ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 7276 от 3 юли 2023 г.
по административно дело № 746 от 2021 г.

Върховният административен съд на Република България – второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав: председател: Илияна Дойчева, членове: Славина Владова, Светлозар Рачев, при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията Славина Владова по административно дело № 746/2021 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л. Л. К. от гр. София срещу т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката.

По реда на чл. 189, ал. 2 от АПК на страната на жалбоподателя са присъединени към оспорването Л. Х. Г., Ч. Е. Я., Б. И. П., С. И. П., Р. И. С., А. Л. В. и С. С. Г.

С жалба жалбоподателят твърди, че оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт са нищожни, алтернативно незаконосъобразни, приети в противоречие с обективни закони, в частност закона на Нютон – Рихман, втори закон на термодинамиката, както и като противоречащи на разпоредби от по-висок ранг – законови – от вътрешното право на Република България и на правото на Европейския съюз. Поддържа тези аргументи и в открито съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител – адв. Стоянов, и прави искане за присъждане на разноски.

Присъединените лица на страната на жалбоподателя Л. Х. Г., Ч. Е. Я., Р. И. С., А. Л. В., С. С. Г. лично в открито съдебно заседание, а Б. И. П. и С. И. П. и чрез процесуалния си представител адв. Славчев също поддържат становища за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от Наредбата по аргументи с противоречието им на нормативни актове от по-висока степен, в частност с правилата на чл. 155 от Закона за енергетиката, както и целите и принципите на този закон. Присъединените жалбоподатели Б. и С. П. чрез процесуалния си представител адв. Славчев претендират разноски по делото.

Ответникът – министърът на енергетиката чрез процесуалния си представител юрк. Занева, изразява становище за неоснователност на оспорването и законосъобразност на Наредбата в оспорените й части. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на оспорването.

Жалбата е допустима като подадена срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт, които съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК могат да бъдат оспорени без ограничение във времето от лица с правен интерес – потребители на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, каквото качество по отношение на жалбоподателя, по чиято жалба е образувано производството, е установено.

С жалбата са оспорени текстове от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК.

Съгласно препращащата норма на чл. 196 от АПК за неуредените в този раздел случаи се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, поради и което съгласно чл. 168 от АПК настоящата първа инстанция по оспорване следва да провери законосъобразността на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт на всички оспорвания по чл. 146 от АПК, а именно относно компетентността на органа, издал наредбата; спазване на установената форма; допуснати ли са съществени нарушения на административнопроизводствени правила; налице ли е или не противоречие с материалноправни разпоредби и досежно съответствието с целта на закона.

По компетентността на органа, издал подзаконовия нормативен акт.

Съгласно чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата редакция от ДВ, бр. 14 от 2015 г. „Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката“. В случая Наредбата, текстове от която са оспорени, е издадена от министъра на енергетиката, поради и което подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган.

По спазване на процедурата по издаване на подзаконовия нормативен акт.

Съгласно чл. 75, ал. 2 от АПК „Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен“, като в конкретния случай наредба, чиито текстове са оспорени, е издадена на основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ.

Правилата относно приемането на подзаконови нормативни актове се съдържат в глава трета „Изработване на проекти за нормативни актове“ на Закона за нормативните актове (ЗНА) и в частност чл. 26 и 28. Член 26 от ЗНА предвижда провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица в процеса по изработване на проект за нормативен акт (ал. 2 на чл. 26), публикуване на проекта на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА, а когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт – публикуването на Портала за обществени консултации (ал. 3), като срокът за предложения и становища по проектите е не по-кратък от 30 дни (ал. 4), а след приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането и издаването на нормативния акт съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения, включително на Портала за обществени консултации (ал. 5).

От представената по делото административна преписка се установява, че в процеса на изработване на новата Наредба, предмет на това производство, е извършено публикуване на проекта на същата в Портала за обществени консултации (стр. 590 от делото), като са публикувани проектът за Наредбата, мотивите, оценката за въздействието и справка за отразяване на становища и предложения. Публикуването е извършено на 13.01.2020 г., когато е открито и общественото обсъждане, което е приключило на 13.02.2020 г., като по делото е приложена и подробна справка с постъпилите становища и предложения (стр. 407 – 589 от делото). В тази връзка и предвид това, че съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, е спазена процедурата по чл. 26 от ЗНА за публикуване на проекта и придружаващите го документи в Портала за обществено обсъждане, откриване на общественото обсъждане и определяне на срок в рамките на разписаното по чл. 26, ал. 4 от ЗНА за становища и предложения, както и справка за постъпилите такива с обосновка (мотиви) за неприетите предложения. В тази връзка и предвид представената преписка съдът обосновава извод за спазена процедура по чл. 26 от ЗНА. Като зачитането на процедурата по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗНА е гаранция за откритост, съгласуваност и осигуряване на участието в процеса по изработване на проект на нормативен акт на гражданите и юридическите лица.

Член 28, ал. 2 от ЗНА пък регламентира реквизитите, които следва да съдържат „мотивите, съответно докладът“, която разпоредба е гаранция за изпълнението на абсолютното законово изискване за мотивираност на административните актове. От граматическото тълкуване на разпоредбите е видно, че на публикуване подлежат мотивите или докладът, в зависимост от избрания модел от административния орган, за изпълване на съдържанието на принципа на откритост, доколкото те съдържат идентични реквизити. Алтернативността за публикуване на мотивите, съответно доклада, се потвърждава и от граматическото тълкуване на нормата предвид това, че с нея се изисква публикуване на „мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на въздействието по чл. 20“, като съюзът „и“ указващ комулативност е поставен между „мотивите, съответно доклада“ и „предварителната оценка за въздействие“, а не между „мотивите“ и „доклада“.

Член 28 от ЗНА пък разписва минималното съдържание на обосновката, мотивите на проекта за нормативен акт, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба „Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз“. Неспазването на така предвиденото минимално законово съдържание представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, обосноваващо незаконосъобразност на акта.

От представената административна преписка се установява, че със Заповед № Е-РД-16-562 от 25.10.2019 г. на министъра на енергетиката е съставена работна група с определен състав по заповедта, за изготвяне на проект за нова наредба за топлоснабдяване. С доклад с изх. № Е-93-00-1308 от 28.11.2019 г. И. Маринов, директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ и ръководител на работната група, е обосновал необходимостта от приемане на нова наредба. Към доклада са приложени проектът за нова наредба и мотивите към проекта за нова наредба за топлоснабдяването.

В настоящия случай, видно от горецитираното, административният орган е избрал формата на мотивите (стр. 79 – 81 от делото). В представените мотиви относно причините, налагащи приемането на нова наредба, са изтъкнати приети промени в Закона за устройство на територията, разписващи нов ред относно предоставянето на изходни данни, необходими за проектирането и присъединяването на строежи към мрежите на техническата инфраструктура, както и постановеното, но невлязло в сила към момента на изготвяне на проекта за наредба съдебно Решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с което са прогласени за нищожни част от разпоредбите на предходната Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г., а друга част са отменени, т.е. изпълнено е изискването на чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗНА. В мотивите към проекта за нова наредба са посочени и целите (чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗНА), които се поставят, а именно уредбата да се приведе с изискванията съобразно измененията в ЗУТ, както и да се прецизират разпоредбите, регламентиращи дяловото разпределение на топлинна енергия. По т. 3 на ал. 2 на чл. 28 ЗНА в мотивите е прието, че прилагането на наредбата няма да е обвързано с разходи от държавния бюджет, а с оглед на очакваните резултати е посочено, че се очаква намаляване на административната тежест при присъединяване на клиенти и/или производители към топлопреносната мрежа на топлофикационните дружества (чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА). По отношение на изискването за мотивировка по чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА относно съответствието с правото на Европейския съюз в мотивите е посочено, че с проекта за наредба не се транспонира европейско законодателство и е в съответствие и не нарушава основни принципи на правото на ЕС, касаещи присъединяване на новопостроени или съществуващи сгради на битови и небитови производители. Предвид така изложеното съдържание на мотивите в задължителните елементи, разписани в чл. 28, ал. 2 ЗНА, настоящият състав намира, че не е изпълнено изискването на посочената разпоредба, осигуряващо спазване на принципа на откритост и мотивираност на административния акт. Мотивите следва да съответстват на вида на приложения проект за нормативен акт и да изпълват съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА, която норма е императивна. В случая мотивите към проекта за нова наредба съответстват по-скоро на мотиви към проект за изменение на подзаконов нормативен акт, а не и за изцяло нов, какъвто е предложен и приет. Това е така, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт се извършва с отмяна на закона по прилагането, на който е издаден, а законите, съответно подзаконовите актове, се отменят и заменят с приемането на нови само при наличието на многобройни и важни промени в обществените отношения досежно уредените отношения (аргумент от чл. 11 във връзка с чл. 13 ЗНА). В тази връзка мотивите със съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА при предлагане на проекта за приемане на изцяло нов подзаконов нормативен акт, какъвто е настоящият случай, следва да отговарят и да изпълват съдържанието по посочената разпоредба, съответно за изцяло нов нормативен акт, като бъде обосновано по посочените точки какво налага цялостната замяна на същия. В настоящия случай, видно от мотивите, те обосновават по-скоро изменения в съществуващата наредба относно приети промени в ЗУТ с изисквания относно присъединяването и бланкетното посочване, че се отнасят и до подобряване на разпределението. Тоест не е изпълнено изискването на чл. 28, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗНА предвид вида на акта, а именно проект за изцяло нова наредба. Този извод се потвърждава и от факта, че приетата с наредбата формула по методиката по т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., предмет на това производство, е абсолютно идентична с формулата по т. 6.1.1 от приложението по чл. 61, ал. 1 от отменената Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. Целта на издаването на изцяло нов подзаконов нормативен акт не е заобикалянето на закона и на постановени съдебни решения с въвеждането на същите разпоредби, които са били отменени от съда, но за нов период от време. Целта на приемането на изцяло нов подзаконов нормативен акт е уреждането на настъпила съществена промяна в обществените отношения, като това следва да бъде отразено в мотивите за издаването на изцяло нов подзаконов нормативен акт, каквото в конкретния случай не е сторено.

Не е изпълнено и изискването на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА и не е направен анализ за съответствие на проекта с правото на ЕС, тъй като, от една страна, е посочено, че с Наредбата не се транспонира право на ЕС, а от друга, бланкетно е посочено, че Наредбата не противоречи на правото на ЕС, и то при наличие на постановено решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 5.12.2019 г. по преюдициално запитване по присъединени дела С-708/2017 г. и С-725/2017 г. относно приложимостта на европейско право – директиви и регламенти относно допустимостта на национална правна уредба, която предвижда в сгради – режим на етажна собственост, сметките за топлинна енергия за сградна инсталация да се изготвят пропорционално на отопляемия обем на апартамент. Тоест налице е европейска регламентация, която не е отчетена и не е направена оценка за съответствие на проекта за изцяло нова наредба с правото на ЕС. Посочените допуснати нарушения на императивната разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗНА са от категорията на съществените, които са самостоятелно основание за отмяна на оспорените в това производство от Наредбата.

По съответствието с материалния закон.

Първата оспорена в производството разпоредба е т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., според която „Количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по зависимостта:

Qu=Bси*Qим*Dнп*24/(tср.сгр. – tизч.), където:

Bси е коефициентът, отчитащ вида на изпълнението на вътрешната отоплителна инсталация в сградата, като:

Bси = 0,15 – при отоплителни инсталации с открито изпълнение по проект;

Bси = 0,10 – при отоплителни инсталации със скрито изпълнение по проект;

Qим е общата инсталирана мощност на всички физически присъединени отоплителни тела към вътрешната отоплителна инсталация на сградата през отчетния период, определена при проектни условия, kW;

Dнп са денградусите за отчетния период, които се определят по формулата:

Dнп = z*(tср.сгр. – tср.период), където:

z е продължителността на отчетния период в дни;

tср.сгр. – средната температура на сградата; за сгради – етажна собственост, се приема 19 °С;

tср.период – средната външна температура за отчетния период, °С;

tизч. – външната изчислителна температура за населеното място, °С.“

Тоест спорният въпрос по делото е формулата, по която Наредбата разписва определянето на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и включените в нея различни компоненти, отчитащи вида на отоплителната инсталация, обща инсталирана мощност, денградуси за отчетния период и др.

С решение на СЕС по присъединени дела С-708/17 и С-725/17 е постановено, че европейското законодателство допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединени към системата за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че не са поръчвали доставка на отопление и не го използват в своя апартамент.

Член 142, ал. 2 от ЗЕ разграничава три вида топлинна енергия, а именно „Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите“.

Член 143 от ЗЕ допуска отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Според ал. 1 на тази разпоредба „Потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3“, като в този случай изборът се извършва от общото събрание на собствениците. Съгласно ал. 2 на чл. 143 „Когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3“, т.е. методиката е приложима в случаите на липса на избор.

Член 145, ал. 2 ЗЕ разписва, че „Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1“. Т.е. законово разписаното правило е, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика от топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на отделните имоти. Член 140 ЗЕ е предвидил, че „Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва чрез: 1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; 2. средства за дялово разпределение за отопление – индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери“, като наличието на средство за измерване в абонатната станция дава възможност за установяване на постъпилата топлинна енергия в сградата, а индивидуалните разпределители – за определяне на топлинната енергия за отделните имоти.

Във връзка с така очертаната законова рамка за определяне на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, отчитането на която енергия е безспорно допустимо съгласно законодателството, не е предвидено да бъдат включвани при отчитането й компоненти като вида на изпълнение на вътрешната отоплителна инсталация, денградуси за отчетния период, средна температура на сградата или средна външна температура за отчетния период или външна изчислителна температура за населеното място, които са залегнали в разписаната формула по т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1. В чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е заложил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, а в т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата не са спазени тези параметри, а необосновано са разширени с компоненти, които нямат обективен характер. Този извод се потвърждава и от приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза, която също установява включването във формулата на компоненти, които не отчитат обективни показатели.

Следва да се посочи, че съобразно чл. 153, ал. 6 ЗЕ „Клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата“, т.е. и тези клиенти са длъжни да заплащат за отдадената топлинна енергия от сградната инсталация, което законово разрешение е в унисон и с цитираното по-горе решение на СЕС. Това заплащане обаче и отчитането на енергията, отдадена от сградната инсталация, следва да става по законовопредвидените критерии.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен“, като подзаконовите нормативни актове, от който вид е Наредбата, не следва да противоречат на актове от по-висока степен (по аргумент от чл. 15, ал. 3 ЗНА). Недопустимо е в тази връзка с подзаконов нормативен акт да бъдат разширявани критериите, заложени в нормативен акт от по-висока степен какъвто е законът. Предвид изложеното по-горе настоящият състав счита, че с оспорената разпоредба на т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на Закона за енергетиката са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Поради и това оспорената разпоредба като противоречаща на акт от по-висока степен е незаконосъобразна.

По оспорването на § 2 от ПЗР на Наредбата, според който „Пломбираните отоплителни тела, на които не са монтирани средства за дялово разпределение, се приравняват на отоплителни тела без уреди“, настоящият състав намира, че е съответна на материалния закон, но е засегната от порока на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като чл. 153, ал. 1 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и ги задължава да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Тоест налице е законово задължение за монтиране на средства за дялово разпределение. Тук законодателят е предвидил законово задължение за монтиране именно на средство за дялово разпределение по смисъла на § 1, т. 57 ДР от ЗЕ, а не на средство за търговско измерване по т. 58 на § 1 ДР на ЗЕ, съответно при липсата на средството по т. 57 ДР на ЗЕ е законово обосновано допускането, че съответното отоплително тяло се явява такова без уред. Освен това според чл. 144, ал. 6 ЗЕ пък „При липса на средства за дялово разпределение за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3“, т.е. налице е и законово предвиден ред за отчитане на енергията от отоплителни тела без уред, който ред е за такива тела без монтиран уред. Поради и това разпоредбата на § 2 ПЗР от Наредбата е съответна на закона и на целите, заложени в него, а именно предвиден е и ред за отчитане на топлинна енергия от отоплителни тела без монтирано средство за дялово разпределение, който е като отоплителни тела без уред. Въпреки това, тъй като при издаването на Наредбата, както беше посочено по-горе, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно на императивната норма на чл. 28, ал. 2 ЗНА, то и тази разпоредба е засегната от този порок, тъй като не е обосновано какво е мотивирало приемането й, поради и което и тази разпоредба е засегната от порок, обосноваващ незаконосъобразност.

Третата оспорена разпоредба на § 3 от ПЗР на Наредбата предвижда, че „За отчетен период 2019/2020 г. определянето на прогнозните количества топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване на имотите на клиентите и изготвянето на изравнителните сметки се извършват по правилата на тази наредба“. Наредбата е издадена на 12.03.2020 г. и с посочената разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителния сезон 2019/2020 г. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗНА „Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден“. В случая § 3 ПЗР от Наредбата противоречи на посочената разпоредба на ЗНА, тъй като същата е издадена на основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ, а именно издадена е въз основа на нормативен акт от по-висока степен, на който и с който не е придадена обратна сила. Поради и това § 3 ПЗР от Наредбата е в противоречие с правилата на ЗНА, съответно е незаконосъобразен.

По изложените съображения настоящият състав намира, че оспорените разпоредби на т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката са незаконосъобразни, противоречи на акт от по-висока степен, а именно Закона за енергетиката и Закона за нормативните актове и като такива следва да бъдат отменени. Оспорването по отношение на § 2 ПЗР от Наредбата като неоснователно по изложените по-горе съображения следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника – министъра на енергетиката, за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, а искането на жалбоподателите Б. и С. П. за присъждане на разноски по делото като основателно и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер за сторените такива за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице, но без претендираните допълнителни разноски за събиране на доказателства по фактура, за която е посочено, че е приета в открито съдебно заседание от 25.01.2023 г. в размер на 270 лв., тъй като такава фактура по делото не се открива, но и тези разходи са за превод и представяне на български език по делото на научна статия, а по закон документите по делата се представят на български език и заплатената сума за превод не представлява разход за производството, тъй като представената научна статия не представлява доказателство по хода на производството. Искането за разноски следва да бъде уважено и в размер на 1000 лв., които следва да бъдат присъдени на адв. Славчев на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2 от Закона за адвокатурата и във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Основателна е и претенцията за разноски на жалбоподателя Л. Л. К. за присъждане на разноски, включително такива в полза на адв. Стоянов, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

Отменя по жалба на Л. Л. К. и присъединени лица на страната на жалбоподателя Л. Х. Г., Ч. Е. Я., Б. И. П., С. И. П., Р. И. С., А. Л. В. и С. С. Г. т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката.

Осъжда Министерството на енергетиката да заплати на Б. И. П. и С. И. П., и двамата от гр. Пловдив, обща сума в размер 520 (петстотин и двадесет) лв., разноски за настоящата инстанция.

Осъжда Министерството на енергетиката да заплати на Л. Л. К. от гр. София сума в размер 30 (тридесет) лв., разноски за настоящата инстанция.

Осъжда Министерството на енергетиката да заплати на адв. Д. Стоянов сумата от 1000 (хиляда) лв., представляваща оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Осъжда Министерството на енергетиката да заплати на адв. А. Славчев сумата от 1000 (хиляда) лв., представляваща оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.

На основание чл. 194 от АПК решението подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ след влизането му в сила.

И.ф. председател: Георги Чолаков

905