ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 10142 от 25 октомври 2023 г.

по административно дело № 3976 от 2023 г.

Върховният административен съд на Република България – второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав: председател: Илияна Дойчева, членове: Славина Владова, Светлозар Рачев, при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя Илияна Дойчева по административно дело № 3976/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Тюф Инженеринг“ ЕООД против чл. 13, ал. 1, буква „а“ – в частта „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“, чл. 18, ал. 1, т. 7, в частта „изискването не се прилага за КТП, собственост на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Технически операции“, на Националната служба за охрана и на държавните и общинските училища от системата на училищното образование“, т. 10, в частта – както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6 и чл. 24, ал. 1, в частта на текста „6 – 10“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на оспорените текстове и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на транспорта и съобщенията, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с право на оспорване по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК предвид факта, че жалбоподателят притежава разрешения № 1327 и № 1789 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, издадени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валидни до 19.11.2023 г., съответно до 10.12.2024 г., а разгледана по същество – за частично основателна, като съображенията за това са следните:

Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е издадена въз основа на законова делегация – чл. 148, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и от компетентен орган, а именно – министъра на транспорта и съобщенията, като е налице съгласуване с министъра на вътрешните работи съобразно изискването на закона. От събраните по делото доказателства е установено, че преди внасяне на проектите за приемане на оспорените текстове на наредбата същите са публикувани на Портала за обществени консултации заедно с докладите. След приключването на обществените консултации и преди приемането на проектите за изменение на наредбата последните са публикувани на интернет страницата на министерството и в Портала за обществени консултации със справки за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Проектите заедно с докладите са внесени за приемане от министъра на транспорта и съобщенията. Докладите са с изискуемото съдържание съобразно изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА, като при тази преценка съдът съобразява нормите от наредбата, които частично са оспорени и са предмет на настоящото производство. Необходимостта от приемането на измененията на наредбата и целите, които се поставят, са обстойно посочени в докладите – изпълнение на Плана за действие за 2017 г., въвеждането на изискванията на Директива 2014/45/ЕС относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО. Измененията в наредбата са публикувани в „Държавен вестник“. Следователно при издаване на оспорения подзаконов нормативен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени изискванията на чл. 26, 28 и 37 ЗНА.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорените норми настоящият състав на Върховния административен съд намира, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 10 в частта – „както и свидетелства за проверка по реда на чл. 9, ал. 6“, от наредбата е в противоречие с чл. 37, ал. 2 АПК, тъй като изискването за представянето на документа е за факти, които са известни на органа служебно и не подлежат на доказване. Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 52, т. 2 от Закона за измерванията регламентира, че оправомощените лица са длъжни да отчитат пред Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършените проверки и знаците за проверки. Правилото на чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, в редакцията му към датата на постановяване на оспорената норма, императивно разпорежда, че административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. С оспорената норма на чл. 18, ал. 1, т. 10 в частта – „както и свидетелства за проверка по реда на чл. 9, ал. 6“, в тежест на заявителя е възложено да представи свидетелства за проверките по реда на чл. 9, ал. 6, а именно, че газоанализаторите от одобрен тип по реда на Закона за измерванията, пуснати в действие преди 30.10.2016 г., трябва да са преминали последваща проверка. Следователно оспорената норма на чл. 18, ал. 1, т. 10 в частта – „както и свидетелства за проверка по реда на чл. 9, ал. 6“, от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е постановена в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА, което обосновава нейната незаконосъобразност и същата в посочената й част следва да се отмени.

Жалбата в останалата й част е неоснователна.

В настоящото производство жалбоподателят прави уточнение, че обжалва разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ относно текста „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“. Фактът, че с влязло в сила решение е оставена без разглеждане жалбата на „Тюф Инженеринг“ ЕООД против чл. 13, ал. 1, буква „а“, изречение второ, поради това, че такова изречение в разпоредбата не съществува, не обосновава извод за недопустимост на искането. След като законодателят регламентира безсрочно обжалване на подзаконовите нормативни актове, то не е налице пречка в настоящото производство жалбата да се конкретизира и уточни в посочения по-горе смисъл.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата срещу разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“, в частта: „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“ (§ 5, т. 1, буква „а“ от НИД на Наредба № Н-32 от 2011 г.; ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г.); чл. 18, ал. 1, т. 7, в частта: „изискването не се прилага за КТП, собственост на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Технически операции“, на Националната служба за охрана и на държавните и общинските училища от системата на училищното образование“, и чл. 24, ал. 1, в частта на текста „6 – 10“ за неоснователна.

Твърдението на жалбоподателя, че нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“, в частта: „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности“ (§ 5, т. 1, буква „а“ от НИД на Наредба № Н-32 от 2011 г.; ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г.), е в противоречие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове, е неоснователна. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от наредбата техническият специалист трябва да отговаря на следните изисквания: да е завършил съответна степен на образование: а) средно образование с някоя от специалностите по букви „В“ или „Д“ от приложение № 1 или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности. Разпоредбата е точна и ясна, като препраща към средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение със специалност по букви „В“ или „Д“ от приложение № 1. В оспорената й част нормата е в съответствие с чл. 13, § 1 от Директива 2014/45/ЕС, съгласно който държавите членки гарантират, че прегледите за проверка на техническата изправност се извършват от технически специалисти, които отговарят на минималните изисквания за професионална компетентност и обучение, посочени в приложение IV. Държавите членки могат да определят допълнителни изисквания по отношение на компетентността и съответното обучение. Следва да се отбележи и че твърдяната от жалбоподателя неяснота не е основание за незаконосъобразност на нормата, тъй като чл. 46 ЗНА регламентира правилата за тълкуване на неясни разпоредби.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 7 от наредбата регламентира, че за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл. 16 подават заявление по образец (приложение № 3) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат: т. 7 – документ за регистрация на търговски обект на лицето по чл. 16 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, издаден от района или общината по местонахождението на обекта; изискването не се прилага за КТП, собственост на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Технически операции“, на Националната служба за охрана и на държавните и общинските училища от системата на училищното образование, като се обжалва частта „изискването не се прилага за КТП, собственост на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Технически операции“, на Националната служба за охрана и на държавните и общинските училища от системата на училищното образование“, а т. 7 попада в чл. 24, ал. 1 от наредбата в частта – „6 – 10“. Жалбоподателят твърди, че оспорената част на чл. 18, ал. 1, т. 7 от наредбата противоречи на чл. 1, ал. 5 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, тъй като се нарушава изискването за равнопоставеност на субектите на стопанска дейност. Съгласно чл. 4, § 2 от Директива 2014/45/ЕС прегледите за проверка на техническата изправност се извършват от държавата членка на регистрация на превозното средство или от публичен орган, на който държавата членка е възложила тази задача, или от органи или образувания, които са определени и контролирани от държавата членка, включително упълномощени частни образувания. Правилото на чл. 16, ал. 1 от наредбата регламентира, че периодичните прегледи на ППС и прегледите и проверките по чл. 1, т. 1, 3, 6 – 8 се извършват от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Технически операции“, Националната служба за охрана, учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по реда на тази наредба. Следователно в случая е възприета смесена система за извършване на периодични прегледи на техническата изправност на ППС, а оспорената част на разпоредбата е относима към публични органи, като изключението е относимо единствено за представяне на документ за регистрация на търговски обект на лицето, което се обосновава с факта, че изброените органи не извършват търговска дейност, а осъществяват дейност съобразно правомощията, дадени им със специалните закони. Ето защо разпоредбата в оспорената й част не е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват. Разпоредбата е оспорена в частта й относно обозначението „6 – 10“. Съобразно изложеното по-горе оспорената разпоредба на чл. 18, ал. 1, т. 7 не е незаконосъобразна, а т. 10 подлежи на отмяна в оспорената й част, като съображения в тази насока са изложени по-горе. Разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 6, 8 и 9 не са оспорени самостоятелно, поради което и искането за отмяна на препратката в тази й част е неоснователно.

С оглед на изложеното жалбата срещу оспорените и посочени по-горе норми в съответните им части е неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

Отменя чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в частта й „както свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6“.

Отхвърля жалбата на „Тюф Инженеринг“ ЕООД в останалата й част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Председател: Георги Чолаков

4299