РЕШЕНИЕ № 11823 от 20 декември 2022 г.

по административно дело № 9825 от 2022 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: председател: Сибила Симеонова, членове: Георги Георгиев, Севдалина Червенкова, Росен Василев, Славина Владова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията Севдалина Червенкова по административно дело № 9825/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез процесуален представител Б. Пиперкова – служител с юридическа правоспособност, началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи, против Решение № 7741 от 19 август 2022 г., постановено по адм. д. № 11516/2021 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което по жалба на физическо лице се отменя Наредбата за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. (загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 4.08.2020 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.; изм., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила от 1.10.2019 г.; изм. и доп., бр. 69 от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г. Касационният жалбоподател твърди, че при издаването на наредбата и при последващите й изменения са спазени изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗНА. В осигурените всяка година средства със Закона за държавния бюджет на Република България за разходване от МВР по перо „Персонал“ са включени всички разходи, необходими за осигуряването на служителите от системата на МВР, в това число и тези, необходими за обезпечаването на приложението на процесната наредба. Изискването на чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА за посочване в мотивите към проекта на наредбата, съответно доклада, на очакваните резултати от прилагането на акта, включително финансовите, е поставено под условие – ако има такива, а не както е приел съдът в оспорваното решение, че такива винаги следва да се посочат. Моли съда за отмяна на решението като неправилно.

Ответната страна – В. Алексиев, депозира отговор, с който оспорва касационната жалба. С аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение моли за оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Върховния административен съд е образувано по жалба на В. Алексиев, държавен служител в СДВР, против Наредбата за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. (загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 4.08.2020 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.; изм., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила от 1.10.2019 г.; изм. и доп., бр. 69 от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г., наричана по-долу „наредбата“.

За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорената наредба и да я отмени в цялост, Върховният административен съд, състав на пето отделение, е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА – основание за отмяна по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 193, ал. 1 и чл. 196 АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че така постановеното съдебно решение е правилно.

Съдът е извършил правилни фактически установявания въз основа на събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при неговото издаване. От съдържанието на мотивите към проекта на процесната наредба съдът е констатирал, че органът издател не е спазил изискването по чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА да посочи финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Изявлението на органа в мотивите към проекта на акта, че издаването на наредбата не е свързано с необходимост от допълнително финансиране и не предполага въздействие върху държавния бюджет, правилно е възприето от съда като неизпълнение на законовото изискване за посочване на финансовите средства, необходими за прилагане на оспорения подзаконов нормативен акт, тъй като осигуряването на безплатна храна и ободряващи напитки, както е регламентирано в първоначалната редакция на наредбата, е несъмнено свързано с разходване на обществени средства, за чийто прогнозен размер не се съдържа никаква информация в приложенията към проекта на наредбата. Липсата на информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт – обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, обосновават извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна.

В настоящото производство касаторът не представя доказателства, които да оборят тезата на съда за нарушаване на императивните изисквания на закона. Неоснователно е оплакването му, че в случая не се очакват финансови резултати, свързани с прилагането на акта, и липсата на мотиви в този смисъл не съставлява съществено нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА. Обстоятелството, че изискването на закона за посочване на очакваните резултати от приложението на новата уредба е поставено под условие – ако има такива, не освобождава органа от това негово задължение, при положение че с наредбата ще се регламентира именно разходване на публичен ресурс. Изложените от тричленния състав мотиви в този смисъл са подробни и обосновани и настоящият състав препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изложеното настоящият петчленен състав намира за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Същото е и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства са възприети мотивирани правни изводи. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 7741 от 19 август 2022 г., постановено по адм. д. № 11516/2021 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.

Решението е окончателно.

За председател: Мариника Чернева

37