ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 330 от 12 януари 2023 г.

по административно дело № 116 от 2023 г.

Върховният административен съд на Република България – първо отделение, в закрито заседание в състав: председател: Милена Златкова, членове: Благовеста Липчева, Полина Якимова, изслуша докладваното от съдията Благовеста Липчева по административно дело № 116/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба от „Кая Енерджи“ – ЕООД, гр. София, срещу Определение № 882 от 18.11.2022 г., постановено по адм.д. № 1070/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е отхвърлено искането му за спиране на изпълнението/действието на Наредбата за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Изтъква, че действието на оспорените разпоредби от горепосочената Наредба ще му причини значителни и труднопоправими вреди, тъй като за него и за всички нейни адресати ще възникнат задължения за заплащане на ТБО в незаконосъобразен размер. Намира, че регламентираното с Наредбата задължение за заплащане на такса за разглеждане на заявление в размер на 10% от стойността на услугата е основание за възникване на незаконосъобразно задължение за заплащане на допълнителна такса, което създава вероятност за настъпване на значителни или труднопоправими вреди. Подчертава, че точният размер на вредите в обективна стойност няма как да бъде посочен, тъй като те касаят бъдещ период, който още не е настъпил, а и според Наредбата конкретният им размер зависи от преценката на общинската администрация. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по частната жалба – Общинският съвет – Ивайловград, не депозира становище по основателността й в срока по чл. 232 АПК.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваното определение АС – Хасково, е отхвърлил искането за спиране на изпълнението/действието на Наредбата за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград.

Изводът за неговата неоснователност е мотивиран с липсата на конкретни твърдения, че за дружеството биха настъпили вреди, които да са значителни или труднопоправими, както и какъв е техният размер. Подчертано е, че вредите за другите адресати на акта са неотносими, тъй като е недопустимо релевирането на чужди права. В заключение е обобщено, че при евентуално недължимо заплащане на суми от дружеството, те биха подлежали на връщане.

Така постановеното определение е частично недопустимо, а в останалата му част неправилно.

Производството пред АС – Хасково, е образуване по оспорване на Наредбата за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград (Наредбата) с искане за прогласяване на нейната нищожност, а при условията на евентуалност – отмяна на чл. 8, ал. 2, чл. 16а, ал. 3 и чл. 16а, ал. 8 от атакувания подзаконов нормативен акт.

Съгласно обстоятелствената част на инкорпорираното в жалбата искане за спиране на действието на Наредбата „Кая Енерджи“ – ЕООД, еднозначно е конкретизирало разпоредбите от атакувания нормативен акт, от действието на които има вероятност за него да настъпят значителни или труднопоправими вреди. В този аспект искането за спиране на действието не касае всички норми на Наредбата, а само разпоредбите, за които в условията на евентуалност се претендира отмяна. Поради това първоинстанционният съд е следвало да отчете обхвата, в който е сезиран и в който дължи произнасяне, а именно – искане за спиране на действието на чл. 8, ал. 2, чл. 16а, ал. 3 и чл. 16а, ал. 8 от Наредбата. Като не е съобразил това и е отхвърлил искането спрямо цялата Наредба, първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум спрямо сезирането, в резултат на което е постановил частично недопустим съдебен акт. За този порок касационната инстанция следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, а наличието му обуславя обезсилване на обжалваното определение в частта, с която е отхвърлено искането за спиране изпълнението на Наредбата в нейната цялост, с изключение на действието на чл. 8, ал. 2, чл. 16а, ал. 3 и чл. 16а, ал. 8 от същата.

В останалата му част обжалваното определение е неправилно.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, ако то би могло да му причини значителна или труднопоправима вреда. Последователно в съдебната практика се приема, че доказателствената тежест за установяването на релевантните предпоставки, обуславящи основателността на искането за спиране, лежи върху оспорващия, който следва конкретно да обоснове причинно-следствената връзка между изпълнението на акта и възможността то да му причини значителни или труднопоправими вреди.

В тази връзка необосновано решаващият състав е приел, че в искането за спиране не се съдържат конкретни твърдения за това, че за дружеството биха настъпили значителни или труднопоправими вреди и какъв е техният размер. Той не е съобразил, че основание за спиране на действието на оспорените норми от Наредбата са не само вече настъпили значителни или труднопоправими вреди и представяне на доказателства за тях, а и вероятността от настъпването им (така и Определение № 13332 от 1.11.2018 г. по адм. дело № 12652/2018 г., ВАС).

В качеството си на собственик на имот, намиращ се на територията на община Ивайловград, „Кая Енерджи“ – ЕООД, е адресат на оспорения подзаконов нормативен акт и има правен интерес от релевираното искане за спиране на действието на чл. 8, ал. 2, чл. 16а, ал. 3 и чл. 16а, ал. 8 от Наредбата.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата размерът на дължимата такса и/или цена на услуга се определя след заявяването й въз основа на писмена резолюция от длъжностни лица от общинската администрация. Според ал. 2, когато заявената услуга не може да бъде предоставена, както и при постановяване отказ от предоставяне на услугата, съответното длъжностно лице определя такса в размер 10% от стойността на услугата, посочена в съответното приложение.

Нормата на чл. 16а, ал. 3 във връзка с ал. 1 сочи, че за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци заинтересованите лица подават „Заявление за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци“, което се подава в Дирекция „Местни приходи“ в срок до 30 ноември на предходната година. „Заявлението се приема, но поражда последици след съгласуването му и от длъжностно лице от Дирекция „Строителство и инвестиции“. Несъгласуваните заявления се връщат с придружително писмо на подателя.“

Така съгласно ал. 8 от чл. 16, когато за имот не е подадено заявление в срок или не е съгласувано, или са заявени неверни данни, или битовите отпадъци не се изхвърлят в определените за целта съдове, годишната такса се заплаща на база квадратен метър разгърната застроена площ на имота.

Цитираните подзаконови норми се отнасят за неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. С влизането им в сила именно те уреждат съответните обществени отношения с местно значение, но съдържанието им следва да е съобразено с нормативните актове от по-висока степен – чл. 8 ЗНА.

В този аспект в жалбата са изложени конкретни и обосновани доводи за колизията на оспорените норми с разпоредби на ЗМДТ и същността на местните такси, включително и за липсата на критерии съгласно чл. 67 ЗМДТ и ясна основа за законосъобразно определяне на ТБО. Подробно е аргументирана тезата, че с нормата на чл. 16, ал. 8 е въведена санкция спрямо лицето, подало заявлението, което е в нарушение на основни принципи в административния процес. Изтъкнатите противоречия с нормативни актове от по-висока степен са обстойно мотивирани, а действието на оспорените разпоредби от Наредбата до евентуалната им отмяна би могло да причини значителни или труднопоправими вреди на искателя.

Този извод не се променя от подчертаната от първоинстанционния съд възможност за връщане на събраните такси в недължим или значително по-висок размер, която е и неотносима към нормативно установеното с чл. 16а, ал. 3 игнориране на правното действие на подадено заявление по чл. 16а, ал. 1 от Наредбата. Изложените от решаващия състав мотиви не са съобразени с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСС на ВАС, съгласно което вредите, причинени на граждани или юридически лица при или по повод изпълнението/действието на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От това следва, че настъпилите за дружеството вреди, изразяващи се в плащането на незаконосъобразни такси, санкции и ТБО, не биха могли да бъдат репатрирани по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при евентуална отмяна на оспорените норми, а възможните вреди за него ще бъдат значителни и труднопоправими. Ето защо действието на атакуваните разпоредби от подзаконовия нормативен акт би могло да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, а това обуславя извод за основателност на предявеното искане и спиране на тяхното действие (така и Определение № 7993 от 30.06.2016 г. по адм. дело № 6587/2016 г., ВАС, VII отд.).

Като е приел противното, АС – Хасково, е постановил неправилно в тази му част определение, което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 235, ал. 1 АПК се спре действието на чл. 8, ал. 2, чл. 16а, ал. 3 и чл. 16а, ал. 8 от Наредбата до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

При този изход на спора и направеното искане в полза на частния жалбоподател следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 150 лв. заплатена държавна такса.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 882 от 18.11.2022 г., постановено по адм.д. № 1070/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлено искането на „Кая Енерджи“ – ЕООД, гр. София, за спиране на изпълнението/действието на Наредбата за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград в частта на чл. 8, ал. 2, чл. 16а, ал. 3 и чл. 16а, ал. 8 от същата.

И вместо него постановява:

Спира действието на чл. 8, ал. 2, чл. 16а, ал. 3 и чл. 16а, ал. 8 от Наредбата за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, прието от Общинския съвет – Ивайловград.

Обезсилва Определение № 882 от 18.11.2022 г., постановено по адм.д. № 1070/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково, в останалата му част.

Осъжда Община Ивайловград да заплати на „Кая Енерджи“ – ЕООД, гр. София, сумата от 150 лв. разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението, в частта, с която е спряно действието на Наредбата, подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ съгласно чл. 190, ал. 2 АПК и влиза в сила от деня на обнародването му.

Председател: Георги Чолаков

282