РЕШЕНИЕ № 7856 от 13 септември 2022 г.

по административно дело № 5661 от 2021 г.

Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – І колегия, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: председател: Мариника Чернева, членове: Татяна Хинова, Иван Раденков, Петя Желева, Василка Шаламанова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Тодор Мерджанов изслуша докладваното от съдията Иван Раденков по административно дело № 5661/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез процесуални представители срещу Решение № 3934 от 29.03.2021 г. по адм.д. № 12473/2020 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С оспорвания съдебен акт са отменени по жалбата на „Ат Ком“ – ЕООД, разпоредбите на чл. 9, ал. 8, 9 и 12, § 53, ал. 1 и 6 от ПЗР, както и т. 3 от приложение № 1б към чл. 11, ал. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, изм. обн., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се съображения за неправилност на изводите на съда за необходимост от „евентуални“ разходи. В доклада не е посочено, че ще се внедряват нови информационни системи. Сочи се, че с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства не се предвиждат и други подобни мерки, които да изискват разходването на финансови средства. Необходимата информационна система е внедрена, функционира успешно и с оспорените разпоредби се осигурява само оперативната съвместимост на средствата за измерване със системата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“). Излага се, че анализът на съответствие с правото на ЕС по никакъв начин не предполага „преценка на пропорционалността на изискванията, въвеждани с атакуваните допълнения на наредбата, а анализ доколко със съответния акт се въвеждат изисквания на директива, осигуряват се мерки на национално ниво за изпълнение на регламент или се изпълнява решение на орган на ЕС. Иска се отмяна на оспорваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Ат Ком“ – ЕООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Върховния административен съд е образувано по жалба на „Ат Ком“ – ЕООД, против разпоредбите на чл. 9, ал. 8, 9 и 12, § 53, ал. 1 и 6 от ПЗР, както и т. 3 от приложение № 1б към чл. 11, ал. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, изм. обн., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Наредбата). Съдът е отменил оспорените разпоредби с доводи за липси на мотиви относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от ЗНА, гарантиращи спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт – обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Приел е, че мотиви не се съдържат и в изготвения доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с рег. № 10-03-130/21.08.2020 г., а е цитирано единствено решението на СЕС, без какъвто и да е анализ на съответствието на проекта с останалите източници на правото на ЕС. По отношение на финансовите средства органът е посочил, че предложението не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагане на новата уредба, без обосновка или обсъждане на разходите, евентуално свързани с привеждането на използваните софтуери в съответствие с въвежданите нормативни изисквания по чл. 9 от Наредбата и § 53 от нейните ПЗР. Относно § 3 от проекта (визиращ допълване на наредбата с обжалвания чл. 9) е отразено само, че с него се въвеждат изисквания към информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи и защитеността на връзката й със средствата на измерване, както и към лицата, които пускат на пазара и/или в действие газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили – да уведомяват ИА „АА“ за вида на уредите и периодичните им проверки, и същите да бъдат отразявани в информационната система по чл. 11, ал. 3 от наредбата, с цел гарантиране на оперативната съвместимост на средствата за измерване и информационната система преди вписването на тези средства в списъка на средствата за измерване към конкретно разрешение за извършване на периодични прегледи. Отразено е също, че се предвижда ИА „АА“ да вписва в регистъра по чл. 15, ал. 1 от Наредбата посочените в списъците към издадени разрешения за извършване на периодични прегледи газоанализатори, димомери, стендове за измерване на спирачните сили и съответните им съвместими софтуери, осигуряващи електронен обмен на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Съдът е посочил, че само в доклада, но не и в публикуваните за обсъждане на Портала за обществени консултации на 12.04.2019 г., съответно – на 28.02.2020 г., мотиви на акта, по отношение на § 53 от ПЗР на процесната Наредба, се сочи, че с този текст се въвеждат задължения лицата, получили разрешение за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата, както и служебното прекратяване на достъпа до информационната система на ИА „АА“ за лицата, които не са изпълнили тези свои задължения, до отстраняване на несъответствията. Съдът е обосновал извод, че част от мотивите и докладът преразказват въвежданите разпоредби, което не може да бъде отъждествено с мотиви, отговарящи на изискванията по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. С тези доводи първоинстанционният съд е отменил подзаконовия нормативен акт в оспорваната част.

Решението е правилно.

Проектът за изменение и допълнение на Наредбата е изготвен с оглед въвеждане на екологични групи за МПС в зависимост от степента на отрицателно въздействие върху околната среда и качеството на атмосферния въздух, създаване на условия за автоматично въвеждане в информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС на данните, получени от средствата за измерване при извършените по време на прегледа измервания, допълване на задълженията на техническите специалисти, които участват в комисия по извършване на технически прегледи, въвеждане на ред и условия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, отпадане изискването за издаване на удостоверение за техническа изправност с част I и част II, като данните от периодичния преглед в един документ, като последното е и в изпълнение на Решение на МС № 704 от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела за административно обслужване, с посочване на конкретните цели и очаквани резултати от прилагането й. Мотиви са изложени и в изготвения доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с приложени доказателства във връзка с проведеното обществено обсъждане.

Проектът за Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I-32 (изм. и доп., ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г.) е публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за обществено обсъждане в нормативно определения срок – от 12.04.2019 г. до 13.05.2019 г., и на Портала за обществено обсъждане в същия срок. Също така е била изготвена и справка с отразени бележки, предложения и констатации във връзка с чл. 26, ал. 3 ЗНА. Проектът е съгласуван без забележки с министъра на вътрешните работи, видно от писмо № 10-03-91/7.08.2010 г., с което е изпълнено и изискването на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че с проекта се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на Решение на СЕС от 5.04.2017 г. по дело № С-488/2015 г. Проектът на Наредбата е публикуван повторно на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации с оглед публичното му обсъждане, за срок от 14 дни от 28.02.2020 г. до 13.03.2020 г.

Съдът е разгледал по същество жалбата и е отговорил на всички въпроси, поставени от жалбоподателя, като е извел обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция, към които препраща разпоредбата на чл. 221, ал. 2, пр. последно от АПК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при приемане на Наредбата е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНА. В докладите и мотивите не са посочени финансовите и други средства за прилагане на новата уредба. Посочено е само, че предложеният проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагане на новата уредба. Липсва каквато и да е обосновка относно разходи, свързани с привеждане на използваните софтуери в съответствие с нормативните изисквания. Не са налице доказателства, които да обосновават твърдението, че не са необходими финансови средства за прилагане на новата уредба. На следващо място в мотивите трябва да се съдържат и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА, като в случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че това изискване е спазено. Налице е и нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА, тъй като липсва анализ за съответствие с правото на ЕС. В мотивите е посочено, че с проекта се постига напредък в изпълнение на една от мерките в изпълнение на решение на СЕС от 5.04.2017 г. по дело № С-488/2015. Посоченото за изпълнение на една от мерките във връзка с цитираното решение не изпълва изискването за извършване на анализ за съответствие с норми на правото на ЕС. Фактът, че предложените проекти не съдържат разпоредби, транспониращи актове на ЕС, не освобождава органа от анализа за съответствието на наредбите с приложимите разпоредби от правото на ЕС. В случая такива анализи не са правени. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращи определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин.

Правилно първоинстанционният съд е приел за нарушена и разпоредбата на чл. 77 от АПК, съгласно която компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В случая не е налице обсъждане по смисъла на цитираната норма, а приложените по делото справки за предложенията, становищата и възраженията, получени при публикуването на проектите на наредбите на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации, не установяват изпълнение на законовите изисквания, тъй като обсъждането е формално. Нормативно уредената от законодателя процедура по изработване на проекти на нормативни актове цели спазване на принципите по чл. 26, ал. 1 от ЗНА, включително и осигуряването на възможност за излагане на тезите на заинтересованите лица и тяхното обсъждане, преди приемането на подзаконовия нормативен акт, а не след това – при неговото оспорване, с всички произтичащи от това последици.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че предвид задължителния характер на изискванията по чл. 77 от АПК и чл. 28, ал. 2 от ЗНА неизпълнението на горепосочените процедурни правила представлява съществено нарушение, налагащо отмяната на атакувания нормативен административен акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че постановеното съдебно решение, предмет на касационно оспорване, е правилно, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е доказана по основание претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, своевременно заявена. По отношение размера на разноските настоящият състав приема, че възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат е неоснователно. От представените доказателства – договор за правна защита и съдействие от 14.10.2021 г., адвокатското възнаграждение е платено в брой, в размер на 500 лв. и същото на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и във връзка с фактическата и правна сложност на делото и извършения обем от правни действия на пълномощника адв. Алексиев не следва да бъде намалено.

С оглед посоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 3934 от 29.03.2021 г. по адм.д. № 12473/2020 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Осъжда Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да заплати на „Ат Ком“ – ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя А. Тацов, сумата от 500 (петстотин) лв. разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: Георги Чолаков

6011