – 2004“ – ЕООД, „Ро и Ни“ – ЕООД, „Експерт-М“ – ООД, „Алфа Баланс“ – ЕООД, „Протуес“ – ЕООД, „Шидеров“ – ЕООД, ЕТ „И. Донев“, „Ники 2003“ – ЕООД, „Валеко“ – ООД, „Инфобокс – Алексиев и с-ие“ – СД, „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ – ЕООД, „Брайт комплекс АТ“ – ЕООД, „Дабъл Клик Системс“ – ЕООД, „Свети Никола 2013“ – ООД, „Мигито Петрова“ – ООД, „Саби-4“ – ООД, „Б. Кирилов“ – ЕООД, „Ню Ес Нет“ – ЕООД, „Колев и Колев“ – АД, „Ниела Софт“ – ООД, „Интеройл Кресна“ – ЕООД, и „Ханза“ – ООД, сумата 8000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение; да заплати на сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“, сдружение „Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер“, сдружение „Българска асоциация на заведенията“, сдружение „Българска Е-Комерс Асоциация“, сдружение „Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост“, сдружение „Асоциация на търговците на стоки за детето в България“, сдружение Национален браншови съюз – „Сервиз на електронна и битова техника“, сдружение „Стопанска камара – Варна“, сдружение „Асоциация на денталните дилъри в България“, сдружение „Национална асоциация хотел-ресторант кафетерия ХоРеКа“ на всеки от тях по 10 лв. заплатена държавна такса и на „Бизнес Венчърс Интернешънъл“ – ЕООД, „Ай Ти Ес – 2“ – ЕООД, „Авител“ – ООД, „Ланджов“ – ООД, „Форнекст“ – ЕООД, „Веда Акаунтинг“ – ООД, „Тема Софтуер“ – ООД, „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ – КДА, „Силистра Телеком Солюшънс“ – ООД, „Янк Софт“ – ЕООД, „ФСК Валмар Бургас“ – ООД, „Рекорд – 2004“ – ЕООД, „Ро и Ни“ – ЕООД, „Експерт-М“ – ООД, „Алфа Баланс“ – ЕООД, „Протуес“ – ЕООД, „Шидеров“ – ЕООД, ЕТ „И. Донев“, „Ники 2003“ – ЕООД, „Валеко“ – ООД, „Инфобокс – Алексиев и с-ие“ – СД, „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ – ЕООД, „Брайт комплекс АТ“ – ЕООД, „Дабъл Клик Системс“ – ЕООД, „Свети Никола 2013“ – ООД, „Мигито Петрова“ – ООД, „Саби-4“ – ООД, „Б. Кирилов“ – ЕООД, „Ню Ес Нет“ – ЕООД, „Колев и Колев“ – АД, „Ниела Софт“ – ООД, „Интеройл Кресна“ – ЕООД, и „Ханза“ – ООД, по 50 лв. заплатена държавна такса на всеки от тях.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

Отменя чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, 52г, 52д, 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и приложения № 34 и № 35 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Оставя без разглеждане жалбата на сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“, сдружение „Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер“, сдружение „Българска асоциация на заведенията“, сдружение „Българска Е-Комерс Асоциация“, сдружение „Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост“, сдружение „Асоциация на търговците на стоки за детето в България“, сдружение Национален браншови съюз – „Сервиз на електронна и битова техника“, сдружение „Стопанска камара – Варна“, сдружение „Асоциация на денталните дилъри в България“, сдружение „Национална асоциация хотел-ресторант кафетерия ХоРеКа“, „Бизнес Венчърс Интернешънъл“ – ЕООД, „Ай Ти Ес – 2“ – ЕООД, „Авител“ – ООД, „Ланджов“ – ООД, „Форнекст“ – ЕООД, „Веда Акаунтинг“ – ООД, „Тема Софтуер“ – ООД, „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ – КДА, „Силистра Телеком Солюшънс“ – ООД, „Янк Софт“ – ЕООД, „ФСК Валмар Бургас“ – ООД, „Рекорд – 2004“ – ЕООД, „Ро и Ни“ – ЕООД, „Експерт-М“ – ООД, „Алфа Баланс“ – ЕООД, „Протуес“ – ЕООД, „Шидеров“ – ЕООД, ЕТ „И. Донев“, „Ники 2003“ – ЕООД, „Валеко“ – ООД, „Инфобокс – Алексиев и с-ие“ – СД, „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ – ЕООД, „Брайт комплекс АТ“ – ЕООД, „Дабъл Клик Системс“ – ЕООД, „Свети Никола 2013“ – ООД, „Мигито Петрова“ – ООД, „Саби-4“ – ООД, „Б. Кирилов“ – ЕООД, „Ню Ес Нет“ – ЕООД, „Колев и Колев“ – АД, „Ниела Софт“ – ООД, „Интеройл Кресна“ – ЕООД, и „Ханза“ – ООД, в останалата й част и прекратява производството по делото в тази му част.

Осъжда Министерството на финансите да заплати на сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“, ЕИК 831391124; сдружение „Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер“, ЕИК 205172422; сдружение „Българска асоциация на заведенията“, ЕИК 205273347; сдружение „Българска Е-Комерс Асоциация“, ЕИК 177148639; сдружение „Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост“, ЕИК 000681680; сдружение „Асоциация на търговците на стоки за детето в България“, ЕИК 175180015; сдружение Национален браншови съюз – „Сервиз на електронна и битова техника“, ЕИК 130845784; сдружение „Стопанска камара – Варна“, ЕИК 000096926; сдружение „Асоциация на денталните дилъри в България“, ЕИК 130009725; сдружение „Национална асоциация хотел-ресторант кафетерия ХоРеКа“, ЕИК 130986071; „Бизнес Венчърс Интернешънъл“ – ЕООД, ЕИК 200315119; „Ай Ти Ес – 2“ – ЕООД, ЕИК 201473182; „Авител“ – ООД, ЕИК 831660425; „Ланджов“ – ООД, ЕИК 175404381; „Форнекст“ – ЕООД, ЕИК 175280970; „Веда Акаунтинг“ – ООД, ЕИК 201581756; „Тема Софтуер“ – ООД, ЕИК 175083694; „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ – КДА, ЕИК 202262416; „Силистра Телеком Солюшънс“ – ООД, ЕИК 202367794; „Янк Софт“ – ЕООД, ЕИК 130012244; „ФСК Валмар Бургас“ – ООД, ЕИК 202626026; „Рекорд – 2004“ – ЕООД, ЕИК 131273247; „Ро и Ни“ – ЕООД, ЕИК 127017128; „Експерт-М“ – ООД, ЕИК 813207722; „Алфа Баланс“ – ЕООД, ЕИК 200471933; „Протуес“ – ЕООД, ЕИК 121394975; „Шидеров“ – ЕООД, ЕИК 123667121; ЕТ „И. Донев“, ЕИК 833060322; „Ники 2003“ – ЕООД, ЕИК 115771483; „Валеко“ – ООД, ЕИК 200864865; „Инфобокс – Алексиев и с-ие“ – СД, ЕИК 030253511; „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ – ЕООД, ЕИК 131334166; „Брайт комплекс АТ“ – ЕООД, ЕИК 175224337; „Дабъл Клик Системс“ – ЕООД, ЕИК 203788159; „Свети Никола 2013“ – ООД, ЕИК 202603020; „Мигито Петрова“ – ООД, ЕИК 203843463; „Саби-4“ – ООД, ЕИК 825115064; „Б. Кирилов“ – ЕООД, ЕИК 030133750; „Ню Ес Нет“ – ЕООД, ЕИК 121797027; „Колев и Колев“ – АД, ЕИК 205365542; „Ниела Софт“ – ООД, ЕИК 201125592; „Интеройл Кресна“ – ЕООД, ЕИК 101558482, и „Ханза“ – ООД, ЕИК 123685518, сумата 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, а на всеки от сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“, сдружение „Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер“, сдружение „Българска асоциация на заведенията“, сдружение „Българска Е-Комерс Асоциация“, сдружение „Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост“, сдружение „Асоциация на търговците на стоки за детето в България“, сдружение Национален браншови съюз – „Сервиз на електронна и битова техника“, сдружение „Стопанска камара – Варна“, сдружение „Асоциация на денталните дилъри в България“, сдружение „Национална асоциация хотел-ресторант кафетерия ХоРеКа“ по 10 лв. (десет лева), представляващи заплатена държавна такса, и на всеки от „Бизнес Венчърс Интернешънъл“ – ЕООД, „Ай Ти Ес – 2“ – ЕООД, „Авител“ – ООД, „Ланджов“ – ООД, „Форнекст“ – ЕООД, „Веда Акаунтинг“ – ООД, „Тема Софтуер“ – ООД, „Хепи Ленд Парк Мениджмънт“ – КДА, „Силистра Телеком Солюшънс“ – ООД, „Янк Софт“ – ЕООД, „ФСК Валмар Бургас“ – ООД, „Рекорд – 2004“ – ЕООД, „Ро и Ни“ – ЕООД, „Експерт-М“ – ООД, „Алфа Баланс“ – ЕООД, „Протуес“ – ЕООД, „Шидеров“ – ЕООД, ЕТ „И. Донев“, „Ники 2003“ – ЕООД, „Валеко“ – ООД, „Инфобокс – Алексиев и с-ие“ – СД, „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ – ЕООД, „Брайт комплекс АТ“ – ЕООД, „Дабъл Клик Системс“ – ЕООД, „Свети Никола 2013“ – ООД, „Мигито Петрова“ – ООД, „Саби-4“ – ООД, „Б. Кирилов“ – ЕООД, „Ню Ес Нет“ – ЕООД, „Колев и Колев“ – АД, „Ниела Софт“ – ООД, „Интеройл Кресна“ – ЕООД, и „Ханза“ – ООД, по 50 лв. (петдесет лева), представляващи заплатена държавна такса.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Председател: Георги Чолаков

2617