РЕШЕНИЕ № 11126 от 15 ноември 2023 г.

по административно дело № 8279 от 2023 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: председател: Теодора Николова, членове: Таня Куцарова, Светлана Борисова, Владимир Първанов, Христо Койчев, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от председателя Теодора Николова по административно дело № 8279/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието чрез процесуален представител юрк. Кр. Стефанов срещу Решение № 4987 от 10.05.2023 г. по адм. дело № 3926/2022 г. по описа на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, с което по жалба на Иван Николов Чалъков от гр. София е обявена нищожността на Методиката по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД-09-159 от 2.03.2022 г. на министъра на земеделието, и министерството на земеделието е осъдено да заплати 1030 лв. деловодни разноски на жалбоподателя.

В касационната жалба се твърди, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на процесната методика. Единствено подаване на единно заявление за подпомагане за кампания 2021 г., с което се заявява и подпомагане по мярка „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2014 – 2020 г. не дава основание за такъв извод, какъвто е направил първоинстанционният съд. Съдът не е установил дали жалбоподателят е получил уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 на министъра на земеделието и храните от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) за извършени оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1, и дали изобщо той е бил адресат на оспорения подзаконов нормативен акт.

На следващо място, в касационната жалба се твърди, че оспорената методика не подлежи на обнародване в „Държавен вестник“, както е приел съдът, а е била публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и на Държавен фонд „Земеделие“.

В откритото съдебно заседание на 19.10.2023 г. касаторът чрез процесуалния си представител излага нов довод за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт на основание на приемането на нова Методика по мярка „Агроекология и климат“ и отмяната на Заповед № РД-09-159 от 2.03.2022 г. на министъра на земеделието със Заповед № РД-09-1096 от 18.10.2023 г. на министъра на земеделието и храните.

Иска се обезсилване, евентуално – отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против оспорения акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Иван Николов Чалъков чрез адв. Милена Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. В него твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че със заявлението за подпомагане жалбоподателят е доказал наличието на агроекологичен ангажимент, с което е доказано, че оспорената методика пряко засяга правната му сфера. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски в тази инстанция, за което представя списък и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди предпоставките за допустимост на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по същество жалбата е неоснователна поради следното:

1. По допустимостта на първоинстанционното решение:

1.1. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че жалбата, с която е сезиран тричленният състав на ВАС, е процесуално недопустима поради недоказан правен интерес за жалбоподотеля от оспорване на процесната Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“. Пред тричленния състав е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2021 г., с което е заявил и подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2014 – 2020 г., за направления „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ (за които направления 2021 г. е поредна година от поетия ангажимент) и „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (за което направление 2021 г. е първа година). Верен е изводът на съда, че това обстоятелство обосновава наличие на пряк и личен интерес за оспорване на методиката, която е приложим нормативен акт за поетия от него ангажимент. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че интерес не бил доказан, защото не било установено дали евентуално не е прекратен поетият ангажимент. Ако такъв факт е осъществен, тежест на ответника, който поддържа, че това е основание за липса на правен интерес е да го докаже.

Предвид изложеното, неоснователно е оплакването за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение на посоченото основание.

1.2. Неоснователен е и доводът за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт поради отмяната на Заповед № РД-09-159 от 2.03.2022 г. на министъра на земеделието, с която е утвърдена процесната Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Със Заповед № РД-09-361 от 24.03.2023 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 28 от 28.03.2023 г., на основание чл. 10в от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е утвърдена Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2014 – 2020 г.

С представената в касационното производство от касатора Заповед № РД-09-1096 от 18.10.2023 г. на министъра на земеделието и храните е отменена Заповед № РД-09-159 от 2.03.2022 г. на министъра на земеделието, с която е утвърдена процесната Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“.

Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Няма съмнение, че подзаконов административен акт е Методиката по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2014 – 2020 г.

Новата методика, а не заповедта за утвърждаването й. В текста на утвърдената със Заповед № РД-09-361 от 24.03.2023 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 28 от 28.03.2023 г., нова методика няма изрична разпоредба за отмяна на старата методика.

Затова неоснователно касаторът поддържа, че предметът на оспорване пред първоинстанционния съд е отменен с нов подзаконов акт, което прави оспорването на отменения акт недопустимо.

2. Първоинстанционното решение е правилно.

За да прогласи нищожността на оспорения подзаконов административен акт, тричленният състав правилно е констатирал липсата на законова делегация за издаването му. Едва със сега действащата редакция на чл. 10в, ал. 1 от ЗПЗП (в сила от 1.01.2023 г.) законодателят създава норма, съдържаща такава делегация, съгласно която „При установено неспазване на базовите изисквания, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита и изискванията по управление, определени в наредбите за прилагане на мерките и подмерките по чл. 28 и 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Държавен фонд „Земеделие“ намалява или отказва плащания по методики, утвърдени със заповед на министъра на земеделието.“

Действително, както поддържа касаторът, § 32, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) предвижда, че утвърдените до датата на влизането в сила на този закон методики, издадени на основание наредбите за прилагане на мерките и подмерките по чл. 28 и 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., които са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“, запазват своето действие. Посочената разпоредба обаче цели да санира ретроактивно нищожен подзаконов нормативен акт, което е недопустимо.

Неоснователно е и оплакването, че подзаконовият нормативен акт не е подлежал на обнародване в „Държавен вестник“ поради ясната конституционна разпоредба на чл. 5, ал. 5.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да остане в сила.

На ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв. съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 4987 от 10.05.2023 г. по адм. дело № 3926/2022 г. по описа на Върховния административен съд, състав на осмо отделение.

Осъжда Министерството на земеделието и храните да заплати на Иван Николов Чалъков, ЕГН 7306140045, с адрес в гр. София, разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Георги Чалъков

8320