РЕШЕНИЕ № 8161 от 1 юли 2024 г.

по административно дело № 1899 от 2024 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: председател: Ваня Анчева, членове: Мариета Милева, Тодор Тодоров, Юлия Ковачева, Весела Андонова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от съдията Мариета Милева по административно дело № 1899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта и съобщенията против Решение № 10142 от 25.10.2023 г. по адм. дело № 3976/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, в частта, с която е отменен частично чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и по касационна жалба, подадена от „Тюф Инженеринг“ ЕООД, гр. София, против същия съдебен акт в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от цитираната Наредба № Н-32 от 2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в частта „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“.

Касационният жалбоподател – министърът на транспорта и съобщенията, поддържа, че съдебният акт в обжалваната част е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 2011 г. в отменената част „както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6“ е въведена в изпълнение на Директива 2014/45/ЕС за гарантиране на високо качество на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Моли решението в оспорената част да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на „Тюф Инженеринг“ ЕООД в тази част да бъде отхвърлена. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Касационният жалбоподател – „Тюф Инженеринг“ ЕООД, гр. София, излага твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от наредбата в оспорената част не съответства на императивното изискване на чл. 148, ал. 4, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и предоставя възможност за произволни интерпретации относно срока на обучение и необходимата квалификация. Моли решението в оспорената част да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се отмени чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Всеки от жалбоподателите оспорва касационната жалба на другата страна.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид изложеното в касационните жалби, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт в съответните оспорени части е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледана по същество, касационната жалба на министъра на транспорта и съобщенията е неоснователна, а касационната жалба на „Тюф Инженеринг“ ЕООД, гр. София, е основателна.

Тричленният състав на Върховния административен съд правилно приема, че Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е издадена от компетентен орган въз основа на законова делегация – чл. 147, ал. 1, 5, 6 и 8 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и при спазване на изискванията за форма.

Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението, че са налице основания за отмяна на чл. 18, ал. 1, т. 10, в ред. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта „както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6“.

Съображенията на тричленния съдебен състав в тази част следва да бъдат допълнени, като се посочи, че са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелно основание за отмяна на цитирания текст в обжалваната част.

Оспорената разпоредба е в редакцията, приета с изменението с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – ДВ, бр. 38 от 2018 г. От събраните по делото доказателства, в т. ч. административната преписка, се установява, че при приемане на чл. 18, ал. 1, т. 10 през 2018 г. с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като не са изпълнени изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В съответствие с условията на чл. 26, ал. 3 ЗНА проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. от 2018 г. и докладът към него са публикувани на 31.01.2018 г. с посочена дата на приключване на консултациите – 14.02.2018 г., но мотивите/докладът не съдържат информация относно посочените в чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА елементи. Липсва обсъждане на средствата, необходими за прилагане на изменената наредба, както и анализ на очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Представените по делото доказателства не обективират данни в този смисъл, поради което не може да се приеме, че изискванията на закона са изпълнени. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обосновават отмяна на обжалвания текст от наредбата. В този смисъл е Решение № 5518 от 29.05.2023 г. по адм. дело № 11876/2022 г. на ВАС, влязло в сила с Решение на петчленен състав № 12387 от 12.12.2023 г. по адм. дело № 7801/2023 г. на ВАС.

Изложените от тричленния състав на Върховния административен съд съображения относно несъответствието на цитираната разпоредба от наредбата в обжалваната част с нормативни актове от по-висока степен се споделят от настоящата инстанция изцяло. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателства първоинстанционният съдебен състав приема, че са налице основания за отмяна на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 10 от наредбата в частта „както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6“ в ред. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., поради противоречие с разпоредбата на чл. 37, ал. 2 АПК. С цитирания текст в обжалваната част на подателите на заявления с искане за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е възложено да представят доказателства, че газоанализатори от одобрен тип по реда на Закона за измерванията, пуснати в действие преди 30.10.2016 г., са преминали последваща проверка. Правилно е преценено, че въведеното изискване е за представяне на документи за установяване на факти, които са известни на органа служебно и поради това не подлежат на доказване. След анализ на разпоредбите на чл. 38 и чл. 52, т. 2 от Закона за измерванията тричленният състав законосъобразно приема, че първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, които са длъжни да отчитат пред Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършените проверки и знаците за проверки. Това формира правилния извод, че след като документите за извършени последващи проверки са представени на органите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, то министърът на транспорта и съобщенията в качеството на орган, който издава разрешения за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на ППС, няма основание да изисква свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6 от наредбата от заявителите, а е длъжен да ги осигури служебно за нуждите на административното производство съгласно изричния текст на чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Поради изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение в тази част. Съдебният акт в тази част е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила.

В частта, в която е отхвърлена жалбата на „Тюф Инженеринг“ ЕООД срещу чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта: „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“, решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно и следва да бъде отменено.

От страна на решаващия съдебен състав не са взети предвид допуснатите при приемане на текста съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелно основание за неговата отмяна.

Обжалваната редакция на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ е приета с § 5 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г. Както се установява от представената административна преписка и от останалите събрани доказателства, при приемането на Наредбата за изменение на Наредба № Н-32 от 2011 г. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. и мотивите към него са публикувани на 12.04.2019 г. с посочена дата на приключване на консултациите – 13.05.2019 г. След отразяване на направените бележки и изменения в първоначално публикувания проект наредбата с измененията и допълненията е публикувана за повторно обсъждане в нов четиринадесетдневен срок на 28.02.2020 г. Сроковете по чл. 26, ал. 4 ЗНА са спазени, но в нарушение на чл. 26, ал. 3 ЗНА, в приложимата редакция на текста – ДВ, бр. 34 от 2016 г., публикуваните заедно с проекта мотиви, съответно – докладът, не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА. В противоречие с чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА в представения доклад не са отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба. Не са обсъдени средствата, необходими за прилагане на изменената наредба и въведените с нея нови изисквания. В нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 и 5 ЗНА не са изложени съображения относно очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз. Такъв анализ в мотивите към проекта на наредбата, публикувани за обществено обсъждане на 12.04.2019 г. и съответно на 28.02.2020 г., не е направен. Отбелязването в мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г., публикувани в Портала за обществени консултации, че „с проекта се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на Решение на Съда на Европейския съюз от 5.04.2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух. Мярката е свързана с категоризацията на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества“, не е достатъчно, тъй като не удовлетворява изискването за преценка на съответствието на измененията и допълненията на наредбата с правото на Европейския съюз. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА са въведени като гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт – обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В този смисъл са Решение № 3934 от 29.03.2021 г. по адм. д. № 12473/2020 г., влязло в сила с решение на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 5661/2021 г. и Решение № 5518 от 29.05.2023 г. по адм. дело № 11876/2022 г. на ВАС, влязло в сила с Решение на петчленен състав № 12387 от 12.12.2023 г. по адм. дело № 7801/2023 г. на ВАС.

Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ в обжалваната част. Ето защо, като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата на „Тюф Инженеринг“ ЕООД в посочената част, тричленният състав на Върховния административен съд постановява неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено.

По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира, че решението на тричленния състав на ВАС, второ отделение, следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Тюф Инженеринг“ ЕООД против чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г. в частта „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“, и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който разпоредбата в обжалваната част да бъде отменена. В останалата обжалвана част решението на тричленния състав следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Министерството на транспорта и съобщенията, в чиято структура е органът – касационен жалбоподател, следва да бъде осъдено да заплати на „Тюф Инженеринг“ ЕООД сумата 1370 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи 370 лв. държавна такса и 1000 лв. възнаграждение за адвокат. Заплатеното от дружеството възнаграждение за адвокат в касационното производство следва да бъде намалено и присъдено в по-нисък размер от претендираните 1500 лв. с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, а също и поради фактическата и правната сложност на делото, преценена при отчитане на касационния характер на производството, приключило в едно съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства по съществото на спора. По тези съображения настоящата инстанция намира, че разноските, определени в размер на минималното адвокатско възнаграждение за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, кореспондират с фактическата и правната сложност на спора.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:

Отменя Решение № 10142 от 25.10.2023 г. по адм. дело № 3976/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Тюф Инженеринг“ ЕООД против чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“ и вместо него постановява:

Отменя чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“.

Оставя в сила Решение № 10142 от 25.10.2023 г. по адм. дело № 3976/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, в частта, с която е отменен частично чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Осъжда Министерството на транспорта и съобщенията, гр. София, да заплати на „Тюф Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 175073611, сумата 1370 (хиляда триста и седемдесет) лв. разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: Георги Чолаков

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Юлия Ковачева

по административно дело № 1899 от 2024 г.

Не споделям изводите в решението на мнозинството от съдебния състав в частта за отмяна на обжалваното решение на тричленния състав по адм. дело № 3976/2023 г. на ВАС и решаване на спора по същество, като се отменя чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, по жалба на „Тюф Инженеринг“ ЕООД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспорената разпоредба.

Обжалваната редакция на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ в частта: „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“ (ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г.), е приета с параграф 5 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Проектът на наредбата е публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет на 28.02.2020 г. за повторно публично обсъждане за срок от 14 дни, както и на интернет страницата на Министерството на транспорта. По-краткият срок за обществено обсъждане е мотивиран с обстоятелството, че проектът на наредба е бил вече публикуван за обществено обсъждане за 30 дни и направените изменения на първоначално публикувания проект са наложили повторното му публикуване за обществено обсъждане. Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта, са отразени в справка, приложена към проекта. Проектът на наредба е съгласуван с министъра на вътрешните работи. В мотивите към проекта е посочено, че предлаганите изменения са във връзка с Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 – 2024) в България, свързани със значителното превишаване на допустимите норми на емисиите от прахови частици в големите градове, както и че със същия се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на Решение на Съда на Европейския съюз от 5 април 2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване от България на нормите за качество на атмосферния въздух. Мярката е свързана с категоризация на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества. По административната преписка е представен и доклад на заместник-министъра на транспорта относно необходимостта и целите, преследвани с предлаганите изменения в подзаконовия нормативен акт. В доклада изрично е отбелязано, че предложеният проект за изменения и допълнения в Наредба № Н-32 от 2011 г. не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба. По отношение на текста на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ в мотивите към проекта е отразено, че измененията с § 5 имат за цел формулиране и изчерпателно посочване на документите, които са необходими за доказване на необходимата степен на образование и специалност за лицата, които ще бъдат определени за технически специалисти за извършване на технически прегледи.

Предвид изложените обстоятелства намирам, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспорените изменения и допълнения в наредбата, които да обуславят основание за отмяната й.

Предвидената процедура в чл. 26 – 28 от Закона за нормативните актове за приемане на проекта е спазена. Не е налице и съществено нарушение на изискванията по чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА – по отношение на финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, които да обусловят отмяна на оспорената разпоредба. В мотивите тематично са обосновани предлаганите изменения и допълнения, посочени са актовете от национален порядък и правото на Европейския съюз, които обосновават необходимостта от приемане на проекта и целите, които се очаква да бъдат постигнати. Изложени са изрични мотиви за оспореното изменение в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“. В доклада е посочено, че не се очаква финансова тежест за държавния бюджет, респ. финансови средства за прилагане на подзаконовия нормативен акт. Дори и да се приеме, че част от изискуемото съдържание на мотивите не покрива изцяло изискванията на разпоредбата по чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА, то допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на оспорения акт по начин, който да обоснове извод за неспазване на основните принципи при изработване на проекта за нормативен акт, визирани в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Проектът заедно с мотивите е подложен на обществено обсъждане, което е позволило същото да се проведе при гарантиране правата на заинтересованите субекти да изразят позицията си и участват в процедурата по приемане на измененията и допълненията в подзаконовия акт, административният орган е отговорил на направените предложения, упражнявайки правомощията си в рамките на предоставената компетентност. Аналогични са съображенията и по отношение на спазване на административнопроизводствените правила при приемане на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 10 в оспорената част.

Предвид изложеното намирам, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следваше да се остави в сила, поради което подписвам решението с особено мнение.

Съдия: Юлия Ковачева

4300