РЕШЕНИЕ № 11840 от 4 ноември 2024 г.

по административно дело № 5861 от 2024 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – І колегия, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: председател: Милена Златкова, членове: Иван Раденков, Тодор Петков, Благовеста Липчева, Емилия Иванова, при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя Милена Златкова по административно дело № 5861/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез пълномощника му юрк. Пиперкова, против Решение № 4415 от 26.04.2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 9516/2022 г., с което е отменена разпоредбата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение.

Ответниците – P. P. С. и В. К. П., двамата със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес] – оспорват жалбата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Стойчева по съображения, изложени в писмен отговор. Искат да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение и да им се присъдят сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа лично от P. С. и от адв. Стойчев, преупълномощен от адв. Стойчева.

Ответницата – А. Д. В., със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес] – оспорва жалбата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Ангелов. Иска да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение и да є се присъдят сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Ответникът – Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ – оспорва жалбата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Георгиев. Иска да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение и да му се присъдят сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Ответникът – Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“ – оспорва жалбата като неоснователна чрез пълномощниците си адв. Райчинова и адв. Благоева. Иска да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение и да му се присъдят сторените разноски.

Ответникът – И. К. С., със съдебен адрес: гр. София, [улица] – оспорва жалбата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Райчинова. Иска да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение и да му се присъдят сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение, е § 7 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи (наредбата).

За да отмени оспорената разпоредба, съдът е изложил следните съображения:

С Определение от 13.10.2022 г., Определение от 28.11.2022 г. и Определение от 13.12.2022 г. тричленният състав е приел, че жалбите са допустими като подадени от граждани и организации по определението в § 1, т. 2 ДР АПК с доказан правен интерес от оспорването в изпълнение на изискването на чл. 186, ал. 1 АПК. Приел е, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен административен орган въз основа на законовата делегация на чл. 177, ал. 3 и чл. 180, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в изискуемата форма, обнародван е в ДВ, с което е изпълнено изискването на чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

При преценката си относно спазването на административнопроизводствените правила при приемането на акта съдът е установил, че в изпълнение изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗНА съставителят на проекта го е публикувал заедно с мотивите на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на Портала за обществено обсъждане на 15.07.2022 г. и е определил срок за приключване на общественото обсъждане до 29.07.2022 г. Срокът за провеждане на общественото обсъждане, който е 14 дни, е мотивиран съгласно изискването на чл. 26, ал. 4, изр. второ ЗНА с обстоятелството, че измененията в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. влизат в сила от 1.07.2022 г., а нормативният административен акт цели своевременното увеличение на възнагражденията на служителите на Министерството на вътрешните работи с 20 на сто съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. С докладна записка от 1.08.2022 г. проектът заедно с мотивите е представен на министъра на вътрешните работи в изпълнение на чл. 28, ал. 1 ЗНА.

Извода си за незаконосъобразност на оспорения § 7 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата съдът е обосновал с допуснати съществени процесуални нарушения при издаването є.

Констатирал е, че по делото е представена в табличен вид справка за постъпилите предложения при общественото обсъждане и мотивите за неприемането им, но не са представени доказателства за това справката да е публикувана на Портала за обществени консултации в изпълнение изискването на чл. 26, ал. 5, изр. последно ЗНА.

Съдът подробно е обсъдил мотивите към проекта и е установил, че като причина за приемането на нормативния административен акт е посочено правното основание на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗИДЗДБРБ) за 2022 г., обн., ДВ, бр. 52 от 2022 г. С посочения текст за сметка на предвидените разходи в централния бюджет за изпълнение на политики по област „Ефективно управление и оптимизация на публичния сектор“ по бюджета на МВР са одобрени допълнителни разходи в размер на 175 млн. лв. за изплащане на обезщетения на персонала, както и за увеличаване на възнагражденията на персонала на Министерството на вътрешните работи с 20 на сто, и министърът на вътрешните работи е задължен до 1 септември 2022 г. да внесе в Министерския съвет доклад за структурните промени в МВР.

В мотивите към проекта е посочено, че с одобряването на допълнителни разходи в размер на 175 млн. лв. за персонал по бюджета на МВР за 2022 г. се осигурява увеличение с 20 на сто, считано от 1.07.2022 г., на основните възнаграждения на фактически заетите служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР и заплатите за длъжност на фактически заетите служители по чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и свързаните с тях допълнителни възнаграждения и дължимите осигурителни вноски. Посочено е обаче, че с наредбата се предвижда и увеличение с до 20 на сто за фактически заетите служители, чиито правоотношения са преобразувани съгласно § 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и за фактически заетите държавни служители със средно образование, чиито правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.). Липсва обосновка защо за определена категория служители увеличението е с 20 на сто, а за друга категория служители с до 20 на сто. Не става ясно как е достигнато до извода, че увеличението по отношение на служителите, посочени в оспорената понастоящем разпоредба на § 7 от ПЗР, следва да бъде с до 20 на сто. Отразеното в мотивите, че така предложеното увеличение цели спазване изискването и ненарушаване разпоредбите на Закона за защита от дискриминация, съдържа вътрешно противоречие според съда, тъй като увеличението по отношение на различните категории служители не е еднакво.

Освен липсата на съществени мотиви по т. 1 и 2 от ал. 2 на чл. 28 ЗНА съдът е обосновал незаконосъобразността на оспорения текст от наредбата и с обстоятелството, че издателят є неправилно е приложил чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 ЗИДЗДБРБ за 2022 г., предвиждащ 175 млн. лв. за изплащане на обезщетения на персонала и за увеличаване на възнагражденията на персонала на МВР с 20 на сто. За служителите, попадащи в обхвата на разпоредбата на § 7, не е ясно в какъв размер ще бъде увеличението, нито пък е ясно въз основа на какъв критерий ще се решава какъв да бъде индивидуалният процент на това увеличение.

По отношение на изискването за отразяване в мотивите на очакваните резултати, включително финансовите, от прилагането на оспорения подзаконов акт – чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА, съдът е посочил, че те са общи и отново не е ясно как същите ще бъдат постигнати по отношение на служителите, попадащи в обхвата на разпоредбата на § 7.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г., видно и от мотивите към проекта, е издадена от министъра на вътрешните работи с цел увеличение на възнагражденията на служителите на МВР съгласно предвидените в чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 ЗИДЗДБРБ за 2022 г. разходи в размер на 175 млн. лв. за изплащане на обезщетения на персонала, както и за увеличаване на възнагражденията на персонала на Министерството на вътрешните работи с 20 на сто.

Според § 6 от ПЗР размерът на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ЗМВР и размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, се определят с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в § 2, считано от 1.07.2022 г.

Според § 7 ПЗР за фактически заетите служители, чиито правоотношения са преобразувани съгласно § 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), и за фактически заетите държавни служители със средно образование, чиито правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), да се извърши увеличение на индивидуалната заплата за длъжност до 20 на сто, като размерът є не следва да надвишава максималния размер на съответната длъжност от щатното разписание, определени в раздели II, ІІI, IV и V от приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г.

С § 2 от ПЗР на оспорената наредба са изменени приложения № 1 и 2 към чл. 2 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г., определящи основните месечни възнаграждения на държавните служители с висше и със средно образование. Изменено е и приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6, определящо началните и максималните месечни възнаграждения за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП). Според чл. 6, ал. 3 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г. конкретният размер на заплатата за длъжност за ЛРТП, както и размерът на основното месечно възнаграждение се определят в трудовия договор на лицето, а според ал. 2 индивидуалният размер на заплатата за длъжност на ЛРТП при пълно работно време не може да бъде по-нисък от определения начален размер на заплатата за заеманата длъжност и по-висок от максималния размер на заплатата за заеманата длъжност.

Според чл. 177, ал. 3 ЗМВР в приложимата редакция конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Според чл. 180, ал. 3 ЗМВР със същата наредба се определят и началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение.

В обхвата на § 7 ПЗР на оспорената наредба попадат служители, чиито правоотношения са преобразувани съгласно § 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 81 от 2016 г. (със средно образование; с висше и непритежаващи висше образование), и за фактически заетите държавни служители със средно образование, чиито правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 81 от 2016 г. (служители със средно образование в Медицинския институт на МВР).

Според § 70, ал. 1 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) това са държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), а именно такива, които са заемали длъжност за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР със статут по Закона за държавния служител, но по отношение на които считано от 1.04.2015 г. се прилага действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР. След 1.01.2017 г. тези служители вече са служители по трудово правоотношение съгласно чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР. В § 76 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) е регламентиран начинът на определяне на основното месечно възнаграждение на тези служители, което, намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, не трябва да е по-ниско от получаваното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР, и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1.

В приложение № 3 от наредбата са определени началните и максималните месечни възнаграждения за длъжност на лица по трудови правоотношения (ЛРТПО) по § 70, ал. 1, т. 3 и 4 и тези със средно образование по § 70, ал. 1, т. 2 – за старши специалист и младши специалист.

Според касатора при определянето на началните и максималните месечни възнаграждения за длъжност на ЛРТПО по § 70, ал. 1, т. 3 и 4 и тези със средно образование по § 70, ал. 1, т. 2 – за старши специалист и младши специалист, е съобразено изискването на § 76 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и същевременно са съобразени началните и максималните месечни възнаграждения за аналогичните длъжности, заемани от ЛРТПО по приложение № 3, раздели II, III, IV и V. Целта на оспорената разпоредба според изложеното в касационната жалба е да се намали разликата във възнагражденията за длъжностите, заемани от ЛРТПО, и лицата по преобразуваните служебни правоотношения в трудови правоотношения в съответствие с чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), задължаващ работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

Настоящият касационен състав намира касационната жалба за неоснователна поради следното:

Съображенията в касационната жалба не са изложени като мотиви към оспорения нормативен административен акт и не могат да санират липсата на мотиви като основание за неговата незаконосъобразност. Мотивът, че така предложеното увеличение с до 20 % само за лицата, посочени в § 7, цели спазване изискването и ненарушаване разпоредбите на ЗЗДискр., не изпълнява изискването за мотивираност на акта по чл. 28, ал. 2 ЗНА, както правилно е приел тричленният състав. Посоченото нарушение е съществено и налага отмяна на оспорената разпоредба.

Изискването на чл. 26, ал. 5 ЗНА за публикуване на постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива на интернет страницата на МВР и на Портала за обществени консултации е спазено в частта му за публикуването на интернет страницата на МВР, а на Портала за обществени консултации са публикувани само постъпилите предложения. Мотиви по чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА за очакваните резултати от прилагането на подзаконовия нормативен акт съставителят на проекта е изложил, макар и немногословни. Посочено е, че с увеличението на размера на възнагражденията се очаква повишаване на мотивацията за постъпване на работа, за оставане на работа на служителите в МВР и за изпълнение на поетите от тях задължения, както и постигане на устойчивост в кариерното им развитие, което от своя страна ще повиши резултатите от комплекса от задачи и дейности, които се изпълняват в министерството.

Изложеното обосновава извод, че не са налице съществени нарушения на чл. 26, ал. 5 и чл. 28, ал. 2, т. 4 3НА.

Настоящият касационен състав преценява като правилен и извода на съда, че точното прилагане на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 ЗИДЗДБРБ за 2022 г. изисква разпоредбата на § 6 от ПЗР, според която размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, се определя с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в § 2, считано от 1.07.2022 г., да се прилага и за лицата, чиито правоотношения са преобразувани в трудови правоотношения на основание § 70, ал. 1 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), като определените в приложение № 3 максимални размери на заплатите за длъжност следва да позволяват това увеличение, за да бъде спазено изискването на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г.

Що се отнася до изискването на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. работодателят да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, то същото не е нарушено с увеличението на основните месечни възнаграждения на държавните служители в МВР и на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения в него, с 20 на сто. Доводите на касатора всъщност касаят прилагането на разпоредбата на § 76 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.).

По така изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касация се дължат сторените от тях разноски за настоящото съдебно производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на първа колегия

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 4415 от 26.04.2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 9516/2022 г.

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на P. P. С., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.).

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на В. К. П., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.).

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“, БУЛСТАТ [номер], със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.).

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на А. Д. В., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.).

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“ със съдебен адрес: гр. София, [улица], разноски в размер на 275 лв. (двеста и седемдесет и пет лв.) за един адвокат.

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на И. К. С. със съдебен адрес: гр. София, [улица], разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Георги Чолаков

7324